БЪЛГАРИЯ

В развитите страни изпълнителната власт не опрощава данъци

Published

7 years ago

13/03/2019

Author

В повечето развити страни не се допуска изпълнителната власт да може да освобождава от плащания на дължими данъци, или да отменя дълг, възникнал по този повод. Във всички страни опрощаването на просрочен дълг към държавата е нещо, което се оглежда много внимателно, защото това би могло да ерозира непоправимо данъчния морал.
В следващите редове се прави опит да се поясни смисълът на приетия на първо четене текст в преходните разпоредби на Закона за изменение на закона за вероизповеданията.
С този текст се премахват /заличават/ задълженията към държавата към 31.12.2018 г. на вероизповеданията. Възникват следните въпроси:
1. Може ли Народното събрание да опрощава задължения към държавата?
2. Какво е съществото на това опрощаване. Някои го наричат данъчна амнистия, други – помощ, трети – гаранция за сигурността ни.
3. Създава ли се прецедент и други данъчно задължени юридически лица да искат от народното събрание да ги освободи от техните натрупани задължения към държавата.
Засега в разгорялата се дискусия отговор на първия въпрос дава единствено професор по право от Софийския университет. Според него Народното събрание може да предоставя данъчна амнистия. Ако обаче внимателно прочетем написаното в Конституцията ще установим, че в чл. 84 т. 13 е записано следното: „Народното събрание дава амнистия”. Това не означава, че става дума за данъчна амнистия. Да си припомним дискусиите отпреди 27 години по времето на приемането на нашия Основен закон. Разговорите тогава са за амнистия, свързана с осъдените от т.н. Народен съд от 1945 г. По време на управлението на Обединените демократични сили Народното събрание прие такъв закон за амнистия. Следователно, текстът на т. 13 от чл. 84 не може да се разбира еднозначно като правомощие за данъчна амнистия.
От т. 12 на чл. 98 на Конституцията става ясно, че Президентът на Република България единствен има право да опрощава несъбираеми държавни вземания. В тази си дейност държавният глава се подпомага от специални комисии и експерти, както и от информация от заинтересованите страни.
Може да се твърди, че във всички страни с демократично устройство, проблемът с евентуалното опрощаване на държавни вземания е решен по същия начин. Смисълът на този подход, установен от векове, е в следното:
Правото за опрощаването на задължения, които се дължат към държавата, се ограничава единствено до държавния глава, за да се намали възможността да възникват интереси за целенасочено неплащане на данъци, осигуровки и други задължения. Стимулирането на подобни интереси би могло да стане една противообществена практика, ако законодателят разшири кръга на институциите, които могат да освобождават от плащане на задължения към държавата.
В повечето развити страни не се допуска изпълнителната власт да може да освобождава от плащания на дължими данъци, или да отменя дълг, възникнал по този повод. Във всички страни опрощаването на просрочен дълг към държавата е нещо, което се оглежда много внимателно, защото това би могло да ерозира непоправимо данъчния морал – нещо, за което се полагат грижи от векове, особено в северноевропейските протестантски страни в годините на утвърждаване на капиталистическите отношения и предприемачеството.
За съжаление историческите условия на развитие на страната ни не са били благоприятни за утвърждаването на плащането на задълженията към държавата като нещо, което е от жизнено значение за просперитета на обществото. Поради тази особеност при нас се налага да сме много прецизни, когато възникне проблем с продължително неплащане на задължения към обществото, независимо кой е субектът на това действие.
Тези общи разсъждения могат да се определят като разясняващи смисъла, но това не е достатъчно. Това помага, но в случая ни трябва и конкретно познание за съдържанието на опростените задължения. В мотивите към закона не се посочва вида на задълженията.
Конкретиката е скрита зад предоставената възможност след приемане на закона всяко вероизповедание да представи на министъра на финансите своята справка за вида и размера на задълженията към 31.12.2018 г.
Това означава, че народните представители, когато приемат този закон не знаят нито за каква сума се отнася отмяната на задълженията, нито за вида на тези задължения. В раздела разходи-ползи към мотивите на закона, тези, които го предлагат, вместо числа и изчисления, са написали две изречения, че ползата от промяната е в „по-ясна законова регламентация относно определението на държавната субсидия”. Това понятие е различно от установеното в началните текстове на закона. То се създава с промяната от края на 2018 г. /С тази поправка се заменя смисълът на приетия Закон за вероизповеданията през 2002 г./ Тогава е спазен принципът за отделяне на църквата от държавата и това е част от началните разпоредби на закона и до днес. С въведеното изменение от края на 2018 г. и особено с допълненията направени в проекта от 31.01.2019 г. понятието субсидия се заменя с държавна субсидия за текущи разходи и за капитални разходи. Дирекцията към МС за вероизповеданията се превръща в разпределящ пари орган. Определя се ред за получаване на парите, както и регулации как те ще се използват. Всичко това по нищо не се различава от финансирането, на която и да е бюджетна организация. Така организацията на вероизповеданията се променя драстично, но това не смущава тогава нито опозицията, нито многото разбирачи, които сега се появиха.
На 06.03.2019 г. въпреки че не е в пленарна зала, парламентарната група на БСП ръководена от Корнелия Нинова съобщи, че възразява срещу проекта за Закон за изменение на закона за вероизповеданията, защото имало някаква договорка между ДПС и ГЕРБ, която те считат за вредна. Възражението им би било много по-полезно за обществото, ако беше направено веднага след внасяне на въпросния проект за закон, записан в деловодството на Народното събрание на 31.01 2019 г. Ако тогава имаше реакция от БСП, то това би запълнило донякъде липсващото предварително обществено обсъждане, което се изисква за всички проекти внасяни от правителството. Нашите народни представители считат това изискване за губене на време и са възприели, че то не се отнася за проекти на закони внасяни от народни представители, какъвто е и случая с разглеждания закон за вероизповеданията.
Проектът внесен от двамата народни представители – Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ – е съпроводен от една страница обосновка и няколко реда за изискването ”разходи-ползи”. В тези редове липсват данни за въпросните задължения. Мотивите заслужава да се прочетат внимателно, въпреки че са само една страница. Те разкриват странния подход към проблемите, които се третират във въпросния закон. Този подход се състои в отказа да се прилага конституционното изискване за отделяне на църквата от държавата.
На 7 март в ранните сутрешни студиа г-н Цветанов обясни, че законът трябва да се счита за приет едва ли не от всички партии, защото на консултативния съвет през месец февруари при президента било решено да не се допуска радикализация на някаква част от религиозните вярвания и поради това трябвало да се опростят задълженията на мюфтийството към 31.12.2018 г.
В предлагания проект в преходните и заключителни разпоредби е предвиден нов параграф 9 с шест алинеи. В една от тях е записано, че всички главници, лихви, разноски на задълженията към бюджета към края на 2018 г. на всички вероизповедания се отписват след няколко месеца, през които формално се подават искания към министъра на финансите.
След допълнително проучване се установява, че от всички съществуващи вероизповедания в страната към 31.12.2018 г. задължения за плащане има мюфтийството.
Дори и да приемем, че трябва да се дадат пари на мюфтийството, защото иначе то ще отърчи при някои, които ще го радикализират, то не е достатъчно, за да оправдае следните нарушения:
липсва подробна и убедителна обосновка към проекта;
не е допуснато предварително обществено обсъждане;
в Конституцията, където се изброяват правомощията на Народното събрание няма текст, който да определя правомощие за данъчна амнистия, или опрощаване на задължения;
Отсъствието на подобен текст е мъдро решение на тогавашните законотворци, защото ако това беше законова норма, или практика, вероятно, десетки партийни активисти и техните приближени фирми нямаше да плащат данъци, защото щяха да имат очаквания за амнистиране и опрощаване. Вероятно това е причината в закона да се използват думите „освобождаване от плащане”, вместо сега пуснатата в употреба „данъчна амнистия” в многобройни изказвания.
Данъчната амнистия винаги се замисля и осъществява не за отделни лица – длъжници, а за големи икономически групи с очакване с това да се решава някакъв обществен въпрос, засягащ цялата икономика. В такъв смисъл, ако се обмисли някакъв проект, с който ще се реши значим икономически въпрос, вероятно никой не би възразил да се приема отделен закон за данъчна амнистия. Продължилата с дни дискусия показва, че в случая с мюфтийството се прави поредния жест към хора, които не са спазвали установените правила.
Какви са възможните изводи, които можем да направим и да ползваме в името на обществения интерес?
Първо, народните представители, когато внасят свои проекти за закони, да спазват изискването за обществено обсъждане и да променят своя правилник за работата им в тази насока.
Второ, след приемането на този закон се създава прецедент за нови искания за освобождаване от плащане на натрупани и просрочени дългове към държавата. Наложително е да се възложи на Министерството на финансите да анализира съществуващото законодателство и да предложи изменения, или нови разпоредби, които да защитят обществото от подобни искания.

БЪЛГАРИЯ

Пазарът на труда се обръща

Published

2 months ago

12/07/2026

Author

След няколко години на изключително силно търсене на работници българският пазар на труда започва да дава признаци на охлаждане.

Те все още не се проявяват в рязък ръст на безработицата или спад на заетостта, а най-вече в по-малко обяви и по-слабо търсене в част от водещите отрасли и големите икономически центрове. Различните източници не очертават напълно еднаква картина, но взети заедно данните на Агенцията по заетостта, Jobs.bg и НСИ показват отдалечаване от пиковите равнища от 2021-2022 г. Това охлаждане засега остава умерено, но вече е достатъчно широко, за да има потенциални последици за темпа на наемане, ръста на заплатите и вътрешното потребление.

Възможен поглед към преките намерения на работодателите да наемат нови работници дават месечните данни за регистрираните в бюрата по труда позиции на Агенция по заетостта (АЗ). Ако съдим по тях в сравнение с първото полугодие на 2025 г. през 2026 г. има повишаване в свободните работни места – от средно 18 хил. за първите шест месеца на миналата година до над 24 хил. през настоящата. Тези равнища видимо изостават зад еуфорията от 2021-2022 г., когато пиковите стойности достигат до 33-35 хил. регистрирани работни места. Важно е да отбележим обаче, че това повишение се случва на фона на в пъти по-малко регистрирани нови работни места месечно – по около 8-10 хил. през 2026 г.

– което означава че немалка част от заявените в бюрата по труда отворени позиции остават незаети за дълги периоди от време, най-вече заради малкия брой и профила на регистрираните безработни. Регионалната динамика на свободните работни места според АЗ също е разнородна – спрямо предишната година най-бърз ръст има в Благоевград, Плевен и Смолян, далеч от водещите икономически центрове и големите пазари на труд. Алтернативен източник за тенденциите при търсенето на труд дава статистиката на jobs.bg – разбира се, с необходимото уточнение, че данните на платформата за обяви нямат претенция за изчерпателност и свръхпредставят определени региони и отрасли за сметка на други.

Тук обаче тенденциите през последните две години влизат в противоречие – при наблюденията от данните на АЗ през 2025 и 2026 г. има отчетливо охлаждане на търсенето на работници, отчетено чрез броя на регистрираните обяви, които са намалели с 15-20% спрямо пиковите стойности от 2022 г., а свиването се ускорява през последната година. Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%.

Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри. Какво движи бизнеса днес? Получавайте най-важното ДИРектно в пощата си. Абонирам се Съгласявам се с Политиката за поверителност. Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство.

При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ. При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници.

От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%. Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове.

Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията. Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията.

Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане. Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне.

*Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет. Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google

Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%. Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри.

Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство. При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ.

При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници. От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%.

Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове. Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията.

Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията. Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане.

Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне. *Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет.

Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google

Какво движи бизнеса днес?

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЪЛГАРИЯ

“Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”

Published

2 months ago

08/07/2026

Author

Присмяха се на премиера Радев, след като обяви, че в петък вечер от САЩ са поискали разполагане на 8 самолета-цистерни на авиобазата край Ямбол за операции в Близкия изток и днес правителството ще предложи на парламента да разреши това.

“Ситуацията започна да прилича на онзи виц, който излезе преди два месеца “Какво стана с визите? Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”, смята депутатът от ГЕРБ Христо Гаджев.

От партията припомниха, че Радев беше най- големият критик на разполагане на американски военни самолети в България.

Оказа се, че основанията за разполагане на военни американски самолети в страната ни през февруари и сега са различни. Тогава са били за учение на НАТО, а сега – за участие в операции в Близкия изток.

Гаджев показа писмото, с което е разрешено пребиваването на самолетите от февруари до май месец и посочи, че пише, че става въпрос за учение по линия на НАТО. Той ще поиска от МО двете ноти – от февруари и от юли месец.

“Вчера малко преди финала на световното бяхме уведомени, че ще има извънредно заседание на комисията по отбрана. Без да е ясно, дори на колегите от “Прогресивна България”, какво точно ще гледаме. Явно това е най-спешното нещо на правителството тази седмица. Нека видим какви решения ще вземат, но очевидно мотивите са различни”, допълни Гаджев.

“Ако някой си е мислил, че досега се е изпълнявала някаква фигура от висшия пилотаж, то след днешните изявления на премиера Радев сме сигурни, че държавата, или поне външната ѝ политика, са в режим на свободно падане. Не знам за целите на вътрешната консумация ли отново, но беше направена една поредна илюзия за това, че България води политика към това, което правителството нарича национален интерес”, заяви бившият външен министър Георг Георгиев.

Той припомни позицията на Радев, че ще разреши оставане на американските военни самолети на летището в София, само ако паднат визите за САЩ.

“Не виждам България да е получила разрешение за падане на визите за влизане в програмата за безвизово пътуване до САЩ. Спомняте си преди няколко месеца много помпозно министър-председателят заяви, че е поискал от президента Тръмп дори отпадане на визите за български граждани. Паднаха ли визите? На път ли са да паднат?” Попита Георгиев.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЪЛГАРИЯ

Иран ни предупреждава

Published

2 months ago

08/07/2026

Author

Иранското посолство изпрати нота до Министерството на външните работи (МВнР) на Република България във връзка с разполагането на самолети-цистерни на военновъздушните сили на САЩ на летище “Безмер”, съобщиха от пресцентъра на българското външно ведомство.

Нотата е получена, след като говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаеи предупреди България да не позволява на САЩ да “използват територията ѝ за военни операции срещу Иран”. Багаеи добави, че всяка дейност, която улеснява американски атаки, би означавала съучастие в “агресия и военни престъпления”.

Република България не предприема никакви враждебни действия срещу Иран в изпълнение на договорните си ангажименти към своя съюзник САЩ. Изключено е от територията на България да се осъществяват каквито и да е военни действия в Близкия изток, заявяват от МВнР.

Надяваме се възможно най-скоро и двете страни в конфликта повторно да се ангажират с деескалация и прекратяване на военните действия, за което те успяха да се споразумеят съвсем наскоро. България апелира за незабавно прекратяване на военните действия и подновяване на разговорите за договаряне на примирие, което да позволи постигането на устойчиво споразумение, слагащо край на конфликта, се посочва в съобщението на МВнР.