ПАРИ
Еврозоната решава за цената на лева
“България категорично няма да участва в ERM II при друг курс, освен при сегашния. Гаранцията е Народното събрание”. Думите са на Менда Стоянова – председателка на бюджетната комисия, депутат от ГЕРБ и вносител на първата промяна в текста, уреждащ фиксирания курс на лева към еврото, от 20 години насам.
В четвъртък (6 февруари) парламентът прие на второ четене спорните промени в Закона за БНБ, които теоретично дават право на Еврогрупата (членовете на Еврозоната плюс Дания) и на Европейската централна банка да поискат промяна на фиксирания курс при влизането ни в механизма ERM II и по време на престоя ни в т.нар. чакалня на еврозоната.
Засега гаранциите, че това няма да се случи са две.
Едната е категоричната позиция на управителя на БНБ Димитър Радев, че фиксингът може да бъде отменен само с пълно единодушие в ERM комитета, което няма как да се случи, защото той и финансовият министър ще гласуват “против”.
Втората е решението на Народното събрание, според което “министърът на финансите и управителят на БНБ предлагат, поддържат и гласуват позиция за централен курс 1.95583 лева за едно евро”. В документа е записано също, че “България не участва в механизма ERM II при централен курс, различен от 1.95583 лева за едно евро”.
Подводните камъни
Този акт на парламента несъмнено повдигна мъглата около процеса на влизане в “чакалнята на еврозоната”. Най-малкото, защото заседанията на ERM комитета са засекретени, а решенията се обявяват постфактум – през уикенда, когато не могат да окажат влияние на финансовите пазари.
Проблемът в случая е, че това решение на Народното събрание може да бъде отменено във всеки един момент и заменено от коренно противоположно. През годините управляващите многократно са показвали, че почти всяко тяхно решение е предпоследно.
Показателно е също така, че само в рамките на два дни (по заръка на премиера Бойко Борисов) финансовият министър Владислав Горанов представи текстовете, съгласува ги с лидерите на парламентарно представените политически сили и решението бе подкрепено от всички групи, освен от БСП. Тоест всичко може да се случи изключително бързо и далеч от общественото полезрение.
Съвсем отделен въпрос е бъдещият политически ландшафт в страната. Стандартният престой в механизма ERM II е три години. В това време обаче страната ни ще избира нов парламент, ново правителство, а и ново ръководство на Българската народна банка. Едва ли някой може да гарантира отсега, че евентуално ново мнозинство в Народното събрание ще бъде толкова благосклонно към членството на страната ни в еврозоната.
Пък и традиционно законодателният орган е институцията с най-нисък рейтинг. Проучване на “Галъп” показва, че през 2019-а едва 23% от българите изразяват доверие в Народното събрание, а недоверие – 67 на сто.
Излиза, че хората, които спят спокойно след решението на парламента за ERM II, не са много…
И “малко” политика
Отдавна сме свикнали присъединяването ни към валутния съюз да бъде политическа дъвка. Последните дни и седмици не правят изключение. Например в обръщението си към нацията, с което сне доверието си от правителството, президентът Румен Радев изтъкна, че “Кабинетът тихомълком прокарва реформа на валутния борд, за чийто смисъл и основания българите очакваха ясни разяснения.”
В отговор предшественикът му на поста Росен Плевнелиев заподозря, че Радев “обявява се война на правителството, за да може България да не влезе в еврозоната”. “Тепърва битката предстои, това е битката за интеграцията на България в ЕС, битката за влизането на България в еврозоната. Ако я изгубим заради Радев, оставаме бедни и вечно зависими от интересите на една империя”, заяви експрезидентът, чийто имидж е все по-нисък сред българските граждани.
В случая е почти без значение кой е прав и кой крив. Факт е обаче, че политиците допускат сериозна грешка, като изолират обществото от процеса присъединяването ни към ERM II.
Точно затова българите изглеждат изгубени в гъстата мъгла, обхванала този дългогодишен процес.
Скорошно проучване на агенция “Тренд” показа, че повечето от българите не подкрепят влизането на България в еврозоната и са склонни да повдигнат въпроса на референдум. Според данните 54% от българите искат референдум за премахването на българския лев като национална валута, като поне половината от запитаните са сигурни, че няма да подкрепят еврото. Едва 19% одобряват курса на правителството ни към ERM II и единната валута, а останалите 31% не знаят или не могат да преценят.
ЕЦБ приветства промените в Закона за БНБ
Като контрапункт на масовото мислене у нас, Европейската централна банка (ЕЦБ) изпрати до БНБ официално становище, свързано с курса на лева спрямо еврото. В него европейският регулатор посочва, че приветства новата поправка в Закона за БНБ.
“ЕЦБ приветства новата разпоредба на член 29, алинея 3 от Закона за Българската народна банка, която съответства на процедурите съгласно Резолюцията за ERM II и Споразумението между централните банки относно ERM II“, се казва в документа на регулатора.
От ЕЦБ посочват, че на 21 януари 2020 г. са получили искане от БНБ за становище относно проекта за изменение на Закона за кредитните институции и Закона за БНБ, като казват, че с този законопроект “се цели да се гарантира, че БНБ може да приема мерки, поискани от ЕЦБ във връзка с поднадзорните лица, както е предвидено в правната уредба на тясното сътрудничеството между ЕЦБ и БНБ“.
“Настоящото становище не засяга цялостната оценка на искането за установяване на тясно сътрудничество между ЕЦБ и БНБ, отправено от Република България на 18 юли 2018 г.”, се подчертава в становището.
От европейския регулатор посочват още, че приветстват обстоятелството, че със законопроекта се уточняват правомощията на БНБ за налагане на санкции, за да се съгласува напълно българското национално право с обхвата на правомощието на ЕЦБ да налага санкции.
Банковата асоциация подкрепи законотворците
В своя позиция Управителният съвет на Асоциацията на банките в България подкрепи усилията за присъединяване на страната ни към Механизма на валутни курсове – ERM II, като този процес трябва да протича по максимално ясен за българската общественост начин.
“Изразяваме увереността си, че предприетият подход в Народно събрание за осигуряване на необходимите гаранции, че България ще поддържа досегашния фиксиран курс на лева към еврото до влизането на страната в еврозоната, са стъпка именно в тази посока и гарантират запазването на стабилността на българската икономика. Подкрепяме позицията, че България няма да участва в механизма на обменните курсове при курс между еврото и лева, различен от сегашния централен курс – 1.95583 лева за едно евро”, се казва в становището на АББ.
Без дебати!
Въпреки че темата за валутния курс е изключително важна и на практика засяга всеки български граждани в пленарната зала на парламента дебат по поправките нямаше. В залата бе допуснат финансовият министър Владислав Горанов, но той не взе думата. По-любопитното е, че от БСП, които не подкрепят промените също не взеха отношение.
В кулоарите на Народното събрание социалистът Манол Генов заяви, че БСП чакат управляващите да дадат идеята, с която да бъде обяснено на хората обясним на хората за какво става въпрос. “Нека да видим в крайна сметка каква ще е концепцията на управляващите. Ние сме за спокойствие у хората, за да не се предизвиква някаква паника и да започнат да си обръщат левовете в евро. Били сме свидетели на тези неща, така че по-добре да се пази спокойствие и да се обяснява на хората, че няма да има такива катаклизми”, каза Генов.
От ДПС отправиха критики към управляващите, че не са подходили отговорно при внасянето на промените. Все пак Йордан Цонев отчете, че пътят на страната към чакалнята за еврозоната вече е отворен, но и стабилността на лева е гарантирана, тъй като курсът е бетониран с решение на парламента.
“Няма държава, която да е въвела еврото и да е по-зле от другите в ЕС. Влизането ни в Еврозоната ни привързва към Европа на първа скорост и гарантира банковата ни система. За приемането ни в чакалнята единствената съпротива идва от България, което ме учудва много”, обяви премиерът Бойко Борисов в Брюксел.
Според него най-лесно било да се откажем, но правителството искало да гарантира парите на хората. “Това е геостратегически избор, който необратимо ни затвърждава позициите в ЕС”, посочи министър-председателят.
Горанов против референдум за еврото
Финансовият министър Владислав Горанов отхвърля идеите за национално допитване за членството ни в еврозоната. Пред журналисти в парламента Горанов заяви, че съпротивата срещу въвеждането на еврото ще се развива като драматургия в българското общество от много хора, които искат да попречат да затвърдим геополитическия си избор.
“Този дебат да се опитат да прекратят по-задълбочената интеграция на България към институциите на Европа, ще продължи. Ние ще продължим с усилията си да влезем във все по-тясна интеграция на институциите на Съюза, за да не сме държава на втора скорост”, обясни министърът на финансите.
Идея за референдум бе лансирана от “Воля” на Веселин Марешки.
Все пак референдумът, дори да се случи, едва ли ще бъде уважен, тъй като според договорa от Лисабон за Европейския съюз, България е задължена да приеме еврото.
Такъв пример обаче има – Дания. Страната отказва да смени паричната си единица след влизането си в ЕС чрез референдум, в който едва 0,9% гласуват за смяна на кроната с европейската валута. Дания е в механизма ERM II от 1992 година.
Очакванията са България да получи покана за присъединяване към механизма през април.
ПАРИ
Ще удвои ли златото цената си?
В последните години цената на златото расте постоянно. От 2020 година до днес тя е стигнала от 1585 долара за унция до актуални малко над 4000 долара. Хората и банките предпочитат да влагат средствата си в благородния метал, за да ги защитят от инфлацията. А повишеното търсене естествено се отразява на цената.
Икономистите на Дойче банк са установили, че централните банки по цял свят интензивно купуват злато – става дума за финансови институции от Китай, Русия, Индия, Турция, както и от бързоразвиващите се страни. Затова до 2031 година златото може да достигне и цена от 8000 долара за унция – т.е. двойно повече от сега.
Новият играч: криптовалутите
Преди обаче да се погледне напред, трябва да се направи анализ как изобщо се стигна до сегашното положение или – как настъпи треската за злато от последните години. Финансовият експерт Франк Шаленбергер посочва причините пред ДВ: “Опасенията от спад в лихвите и слабият американски долар, интензивните покупки на емисионните банки, както и високото търсене на монети и кюлчета”.

Шаленбергер изтъква, че в момента има и един относително нов участник на пазара: криптовалутите. Те стават “все по-важна група клиенти, тъй като също диверсифицират активите си включително чрез покупки на злато. Ако подемът на тези валути продължи, това би могло да доведе и до още по-голямо повишаване на цената на златото”.
Михаел Хсю, анализатор на Дойче банк, дели клиентите на “еластични” и “нееластични” и смята, че вторите, например емисионните банки, изтласкват първите – частни лица, например купувачите на бижута. Именно стабилното търсене е “ключовият фактор за високата цена на златото в периода от 2021 до 2025 година”, убеден е той.
Финансовият анализатор към DZ Bank Томас Кулп на свой ред посочва пред ДВ, че през последните години златото поскъпва най-вече заради натрупването на геополитически несигурности. “Аспектът на златото като сигурно пристанище, от една страна, и статутът му на гарант на независимостта от друга са най-важните стимулатори на търсенето.”
Дали пристанището още е сигурно?
Златото открай време се смята за надежден начин за гарантиране на сигурността на парите. То не може да се умножава и зависи от спекулациите, но във всеки случай е по-сигурно от криенето на пари под дюшека. Но дали златото остава сигурно пристанище и днес?
Не, казва Франк Шаленбергер. Идеята не е добра в големи мащаби, но пък не бива да се пренебрегва като гаранция. „Дял от пет или десет процента в портфолиото определено не е лоша идея, защото така може да се намали неговата волатилност (колебанията в ценовите равнища – б.ред.).

Михаел Хсю от Дойче банк не споделя това мнение – според него банките купуват злато в големи мащаби именно като начин за запазване на стойността. “Основните причини, поради които централните банки включват злато в портфолиото си, са диверсификацията, защитата от геополитически рискове и опазването от инфлацията”, посочва той.
Становището на Томас Кулп е: “Златото е и ще остане ултимативното сигурно пристанище. Жълтият благороден метал се търси най-много в несигурни фази или във времена на криза”. Но това невинаги е валидно, тъй като “цената на моменти може да преживее сериозни колебания и вложителите винаги трябва да го имат предвид”.
Поглед към кристалната топка
Правенето на прогнози винаги е свързано с определен риск, включително когато става дума за икономическите развития. Във връзка с цената на златото Франк Шаленбергер споделя, че за момента не вижда толкова силни импулси, които да доведат до удвояването ѝ в следващите пет години от сегашното и без това относително високо ниво.
Михаел Хсю пък очаква възстановяване на златните резерви на централните банки при нарастване на геополитическата несигурност както по време на Студената война.
Новите несигурни времена доведоха да завръщане към долната граница на диапазона от периода преди 1990 година, т.е. до дял на златото от 40 процента в резервите на централните банки. „Ако валутните резерви на икономиките на развиващите се страни паднат от осем на пет трилиона долара, това може и да отговаря на номинална цена на златото от 8000 евро за унция.”
Анализаторът на DZ Bank Томас Кулп е по-сдържан, но не крие, че не вижда тъмни облаци на хоризонта. „Основните фактори, определящи търсенето, остават непроменени. Затова дългосрочната ни прогноза за цената на златото е положителна.”
Автор: Дирк Кауфман
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
EXPRESS TV
Защо някои хора винаги имат пари, а други никога?
Замислял ли си се защо двама души могат да печелят еднакви пари, а след няколко години единият има спестявания и инвестиции, а другият живее от заплата до заплата?
Истината е, че разликата рядко е в доходите.
Разликата е в навиците.
Хората, които изграждат богатство, не харчат това, което остане в края на месеца.
Защо някои хора винаги имат пари, а други никога pic.twitter.com/nCy90IVQft
— The Sofia Times (@thesofiatimes) July 14, 2026
Те първо заделят за себе си, инвестират в знания и активи, а чак след това харчат.
Те знаят, че всяка покупка или ги доближава до финансова свобода… или ги отдалечава от нея.
Богатството не се създава с един голям ход.
То се изгражда с десетки малки решения, които повтаряш всеки ден.
Започни с едно малко действие още днес.
Защото бъдещето ти няма да се промени от това колко печелиш…
А от това как управляваш парите, които вече имаш.
Напиши в коментарите: Кой е най-добрият финансов съвет, който някога си получавал?
ПАРИ
Голяма промяна в пенсиите: Милиони българи ще избират
Пенсионните дружества са реализирали инвестиционен доход в размер на 584 млн. евро през първото полугодие на 2026 г., като цялата сума е разпределена по индивидуалните партиди на осигурените лица. Това съобщи председателят на Управителния съвет на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване Евелина Милтенова.
По предварителни данни на дружествата през последните три години и половина общият размер на пенсионните спестявания се е увеличил с 3,4 млрд. евро. Към края на юни 2026 г. активите на пенсионните фондове вече надхвърлят 17,2 млрд. евро.
Доходността увеличава натрупванията по личните партиди
Според Евелина Милтенова постигнатата доходност увеличава пенсионните спестявания над размера на брутните осигурителни вноски от 5%, които се превеждат всеки месец.

По думите ѝ резултатите показват, че пенсионните дружества са успели да управляват средствата на осигурените въпреки сложната международна икономическа и геополитическа обстановка. Реализираният инвестиционен доход се добавя към внесените осигуровки и увеличава стойността на натрупванията в индивидуалните партиди.
Последните официални данни на Комисията за финансов надзор показват, че към края на март 2026 г. под управление са били активи за над 16 млрд. евро. Само в пенсионните фондове са били натрупани 15,816 млрд. евро, а осигурените лица са повече от 5,15 млн.
От 1 януари 2027 г. започва работа на три нови подфонда
Следващата голяма промяна във втория пенсионен стълб влиза в сила от 1 януари 2027 г. Тогава във всеки универсален пенсионен фонд ще бъдат създадени три подфонда с различен инвестиционен профил – динамичен, балансиран и консервативен.
Разликата между тях ще бъде в допустимия дял на инвестициите в акции и други инструменти с променлив доход.
Динамичният подфонд ще може да инвестира до 90% от активите си в такива инструменти.
Балансираният подфонд ще инвестира до 55%.
Консервативният подфонд ще има лимит до 25%.
По-високият дял на инвестициите в акции създава възможност за по-висока доходност в дългосрочен план, но е свързан и с по-големи колебания в стойността на инвестициите.
Според Милтенова реформата има потенциал да повиши доходността и да увеличи натрупванията по индивидуалните партиди, което впоследствие може да доведе до по-високи пенсии от капиталовите фондове.
Възрастта ще определя в кой подфонд ще попаднат осигурените
Новите правила предвиждат служебното разпределение да се извършва според възрастта на осигурените.
Хората до навършване на 50 години ще бъдат насочвани към динамичен подфонд.
Осигурените, които са навършили 50 години и имат повече от три години до пенсиониране, ще бъдат разпределяни в балансиран подфонд.
Лицата, на които остават три години или по-малко до пенсия, задължително ще бъдат включени в консервативен подфонд.
Идеята е по-младите хора да могат да се възползват от по-дългия инвестиционен хоризонт и потенциално по-висока доходност, докато с наближаването на пенсията рискът постепенно да се намалява с цел защита на вече натрупаните средства.
От 1 септември започва изборът на инвестиционен профил
В периода от 1 септември до 30 ноември 2026 г. осигурените за първи път ще могат да подадат заявление до пенсионното си дружество и сами да изберат допустимия за възрастта им подфонд.
Те ще имат и възможност да изберат автоматичен режим, при който средствата постепенно ще бъдат прехвърляни към по-консервативен инвестиционен профил с напредването на възрастта.
Хората, които не подадат заявление в определения срок, няма да загубят нито средствата си, нито осигурителните си права. Те ще бъдат служебно разпределени до 15 декември 2026 г. според възрастта им към 1 януари 2027 г.
До края на август пенсионните дружества трябва да приемат инвестиционните си политики и да уведомят своите клиенти за възможностите за избор.
След изтичането на една година от служебното разпределение или от направения избор всеки осигурен ще може да поиска промяна на подфонда, ако новият профил е допустим за неговата възраст.
Всеки може да провери къде се намират пенсионните му спестявания
Осигурените лица могат да проверят в кое пенсионно дружество се намира индивидуалната им партида чрез електронната услуга „Проверка на пенсионен фонд“ на НАП. За достъп е необходим персонален идентификационен код (ПИК) с активирана услугата „Достъп до информация“.
Размерът на натрупаните средства, внесените осигуровки и постигнатата доходност могат да бъдат проверени директно в съответното пенсионно дружество, което ежегодно изпраща извлечения до своите клиенти.
Средствата по индивидуалните партиди са лична собственост и подлежат на наследяване, което прави редовната проверка на информацията особено важна.
Повече възможности, но и по-голяма отговорност
Въвеждането на мултифондовете ще даде на осигурените повече възможности при управлението на средствата за втора пенсия, но ще изисква и по-добра информираност относно връзката между потенциалната доходност и инвестиционния риск.
По-динамичният инвестиционен профил не гарантира по-висока доходност всяка година, както и консервативният не елиминира напълно влиянието на пазарните колебания. Основната цел на реформата е инвестирането на средствата за втора пенсия да бъде съобразено по-точно с възрастта на осигурените и оставащия период до пенсиониране.
-
ВОЙНА5 months ago„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
КОНСПИРАЦИЯ5 months agoВтората по големина нефтена рафинерия в САЩ бе взривена в Тексас!
-
ИМОТИ5 months agoИмотният пазар в България влиза в плато: Брокери предупреждават за тежка икономическа криза
-
ВОЙНА5 months agoИран отхвърли примирие, засилва натиска срещу САЩ







