ПАРИ
Парламентът прие по-строги ограничения за вътрешните кредити
Промените в Закона за кредитните институции минаха през пленарната зала на парламента в сряда (на 22 ноември).
Народните представители ги приеха на първо четене и с тях – както в. “УТРО” писа преди седмица, се въвеждат по-строги правила за идентифициране на собствениците на банките, включително и на физическо лице, ако това се окаже необходифо, и се дават правомощия на БНБ да разработи специални наредби за идентифицирането, докладването и налагането на по-големи ограничения при отпускането на вътрешните кредити.
Всъщност проблемът с вътрешните кредити се оказа един от най-сериозните за българския банков сектор. Той бе обект на коментари в няколко доклада на Европейската комисия, на МВФ и на Световната банка. Една от препоръките към банковия надзор, след като бе изготвен прегледът на качеството на банковите активи, бе да се направи специален мониторинг на тези кредити и да се предприемат законови инициативи за намаляването на риска от вътрешните кредити и от отпускането на кредити за свързани лица. Още при провеждането на прегледа на качеството на активите стана ясно, че БНБ прилага всички общоприети законови изисквания за идентификация и регулиране на вътрешните кредити и на кредитите за свързани лица. Но заради неизчерпаемото “новаторство” на българския бизнес те са недостатъчни за осъществяване на ефективен надзор в тази област. Причината е, че според законовите правила и европейските регламенти и действащите там директиви свързаността и вътрешните кредити могат да се идентифицират само на капиталова и на административна основа – когато едно лице е съдружник или акционер на компания, която получава заема или пък участва в органите й за управление. Тези взаимовръзки, както стана ясно, бизнесмените ни успешно заобикалят. Затова ръководството на БНБ още през 2015-а стигна до заключението, че обхватът при идентификацията на свързаността трябва да се разшири и да се преценява и на базата на бизнес взаимоотношенията. При констатирането на свързаност и при отпускане на вътрешни кредити на тази база обаче се изисква съответната нормативна основа за налагането на надзорни мерки. Но пък при нейното отсъствие налагането на една такава мярка може да бъде обжалвано в съда. Именно затова БНБ иска чрез обсъжданите в момента промени в Закона за кредитните институции да й се даде възможност да създаде правната основа за по-строга надзорна политика. Става дума да получи правото да изготвя наредби, позволяващи по-строго и по-всеобхватно третиране на вътрешните кредити и на свързаността при отпускането на заеми.
При обсъждането на промените в Закона за кредитните институции като че ли всички парламентарни групи бяха съгласни на БНБ да й бъдат дадени по-широки правомощия при решаването на проблема за свързаните кредити. Факт е, че на първо четене измененията бяха приети без нито един глас против. Но 54 се въздържаха.
Според председателя на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова този законопроект е поредната стъпка към усъвършенстване и повишаване на ефективността на надзорната дейност на БНБ върху банковите финансови институции. “Всички промени, които се правят, от една страна, ще доведат до повишаване на изискванията при лицензирането на банки, от друга страна, разширяват и задълбочават изискванията при изследването на свързаните лица при кредитирането от банки. В крайна сметка се създават законови условия всички препоръки, всички изисквания на Европейския банков орган да бъдат прилагани и от Българската народна банка, респ. и от българските банки. Всичко това е в резултат и на препоръки, които бяха дадени на Българската народна банка във връзка с оценката на активите, във връзка с Програмата за оценка на целия финансов сектор”, обясни Стоянова.
Депутатът от БСП Румен Гечев обърна внимание на определени рискове, свързани с приемането на някои от текстовете за предложените промени. “Първият риск е наистина да се даде прекалено голяма власт на отделните подуправители на БНБ и да се намали отговорността на управителния съвет. Около КТБ имахме много сериозни проблеми с това, че определени членове на управителния съвет на БНБ казваха, че не са чули, не са видели, не са знаели какво става в Банковия надзор. Второ, промените, които са свързани с информацията, която трябва да се дава за акционерите. Всички разбираме, че става дума за следното: в случая с КТБ – а такива случаи има не само в България, а и в други страни, знаете, че в някои случаи акционерите злоупотребяват с банките, където са акционери”, каза Гечев. Той заяви, че от БСП ще гласуват по този проектозакон с “въздържал се”, защото не могат да приемат, че едни толкова важни проблеми могат да се решават за три-четири дни. “Водещият мотив на българския парламент е европейското законодателство, а не препоръките на който и да е международен орган във връзка с която и да е проверка. Не можем да позволим на БНБ да определя с наредби – нещо, което го няма в закона. Това, разбира се, противоречи и на Закона за нормативните актове, и на цялата философия на законодателството”, каза Йордан Цонев. Той заяви, че БНБ не би трябвало да получава правото да изготвя наредби за ограничения, които не са изрично разписани в закона. Според него наредбите на Централната банка трябва само да уточняват правилата и механизмите за осъществяването на контрол и налагането на ограничения, но по критерии, изрично записани в Закона за кредитните институции. Йордан Цонев от ДПС ще се опита да убеди Менда Стоянова от ГЕРБ, че БНБ трябва да получи по-широки надзорни правомощия, но в определените от депутатите рамки.
ПАРИ
От ЕЦБ се изплашиха сериозно, ситуацията с кризата ставала неспасяема
Блокадата на Ормузкия проток засилва инфлацията и заплашва глобалните доставки.
Европейската централна банка предупреди за нарастващи икономически рискове. Изявлението идва на фона на сериозни сътресения в глобалните доставки. Причината е блокадата на Ормузкия проток.
Президентът Кристин Лагард подчерта тревожните тенденции. Според нея потребителите следят две основни неща. Това са цените на храните и горивата.

Ситуацията вече оказва пряк ефект върху ежедневието. Горивата поскъпват, а храните започват да ги следват. Така ЕЦБ призна: кризата става тревожна за домакинствата.
Един от най-сериозните проблеми е веригата за доставки. Торовете са сред най-засегнатите ресурси. Около една трета от тях преминават през Ормузкия проток.
Поскъпването на торовете вече е факт в някои региони. Това се случва точно преди ключови земеделски сезони. Резултатът може да бъде по-ниско производство на храни.
Анализатори предупреждават за ефект на доминото. Недостигът на суровини засяга множество индустрии. Това включва храни, пластмаси, автомобили и електроника.
Така ЕЦБ призна: кризата става тревожна и за бизнеса. Компаниите изпитват затруднения с доставки и планиране. Несигурността се увеличава във всички сектори.

Експерти не изключват и по-тежки сценарии. Възможни са временни спирания на производства. При продължителна криза може да се стигне до недостиг на храни.
Въпреки това, най-големият риск остава инфлацията. Повишените цени могат да засилят инфлационните очаквания. Това ще затрудни икономическата стабилност в Европа.
Заключението е ясно. ЕЦБ призна: кризата става тревожна и изисква бързи решения. Развитието ще зависи от ситуацията в Близкия изток. Възстановяването на доставките е ключово за стабилността.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПАРИ
Заради ината на фашизираните политици в Германия, Луфханза отменя 20.000 полета
- Луфтханза отмени 20 000 хиляди полета поради недостиг на гориво!
- Енергийната криза и напрежението в Иран принуждават авиокомпанията към драстични мерки.
Lufthansa обяви сериозни съкращения на полетите в Европа. Решението идва след рязко поскъпване на авиационното гориво. Компанията се сблъсква с нарастващи разходи и несигурни доставки.
Според международни медии, Луфтханза отмени 20 000 полета заради гориво. Съкращенията засягат основно къси маршрути. Те ще се изпълняват между май и октомври тази година.

Всеки ден ще има около 120 полета по-малко от планираното. Най-силно ще бъдат засегнати хъбовете във Франкфурт и Мюнхен. Там компанията премахва най-слабо печелившите линии.
Основната причина е скокът в цените на керосина. Те се увеличиха значително заради конфликта в Иран. Това поставя под натиск цялата авиационна индустрия.
Анализатори предупреждават за сериозни последици. Полетите на къси разстояния стават все по-нерентабилни. Разходите за гориво често надвишават приходите от билети.

Ситуацията се усложнява от проблемите в Ормузкия проток. Този маршрут е ключов за доставките на енергийни ресурси. Блокадата му нарушава глобалните вериги за снабдяване.
Заради това Луфтханза отмени 20 000 полета заради гориво като спешна мярка. Компанията се опитва да ограничи загубите. В същото време запазва основните си дълги маршрути.
Експерти смятат, че проблемът може да се задълбочи. Ако кризата продължи, Европа може да изпита недостиг на гориво. Това ще засегне не само авиацията, но и транспорта като цяло.

Въпреки трудностите, авиокомпанията търси алтернативни решения. Обсъждат се оптимизации и по-ефективни маршрути. Но възстановяването зависи от стабилизирането на пазара.
В заключение, Луфтханза отмени 20 000 полета заради гориво в опит да се адаптира. Ситуацията остава динамична и несигурна. Решенията ще зависят от развитието на международната криза.

Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПАРИ
Половината българи зарязаха кеша
Плащанията на терминал изпревариха тегленията от банкоматите.
Половината българите зарязаха кеша и използват само карта. 51% дори предпочитат да се разплащат на терминали, а не да теглят от банкомати. Това показва анализ на „Борика“.
От него става ясно, че през 2025 г. средната разплатена сума на ПОС терминал е 32 евро, а изтеглената на АТМ е 220 евро, което доказва удобството на дигиталните и картови разплащания и все по-намаляваща необходимост от използването на кеш. Радослав Димитров, главен директор „Картов бизнес“ в БОРИКА АД, коментира, че анализът показва още, че през изминалата година броят на тегленията от АТМ се запазва на нивата от 2024, като при плащанията на ПОС терминали ръстът е с 20%.

“Това е ясен знак, че хората и бизнесите все по-често плащат директно с карта вместо първо да теглят кеш. Има още един важен сигнал – за цялата 2025 г. общият брой платежни операции расте с 12%, а най-динамичният сегмент са незабавните преводи с ръст от 69%“, посочва той и добавя, че това е ясен знак, че потребителите и бизнесът не се връщат назад към кеша, а предпочитат все повече дигитални плащания, по-бързи плащания и повече удобство.
Потребителите, които плащат с карти и се разплащат дигитално, вече не са само младите хора в големите градове. Анализът показва масово използване на карти и дигитални разплащания за ежедневни покупки, услуги, комунални сметки и здравни услуги
Само категорията супермаркети и търговия на дребно е близо 57% от броя на всички картови плащания, услугите са 10%, а забавленията с 12% дял – което показва, че безкасовото плащане е част от ежедневието на домакинствата. Около 5.064 млн. дебитни карти са издадени до края на миналата година, но това не означава, че толкова са всички притежатели, тъй като има хора с по повече от една карта.
Онлайн плащанията също нарастват и бележат съществен ръст през 2025 г. с около 20% в броя и сумите. Средната онлайн трансакция е 60 евро и е почти двойно по-висока от плащане на физически ПОС. Това подсказва, че хората използват онлайн канала за по-планирани и по-скъпи покупки. Това е и важен сигнал за бизнеса. Ако магазинът няма добър сайт и възможност за онлайн плащания, собствениците му изпускат възможности за реални продажби.

Димитров коментира, че плащането в брой няма да изчезне напълно в близко бъдеще. „Делът му в ежедневните плащания ще намалява, но кешът ще остане важен резервен вариант и алтернатива на дигиталните плащания. Реалистичният сценарий е съвместно съществуване. Ще сме свидетели на увеличение на картовите разплащания и незабавните blink преводи и blink плащания – например за паркинг, дарения, скоро и за онлайн покупки, ще има повече дигитални услуги като blink незабавните преводи по мобилен номер, но и кешът ще запази своята роля“, прогнозира директорът. Той посочва, че ползите от драстичното намаляване на разплащането с банкноти са реални, но трябва да ги търсим разумно. На първо място дигиталните разплащания осигуряват скорост, особено мигновените трансфери като blink и blink P2P (по мобилен номер през мобилно банкиране), с които се разплащаме за секунди.
Дигиталните плащания са и с по-ниски разходи за обработка на кеша от търговците и по-добра проследимост на плащанията, както и по-силен натиск върху сивата икономика
Дигиталното евро е дигитална форма на еврото, издадена от ЕЦБ. То не е нова валута. То е още един начин да плащаме в евро, както днес плащаме с банкноти, карта или превод, обяснява Радослав Димитров, главен директор „Картов бизнес“ в БОРИКА АД. Той обяснява, че към днешна дата остават немалко технически детайли, свързани с цифровото евро, които предстои да се уточнят, затова е рано да предвидим точния сценарий на внедряване. „Ние вече поддържаме стабилни връзки с участниците и доказано можем да отваряме нови „релси“ към глобални и регионални схеми. Така, както осигуряваме приемането на карти като UnionPay и Discover, при цифровото евро бихме отворили още един път по централизирани стандарти и правила”, заявява той и добавя, че националното решение за инстантни преводи blink е и врата към европейските незабавни преводи.

Допълнително националните bcard и bcard e-ваучери, които се приемат широко в търговската мрежа, създават инфраструктурната предпоставка за оперативна съвместимост с цифровото евро още от първия ден на неговото навлизане.
Това означава осезаемо по-нисък праг на инвестициите в България за цифровото евро спрямо пазари, които започват „от нула“, макар разходите в никакъв случай да не са пренебрежими. Димитров е категоричен, че дигиталното евро не означава автоматично, че някой ще вземе парите на хората. ЕЦБ публично подчертава, че дигиталното евро ще е допълнение към кеша и останалите възможности за дигитални разплащания.
В никакъв случай не предоставяйте ПИН, пароли и данни на банкови карти и интернет банкиране по телефон или в отговор на имейл. Истинска банка не би ги поискала
Това препоръчва Радослав Димитров, главен директор „Картов бизнес“ в БОРИКА АД, който посочва как да пазим данните за картите, които притежаваме. На второ място не кликвайте на линкове в имейли, SMS-и или чатове, ако не сте сигурни накъде ще ви заведат. Трето и вече доста използвано е да включите вайбър или SMS известявания за всички трансакции. Това дава ранно предупреждение и възможност да се свържете с банката и блокирате картата при необходимост.

Потребителите не трябва да се ограничават при използване на дигитални канали и методи за разплащания, а да бъдат внимателни и информирани.
Експертът коментира също така, че класическото скимиране вече е по-трудно и по-малко ефективно заради защита на картите с чип технология, а не само с магнитна лента, има и разработени редица антискиминг защити и по-добър мониторинг. Затова много измамници се изместват към социално инженерство, фалшиви обаждания, фалшиви сайтове и измами в онлайн среда. С други думи хората не трябва да гледат само банкомата. Трябва да гледат и телефона, и съобщенията, и линковете, и сайтовете, където въвеждат данни.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
ВОЙНА4 weeks ago„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
КОНСПИРАЦИЯ2 months agoВтората по големина нефтена рафинерия в САЩ бе взривена в Тексас!
-
ИМОТИ1 month agoИмотният пазар в България влиза в плато: Брокери предупреждават за тежка икономическа криза
-
ВОЙНА2 months agoИран отхвърли примирие, засилва натиска срещу САЩ







