ПАРИ

Шестте проблема на българската икономика

Published

8 years ago

19/04/2019

Author

Какви са условията за бизнес в България? От какво са доволни чуждестранните инвеститори и къде виждат още потенциал? Много интересни факти и тенденции в това отношение бяха огласени на Германо-българската икономическа „Кръгла маса” в София на 4 април, в която участваха българският президент Румен Радев и германският президент Франк-Валтер Щайнмайер. Кръглата маса беше организирана от Германо-българската промишлено-търговска камара.

Шест големи проблема

За един неспециалист се открояват няколко изключително важни аспекта, които очевидно са решаващи за цялата българска икономика:

1. На трудовия пазар все по-мъчно се намират квалифицирани кадри, емиграцията допълнително усложнява положението.

2. Българската образователна система не „произвежда“ достатъчно кадри със средно професионално образование.

3. Законите са добри, но не се прилагат достатъчно ефикасно.

4. Бюрокрацията и корупцията пречат на инвестициите.

5. Здравеопазването не е на ниво и работи неефикасно.

6. Браншовете, свързани с автомобилостроенето и IT-сектора, са в голям подем.

Защо бягат младите?

Германският модел на дуално образование, тоест – средно професионално образование+дългосрочен стаж в предприятията – печели овациите на много работодатели, но в България все още трудно пуска корени. Защо ли? Според германските инвеститори, една от причините трябва да се търси в семейната и социална среда на младите хора, в ценностите, с които израстват. Казано по-просто: в България има култ към висшето образование и никой не се опитва да убеди младите, че едно добро професионално образование осигурява същите кариерни шансове. Към това се добавя и голямото изтичане на кадри към чужбина по схемата „чуждестранен университет – работа на Запад”. Просто България все още не успява да убеди младите хора, че имат перспектива в страната, че могат да работят и да получават справедливо заплащане.

Разбира се, високотехнологичните компании и световните фирми, които са стъпили на българския трудов пазар, предлагат отлични условия и не се оплакват от липса на кадри. Когато предлагаш заплати от 3000 лева нагоре, естествено, че ще намериш специалисти с добър английски, IT-инженери, софтуерни специалисти, професионалисти в областта на въздухоплаването, фармацевти – каквото ти душа иска. Но на трудовия пазар в България борбата за тези кадри вече е толкова остра, че навлизането на още чуждестранни компании може да доведе до същински колапс, опасява се един германски предприемач. Негов български колега от IT-сектора предлага оптимистичната гледна точка. Той цитира „Форбс” с информацията, че София е сред десетте топ-места за стартиране на IT-фирми и за аутсорсинг. Според него, България е номер едно за IT-аутсорсинг в Европа и е считана за номер 3 в света. Ако страната започне да инвестира сериозно в автоматизиране и дигитализация, БВП ще се увеличи с 8 милиарда, смята експертът, който вижда в основата на това развитие отличния човешки потенциал и доброто образование на младите българи.

Доброто образование – гръбнакът на икономиката

Явно обаче това важи само за информатиката, защото иначе българското професионално образование получава лоша оценка от германските работодатели. Един от тях припомня, че тъкмо професионалното образование е гръбнакът на германската икономика. Ето защо германските предприемачи очевидно под пара работят за обучаването на собствени кадри. Те изготвят съвместни програми с български средни и висши училища, лобират за сертифицирането на съответното образование, обучават хиляди млади работници в своите производствени мощности. Досега в България младите хора изучават професията главно на работното си място. Това означава, че образователната система засега не се е наканила да реагира на нуждите на производителите, а все още реагира само на емоциите на родителите. И до момента както тя, така и работодателите, не правят почти нищо за успешното интегриране на малцинствата на трудовия пазар.

В България има култ към висшето образование, въпреки че доброто професионално обучение също дава добри кариерни шансове

Законовата рамка за бизнеса в България е наред, единодушни са чуждестранни инвеститори. Но следва задължителното „но”. България все пак все още е под европейско наблюдение, а правовата държава изостава в сравнение с повечето други страни в Средна и Източна Европа. Законите са относително добри, но не се прилагат достатъчно добре, съдилищата работят бавно и невинаги качествено, процедурите (например – по издаване на разрешителни) понякога също са мудни и прекалено бюрократични. А когато зададеш на чуждестранните инвеститори деликатния въпрос за държавните и обществени поръчки, те внезапно стават много разсеяни и уклончиви. Не, не сме печелили държавна поръчка, опитахме няколко пъти и вече се отказахме – такъв отговор често ще чуете в кулоарите на чуждестранното инвестиране. За малки и средни фирми от Германия това е недостъпен терен, казва един предприемач. Обществените поръчки винаги се печелят от все един и същи големи фирми, казва юристка, която е специалист по чуждестранните инвестиции. Но виж, от държавната подкрепа за инвестициите германските (а и не само германските) предприемачи са много доволни.

“Откраднахте ни ги”

Накрая – един анекдот с участието на българския държавен глава. На икономическата Кръгла маса в София Йоханес Бусман, шеф на „Луфтханза Техник АД”, говори с много комплименти за работата на фирмата в България. „Ние продължаваме да растем. Радваме се, че в България намерихме родина.” Наред с добрия опит на фирмата си в България, той също спомена и нуждата от висококвалифицирани специалисти по въздушна сигурност. Тук българският президент Румен Радев се пошегува, и то на немски език: „Откраднахте много офицери от моите ВВС.”

На което Бусман спонтанно отговори: „Което означава, че са получили отлична квалификация.”

Александър Андреев

ПАРИ

Свръхбогатите бягат от Лондон, отнасят $160 милиарда

Published

1 month ago

20/09/2026

Author

Лондон дълги години беше неформалната столица на световните свръхбогати — град, в който руски олигарси купуваха имения в Мейфеър, индийски стоманени магнати живееха с данъчни привилегии, а арабски инвеститори наливаха милиарди в недвижими имоти.

Тази ера свършва. Данни от Bloomberg Billionaires Index показват за първи път мащаба на проблема: за последните две години от Великобритания са напуснали или разхлабили връзките си свръхбогати, чието общо богатство надхвърля $160 милиарда. Това е повече от комбинираното състояние на милиардерите, които са останали.

Какво предизвика бягството

Коренът на промяната е в едно данъчно правило, старо повече от 200 години: т.нар. non-dom статут (non-domiciled). Той позволяваше на заможни хора, които живеят във Великобритания, но са „с домицил” другаде, да не плащат данък върху доходите и капиталовите печалби, спечелени извън страната — в продължение на до 15 години.

Лейбъристкото правителство на Кийр Стармър обяви отмяната на този статут, а новите правила влязоха в сила на 6 април 2025 г. Сега чуждестранните доходи са освободени само за първите четири години. Освен това глобалните активи на бившите non-dom резиденти вече подлежат на британския 40-процентен данък наследство.

Резултатът: масово бягство.

Кои напускат

Списъкът на знаковите имена е дълъг:

Братята Дейвид и Саймън Рубен — имотни магнати с по $13,1 милиарда всеки — се преместиха в Монако през 2025 г.
Насеф Савирис, най-богатият египтянин — напусна Лондон след промените
Гийом Поза, основател на Checkout.com — също напусна
Норвежкият корабен магнат Джон Фредриксен затвори лондонския си офис и пусна имението си в Челси на пазара за £250 милиона
Исландският първи милиардер Тор Бьорголфсон избра Италия
Германският крипто инвеститор Кристиан Ангермайер — напусна след години в Лондон

Накъде отиват

Свръхбогатите не изчезват — просто се местят на по-гостоприемни места:

Монако — нулев данък върху доходите
Швейцария — ниско данъчно облагане за чужденци
ОАЕ (Дубай) — нулев данък, „златни визи”
Италия — фиксиран годишен данък от €200 000–€300 000 върху ВСИЧКИ чуждестранни доходи, независимо от размера, за срок до 15 години
Кипър — 0% данък върху дивиденти за non-dom резиденти
Числата
$160 милиарда общо богатство е напуснало Великобритания за 2 години (Bloomberg)
Прогнозата на OBR: 10 800 non-dom напускания годишно
Henley & Partners: около 16 500 милионери са напуснали или ще напуснат през 2025–2026
Институтът Adam Smith изчислява: отмяната на non-dom статута може да струва на Великобритания до £111 милиарда до 2035 г. и 44 000 работни места до 2030 г.
През 2024 г. 88 компании напуснаха Лондонската фондова борса

Какво означава това за Нидерландия

Нидерландия наблюдава тези процеси отблизо — и с основателна причина. Страната също е дискутирала промени в данъчното облагане на богатите (дебатът за Box 3), а нидерландският пазар на недвижими имоти вече усеща последиците от данъчна политика, която отблъсква инвеститори.

Един от уроците от британския опит: когато данъчната рамка се промени рязко, заможните хора се местят — и отнасят със себе си не само личните си данъчни приходи, но и инвестиции, работни места, благотворителност и цял икономически екосистем.

Холандски финансови анализатори от De Belegger отбелязват, че напускащите милионери от Великобритания чертаят модел, който може да се повтори и другаде в Европа, ако данъчните политики не балансират между справедливо облагане и конкурентоспособност.

Какво можете да знаете

Ако работите в международна компания с офис в Лондон, промените може да засегнат структурата на бизнеса и разпределението на служители.
За инвеститорите: Лондон губи привлекателност като финансов център, докато Амстердам, Дъблин и Люксембург печелят позиции.
Нидерландия привлече редица компании след Брекзит — тенденцията може да продължи.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ПАРИ

МОЖЕШ ДА ПЕЧЕЛИШ 10 000 ЕВРО НА МЕСЕЦ И ВЪПРЕКИ ТОВА ДА СИ РОБ НА САМИЯ СЕБЕ СИ!

Published

2 months ago

19/09/2026

Author

Богатството не се измерва само с това колко печелиш, а с това колко успяваш да задържиш, управляваш и умножиш.

Има три основни финансови правила, които не губят своята стойност с времето.

1. ПЪРВО ПЛАТИ НА СЕБЕ СИ.
Отделяй поне 10% от доходите си. Не спестявай това, което остава след разходите. Планирай разходите си така, че да можеш да спестяваш.

2. НАКАРАЙ ПАРИТЕ СИ ДА РАБОТЯТ ЗА ТЕБ.
Не е достатъчно просто да печелиш. Създавай активи, които генерират доход, вместо единствено да увеличаваш разходите си с всеки следващ ръст на заплатата.

3. ПАЗИ ТОВА, КОЕТО СИ ИЗГРАДИЛ.
Не инвестирай в неща, които не разбираш. Не преследвай бързи печалби, без да оцениш риска. Понякога най-добрата инвестиция е тази, от която си се отказал.
Из – „Най-богатият човек във Вавилон“ – уникална книга приложима в днешно време!

Истинската финансова свобода не започва с висок доход, а с финансова дисциплина.
Можеш да имаш висок стандарт на живот, скъпа кола и луксозен дом, но да продължаваш да работиш единствено за поддържането им.

Бих добавила от себе си – ЯСНО ПОСТАВЕНИ ЦЕЛИ И ЗВЕРСКА ДИСЦИПЛИНА!

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ПАРИ

Длъжни ли са търговците да поддържат ПОС терминали❓️

Published

2 months ago

14/09/2026

Author

Длъжни ли са търговците да поддържат ПОС терминали❓️

Безкасовите плащания са удобство и ни пестят разходи от таксите за теглене от банкомат, затова все повече потребители преминават към тях.

Навикът да плащаме с карта или през приложение обаче може да ни сблъска с изненадата, че не всички търговци разполагат с ПОС терминал. Това е така, защото повечето от тях нямат такова задължение по закон, а таксите за трансакциите се поемат от тях.

Законът в България вменява задължение за поддържане на ПОС терминал само на наведенията с две и повече звезди, но не и на магазините, например. Следователно, ако търговецът предлага възможност за плащане с карта, той може да определи условия за това.

Добрите търговски практики обаче предполагат потребителите да бъдат своевременно информирани за важните условия при продажбите в обекта.

Ако търговецът реши да въведе изискване за достигане на минимална сума за плащане с карта, той е в прявото си. Но поставянето на предупредителна табела с информация за това се разглежда като добра практика и застраховка за самия него.

В противен случай, ако клиентът научи в движение за подобно ограничение, може да се създаде ситуация с хипотеза за нелоялна практика.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ