АНАЛИЗИ
Прасета лесно се евтаназират, по-трудно е с Глупостта
В парламентарния дебат за закупуването на Ф-16/блок 70 изплющя една удивително глупава фраза: „Избираме или жизнь, или лайф, решавайте!“
Тя не озадачи никого в залата, никой там вече не се впечатлява от думите – нито от чуждите, нито дори от своите. От нелепостите пък – никак.
Значи така: Или Жизнь – или Лайф.
Ако авторът на тези думи е смятал, че ще разбуни духовете, дълбоко е грешал. Подобни фрази взривяваха залата на Великото Народно събрание /1990 година/, но тогава те звучаха съвсем по друг начин – революционно, агресивно, дори истински, понеже бяха изричани в съвсем различен контекст. А и хората в залата – поне повечето от тях – бяха от друга порода.
Имаше нагласени/временни бунтари, те постепенно изпаднаха, но имаше и хора от сой. За пояснение на днешните политикани: сой не идва от соята, дето я ползвате в китайските ресторантчета, а означава достолепен произход, наследен ум и пр. Тогава имаше и немалко престорени думи, изречени заради самата словесна игра – но някои отекваха като топовни гърмежи.
Например, дори още преди Великото събрание – когато академик Благовест Сендов каза, отначало във „Всяка неделя“, че БКП трябва да се извини на народа
/19 ноември 1989 година/, а след един ден повтори тия думи и в тогавашния/комунистическия Парламент: „Всички съгрешихме и вкупом станахме непотребни“.
Това е изречена тогава, когато комунистическите бонзи все още имаха цялата власт, само Живков го бяха излъгали и натирили седмица по-рано. Луканов си скубеше ушите, че бяха възстановили „Всяка неделя“ – но, тъй или иначе, свободното време на ДРУГИТЕ ДУМИ вече бе настъпило, независимо колко сила имаше властта.
А и по начало тогава думите имаха друга цена, смислените бяха като злато.
Всички съгрешихме и вкупом станахме непотребни! – и през ум няма да им мине на днешните политикани да кажат това. Кой е толкова луд – или поне прозорлив?
Сендов обаче имаше право да изрече това. На оградата на бащината му къща в Асеновград след Девети /9.09.1944/ бяха писали „Враг на народа“, сетне не го бяха приемали няколко години в Софийския университет, докато чакаше беше премитал и мил софийските улици – но накрая им запуши устите с блестящия си талант на математик.
Преврата /10 ноември 1989/ го завари като член на Световен комитет, оглавяван от Робърт Макнамара, бивш военен министър на САЩ, беше еднакво ценен и във Вашингтон и в Москва. Беше ректор на Софийския университет, сетне и председател на БАН.
Няма как – ония имаха очи за кадърните хора и предпочитаха да ги оставят да работят. И сега имат очи – в смисъл, че гледат да разкарат всичко кадърно далеч от себе си.
Опираме в немалко случаи до неосъзнати уличници или жалки актьорчета – все от театъра на ласките. Красота.
И сега да кажеш „Жизнь или Лайф“ – и да чакаш някой да се впечатли, трябва да си пълен наивник. Отгоре на всичко, тази фраза е толкова примитивна, че не е подходяща дори за Парламента, даже за него е обидна, при цялата му словесна разпасаност.
Жизнь или Лайф – какво да изберем?
Значи, ще сме в Лайфа, ако изберем Ф-16/блок 70.
Ще лайфаме, когато един ден го нарисуват този самолет и най-после го произведат, тогава ще се налайфуваме щастливи.
Ще си гледаме Лайфа, ако над главите ни висят Ф-16 – без да паднат и се потрошат.
И ще си останем в Жизнь-а, ако я караме с досегашните МиГ-29.
Ще си живуркаме криво-ляво като руснаците, макар да сме си членове на ЕС повече от 10 години – обаче сме залепнали за Жизнь-а заради проклетите МиГ-29, а също и защото си нямаме Ф-16/70.
Получава се сложна дуращина.
Сега, когато едва кретаме, това се дължало на МиГ-29.
Ами, някой ден, когато дойдат жалките 8 броя Ф-16/70 /гърците имали около 400 военни самолета/, какво ще ги правим тогава МиГ-овете, ще ги изгорим ли на Гергьовден – или ще ги оставим да ни развалят вкуса на Лайфа?
Ако запалим МиГ-овете, това ще означава ли, че мигом ще се настаним в Лайфа? И, ако е така, защо тогава не запалим още сега руските самолети, та да залайфуваме? Хайде, давайте.
Този лаф за лайфуването трябва да бъде изучаван като безспорен шедьовър на пропагандната глупост, на примитивното съешване на абсолютно несъвместими неща – дори Лайфа сигурно се е изчервил от срам, че го набутват в подобно перверзна съвкупление.
От „Локхид Мартин“ обаче благоразумно си премълчаха – дори и Поптодорова не се яви някъде да защитава Ф-16/70 от това сексуално поругателство.
Ами Соломон къде се дяна – можеше да отсъди нещо от мъдростите, които са достъпни единствено за него и да дотича със запалка в ръка: Пали!
Клетият оратор, който произнесе в Парламента още по-клетата си фраза, постави под съмнение не само годините на Прехода, ами и управлението на ГЕРБ, което заема една трета от това славно време – от ГЕРБ сигурно ще му дърпат ушите, но така е, когато главата ти се е развила от този Лайф.
Стана ми тъжно/неловко от тази уж никаква фраза.
Толкова години се търкаляме от соца към нещо друго, обаче лазенето все го съпровождаме от банални глупости, не се отучихме от това, няма и да се отучим, отвсякъде трещят идиотщини, това ви е ясно, но поне най-важната уж трибуна би трябвало да я предпазват по някакъв начин.
Може да я пръскат с препарата срещу чумата по свинете.
„Жизнь или Лайф“ е примитивно, но също и опасно предизвикателство.
То отрича живота на няколко поколения, включително и онази мистерия, която минава за живот по време на Прехода.
Подарява ни даром на някакъв несъществуващ Лайф – който и такъв ще си остане.
Защото дори там, където чертаят на хартия Ф-16/70, Лайфа е често под въпрос, какво остава за нашето Блато, прорязано от прекрасни магистрали.
Каква гледка ми хрумна внезапно: Блато, прорязано от Магистрали! – заслужава си дори Кристо да опакова част от него – ще събуди по-голям интерес от един опакован във въздуха Ф-16/70.
Авторът на фундаменталния избор – Жизнь или Лайф – не е някакъв склерозирал от отчаяние антикомунист, а човек, формиран изцяло по време на соца, стигнал е до прозрението си, когато е вече на около 65 години. Цяло чудо е, че е достигнал до озарението едва заради Ф-16/70.
Интересно, каква пък е представата му за Лайфа – може би това е нещо като битието на един днешен български депутат.
А представата му за Жизнь-а, но не собствения му живот, а този на един „номинален“ български гражданин?
Ако беше казал, че Ф-16/70 ще измъкне от Блатото мизерстващите българи, повече щяхме да му повярваме, отколкото да си измива ръцете/съвестта с проклетията Жизнь, в която и той е пребивавал, и то не лошо – гушкал се е в тогавашната армия и една дума не е обелвал за Лайфа.
Да не прекалявам, обаче ми се струва, че подобни хора искат изобщо да зачеркнат Жизнь-а, ако е възможно – заедно с милионите навлеци в него. В името на една химера – Лайфхимера. За Лайфбудали.
А какви хора има все още наоколо, в Жизнь-а!
И как издържат на всички изпитания, на които ги подлагат Лайфнаивниците, и някак не оставят живота ни окончателно да се разпадне.
Имаме наистина прелестни хора, изкушени от своя Жизнь и борещи се за своя Жизнь. Ако телевизиите ги търсят по-настървено, няма да имаме нужда от никакви Лайффантазьори, изобщо няма да чуваме скимтенето им.
Видяхме неколцина смислени хора само в една емисия Новини на Би Ти Ви на 23 юли: с премерен език, резултат на достолепен живот, излъчващи ненатрапчива мъдрост, неизкушени от никакъв Лайф. Представиха ни ги в кратък репортаж за евтаназията на 17-те хиляди чумави прасета в свинекомплекса в Николово.
Един от тях каза, че „според него“ – повтори го два пъти, те така си говорят – епидемията не се дължи на естествената популация на дивите свине, а на човешка ръка. Няма да го чуят.
/Между другото, чували ли сте някой Лайфовец да казва „струва ми се“? „Струва ми се, че трябва да изберем между Жизнь и Лайф“ – няма и да чуете, подобни хора са категорични като сатър./
Друг от героите на репортажа каза нещо страшно: Ако евтаназираните свине ги заровят на място, ни очаква екологична катастрофа, защото в този район подпочвените води са близо до повърхността.
И него няма да чуят.
Чуват само онези, които дрънкат, че поредната Власт превръща Жизнь в Лайф, на думи, разбира се. Това е една от най-тлъстите лъжи на Прехода.
Прасета лесно се евтаназират, по-трудно е с Глупостта.
Читателят Иван Георгиев ми писа, подразнен от девиза/слогана „Стига мърмори!“, имало и такъв. Пита ме, що за пропаганда е това. Отговорих му, че не е никаква пропаганда, а нелеп израз на презрение към обикновените хора.
Този девиз е тъкмо по вкуса на Лайфовците. Остава американското посолство да го хареса и да го включат в кампанията „Силата е в теб“.
Това е същата глупост като Лайфо-Жизнь: защото не може да си силен, ако не мърмориш, ако поне веднъж не си измърморил в клетия си живот.
Не ставаш по-силен, ако те баламосват, че си силен – а ако мърмориш или ако се провикваш с пълно гърло.
Примерно – срещу евтаназията на Живота на милиони хора.
Кеворк Кеворкян, Фейсбук
АНАЛИЗИ
Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries
Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.
Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.
Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.
Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.
Защо руснаците пазаруват във Wildberries?
Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.
Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите
След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.
За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.
Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?
Клоуна наркоман Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.
Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.
Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.

Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?
Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.
Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.
В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Сега какво е по-различното?
Войната с Иран повтаря Първата световна война, но очакваният край е обратен
Според Рихард Вернер, икономист прославил се с анализа на японската криза още през 90-те години на миналия век, най-вероятно трябва да очакваме изостряне на конфликта на САЩ с Иран, защото крайната цел на САЩ е да възпрат своя реален съперник Китай. Аналогията му с Първата световна война, когато Англия въвлича целия свят в първата глобална война, за да спре икономическия възход на най-големия си съперник Германия, е всъщност доста удачна. С уговорката, че този път можем да очакваме обратен резултат, а именно залязващият хегемон да загуби.
За хората, които обичат да виждат в конфликтите между държавите религиозна или културна несъвместимост, конфликт на мирогледи или дори божествена намеса, е трудно разбираемо и дори разочароващо да приемат простата истина, че икономическите причини са най-големият двигател на световните конфликти, особено през последните столетия с възхода на капитализма като икономическата система на западния протестантизъм, която днес е глобална и почти единствена икономическа система.
Дори геополитическите анализатори, които не са твърде надълбоко изкушени в дебрите на икономиката, знаят, че основна цел на Британската империя през последните 200 години е да разделя континенталните сили и да ги противопоставя едни на други – Франция, Германия, Русия. В края на 19-ти век империята на кайзер Вилхелм Втори, или по-скоро на канцлера Бисмарк, който има по-голям принос към нейното изграждане, е във възход, чиято траектория неминуемо би изместила Англия от челното място. Както отбелязва Макиндер, обединението на ресурсите на Евразия е гаранцията за световно надмощие.

Изигравайки Франция и Русия да се обърнат срещу Германия, вместо трите сили да се облагодетелстват от съвместна работа, Англия успява да острани своя конкурент, но самата тя изпада на второ място след „по-младия брат“ в англосаксонското семейство – САЩ. Износът на банкови капитали от Лондон за Ню Йорк говори за едно по-скоро рационално действие, което се съобразява с естествения ход на нещата, вместо да му се противопоставя.
Както великият френски историк Фернан Бродел, а и икономистът Иманюел Уолърстийн, описват прехода на икономическите центрове през вековете от Северна Италия към Холандия и после към Англия, за последните 100 години център на глобалната вече капиталистическа система е САЩ. Но достигнал към 70-те години на 20-ти век върха на своето развитие, хегемонът започва да залязва.
Тук трябва да отбележим, че за разлика от предишните икономически цикли с прехвърлянето на капитали към ново ядро, днес ситуацията е доста различна. Силата, която е във възход, Китай, за първи път от 300 години е извън традиционния протестантски ареал, в който англоеврейските банкери са свикнали да държат парите си. Допълнително за първи път капиталистическата система е обхванала наистина цялото земно кълбо и няма накъде да се разширява за нови пазари. Мантрата с технологическия прогрес, който трябва да тушира невъзможността за разширяване на пазара, не е сериозна. Проблемите са много и историческият опит не помага.
В резултат виждаме, че не е очевидно историята да се повтори с интересния хибриден модел на Китай, който всеки анализатор тълкува както му харесва – като държавен капитализъм, политически комунизъм с пазарна икономика, скрит капитализъм и т.н. Независимо как гледаме на Китай, той наистина се очертава да е следващия икономически хегемон. Но има достатъчно причини обаче да мислим, че Китай няма напълно възможността и/или желанието да стане тотален световен хегемон по англосаксонския модел от последните няколкостотин години.

Факт е обаче, че опитът на САЩ чрез Иран да прекърши възхода на Китай е обречен на неуспех. И причината дори не е в самия Китай, а в САЩ – бившият хегемон залязва тихо от времето на Никсън и дори тежката американска пропаганда и мека сила не могат да скрият десетките косвени фактори, които показват реалната ситуация – обедняване на средната класа и изсмукване на активи към елита, влошена раждаемост, влошено образование, промяна на структурата на
работния пазар и намаляване на индустриалните високоспециализирани кадри, разпространението на различни зависимости сред населението, хроничният търговски дефицит и достигането на неустойчиви нива на дълга и т.н.
Да, можем да сравним удара на САЩ срещу Китай в Иран с майсторския удар на Англия срещу Германия през Първата световна война, но тук най-вероятно ще видим агресора и залязващ хегемон, който предизвиква конфликта, да загуби и да отстъпи палмата на следващия глобален фактор. С уговорката, че историята се повтаря циклично, но не буквално и ни очаква бъдеще, което няма досега аналог в човешката история.
АНАЛИЗИ
Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries
Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.
Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.
Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.
Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.
Защо руснаците пазаруват във Wildberries?
Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.
Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите
След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.
За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.
Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?
Президентът на Украйна Володимир Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.
Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.
Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.
Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?
Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.
Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.
В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).
-
ВОЙНА5 months ago„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
КОНСПИРАЦИЯ5 months agoВтората по големина нефтена рафинерия в САЩ бе взривена в Тексас!
-
ИМОТИ5 months agoИмотният пазар в България влиза в плато: Брокери предупреждават за тежка икономическа криза
-
ВОЙНА5 months agoИран отхвърли примирие, засилва натиска срещу САЩ







