Ожалихме румънски журналисти, които бяха глобени с 20 млн. евро за разкрития, свързани с живота на един от партийните лидери.

Но ние ги стигнахме в опита да се запуши устата на медиите.

Тихомълком у нас бяха гласувани промени в Закона за личните данни, с които се дава възможност медиите да бъдат голбявани също до 20 млн. евро или 4% от оборота на фирмата.

Управляващите са твърдо решени да запушат устата на медиите за всякакви критични публикации.

Вътрешната комисия на парламента прие с почти пълно единодушие скандалните поправки на кабинета в Закона за личните данни, с които държавен орган ще преценява коректността на журналистическите материали и ще може да налага глоби.

Законът казва, че медията трябва да взема предвид поне 10 фактора, когато пише статия: естеството на личните данни, влиянието, което разкриването им ще окаже върху “собственика” им и доброто му име, обстоятелства, при които личните данни са станали известни на журналиста, и т.н. Преценката дали това е спазено ще е субективна и ще позволи нечувана репресия спрямо издания

“Не можем да се освободим от безпокойството, че предлаганата уредба е равнозначна на въвеждане на цензура в нарушение на Конституцията, Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, Международния пакт за гражданските и политическите права и Хартата на основните права на ЕС”, алармира Програма “Достъп до информация” (ПДИ), която води битката за отпадане на абсурдните разпоредби в законопроекта. Представители на фондацията влязоха в гореща полемика с депутати от вътрешната комисия, но срещнаха твърдата им съпротива. Никой не ги е подкрепил, само един депутат от БСП гласува “въздържал се”.

“Абсолютно сме против текста, налагащ цензура на журналистите. Това е единственият закон в ЕС, в който има такъв пространен списък с основания за законосъобразно журналистическо изразяване”, каза пред “Сега” адвокат Александър Кашъмов. В крайна сметка депутатите дали да се разбере, че можело и да смекчат разпоредбата. Това обаче няма да доведе до отпадане на цензурата. В Западна Европа регламентът GDPR, имащ за цел да защити личната информация на обикновените граждани, а не на публичните фигури, беше въведен с изричната разпоредба, че ограниченията в него не се отнасят за журналистите.

Вместо това в България от работещите в медиите ще се изисква да се самоцензурират във всеки един случай, когато пишат за политическа или друга публична личност, за да не прецени след това контролният орган – Комисията за личните данни, че има навлизане в личната сфера на обекта. Това е в пълен разрез с правилата за медийна свобода. “Широкият дебат през последния четвърт век относно медийната свобода доведе до това, че Съветът за електронни медии е независим регулатор, който освен това няма правомощия по отношение на печатните и интернет медиите, и че спазването на основните човешки права при извършване на журналистическа дейност е предмет на саморегулация и на контрол единствено от съдилищата. Свободата на словото е изключение от принципа, който е защита на личните данни”, пише в становището на Програма “Достъп до информация”.

Директорът й Гергана Жулева и адвокат Кашъмов посочват, че в Общия регламент на ЕС за защита на данните изрично се казва, че изискванията му трябва да отпаднат относно обработването на лични данни за журналистически цели или за академично, художествено или литературно изразяване, както и че GDPR не може да засяга свободата на словото. В България ще се случи точно обратното – надзорният орган ще има правомощието да проверява дали е налице „законосъобразно обработване за журналистически цели“ за всеки конкретен случай, което означава, че ще се изисква документиране на спазването на посочените по списък критерии. Жулева и Кашъмов смятат, че по този начин ще се трасира пътят за проверки в медиите, и това се потвърждава от “великодушното изключение, според което проверката не може да води до разкриване на тайната на източника на информация“. Те посочват, че нито Конституционният съд, нито Европейският съд по правата на човека, нито Съдът на ЕК, нито българските върховни съдилища са имали самочувствието и дързостта да дадат всеобхватно определение на това що е „законосъобразно журналистическо изразяване“. Депутатите обаче едва ли ще се посвенят.

ПРОФОРМА

Подобрени са текстовете, свързани с налагането на санкции и с баланса между правото на достъп до информация и защитата на личните данни при използване на ЕГН, пише в становището на ПДИ. Става дума за достъпа до регистри като търговския и имотния. В първоначалния вариант се предвиждаше пълна забрана за публичен достъп до информация, която съдържа ЕГН. Сега е добавено, че достъпът е възможен, ако друг закон предвижда това. Проблемът е обаче, че никой закон не предвижда изрично достъп с ЕГН. Балансът между защитата на личните данни и адвокатската и лекарската тайна е уреден по начин, който не буди значителни притеснения, смятат от фондацията. Според редактирания вариант адвокатите и лекарите ще са длъжни да предоставят на Комисията за защита на личните данни информация, освен ако тя не е професионална тайна. В случая не е ясно кое излиза извън професионалната тайна на тези съсловия. Остават гигантските глоби, които ще могат да се налагат – до 20 млн. евро, или 4% от оборота на фирмата.