БЛОГ

“Не, аз не бях послушен тийнейджър. Правех каквото си искам и честно казано, не знам как, но върпеки това, не станах наркоман”

Published

6 years ago

23/04/2020

Author

Кое е най-голямото прегрешение на тази майка: че се е провалила като родител или – че има пари? Според реакциите в социалните мрежи основното й прегрешение, поне според мен, е, че има пари. Това хората не могат да й го простят. А фактът, че синът й е карал супер скъпата й мощна кола, дрогиран и абсолютно неспособен да реагира и да спре на светофара, е безспорен. ”

Когато си пълнолетен и носиш наказателна отговорност, няма причина да изкарват родителите ти по-виновни от теб самия
Мислите, че поставяте хората на мястото им, а не омаловажавате вината на сина им?
Дали добрите ни деца след сто такива текста няма да обвинят нас, блъскайки човек, защото ние сме купили колата
Крушите и дърветата невинаги са в непосредствена близост (за щастие или не))- ако детето ни причини нечия смърт бих се чуствала супер отговорна , но о как се надявам ако аз го сторя – да не погнат родителите, мъжа или децата ми (дори да са седели до мен
Дали ще съм по-виновна от някоя девойка с тъмна коса, работеща нещо “по-сериозно” D, по-бедна, едра или скромна от мен – ами сигурно ще съм много по-убиец от нея, и много по от всеки мъж( все пак жените не ставаме за шафьори)
Ние сме отделни индивиди, всеки е самостоятелна личност още от дете, поне на 22 за мен е абсолютно отделен човек, дори да не е финансово независим или емоционално интелигентен е отделен човек
Не само богатите и простите убиват и биват убивани -има ли справедлива, навременна смърт, бе хора.
Не съм достатъчно богата, за да посоча това като причина, че съм разглезена и своенравна
И колата ми от наще не е този модел, че да се почуствам засегната и ме е страх да карам така в града, даже не съм сигурна, че помня как се кара със съединител
И бедните добри хора причиняват пътни инциденти, по-евтините возила също убиват. Често старите коли са по-кофти, а хората пазаруващи на изплащане по-стресирани и разсеяни, защото да -имат повече главоболия, а не защото са по-осъзнати, трудейки се за минимална заплата,например
Никой не иска да е убиец, което не снема отговорността от този човек, разбира се.
Никой родител, никое дете не иска -надявам се

Чичо ми почина в катастрофа, с не скъпа кола преди години, той е карал -не беше обвинен след смъртта си, може би защото за мъртвите или добро ..
И ние сме се блъскали, даже по наша вина, нямаше виновни, не помня коя кола беше по-лъскава -нямаше пострадали, после ядохме салодолед
Като ученичка една мацка ме бутна с колата си излизайки назаден -нищо ми нямаше, извини се, посмяхме се – не съм се чудила за соц. статус на баба й, нито дали и какво е завършила
Пробвала съм и трева и друго, без да убия някого или да стана наркоман -не четете това като агитация да опитате хероин,моля ви – и никога не смесвайте дори алкохол с трева
Имам приятели по-свестни и успели от мен въпреки че са от по-богати и по-бедни семейства и тн и тн
и така -стига сте обобщавали и сочили с пръст
или поне посочете и институциите, не само след като почине популярен журналист
а Милен е голям – това е ясно.

БЛОГ

Бях позабравил тази прочута българска злоба…

Published

1 month ago

27/06/2026

Author

Ей, бях позабравил тази прочута българска злоба… или както модерно ѝ казват днес – хейт.

За десетте дни, които прекарах в България, си припомних колко настойчиво може да пробива мозъка. Цените в заведенията, цената на таратора, цената на цацата… Чак да ти се отядат тараторът и цацата, а бирата да ти се отпие.

Само че никой не ви е изпращал телеграма, че сте длъжни да ходите на ресторант. Истината е проста – имаш възможност, угаждаш си. Нямаш – отиваш до магазина, купуваш продуктите и си правиш таратора вкъщи. Само че, докато си на опашката, погледни колко струват продуктите. Виж и сметките за ток, вода, наеми. Провери си фиша за заплата – колко са се вдигнали осигуровките и разходите за труд.

Защо? Защото човекът, който ти сервира този таратор, плаща абсолютно същите разходи – плюс още десетки други, които ти дори не виждаш.

Превърнахте ресторантите и цените им в любимата тема на всяка неизмита уста. Да, неизмита. Качете се в градския транспорт и сами ще се уверите, че хигиената не ни е най-силната страна. Но никой не прави ежедневни анализи защо билетът е по-скъп, защо автомивката вече струва 25 евро, защо всичко поскъпва. Не – най-важното е колко струва тараторът в Слънчев бряг.

И знаете ли кое е най-тъжното?

Никой не е направил толкова силна антиреклама на българското Черноморие, колкото самите българи. Това го умеем без конкуренция. Пионер беше Waлери Симеонов с рупор онова подобие на репортер Лора Стаматис. От известно време ме гони усещането, че са се клонирали…

БЛОГ

Тогава, какъв съм аз?

Published

1 month ago

25/06/2026

Author

Роден съм бял, което ме прави расист.

Аз съм хетеро и живея с жена, което ме прави хомофоб.

Притежавам къщата си, с всякакви екстри, която ме прави богат собственик.

Обичам гъши дроб, агнешко, свинско, телешко и пилешко, и всеки зеленчук, расъл на кокал, което ме прави привърженик на насилието над животни.

Аз съм християнин и не съм Атеист..

Аз съм на 50, което ме прави вече стар гадняр.

Мисля, без да вярвам на всичко, което ми казват медиите, което ме прави реакционер.

Грижа ме е за българската ми идентичност и култура, което ме прави ксенофоб.

Бих искал да живея безопасно и да видя престъпниците в затвора, което ме прави гестапист.

Карам хибрид на бензин, което ме прави замърсител, щото не е чиста електричка все пак …

Мисля, че всеки трябва да бъде възнаграден въз основа на заслугите си, което ме прави антинационалист и либерален.
Образовах се и съм благодарен на родителите си.

Вярвам, че защитата на държава е дело на всички граждани, което ме прави милитарист.

Правя каквото си искам ,без да преча на другите, което ме прави антисоциален и малоумен.

Пия значи съм Алкохолик.

Пуша цигари, което ме прави наркоман.

Аз съм твърдо за Русия, което ме прави копейка, комунист и всичките там зли неща и страдания на Земята…

Затова благодаря на всички приятели, познати роднини които все още се осмеляват да се мотаят с мен, въпреки многото ми недостатъци…

А наздраве!
😁😁😁😁😁

БЛОГ

Дебилно поколение

Published

2 months ago

17/06/2026

Author

Стоим с майка ми пред английското посолство в София. Аз съм на 17.

И единственото в главата ми е: не ми се ходи никъде.

Приятели, купони, целият ми свят, всичко е тук.

Майка ми знае, че пуша, но никога не съм палил пред нея. И докато гледам посолството, ми идва най-зрялата мисъл, на която е способен 17-годишен: „Мамка му. Дадат ли ми визата, заминавам. Значи трябва да пропуша пред майка ми.“

Това ми беше големият философски проблем. Келеш, който си няма идея какво го чака.
Е дадоха ми визата, явно щом пиша тези неща сега 🙂

Лондон ме посрещна с урок по реалност. По онова време беше трудно с квартирите. Озовах се в къща с три спални, в която живеехме осем души. В моята стая бяхме четирима. Къщата в която бяхем я бяха взели майка ми и нейният приятел. Чрез техния първи шеф, като гарант. Там живяхме 2 години и половина.

Знам, че много хора са го минали това. Но малцина го признават на глас, срам ги е. Мен вече не ме е.

Първият ми ден в къщата трябваше да си сглобявам рафтове за стаята. Един от хората, с които живеех, ми даде дрил и винтове: „Лесно е, ще се справиш.“ ми каза.

Натискам аз. Винтът не влиза. Натискам по-силно, пак нищо. Ама упорит келеш, бутам с все сила. Добре че дървото беше меко, та поне се захвана нещо.

Вечерта човекът се прибира, аз му се оплаквам, защо ме излъга, че било лесно. Той поглежда дрила и ми се смее: 😂😂😂„Ти си я сложил на развиване, не на навиване.“

Цял ден бях натискал с все сила… в грешната посока.

В България бях виждал само отвертка и чук.😳

Поуката от онзи ден я нося и до днес: упоритостта без правилната посока е просто хабене на сила. Можеш да буташ с цялото си сърце и пак да не помръднеш ако въртиш на грешната страна.
Не бях смотан в онзи ден, просто никой не ми беше показал, че има друг начин. Затова и до днес, преди да натисна по-силно, първо спирам да проверя дали изобщо въртя накъдето трябва.

Това беше Ден 1. Утре, как от тук тръгна всичко. 👇

💬 Спомняш ли си първия път, в който трябваше да се правиш, че знаеш нещо, а нямаше идея? Разкажи, преодолей срама.