Кьовеши идва, Цацаров си отива, а Борисов накъде?
Румъния извъртя лош номер на България (и на себе си). Уволни миналата година главната прокурорка на Националната дирекция за борба с корупцията (ДНА) Лаура Кьовеши, за да се отърве от нейната стръвна амбиция за лов на корумпирани глави, а сега тя се връща като фаворит за първи европейски прокурор. От новата си, по-висока позиция тя ще продължи да преследва корумпета не само в родината си, но и в целия ЕС, включително и в България, която отхвърля „румънския модел“ за борба с корупцията.
Британският „Гардиън“ описа картинно през 2015 г. какво представлява този модел и неговата вдъхновена представителка. Под заглавие „Да донасяш скалпове: жената, която води румънската война срещу корупцията“ вестникът писа: „Множество политици, кметове, съдии и прокурори бяха обект на противодействие на корупцията, както никъде другаде в Източна Европа и по света. И това се дължи на тихата и непретенциозна главна прокурорка Лаура Кьовеши, която донася скалпове“. Тръпки да те побият, ако си чел „Винету“ от Карл Май, където пише: „Трябваше да си отварям очите, ако не исках, след като някоя вечер се загърна в одеялото си, на сутринта да се събудя във Вечните ловни полета, и то без скалп“. Българският премиер Бойко Борисов признава, че това е любимата му книга.
Сега му предстои тежко изпитание
До края на месеца трябва да реши кого да подкрепи за шеф на новосъздадената Служба на европейския прокурор, която ще започне работа от края на 2020 г. Нейната задача ще бъде да преследва злоупотребяващите с европейски фондове, като ще има много повече пълномощия от сегашната хилава служба към Еврокомисията за борба с финансовите измами ОЛАФ. Първият български скандал, раздухан от ОЛАФ, „Стойков-Николов“ завърши без осъдителни присъди, въпреки че германските съучастници на двамата българи бяха осъдени ефективно. ОЛАФ не можеше да направи нищо, защото има само информационни функции, разчитайки на местните правосъдни системи. Службата на европейския прокурор обаче ще има задължението и правото да повдига обвинения пред националните съдилища и ще „надскача“ местните прокурорски служби (по израза на главния прокурор Сотир Цацаров, чийто мандат изтича след по-малко от година).
Да си представим ситуация, при която министър-председателят „сам си избира“ главния прокурор, за да си осигури спокойствие при боравенето с държавни и европейски фондове. Ако реши да си позлати пръстите (и на своите приятели) чрез обществени поръчки с европейско финансиране – например за строителство на магистрали – националният главен прокурор няма да може да му гарантира спокоен сън, защото премиерът би се събудил без скалп на другия ден, ако през нощта намине европейския прокурор. Той (Тя) ще има властта да координира полицейските разследвания, да замразява и отнема авоари, да арестува заподозрени лица отвъд националните граници. И най-важното: няма да има чадър за никого от приятелски настроената Европейска комисия, защото прокурорът ще действа извън и независимо от нея – за разлика от ОЛАФ, който е неин придатък.
Перспективата изглежда толкова неприятна, че трябва да се предприемат кризисни мерки. Не е утешително, че засега официалните кандидати за висшия прокурорски пост в ЕС са трима. Румънката е класирана на първо място от експертната комисия за подбор, която имаше списък от 24 кандидати. След нея са французинът Жан-Франсоа Бонер (главен прокурор на Реймс) и германецът Андрес Ритер (главен прокурор на Щутгарт). И двамата имат дълга юридическа кариера и несъмнени качества (надхвърлили са 60-те години), но ако потърсите имената им в Гугъл, ще откриете оскъдни данни. За разлика от тях името на младата (45 г.) Лаура Кьовеши извиква милиони резултати. Дори от пръв поглед (prima facie, както казват юристите на латински) европейската звезда на това състезание е румънката. Тя се е откъснала толкова напред, че Франция и Германия обмислят компромис, според който да оттеглят своите кандидати и също да застанат зад нея.
Румънският министър на правосъдието Тудорел Тоадер, който бе инициатор на уволнението на Кьовеши, изпадна в паника и направи нова грешка. Само часове след решението на комисията на 4 февруари обяви, че ще се противопостави на избора на своята сънародничка. По този начин й вплете още бодливи клонки в трънения венец, който тя носи в Европа като светещ ореол
А бившата баскетболистка е не само миловидна, но и височка, та ореолът й се вижда отдалеч. Управляващите социалдемократи в Румъния тръпнат от спомена, че Кьовеши не просто им пречеше да крадат, но и ги вкарваше в затвора – нещо, което българската прокуратура не би посмяла по отношение на премиер, министри, депутати, висши магистрати, кметове на големи градове, проправителствени олигарси и пр. недосегаеми. Когато в средата на март 2017 г. председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов покани Кьовеши да сподели своя опит с български магистрати, Цацаров и съмишлениците му от Висшия съдебен съвет се покриха. Само президентът Румен Радев се осмели да я приеме, но бе принуден да твърди, че не проправя път в България за „румънския модел“.
По това време службата на Кьовеши ДНА получаваше 60% обществено доверие в Румъния, докато воюващият с нея парламент събираше едва 11%. Не бива да се забравя, че днешният силен човек на Румъния председателят на парламента Ливиу Драгня (СДП) вече има две присъди за корупция и злоупотреба с власт (втората още се обжалва на последна инстанция) и неговата битка да си осигури недосегаемост чрез промяна на законодателството продължава. Парадоксално е, че законът в Румъния не пречи на осъдени политици да заемат висши постове. След уволнението на Кьовеши ДНА функционира съвсем вяло, още няма титуляр и не се ползва с обществено доверие. Самата бивша главна прокурорка заведе през декември 2018 г. дело срещу Румъния в Европейския съд за правата на човека, защото законите в страната не й дават ефективни правни средства за защита, чрез които би могла да оспори уволнението си. Тя не настоява да се върне на стария си пост, нито иска обезщетение, но чрез жалбата си в Страсбург смята, че може да принуди законодателите да предоставят възможност за защита на засегнатите от политическо преследване магистрати.
Ако стане първи европейски главен прокурор, което е твърде вероятно, Кьовеши няма да оправи българската политическа и правосъдна система, но ще я постави нащрек. От години европейските фондове са главната чуждестранна инвестиция в България и са важен инструмент на управляващите да „поощряват“ себе си, като облагодетелстват приближени фирми, кметства и медии. Сигналът, който депутатката Елена Йончева прати в ОЛАФ за злоупотреба със 700 хиляди лева от Министерството на културата при ремонта на Ларгото в София, показва само връхчето на айсберга на правителствената безстопанственост спрямо европейските средства. Като се знае, че откакто ползва европейско финансиране България е получила над 70 млрд. лв. (35 млрд. евро), което е 100 хиляди пъти повече, можем да си представим какво би излязло от сметките, ако се разровят в тях достатъчно компетентни лица. Има значение и качеството на изпълнението на проектите, защото когато магистрала, окичена със сини табели, че е финансирана от ЕС, започне да се нагъва като юфка, може да се зададат допълнителни въпроси как са харчени средствата.
Премиерът Бойко Борисов правилно схвана, че от кражбите на еврофондовете могат да произтекат повече проблеми, отколкото от посегателствата над националните средства. Паметен е онзи запис, разгласен през април 2013 г., в който казва на бившия министър на земеделието Мирослав Найденов: „Тва ти е проблем, щото са европейски пари“. Иначе, колко се краде, е трудно да се изчисли, защото целта на всяка кражба е да не се разчуе. Но групата на зелените в Европарламента си направи труда да даде приблизителна представа и в края на 2018 г. публикува доклад, според който корупцията изяжда в България 11 млрд. евро годишно. Данните произтичаха само от европейски документи – на Еврокомисията, ОЛАФ, Евростат, Европарламента. Какво ли ще се натрупа в базата данни на бъдещата служба на европейския прокурор? Борисов най-добре си знае и трябва да избере каква посока да хване. Какъвто и главен прокурор да си избере на мястото на Цацаров, безгрижните времена свършват. Ще допусне ли да го орезилят в третия му мандат, или ще прецени, че вече му стига?
Светослав Терзиев