СКАНДАЛ

Две години по-късно: Случаят Скрипал е по-странен от всякога

Published

5 years ago

March 14, 2020

Autor

Докато се движите в днешния наситен с пропаганда свят на дезинформация, мистификация и изцяло творчески съчинения, което изглежда измести конвенционалната журналистика, много е важно две качества да бъдат активни в ума на всеки търсещ истината. Първото качество е придържането към силна перспектива отгоре надолу, както историческа, така и глобална. Това е жизненоважно, за да ни ориентира като вид компас или Северна звезда, използвана от моряците, плаващи през океана. Второто качество е мощната сила на логиката, паметта и различаването (отделянето) на зърното от плявата, за да се обработят планините от данни, които ни зашлевяват в лицето от всички посоки като пясък в пустинна буря.
Тъй като наближава втората годишнина от отравянето на Сергей и Юлия Скрипал, това е полезно време да вземете тези качества и да преразгледате този странен момент от съвременната история, който се състоя на пейка в парка в Солсбъри, Великобритания, довел до една от най-големите измами на съвременната епоха, осуетяваща всички опити за възстановяване на отношенията между Русия и Запада.
За да направя това, реших да се потопя в новата книга, наречена „Скрипал в затвора“/«Скрипал в тюрьме»,/, написана от базирания в Москва журналист Джон Хелмер и публикувана през февруари 2020 г.
Тази невероятна малка книга, съдържаща 26 глави, написани между март 2018 г. до февруари 2020 г., първоначално публикувани на сайта на автора „Танци с мечки“, разкрива арсенал от интелектуални куршуми, които Хелмер умело използва, за да пробие дупки във всяко несъответствие, противоречие и откровена лъжа, поддържащи структурата на излагане на фактите, че „няма друг алтернативен извод освен този, че руската държава е виновна за опита за убийство на г-н Скрипал и дъщеря му“. Тази линия беше отстоявана без никакво реално доказателство от Тереза Мей в Камарата на общините на 16 март 2018 г., а в последвалите месеци западните държави бяха принудени да експулсират руски дипломати (23 във Великобритания, 60 в САЩ, 33 в целия ЕС), да затварят консулствата (едно руско консулство в Сан Франциско и едно американско консулство в Санкт Петербург) и да наложат вълни от санкции срещу Русия.
Четири месеца след като Скрипал (и един нещастен детектив на име сержант Ник Бейли) бяха освободени от британската болнична помощ, още две фигури бяха поразени от отравяне с Новичок и откарани в болница на 30 юни, като жената – Даун Стърджъс умира 9 дни по-късно, В това също веднага беше обвинена…Русия.
Изследванията на Хелмер систематично унищожават официалните повествования с майсторството на юрист, превеждайки читателя през няколко жизненоважни въпроса, които оформят композицията на книгата като цяло и които ще ви представя тук:

Защо Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия изчезнаха от лицето на Земята след освобождаването им от болницата в Солсбъри? Известно е, че е записано едно контролирано видео с участието на Юлия, която говори и няколко кратки разговора на Юлия и баща й със семейството, след отравянето им, но нищо повече. Отвъд този факт, изглежда че Скрипал са били държани в американска военна база в Глостършир за неопределено време, както Хелмер посочва „в момента на оздравяването им, когато двамата започват подробно да изразяват в своите публични коментари какво се е случило, техните комуникации бяха прекъснати. Нищо повече не се знае до днес.”

Въпреки че премиерът на Обединеното кралство уверяваше, че е издадена европейска заповед за арест на двамата руснаци, за които се твърди, че са изпълнили злонамерената воля на Путин върху бедните Скрипал – защо в Интерпол не са регистрирани такива заповеди? Дали защото такива заповеди, всъщност, изискват доказателства?

Защо британското разузнаване одобрява разрушаването на големи участъци от дома на Скрипал на адрес: 47 Кристи Милър Роуд в Солсбъри, поради очевидни „опасности от смъртоносни замърсители“, докато само на дръжката на вратата е имало петна с Новичок? Ако разсъжденията се дължат на безопасността на здравето, тогава защо подобни действия не са предприети в полицейското управление на Борн Хил, което сержант Брадли е замърсил или ресторанта и кръчмата, в които е ходил Сергей Скрипал преди отиването си в парка … или замърсения лондонски хотел, където двамата руски агенти очевидно са отсядали?

Тъй като Новичок е изключително бързо действащо вещество, което обикновено атакува нервната система за минути, как е възможно времето, между момента на заразяване на баща и дъщеря Скрипал и момента на загубата на съзнание на пейка в парка, да е над три часа ?! Как е възможно? По същия начин как беше възможно това, че моментът на заразяване на сержант Бейли в дома на Скрипал се случва цели 12 часа преди той да почувства нужда да отиде в болницата?

Какъв, по дяволите, е странният случай на двете злополучни жертви на отравяне с Новичок през юли 2018 г. в Еймсбъри (на 9 мили от Солсбъри)? Били ли са Даун Стърджъс и нейният партньор Чарли Роули просто съпътстващи жертви при усилието на MI6 да запуши липсваща дупка в разказа, причинена от липсата на каквито и да било доказателства за устройство, използвано за нанасяне на нервнопаралитичния агент върху дръжката на вратата? Защо Роули (известен със зависимостта си от хероин) няма спомен къде е намерил флакона за парфюм, пълен с Новичок, който той подарил на Стърджъс на 26 юни? Защо флаконът за парфюм е намерен единствено от властите в кухнята на Роули два дни след смъртта на Стърджес на 9 юли, въпреки че е било извършено издирване на Новичок в неговия апартамент, започващо с приемането на двойката в болницата в Солсбъри на 30 юни?

Каква е била ролята на химическите лаборатории в Porton Down на Министерството на отбраната в тази странна история? Самата лаборатория е разположена само на няколко мили от мястото на престъплението, а първият оказал се на местопроизшествието е била дежурният полковник Алисън МакКорт, която случайно пазарувала наблизо и се втурнала към сцената на произшествието. Хелмер описва как полковник МакКорт, ръководител на сестринската служба за британската армия и старши съветник по въпросите на здравеопазването, което я свързва тясно с лабораторията за наука и технологии в отбраната в Porton Down, която две седмици по-рано е провела в района голямо учение за химическа война, наречено „Токсичен кинжал“. Тези неща просто съвпадение ли са?

Лабораториите Porton Down, които са тествали кръвните проби на Скрипал и Новичок в дома на Скрипал, са част от Министерството на отбраната и до ден днешен публично не е признато съществуването на тези проби в лабораториите. Исканията на Хелмер и други да получат потвърждение от лабораториите, съгласно законите за свобода на информацията, са били направо отхвърлени, на основание „обществен интерес“. Защо? Възможно ли е,тъй като, всъщност, никога не са правени кръвни изследвания? Книгата на Хелмер проучва този въпрос дълбоко и липсата на доказателства ще ви шокира.

Какво да се каже за Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО)? Тъй като ОЗХО проведе паралелни тестове на кръвните проби на Скрипал, както и на по-късните жертви през юли Даун Стърджес и Чарли Роули, за да получат „съвпадения“ със следите от Новичок във флакона за парфюм и дръжката на вратата на Скрипал, защо доказателствата за тези проби не бяха обявени? Освен това, защо офицерът от британското разузнаване беше единствената фигура, която наблюдаваше пробите, взети в ОЗХО за проверка? В действителност, Хелмер посочва, че една швейцарска контрактна лаборатория (Spiez), свързана с ОЗХО, е била в противоречие с всички британски твърдения, че съществува някакво „съвпадение“ между пробите на Скрипал и отравянето с Новичок A-234.

И накрая, Хелмер пита: Защо всички разисквания на Изпълнителния съвет на ОЗХО по въпросите, свързани със случая „Скрипал“, бяха секретни и по този начин в противоречие със собствената си харта и защо на Русия бе отказано правото да участва в разследването на атаката с Новичок както е гарантирано в Клаузи XIII и IX от Конвенцията за химическо оръжие на ОЗХО? Може ли това да има нещо общо с ролята на бившия генерален директор на ОЗХО Ахмет Юцмю, турски НАТО-фил, който, както Хелмер отбелязва, „също така е бил член на щаба на НАТО, отговарящ за разширяване на военните операции на НАТО до руската граница, както и операциите на НАТО в Украйна и Сирия.“ През 2019 г. Юцмю е въведен в Ордена на Свети Михаил и Свети Георги от кралица Елизабет II за заслуги към Империята.

Хелмер продължава да изтъква, че всеобхватната динамика, оформяща събитията от аферата Скрипал / Новичок, се ръководи от разпадащата се западна империя, която работи неуморно, за да обгради Русия с щит от балистични ракети, като същевременно саботира всички усилия на истински патриоти на запад от установяване на положителен съюз с Русия.
Възползването от възможността да прочетете тази книга на втората годишнина от аферата „Скрипал“ е не само ценно упражнение по логика, но и ключ към отчаяното и гонено от все по-нарастващ страх съзнание на дълбоко центрираната в Лондон държава, която бързо губи контрол над реалността и влиянието, което е имала от поколения насам.

Post Views: 2

СКАНДАЛ

Време е агентите на Сорос да си затворят големите усти

Published

3 days ago

January 29, 2025

Autor

Високо напрежение! Унгария: Премиерът на Полша е агент на Сорос!

Няма да плащаме цената на чужда война: Унгарският външен министър Петер Сиярто отправи остра критика към полския премиер Доналд Туск, наричайки го „агент на Джордж Сорос“. Причина за това изявление станаха коментари на Туск, насочени срещу унгарския премиер Виктор Орбан. Сиярто подчерта, че Унгария няма да позволи външни сили да диктуват нейната политика и ще взема решения, ръководени единствено от националния си интерес.

Петер Сиярто министър на външните работи на Унгария

Петер Сиярто за Туск: Може да е трудно за агент на Сорос да разбере, но когато става дума за отбори, ние играем за унгарския отбор. Представляваме единствено интересите на Унгария

„Може да е трудно за агент на Сорос да разбере, но когато става дума за отбори, ние играем за унгарския отбор. Представляваме единствено интересите на Унгария. Отказваме да плащаме цената за чужди войни и няма да позволим на никого да застраши сигурността на енергийните ни доставки“, заяви Сиярто в публикация на официалната си страница във „Фейсбук“.

Туск, Сорос и обвиненията към Унгария

За да засили своето послание, Сиярто придружи изявлението си със снимка на Доналд Туск и цитат от негово изказване, в което Туск критикува Виктор Орбан. Унгарските власти отдавна разглеждат Джордж Сорос като основен опонент, обвинявайки го в подкрепа на опозиционни движения и опити за дестабилизация на правителството.

Реакцията на Сиярто бе провокирана от критиките на Туск към позицията на Унгария спрямо санкциите на ЕС срещу Русия. Полският премиер предупреди, че Орбан може да се изправи пред „последствия“, ако блокира удължаването на санкциите. Туск изрази мнение, че подобен ход би показал, че унгарският лидер „играе в отбора“ на руския президент Владимир Путин.

Въпросът за санкциите и позицията на Унгария

Решението за удължаването на санкциите срещу Москва трябва да бъде взето до 31 януари. Унгария обаче настоява, че санкциите не трябва да се подновяват автоматично, а изискват задълбочена дискусия.

Решението за удължаването на санкциите срещу Москва трябва да бъде взето до 31 януари и ще бъде обсъдено на среща на външните министри на ЕС. Унгария обаче настоява, че санкциите не трябва да се подновяват автоматично, а изискват задълбочена дискусия. Будапеща определя санкционната политика на Брюксел като провал, който не само не постига целите си, но и вреди на икономиките на страните членки на ЕС. Унгарските власти заявиха, че ще се консултират с новата администрация на САЩ относно следващите стъпки.

Миналата седмица премиерът Виктор Орбан посочи три условия, които Киев трябва да изпълни, за да бъде преразгледана позицията на Унгария:

– Възстановяване на транзита на руски газ.
– Прекратяване на атаките срещу проекта „Турски поток“.
– Гаранции, че транзитът на петрол през Украйна няма да бъде прекъсван.
Орбан подчерта, че реакциите на Киев и Брюксел ще бъдат ключови за определянето на бъдещата унгарска политика относно санкциите.

Международни реакции и коментари

Фицо

Словашкият премиер Роберт Фицо заяви, че не вижда смисъл да се среща с украинския президент Володимир Зеленски, тъй като Киев не възнамерява да възобнови транзита на газ през Украйна.

Не само Унгария, но и други страни в региона изразиха своето недоволство от настоящата политика на ЕС и отношението към Русия и Украйна. Словашкият премиер Роберт Фицо в интервю за държавното радио заяви, че не вижда смисъл да се среща с украинския президент Володимир Зеленски, тъй като Киев не възнамерява да възобнови транзита на газ през Украйна.

Фицо обвини украинското правителство в организиране на антиправителствени протести в Словакия. Според него една трета от протестиращите в страната са украинци, а изказванията на Зеленски в подкрепа на демонстрациите представляват „недопустима намеса във вътрешните работи“.

Ситуацията в Словакия се изостри с провеждането на масови протести под мотото „Словакия е Европа“. Демонстрантите изразиха опасения, че правителството на Фицо може да отведе страната извън ЕС. В отговор премиерът заяви, че такива твърдения са безпочвени и че правителството никога не е предприемало действия, които да застрашат членството в Съюза.

Заплаха от „цветни революции“

Иракли Кобахидзе

Грузинският премиер Иракли Кобахидзе заяви, че „разпространението на либералния фашизъм в Словакия е абсолютно идентично с процесите в Грузия“.

Фицо предупреди за възможността от държавен преврат в Словакия с участието на „чуждестранни експерти“, които имат опит в организирането на „цветни революции“ в страни като Грузия и Украйна. Това изявление бе направено след извънредно заседание на Съвета за сигурност, свикано по повод информация от разузнавателните служби.

Подобна загриженост изрази и грузинският премиер Иракли Кобахидзе. Той заяви, че „разпространението на либералния фашизъм в Словакия е абсолютно идентично с процесите в Грузия“.

Изявленията на Петер Сиярто, Роберт Фицо и Иракли Кобахидзе отразяват нарастващото напрежение между страните от Централна и Източна Европа и политиките на ЕС спрямо Русия и Украйна. В основата на конфликта стои въпросът за националния суверенитет и правото на страните сами да определят своята външна политика.

Докато Брюксел настоява за единна санкционна политика, държави като Унгария и Словакия изразяват своята съпротива, подчертавайки икономическите и политическите последици за своите народи.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 18

СКАНДАЛ

Корумпираната Урсула плащала на НПО-та от фонд за 5,4 млрд. евро, за да лобират пред евродепутатите за Зелената сделка

Published

4 days ago

January 28, 2025

Autor

Еврокомисията е плащала на НПО-та от фонд за 5,4 млрд. евро, за да лобират пред евродепутатите за Зелената сделка

На пресконференция във вторник лидерът на ЕНП Манфред Вебер каза, че уважава всички НПО-та, които работят на европейско ниво, добавяйки, че те са „изключително важни партньори, които ни дават съвети относно детайлите на законодателство.“

Но, добави той, „в този момент най-важното е да се създаде прозрачност по въпроса за финансирането на НПО-та“.

Патрик Яки, съпредседател на групата на Европейските консерватори, подчерта, че „НПО-тата сега са много важни играчи, особено в брюкселския балон“. Ето защо неговата група търси повече прозрачност за това как се финансират.

Скандалът избухна на фона на новите инструкции на Европейската комисия към зелените групи, че парите, които получават от програмата LIFE на ЕС, вече не могат да се използват за застъпничество и лобиране.

Комисията издаде нови насоки относно това какво могат или не могат да правят групите на гражданското общество, използвайки публични средства, в които се посочва, че определени видове лобиране, пряко насочени към официалните членове на институциите на ЕС — като изпращане на писма или организиране на срещи — може да „представляват риск за репутацията на Съюза.”

С 5,4 милиарда евро финансиране от ЕС, предназначено за периода 2021-2027 г., програмата LIFE е един от най-големите фондове на ЕС. Той финансира предимно екологични проекти като природни резервати или центрове за рециклиране на текстил, но 15,5 милиона евро от фонда отиват за НПО-та под формата на оперативни безвъзмездни средства всяка година, механизъм, първоначално предназначен да балансира влиянието на корпоративните лобистки интереси.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 7

СКАНДАЛ

В Дания всички плачат. Изпаднали в дълбока емоционална криза.

Published

4 days ago

January 28, 2025

Autor

Всички знаят, че анексирането на полуостровите не започва с призиви към бедните емоционални жени, а с въвеждане на войски и референдум.

Някой да му каже вече…😂

Тръмп говорил ултимативно с премиерката на Дания за Гренландия. Източник: Ужасно бе! Вече е опасно!

Президентът на САЩ Доналд Тръмп е провел 45-минутен телефонен разговор с премиера на Дания Мете Фредериксен, като дискусията била доминирана от темата за Гренландия – стратегически важен арктически остров, автономна част от Кралство Дания. Според източници, информирани за съдържанието на разговора, той е бил напрегнат и конфронтационен, като подчертава нарастващите разногласия между САЩ и техните европейски съюзници.

Гренландия: ключов арктически регион

Гренландия е геополитически и икономически важен регион, богат на природни ресурси, като редкоземни метали, и предлагащ нови морски маршрути през Арктика. С население от едва 57 000 души, островът е обект на интерес от САЩ, Русия и Китай, които се борят за влияние в региона.

Според Financial Times, Фредериксен ясно е заявила на Тръмп, че островът „не е за продан“, но е изразила готовност за по-голямо сътрудничество по отношение на военни бази и минерални ресурси. Тези думи обаче не успели да удовлетворят американския лидер.

Напрегнат разговор и дипломатическа криза

Източници твърдят, че реакцията на Доналд Тръмп в разговора е била агресивна и твърда. „Беше ужасно“, коментира един от информираните служители, добавяйки, че американският президент е заплашил Дания с икономически санкции, включително въвеждане на мита върху датски стоки.

Друг добавя: „Той беше много твърд. Беше като студен душ. Преди трудно можеше да се приеме, че е сериозно. Но мисля, че вече е и потенциално много опасно“.

Трети служител добавя:

„Датчаните са абсолютно изплашени. Намерението на САЩ е повече от ясно – те искат контрол над Гренландия.“

Според източниците, Тръмп е обвинил Дания, че не използва пълния потенциал на острова, и е намекнал за възможността САЩ да предприемат действия, ако техните интереси в Арктика не бъдат защитени.

Американският натиск и заплахи

Тръмп, известен с предизвикателните си външнополитически ходове, заяви на пресконференция: „Гренландия е ключова за нашата национална сигурност. Ние няма да позволим Китай и Русия да доминират в Арктика.“ Белият дом отказа да коментира детайли от разговора, но говорител на Съвета за национална сигурност отбеляза, че президентът е ангажиран с осигуряването на „взаимен просперитет“ за Гренландия и САЩ.

Датската позиция и отговор

Премиерът на Дания Мете Фредериксен проведе среща с ръководители на големи компании като Novo Nordisk и Carlsberg, за да обсъди заплахите на Тръмп. Тя подчерта, че въпреки натиска, Гренландия остава част от Кралство Дания и че правителството няма да отстъпи пред едностранни искания.

Гренландският премиер Муте Егеде също се включи в дебата, заявявайки, че жителите на острова искат независимост, а не американско или датско гражданство. Той обаче изрази готовност да приветства инвестиции в минното дело и туризма.

Глобален контекст и геополитическо напрежение

Разговорът между Тръмп и Фредериксен отразява нарастващата конкуренция за контрол над Арктика. Освен САЩ, Русия и Китай също засилват присъствието си в региона чрез военни и икономически инициативи.

Много европейски дипломати смятат, че натискът на Тръмп върху Дания е част от по-широка стратегия за укрепване на американското влияние в Северния Атлантик. Това обаче задълбочава опасенията, че неговият подход може да подкопае трансатлантическите връзки и да създаде нови кризи между съюзниците от НАТО.

Един бивш датски служител обобщава ситуацията така:

„Това беше много труден разговор. Ако тези заплахи се реализират, отношенията между Дания и САЩ ще пострадат сериозно.“

Случаят с Гренландия подчертава как стратегическите интереси в Арктика могат да предизвикат дипломатически кризи. Докато САЩ настояват за влияние в региона, Дания и Гренландия се стремят да защитят своя суверенитет. Как ще се развие този конфликт зависи от готовността на двете страни да намерят общ език в контекста на глобалната арктическа надпревара.