БЛОГ

ДО ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ – ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРТИЯ „ГЕРБ”

Published

7 years ago

28/03/2019

Author

ОТВОРЕНО ПИСМО

ДО ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ – ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРТИЯ „ГЕРБ”

Господине,

Подаването на Вашата оставка като депутат от 44-тото Народно събрание, както и от двете комисии в него, предизвика много въпроси. Затова и аз, като една от народа, или както Вие ни наричате – мат`рияла, като част от Вашия суверен, искам да ми отговорите:

– Редно ли е според Вас след като последните десет години сте работили само като политик, да си позволявате покупката на седем апартамента, след като има много българи, които губят жилищата си заради политиката на геноцид върху българския народ, която е емблема на партията Ви?

– Как сте спестили от едни заплати пари за подобно жилище, за което явно официалните Ви доходи не съответстват?

– С какви пари ходихте всяка седмица на молитвени закуски, срещи и разговори в САЩ? Като каква идваше Вашата съпруга, при положение, че по протокол не се налага да Ви придружава и кой й плащаше сметките? Колко струват на българския народ Вашите екскурзии по света?

– Смятате ли за редно български политик демонстративно да носи копчета на ръкавели на чуждо разузнаване?

– Какви са връзките Ви със собствениците на „Артекс” /всичките дъщерни дружества/, пускали ли сте сигнал срещу тях и какво се е случило с него?

– Вие ли поискахте да купите /замените/ апартамент в тяхна сграда или те Ви предложиха сделката след започване на проверката?

– Те ли Ви предложиха преференциалната цена или Вие настоявахте за такава? И изобщо има ли платена цена или това беше престация срещу законодателната „услуга”?

– Извън стойностите по нотариалния акт, записани почти на данъчна оценка, други плащания има ли направени по сделката?

– По сделката с цел избягване на по-високи такси и данъци, има ли вписана занижена стойност и според Вас това не е ли нарушение на данъчното законодателство с цел Вашето облагодетелстване при плащането на данъци и такси по сделката, като се има предвид разпоредбата на ЗМДТ, че данъците при замяната се изчисляват върху цената на имуществото с по-висока стойност? С колко сте ощетили държавният бюджет при посочената в нотариалния акт силно занижена цена на придобития от Вас имот?

– Каква е ролята Ви в изготвяне, внасяне и гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията относно удължаване срокът на разрешенията за строеж за две категории строежи и това не облагодетелства ли пряко Вашия продавач и то по време непосредствено преди сделката?

– Не считате ли за конфликт на интереси, за корупция и престъпление подобно преплитане на политическо, служебно и лично отношение при тази сделка?

– Считате ли за редно всички подобни сделки на занижени цени да бъдат разследвани и считате ли за редно да бъдат разследвани от Вашите приятели, които сте назначили за разследващи в комисиите и прокуратурата? Смятате ли за редно господин Георгиев, председател на Комисията по корупция, също да е декларирал неверни данни пред комисията и същият този човек има ли моралното право да бъде на този пост?

– Смятате ли, че имате моралното право да запазите този придобит по безкрайно спорен начин имот и да останете изобщо в политиката?

– Смятате ли, че имате моралното право да подготвяте изборите и да предлагате кандидати за евродепутати?
Господине, аз знам, че няма да получа отговор на въпросите си, защото няма независимост на властите, а Вашата партия се е сраснала с държавата. Но знайте, че от пари, ограбени от българският народ, никой нищо добро не е видял! Наглостта и арогантността преминаха всякакви човешки, морални и политически граници!

Вие, господине, сте никой! А на поставените въпроси, бъдете сигурни, че един ден не само ще се дадат отговори, но и ще получите справедливост! Справедливостта на народа, не на Вашата шайка, справедливостта на пенсионерите с 200 лева пенсия, на умиращите от глад хора по селата, справедливостта на работещите бедни, загубили единствените си жилища заради „успешната” Ви политика на геноцид спрямо българския народ!

А дотогава Ви пожелавам само помени в новия Ви апартамент! Защото не може да градите щастие върху гърба и нещастието на народа си!

Елена Гунчева

БЛОГ

Бях позабравил тази прочута българска злоба…

Published

1 month ago

27/06/2026

Author

Ей, бях позабравил тази прочута българска злоба… или както модерно ѝ казват днес – хейт.

За десетте дни, които прекарах в България, си припомних колко настойчиво може да пробива мозъка. Цените в заведенията, цената на таратора, цената на цацата… Чак да ти се отядат тараторът и цацата, а бирата да ти се отпие.

Само че никой не ви е изпращал телеграма, че сте длъжни да ходите на ресторант. Истината е проста – имаш възможност, угаждаш си. Нямаш – отиваш до магазина, купуваш продуктите и си правиш таратора вкъщи. Само че, докато си на опашката, погледни колко струват продуктите. Виж и сметките за ток, вода, наеми. Провери си фиша за заплата – колко са се вдигнали осигуровките и разходите за труд.

Защо? Защото човекът, който ти сервира този таратор, плаща абсолютно същите разходи – плюс още десетки други, които ти дори не виждаш.

Превърнахте ресторантите и цените им в любимата тема на всяка неизмита уста. Да, неизмита. Качете се в градския транспорт и сами ще се уверите, че хигиената не ни е най-силната страна. Но никой не прави ежедневни анализи защо билетът е по-скъп, защо автомивката вече струва 25 евро, защо всичко поскъпва. Не – най-важното е колко струва тараторът в Слънчев бряг.

И знаете ли кое е най-тъжното?

Никой не е направил толкова силна антиреклама на българското Черноморие, колкото самите българи. Това го умеем без конкуренция. Пионер беше Waлери Симеонов с рупор онова подобие на репортер Лора Стаматис. От известно време ме гони усещането, че са се клонирали…

БЛОГ

Тогава, какъв съм аз?

Published

1 month ago

25/06/2026

Author

Роден съм бял, което ме прави расист.

Аз съм хетеро и живея с жена, което ме прави хомофоб.

Притежавам къщата си, с всякакви екстри, която ме прави богат собственик.

Обичам гъши дроб, агнешко, свинско, телешко и пилешко, и всеки зеленчук, расъл на кокал, което ме прави привърженик на насилието над животни.

Аз съм християнин и не съм Атеист..

Аз съм на 50, което ме прави вече стар гадняр.

Мисля, без да вярвам на всичко, което ми казват медиите, което ме прави реакционер.

Грижа ме е за българската ми идентичност и култура, което ме прави ксенофоб.

Бих искал да живея безопасно и да видя престъпниците в затвора, което ме прави гестапист.

Карам хибрид на бензин, което ме прави замърсител, щото не е чиста електричка все пак …

Мисля, че всеки трябва да бъде възнаграден въз основа на заслугите си, което ме прави антинационалист и либерален.
Образовах се и съм благодарен на родителите си.

Вярвам, че защитата на държава е дело на всички граждани, което ме прави милитарист.

Правя каквото си искам ,без да преча на другите, което ме прави антисоциален и малоумен.

Пия значи съм Алкохолик.

Пуша цигари, което ме прави наркоман.

Аз съм твърдо за Русия, което ме прави копейка, комунист и всичките там зли неща и страдания на Земята…

Затова благодаря на всички приятели, познати роднини които все още се осмеляват да се мотаят с мен, въпреки многото ми недостатъци…

А наздраве!
😁😁😁😁😁

БЛОГ

Дебилно поколение

Published

2 months ago

17/06/2026

Author

Стоим с майка ми пред английското посолство в София. Аз съм на 17.

И единственото в главата ми е: не ми се ходи никъде.

Приятели, купони, целият ми свят, всичко е тук.

Майка ми знае, че пуша, но никога не съм палил пред нея. И докато гледам посолството, ми идва най-зрялата мисъл, на която е способен 17-годишен: „Мамка му. Дадат ли ми визата, заминавам. Значи трябва да пропуша пред майка ми.“

Това ми беше големият философски проблем. Келеш, който си няма идея какво го чака.
Е дадоха ми визата, явно щом пиша тези неща сега 🙂

Лондон ме посрещна с урок по реалност. По онова време беше трудно с квартирите. Озовах се в къща с три спални, в която живеехме осем души. В моята стая бяхме четирима. Къщата в която бяхем я бяха взели майка ми и нейният приятел. Чрез техния първи шеф, като гарант. Там живяхме 2 години и половина.

Знам, че много хора са го минали това. Но малцина го признават на глас, срам ги е. Мен вече не ме е.

Първият ми ден в къщата трябваше да си сглобявам рафтове за стаята. Един от хората, с които живеех, ми даде дрил и винтове: „Лесно е, ще се справиш.“ ми каза.

Натискам аз. Винтът не влиза. Натискам по-силно, пак нищо. Ама упорит келеш, бутам с все сила. Добре че дървото беше меко, та поне се захвана нещо.

Вечерта човекът се прибира, аз му се оплаквам, защо ме излъга, че било лесно. Той поглежда дрила и ми се смее: 😂😂😂„Ти си я сложил на развиване, не на навиване.“

Цял ден бях натискал с все сила… в грешната посока.

В България бях виждал само отвертка и чук.😳

Поуката от онзи ден я нося и до днес: упоритостта без правилната посока е просто хабене на сила. Можеш да буташ с цялото си сърце и пак да не помръднеш ако въртиш на грешната страна.
Не бях смотан в онзи ден, просто никой не ми беше показал, че има друг начин. Затова и до днес, преди да натисна по-силно, първо спирам да проверя дали изобщо въртя накъдето трябва.

Това беше Ден 1. Утре, как от тук тръгна всичко. 👇

💬 Спомняш ли си първия път, в който трябваше да се правиш, че знаеш нещо, а нямаше идея? Разкажи, преодолей срама.