БЛОГ

ПОРЕДНА НЕДОМИСЛИЦА НА МИНИСТЪРА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО, ПОДИГРАВАТ СЕ С НАС!

Published

7 years ago

02/04/2020

Author

Поредното безправно творение на Министъра на здравеопазването видя бял свят днес. Със заповед, която ВЕЧЕ Е ИЗМЕНЕНА ПЕТ ПЪТИ, се прави още едно изменение, че на открити и закрити обществени места, лицата /искрено се надявам да не е смятал и юридическите такива/ трябва да носят защитни маски за лице. По създадена вече традиция, Министърът е допуснал предварително изпълнение на заповед, която по закон влиза в сила ВЕДНАГА и е общ нормативен акт. Моля, ама много моля някой да му каже все пак, излагацията е голяма!

Какви са капаните в новото творение?
Какво означава „обществени места”? Например дворът на кооперация или блок, ако е ограден, обществено място ли е или не? Обществено място ли е например завод, в който има достъп и на други лица, освен работници и служители или например дворът е общодостъпен? Единствената легална дефиниция е в една наредба: „Обществени места“ са общодостъпни за всяко лице места, като обществен транспорт, заведения за хранене, търговски, спортни или развлекателни обекти, кина, театри, стадиони, зали и други. Какво разбира обаче министърът и полицията, явно тепърва ще разберем по падналите глоби в съда. Толкова ли беше трудно изброяване? Или дефиниция за целта на заповедта? Не всеки е длъжен да се рови в правните системи /които впрочем не са общодостъпни/ и да търси дефиниция.
Какво означава и „защитна маска за лице”? Също няма легална дефиниция? Увъртян шал, направен на маска, спазва ли изискването? А бурка? А скафандър? А скиорски или мотористки шлем? За лице или за носа и устата? Ако си сложим например маската, като си я увесим по примера на Борисов под брадичката, или си я сложим на очите, спазваме ли заповедта?
Безсмислието кърти мивки и мозъци! Мислете, скъпи управляващи и калинки. На м@@@@ правите хората с недомислия. Седнете, мислете ако трябва и три дена, знам, че ще ви трябва дълго време, ама направете нещо общо и работещо, което да е безспорно за изпълнение и тълкуване. Мерките безспорно са необходими и адекватни, но неадекватното им постановяване, ги обезсмисля.
Вземете и направете на страницата на Министерство на здравеопазването и на МВР една секция с всички излезли разпоредби за извънредното положение, което ежедневно да се актуализират, а 30-те заповеди на Министъра на здравеопазването за едно и също нещо, систематезирайте в една, за да може хората да разберат за какво ще лежат в затвора например!
И, никога не вярвах, че мога да го кажа, ама вземете извикайте и Данито Кирилов да помага, дори то не може да сътвори подобни безумия като вашите!
Елена Гунчева

Related Topics:блог българия

Up Next

Скъпи тиранино, колко мислиш че ще те изтърпи тоя народ ?

Don't Miss

КОМУНИСТИТЕ ОТ РЕЖИМА БОРИСОВ ВСЕ ОЩЕ НИ УБЕЖДАВАТ, ЧЕ СЪЩЕСТВУВА НЯКАКВО ЕС СЕМЕЙСТВО!

БЛОГ

🇧🇬🤔👎 „ПРИБИРАМЕ СЕ В БЪЛГАРИЯ. ЗАВИНАГИ.“

Published

1 month ago

01/09/2026

Author

Преди няколко години това беше мечтата на много българи в чужбина. Днес обаче виждам нещо различно.

Хора, които се върнаха в България, започват отново да стягат куфарите. И причината не е просто „по-висока заплата“.

Когато си живял дълго в чужбина започваш да приемаш за нормално неща, които в България постепенно започват да ти липсват. Ред. Правила. Работещи институции. Сигурност.

Предвидимост. И най-вече започваш да гледаш по друг начин на парите.

Защото няма значение само колко получаваш. Важно е колко ти остава след наема, храната, сметките, горивото и всички останали разходи. А с поскъпването през последните години и преминаването към еврото усещането за много хора е едно и също: цените растат, а доходите не успяват да ги догонят.

И тогава идва неприятното сравнение: „Ако ще плащам почти европейски цени, защо да приемам българския стандарт на услуги, институции и сигурност?“ Това е моментът, в който човек започва да разбира нещо.

Не се връщаш в чужбина само заради парите. Връщаш се заради начина на живот, към който вече си свикнал. Не защото не обичаш България. А защото след години в чужбина започваш да имаш друга представа какво означава нормален живот. И когато веднъж си свикнал с това, връщането назад понякога се оказва много по-трудно, отколкото си си представял.”

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЛОГ

Страхотно си беше

Published

2 months ago

28/08/2026

Author

София, октомври 1985 г.

Ех, какви времена настанаха!

Карам си Ладата из София, касетофонът дъвче една презаписана касетка, а аз съм тръгнала към „Петте кьошета“ все едно лично ме чакат там.

Облеклото, разбира се, е контрабанден внос. Не питайте откъде. Подплънките на якето са подсилени допълнително — при по-рязък завой първо влизат те, после аз.

Кожената гривна ми я направиха по поръчка. Такава няма в ЦУМ, няма в Кореком, няма и да има.

Косата — захарна вода, тупиране и вяра в бъдещето. Стои като бетон. Вятърът не я мести. Само дъждът може да я свали от власт.

Коланът е задължителен, погледът — все едно слушам нещо, което още не са разрешили по радиото.
Само едно ме притеснява: да не завали и да няма пчели наблизо.

При толкова захар в косата до „Петте кьошета“ мога да пристигна с цял кошер.
Иначе за октомври си е доста топло.

Айде, че трябва да връщам касетката. Записана е от приятел на приятел и утре я чакат още трима.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЛОГ

Никога не влизайте в конфликт с хора около петдесет.

Published

2 months ago

23/08/2026

Author

Никога не влизайте в конфликт с хора около петдесет.

Те са от друго тесто.

Семействата им ги научиха на почти всичко необходимо, още преди да са тръгнали на училище. На пет години мнозина вече носеха ключ от вкъщи на врата си. На седем можеха сами да си приготвят истинско ядене, а на девет бяха напълно самостоятелни. Всяка лятна сутрин изчезваха навън веднага след изгрев и се прибираха чак когато светнат уличните лампи.

Пиеха вода директно от градинския маркуч, ядяха плодове, без да ги мият, скитаха из горите и някак винаги намираха пътя към дома без GPS, мобилни телефони или споделяне на локация. Знаеха как да запалят огън, да пекат картофи или царевица в жарта, да превържат ожулено коляно с каквото намерят наоколо, да си ремонтират велосипеда сами и да изкарат целия следобед с един сандвич, увит в хартия.

Състезаваха се с велосипеди без каски, строяха рампи от шперплат, играеха на “ръбче” по тротоарите, футбол по улиците, “шмайзер”, “Стражари и апаши”, фунийки и още десетки игри. Катереха се по дърветата и решаваха споровете си лице в лице, без нужда от групови чатове.

Четяха истински книги – от онези с хартиени страници, които нямат нужда от зареждане на батерия.

Те все още могат да смятат наум, помнят телефонни номера, поправят вещите си, вместо веднага да ги изхвърлят, мислят критично и стигат до изводи, без да гледат видео с инструкции. Ние сме последните, които можем едновременно да върнем рутера към фабрични настройки, да запалим печка с мокри дърва и да намерим адрес само по обяснението: „След старата фурна, втората пряка вдясно.“

Обучени сме да оцеляваме без интернет, инструкции, психологическа подкрепа и батерия над 20% 😁 Наистина опасно поколение. Пазете се!

Атанас Ленков

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ