ФОКУС
Фиаското с Гуайдо
Само в паралелния свят на ястреби като Пенс, Помпео и Болтън истерията, която протежето им провокира по границите на Венесуела, може да е повод за международно втвърдяване срещу Мадуро. Ефектът всъщност е обратен. Време е за сериозни преговори
Дотук беше шоуто с „временния президент” на Венесуела Хуан Гуайдо.
След довелата до жертви и пострадали „хуманитарна” истерия, която той провокира през уикенда по границите на страната си с Колумбия и Бразилия, дори правоверният кореспондент на близкия до испанското правителство в. „Ел Паис” пише за него в репортажа си от мястото на граничното меле просто като за „венесуелския политик” Гуайдо. Не като за „президент”, способен да владее обстановката и да носи отговорност за онова, което обещава и предизвиква.
Кореспондентът Франческо Мането свидетелства, че разигралите се събития са доказали друго – как действащото венесуелско правителство на президента Николас Мадуро е това, което „държи контрола над държавния апарат”. А не самозванецът. И как на този фон на Гуайдо не му оставало нищо друго, освен да отправи нашумялата си вече закана в Туитър от късно вечерта на 23 февруари: „Събитията от днес ме задължават да взема следното решение: ще поставя официално пред международната общност въпроса, че ние трябва да имаме отворени всички възможности, за да постигнем освобождението на родината, която се бори и ще продължи да се бори”.
След като практически всички медии разгласиха тези думи с тълкуванието, че Гуайдо очевидно апелира за военна намеса на САЩ в родината си (именно от САЩ досега по същия повод нееднократно звучаха предупреждения със същите формулировки – че „всички възможности са на масата, включително военната”), последва доуточнение от американското протеже – че имал предвид само дипломатически средства. И че за тази цел в понеделник ще участва в среща на Групата от Лима в Богота и там ще се срещне с междувременно отново изразилия му туитърска подкрепа вицепрезидент на САЩ Майк Пенс. Срещата вече е факт, макар първите кадри от нея да не показват особена радост от страна на Пенс. Нещо не е доволен от венесуелското момче. Или просто още не е решил какво ще е по-нататъшното му приложение?
Иначе подкрепа на линията за сваляне на Мадуро изрази и държавният секретар Майк Помпео – и в Туитър, и по телевизия Fox. Той не само двусмислено заяви пред камерите: „Ще направим нещата, които е необходимо да се направят”, но и декларира, че „дните на Мадуро са преброени”.
Другият от висшата американска тройка ястреби – съветникът по националната сигурност Джон Болтън, също не пропусна да заклейми Мадуро заради събитията по границата през уикенда, хвърляйки вината за всичко само на правителството.
И Помпео, и Болтън публикуваха в Туитър снимки с един от мостовете между Венесуела и Колумбия, по който са спрели камиони с американска „хуманитарна помощ”, а шосето е преградено от венесуелски военни, които не ги допускат да прекосят границата. Един от камионите гори. „Какъв болен тиранин трябва да си, за да попречиш храна да стигне до гладни хора? Снимките на горящи камиони, пълни с помощи, са отвратителни” – възмущава се Помпео в туита си към този кадър. Болтън пък направо слага резолюция към същата снимка: „Страни, които все още признават Мадуро, трябва да си дадат сметка какво подкрепят”.
Всъщност събитията и на границата с Колумбия, и на медийно по-слабо покритата граница с Бразилия, бяха част от сценарий, спуснат на Гуайдо именно от вашингтонските му покровители. Те много добре знаеха, че уверенията на протежето им как американската „хуманитарна помощ” непременно ще влезе на венесуелска територия на 23 януари, са само блъф. Заедно с концерта, организиран ден по-рано с помощта на Колумбия и на един услужлив импресарио-милионер, всичко това целеше единствено да привлече повече хора там, на място. Пределно ясно беше, че венесуелските власти няма да допуснат никаква „помощ” да премине границата, както те нееднократно предупредиха. И че Гуайдо няма никакъв реален механизъм, с който да наложи обратното.
Покровителите му обаче съзнателно търсеха сблъсък, „накървавяване”, снимки и видеокадри, които да покажат на света какъв античовешки е режимът в Каракас. И това да отстрани единствените пречки пред администрацията на президента Доналд Тръмп за преминаване към военна операция – нежеланието на демократическото мнозинство в Конгреса на САЩ за американска въоръжена намеса във Венесуела и негативната позиция към такова развитие от страна на ЕС. Търси се и промяна на сегашното съотношение на силите в Организацията на американските държави, където мнозинството също е против военен сценарий.
Така че акцентът на днешната среща в Богота на Групата от Лима, където се събраха Пенс и Гуайдо, е чисто пропаганден. Само че, уви, ефектът ще е по-скоро обратен на търсената цел. Единствено в паралелния ястребски свят на Пенс, Помпео и Болтън разигралите се през уикенда драми по техен сценарий може да станат повод за международно втвърдяване срещу Мадуро. В действителност всичко случило се само укрепва аргументите против каквито и да е силови решения и стимулира линията за търсене на диалог и дипломатически усилия за разрешаване на кризата.
Именно в такъв дух бяха и първите реакции спрямо последните събития от страна на две ключови фигури в ЕС – висшата представителка по външната политика Федерика Могерини и външния министър на Испания Жозеп Борел. И двамата изрично подчертаха, че остават против военни решения и че единственият изход е мирният. Борел припомни също, че в момента в Каракас се намират и представители на създадената контактна група между европейски и латиноамерикански страни, която търси именно пътища за дипломатическо решение. Ясно е, впрочем, че усилията на официален Вашингтон сега са нарочени към провал на тази мисия и затова е толкова голямо усърдието да се пречупи дипломатическата тенденция с покъртителни кадри от мащабния спектакъл, разигран през уикенда.
Засега не се получава. Дори в тъй вярната на САЩ Група от Лима днес отчетливо се откроява съпротива срещу военен сценарий. Против такъв развой се изказа и вицепрезидентът на Бразилия, бившият генерал и почитател на някогашната военна диктатура Амилтон Моурао. Той наблегна, че е „възможно Венесуела да се върне в демократичния американски концерт“ без да се прибягва до „крайни средства, които биха ни приравнили към силите, осъдени от историята като агресори, нашественици и нарушители на национални суверенитети“.
В същия дух на заседанието на групата в Богота се изказа и президентът на Гватемала Джими Морлес, който заяви: „Уважаваме принципите на териториалната неприкосновеност и на ненамесата във вътрешните работи, поради което отхвърляме всякакво военно решение или заплаха за употреба на сила“.
Нека припомним какво именно се случи около емблематичния 23 февруари, за когато Гуайдо беше обещал да вкара „хуманитарната помощ“ от САЩ в родината си под безапелационна форма – „да или да”.
Подгряването започна още на 22 февруари с „битката на концертите”, за която „Барикада”вече писа. Откъм колумбийската страна на граничния мост „Тиендитас” беше организиран концерт в подкрепа на навлизането на „хуманитарната помощ”, докато на обратния край на моста други изпълнители пяха под надслова „Долу ръцете от Венесуела”.
Тъй като „хуманитарната помощ” не е поискана от правителството в Каракас и не е минавала през независим международен орган като ООН или Червения кръст, които категорично отказаха да участват в този едностранен американски акт, венесуелските власти заеха позицията, че подобно навлизане на непроверени и несертифицирани пратки от САЩ е форма на „хуманитарна интервенция” и няма да я допуснат.
Пак на 22 февруари се разигра и безподобният скеч с „бягството” на Гуайдо от Венесуела в Колумбия. Той всъщност имаше съдебна забрана да напуска страната, която му бе издадена, след като в края на януари Вашингтон замрази банковите сметки от 7 млрд. долара на опериращата на американския пазар компания Citgo – дъщерна на венесуелската държавна петролопроизводителка PDVSA. Щатите обявиха тогава, че до тези сметки достъп ще има само признавания от тях Гуайдо. Именно за да не бъдат източени незаконно тези авоари, венесуелският съд му забрани да излиза извън националната територия.
Но на 22 февруари той внезапно се оказа в Колумбия. Първо самият Гуайдо разпространи любителски кадри от телефон как заедно с група съмишленици бяга по някакъв мост: снимащият го задъхано обяснява на зрителите как току-що „временният президент” е успял да избяга от „режима на Мадуро” и за това били помогнали военни, които го подкрепят.
Трябва да се подчертае, че още от началото на приключенията на Гуайдо със самовъзкачването му на тъй желания от него висш пост преди месец, той не спира да апелира към армията да премине на негова страна. Засега безуспешно. Покровителите му в САЩ обаче са наясно, че нищо не може да стане във Венесуела без подкрепата на военните. Така че една от целите и на шоуто през този уикенд също бе да подтикне повече униформени да дезертират от венесуелските въоръжени сили. Ако се вярва на властите в Колумбия, в събота и неделя в тази страна били избягали около 120 войници от Венесуела.
Та именно за да внуши, че този процес е тръгнал, Гуайдо държеше да представи и бягството си като едва ли не подпомогнато от негови симпатизанти в армията. Само че в неделя, 24 февруари, се появиха кадри, които показват нещо съвсем различно – колумбийски военен хеликоптер, в който се качват Гуайдо и жена му и който ги откарва в Колумбия. А това означава първо, че колумбийската армия е нарушила венесуелската граница, извършвайки тази операция. И второ, че подкрепата за Гуайдо очевидно идва преди всичко откъм колумбийските военни, а не от венесуелските.
По-късно на 22 февруари той се появи на сцената на подкрепящия „хуманитарната” операция концерт редом до президентите на Колумбия – Иван Дуке, на Чили – Себастиян Пиниера и на Парагвай – Марио Абдо. Всичките те са от десни по-десни. А Гуайдо пропагандно се представяше досега като социалдемократ и усилено флиртуваше с дисидентските групи сред чавистите, опитвайки се да ги привлече на своя страна и да ги убеди, че е обединител на нацията и че борбата му е за всички венесуелци – и леви, и десни.
След този уикенд това вече няма да работи. Булото започна да се свлича още на концерта и то не само заради семейната снимка с президентите. А и заради изхвърлянията на някои от участващите певци. Като например Мигел Босе, който е от итало-испански произход (майка му е звездата на италианския неореализъм Лучия Бозе) и живее в Мексико. Той е широко известен с едно свое участие още от началото на кариерата си – през 1982 г. пее на организиран в чилийската столица Сантяго концерт, който цели да излъска образа на диктатора Пиночет. Та същият Босе на сегашния концерт на моста „Тиендитас” изригна с гневни тиради срещу „диктатора” Мадуро и с доста обидни реплики към бившата чилийска президентка и настояща върховна комисарка на ООН по човешките права Мишел Бачелет, която е била изтезавана по време на режима на Пиночет. Босе я призова „да си довлече задника” във Венесуела, за да видела как бедстват хората там. А ако не го направи, да си ходи, защото „не става за нищо”.
Почти по същото време състояла се в Сантяго демонстрация на венесуелски емигранти пред посолството на Каракас там дълбоко възмути чилийското обществено мнение заради отправени от участниците подигравки към жертвите на диктатурата на Пиночет.
Впрочем, след последвалите остри реакции Босе се извини на Бачелет за невъздържания си език, но продължи да настоява тя да вземе страна по венесуелската криза.
Своя версия за „бедстването” във Венесуела представи бащата на „Пинк Флойд” Роджър Уотърс, който неколкократно през последните дни изразява отношението си по казуса. В едно от предишните си изявленияУотърс сравнява собствения си опит с благотворителни концерти в подкрепа на гладуващото население на Сомалия и Етиопия през 80-те и изрично подчертава, че сегашното положение във Венесуела е много далеч от ситуация, която може да се определи като „хуманитарна криза”. В най-новото си видеообръщение Уотърс отново припомня, че главният стимул на САЩ да предизвикват сегашната ескалация във и около Венесуела е петролът. И завършва с категоричното: „Долу ръцете от Венесуела!”
Сакралният ден 23 февруари, за който Гуайдо така неуморно обещаваше навлизане на „хуманитарната помощ” от САЩ, започва драматично, но от ненадейна посока. Още около 7 ч. сутринта трима военнослужещи от венесуелската армия внезапно подкарват две бронирана кола от тила на кордона на границата с Колумбия. На предна линия, между многобройни метални заграждения, е застанала жива верига от бойци, а сред тях – журналисти и просто любопитни. Бронираната кола поема с висока скорост откъм гърба на хората в посока към Колумбия. Има кадри как тя връхлита загражденията, хората бягат, мнозина падат, събаряни и удряни от смачканите метални прегради.
Сред ранените е и популярната млада чилийска фотожурналистка Никол Крам,която поддържа своя информационна страница във фейсбук и е член на независим фотографски кооператив. Момичето се отървава само с насинени крака, но е имало реален риск да загине при инцидента, алармират от кооператива. Самата Никол коментира, че целта на подкаралите военната кола дезертьори е била „да смачкат хората”. Фоторепортерката е възмутена, че на колумбийската страна на границата въпросните трима венесуелски военнослужещи са приети като герои, докато те всъщност за застрашили живота на много хора.
В големите световни медии мнението на чилийката почти не се споменава. Затова пък се върти усилено пуснатата от проопозиционния венесуелски журналистически синдикат информация, че скандинавска журналистка, пристигнала да отразява събитията, се почувствала заплашена от въоръжени лица. От синдиката твърдят, че въпросните лица са от „чавистките колективи” (така са наричани групи симпатизанти на властта, организирали се за самоотбрана). От опозиционните среди постоянно обвиняват именно тези „колективи”, че упражняват поръчано от властите насилие срещу демонстранти. Властите пък уверяват, че военизирани групировки на самата опозиция съзнателно провокират сблъсъци, за да алармират после за „репресии”.
Факт е, че в във венесуелските градчетата Уреня и Сан Антонио край границата с Колумбия на 23 февруари имаше сериозни улични безредици – с маскирани демонстранти, които трошаха автобуси на градския транспорт и мятаха коктейли „Молотов” по силите за сигурност. Всичко това – като протест, че властта не разрешава навлизането на „хуманитарната помощ”. Естествените опити на правителствените сили да попречат на вандалщините бяха представени след това като „репресии”.
Много е интересна съпоставката на два кадъра от тези сблъсъци в Уреня. Единият е пуснат от Майк Помпео като илюстрация на негов туит против „тиранина” Мадуро. На кадъра се виждат демонстранти, струпали се зад горящ автобус, а в далечината пред тях – верига на Боливарската национална гвардия. Невинният потребител на тази визуална информация спонтанно може да си направи извода, че жестоките гвардейци са подпалили автобуса, целейки се в беззащитните демонстранти. Впрочем, по-внимателният поглед ще установи, че демонстрантите, един от които държи сопа, теглят автобуса – като че ли се опитват да го изместят напряко на улицата и да я преградят.
А има и друга снимка от същото място, направена малко по-рано и откъм обратната страна на събитието. Снимката е на фоторепортера Родриго Абд от агенция Асошиейтед Прес и е публикувана във фотогалерия на испанския вестник „Ел Паис”.На нея се вижда същият автобус откъм предната му част и какво правят с него „мирните демонстранти” – трошат го със сопи и други подръчни средства. Многобройни видеорепортажи от същия ден, излъчени и по колумбийски телевизионни канали, са заснели как такива демонстранти организирано подготвят и си разпределят самоделни бомби „Молотов” – от същите, каквито после масово са мятани по живите вериги на Боливарската национална гвардия и другите сили за сигурност. През тази призма кадърът от туита на Помпео с вече пламналия въпросен автобус, притеглян като улична барикада, очевидно изглежда съвсем другояче…
Същото с още по-голяма сила важи и за подпалването на онзи камион с „хуманитарна помощ” насред други подобни, спрели на мост пред заграждение на Боливарската национална гвардия. В социалните мрежи са налице кадри именно от момента на подпалването – когато демонстрант мята две последователни бомби „Молотов” уж към редицата на гвардейците. Но всъщност посоката им е друга – и двете падат встрани, към един от спрелите камиони. Точно онзи, който пламва…
Има коментари, според които на подпалвачите е било поръчано да организират изгарянето на камион досами поста на венеуселските части, за да е по-достоверно хвърлянето на вината за това върху тях. Но в крайна сметка най-близкият до венеуселските позиции камион остава невредим, а се запалва следващият, край който именно хвърчат бутилките с „Молотов”. Заради неспазеното изискване, казват, на изпълнителите дори не били изплатени обещаните им 4000 долара, поради което те набили наелия ги опозиционен депутат…
Така че няма защо Помпео и Болтън да се съкрушават как му дава сърце на Мадуро да гори храна. По-добре да се подготвят да отговарят самите те на въпроси как на тях им дава сърце да пращат групи вандали за пиромански изпълнения, които да осигуряват повод за военна авантюра. Как им даде сърце да навият механичната си играчка Гуайдо, та да подлъже толкова хора към границите на Колумбия и на Бразилия единствено с целта да ги превърне в пушечно месо, за да обърне международните везни в полза на войната.
Според колумбийската версия ранените от безредиците през уикенда са 285 души, като за 255 от тях се твърди, че са венесуелци. Официалните венесуелски данни са за 42-ма ранени, като 37 от тях са потърсили медицинска помощ.
В същото време в общите информации на много световни медии се вкарват и съобщения за четирима убити. Но не се уточнява, че това е все още непроверена информация от друго място – от границата между Венесуела и Бразилия. Тя е в труднодостъпен район и там няма толкова много журналисти, колкото по границата с Колумбия. Става дума за зона, обитавана от една от местните индиански общности, която не е била съгласна с разполагането на въоръжени части в нейните земи. А те отишли там, защото правителството в Каракас ги изпрати да подсилят граничната линия и да не допуснат навлизането на камиони с американски пратки откъм Бразилия. За първите две жертви в този район бе съобщено още на 21 февруари. Но властите в Каракас отрекоха по убитите да е стреляла Боливарската национална гвардия, защото намерените гилзи не са от патрони, използвани от тези сили.
Неяснотата за това, какво точно се е разиграло край бразилската граница и кой стои зад събитията там, кара повечето медии да не се впускат в подробности. Но не ги възпира да повтарят информацията за четиримата убити.
Има и друг емблематичен „хуманитарен” епизод – за кораб, натоварен с американски пратки и тръгнал от Пуерто Рико. Той бил пресрещнат от венесуелската брегова охрана и тя предупредила, че няма да го допусне в националните териториални води. Така че корабът се върнал обратно. Сега, разбира се, разказът за случая върви в контекста на „заплахите”, отправени от венесуелската страна спрямо непоканения морски съд.
В следващите дни всички тези гранични драми ще се въртят и превъртат непрекъснато, за да убеждават всички важни международни фактори в необходимостта от „смяна на режима” в Каракас. Гуайдо, който вече си свърши мръсната работа у дома и покровителите му повече не се нуждаят от изпълненията му на вътрешен терен, ще бъде пуснат по форуми и срещи да убеждава за „решителни мерки” срещу родината си. Вероятно ще му дадат да се възползва и от 7-те милиарда на венесуелската държава, блокирани в сметките на Citgo – може дори с цел въоръжаване на някаква опозиционна съпротива срещу Мадуро.
Само че организаторите на предстоящото шоу очевидно не си дават сметка, че дърводелщината им дотук вече категорично обръща общественото мнение и в Латинска Америка, и в Европа против наемника им Гуайдо и против самите тях. Защото и в Латинска Америка отдавна, а вече и в Европа, американската бруталност при намесата във вътрешните работи на суверенни държави предизвиква силно възмущение.
Дори десните латиноамерикански правителства са против силов сценарий във Венесуела, защото това ще подпали собствените им черги – ще отприщи силна антиамериканска вълна навсякъде из континента, където тези настроения имат дълбоки исторически корени и много сериозна мотивация. В Европа пък, където съвсем наскоро Майк Пенс си позволи грубо и неприкрито да нарежда на лидерите на ЕС каква политика да водят спрямо Иран и Венесуела, без никакво съмнение снимката точно на Пенс с Гуайдо и Групата от Лима може да предизвика само отрицателни емоции. Споменатият вече кореспондент на „Ел Паис” Франческо Мането също предупреждава, че практическото отъждествяване на Гуайдо с американската линия спрямо Мадуро буди силен негативизъм сред европейското обществено мнение, което и без това е дълбоко смутено от накърняването на международното право по венесуелския казус.
В самите Съединени щати хлъзгането към военен сценарий във Венесуела има сериозни и авторитетни противници, като сред тях е и Бен Родс, съветник по националната сигурност на бившия президент Барак Обама. Той представи в Мадрид испанското издание на книгата си „Светът такъв, какъвто е” и направи интереси коментари пред медиите по повод актуалните събития. Ето как го цитира „Ел Паис”: „Не съм почитател на Мадуро и последните избори може да са били измамни, но признавайки Гуайдо като президент, Тръмп създава усещането, че повече желае смяна на режима, отколкото същинска демократична промяна. Не смятам, че военната интервенция е добра идея по няколко причини. Венесуела е голяма и сложна страна. Историята на интервенциите на САЩ в Латинска Америка е много негативна. Дори и Мадуро да си отиде, това няма да е краят на историята. Можем да се сблъскаме със ситуация на хаос в продължение на дълго време с правителство, което няма да има легитимност в очите на хората, защото ще е поставено там от САЩ. Привърженик съм на търсенето на дипломатическо решение, чрез което да се стигне до избори”.
И още от Бен Родс – по преплитането на иранската и венесуелската тема: „Европа се държи добре. Големите страни в Европа искат да задържат Иран обвързан със споразумението в близките години и да изчакат новия президент на САЩ. Рискът с Тръмп, като се има предвид колко е войнолюбив, е, че първо иска скъсване на сделката, а после ще поиска война с Иран. Проблемът е, че две години са много време. Ако Тръмп не може да прокарва законите си, защо демократите имат мнозинство в Конгреса, ако се чувства под политическа атака у дома си, може да се опита да започне война, за да промени така контекста. И очевидно Венесуела и Иран са двете страни, които са под заплахата да бъдат избрани от него за военен конфликт”.
Уви, именно в такава посока тласкат Тръмп и ястребите, с които се е заобиколил. Сред тях не бива да пропускаме и сенатора републиканец от кубински произход Марко Рубио, който е главният вдъхновител на сегашната ескалация срещу Венесуела. Днес той предизвикателно пусна в Туитър две снимки, с които предупреждава Мадуро какво бъдеще му се пише. Снимките са на бившия либийски лидер Муамар Кадафи – в бял костюм, докато беше на власт, и окървавен, минути преди да го убият в онзи отвратителен линч през 2011-та, на който помним, че от кабинет в Държавния департамент ръкопляска и тогавашната държавна секретарка на САЩ Хилари Клинтън…
Макар и под такъв брутален натиск, крехкото клонче на мира все пак не е още съвсем увехнало. Венесуелският външен министър Хорхе Ареаса работи интензивно в ООН, където се координира с усилията на 60 държави с цел да бъде изработен международен механизъм за мирно и стабилно решаване на венесуелската криза. На инициативата съдейства и лично генералният секретар на ООН Антонио Гутериш.
Същевременно самият Ареаса разказа пред медиите, че провежда разговори и с назначения от Тръмп специален пратеник за Венесуела Елиът Ейбръмс, с когото са се виждали вече няколко пъти. Въпреки доста мрачната слава от миналото на Ейбръмс, той все пак е официалното лице за контакт с Каракас, излъчено от Вашингтон. Възможно ли е този сложен диалог да доведе до спадане на напрежението и до намиране на компромис? С непредсказуемо ръководство като сегашното в Белия дом всичко е възможно. Нека си спомним само какво стана не тъй отдавна между уж лютите врагове Тръмп и Ким Чен Ун…
ФОКУС
Битката за бъдещето започва – истинска кървава война по света
Алекс Крайнер: Битката за бъдещето започва – истинска кървава война на глобално ниво – ден след встъпването на Тръмп
В анализ, публикуван в ZeroHedge, пазарният анализатор и мениджър на хедж фондове Алекс Крайнер разглежда драматичните предсказания на Стив Банън, бивш политически стратег на Доналд Тръмп и водещ на популярното предаване „War Room“ за близкото бъдеще. В разговор, проведен по Zoom, Банън очертава апокалиптична визия за предстоящите дни на света, като поставя в центъра на дебата мащабен конфликт, който ще започне веднага след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп като 47-ми президент на САЩ.
„Дните на буря започват“ – Предстоящата битка според Банън
Стив Банън: „Дните на гръмотевиците започват в понеделник,“ обявява той, визирайки първия ден на новата администрация на Тръмп.Той вещае буквално апокалиптична война между Дълбоката държава и новата американска власт”
Банън, който е известен със своите остри коментари и директен стил, започва разговора с прогноза, която е едновременно тревожна и вдъхновяваща. „Дните на гръмотевиците започват в понеделник,“ обявява той, визирайки първия ден на новата администрация на Тръмп. „Това няма да бъде просто поредната политическа промяна. Това ще бъде нападение, което ще промени света завинаги.“
Банън подчертава, че врагът в тази битка не са външни сили като Китай, Русия или Иран, както може да се предположи. Според него истинската заплаха идва отвътре, т.е. в САЩ – от „техните“, т.е. глобалният елит, който контролира най-мощната империя в света. „Тези хора няма да се откажат от властта си доброволно. Те ще се борят до смърт,“ заявява Банън и добавя, че тази битка не е просто политически конфликт, а борба за оцеляване. „Ако Тръмп и екипът му не успеят, те ще ги унищожат – до последния човек,“ предупреждава той.
Исторически уроци: Жертвите на свободата
Подписалите декларацията за независимост на САЩ. Петима са хванати от британците и измъчвани до смърт. Останалите са разорени, членове на семействата им са избити
За да илюстрира мащаба и значението на тази борба, Банън прави паралел с подписалите Декларацията за независимост през 1776 година, с което се откъсват от Британската империя. Той ги описва като смели и решителни мъже, които са били готови да жертват всичко за свободата. „Тези хора не бяха просто бунтовници. Те бяха заможни, образовани мъже, които разбираха рисковете. Ако бъдат хванати, щяха да бъдат обесени или измъчвани до смърт,“ посочва той. Банън напомня, че петима от подписалите декларацията са били хванати и убити по жесток начин, докато други са изгубили всичко – домове, имущество и дори своите семейства. „Тези мъже се жертваха за независимостта, точно както хората около Тръмп са готови да се борят срещу най-могъщите сили на света,“ подчертава той.
Банън напомня, че петима от подписалите декларацията са били хванати и убити по жесток начин, докато други са изгубили всичко и предупреждава, че това ще очаква и екипа на Доналд Тръмп, ако се провали
„От 56-те подписали (Декларацията за независимост), 24 са били юристи и съдии, 11 са били заможни търговци, 9 са били фермери и големи земевладелци. Подписвайки Декларацията за независимост, те са предизвикали гнева на (Британската) империята, знаейки, че ако бъдат заловени, наказанието им ще бъде смърт. Петима от тях наистина са хванати от британците като предатели и измъчвани до смърт. Дванадесет от тях са имали домове, които са разграбени и изгорени. Двама загубват синовете си (убити), а на още двама синовете си заловени и хвърлени в затвора. Картер Бракстън, богат търговец, видял как всичките му кораби бяха потопени от британския флот. За да изплати дълговете си, той бил принуден да продаде имотите си и умира в мизерия. Други преминаха през мъчителни изпитания и загубиха всичко. На много от тях семействата им са избити.“
Невидимите врагове и глобалният авторитаризъм
Банън не е единственият, който изразява опасения за бъдещето на света. В разговора участва и Кристин Андерсън, член на Европейския парламент и представител на германската партия AfD. Тя обръща внимание на тревожната тенденция към авторитаризъм в Европа. „Властите в Германия, Великобритания и Франция вече не се крият. Те открито приемат авторитарни мерки,“ заявява евродепутатката Андерсън.
Според нея в Германия изборите скоро могат да бъдат отменени, а социалните медии ще бъдат подложени на строга цензура. Андерсон посочва също така новия климатичен закон във Великобритания, който според нея ще постави икономиката на страната в изключително тежка ситуация. „Това е част от по-голям план за ограничаване на свободата и налагане на контрол върху населението,“ добавя тя.
Рисковете за САЩ и Европа: хаос и насилие
Банън е категоричен, че не само САЩ, но и Европа я чака саботаж, тероризъм и разруха: Това е само началото. Истинската битка започва сега
Банън предупреждава, че борбата срещу глобалния елит няма да бъде лесна и че може да доведе до хаос и насилие. „Ще видим саботаж, убийства, тероризъм и разрушения. Това няма да бъде просто политическа битка – това ще бъде истинска война,“ казва той. Според него както в САЩ, така и в Европа, хората ще станат свидетели на мащабни кризи, които ще поставят основите на новия световен ред. „Това е само началото. Истинската битка започва сега,“ категоричен е Банън.
Банън напомня и личната цена, която е платил за убежденията си и защото е бил в екипа на Тръмп: Бях осъден и вкаран в затвора. Това не беше престой в кънтри клуб. Това беше опит за унищожение на моята личност и репутация
Личната цена на борбата
Банън споделя и своите лични преживявания, като подчертава цената, която плаща за своите убеждения. „Бях осъден и вкаран в затвора. Това не беше престой в кънтри клуб. Това беше опит за унищожение на моята личност и репутация,“ казва той. Той подчертава, че хората, които стоят зад Тръмп, също са готови да платят висока цена, защото разбират залозите в тази битка. „Това не е просто борба за власт. Това е борба за бъдещето на човечеството,“ заявява Банън.
Съдбата на света в баланс
Алекс Крайнер завършва анализа си с мрачна, но и с вдъхновяваща нотка. Според него това, което предстои, ще бъде една от най-значимите битки в историята на човечеството. „Това е война, която няма да се води само с оръжия, но със сигурност ще бъде една от най-важните в световната история,“ пише Крайнер.
Той подчертава, че тази борба няма да бъде само за САЩ или Европа, а за целия свят. „Силите, които контролират тази империя, няма да се предадат без бой. Но онези, които се борят за свобода, са решени да направят всичко възможно, за да победят,“ заключава той.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
ФОКУС
Защо бе отстранен Джъстин Трюдо?
Проф. Ивайло Груев: Канада, “The Great Reset”. Защо Джъстин Трюдо бе отстранен? Възможен ли е разпад на страната?
„Всъщност изпитвам известно възхищение към Китай, защото тяхната диктатура им позволи да обърнат икономиката в правилната посока.“ Джъстин Трюдо.
Ако пътят към ада е постлан с добри намерения, то, вече, бившият министър председател на Канада Джъстин Трюдо, както иронично отбеляза един канадски журналист, със сигурност, би трябвало да е собственик на асфалтова компания. Той обеща помирение, каквото и да означава това, с коренното население, драматично увеличаване на размера на средната класа, и разбира се основното в неговата стратегия – справяне с измененията на климата. Така бе трасирано бъдещето на Канада по провъзгласените от него “лъчезарни пътища“. Нещо наподобяващо на МАГА на Тръмп, естествено със специфичен канадски привкус.
Джъстин Трюдо, премиер на Канада
Трюдо притежава повече от скромно трудово, а и академично резюме. Професионалният му опит включва инструктор по скейт борд, охранител на бар и учител по драма, както и две незавършени магистърски степени
Неговите опоненти от Консервативната партия изказаха основателни опасения. Въпреки външността и безспорния чар като на незабравимия Ален Делон (в младежките му години приликата е очевидна), всъщност Трюдо притежава повече от скромно трудово, а и академично резюме. Професионалният му опит включва инструктор по скейт борд, охранител на бар и учител по драма, както и две незавършени магистърски степени. Те трудно биха се възприели като сериозни акредитации за квалификациите наминистър председател на втората по големина страна в света и една от водещите страни на Г 7.
Разбира се фамилията Трюдо продължава да резонира в съзнанието на Канадското общество. По-възрастните гласоподавателите усетиха, по-скоро припознаха с небезвестна доза носталгия, екзалтацията от годините на Трюдо баща и решиха да му дадат шанс. Казвайки си в крайна сметка защо пък не.
Избирането на Джъстин Трюдо беше опит за възстановяване на визията на Пиер Елиът Трюдо за една прогресивна, двуезична, мултикултурна, и най-вече справедлива и щедра социална Канада, завистта на света и в най-силния имиграционен “магнит“. Но за разлика от картезианската прецизност и интелектуална елегантност на Трюдо-баща, това което Джъстин Трюдо предложи бе един младежки ентусиазъм, гарниран с безспорен “fun“, особено за представители на нежния пол. Тоест канадците решиха без особено да се замислят да спонсорират епизод №2 на феномена, наречен, Трюдомания.
След десетилетие ориентираното основно към бизнеса консервативно правителство на Стивън Харпър, 2007-2015, чиято, да си признаем откровено, харизма бе толкова жизнена колкото на снежен човек през месец април изненадващото представяне на Трюдо-младши се възприекато глътка свеж въздух в монотония и безцветен политически живот на страната.
Едва на 36 години Трюдо бе избран в Парламента представлявайки работнически квартал на Монреал. Само няколко години по-късно през 2015 г. бе вече избран за лидер на Либералната партия. Тази победа бебезпрецедентна в дългогодишната традиция на Либералната партия: бивш гимназиален учител, без всякакъв политически опит и с доста лековата биография (освен фамилното си име, разбира се) успя да издигне Либерална партия, от трето място през 2011 г. (най-лошото й представяне в историята), до първо място, буквално следвайки стъпките на баща си.
Без съмнение, както и се очакваше, Трюдо-младши се наслади на един продължителен “меден месец“. За известен период той дори бе коронясан за “дарлингът“ на световните (включително Европейски) медии. Причините? Прекалено млад по установените стандарти за политик от такъв ранг, чаровен и перфектно двуезичен (в неговия случай; френският и английският са майчини езици, за разлика от мнозинството англоезични политици, които говорят на силно развален, а понякога на неразбираем френски) и на всичкото отгоре потомствен политически аристократ.
Трюдо легализира марихуаната, въведе въглероден данък, за да намали емисиите като по този начин, се оказа че разрушишанса на цели индустрии да оцелеят.
Първите успехи на правителството на Трюдо бяха свързани с намаляване на детската бедност, увеличаване на данъците за богатите и намаляване на данъците за средната класа. Както и опити за подобряване на живота на коренното население на Канада, чийто жизнен стандарт по-скоро принадлежи на страна от Третия, ако не и от Четвъртия свят и е с право източник на национален позор.
Той легализира марихуаната, въведе въглероден данък, за да намали емисиите като по този начин, се оказа че разрушишанса на цели индустрии да оцелеят.
Днес Канада е дълбоко деморализирана, силно поляризирана, особено разочарована от 9-те години управление на Трюдо, чиято популярност стигна до катастрофалните 16%, най-ниският регистриран спад на министър-председател в историята на страната.
Причина за това бе, нека така да го наречем, “иновативният“ начин на управление. Лозунгите за единство, благосъстояние и просперитет на средната класа, както и съхранението на национална идентичност на базата на мултикултурализма, останаха в, употребявайки енигматичния термин, небитието. Оказа се, както на времето съветваше Макиавели, че политиките имат своята дуалистична същност, особено по време на предизборните кампании. Но с една съществена уговорка. Тези политики, бяха много грижливо калибрирани, целейки да задоволят специфични, конкретни групи гласоподаватели. Обществото бе разделено на социални клъстъри, всеки със своите специфични обещания. Било то на енергичната радикално повлияна от ултра либерализма генерация Х, (легализиране на марихуана, а и в последствие на твърдите наркотици) или пенсионери, (Old Age Security – пенсии) или социално маргинали (индексиране на социалните помощи).
Незабелязано, т.н. “социален контракт“ бе заменен с логиката на маркетинг стратегия за печелене на избори. В България, както е широко известно, този процес е доведен до съвършенство. Както и се очакваше тази изборна еквилибристика до неизбежното фрагментиране на канадското общество на малко печеливши и на губещи т.е. всички останали. Тъй като екипът на Трюдо беше наистина професионален в стратегическото прилагане на микротаргетирането на избирателите, то Либералната партия се нуждаеше само от една трета от националния вот. Звучи познато? Естествено за стратезите на Либералната Партия на първо време тази дълбинна фрагментация се оказа без особено значение.
Не съм убеден, че Джъстин Трюдо се погрижи достатъчно да съхрани тази, пъстроцветна социална тъкан на Канадското мултикултурно общество не само привързано, но и лоялно на Кленовия лист (Канадския флаг)
Проблемът е, че Джъстин Трюдо, така и не успя да влезе, фигуративно казано, в обувките на своя баща. Трюдо баща бе политикът, който остави на Канада набор от институции и най-важното идеали, създавайки Хартата на правата и свободите, тоест Конституцията – основата на националното съзнание и самочувствие на съвременна, модерна Канада. Не съм убеден, че синът му Джъстин Трюдо се погрижи достатъчно да съхрани тази, пъстроцветна социална тъкан на Канадското мултикултурно общество не само привързано, но и лоялно на Кленовия лист (Канадския флаг). Какво имам предвид:
Човекът на Давос
Без съмнение, в очите на основателя на Световния Икономически Форум: Клаус Шваб, Джъстин Трюдо бе най-емблематичният лидер на това което той нарече ”The GreatReset”, т.е. “Голямото Зануляване.“
Трудно бихме си обяснили изключителното поляризиранеи катастрофалния спад на популярността на традиционно доминиращата политическа сила, Либералната партия, ако не повдигнем завесата зад прякора на Трюдо “Човекът на Давос“. Без съмнение, в очите на основателя на Световния Икономически Форум: Клаус Шваб, Джъстин Трюдо бе най-емблематичният лидер на това което той нарече ”The GreatReset”, т.е. “Голямото Зануляване.“ Да си припомним неговите пророчески думи: “The pandemic represents a rare but narrow window of opportunity to reflect, reimagine, and reset our world“ “Пандемията представлява рядък, но тесен прозорец от възможности за размисъл, преосмисляне и за нулиране на нашия свят.“
Както е добре известно през 2017 г. Клаус Швабтриумфално заяви, че е успял, (забележете термина, който той използва to penetrate), да „проникне“ в кабинета на министър-председателя Джъстин Трюдо поради факта, че много от неговите министри са били членове на програмата на WEF (Световният икономически форум) за млади глобални лидери.
“Бях на прием за премиера Трюдо и знам, че половината от кабинета му или дори повече от половината от кабинета му всъщност са млади глобални лидери“.
Нещо повече, Трюдо, поне на мен доколкото ми е известно,бе единственият лидер на Запад, който не се притесни да използва термина „зануляване“, за да опише канадската пандемична политика (в реч на ООН през ноември 2020 г).
Действително в това отношение Клаус Шваб се оказа прав. Трюдо действително оправда доверието на Световния Икономически Форум, не само повтаряйки буквално WEF “talking points” (опорните точки), но по-важно прилагайки ги в действие, което естествено не остана скрито за широката общественост в Канада.
Бездомници в Канада, просяци, бедност
По време на пандемията средната класа се оказа в центъра на това “занулияване“ – близо два милиона канадци загубиха работата си, а равнището на безработицата скочи до 14%.
По време на пандемията, както вече писах по-рано, средната класа се оказа в центъра на това “занулияване“ – близо два милиона канадци загубиха работата си, а равнището на безработицата скочи до 14%. Малките и средни бизнеси бяха принудени да поемат колективно 135 милиарда долара дълг, тоест средно 170 000 долара за бизнес.
Така – цената на “зануляването“ бе 213 000 фалити!
В Канада, в случай, че сте под въздействието на наркотик и притежавате редовна рецепта не подлежите на съдебно производство
Този феномен предизвика безпрецедентно социално, а и здравословно отражение – в страната 1 на всеки 20 канадци (6%) е имал самоубийствени нагласи. Малко контекст – две годни по рано, през 2018, в унисон с WEF политиката на ултра-либерализъм, леките наркотици, като марихуана и канабис бяха легализирани. Успоредно с това особено, при така нареченото поколение Z се породи една своеобразна култура, водеща не само до зависимост (до 24 часа доставка онлайн), но далеч по-опасното чувство за гарантирана съдебна безнаказаност (в случай, че сте под въздействието на наркотик и притежавате редовна рецепта не подлежите на съдебно производство).
Трюдо направи достъпът до наркотици да бъде широко достъпен 24 часа 7 дни в седмицата. Нещо повече дори твърдите наркотици също бяха легализирани
Вместо достъпът до наркотици да бъде ограничен, особено в контекста на чудовищната опиоидната криза в Канада, където всеки ден шестнадесет канадци са хоспитализирани поради свръхдоза (отравяне) с опиоиди, а само в град Ванкувър 6, предимно млади хора, умират от свръхдоза, правителството на Трюдо направи достъпът до наркотици да бъде широко достъпен 24 часа 7 дни в седмицата. Нещо повече дори твърдите наркотици също бяха легализирани, което накара някои политически некоректни наблюдатели да дефинират тази политика като геноцид срещу младите.
Проф. Ивайло Груев
Проф. Ивайло Груев, Преподавател в Университета в Отава, Канада
Безнаказаността, за което споменах, се дължи също така и на един нов закон, влязъл в сила по същото време. Либерализиране на съдебната система, т. нар “catch and release”, тоест освобождаване под гаранция, превърнало се в де факто в “revolving door” – “въртяща се врата“. В разговорен превод това означава арестуване и (моментално) освобождаване,(!) като задължава полицията и съдиите да следват “принципа на сдържаност“. Тази безпрецедентна по своята логика абсурдна политика, според правителството е трябвало да реши проблема със свръхпредставянето в предварителния арест на уязвими групи като коренното население, бездомните,наркозависимите и не на последно място ЛГБТ общността.
ФОКУС
Москва и Техеран направиха своя избор
Днес в Кремъл ще бъде подписано Споразумението за всеобхватно стратегическо партньорство между Русия и Иран: президентите Владимир Путин и Масуд Пезешкиан ще завършат три години работа по историческия документ.
Защо исторически?
Защото наистина извежда отношенията между двете страни на ниво, безпрецедентно в историята на нашите връзки.
И тази история датира от повече от четири века и половина и е богата на различни събития – откакто сме съседи (в Каспийско море), те имат много измерения. Търговия и война, вражда и приятелство, подчинение на влияние и идеологическа борба, но взаимен интерес и зле прикрита симпатия един към друг, дори през годините на конфронтация, останаха постоянни.
Двете велики сили-цивилизации претърпяха възход и упадък както във вътрешните си работи, така и в отношенията си, но останаха съседи, заинтересовани един от друг. Но почти през всичките тези векове ние живеехме в свят, в който глобалните правила се определяха от Запада или по-скоро от англосаксонците – и това остави сериозен отпечатък върху нашите отношения.
По времето, когато започнаха нашите връзки, величието на древен Иран вече беше нещо от миналото, а Русия, напротив, беше поела по пътя на своя възход. Последната руско-иранска война приключи преди почти два века, но още тогава Иран попадна в сферата на влияние на Великобритания, която се опитваше да попречи на руснаците да достигнат Индийския океан.
И въпреки че Москва никога не е имала планове да завладее Персия, това нямаше значение за Лондон – те безкрайно се страхуваха от попадането на древната страна в руската орбита, виждайки това като заплаха за техните индийски владения (в Лондон постепенно започнаха да вярват в собствения си мит за плановете на руската армия за поход към Индия).
В резултат на това Иран беше разделен на британска и руска зона на влияние, южна и северна – и остана в това положение до средата на миналия век. Москва като цяло беше доволна от тази ситуация, но за гордостта на иранците ограниченият суверенитет и чуждото влияние бяха обидни.
След Втората световна война западното влияние в Иран става преобладаващо и шахът, който поддържа добри отношения със СССР, провежда политика на западнизиране на местния живот. Завърши с ислямската революция – и създаването на уникална система на теократична власт в комбинация с изборните институции на президентско-парламентарна република.
Новият Иран не само скъса със Запада – той се превърна в последователен идеологически и геополитически противник на цялата глобализация, изградена от англосаксонците. През първото десетилетие от съществуването на ислямската република СССР все още беше жив – и отношението към атеистичните комунисти с техния износ на революция (без значение, че това в много отношения не беше така) в Техеран беше враждебно и предпазливо.
Изоставянето на комунистическата идеология след разпадането на Съюза премахна идеологическата пречка пред руско-иранските отношения, но тук Русия се оказа в плен на залога си за сближаване със Запада (и в още по-голяма степен, приемането на западноцентричното геополитическото мислене на нашия елит).
Москва искаше да развие връзки с Техеран, но с поглед към Запада, превръщайки руско-иранските връзки в разменна монета или дори в заложник в играта си с англосаксонците. Всичко това не допринесе за нарастването на доверието към нас сред иранския елит, част от който, позовавайки се на историята, смяташе Русия за същата империалистическа държава като западните сили (въпреки че това беше несправедливо по отношение на Русия дори за 19 век).
През десетите години на нашия век започнаха сериозни промени: Русия, отдалечавайки се от Запада, започна да гледа на Иран като на стратегически партньор, преставайки да обръща внимание на западната пропаганда за страната като част от „оста на злото“. Сближаването беше улеснено от съвместните военни действия на двете страни в Сирия и решаващата роля на Русия в сключването на т. нар. ядрена сделка за иранската ядрена програма.
Двете страни се доближиха до напълно независимото определяне на отношенията и координацията на политиките си на световната сцена: нивото на доверие се повиши, личните връзки се засилиха и последните илюзии за възможността да се договорят поне за относителна нормализация на отношенията със Запада изчезнаха.
След февруари 2022 г. Русия се оказа в положението на супер-Иран: броят на санкциите срещу нашата страна многократно надхвърли иранското ниво. Ислямската република живее под американските санкции повече от четиридесет години и въпреки щетите, които нанасят, изгради свой модел на функциониране.
Опитът да се изтръгне Русия от световната икономика означава не само, че ще трябва да следваме отчасти иранския път, но по-важното е, че етапът на демонтаж на съществуващия световен ред е започнал. Мащабът на санкциите, наложени срещу Русия, показа, че компромис със Запада не може да бъде постигнат, което означава, че Иран, Русия, всички останали санкционирани страни, Китай и Индия са заинтересовани от изграждането на паралелен, алтернативен търговски и финансов механизъм.
Започна процесът на демонтаж на западния световен ред, англосаксонския модел на глобализация – и Русия и Иран са знаменосци в него.
Този процес няма да бъде нито бърз, нито лесен, особено след като е съчетан с геополитически земетресения по света, особено в Близкия изток, който е толкова важен за Иран. И двете страни обаче са направили избор в полза на изграждането на нов световен ред.
И укрепването на двустранното сътрудничество (а то засяга различни области – от военно-промишлени до транспортни и логистични), както и взаимодействието както по регионални, така и по международни въпроси е само материално укрепване на тази историческа стъпка. Русия и Иран вървят заедно към обща цел и сега никой не може да ги отклони от този път.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
-
СЕНЗАЦИЯ4 months ago
Метресите във властта
-
EXPRESS TV4 months ago
Бесен скандал между Тошко Йорданов и невежата но нагла Лора Крумова разтресе ефира!
-
EXPRESS TV4 months ago
Превземане. Кои са хората на Пеевски в ГЕРБ и БСП, и има ли КОЙ да го спре. Говори Татяна Дончева
-
БЪЛГАРИЯ4 months ago
Главчев изпраща Български войски във фашистка Украйна да убиват руснаци
-
БЪЛГАРИЯ5 months ago
Поредните истерични брътвежи на Пеевски
-
СЕНЗАЦИЯ4 months ago
За какво ни е ООН, не върши никаква работа, “Генералния секретар”, не вършеща нищо мижитурка
-
АКТУАЛНО3 months ago
„Такива големи загуби немците отдавна не са имали“: Цяла бригада изчезна. Развръзката е близо
-
БЪЛГАРИЯ4 months ago
Патологичния мафиот Борисов отново драпа за президент