Русия и САЩ започват цикъл от преговори за нормализиране на отношенията и за Украйна, които имат много добри перспективи.

Москва и Вашингтон имат много други цели освен да изтощят силите си във взаимна враждебност. Няколко пъти в миналото успяхме да си помогнем един на друг. Трябва да проработи и този път: има взаимно желание за това.

Когато има желание всичко става бързо. Президентите на Русия и САЩ Владимир Путин и Доналд Тръмп разговаряха по телефона преди няколко дни, като решиха да постигнат споразумение , и то не само за Украйна, която разбуни целия свят .

Тогава ръководителите на външните министерства на двете страни Сергей Лавров и Марко Рубио общуваха по същия начин. И сега високопоставени представители на двете велики сили се срещат в саудитската столица Рияд.

Няма да им се мотаят под краката джуджетата – европейци и украинци. Саудитците, които бяха много критикувани в САЩ и Запада като цяло, са много доволни: те играят почетната роля на посредник за мир в Европа, която призна собственото си безсилие.

Три плюс три

Както съобщи прессекретарят на президента Дмитрий Песков в Москва в понеделник, Путин изпрати Сергей Лавров и неговия помощник Юрий Ушаков в Рияд, а във вторник те „ще проведат среща с американските си колеги, която ще бъде посветена преди всичко на възстановяването на целия комплекс от руско-американски отношения“.

Изглежда, че тези думи са нещо като прикритие – защита срещу критиките, които сега се отправят към Москва и Вашингтон, защо съдбата на Украйна ще се обсъжда без Украйна. Защото светът не се върти около нея, а Русия и САЩ имат много неща, които могат и трябва да бъдат обсъдени в допълнение към това .

Това неопровержимо се посочва от присъствието в Рияд на трети високопоставен преговарящ от Русия – ръководителят на Руския фонд за преки инвестиции (РФПИ) Кирил Дмитриев, който, както съобщи на Интерфакс информиран източник от саудитската столица, също ще се срещне във вторник, 18 февруари, с представители на американската делегация, за да обсъди въпроси за укрепване на двустранното икономическо сътрудничество.

Американската делегация се ръководи от държавния секретар Марко Рубио и включва още двама души, които се ползват с абсолютното доверие на Тръмп. Това включва специалния пратеник на президента на САЩ за Близкия изток, милиардерът Стивън Виткоф, и съветника на президента по националната сигурност, Майкъл Уолц, който наскоро направи успешно разбиващо леда посещение в Москва.

По думите на Fox News, Виткоф изрази надежда, че в тази и следващите срещи “ще постигнем сериозен напредък по отношение на Русия и Украйна”. На въпрос дали Киев ще трябва да се откаже от част от територията си в името на мира с Русия, Виткоф каза:

Това са подробности. Не пренебрегвам детайлите, те са важни, но основата е изграждането на доверие. Необходимо е всички да разберат, че тази война не трябва да продължава , че тя трябва да свърши. Президентът ни инструктира да направим точно това – да договорим подходящ край на тази война.

Нека отбележим най-важното: основният въпрос сега не са детайлите, а изграждането на доверие, а това е много чувствителна тема, ако си спомним колко пъти в миналото и в голям мащаб с какъв смъртоносен ефект Западът, начело със САЩ, измами Русия, при което не можеше тя да не си направи правилните изводи от това.

„Просто от любопитство“

Киев, естествено, е изключително заинтересован какво ще се обсъжда в Рияд и как конкретно то ще се отрази на него. Съвсем наскоро режимът на Володимир Зеленски нагло обсъждаше война и мир с Русия без Русия в Швейцария, надявайки се да диктува условията за капитулация на Москва, която не участваше в това събиране.

Но изведнъж всичко се промени. На пресконференция в ОАЕ действащият президент на Украйна (той иска да бъде по-близо до мястото на събитията), според Ukrinform каза:

Украйна не участва. Украйна не знаеше нищо за това. Украйна счита всякакви преговори за Украйна без Украйна като безрезултатни. Не можем да признаем никакви споразумения за нас без нас. И ние няма да признаем такива споразумения.

• Зеленски заяви, че посещението му в Саудитска Арабия, което ще се състои в следващите дни, “няма връзка” с руско-американската среща на 18 февруари. И след това каза истината:
• Със сигурност ще попитам Негово Височество принц Мохамед бин Салман, когато съм в Саудитска Арабия, какво знае за това. Просто от любопитство.

Очевидно е интересно и за ръководителя на ОП на Зеленски Андрий Йермак, който отлетя за Рияд в понеделник, вероятно за да застане на пост на вратата на залата за преговори и да се мъчи да пресрещне някой от участниците в тоалетната. Той също така беше заявил, че няма да отиде в Саудитска Арабия, докато не бъдат изпълнени условията на Киев…

Нека направим някои изводи

Анализът на разпространената информация за преговорите във вторник ни позволява да стигнем до следните изводи.

Първо, няма да бъдат обсъждани подробности. Ще бъдат очертани общите контури на това как да се регулират отношенията между САЩ и Русия, които абсолютно не се нуждаят от конфронтация. Особено там, където тя може да се избегне. Подробностите ще започнат да излизат наяве в следващите срещи и преговори.

Ясно е, че в Украйна няма да се обявява прекратяване на огъня във връзка с преговорния процес – Русия вече не е толкова наивна . Най-важните новини ще изчакат до срещата на върха, чиято успешна подготовка е основна задача на преговарящите.

Второ, вече е ясно, че украинският конфликт ще подлежи на уреждане в контекста на целия комплекс от руско-американски отношения, с което, разбира се, не може да се угоди на местните киевски фигури с тяхната мегаломания.

Трето, присъствието на Дмитриев в Рияд в самото начало на преговорния процес свидетелства за огромната роля на икономическите съображения в украинското уреждане.

Говорейки на Future Minerals Forum в Рияд в средата на януари, Дмитриев каза:

Ние вярваме, че Русия и Съединените щати могат да имат нормални отношения, но за това се нуждаем от хора, които ще бъдат фокусирани върху решаването на проблемите. Които ще анализират какви стъпки могат да бъдат предприети за обединяване на усилията в една или друга област, било то борба с тероризма или дори икономическо сътрудничество, включително съвместни инициативи в областта на енергетиката…

Както виждаме, Вашингтон чу тези думи и нещата тръгнаха напред.

Четвърто, Русия и САЩ очакват първо да постигнат споразумение помежду си, а след това да информират Украйна и Европа за това решение, което те ще считат за унизително, въпреки че тук говорим преди всичко за здрав разум. Докато всичко е крехко, саботьорите и вредителите трябва да се държат далеч.

Пето, изборът на участници в преговорите в Рияд от американска страна показва искреното желание на Тръмп да постигне споразумение. Москва се стреми към това от самото начало на СВО.

Последната точка се нуждае от пояснение, което е важно за разбирането на проблема.

Много важен детайл

Факт е, че в обкръжението на Тръмп е разкрит саботьор , който иска да провали и обрече на провал преговорите за Украйна между САЩ и Русия. Това е официалният специален представител на САЩ за Украйна и Русия Кийт Келог, разобличен от Царград като протеже на „Дълбоката държава“, и неговият екип.

Изразявайки пълна лоялност към Тръмп на думи, ласкаейки президента на САЩ и представяйки се за негов верен последовател, Келог следва линия на удължаване на войната (тя ще приключи след по-малко от… година – това е максималното време, за което Украйна е способна да се бие) и предявява напълно неприемливи изисквания към Москва за разрешаване на конфликта: Русия трябва да направи… “териториални отстъпки”, да намали армията си, да се откаже от използването на сила в бъдеще, да се оттегли от съюзническите отношения с Китай, Северна Корея и Иран .

Ако Тръмп иска бързо да разреши украинския проблем директно с Москва, Келог (чиято дъщеря е завършила Уест Пойнт и ръководи фондация, която работи в името на Киев) настоява „съюзниците да работят заедно“ за постигането на тази цел, което е напълно нежелано и несподелено, това означава, че те ще протакат времето, ще саботират и ще насърчават Киев, защото поражението на Украйна означава политическа смърт на лидерите на повечето европейски държави.

Заместникът на Келог, Джон Коул, повтори това мнение, като каза пред Ройтерс, че членството на Украйна в НАТО е „все още на масата“, въпреки че Тръмп със сигурност не мисли така.

Съединените щати не изключват възможността Украйна да се присъедини към НАТО или да се върне чрез преговори към границите, съществували преди 2014 г., казва заместникът на Келог Джон Коул. Това противоречи на коментарите, направени от министъра на отбраната на САЩ в навечерието на евентуални мирни преговори за Украйна.

Москва, разбира се, схваща тези мръсни игри и не желае да общува с Келог, така че той така и не стигна до Русия. Сега Тръмп разбира това, след като изпрати другия си специален представител за Близкия изток, Виткоф, в Москва, за да постигне пробив, превръщайки го неофициално и в специален представител за Русия.

Целта, която Keлог, Коул и Ко всъщност преследват, е да направят невъзможно Русия да сложи край на украинската война чрез преговори, след това да обвинят Москва и да я подложат на сурови американски санкции, като по този начин не само нарушат разбирателството между Тръмп и Путин, но и въвличат САЩ по-дълбоко в украинския конфликт.

Това е необходимо, за да се отвлече вниманието на Тръмп и неговите „опричници“ от голямата чистка в САЩ и да се възстановят разклатените отношения в НАТО, особено след Мюнхен, на базата на пресилената руска заплаха.

Точно затова Келог, чието назначение за специален представител до голяма степен е свързано с вътрешнополитическите игри на Тръмп, не е в Рияд. И това също е една от причините, поради които преговорите се водят в Близкия изток – защото това е “феодалното владение” на Виткоф.

Какво от това?

Има дълбока символика в това, че руско-американските преговори в Рияд на практика съвпаднаха със събирането на най-бесните европейски страни в Париж, които възнамеряват да продължат украинската война без американците, ужасно обидени на Вашингтон за нелицеприятната истина за себе си, обявена в Мюнхен от вицепрезидента на САЩ Дж. Д. Ванс. Тази решимост обаче ще продължи не повече от шест месеца .

В историята на отношенията между Русия и Съединените щати през 18-20 век и двете страни са си помагали на няколко пъти, действайки в полза на собствените си интереси . Изглежда, че е дошло времето да добавим 21 век към тази „златна колекция“: нито САЩ, нито Русия се нуждаят от взаимна враждебност.

Москва е напълно способна да помогне на Вашингтон да се справи с Европейския съюз, който е пропит от мания за величие и се превръща в либерална деспотия. И САЩ, след като натикаха Киев на европейците и им пожелаха проблеми, лесно могат да не се намесват, когато Русия вземе от Украйна това, от което се нуждаем. Украйна вече не е част от американската империя . Толкова за “Америка е с нас”.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

По време на цялата антируска кампания, налагана от нашите западни партньори, които сега изведнъж се събудиха и прозряха, че войната не може да се спечели от друг, освен от Русия, в България се наблюдаваше още по-яростно насъскване на българското обществено мнение срещу всичко руско.

Ролята на изпълнител падна върху медиите, които получават грантове от фондация „Америка за България“. Също така върху правителствената германска агенция „Дойче веле“, както и върху „Свободна Европа“, която е на правителството на САЩ. В грантоядни медии, чиито издатели са достатъчно цинични да прибират парите от грантове, но да не инвестират в изграждането на собствен коментаторски и аналитичен капацитет – една трета от коментарите са препечатки от „Дойче веле“, „Свободна Европа“, група соросоидни неправителствени организации.

Направете си труда да проследите в известен период от време каква част от коментарите и анализите в „Дневник“ са препубликувани от мрежата присъдружни – американски, германски медии и соросоидни НПО и ще стигнете до същите резултати.

Дори да приемем, че всички те се борят за демокрация, човешки права и върховенство на закона, защо границата не се тегли след темите кой е корумпиран и как да се противостои на злините, които ги задушават. Видя се, че отношението на самите донори може рязко да се промени и към ценностите, които грантовете защитават, и към дефиницита какво представляват тези ценности.

Вместо това същите медии подравняват редакционните си политики и по теми като външна политика, отношение към един или друг конфликт, международни икономически отношения (последното го видяхме, когато цяла Европа настръхна какви са измеренията на подготвяното двустранно търговско споразумение със САЩ, но само грантовите медии у нас не видяха проблем). Отдавна тези медии козируват и приемат безпрекословно насоките на спонсорите си. Дори развиват придобити рефлекси да подразбират позициите на спонсорите и да намекват за тях в своето съдържание.

Най-жалко беше, че когато администрацията на Доналд Тръмп затвори американската агенция за оказване на помощ зад граница – USAID и показа какви суми са хвърляни за придобиването на така нареченото „меко влияние“, у нас реагираха по най-инкриминиращ начин. Не казаха, че с грантовете се запълват дефицити на демокрацията. Просто заеха позиции, че и други медии взимат пари, но разпределяни от официалната власт.

„Ние взимаме пари, но и вие взимате пари“. Ами чудесно. И ако тези, другите, които взимат пари, по подразбиране са продали съвестта си, признават ли грантоядите, че и те продават собствената си съвест?

Украинският конфликт показа по безспорен начин, че една от най-големите исторически грешки, които държава може да извърши, е да се постави в позицията на маша и да върши работата на друга държава – велика сила. Времето минава, колелото на политическия цикъл се завърта и във великата сила на власт идват управляващи, които не споделят вижданията на предшествениците си. От опора за държавата-маша, великата сила се превръща в неин рекетьор с претенции да ѝ се плати за оказаната подкрепа. “Давах ти помощи, сега си искам парите обратно, ако ги нямаш, имаш природни ресурси. И ако искаш да те пазим занапред, пак трябва да се отплатиш с природни ресурси”.

Вече дори и украинският президент Зеленски не твърди, че Украйна е последно препятствие на Русия в похода ѝ към Европа. Освен, че ще трябва да преглътне териториалните загуби, ще наблюдава как подземните богатства на страната му се изнасят, най-вероятно не в честни сделки при най-добри цени, а по план за уреждане на задължения.

Колективният Запад нямаше куража да изпрати войски в Украйна през 2014 за да начертае линии, които не може да се пресичат след отделянето на Крим. След като залогът се покачи многократно, през 2022 година, също не беше склонен да подкрепи реално Украйна истински. Само пращаше продоволствия и техника. Този запад никога не се ангажира истински, и ако сега го направи, няма да е в името на сигурността, а в сделка, която включва ресурсите на Украйна.

Общото между руско-украинската война и грантовете за медиите е, че политическата линия в страните донори може да се промени. Грантовете може да спрат или да се отпускат в съответствие с нови разбирания за правилно и грешно. Държавата, която е допуснала да се подведе по чужд акъл обаче, накрая ще се изправи пред осъзнаването на тежки реалности.

Загиналите и ранените никой не може да ги върне. Загубилите домовете си и разселените може с десетилетия да не възстановят качеството си на живот от преди войната. За донорите на грантове, това е просто губеща кампания, от която могат да се оттеглят лековато, просто преглъщайки похарчените пари, но без други загуби.

Точно затова чуждестранните влияния върху медиите, като модератор на обществени дебати и неформален орган формиращ общественото мнение в една държава трябва да са осветени. Не трябва да се постъпва рязко и крайно като законопроекта на „Възраждане“ за чуждестранните агенти, защото шепа издатели, отдавана продали съвестта си ще се скрият зад глупостите на Манол Пейков, които ще вдигнат врява, че така се посяга на демокрацията и в крайна сметка добрите намерения ще се провалят.

Далеч по-удачно е просто да се поддържа база данни с това които медии получават чуждестранно финансиране, което не почива на търговски договорености. Тази база данни трябва да е леснодостъпна през интернет, през приложение, и всеки човек да има достъп за проверка. Защо не и медиите да публикуват банер с линк към базата данни.

Лицемерно е банер с фондацията донор да стои на дъното на сайт, чийто собственик се финансира с грантове и това да се приема за достатъчна проява на публичност и прозрачност. Наличието на банер или дисклеймър, който упоменава какъв процент от годишното финансиране на организацията е осигурен от чуждестранни донори и той да се поставя под заглавието на всяка статия преди да започне самото ѝ съдържание, е честната доза публичност и прозрачност. Не е нужно такива медии да се жигосват като „агенти на чуждестранно влияние“ или нещо подобно. Достатъчно е само да се знае, че всеки път, когато публикуват статии, формиращи общественото мнение по важни въпроси, ще се знае, че тяхното мнение, ако не формирано, то поне е подпомогнато в изразяването му от чуждестранни донори. Пък нека обществото да реши в каква степен да се довери на такава медия. Дали й се помага да оцелее, или се мотивира да заема позиция.

Чуждестранното влияние на САЩ има няколко разклонения. USAID спря да работи в България преди години, защото се прие, че сме достигнали ниво на развитие, от което не следва тя да ни подкрепя. Остана обаче фондация „Америка за България“, която е наследник на парите на Българо-американския инвестиционен фонд, който встъпи в страната ни в през 1991 година, инвестира в редица стратегически области, накрая продаде дяловете си и остави печалбата на фондацията да работи за „сърцата и умовете на българите“.

И тук не става дума само за медийно влияние. Сърца и умове се купуват с пари за концерти, образователни програми, намеса в училищното образование. Същата фондация спонсорираше и гей-парадите. Последното нямаше да има кой знае какво значение, ако не показваше, че се нарушава вторият принцип, с който фондацията се асоциира – непартийността. След като подкрепиха LGTB движението при администрацията на Обама и Демократическата партия, а сега се оказа, че на власт идва Доналд Тръмп и той, както и неговата администрация заемат различна позиция по въпроса с политическото отношение към нетрадиционните сексуални ориентации, „Америка за България“, побърза да разплати грантове за четири години напред. С надеждата, че получателите ще оцелеят до идването на нов президент, който ще възстанови стария мироглед.

Това обаче си е партийно позициониране на фондацията и каквото и да се говори, поставя получателите на помощта в положение да разчитат и да се надяват на една политическа партия в САЩ, и на нейните лидери.

За грантоядите е достатъчно да посочат на банер от 10 квадратни сантиметра в уеб сайта си, достъпен само от компютърен браузър, и то ако човек превърти чак до неговото дъно, че получават пари от чужбина. Това е половинчато и е чисто отбиване на номера като се има предвид мощната им фиксация да откриват крайни собственици на медии. Не, че последното не е важно, но не може да се приоретизира един тип публичност, за сметка на друг. А точно такава медийна среда опитват да моделират медиите на чуждестранна ясла.

Така че, нека не забравяме, че интересите на управляващите в страните донори са нещо променливо. Няма по-голяма глупост от това държавата ни да се отдаде до край на чужди интереси, тотално забравяйки за своите. Няма по-голяма вътрешна опасност за националната сигурност от медиите, които имат влияние върху обществения дебат и новинарското съдържание, но посвещават редакционната си политика на своите задгранични спонсори. Не за друго, но Украйна показа, че и позицията на съюзниците ѝ се променя. И великите сили се помиряват, но щетите, които може да се нанесат върху националното образование, националната сигурност и народа, може да не се излекуват и след десетилетия.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

На бившия финансов министър Асен Василев трябва да му се признае, че успя да наложи своите политики на всички партии в няколко парламента. Харесвам една-две негови идеи – да няма диференцирани ставки по ДДС (не съм против такава само за международния туризъм), както и сегашната му подкрепа за Еврозоната – за разлика от обратната му позиция през 2021 г. Ако в своята идеология беше „джедай”, т.е. реформатор, България можеше да постигне много.

Обзорното му интервю на 27 януари 2025 г. ме предизвика да напиша цялостен коментар за „Епохата Асен”. Моята оценка се различава от неговата самооценка в 13 посоки.

1. Реши, че е нормално служебни правителства (лятото на 2021 г.) да подстрекават към актуализации на бюджета, към промяна на данъчния модел, към латиноамерикански модел на „харчене на макс, дефицити на макс, дългове на макс, реформи нулеви”.

2. Успя да зомбира цялото общество и политическата класа, че дефицит от -3% за 2021 до 2100 г. е нещо положително и е „новото нормално”. Всичко под -3% дефицит било „политика на постната пица”.

3. Размина му се да не отговори нито веднъж как и за какво държавата изхарчи 9 милиарда лева за 9 дни през декември 2021 г. и още повече през декември 2022 и 2023 г.

4. Той е главният виновник защо не влязохме в Еврозоната с Хърватия през 2023 г.

5. Увеличи публичния дълг с над 20 милиарда за нула време. И засили шейната надолу по пързалката със скорост нови 7 милиарда годишно. Който може, да се опита да я спре.

6. Наложи волунтаристичен модел на антипазарна икономика и държавен капитализъм с контрол на цени, огромни субсидии, източване на милиарди от държавни дружества, но наливане в други.

7. Провеждаше проинфлационни политики, които доведоха до около 35% повишение на цените за няколко години.

8. Даде милиарди за руски газ и нефт, докато проповядваше обратното.

9. Оплеска цялостно Плана за възстановяване и устойчивост.

10. Не реши митичния проблем с мръсните пари, но успя да ни вкара в Сивия списък на FATF за пране на пари и финансиране на международния тероризъм.

11. Не предприе никакви, ама никакви реформи в публичния сектор и в икономиката.

12. Не постигна нито едно повишение на кредитния рейтинг от нито една рейтингова агенция.

13. Не е чувал, че има борси и капиталови пазари. И съответно не ги е споменал нито веднъж.

14. Служебното правителство от лятото на 2021 г. се развихри на бюджетно-финансовия фронт

Обикновено служебните правителства организират следващите избори и гледат държавата да не се разпадне. Но някои от тях решават да са хиперактивни, макар в грешна посока. Асен и колегите му:

– Произнесоха фразата „Вода газим, жадни ходим”. Т.е. държавата може да вземе големи заеми, да ги раздаде за социални разходи и така бързо „да забогатеем”.

– Ежедневно подстрекаваха към бюджетни актуализации. Всъщност не си спомням служебният кабинет какво друго правеше изобщо. Така започна развращаването на партиите към популизъм и на обществото към жажда за все повече публични разходи.

– Без никаква обществена дискусия поеха ангажимент към ОИСР да вдигнат данък печалба за големите фирми от 10% на 15%. Научихме за това случайно от международните медии.

– И да – отложиха датата за влизане в Еврозоната от 2023 на 2024 г. Пак без да информират обществеността.

2. Равнение наляво към „новото нормално” от -3% дефицит

След кризата от 1996-1997 година държавата беше мнооого бедна със заплати от няколко долара. Но поколения премиери и финансови министри водиха отговорни политики и постигнаха излишъци. Не защото не са обичали пенсионерите и държавните служители, не защото не са искали да построят магистрали, тунели, мостове. А защото са били смели и са знаели кое е правилно. Затова публичният дълг намаля от 280% от БВП през хиперинфлационния февруари 1997 г. и около 100% за цялата 1997 г. до 13% (!) през 2008 г. Трикратният финансов министър от 2021 – 2024 г. няма да получи звезда в Алеята на славата по-долу.

Асен Василев коментира данните за дефицитите избирателно:

– Когато дефицитът на начислена основа през 2021 г. е -3.9% заради декемврийския погром от над 9 милиарда, цитира касовата основа от „само” -3%. А тези -3.9% на начислена основа са си обективна причина да се отдалечим от Еврозоната за още няколко години.

– Когато дефицитът на начислена основа през 2024 г. е по-нисък от касовия, цитира се по-ниският.

Ясно е, че ако този финансов министър ни управлява до 2100 г., всяка година ще имаме дефицит около -3%. Както алкохоликът-шофьор счита, че 0.3 промила алкохол е пропусната възможност за още една чашка, защото лимитът за наказание бил 0.5 промила. Ако маастрихският критерий беше 1.5 промила (или -9% бюджетен дефицит), щяхме да се целим в тези по-високи нива. За катастрофите – автомобилни или бюджетни – никой не мисли, разбира се.

3. Освен Павела Митова в парламента почти никой не пита за 9-те милиарда за 9 дни през декември 2021 г.

И за 10-те милиарда през декември 2022 г. И за 11-те милиарда през декември 2023 г. Читателите на тази статия са разбрали къде отидоха парите от техните данъци ли? С обществени поръчки или без? За полезни неща в обществена полза или както обикновено?

4. Асен беше ПРОТИВ Еврозоната през 2021 г.

Не вярвате ли? Питайте го.

– Той самият каза, че е против.

– Отложи влизането от 1 януари 2023 г. (щяхме да сме заедно с Хърватия) за 2024 г.

– Както казах по-горе, дефицитът на начислена основа за 2021 г. беше -3.9% – забравете за Еврозоната.

– Всички политики на дефицити и дългове доведоха до огромна инфлация. Според мен половината от нея беше привнесена, а другата половина беше резултат от дефицитите и повишаването на социалните разходи.

– Заради тази инфлация пак отложихме членството в Еврозоната за 2025 г. И после за 2026 г.

Кога Асен реши, че вече подкрепя въвеждането на еврото? Не знам, може би през 2022 г. Нека той обясни защо. Това обаче ме радва. Не е забранено всеки да развива и променя своите идеи към по-добро.

5. Най-непростимото изречение в интервюто му – „като сума не мога да ви кажа с колко се е променил дългът”

И този дълг не е „външен”, както той го нарича, а е „публичен”. Част е външен, част е вътрешен. Ако финансов министър казва, че не си спомня числата на увеличение на дълга от над 20 милиарда лева (!), това може да означава 3 неща:

– Или такова е професионалното му ниво

– Или не му дреме

– Или не му отърва да си признае в ефир, че от Хан Аспарух досега той е анти-рекордьор в тази спортна дисциплина

Според мен е комбинация от втория и третия вариант.

И най-неразбиращият зрител щеше да се шокира от признанието „увеличих дълга с над 20 милиарда”. Затова той избра да коментира друг мач – колко бил дългът като % от БВП.

На 21 януари 2025 г. Бенфика водеше на Барселона с 3:1 до 30-та минута. Но накрая Барса победи с 5:4. По същия начин Асен каза: „оставих дълга на 22.4% от БВП”. Но това е полуистина. Другата половина от истината е:

– Веднага след падането на кабинета “Денков” служебното правителство се наложи да емитира над 9 милиарда нов дълг, защото фискалният резерв беше зле, а лавината на разходите се разрастваше. Ето нови 4.5% от БВП. Барса вече поведе в резултата.

– Огромната инфлация след 2021 г. беше идеална възможност за намаляване на съотношението дълг/БВП заради бързия ръст на номиналния БВП в знаменателя. Гърция например го свали от 207% за 2020 г. до 162% за 2023 г. – намаление с цели 45 процентни пункта! И ние можехме да го намалим на 15%, но Асен обича дългове и дефицити.

– Политиките, които Асен завеща, сочат към увеличение на дълга до 80 милиарда лева или към 35% от БВП до края на следващия мандат.

6. Назад към държавно-комунистическата икономика

Тази тема заслужава отделна статия. Ето накратко:

– Замразени цени на вода, ток и парно от декември 2021. Уж до последващ анализ, какъвто нямаше, разбира се

– Опити за контрол на цени в супермаркети и мобилни оператори

– Приватизации – нула

– Концесии или публично-частни партньорства – нула

– Роля на борсата и централния депозитар – нула

– Идеи за нови държавни предприятия в “Мариците” и за батерии- Опит за покупка на 1.5 милиона тона зърно от държавно дружество с 8 души персонал, регистрирано в град Кнежа. Парите за целта се изсмукаха от енергетиката, зърно не се купи, но сумата беше изхарчена така или иначе

– Източване на 100% от печалбите на държавните дружества всяка година

– Отделно източване на милиарди (3 или 5) от енергетиката и нейното тотално обезкървяване въпреки рекордните цени на тока

– А после наливане на стотици милиони обратно на “Булгаргаз”. И никакви решения за “Топлофикация – София”

– Многомилиардни субсидии за ток за бизнеса. Най-много пари получиха големите печеливши компании. До кой век?

– 25 стотинки субсидия за горивото – получена основно от хора с големи автомобили, които нямат нужда от нея. Това е антисоциална политика

– Силно субсидиран ток за домакинствата – от което печелят основно хората с огромни сметки, които нямат нужда от тази подкрепа. Това е антисоциална политика

– Не предложи някакво решение относно договора с “Боташ”, според който България плаща по милион лева на ден, но не внася газ

7. Проинфлационни политики

В който и университет да учиш икономика, ще ти кажат, че не може да вдигаш заплати и социални разходи до безкрай, а инфлацията да е нула. И да увеличаваш минималната работна заплата без повишена производителност. И така хем да забогатееш с доходи, хем да не обеднееш с инфлация, хем да отговориш на инфлационния критерий за Еврозоната. Няма такъв филм.

Който искаше да въведе еврото, трябваше да има бюджетни излишъци и да бъде по-въздържан в мечтите за разходи. А трябваше да привлича инвестиции, да създава работни места, да постигне рекорден растеж. Каквито няма.

През добрите години инвестициите (брутното капиталообразуване в икономиката) бяха почти 40% от БВП. Т.е. днес трябваше да са 70-80 милиарда лева – огромна сума. А в действителност са спаднали до ново дъно от около 15% – мижави 30 милиарда. И това никога не беше коментирано от управляващите.

8. Даде милиарди долари за руски газ и нефт, а уж се беше отрекъл от тях

Всеки път, когато Асен даде гръмки интервюта на западни медии, че се отказваме завинаги от руски газ и после нефт, България направи точно обратното. Случайно ли?

Първо отказахме да купуваме руски газ, а после внасяхме пак руски газ, но на много по-висока цена. Да не мислите, че посредниците са случайни. Директорът на основния посредник беше назначен за шеф на държавния “Булгаргаз”. Това от наивност ли е?

После цяла година ни плашеха с дефицит на горива и с високи цени, ако премахнем дерогацията за внос на руски нефт. Всичко се оказа кьорфишек, разбира се. Но към 3 милиарда долара бяха платени за руски нефт. А България заплаши ЕС с вето, ако не получи дерогация. И това ли е от наивност?

9. План за възстановяване и устойчивост – има ли такъв?

Да бяхме приели уж несъвършения План, изготвен от Борисов-3, вече щяхме да сме го изпълнили и да сме усвоили милиардите. А ние изгубихме месеци и години да го критикуваме, да лобираме за свои проекти и да приемем друг план. И после да прахосаме години, без да постигнем нищо.

А, все пак изхарчихме първия транш от почти 2 милиарда лева… за пенсии.

Така че и по този параграф – оценка нула.

10. Вместо борба с мръсните пари – в Сивия списък на FATF

Малко хора си спомнят, че през 2021 г. Асен беше фиксиран върху някаква митична борба с мръсните пари. Никога не разбрах какво е това, но със сигурност не сме преборили нищо. За справка – и днес сме на седемдесет и някое място по корупция според „Прозрачност без граници”.

За сметка на това през 2023 г. вместо в Еврозоната влязохме от Белия в Сивия списък на FATF за пране на пари и финансиране на международния тероризъм. Прочетете отново: пране на пари и финансиране на международния тероризъм. Колко пъти Асен коментира тази тема? Нула. Мерки, за да се коригираме – не съм чул. Срамно.

11. Думата „реформи” чували ли сме я?

Асен беше казал по „Хоризонт” – съкращаваме по 500 държавни служители на седмица. Т.е. за два месеца общо…? Сега пък призна, че в трите кабинета, където беше основно действащо лице, не са постигнали съкращения. Че изобщо започвали ли са? А са обещавали цели 30,000…

Денков опита да обедини университети и го подкрепях публично. Но и тази идея беше забравена. А в коя друга сфера изобщо започна някаква реформа? Брой болници, километри жп линии, брой институции? Дори бившето Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, където Асен е бил служебен министър, сега е разделено на 4!

Можем да изброим всички сегменти на публичния сектор и изводът винаги и един и същ – реформи никакви.

12. Нямаме повишен кредитен рейтинг от миналото десетилетие

Муравей Радев, Милен Велчев и Пламен Орешарски са постигнали вероятно 30-40 повишения на кредитния рейтинг за едно десетилетие. С тези политики на Асен за неговите три кратки мандата – нула.

13. Всички финансови министри след 2005 г. не са чували за борси и капиталови пазари

Асен не прави изключение. Не знае, че има борса, централен депозитар, финансов регулатор. Не е споменавал пенсионни фондове, взаимни фондове, инвестиционни посредници, управляващи дружества, venture capital, private equity. Не знае, че борсата в Румъния вече е към 20 пъти по-голяма от българската, а вече ни изпревари и Северна Македония. Вижте биографиите на американските финансови министри, някои от които също са от именити университети, и преценете дали не познават Уолстрийт.

Моята позиция по всички тези теми никога не се е променяла

От появата на Асен като финансов министър през 2021 г. и началото на бюджетната му контрареволюция съм последователен критик на тези политики, дори когато се чувствах доста сам. Днес повечето икономисти изказват същите критики. А проектобюджетът на служебното правителство за 2025 г. не беше харесан от нито един човек в държавата. Не трябва да забравяме, че бюджетите с дефицит и актуализациите – около 8 на брой – бяха гласувани от почти всички партии, вкл. от иначе десни икономисти. Надявам се това масово умопомрачение да е приключило. Дали е така – ще видим в следващия бюджет на кабинета “Желязков”.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ