ПАРИ

Ръстът на цената на златото предсказва печалната участ на долара

Published

6 years ago

July 4, 2019

Autor

Централните банки на редица страни напоследък значително увеличиха търсенето на ценности, доказани през вековете – злато. Водеща позиция в този процес има Русия, която вече е довела до значително увеличение на цените на този метал. Защо Русия инвестира в злато и как това се отнася до прогнозите за предстоящия срив на американската валута?

Миналата седмица, за първи път от дълго време, цената на златото проби „тавана” от 1400 долара за тройунция, въпреки че в края на май тя беше около 1280 долара. Последният път цената на златото беше на това ниво през април 2013 година. И въпреки че все още е далеч от историческия максимум, регистриран през август 2011 г. (1773 долара за тройунция), сегашното поведение на златото напомня за предишния голям цикъл на неговия растеж.

Импулсът от 2008–2011 г., започващ от 761 долара за тройунция, беше световната финансова криза, която глобалните централни банки успяха бързо да спрат, след което цената на златото падна. Но след като достигна 1069 долара за тройунция през декември 2015 г., тя отново започна да расте. Първоначално този растеж не беше твърде уверен, но през последните седмици, след възобновяването на търговската война между Китай и САЩ и влошаването на американско-иранските отношения, златото решително скочи.

Интересът на инвеститорите към златото се подхранва от действията на централните банки на няколко страни, от които най-активна е Банката на Русия. Миналата година руските запаси от злато са се увеличили с почти 13%, до 2113 тона, а за петте месеца на тази година те са нараснали с почти 78 тона. От началото на последната икономическа криза (2014 г.) златните резерви се увеличиха повече от два пъти. Стойността на златните резерви на Руската федерация в края на май се оценява на 90 млрд. долара, като делът им в общите международни резерви на страната е 18,17%. Сега Русия се нарежда на пето място в света по запаси от злато, значително по-напред от Китай. Последният, обаче, през това десетилетие също значително увеличи златните си резерви – от 1054 тона от 2010 г. до сегашните 1852,5 тона.

Финансовите анализатори похвалиха усилията на Русия за увеличаване на златните резерви. „В продължение на много години Русия беше най-големият суверенен „златен бръмбар“ в света: дори когато цените на златото бяха ниски, тя постоянно продължаваше да увеличава резервите си. Сега, когато цените на златото са на най-високо ниво от 2013 г., тази тактика изглежда оправдана… Русия наскоро се превърна в пример за това как една осезаема икономика с пети по големина международни резерви в света може да минимизира доларовите активи и се справя добре със задачата. Досега тя има не толкова много последователи, но обемът на покупките на злато от централните банки нараства“, отбеляза наскоро „Блумберг“.

През първото тримесечие на 2019 г. световните централни банки закупиха рекордно количество злато – 715,7 тона, съобщава „Блумберг“. С други думи, тенденцията от миналата година продължава, когато централните банки увеличиха златните резерви с общо 651,5 тона, което беше най-сериозният обем от 1971 г., когато бе отменен „златният стандарт” (който от своя страна започна икономическата криза от 1970 г.).

Сред страните, които най-активно купуват злато, освен Русия и Китай, са и Турция, Индия, Казахстан и Монголия. Знаково събитие от миналата година беше закупуването на 25,7 тона злато от Полша – за първи път от две десетилетия страна от ЕС реши да увеличи златните си резерви.

Няма съвпадение

В същото време, първото място в света по отношение на златните резерви в продължение на много години постоянно принадлежи на Съединените щати. От 2003 г. американският златен резерв остава почти непроменен – в диапазона около 8135 тона, но това е повече от два пъти по-високо от това на Германия, която се нарежда на второ място в света (около 3370 тона). Ето защо, много експерти отбелязват, че стойността на златото до голяма степен се определя от паричната политика на САЩ. Струва си да се припомни, че последният скок в цените на златото съвпадна със следващата поява на информация за намерението на американските власти да девалвират долара.

В началото на третото десетилетие на юни експертите на Банката на Америка Мишел Майер и Бен Рандал предупредиха, че администрацията на Доналд Тръмп, с цел стабилизация, може да вземе решение за валутна интервенция, която да отслаби долара. Сега курсът на американската валута, анализатори в Банката на Америка са убедени, е надценен с 13% от реалния валутен курс.

Цената на златото ще зависи от действията на системата на Федералния резерв, смята Сергей Хестанов, доцент в РАНЕПА, съветник на генералния директор на „Открит брокер”. Ако Федералният резерв се насочи към смекчаване на политиките си, златото може да покаже по-нататъшен растеж. Ако смекчаването е минимално или дори ограничено, то е много вероятно стойността на златото да се стабилизира близо до сегашните нива и може би дори да намалее. „Златото реагира на различни ситуационни фактори като изявления, но стратегически основният фактор, определящ неговата стойност, е именно политиката на Федералния резерв. За да се осъществи девалвацията обаче, са необходими много сериозни усилия и не е факт, че умишленото обезценяване, дори от Федералния резерв, е възможно лесно“, отбелязва Хестанов.

В допълнение, едновременно със златото, скоростта на водещата криптовалута на „Биткойн“ скочи рязко. През пролетта „Биткойн“ се движеше около осем хиляди долара, но през юни решително прескочи границата 12 хиляди (макар и по-късно).

Дори ако това съвпадение е случайно, то изглежда съвсем символично. Това е мнението на Александър Яковлев, доцент в катедра „Икономическа теория“ на Санкт Петербургския електротехнически университет, автор на книгата „Теория на парите: от злато до криптосистема за обмен“. Според него, не златото и „Биткойн“ поскъпват – отслабва основната световна валута, тоест доларът. „От една страна, за американската икономика това е дори изгодно, но от друга, този процес подкопава запазващия се монопол на долара. Доларът отслабва, защото отслабва и американската икономика“, отбелязва експертът

В същото време, припомня Яковлев, фундаменталната характеристика на „традиционните“ (хартиени и кредитни) пари срещу злато е гъвкавостта на техния курс, т.е. наличието на инфлация. Следователно, доларът днес и преди няколко години, когато златото струваше около 1400 долара за унция, е нещо съвсем различно.

Орел, рак и щука на финансовата архитектура

Но, за разлика от кризата от 2008 г., след което търсенето на злато рязко нарасна, сега се появи друга алтернатива на паричните суми – криптовалута. Досега обаче тези три основни инструмента – „традиционните пари“ (главно доларът като основна резервна валута), златото и криптовалута (представена предимно от „Биткойн“) – по-скоро не приличат на три кита на новата глобална финансова система, а по-скоро на три бора, около които се разхождат и икономисти, и бизнес.

“Сега има пълно объркване”, казва Яковлев. „Традиционните пари“ не са надеждни. Какво остава? Доброто старо злато и/или нова силно летлива криптосистема на размяната. „Бившите“ пари са златото, истинските пари са „традиционните“ (за простота, доларът), парите на бъдещето са криптовалутите. И сега тези орел, рак и щука дърпат нещата към себе си, като имат свои собствени, общо взето, антагонистични интереси. ”

Бизнесът, твърди експертът, във всяка кризисна ситуация се стреми да „натрупа кеш“, но наличието на пари само по себе си не е печелившо. Налице е проблем, известен в политическата икономия като криза на повторното натрупване: концентрацията на капитала нараства и няма къде да се инвестира с печалба. Но държавата, представена от централните банки, има и други цели: Централната банка действа като „кредитор от последна инстанция“ или като гарант за стабилността на националната парична система като цяло. Ролята на централната банка е жизненоважна в случая с парите, а златото само по себе си е гарант, тъй като има вътрешна стойност. Оттук и интересът към него от страна на националните регулатори.

„Тук ясно се проявява двойствеността на позицията на златото“, обяснява Яковлев. „В ролята на средствата за съхранение, то работи като борсова стока, но цената му не се определя пряко, а чрез „традиционните пари“ – със същия успех, изключително компактността и другите удобства на златото, такава стока е и петролът. Тоест, като средство за запазване златото работи, но изкривено. В същото време то запазва функцията си на световни пари, но отново се изкривява, тъй като делът му в резервите на националните централни банки обикновено не надвишава 20%, а останалата част е резервната валута. Без съмнение, една банка е по-лесно и по-бързо да работи с пари, отколкото със злато, но рисковете от натрупването на една „резервна валута” вече са признати от всички. В резултат на това, за да не се държат всички яйца в една кошница, Централната банка на Русия, като начинаещ пасивен инвеститор, изнася резервите си в няколко валути. И това предизвиква вълнение не само в западната преса, но и в академичните и бизнес средите“, допълни той.

Важно е обаче да не се надценява ролята на златото като инвестиционен инструмент. Сергей Хестанов напомня, че сравнително наскоро, от 1982 до 2000 г., то е спаднало три пъти. „Някои страни предпочитат да запазват запасите си в злато, но в същото време е авантюристично да се залага върху тези резерви. Те се опитват да дадат на златото някаква инвестиционна стойност, но трябва да се помни, че тя не носи никакъв доход от лихви, изисква разходи за съхранение, и най-важното е, че цената му не само може да расте, но и да падне“, заяви икономистът.

В същото време, според него, по отношение на Русия и Китай има още един важен аспект на натрупването на злато – това е държавната подкрепа за златната промишленост, която играе значителна роля в икономиките на двете страни. За да не спира добива, да се запазят работните места в Далечния изток, Централната банка трябва да купува злато от миньорите.

Но в случай на глобална финансова криза в световен мащаб, златото все още е ефективен инструмент, смята Яковлев: при липсата на силна икономика, то няма да спаси, но може да смекчи удара.

„Натрупването на паричните резерви на страната в злато е по-обещаващо, отколкото във валута“, заключва експертът. „Ако има сериозна криза, то резервите в чуждестранна валута, разбира се, няма да ни спасят, защото тя е подобна на ситуацията “играч срещу казино”. Играчът винаги ще губи – ще му свършат парите по-рано от казиното. В нашия случай ролята на казиното е друга държава, която отпечатва пари за нас като резерв. Но „традиционните пари“ са основани на доверие. Ако вярата свърши, колапсът на долара е неизбежен. И бенефициентът на този процес също ще бъде златото, тъй като повишаването на цените му се случва по време на периоди на икономическа и политическа нестабилност.

Post Views: 3

ПАРИ

Пари в държавата няма

Published

5 hours ago

January 23, 2025

Autor

Министър Петкова пред Съвета за съвместно управление: Пари в държавата няма

Притеснителни данни за състоянието на бюджета и приходите на държавата е изнесла министърката на финансите Теменужка Петкова на днешния съвет на управляващата коалиция. Това разказаха пред “24 часа” участници в съвета на ГЕРБ, БСП, ИТН и ДПС-ДПС.

Заради притеснителното състояние на хазната още следващата седмица четворната коалиция ще свика съвет за бюджета. Още повече, че правителството трябва спешно да изработи бюджет за 2025 година, след като вариантът на служебния кабинет се оказа напълно неприемлив за политическите сили.

На днешния съвет, както стана ясно, управляващите са се разбрали кои депутати ще са председатели на парламентарните комисии.

На него присъстваха от ГЕРБ – СДС зам. председателите на ПГ на ГЕРБ – СДС Рая Назарян, Деница Сачева и проф. Костадин Ангелов, от „БСП – Обединена левица“ вицепремиерът Атанас Зафиров, министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов, зам.-председателят на ПГ на „БСП – Обединена левица“ Кирил Добрев и зам.-председателят на Народното събрание Драгомир Стойнев. От ПГ на „Има такъв народ“ – председателят Тошко Йорданов, зам.-председателят на ПГ Станислав Балабанов и Павела Митова. От „Демокрация, права и свободи“ – ДПС – председателят на ПГ доц. д-р. Джевдет Чакъров и зам.-председателят на ДПС-ДПС Валентин Тончев.

За първи ротационен председател на ССУ беше избран проф. Костадин Ангелов, който за срок от три месеца ще ръководи съвета.

На днешното заседание като представители на правителството присъства финансовият министър Теменужка Петкова и вицепремиерът Томислав Дончев. Дончев бе определен да ръководи работата по изготвянето на общите законодателна и управленска програма.

Теменужка Петкова запозна ССУ с финансовото състояние на държавата и спешната нужда от редовен бюджет. Според присъствали на заседанието финансовият министър е докладвала за реалното финансово състояние на държавата, от което на всички им е станало ясно, че “пари няма”. Заради драматичното положение в хазната е решено, че ще има отделен Съвет другата седмица, посветен на бюджета.

ССУ заседава и обсъди темата с комисиите в парламента, за да може те да заработят и да започне придвижването на законите. Още утре в пленарната зала въпросът ще бъде поставен на обсъждане.

Заседанието на Съвета за съвместно управление е протекло в консенсусен дух, в разбирателство, без никакво напрежение по разглежданите теми.

Единодушно ССУ одобри, решенията от съвета да се съобщават с общи прессъобщения. Този подход бе възприет още по време на преговорите за съставяне на правителство.

Съветът за съвместно управление (ССУ) е записан като механизъм за вземане на решения в коалицията между ГЕРБ-СДС, “БСП-Обединена левица” и “Има такъв народ” (ИТН). ССУ ще има ротационен председател, който се избира на ротационен принцип за срок от 3 месеца. Негова задача е да организира дневния ред, да модерира заседанията и да осигурява изпълнението на приетите решения, предвижда още споразумението. Заседанията ще са на всеки две седмици, както и при извънредни ситуации, а решенията да се взимат чрез консенсус, е посочено още в споразумението. При липса на такъв, изрично е посочено, че въпросът може да бъде отложен за допълнително обсъждане или да се изготви компромисно предложение, а вето при вземане на решения може да се налага от поне две от страните по това Споразумение.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 0

ПАРИ

Еврото пред сериозна криза

Published

1 day ago

January 22, 2025

Autor

Еврото на прага на сътресения: 2025 г. като повратна точка за Европа и валутата ѝ: Според анализ на South China Morning Post, 2025 г. може да се окаже критична за европейската валута и икономика. Рисковете са свързани с геополитически, икономически и демографски фактори, които се съчетават в уникално предизвикателство за Европа, притисната между икономическите амбиции на САЩ и Китай.

В рамките на глобалния триъгълник между САЩ, Китай и Европа, Старият континент се откроява като най-слабата страна.

Уязвимост на Европа в глобалния контекст: В рамките на глобалния триъгълник между САЩ, Китай и Европа, Старият континент се откроява като най-слабата страна. Причините за това са многопластови, като се започне от структурни проблеми в европейската икономика и се стигне до политическите и демографски предизвикателства.

Един от основните рискове за еврото произтича от потенциалното изтегляне на европейски капитал към САЩ. Обещанията на Доналд Тръмп за нови мита, стимулиране на вътрешното производство и депортиране на незаконни имигранти създават условия за икономическа несигурност. Тези политики могат да доведат до растеж на лихвените проценти и увеличаване на фискалния дефицит на САЩ, но също така биха направили страната привлекателна за европейските инвеститори, които търсят стабилност и висока доходност.

Ролята на печатането на пари

Стана ясно, кой е босът на печатницата за едни от най-добрите ментета на евро и долари в Европа

масовото печатане на пари може временно да стабилизира икономиките, но последствията от тези действия са неизбежни

Пандемията от COVID-19 показа, че масовото печатане на пари може временно да стабилизира икономиките, но последствията от тези действия са неизбежни. Централните банки успяха да избегнат сериозна финансова криза благодарение на огромните ликвидни инжекции, но тези мерки увеличиха инфлацията. Според анализа, 2025 г. може да се превърне в повторение на кризите от миналото, подобни на спукването на „дотком“ балона през 2000 г., когато еврото падна до около 80 цента спрямо долара.

Европа губи конкурентоспособност

Европейската индустрия, особено автомобилната, е сред най-уязвимите сектори. Дълго време тя бе двигател на растежа

Европейската индустрия, особено автомобилната, е сред най-уязвимите сектори. Дълго време тя бе двигател на растежа благодарение на иновации и брандова стойност, но сега е изправена пред значителни предизвикателства. Китайският пазар, който някога беше основен източник на печалби, вече не предлага същите възможности. В Китай се очакват мащабни ценови войни през 2025 г., които ще засегнат допълнително европейските производители.

Енергийният сектор на Европа също е под натиск. Енергийната криза, породена от войната в Украйна (сгрешени политики, бел. на ред.) и зависимостта на континента от външни доставки, изтласква индустрии към региони с по-ниски разходи и стабилни доставки на енергия. Това допълнително засилва структурната слабост на Европа спрямо Китай и САЩ.

Демографски предизвикателства и пазарът на труда

миграционните политики създават допълнителен натиск върху икономиките на развитите държави

Промените в демографските структури и миграционните политики създават допълнителен натиск върху икономиките на развитите държави. В САЩ средната възраст на населението нараства, а пенсионната вълна на бейби бумърите прави страната все по-зависима от имиграцията. Политиката на Тръмп срещу нелегалните имигранти може да доведе до рязък ръст на заплатите, което ще увеличи инфлационния натиск и ще ограничи способността на Федералния резерв да намали лихвите.

Възможен сценарий за еврото

Прогнозите за 2025 г. са мрачни за европейската валута. След години на относителна стабилност, еврото може да претърпи сериозен спад, подобен на този в началото на века. Според анализа, Европа е структурно по-слаба от тогава, което прави ситуацията още по-рискова.

Последици за глобалната финансова система

Ако ликвидната подкрепа на централните банки отслабне, светът може да навлезе в нова фаза на финансови сътресения. Ликвидността, която предотврати кризи по време на пандемията, вече е трансформирана в инфлация. Когато тази инфлация стане неуправляема, последиците ще се проявят под формата на фискални и дългови кризи в уязвими региони като Европа.

2025 г. може да се окаже преломна година за еврото и европейската икономика. В свят, доминиран от напрежения между САЩ и Китай, Европа изглежда като слабият играч, изправен пред структурни, демографски и икономически проблеми. Глобалната финансова система е на кръстопът, а печатането на пари, което временно стабилизира икономиките, сега заплашва да се превърне в катализатор за нова криза.

Европа трябва да се подготви за трудни времена.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 3

ПАРИ

България е с най-скъп ток в цяла Европа заедно с Румъния

Published

6 days ago

January 17, 2025

Autor

На пазарния сегмент „ден напред“ за ден на доставка 15 януари 2025 г. България е първа по най-висока цена на електроенергията в Европа заедно с Румъния, показват данните на ENTSO-E.

В България и северната ни съседка цената е 241.89 евро/мвтч, която е рекордна за цяла Европа.

Цената у нас е около 1,7 пъти по-висока от тази в Португалия и Испания, 3 пъти по-висока от тази в Норвегия, 6 пъти по-висока от тази във Финландия.

На гръцката енергийна борса средната цена за базова енергия зa 15 януари е 205,78 евро/мвтч, на унгарската енергийна борса – 225,17 евро/мвтч. Средната цена на тока в Словакия е 228,80 евро/мвтч, в Чехия – 216,65 евро/мвтч.

На Австрийската енергийна борса цената за базова енергия за 15 януари е 216,76 евро/мвтч, на Германската – 222,18 евро/мвтч на 15 януари. Цената в Италия на сегмента „Ден напред“ за 15 януари е 127,10 евро/мвтч за базова енергия, във Франция – 160,57 евро/мвтч.

През изминалата седмица председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) най-накрая призна в парламента, че непредвидени обстоятелства около енергийната криза в Украйна и повишеното потребление са наложили поскъпването на тока.

Износът на електроенергия за Украйна, включително от България за Румъния и от Румъния за Украйна, беше посочван неведнъж от експерти като причина за възникналия дефицит, който качва цената на електроенергията в Източна Европа. Българските фактчекъри маркираха всяка една публикация по темата на Обективно.БГ като фалшива новина във Фейсбук и обясняваха в телевизионните студиа на националните телевизии, че това е лъжа и България няма общо с износ за Украйна, защото не граничим с Украйна, а с Румъния.

От признанието на председателя на КЕВР следва, че фактчекърите са цензурирали напълно вярна информация и погрешно са я маркирали като фалшива новина и дезинформация във Фейсбук с цел тя да не бъде разпространявана в социалните мрежи, за да не се разколебават читателите с негативни новини за последиците от подкрепата нa правителството за Украйна.