ВОЙНА
Битката за Идлиб, Лъже-Бежанците, Мотивите на Ердоган, Мечтите на Запада и… Целите на Русия:
Тежките загуби в жива сила и техника на Турция в сирийската провинция Идлиб шокираха турското общество. Партньорите на Турция от НАТО, към които Анкара се обърна за подкрепа след смъртта на 33 свои военнослужещи в нощта срещу 28 февруари, не бяха готови за такова развитие на събитията. През последните 24 часа над Анкара се носи какафония от официални изявления и лични мнения на политици и експерти, които варират от изключително войнствени до почти помирителни. От „в нашата история сме воювали 16 пъти с Русия и можем да повторим“ до „нека се върнем към примирие в Сирия при условията на Сочинските споразумения“. Но ще е добре ако онези турски господа, които припомнят уроците по история, да почерпят информация от същите тия уроци колко от тия 16 войни с Русия Турция в крайна сметка спечели. А що се отнася до прекратяването на огъня в Сирия, то бе нарушено в резултат на агресивните действия на ислямистките банди в Идлиб, които Турция подкрепя и даже им даде да управляват половината провинция Идлиб. Очевидно няма да има предишни условия.
Война и мир
Въпреки всички изявления, Турция не обяви война на Сирия и не се опита да влезе в пряка конфронтация с Русия. Тя не прекъсна консултациите с Руската федерация относно Идлиб и продължава усърдно да търси контакти на най-високо ниво, за да разреши конфликта. Нито САЩ, нито НАТО в момента са готови за военна намеса в Сирия. Идеята за въвеждане на зона, забранена за полети над Идлиб, не е нищо повече от фантазия. Само Русия е физически способна да я превърне в реалност.
Има редица въпроси, които се нуждаят от отговори. Какво прави Ердоган? Какви действия могат да се очакват от ЕС и НАТО в близко бъдеще? Каква трябва да бъде оптималната стратегия за действие на Русия за разрешаване на тази криза?

Демокрацията на турските преврати
Наблюдавайки хаотичните действия на Анкара оставаме с впечатлението, че турските власти не знаят какво да правят и трескаво търсят изход от тази ситуация. За държавния глава Ердоган, който се опита да проведе малка победна война на чужда територия, но в замяна получи заплахата от голям конфликт и многобройни жертви сред своите войници, това е голям политически удар. Той е двойно по-сериозен за лидера на Турция, където армията исторически е била независима политическа сила, а военните преврати винаги са били полу-легитимен начин за смяна на властта: от 1960 г. насам в Турция са направени четири успешни преврата, а петият, предприет през 2016 г., завърши с неуспех.
Призивът на Анкара за помощ към Северноатлантическия алианс също не даде успокоение на турците. След консултации с всички членове на НАТО в петък в Брюксел, генералният секретар Йенс Столтенберг изрази дълбоки съболезнования от името на Алианса към Турция, обеща да предостави на Таип Ердоган политическа и практическа помощ и отново призова Сирия и Русия да прекратят офанзивата в Идлиб, като се позова на „ужасната хуманитарна ситуация и страданията на мирното население в района“. Уви, по време на пресконференцията на Столтенберг, която продължи само 11 минути и половина, на руските журналисти не бе позволено да зададат нито един въпрос. А много исках да попитам какво мислят лидерите на страните от НАТО за страданията на цивилното население, когато преди 6 години подстрекаваха сирийския бунт с официални изявления в духа на „касапинът Асад трябва да бъде свален“, обучиха, снабдиха и финансираха бунтовниците за водене на гражданска война, подкрепяха провокациите и инсценираха използване на химическо оръжие, за които обвиниха Дамаск и лично Асад.
Военни загуби
Ситуацията към днешна дата в Идлиб е следната: Със средства на държавния бюджет Анкара подкрепя редица терористични групи в Идлиб, снабдява ги с оръжие и помага при извършването на нападения срещу сирийските войски. Тъкмо по този повод от началото на месеца турските военни станаха мишена на ударите на Дамаск. Ако през първите седмици от ескалирането на военните действия в Идлиб броят на загиналите турски военни възлизаше на няколко души при всеки инцидент, то на 27 февруари Турция преживя най-смъртоносния ден за цялото си участие в конфликта в Сирия. Според последни данни най-малко 33 турски войници са убити, а над 30 са ранени. В условията на съвременните локални войни, това са много сериозни загуби, особено когато става въпрос за кадрови военни специални части.

Новините за случилото се в нощта на 28 февруари сериозно шокираха Турция и нажежиха ситуацията в страната до такава степен, че обявяването на война от Анкара на Дамаск изглеждаше вече неизбежно.Въпреки изключително агресивното отношение на турските политолози и експерти, които коментираха случилото се в ефира на проправителствените канали в онази нощ, турският президент Тайип Ердоган реши да не нагнетява ситуацията и да не ескалира отношенията си с Русия.
Сутринта на 28 февруари той проведе телефонен разговор с руския лидер Владимир Путин. Прави впечатление, че само Москва съобщи за този разговор, а администрацията на Ердоган не разпространи официално комюнике. Освен това, турският президент, който обикновено не пести думите си, сега така и не коментира публично на смъртта на толкова много свои военни.
Какво прави Турция в Идлиб?
Точно това е въпросът, който никога преди не се задаваше в Турция, а през последните няколко седмици кореспондентът на ТАСС в Анкара започна да го чува отвсякъде.Турското общество е разделено: част от населението искрено вярва на изявленията на властите, че законният президент на Сирия Башар ал Асад е „убиец“ и следователно Анкара просто не може да „си затвори очите за случващото се в Идлиб“. Но може да се каже, че все по-голям брой представители на различни слоеве от населението се чудят какви цели преследва Турция на територията на чужда държава, каквато е Сирия.
През целия конфликт Ердоган подкрепя въоръжените групировки на т. нар. сирийска опозиция, които се опитваха по всякакъв начин да узурпират властта в страната.Прави го с надеждата Турция да придобие правото на постоянен контрол върху пограничния със сирийските кюрди район „Идлиб“. А да не позволи на кюрдите в Турция и Сирия да се обединят е задача № 1 за Турция. В противен случай една четвърт от територията на Турция ще се откъсне от контрола на Анкара. И докато съществува вероятност бунтовниците в Идлиб да спечелят гражданската война или поне да не позволят на Дамаск да си върне контрола над всички части на Сирия, Анкара може да разчита дори на действително анексиране на част от сирийската територия като буферна зона между кюрдите от двете страни на границата, под контрола на Турция. Това може да стане, ако в Сирия, с благословията и с подкрепата на Запада, се реализира либийският сценарий, при който централната държавна власт беше унищожена, а някога процъфтяващата Джамахирия на Кадафи бе превърната в ничия земя, в която се води гражданска война между местните лидери. При такъв сценарий в Сирия, Анкара може да организира около Идлиб марионетна държава под пълен турски контрол. Турция има опит в това и Република Северен Кипър е живото доказателство за това.
Днес обаче тази възможност вече не съществува. Москва и Дамаск вече дадоха ясно да се разбере, че възнамеряват да завършат възстановяването на териториалната цялост на Сирия и разполагат с всички ресурси за завършването на този процес.Споразуменията от Сочи дадоха възможност на Анкара частично да задоволи амбициите си и да излезе с достойнство от конфликта. Турция, която има влияние върху бунтовниците, останали в Идлиб, бе поела ангажимента да ги филтрира, да отдели радикалните ислямисти от някои донякъде умерени сили. Освен това терористите трябваше да бъдат разоръжени и предадени на съд, а умерените – организирани в партия и въведени в сирийския политически процес, в който Турция получи значително влияние. Същевременно Турция можеше да получи особено силна позиция в администрацията на северните провинции на страната. Но тя пропиля тази възможност, дадена й от Москва в знак на добра воля.
Много експерти в европейските столици се чудят защо Ердоган се опита да се намеси военно в крайно непредсказуемата ситуация в Либия. А отговорът е прост – той се опита да убие с един куршум два заека. Не да разоръжава радикалите на Идлиб, а да ги изведе от Сирия и да ги изпрати да обслужват интересите на Турция в Либия. Очевидно обаче мащабът на влиянието на Анкара върху бунтовниците в Идлиб е недостатъчен. В резултат на това Анкара не започна процес по тяхното разоръжаване и реинтегриране в сирийския политически живот, а бе принудена да намери повод, за да се включи в започнатите от тях военни действия. А защо, между другото, бяха започнати тези военни действия? Без всякаква причина, просто защото местните банди могат само да се бият. И когато някой им плати за това – го правят с охота.
Вътрешният фактор
Ердоган има и вътрешнополитически задачи, които се опитва да реши, като демонстрира сила в Сирия. Въпреки доста впечатляващата подкрепа от населението, Ердоган все още трябва да се съобразява с всички политически сили в страната. Опозиционните партии са силно критични към политиката на Ердоган в Сирия. На партийните си събрания, които също се излъчват по телевизията, се чудят защо турски войници продължават да умират в Идлиб. Основната опозиционна Републиканска народна партия е категорично против изпращането на войски в Северна Сирия и приемането на нови бежанци. Депутатите от партията призоваха още Ердоган да възстанови дипломатическите отношения със своята съседка и да започне диалог с президента Башар Асад за благото на региона.
В същото време турският президент и ръководената от него Партия на справедливостта и развитието са под натиск от друга партия- Партията на националистическото движение (ПНД), с която Ердоган, наред с още няколко формации сформира политическа коалиция.Именно този съюз, според някои експерти, позволява на Ердоган да поддържа властта в страната. Лидерът на ПНД Девлет Бахчели смята обаче, че Анкара трябва да води по-строга политика спрямо Дамаск и Москва. В момента турският лидер е изправен пред избор: или да се съобрази със своя коалиционен партньор Бахчели, или все пак да установи отношения със Сирия. Въпреки че е напълно възможно такъв опитен политик като Ердоган отново да успее да намери начин да угоди и на двете страни.
Западът следи внимателно
Що се отнася до позициите на ЕС, НАТО и САЩ, в обозримо бъдеще, ако интензивността на военните действия не се увеличи значително, можем да кажем с голяма увереност, че няма да рискуват да се намесят в конфликта в Сирия. В момента там позициите на Москва и Дамаск са твърде силни.
Всъщност НАТО и ЕС сега са заинтересовани от бързо прекратяване на военните действия. Европа продължава да се страхува от мигранти и няма значение дали те са истински мигранти от конфликта в Идлиб или част от онези 3,5 млн. сирийски бежанци, които от години са в лагери в Турция и които Анкара заплашва да пусне в Европа. Освен това НАТО е сериозно загрижен за рисковете от пряк военен сблъсък между Турция и Русия. Защото тогава Алиансът трудно ще остане настрана.
Алиансът определено не желае военен сблъсък. Но в същото време колкото по-дълбок е дипломатическият разлом между Русия и Турция, толкова повече ползи ще извлече НАТО от него. Най-малкото защото така Турция ще се откъсне от орбитата на Русия и ще се присети, че е част от военния съюз НАТО. Постоянният представител на САЩ в Алианса Кей Бейли Хъчисън заяви, че е дошло време Анкара да се откаже от руските ракети С-400. Но своите Patriot САЩ все още не са дали на Турция. Рано е за това.
И, разбира се, Западът би предпочел да замрази за дълги години Идлиб като зона извън пълния контрол на Дамаск, тъй като смята победата на Русия и Сирия в този регион за свое поражение. Почти изключително имиджов момент.
И докато ЕС няма икономически ползи от развитието на конфликта в Сирия – независимо от това кой ще победи… то Съединените щати имат финансов интерес.Докато Идлиб все още не е под контрола на официалната сирийска власт, за янките е много по-лесно да поддържат военното си присъствие в полетата в Североизточна Сирия и да черпят от там безплатно нефт. Но след като Асад си върне Идлиб, той ще им зададе въпросът какво правят на територията на суверенната държава Сирия, в която войната е приключила.
ВОЙНА
САЩ започнаха да разполагат модифицирани ядрени бомби в Европа
Американските военни започнаха да разполагат модифицирани ядрени бомби B61 във версията B61-12 в Европа. САЩ имат около 150 ядрени бойни глави, разположени във въздушни бази в Германия, Белгия, Италия, Холандия и Турция, без това да е официално обявено, по данни на Международната кампания за премахване на ядрените оръжия (ICAN).
„Нашето стратегическо партньорство с Обединеното кралство е много силно, както и ангажиментът ни към ядреното възпиране. НАТО е силна. Новите гравитационни бомби B61-12 са напълно разположени и ние увеличихме използването на ядрените си способности от страна на НАТО“, обяви ръководителят на Националната агенция за ядрена сигурност (NNSA) Джил Хруби в реч пред института „Хъдсън“, публикувана от американската Национална администрация по ядрена сигурност.
Според NNSA Министерството на отбраната на САЩ е получило последната партида от новите ядрени бомби през декември. Общият брой на тези бомби с ново плутониево ядро, произведени в Центъра за национална сигурност Y-12 в Оук Ридж, Тенеси, не се съобщава.
Нови, по-мощни ядрени бомби се очаква да бъдат доставени във военни бази в Белгия, Германия, Холандия, Италия и Турция. Тези нови бомби ще имат мощност до 50 килотона (еквивалент на три пъти експлозията в Хирошима), съобщи през август миналата година Newsweek.
B61-12 има четири избираеми експлозивни мощности до 50 килотона тротилов еквивалент и е най-новият вариант на ядрените оръжия B61. Двете американски атомни бомби, хвърлени от САЩ над Хирошима и Нагасаки в Япония през 1945 г., единственото използване на ядрени оръжия във въоръжен конфликт досега в света, имаха мощност съответно 15 и 25 килотона.
B61-12 има удължен експлоатационен живот от поне две десетилетия и ще замени всички базирани в Европа американски ядрени оръжия.
Нови ядрени бомби B61-12 на американските военновъздушни сили пристигат в Италия и ще въоръжат изтребителите F-35, разположени в базата „Геди“, съобщиха и италианските медии.
През септември миналата година изтребител “Торнадо“ от Германия беше забелязан да носи ядрена гравитационна бомба, проектирана и произведена от Съединените щати, по време на полет във военновъздушна база в Калифорния миналата седмица.
Снимка, направена на 27 август в базата на военновъздушните сили „Едуардс“ в Калифорния и публикувана в X/Twitter, показва, че германският самолет носи тренировъчна ядрена бомба B61-12, според Ханс Кристенсен, директор на проекта за ядрена информация във Федерацията на американските учени.
„Торнадо“ не е първият европейски самолет с B61-12. Снимка, направена през декември миналата година, показа, че Холандия, една от петте страни в Европа, които съхраняват американските ядрени оръжия, изглежда е провела обучение за интегриране с новата ядрена бомба.
Нидерландски изтребител F-16 Fighting Falcon беше забелязан да носи тренировъчна B61-12 под крилото си във въздушната база „Волкел“, разположена в южната част на страната.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
ВОЙНА
Тръмп спря войната в Газа и принуди Нетаняху да капитулира
Приключват ли петнадесетте месеца ад в Близкия изток? Израел и Хамас ефективно постигнаха споразумение за прекратяване на огъня в ивицата Газа и има голяма вероятност то да бъде спазено.
Хамас ще освободи заложниците на няколко етапа, а Израел ще освободи част от палестинските затворници и ще изтегли войските си от Газа.
Последната точка е най-трудна, тъй като израелски политици и служители на различни нива многократно са говорили за намеренията си да запазят контрола над поне част от сектора: неговите северни региони, ивицата, която пресича сектора от изток на запад и го разделя на второ, територията по границите на сектора с Израел… Сега Нетаняху е принуден да се съгласи на постепенно пълно изтегляне на войските, но ако това не се случи, споразуменията ще бъдат нарушени и военните действия ще бъдат подновени.
Как обаче е възможно да се стигне дори до такова споразумение? Въпреки факта, че Тръмп обеща на Хамас „ад“, ако заложниците не бъдат освободени до деня на встъпването му в длъжност, в действителност Израел трябваше да отстъпи. Отиващата и идващата американска администрация съвместно оказваха натиск върху Нетаняху, който обаче по принцип нямаше добри възможности.
Въпреки че на някои изглежда, че Израел е спечелил 15-месечния конфликт не само в Газа, но и в региона като цяло: командването на Хамас е избито, както и лидерите на ливанската Хизбула, властта на Асад се срина в Сирия , а позициите на Иран в региона са отслабени – в действителност това е дори по-лошо от Пирова победа.
Защото Израел не победи Газа. Както пише един писател в израелския вестник Haaretz: „Дори да окупираме целия Близък изток и дори всички да ни се предадат, ние няма да победим Газа.“ В края на краищата истинската цел на Нетаняху не беше отмъщение за атаката на Хамас на 7 октомври 2023 г., нито унищожаването на нейната структура или освобождаването на заложниците.
Основната задача беше ликвидирането на Газа като такава. Жителите трябваше да бъдат толкова сплашени, че да се съгласят да напуснат и да отидат където и да е по света. В краен случай те могат да бъдат групирани в части от сектора, отрязвайки северната територия от него.
Волята за съпротива трябваше да бъде напълно пречупена и тогава Израел щеше да допусне представители на арабските страни в останалата част от Газа, които да поемат върху себе си възстановяването на Газа, която като цяло щеше да остане под израелския поглед и контрол.
Но, убивайки почти 50 хиляди души (въпреки че последните данни на западни експерти сочат, че реално жертвите са над 70 хиляди), включително цялата върхушка и гръбнак на активистите на Хамас, организираха истински геноцид (с бомбардировки на болници, глад и блокада), унищожавайки повечето домове, инфраструктура и икономика на Газа, Израел не успя да сломи палестинската съпротива.
Дори американският държавен секретар Блинкен наскоро беше принуден да признае, че Хамас е вербувал толкова бойци, колкото е загубил, което означава, че партизанската война срещу превъзхождащите сили на окупаторите ще продължи.
Ето защо Нетаняху беше принуден да отстъпи. Въпреки че ще обяви победа и постигане на целите, Израел сам разбира, че не е получил това, което иска. Както пише израелската преса: „Ние сме първите, които плащат цената за избора на Тръмп. Ние сме изнасилени да приемем сделката и ние очаквахме, че ще контролираме Северна Газа и няма да позволим хуманитарна помощ.
Споразумението е наречено „срамно и подло“, а лидерът на ултрашовинистите министър Бен Гвир най-общо го нарече „сделка за предаване“. Сега радикалите могат да напуснат правителството – и тогава Нетаняху ще отиде на предсрочни избори. Опитвайки се да се продаде на израелците като “победител”, но Пировата му победа в Газа ще струва скъпо на Израел.
Защото през последните 15 месеца изразът „еврейски геноцид“ придоби второ значение по света: сега това е не само геноцидът срещу еврейското население по време на Втората световна война, но и геноцидът, извършен от еврейската държава срещу палестинците от Газа пред очите на цялото възмутено човечество.
За него няма оправдания и обяснения, а присъдата „виновен в геноцид“ ще бъде произнесена не само срещу Нетаняху, но и срещу самата държава, изградена върху земята и кръвта на местните жители. И затова това е много по-лошо от Пирова победа – това е стратегическо морално и политическо поражение за Израел.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
ВОЙНА
Руски пилот на изтребител Сухой снима опасно близка среща с натовски F-35
Видео, публикувано в социалната мрежа X на 10 януари, показва опасно близка среща на италиански F-35 и руски Сухой над Балтийско море.
Видеото, заснето от гледната точка на руския пилот, показва руския и италианския самолети, летящи в непосредствена близост.
Италианският изтребител е F-35A на ВВС на Италия (с регистрационен номер MM7360), а руският е Сухой (вероятно Су-34 въз основа на някои детайли от пилотската кабина, които се виждат в последните секунди от записа).
A close meeting between a Russian Sukhoi and Italian F-35A Lightning II fighter jet.
Russian POV. pic.twitter.com/8KOYsaqH4F
— Status-6 (Military & Conflict News) (BlueSky too) (@Archer83Able) January 10, 2025
38-секундното видео показва италианския изтребител от много близка дистанция. Дали това е пилотът, който приближава камерата си, или той лети опасно близо, не става ясно от записа.
Двата самолета изглеждат изключително близо, като руският Сухой се „приближава“ към италианския самолет, който след това маневрира наляво, за да поддържа минимално безопасно разстояние. Поведението на руския самолет обаче не изглежда опасно. Интересното е, че италианският пилот също може да бъде видян да записва видео или да прави снимка по време на срещата.
Италианският F-35A лети с така наречените люнебургски (или люнебергски) лещи – радарни рефлектори, използвани, за да станат самолетите с ниска видимост умишлено видими за радарите. Тези устройства се монтират на самолета, докато е на земята, и се използват, когато самолетът не трябва да избягва радарно откриване (обикновено се премахват само при реални сценарии по време на война).
Произходът и датата на заснемане на видеото не могат да бъдат потвърдени независимо, въпреки че според публикацията в X то е заснето над Балтийско море, воден басейн между няколко държави от НАТО и Русия.
Италия е член на НАТО и подобни близки срещи на изтребители могат допълнително да ескалират напрежението между Москва и алианса.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
-
СЕНЗАЦИЯ4 months ago
Метресите във властта
-
EXPRESS TV4 months ago
Бесен скандал между Тошко Йорданов и невежата но нагла Лора Крумова разтресе ефира!
-
EXPRESS TV4 months ago
Превземане. Кои са хората на Пеевски в ГЕРБ и БСП, и има ли КОЙ да го спре. Говори Татяна Дончева
-
БЪЛГАРИЯ4 months ago
Главчев изпраща Български войски във фашистка Украйна да убиват руснаци
-
БЪЛГАРИЯ5 months ago
Поредните истерични брътвежи на Пеевски
-
СЕНЗАЦИЯ4 months ago
За какво ни е ООН, не върши никаква работа, “Генералния секретар”, не вършеща нищо мижитурка
-
АКТУАЛНО3 months ago
„Такива големи загуби немците отдавна не са имали“: Цяла бригада изчезна. Развръзката е близо
-
БЪЛГАРИЯ4 months ago
Патологичния мафиот Борисов отново драпа за президент