БЛОГ

Писмо от Десислава Иванчева и Биляна Петрова от ареста, вечерта на задържането им на 15.04.2019.

Published

7 years ago

18/04/2019

Author

Писмо от Десислава Иванчева и Биляна Петрова от ареста, вечерта на задържането им на 15.04.2019.
***
Скъпи приятели,
Пишем ви от ареста, часът е 19:40 и скоро ще се стъмни, лампата едва мъждука и няма да можем да напишем всичко, което искаме да ви кажем.
Змията хапе най-силно, когато знае, че умира!
Както видяхте, докато бяхме почти 4 месеца под домашен арест, продължихме да се борим за каузите:
– Презастрояване чрез погазване на закона – помогнахме на протестиращите пред бл. 73 – спряхме продажбата на общинска земя, върху която искат да построят блок и хотел до прозорците на хората
– Разкрихме, че бащата на прокурора Иван Гешев е участвал в източване на държавна фирма „Софтранстакси” и загубата за държавата е над 13 милиона лева. Това са 13 милиона причини отново да ни арестуват
– Започнахме разкриване по отношение на гл. арх. Здравко Здравков – той не само е купил апартамент и ателие в центъра на гр. Банкя по 115 евро/м2, но това е върху общинска земя. Отстъпеното право на строеж е само 1 лв/м2 при реална цена над 250 евро/м2. Имотът е заграден – така Здравков и съседите му (трима са строителни предприемачи) ползват безплатно общинска земя, а общината, т.е. всички ние им плащаме данъците. И най-скандалното – според договора строежът е трябвало да завърши за 2 години, т.е. до 2004 г., а не през 2011 г. По закон построеното остава собственост на общината. Казано в прав текст – Столична голяма община е проявила безстопанственост, а арх. Здравков живее (и незаконосъобразно е купил евтино) в общински апартамент. Има ли кой да заведе дело?
Най-важното – не успяха да ни пречупят и да ни затворят устата – затова ни арестуват пак, за да не продължим разследванията.
Деси иска да се кандидатира за Европейския парламент. Само така можем да се борим за истинска промяна. Тук прасетата са окупирали всички власти и няма кой да ги накаже.
Затова им трябва присъда точно сега:
1. Когато Деси събира подписи и е кампанията за евроизборите.
Моля ви, подпишете се, за да може ЦИК да я регистрира. И на 26 май гласувайте против прасетата, за да си върнем родината.
2. При оправдателна присъда – с Деси трябваше да се върнем в кметството. Явно не са пуснали всички обещани строежи и не са завзели всички апетитни общински имоти. Трябва им още време.
3. Вкъщи имаме достъп до интернет – можем да разследваме измамите им. Можем и да говорим с хората и да осветляваме измамите. Затова ни арестуват.
4. Днес съдът каза, че ни арестува, защото сме се защитавали активно (това е наше право по закон, а не нарушение) и защото много хора ни симпатизират. И можело хората да ни укрият. Ние никога не сме се крили и няма да се крием. Ние искаме да сме с хората, за да се борим заедно.
Какво пише в присъдата:
1. Невинни за получен подкуп – съдът признава, че не сме знаели, че в колата има пари и не е ясно КОЙ е сложил парите там. Също пише, че Дюлгеров не е получил 70 000 евро.
2. Невинни за поискан подкуп от 500 000 евро – тази сума Ваклин я е предлагал, но никой не я е искал.
3. Биляна Петрова – виновна, че е участвала в две срещи с Деси и Дюлгеров. За първата има СРС, но няма и намек за пари. Виновна съм, че уж с Деси сме определили сума, която да се иска. Такова нещо няма. На втората среща (такава не е имало – представили сме доказателства, че сме били далече от Дюлгеров) уж е намалена сумата. По-интересното е, че в частта от присъдата на Иванчева – тя е невинна за тези дати. Излиза, че съм си говорила сама. Осъдена съм на 15 години затвор за това, че една вечер съм отишла на пицария с неподходящ човек. И в СРС-тата на срещата не се говори за никакви пари, дори за дарения не се говори, за да може да се извърти разговорът.
4. Деси е осъдена на 20 години затвор, защото чрез няколко изявления, предадени чрез Петко Дюлгеров на 19 март, 12 и 13 април, е поискала подкуп. Реално няма доказателства, че е искала подкуп, дори излиза, че не го е обсъждала. Осъдена е на 20 години (за убийство дават по-малко), защото Дюлгеров е говорил с Ваклин, твърдейки, че е говорил от нейно име.
Единствените, които са говорили за пари са Дюлгеров (поставен под домашен арест, защото никой не му симпатизира) и Ваклин.
5. ПП: Невинни за „условията за получаване на подкуп”.
Подпишете се и гласувайте за нас
Деси (подпис) Биляна (подпис)

Post Views: 14

БЛОГ

Върнахме се в България след 20 години в Холандия – вече съжалявам, хорската злоба и алчност ни отблъснаха

Published

1 week ago

22/04/2026

Author

Здравейте.

Името ми е Красимира и съм от град Ловеч. Искам да споделя с Вас колко съм разочарована от решението, което взех. Мъжът ми просто се съгласи с мен, а не трябваше.

Цялото семейство заминахме за Холандия преди 20 години. Тогава синът ни беше на 3 годинки. Сравнително лесно се адаптирахме към новата среда, свикнахме бързичко. Помогна ни и това, че имахме спестени пари и в началото не се притеснявахме за нищо. Ние имахме хубава работа, а детето скоро си намери приятели.

Честно да ви кажа, не разбрах кога се изнизаха 20 години.

Ние сме работливо семейство, не сме спирали да се трудим. През годините сме си позволявали почивки до близки и далечни места. Може да се кажа, че бяхме доволни от живота си.

Преди около 2 години обаче, не знам какво ми стана и започнах да тъгувам за България. Убедих мъжа си да се приберем. Синът завърши в Холандия и реши да остане там. Той вече е голям мъж и нямаме право да му се бъркаме. Уважихме решението му. Със съпруга ми събрахме багажа и се прибрахме в родния Ловеч.

Първият месец мина доста бързо и приятно – видяхме се с всички близки, роднини, приятели… Проблемите започнаха след това. Започнаха да ме дразнят всякакви неуредици, хорската злоба и алчност.

Чашата преля, когато една сутрин се събудих и видях как са ми изкоренили всички цветя! Бях решила да създам красива цветна градинка пред нас и наистина успях. Не знам кой е решил, че коренчетата му принадлежат и беше изкоренил всичко.

Казвам ви – побеснях! Започнах да викам, а мъжът ми не знаеше как да ме успокои…

След тази случка имаше и други. Тук всеки бърза за някъде, бута се, вика и дори не ти се извинява. Понякога има проблем с интернета, звъня на оператор, все обещават, че проблемът скоро ще се разреши и нищо. Едно и също се повтаря постоянно.

Сигурно повечето от вас ще ми кажат, че това са битовизми и се сблъскват с подобни неща всеки ден, но аз не съм свикнала. По-скоро бях отвикнала!

Както исках да сме на родна земя, вече се замислям дали да не се върнем в Холандия.

Не знам дали аз съм станала прекалено чувствителна, или средата не е такава, каквато беше преди години.

Разочарована съм.

Красимира

Post Views: 4

LIFE

💔„Когато любовта вече не е на мода…💔“

Published

3 weeks ago

09/04/2026

Author

❗️Все по-често забелязваме едно болезнено изместване на ценностите.

Младите момичета не мечтаят за любов, приятелство и вярност.

Те мечтаят за стоки.

💔„Когато любовта вече не е на мода…💔“ pic.twitter.com/HvbJpcsjTR

— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 10, 2026

За лайфстайл.

За одобрение в социалните мрежи, което да ги валидира като „успешни“.

❗️Суетата се е превърнала в новата религия, а финансовият параметър – в моралната координатна система.„Кой е той?“ – не се пита с интерес дали е добър, умен или честен. Пита се: „Колко има? Какво кара? Къде ходи?“

❗️Любовта вече не е чувство, а стратегия. Приятелството не е подкрепа, а временен алианс. Вярността – остарял аксесоар, заменен от „опции“.

❗️Причината? Възпитаваме поколение в култ към външното. Учи се, че стойността идва отвън – от телефони, от дрехи, от „неговата карта“. Никой не казва на едно момиче, че тя е достатъчна такава, каквато е.

💔Не казваме, че да обичаш истински, да бъдеш себе си и да търсиш смисъл – е по-силно от това да търсиш „спонсор“.Но… дали вече не е късно да върнем истинските ценности?

Post Views: 9

БЛОГ

Дърво без корен

Published

2 months ago

07/03/2026

Author

Беше пролет на 1987 година, но пролетта не се усещаше в сърцето на баба Станка.

Тя седеше на старата пейка пред блока — същата пейка, на която беше седяла почти всяка сутрин през последните двадесет години. Бетонният блок се издигаше над нея като огромен шкаф с чекмеджета, във всяко от които живееше нечий живот. Прането по балконите се полюшваше леко от вятъра, сякаш поздравяваше деня.

Станка гледаше нагоре.

На третия етаж някога беше нейният дом.

Там, зад стъклата, преди много години се чуваха смях, детски стъпки и мирис на топъл хляб. Синът ѝ тичаше по коридора, удряше топката в стената и тя винаги му се караше, без всъщност да е ядосана.

Снимки: Росен Коларов

После времената се промениха.

Синът замина. Първо в София, после някъде далеч. Писмата станаха по-редки, а накрая останаха само спомените. Апартаментът продадоха, за да започне нов живот някъде другаде.

Но Станка остана.

Всеки ден идваше на тази пейка и гледаше нагоре към балкона, на който вече се сушеше чуждо пране. Чужди цветя растяха в саксиите. Чужди хора минаваха зад пердетата.

Тя се чувстваше като дърво без корен — изтръгнато от собствената си земя, но все още стоящо.

Един малък вятър премина по двора и разлюля тревата. Станка се усмихна леко.

Не защото беше щастлива.

А защото знаеше нещо, което новите хора в блока не знаеха.

Този двор помнеше.

Пейката помнеше.

И дори бетонът на стария блок помнеше всички животи, които някога са били тук.

Станка погледна още веднъж към третия етаж, после бавно се изправи, подпирайки се на бастуна.

И тръгна.

Но сянката ѝ остана за миг върху пейката — като последен корен, който все още държи земята.

Снимки: Росен Коларов

Разказ и редакция: Иван Велинов