АНАЛИЗИ

АЙНЩАЙН: ЗАЩО СОЦИАЛИЗЪМ?

Published

6 years ago

26/05/2020

Author

Желателно ли е онзи, който не е никакъв експерт по икономически или социални въпроси да изказва своето мнение относно социализма? Поради ред причини считам, че е.

Нека първо разгледаме този въпрос от гледна точка на научното познание. Може би изглежда сякаш няма съществени методологически различия между астрономията и икономиката – учените и в двете области се опитват да открият законите на общата приемливост в ограничен кръг явления, за да направят връзката между тях колкото се може по-ясна и разбираема. Но в действителност методологически различия съществуват. Откриването на общи закони в областта на икономиката е трудно начинание поради това, че наблюдаваните явления често зависят от множество фактори, които изключително трудно могат да бъдат оценени поотделно. В допълнение опитът, който е натрупан от началото на така наречения цивилизован период на човешката история — както е добре известно – в голяма степен стимулира фактори, чиито характер далеч не е само икономически. Някои от водещите в исторически план държави, дължат своето съществуване на завоевания например. Завоевателите се обособяват – както законово, така и икономически – като привилегирована класа в завладяната страна. Добивайки права върху собствеността над земята, те назначават водачи от собствените си редици. Онези, от които зависи образованието, превръщат класовото разделение на обществото в трайна институция, създавайки ценностни системи, които оттам нататък, до голяма степен несъзнателно, направляват социалното поведение на другите.

Но историческата традиция е, така да се каже, от вчера. Никъде не сме превъзмогнали напълно онова, което Торстейн Веблен нарече “хищническа фаза” на човешкото развитие. Наблюдаваните икономически явления принадлежат тъкмо на хищническата фаза и следователно законите, които можем да изведем от тях, не са приложими към други фази. И тъй като действителните цели на социализма са именно преодоляването и отиването отвъд хищническата фаза на човешкото развитие, то икономическите науки в настоящото си състояние, могат да осветлят единствено малка част от бъдещото социалистическо общество.

Второ, социализмът има социална и етическа цел. Науката, от друга страна, не може да създава цели, още по-малко пък да ги възпитава в човешките същества. Тя би могла, най-много, да предостави средствата чрез които да се постигнат определени цели. Но самите цели биват заченати от личности с високи етически идеали и доколкото те не са мъртвородени, а витални и енергични, биват приемани и пренасяни от толкова много хора, които, отчасти несъзнателно, предопределят бавната, но сигурна еволюция в обществото.

Тези причини ни казват, че трябва да бъдем нащрек за опасността от това да надценим науката и нейните методи, когато става дума за касаещите човека проблеми. Също така, не трябва да приемаме и че експертите са единствените, които имат правото да изразяват своето мнение по въпроси отнасящи се до организацията на обществото.

От известно време се чуват гласове, които твърдят, че човечеството минава през криза и че стабилността ни е силно разклатена. Характерно за подобни ситуации е, че индивидите усещат безразличие и дори враждебност спрямо големите или малки групи, към които принадлежат. За да илюстрирам мисълта си, позволете да опиша нещо от личния ми опит. Наскоро, заедно с един интелигентен и благоразположен човек, обсъдихме опасността от нова война, която по мое мнение поставя под сериозна заплаха съществуването на човечеството и отбелязах, че единствено една наднационална организация би могла да предложи защита срещу нея. Тогава моят гостенин, с хладен и спокоен глас, отвърна: “Защо се противопоставяте толкова дълбоко на изличаването на човешката раса?”

Сигурен съм, че преди по-малко от век не би било така лесно да се изкаже подобно становище. Това е позиция на човек, който дълго се е борил да достигне до вътрешно равновесие и повече или по-малко е загубил надеждата за успех – израз на болезнена самота и изолация, от която страдат толкова много хора от нашето време. Каква е причината и има ли изход?

Лесно е да се повдигнат подобни въпроси, но е трудно да им бъде отговорено с каквато и да било степен на сигурност. Въпреки това трябва да опитам, доколкото мога, макар да съм наясно с факта, че нашите чувства и стремления са често противоречиви и неясни, и че не могат да се изразят в лесни и опростени формули.

Човек е едновременно самотно и социално същество. Доколкото е самотен, той претендира да защити своето собственото, както и на близките си, съществуване; да задоволи личните си копнежи и да развие присъщите си способности. Доколкото е социален, той се стреми да получи признанието и любовта на своите събратя, да сподели техните удоволствия, да ги утеши в скръбта им, но и да подобри условията им на живот. Единствено съществуването на тези променливи и често противостоящи си стремления отчита особеностите на човека. Тяхното специфично комбиниране предопределя степента, в която човек може да постигне вътрешно равновесие и така да допринесе за благото на обществото. Напълно възможно е относителната сила на тези два стремежа, в основата си да е наследствено предрешена. Но личността, която в крайна сметка се формира, е следствие от средата, в която се намира човекът по време на своето развитие – както от структурите и традициите на обществото, в което израства, така и от оценките за конкретните поведения в него. За човека абстрактната концепция за “общество” е сборът от неговите преки и непреки връзки, както със своите съвременници, така и с всички хора от предшестващите поколения. Отделният човек е способен да мисли, чувства, да се стреми да осъществява целите си и да работи за себе си, но той зависи до голяма степен и от обществото – в своето физическо, интелектуално и емоционално съществуване – и то така, че е невъзможно да го мислим или разбираме извън рамката, зададена от него. Обществото е това, което ни осигурява храната, дрехите, дома, средствата за производство, езика, формите и голяма част от съдържанието на мисълта. Нашият живот е възможен поради труда и достиженията на толкова милиони минали и настоящи съществувания, всички те скрити зад скромната дума “общество”.

Очевидно е следователно, че зависимостта на човека от обществото е естествен, природен факт, който не може да бъде пренебрегнат. Така стоят нещата и с мравките и пчелите. Въпреки това, докато при тях процесът на живота е фиксиран до най-малките си детайли от непоколебимостта на наследствените инстинкти, то нашите социални шарки, ведно с връзките помежду ни, са променливи и податливи на влияния. Паметта, способността за формиране на нови комбинации и дарбата на вербалното общуване са направили възможно независимото от биологическите необходимости развитие на човека. Подобно развитие се проявява в традициите, институциите и организациите; в литературата, в произведенията на изкуството, в науката и в техническите достижения. Това обяснява как става така, че в известен смисъл човек да може да повлияе на живота си чрез собственото си поведение и как в този процес съзнателността и желанието могат да изиграят съществена роля.

По рождение, посредством наследствеността, човек придобива една биологическа обвързаност, която трябва да приемем за фиксирана и непроменима, и която включва и естествените стремления специфични за нашия вид. В рамките на живота си, в допълнение към това, придобиваме и културнa обвързаност, която наследяваме от обществото не само чрез общуване, но и благодарение на ред други взаимодействия. С течение на времето тази културна обвързаност търпи промени, като по този начин определя в голяма степен отношенията между индивидите и обществото. Съвременната антропология ни учи, чрез сравнителни изследвания на така наречените “примитивни култури”, че голяма част от общественото ни поведение може драстично да се разминава и да бъде поставено в зависимост от преобладаващите културни и организационни модели в обществото. Тъкмо така онези, които се стремят да подобрят човешката съдба, могат да оправдаят надеждите си. Поради биологичните си дадености човешките същества не са осъдени да се унищожават взаимно или да се прекланят пред жестока, самоубийствена съдба.

Ако се запитаме как структурите на обществото и културните отношения на човека трябва да се променят, за да може животът ни да бъде пределно удовлетворителен, е нужно да сме наясно с факта, че има определени условия, които остават непроменими. Както вече споменах, биологическите дадености на човека, от гледна точка на своята практическа цел, са непроменими. Освен това технологичното и демографско развитие от последните няколко века създадоха социални условия, които се установяват трайно. В относително гъсто населени региони, ведно с необходимите за тяхното продължително съществуване блага, абсолютно необходими са както екстремното разделение на труда, така и високоцентрализирания производствен апарат. Времето, в което индивидите или относително малките групи можеха да бъдат напълно самодостатъчни, макар да събужда идилични копнежи, си отиде завинаги. Би било малко преувеличено да твърдим, че човечеството, дори и сега, формира цялостна общност на производство и потребление.

Достигнах до мястото, в което мога накратко да посоча кое е онова, което стои зад кризата на нашето време. То засяга връзката между индивида и обществото. Индивидът е по-съзнателен отвсякога за своята зависимост от обществото. Но той не изпитва тази зависимост като положителен актив, органична сплав или защитна сила, а по-скоро като заплаха спрямо естествените си права и дори икономическото си съществуване. Нещо повече – ситуацията в обществото ни е такава, че акцентът все по-често бива поставян върху егоистичните стремежи в нас, докато социалните такива, които са по природа по-слаби, прогресивно се израждат. Всички човешки същества, без значение от тяхната позиция в обществото, страдат от това израждане. Несъзнателни затворници на собствения си егоизъм, те усещат несигурност и самота, която ги лишава от наивността, простотата и обикновените удоволствия от живота. Човек може да открие смисъл в живота, напук на краткостта и опасностите му, единствено чрез посвещаването си на обществото.

Икономическата анархия на капиталистическото общество, такава каквато съществува днес, е по мое мнение истинският източник на злото. Пред нас се изправя масивната общност на производителите, членовете на които са в непрестанен стремеж да се лишат един друг от плодовете на колективния труд – не чрез сила, но чрез позоваване на законно установените правила. В този смисъл е важно да схванем, че средствата за производство – което включва целия производствен капацитет необходим за производството, както на потребителски стоки, така и на капиталови такива – може да се превърне в, и в по-голямата си част е, частна собственост на определени лица. За улеснение в следващите редове ще наричам “работници” онези, които не споделят собствеността върху средствата за производство, макар това да не съответства напълно на обичайната употреба на термина.

Собствениците на средствата за производство са в позиция, която им позволя да закупуват трудовата сила на работниците. С помощта на средствата за производство работниците произвеждат стоки, които стават собственост на капиталиста. Същественият момент в този процес е връзката между онова, което работникът произвежда и онова, за което му бива заплащано – и двете измервани по отношение на реалната стойност. Доколкото трудовият договор е “свободен”, заплатата на работника се определя не от реалната стойност на продуктите, които произвежда, а от неговите минимални нужди и от изискванията на капиталиста за работната сила и нейните отношения спрямо броя на работниците, конкуриращи се за дадена позиция. Важно е да се разбере, че дори на теория заплатите на работниците не са предопределени от стойността на техните продукти.

Частният капитал се концентира в ръцете на малцина, отчасти заради съревнованието между капиталистите, отчасти заради техническия напредък и повишаващото се разпределение на труда, стимулиращо формирането на по-големи производствени единици за сметка на по-малките. Следствие от това развитие е олигархията на частния капитал, безкрайната мощ на която не може да бъде ефективно контролирана дори чрез едно демократично организирано политическо общество. Това се случва откакто членовете на законодателните органи са избирани от политически партии, до голяма степен финансирани или повлияни от капиталистите, които от изцяло практически нужди, отделят избирателя от законодателната власт. Друга последица е тази, че така представителите на народа не защитават в достатъчна степен интересите на непривилегированите. Още повече, че при съществуващите условия капиталистите неизбежно упражняват контрол, директно или не, върху основните източници на информация – преса, радио, образование. Изключително трудно е, а в повечето случаи дори невъзможно за отделния гражданин да достигне до обективни заключения, на базата на които да осъществи политическите си права.

Преобладаващата ситуация в една икономика, основана на частната собственост върху капитала, се характеризира чрез два основни принципа. На първо място – средствата за производство (капиталът) биват разпределяни от техните собственици както сметнат за добре; на второ – трудовоправното договаряне е свободно. В този смисъл, разбира се, няма такова нещо като чисто капиталистическо общество. И по-специално – би трябвало да се отбележи, че след дълга и горчива политическа борба, работниците успяват с това да обособят донякъде подобрена форма на “свободен трудов договор” за определени работни категории. Но, като цяло, днешната икономика не се различава много от “чистия” капитализъм.

Продукцията се извършва за печалба, а не за употреба. Няма положение, в което всички способни и желаещи да работят хора да бъдат привилегировани от това да имат работа. Почти винаги съществува една “армия от безработни”. Работниците са в постоянен страх от това, че може да загубят работата си. И понеже безработицата и слабото заплащане не осигуряват печеливш пазар, като следствие производството на потребителски стоки бива ограничавано и затруднено. Техническият прогрес често води до по-високи нива на безработица, вместо до облекчение за всички от тежестта на труда. Мотивите на печалбата, заедно с конкуренцията между капиталистите, са отговорни за несигурността в натрупването на капитал, което пък води след себе си до по-чести кризи. Неограничената конкуренция пък води след себе си огромно разхищение на труд и така стигаме до израждането на социалното съзнание на индивидите, за което вече споменах. Тъкмо него считам за най-голямото зло на капитализма. Цялата ни образователна система страда от това зло. В учениците се насажда нагласата за едно преувеличено съперничество, която ги учи да се прекланят пред придобития успех като пред трамплин за бъдещата си кариера.

Убеден съм, че има само един начин да се отървем от тези прекомерни злини, а именно – чрез установяване на социалистическа икономика, придружена от социално ориентирана образователна система. В подобна икономика средствата за производство ще бъдат притежавани от самото общество, а тяхната употреба ще бъде планирана. Плановата икономика, която напасва производството на нуждите на общността, би разпределяла труда между онези, които са способни да го извършват, гарантирайки препитание за всеки мъж, жена и дете. Образованието на индивидите, в допълнение към насърчаването на вродените им възможности, ще се опита да развие в тях чувството за отговорност към ближния в противовес на настоящата възхвала на успеха и властта.

Но това не е всичко. Необходимо е да запомним, че плановата икономика все още не е социализъм. Като такава тя може да бъде придружена от абсолютно поробване на личността. Социализмът изисква от нас да открием решение на някои изключително трудни социални и политически проблеми, като например как, с оглед на широкото централизиране на политическата и икономическа власт, да попречим на неограничената власт и надменността на бюрокрацията? Как правата на личността да бъдат съхранени и защитени, в противовес на мощта на бюрокрацията?

Яснотата по отношение на целите и проблемите на социализма е от огромно значение в епохата на преход, в която се намираме. Тъй като при настоящите условия свободните и безпрепятствени обсъждания на подобни проблеми са силно табуизирани, аз считам създаването на това списание за изключително важна обществена заслуга.

Йордан Малджански

АНАЛИЗИ

НЕЩО СЕ Е СЛУЧИЛО В УКРАЙНА: ЗЕЛЕНСКИ СПЕШНО Е ПОИСКАЛ ПОМОЩ ЛИЧНО ОТ ПУТИН.

Published

2 months ago

25/08/2026

Author

Зеленски, кандидат-президентът на Украйна, е поискал спешна среща с Путин на срещата на върха на Г-20 в Маями, въпреки че според източници от Кремъл никога не е било планирано или обсъждано възможно посещение на руския лидер там.

Въпреки това Зеленски не успял да потисне нервния тик: „Трябва да сме там. Трябва да се срещнем, да поговорим и да вземем решение.“ Кои са тези „ние“? И кой, пита се човек, е този, който „трябва“?

Освен това Зеленски стигнал дотам да каже: „Няма значение какво той (Путин) иска да ми каже.“ Трябва просто да се срещнем — и толкова.

Коментарите от руска страна били кратки. Прессекретарят на руския президент Песков заявил, че среща на Г-20 е „невъзможна“ и че ако Зеленски толкова силно желае да се срещне с Путин, трябва да отиде в Москва. Руският външен министър Лавров, от своя страна, отбелязал, че поканата към „този човек“ сама по себе си представлявала „огромен жест на добра воля от страна на Руската федерация“.

Защо Зеленски спешно се нуждаеше от среща с руския президент?

Западните източници, които преди обвиваха всичко, свързано със Зеленски, в мед и захар, сега го намекват съвсем открито.

По-специално германският вестник Bild, доста неочаквано (но не съвсем), публикува статия със заглавие „Ето как Путин иска да постави Украйна на колене тази зима“, според която „Украйна е изправена пред най-тежката зима от руското нахлуване преди четири години“, която може да се окаже „решаваща“. Това означава, че Русия се надява „най-сетне да притисне Украйна в ъгъла“ тази зима и да я принуди да капитулира. Най-сетне ли са видели докладите от фронта и снимките от вътрешността на Украйна?

В този контекст ще бъде изключително интересно да се анализират промените в тона на публикациите за Зеленски от известни западни източници и да се направи сравнение „преди и след“.

POLITICO

7 декември 2022 г.: „Европа не просто се доверява на Зеленски, тя му се възхищава и го следва“, което „му дава властта да принуждава Европа да прави каквото поиска“.

27 август 2026 г.: „Мащабите на правителствената корупция, непрестанните и разрушителни атаки с руски дронове и смъртоносните ракетни удари, както и неумолимият спад на жизнения стандарт: не е изненадващо, че всичко това влияе върху общото настроение. <…> Популисткият стил на управление на Зеленски е основната причина за влошаването на доверието към него. <…> Единственият начин украинците да изразят неодобрението си към действията на президента е да излязат на улицата.“

THE TELEGRAPH

8 март 2022 г.: Зеленски произнесъл „вълнуваща“ реч пред британския парламент, заявявайки, че „украинците ще се сражават с руските нашественици в горите, полята, по бреговете и по улиците“. Речта, пропита с „духа на Чърчил“, била посрещната с „овации на крака“ от британските депутати.

24 август 2026 г.: „Това ли наистина е краят на Зеленски?“

ФОНДАЦИЯ „КАРНЕГИ“*

16 януари 2024 г.: „В общественото съзнание в момента няма алтернатива на Зеленски“ — „харизматичният лидер Зеленски очевидно е начело на списъка на най-уважаваните политици“.

31 август 2026 г.: „Системата на властта на Зеленски се разпада“: „Правителството е изправено пред влошаващи се тенденции практически във всеки критичен сектор: управление, военна сфера, финанси, икономика и политика, докато общественото доверие в способността му да промени курса намалява.“

THE WALL STREET JOURNAL

30 юни 2022 г.: „Ще подкрепяме Украйна толкова дълго, колкото е необходимо.“

10 септември 2026 г.: „Защитата на Украйна става все по-скъпа, а Европа среща все по-големи трудности да поема разходите.“ Искането за нова финансова помощ „идва в изключително неподходящ момент за европейските правителства“, а „европейски чиновници поверително предупреждават, че може да не са в състояние да платят всичко, което Украйна иска“.

Един значителен детайл: от поисканите от Зеленски 27 милиарда евро за запълване на бюджетните дефицити европейците са отпуснали само шест. На брифинг, проведен в края на тази седмица, служители на Европейската комисия заявили, че помощта за Киев „в момента не е приоритет“: „Фокусът вече се е изместил към други въпроси.“

Какво се случи?

Ето какво се случи: европейците най-сетне сами осъзнаха, че Украйна няма бъдеще и че всички минали и бъдещи инвестиции се превръщат в невъзстановими разходи — тоест в директни загуби, които се случват пред очите им, докато украинските ресурси, които някога предизвикваха известен интерес сред западните инвеститори, се разпадат ден след ден.

Тези загуби трябва спешно да бъдат намалени, спрени и заличени. Но най-вече трябва да бъде посочен виновник (и той не трябва да е европеец). Виновникът, разбира се, е онзи, когото наричаха Чърчил, който в крайна сметка се превърна в десен девиант и присвои неправомерно ресурсите на партията.

Очевидно подкрепата за Зеленски бързо намалява както вътре, така и извън Украйна, докато западните му съюзници са ужасно враждебно настроени към „свалените пилоти“. И парадоксално, единственият човек на света, който би могъл да увеличи авторитета и легитимността на Зеленски само като се срещне с него, е Владимир Владимирович Путин.

Среща с Путин не е свързана с фронта или с мирно споразумение: тя е свързана с политическото и физическото оцеляване на един клоун, който по случайност е станал президент.

Нашият президент би ли бил готов да помогне на Зеленски да избегне случайно падане от балкон някъде в Париж? Може би.

Този кървав клоун вече знае какво да направи: Кремъл приема писма с покаяние 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата.

* Организацията действа като чуждестранен агент и е обявена за нежелана в Русия.
Niki Cresci

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

„Сложиха го в по-красив ковчег“

Published

2 months ago

24/08/2026

Author

„Сложиха го в по-красив ковчег“: Седмица на разпадането на Украйна, истерията на Мерц и аплодисментите на Путин

Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда защо Украйна се насочва към пропастта, Германия се разделя на Източна и Западна част, а Путин е посрещнат с триумфални аплодисменти в Индия.

Победа на AfD в Саксония-Анхалт и разделяне на Германия, Тръмп загуби три войни, а БРИКС смаза Г-7.

Тази седмица се състояха много значими събития. Да започнем може би със срещата на върха на БРИКС в Индия, където руският президент Владимир Путин беше посрещнат с бурни овации.

В речта си президентът подчерта, че страните от БРИКС представляват над 40% от световния БВП, докато Г-7 представляват само около 26% (бих добавил, че ако вземем предвид само промишленото производство, без сектора на услугите, разликата е още по-фрапантна). Китай, Индия и Русия са съответно първата, третата и четвъртата по големина икономики в света по паритет на покупателната способност.

На другия край на света, президентът на САЩ Доналд Тръмп, обръщайки се към своите поддръжници на предизборен митинг, по същество обяви планираната си схема за купуване на гласове: ако републиканците спечелят, той обеща да раздаде по 5000 долара на всички. Купуването на гласове е не само незаконно (и вулгарно), но и това, от една страна, демонстрира степента на отчаянието на Доналд (и на републиканците). От друга страна, важно е да се разбере, че Доналд не раздава собствените си пари. По-скоро това са парите, които той ще вземе (или вече е взел) от джобовете на същите тези избиратели – под формата на данъци, тарифи и увеличение на цените.

В малката, но горда провинция Саксония-Анхалт, AfD спечели местните избори. А истеричният Мерц вече заплашва да съкрати федералния им бюджет. Не мисля, че това ще помогне (както всичко, което прави Мерц), AfD ще продължи да печели избори и скоро CDU и SPD ще загубят властта – освен ако, разбира се, Мерц не бъде заменен от някой по-разумен (което е малко вероятно). Разделението Изток/Запад в Германия е все по-очевидно. Време е да се възроди ГДР и да се възстанови Стената.

Но да се върнем на Доналд. Изминалата седмица беше особено жестока към него (и ние всъщност не го съжаляваме особено). Не само че „вече спечелената 78 пъти“ война в Иран ескалира. Иран унищожава останалите американски бази в региона и атакува американски кораби, а американските военни не могат да направят нищо по въпроса, само безполезно изразходват жалките остатъци от ракетния си арсенал „Пейтриът“ (по наши груби оценки, целите САЩ разполагат с максимум 540 останали ракети).

Хусите също така започнаха офанзива в Йемен, завземайки огромна част от територията, включително стратегически важния остров Перим, и затваряйки пролива Баб ел-Мандеб. Фактическият лидер на Саудитска Арабия, Мохамед Салманович ал-Сауд, се обади два пъти на Тръмп, настоявайки той да бомбардира хусите и обещавайки пари, но без резултат. Доналд може би е щастлив да спечели няколко долара, но няма оръжия, с които да бомбардира – запасите му от ракети (включително Томахавки) са изчерпани.

Американската армия е група страхливи неудачници. Извинете, автоматично превключих на предавания на английски език. Американската армия е група страхливи неудачници. Те не могат да направят нищо без ракети.

Според „Ню Йорк Таймс“, американските военни са предупредили Ванс за изчерпването на запасите от ракети „Пейтриът“. Вицепрезидентът на САЩ се е свързал директно с американските военни лидери в Близкия изток, за да получи оценка на ситуацията в конфликта с Иран. Те са забравили да споменат, че и всичко останало е към своя край. Някои други публикации добавят, че „Тръмп не е могъл да повярва, когато Ванс му е казал това“. Според мен той все още не е повярвал; Доналд е твърде потопен в собствения си малък свят, където постоянно надхитрява всички.

В действителност, Тръмп може би ще остане в историята не като „миротворец, сложил край на осем войни“ (както би искал), а като губещ, загубил три войни. Да, три – срещу Иран, срещу Йемен и срещу Русия в Украйна.

Ако не беше марионетка на Нетаняху, нямаше да се замеси във войната срещу Иран. Ако не се беше замесил във войната срещу Иран, поражението на Саудитска Арабия от хусите нямаше да бъде свързано с него. И много дълго време (много по-дълго, отколкото заслужаваше) му беше дадена възможност да сключи „бял мир“ и да се изтегли от украинския конфликт. Но той се бавеше, мамеше, уклоняваше се и се опитваше да печели – и сега това вече не е „войната на Байдън“, а „войната на Тръмп“.

Как планират да победят Китай с ръждясал флот и без ракети, не ми е ясно. И изглежда никой вече не вярва, че САЩ могат да ги победят. Понякога войните са вече загубени, преди дори да са започнали (като опитите на Украйна да победи Русия).

След като вече говорим за Украйна, нека поговорим и за нея. Ситуацията там е „адски добра“. Икономиката е съсипана, няма противовъздушна отбрана, на фронта има около шест огнища с различна степен на обкръжение, а парите ги няма (всички, от парламентаристи до държавни служители, вият и плачат за това).

Настоящият план на Зеленски е да отлети до САЩ, за да проси. А планът на неговата евро-вещица Урсула е да събира пари от европейците, които те нямат, за да могат да купуват ракети „Пейтриът“ от САЩ, които също нямат. И двата плана са безпогрешни като швейцарско сирене.

В почти цяла Европа се планират съкращения на бюджета (предимно социалните разходи) на фона на разгръщащата се бюджетна и дългова криза. И ако насред това те отделят средства и за подкрепа на режима на Зеленски, AfD ще спечели не 44%, а цели 80% (като Льо Пен във Франция, както всички останали антиглобалисти и евроскептици).

Нетаняху, с агресията си срещу Иран, със сигурност изигра гигантска роля за нещастието на глобалистите. Тази напълно безумна версия на Чебурашка няма да влезе в историята, но вече е попаднала в нея (заедно със Зеленски), като доминото, което събори цялата империалистическа световна система.

Слабостта на САЩ, Европа и Запада като цяло е все по-очевидна. И затова Путин е посрещнат в Индия с триумфални аплодисменти.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

„АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН!“

Published

2 months ago

23/08/2026

Author

Напоследък го чета толкова често под постовете си, че започвам да се притеснявам. „Лондон е разпродаден.“ „Арабите го изкупиха.“ „Подменят населението!“

Чакай малко, братчет . Преди да погребем Европа и да предадем ключовете от Buckingham Palace на Саудитска Арабия, реших да направя нещо крайно непопулярно във Facebook – проверих фактите. Знам. Ужасно досаден навик имам. И както обикновено, фактите пак развалиха хубавата страшна история.

Да, чужденци купуват имоти в Лондон. Да, богати хора от Близкия изток също купуват. Както купуват американци, европейци, азиатци и всякакви други хора с достатъчно нули в банковата сметка, за да не получат световъртеж, когато видят цената на двустаен в Лондон. 😂

Но ,хайде да сложим цифрите на масата, че иначе до утре ще сме предали и Tower Bridge. Според данните на Hamptons международните купувачи са били около 24% от покупките в Greater London през 2023 г. Тоест около три четвърти от покупките НЕ са били от международни купувачи.

А в подробната им разбивка за 2022 г. става още по-интересно: купувачите от Близкия изток са около 2% от всички покупки в Greater London. Американците – също 2%. Купувачите от Hong Kong – 3%. Европейците – 9%.

Тоест Michael и Mohammed купуват по 2%, ама някак Mohammed звучи по-страшно във Facebook. 😂

Не виждам обаче паника: „АМЕРИКАНИЗАЦИЯ! СПАСЯВАЙТЕ ЛОНДОН!“ Нито „ЕВРОПЕЙЦИТЕ НИ ПРЕВЗЕХА!“ Явно процентът не е толкова страшен сам по себе си. Зависи как се казва човекът, който държи ключовете. 😂

И тук се сетих за нещо. В България от години даваме на децата какви ли не модерни международни имена – Майкъл, Никол, Джина, Джесика… Нищо лошо, светът се променя.

Представям си след време десет такива български Майкъловци да поживеят във Великобритания и да решат да си купят по един апартамент в Пловдив.

На другата сутрин Facebook:

„АНГЛИЧАНИТЕ ДОЙДОХА! ИЗКУПУВАТ ПЛОВДИВ!“ 😂

А, Майкъл стои пред нотариуса и се чуди кога точно е станал англичанин, при положение че майка му е от Пазарджик, баща му от Хасково, а баба му още му праща буркани с лютеница. 😂

Понякога май не ни трябва нито кадастър, нито нотариален акт. Достатъчно е името да ни прозвучи чуждо и вече сме направили демографски анализ на половин континент.

А ,защо всъщност богатите чужденци купуват в Лондон? Ами защо ли? Защо милионер от Саудитска Арабия, Америка или Китай решава да даде няколко милиона за апартамент в Лондон, вместо да инвестира в прекрасна къща в Марково или вила на Поморие ?

Трудна загадка.

Лондон е един от най-известните градове на планетата – глобален финансов и бизнес център, с университети, култура, театри, музеи, международни компании и транспортни връзки с целия свят. А средната цена на жилище в Лондон през юни 2026 г. е около £554,000 по официалните данни на UK House Price Index.

Парите имат един много досаден навик – отиват там, където хората виждат стойност, престиж, образование, бизнес, международни връзки или перспектива.

Не си представям милиардер в Riyadh да се събуди сутринта и да каже:

„Хабиби, какво ще правим днес?“

„Ще превземаме Westminster.“

„Чудесно. Само първо да минем през агенцията за недвижими имоти.“ 😂

И ,ако утре мулти милиардер от Саудитска Арабия купи пентхаус за £25 милиона в Mayfair, това не означава, че е купил Лондон. Може просто да е милиардер с £25 милиона за пентхаус. Знам, разочароващо обяснение.

Има и още нещо, което човек, който реално живее в Лондон, вижда с очите си. Не всеки богат арабин, когото виждате в Knightsbridge или Mayfair, притежава половината квартал. Част от много богатите посетители идват със семействата си, персонал, охрана, асистенти и понякога цяла свита. Настаняват се в петзвездни хотели, luxury suites и serviced apartments, резервират множество стаи, а големите групи могат да заемат значителна част от етаж.

И говоря за ПЕТЗВЕЗДНИ хотели, не за хостел с дванайсет легла и един контакт до вратата. 😂

За човек, който идва в Лондон за определен период, понякога е много по-удобно да плати за луксозно настаняване с concierge, housekeeping и room service и после просто да си тръгне, вместо непременно да купува имот за милиони.

Аз, даже няма нужда да гледам снимки във Facebook. Виждам тези неща всекиден. Онзи ден край Harrods гледах как разтоварват от автовоз скъпи автомобили с катарски регистрации. Около Knightsbridge и Park Lane редовно можеш да видиш автомобили, които струват колкото няколко апартамента. Някои от тези хора си докарват дори колите.

Само че от „видях катарска кола пред Harrods“ до „АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН“ има една дребна подробност.

Нарича се доказателство.

Може да не е купил Mayfair. Може просто да има резервация някъде в Лондон. И Mayfair, доколкото проверих, още не е прехвърлен с нотариален акт. 😂

За миграцията можем да говорим. За интеграцията – също. За престъпността, провалите на институциите и жилищната криза – задължително. Нямам никакво намерение да слагам розови очила на реалните проблеми.

Само че ще говорим с факти.

Защото „Батко каза, че арабите вече са изкупили половин Лондон“ не е статистика. Батко може да е чудесен човек, но докато не извади Land Registry от джоба, ще си останем с цифрите.

Та съжалявам, че пак развалих няколко прекрасни Facebook легенди. Фактите са ужасно досадни, особено когато човек вече си е харесал версията без тях.

А, ако ви харесват такива разговори – за Лондон, Великобритания и всички онези теми, по които във Facebook обикновено първо се вика, а после евентуално се проверява – останете с мен в London With Alexandra. Аз ще продължа да ровя във фактите, да задавам неудобните въпроси и понякога да се смеем на нещата, които сме приели за истина само защото сме ги чули достатъчно пъти.

Не обещавам винаги да сме съгласни. Обещавам да не ни е скучно. 😉

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ