ЗДРАВЕ
Паник атаките – какво ги предизвиква и как да се преборим
Напоследък все повече хора страдат от т. нар. “паник атаки”. Какво представляват те, как да реагираме и да преодолеем това ужасно преживяване ни съветва психологът Стела Семерджиева. “Това, което се случва по време на паник атака е активирането на един биологичен механизъм, който е наречен “бий се или бягай”. Той представлява реакция на тялото срещу някаква заплаха. Според нея е възможно да има само някои от изброените симптоми, а не всичките в съвкупност. “И съответно това е необходимо, за да се дефинира дали става въпрос за ограничен или за истински пристъп на паника”, каза още Семерджиева. По думите ѝ смисълът на този биологичен механизъм е да мобилизира огромно количество енергия в тялото, за да може да се случи адекватна реакция при някаква непосредствена заплаха за живота ни.
“За да стане по-ясно, ще дам един пример на д-р Борн. Представете си, че карате кола и минавате през ж.п. прелез и точно когато вече сте върху релсите, автомобилът изгасва и виждате отсреща движещ се към вас влак, а той застрашително приближава. Тогава е напълно нормално да усетим прилив на адреналин, чувство на страх и този вътрешен импулс, който всъщност ни помага да избегнем тази ситуация, за да се спасим”, допълни специалистът. Тя обясни, че в тялото ще започнат да се случват множество реакции, като ускоряване на пулса, учестяване на дишането, стягане на мускулите и уточни, че това е необходимо, за да се осигури оцеляването на човек. “Именно този прилив на кръв към мускулите ни помага всъщност да побегнем. И цялата енергия на тялото е концентрирана към това бягство. Почти всеки човек може да си спомни поне за една ситуация в живота, в която е имал някаква подобна реакция, която всъщност го е спасила”, добави психологът. Според нея когато се случи ситуация, в която няма такива животозастрашаващи фактори, идващи отвън, умът започва да търси причината някъде вътре в човека и започва да си казва, че щом толкова зле се чувства, а наоколо няма нищо, което да го застрашава, то сигурно нещо в него не е наред. От което започва и катастрофалното интерпретиране на симптомите – задушаване, полудяване и т.н. “Другият симптом може да бъде изтръпване на крайниците, имайки чувството, че може да припадне всеки един момент. И така за всеки един от телесните симптоми човек би могъл нещо да си внуши. И поставени всички тези симптоми съвкупно, човек може да си каже губя контрол, полудявам. И когато започне да мисли по този начин, той още повече засилва тези симптоми, увеличава това преживяване на страх и влиза в един омагьосан кръг”, каза още Семерджиева. Тя обясни, че е важно да се знае, че паник атаката не може да доведе до инфаркт или до полудяване, но е добре да бъде направена консултация с лекар, който да изключи наличието на някакво друго заболяване.
“Паник атаките могат да се превърнат в паническо разстройство. За паническо разстройство говорим тогава, когато те започват да ни пречат на всекидневното функциониране и се налага да се лишим от много неща, от нормалния си ритъм на живот, за да се избягваме ситуации, които могат да предизвикат паника”, заяви психологът. Психичните причини за паник атаките следва да се търсят много индивидуално в живота на конкретния човек. Причините могат да се търсят в невъзможността на човек успешно да прилага в поведението си двата биологични механизма – “бий се” или “бягай”. Което означава да може да се заявява здраво и съответно да може осъзнато да бяга, да отстъпва, когато това е необходимо. “Да се заявява здраво означава да може да казва категорично “не” или категорично “да”, да знае какво иска и съответно да може да си го поиска. Да може осъзнато да отстъпва означава например да можеш да помолиш, да се извиниш, да признаеш грешката си и да приемеш спокойно една позиция на слабост, когато си слаб. Това, разбира се, много често е трудно в съвременното ни общество”, каза още психологът. Според нея често тази позиция на слабост е тълкувана като унижение. “Но тук не говорим за конкретния момент на паник атака, а принципно за живота на човек, когато тези поведенчески модели са били блокирани поради някаква причина било то възпитателна, морална или някаква друга”, заяви Семерджиева. По думите ѝ това положение започва да генерира огромно количество на енергия у човека, която се трупа. И се получава нещо като “тенджерата под налягане”. В един момент тялото започва да върши това, което през поведението ние не сме успели.
“Това е много общо казано. Може да има множество отключващи фактори за паник атаките. Такива биха могли да бъдат страх от промяна, която в момента се случва при човека, лична загуба, преживян стрес по-рано и др.”, допълни специалистът. На въпроса увеличава ли се тази тенденция на поява на паник атаки при хората, тя отговори, че лично не е запозната с такова изследване и не разполага с такава статистика. “Съвсем субективното ми мнение е по-скоро, че сега повече и по-свободно се говори за този проблем и е възможно това да създава усещане у хората, че има увеличаване на паник атаките. Но паник атаки е имало и преди, това не е нещо ново”, добави Семерджиева. Използват се комбинирани методи, които служат за справяне с това състояние като различни видове релаксации, дихателни практики, прогресивна мускулна релаксация и десенсибилизация, което означава стимулиране или привикване към някой телесен симптом на паника в една по-защитена среда, когато човек е малко по-спокоен. Използват се и различни визуализации. “Освен практикуването на тези техники е необходимо паралелно с това човек малко по-малко да започне с помощта на психолог да търси дълбоките и нерешени проблеми, които са вътре в него, тези, които са някъде там захвърлени или така да се каже “заметени под килима”, тези които е забравил и очаква да се разрешат от само себе си , т.е. необходимо е едно дълбоко вглеждане и цялостно пренареждане отвътре”, каза още Семерджиева. На въпроса дали могат ли паник атаките да се лекуват с лекарства, тя отговори, че медикаментозното лечение и медикаментите, които са изписани от лекар, са необходими при много тежки прояви на психическо разстройство. Такива, които са съпроводени с ежедневни пристъпи, които не позволяват, както казах, нормалното функциониране на човека. “Но лекарствата могат само да облекчат симптомите”, уточни психологът. По думите й психологическите методи са тези, които дават възможност на човека да изследва дълбоките причини за това състояние и да открие поведенческите модели, които така да се каже го саботират и отключват това състояние.
ЗДРАВЕ
🇧🇬 Лозанов: “Когато детето ми се превърна в КЛИЕНТ, докато доктора си брои оборота!”
Днес по-голямото ми дете си смаза пръста на една врата, докато си играеше с приятелка. По най-бързия начин я взех и я заведох в най-близкото лечебно заведение до офиса ма – новия Медицински център „Младост“, гр. Варна, за да я види ортопед, да прецени дали трябва да бъде направена снимка и да знам какво да правим.
Отидохме там — лъскава фасада, основен ремонт, всичко блести. Казвам на рецепцията, че шестгодишната ми дъщеря преди малко си е смазала пръста на врата. Получавам първия неадекватен въпрос:
„Имате ли направление?“ 😳😳😳
Бях шокиран. Отивам по спешност с молба да прегледат шестгодишното ми дете, което е със смазан пръст, а те ме питат дали имам с какво да си платя. Приоритет номер едно — парите, а не: „Как е детето?“.
Казах, че нямам направление и ще платя каквото е необходимо. Рецепционистката ми посочи вратата на ортопеда и каза:

„Има хора, но когато излязат, може да попитате.“
Отивам отпред. Детето плаче от болка, а аз чакам. Излиза една жена — явно „клиентка“. Чукам на вратата. Отваря един намазан доктор, поглежда ме с плачещото дете на ръце и ми казва:
„Имам пациенти. Ще чакате.“
И аз чакам.
Същият този индивид в докторска униформа излезе след малко, застана до рецепцията, погледна ме нагло, извади си телефона и започна шумно, пред всички чакащи „клиенти“, да обяснява колко хора били минали през конвейера и колко още предстояли.
Явно искаше да се изтъкне колко е велик и колко е „оборотен“.

След това ме погледна и попита:
„А с вас какво става?“
Обясних му, че искам единствено да погледне детето и да каже дали има нужда да го облъчвам с рентгенова снимка, докато семейният ни ортопед дойде на работа след час, за да я приеме извънредно.
Само като чу, че друг лекар ще я прегледа, той се изсмя и ми каза:
„Ами отивайте да си го чакате.“
След това се прибра обратно в лъскавата си печатница за евро.
Този индивид може да благодари на Бога, че детето ми беше в ръцете ми и че съм достатъчно възпитан, за да не говоря глупости пред шестгодишната си дъщеря.
Детето ми вече е добре. Сълзите са изтрити, болката отмина. Но това преля моята чаша на търпение.
Защото за пореден път се убедих, че колкото по-лъскава е фасадата, толкова по-гнила може да бъде вътрешността.
Все по-силно се убеждавам и в нещо друго — че голяма част от индивидите, положили Хипократова клетва, са объркали значението на думата „лекар“ с тази на “банкер”. Поради тази причина те имат „клиенти“, докато Лекарите с ангелски сърца, макар и зад не толкова лъскави фасади, имат ПАЦИЕНТИ.
Тази година съдбата явно ми даде знак, че някой обикновен човек като мен трябва да обърне внимание и на българското ЧАСТНО здравеопазване, което често страда от липса на „сърце и душа“, за разлика от общественото — силно пренебрегвано, източвано и унижавано, но въпреки това все още пълно с Лекари, готови да дадат живота си за всеки един от вас.
И няма значение какво ще бъде правителството, нито кой ще застане начело. Дали ще е Борисов, Пеевски, Станишев, някой розов питек с отпаднала необходимост или дори Радев.
Докато децата не се превърнат в НАЦИОНАЛЕН ПРИОРИТЕТ и ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА, няма значение дали България ще е член на НАТО, ЕС или на разни други безсмислени коалиции.
Тази държава НЯМА ДА Я БЪДЕ.
Тя ще продължава да се топи.
Докато децата не бъдат заложени като генерален национален приоритет, нищо друго няма да има значение.
Последния път, когато писах за проблем в болница, заедно с дарители превърнахме едно отделение във Варна в най-модерното в Североизточна България.
Явно трябва да се пише. Трябва да се говори. Трябва да се посочват проблемите — дори с име, фамилия и БУЛСТАТ, за да се намира бързо и адекватно решение.
Но хората ги е страх и затова мълчат години наред.
Защото този бил роднина на онзи. Защото онзи имал човек в НАП, другият в НОИ, третият в МВР, четвъртият в парламента…
И винаги ще се намери някой, който да те плаши с думите:
„Ама недей така да правиш, защото ще стане еди-какво си…“
Ами да стане.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ЗДРАВЕ
Морската храна може да предизвика тежка алергия и анафилаксия
Обривът и сърбежът са първи сигнали, а задухът, отоците и спадът на кръвното изискват спешна реакция.
Неправилно съхраняваната риба предизвиква хистаминово отравяне, което силно наподобява истинска алергия
Рибата и морските дарове могат да предизвикат тежка алергична реакция с обриви, отоци и затруднено дишане, а неправилно съхраняваната риба крие отделен риск от хистаминово отравяне дори за хора без установена алергия.
Сред храните, към които трябва да се подхожда с особено внимание, са рибата, мидите, раците, скаридите, калмарите и октоподите. При чувствителни хора реакцията започва скоро след консумация и варира от лек сърбеж до животозастрашаваща анафилаксия.

Основните признаци включват зачервяване на кожата, обрив, уртикария, сърбеж и подуване на устните, лицето или езика. При по-тежка реакция се появяват стягане в гърдите, затруднено дишане, сърцебиене, рязко понижаване на кръвното налягане, слабост и загуба на съзнание.
Алерголог от Бургас предупреди кои храни най-често предизвикват тежки реакции
Човек без предишна алергия също може да получи подобни симптоми след консумация на стара или неправилно охладена риба. Причината е натрупването на голямо количество хистамин в месото ѝ.
При нарушено съхранение бактерии преобразуват съдържащия се в рибата хистидин в хистамин. След консумация той предизвиква зачервяване, сърбеж, главоболие, сърцебиене, стомашен дискомфорт и други прояви, които силно приличат на алергична реакция.
Това състояние се нарича хистаминово или скомброидно отравяне. То не доказва, че засегнатият човек има алергия към риба. Реакцията е свързана със състоянието и съхранението на храната, а не с предварителна чувствителност на имунната система.
Външният вид и миризмата невинаги показват колко хистамин се е натрупал в продукта. Затова рибата и морските дарове трябва да се купуват от места с ясен произход и надеждно хладилно съхранение.
Вижте кои продукти са сред най-честите причинители на хранителни алергии
При съмнение за хранителна алергия е необходима консултация с алерголог. Лекарят оценява кога са започнали симптомите, каква храна е консумирана, колко бързо се е развила реакцията и дали същият проблем се е появявал и преди.
Диагностиката включва кожни проби или кръвни изследвания за антитела към конкретни алергени. Един положителен тест не е достатъчен сам по себе си. Резултатът трябва да се разглежда заедно със симптомите и медицинската история на пациента.
Хората с доказана тежка алергия трябва да разполагат с предписана адреналинова писалка и да знаят как да я приложат. При анафилаксия тя се поставя в бедрото и при необходимост може да бъде използвана през дрехите.
Адреналиновата писалка не отменя нуждата от спешна медицинска помощ. Затрудненото дишане, подуването на езика и гърлото, рязкото прилошаване и загубата на съзнание изискват незабавна реакция.
Как да пазим децата от летните алергии и кога е нужен адреналинов автоинжектор
През летните месеци риск носят и ужилванията от пчели и оси. Нормалната реакция обхваща ограничена зона около мястото на ужилването и причинява болка, зачервяване и лек оток.
При обширна местна реакция подуването се разпространява върху по-голяма част от крайника или тялото. Най-опасната форма е анафилаксията, при която симптомите засягат повече от една система и се развиват бързо.
Ути Бъчваров разказа как ужилване от оса едва не му коствало живота
При доказана алергия към отровата на пчели и оси се прилага специфична алергенна имунотерапия. Лечението продължава около три години и цели постепенно да намали чувствителността на организма към съответния алерген.
При някои хранителни алергии също се обсъжда постепенно въвеждане на минимални количества от храната. Това се извършва единствено под строг лекарски контрол, тъй като самостоятелните опити могат да предизвикат тежка реакция.
Най-сигурният подход остава точното установяване на причинителя, избягването му и предварителният план за действие. При рибата трябва да се прави разлика между истинска алергия и хистаминово отравяне, но и двете състояния могат да наложат бърза медицинска намеса.
ЗДРАВЕ
Учени разкриха най-важното правило за добър сън – и то не е броят часове
Много хора оценяват качеството на почивката си единствено по броя часове сън. Кратка нощ през седмицата, последвана от дълго успиване през уикенда – и си мислим, че балансът е възстановен.
Ново мащабно проучване на белгийски учени, публикувано в списание Sleep Medicine Reviews, обаче показва нещо различно – телата ни са много по-чувствителни към регулярността на съня, отколкото към неговата продължителност.
Според екипа, ръководен от Alexandros Kalkanis от KU Leuven, ключът към доброто здраве е постоянният график за сън. Изследователите анализират данни от 59 различни проучвания и установяват, че хората, които си лягат и се събуждат по едно и също време всеки ден, се радват на по-добро физическо и психическо здраве – независимо колко часа спят.

Причината е свързана с циркадните ритми – вътрешният биологичен часовник на организма. Когато тялото получава светлина по едно и също време всяка сутрин, мозъкът регулира по-ефективно хормоните, метаболизма и телесната температура.
Учените предупреждават, че разликата от няколко часа в режима през уикенда създава т.нар. „социален джетлаг“ – състояние, при което организмът изпада в хаос заради постоянното местене на вътрешния часовник.

Изследването свързва нередовния сън с редица сериозни здравословни проблеми:
по-висок риск от депресия;
затруднен контрол на кръвната захар;
повишен индекс на телесната маса;
по-високо кръвно налягане;
увеличен риск от сърдечно-съдови заболявания.
Според друго проучване сред 60 000 души във Великобритания, високата регулярност на съня намалява риска от преждевременна смърт с около 30%. Учените дори смятат, че стабилният режим е по-важен показател за дълголетие от самата продължителност на съня.

Експертите препоръчват:
разликата в часа на събуждане между делничните дни и уикенда да не надвишава един час;
ако искаме да наваксаме сън, да си легнем по-рано, вместо да ставаме късно;
да се излагаме на естествена светлина до час след събуждане.
Така популярната формула „7–9 часа сън“ вече има и ново допълнение – „по едно и също време всеки ден“.







