БЪЛГАРИЯ

Операция „Вирус“ е машина за пари, питайте Лъчо Мозъка

Published

6 years ago

08/11/2020

Author

Докато чакам резултата от президентския вот оттатък Атлантика, се чудя откъде да я подхвана. Пандемията, естествено! Какво друго ни остава, подложени на офанзива „Шок и ужас“ от сутрин до вечер? Ако не ме лъже паметта, така Пентагонът бе нарекъл своята инвазия в Ирак през 2003-та. Като се замисли човек, май ще излезе, че същият Център направлява и операция „Вирус“?

Вярно, жанрът на пръв поглед е различен, но поръчителите, интересите и мишените са идентични. И преди, и сега големият печеливш е супер-Олигархията, включваща военно-промишления комплекс на САЩ, фармацевтичната мафия и финансовия Октопод. Плюс техните политически комисари от правителства, НПО, глобални организации от типа на ЕС и обслужващи медии. А контрата неизбежно остава за „лошия човешки материал“, който плаща сметката на „богоизбраните“.

Съпътстващи жертви на „цивилизацията“

Коя е първата жертва на „цивилизацията“ по американски? Не се чудете, това е здравната система. И като стана дума за агресията на янките срещу Ирак с фалшивото алиби на виртуалните „био-химически оръжия за масово поразяване“ на Саддам Хюсеин, неоткрити и до днес, да се обърнем към фактите.

През 2018-а, по повод 15-ата годишнина от войната, бе тиражирана информация за жертвите, фиксираща цифри от 150 000 до половин милион.

Естествено, преобладаващата част беззащитни цивилни най-вече деца, жени, старци. Преди това обаче медицинското издание „Lancet“ обяви хипотезата за още 650 000 „съпътстващи жертви“, причинени от колапса на здравната система, инфраструктурните и социалните последствия от военните действия.

Както се знае садистичното понятие „съпътстващи жертви“ е част от перфидната лексика на собствениците на „цивилизацията“, раздаващи „демокрация, човешки права и пазарна икономика“ от самолети и танкове. Нерядко за забавление, според привичките ала Виетнам, на USA-рейнджъри в Ирак и другаде, разстрелващи за удоволствие беззащитни хора!

Именно по тази причина Вашингтон не признава конвенциите на Международния съд и осигурява „екстериториален имунитет“ на своите гринговци, възпроизвеждащи нравите на Дивия запад.

Да помислим обаче на какво се дължат „съпътстващите жертви“ на операция „Вирус“, която вече постигна пълен успех що се отнася до джакпота за глобалните елити. На първо място бе отворена нова, необятна и безкрайна, инфлационна бизнес-ниша покрай организираната параноя около Ковид-19. От маски, ръкавици и дезинфектанти до апарати за дишане и всевъзможни скенери, радари, термометри и аксесоари в „инвестиционния пакет“ на Хаоса.

Всичко това струва много пари и носи още повече печалби на точните хора на точното място в точната Схема. Разбирай – Бялата мафия от фармацевтичните мегакорпорации, частните болници и „обществените фондове“! След това бе пусната Печатницата за кухи пари уж за компенсация на щетите, но както винаги горницата отива при най-горните стъпала от социалната йерархия.

По-нататък бе формирана популация от човешки „бели мишки“ с изключена втора мисловна система, движена от инстинктите на оцеляването за сметка на оценяването. За да стигнем до горчивата черешка на токсичната торта, а именно – разпадът на Здравната система с всичките произтичащи от това последствия. И „съпътстващи жертви“…

Късно е либе за китка

Сега ли увряха тиквите ни за това, че Здравната система е първата, не съпътстваща, а официална жертва на Прехода? Народът казва – късно е либе за китка, а в нашия случай май е по-добре да перефразираме фолклора по следния начин: никога не е късно да си признаеш глупостта. А може да интерпретираме гениалната самоирония на култовия Нейчо Неев, който в зората на 90-те години изрече пророческата фраза „Егати държавата, щом аз съм вицепремиер!“. Може и така: егати „демокрацията“, ако това е нейната здравна система…

Уви, това е! Друга няма. Ние сме „съпътстващи жертви“ на докторките от бензиностанциите, на Москов, на Мозъка и т.н. Едничката трагична полза от драмата ще дойде, ако българите най-сетне прогледнат за жестоката истина. А тя гласи, че първата работа на Прехода бе да разруши социалния фундамент на държавата – здравеопазването и образованието.

Първо – новите господари оттатък Атлантика бяха издали Директива за редуцирана и зомбирана България. Второ – назначените „модернизатори“ от селекцията на Андрей Луканов, ДС, Комсомола, АОНСУ, Профсъюзите, ОФ и БЗНС светкавично се преориентираха от планова към пазарна философия с ясното съзнание, че нашенецът ще даде и последния си лев за здраве и за образование на децата си. И точно под знаменателя на тази свръх-цинична манипулация стигнахме до дереджето на най-бързо умираща и най-неграмотна нация в Европа.

Ето защо е излишно да се вайкаме за актуалното си житие-битие. Пазарната евтаназия е в ход у нас вече три десетилетия, а извънредната ситуация покрай Вируса просто изостри и осветли ъглите на Паяжината. Пишман „реформата“ генерално и изначално заложи на американския комерсиален, антисоциален и антихуманен модел, според който здравето и животът са борсова стока като кока-колата и пуканките, и затова сега плащаме цената на „егати демокрацията“ по Нейчо Неев.

Вярвате ли в прилепи?

Армагедон, произведен в някоя секретна био-химическа лаборатория по сценарий за марсианци, супероръжия и мъртви градове ала Холивуд, се стовари върху главите ни. Само глупак може да повярва в прилепи. То и щъркелите носят бебета, ама Ковид-19 удържа фронта вече почти година за разлика от своите сезонни събратя. В същото време някаква реклама за малоумни смартфони на два крака се майтапи с чумата от преди пет века и съвременната й модификация.

Всъщност почти нищо лично, освен за „съпътстващите жертви“. Пандемията осигури паранормални условия за бизнес и печалби по „клинични пътеки“. Както обикновено в човешката история – адът за едни е рай за други. И обратно. Тези дни един млад български медик, преподавател в Медицинска академия, ми разказа за неправдоподобния бизнес под знака на Вируса. Накратко – в пещерата на Аладин се вливат три паралелни финансови потока: от бюджета и неговите специални фондове, от Здравната каса и от Брюксел.

Тоест, всеки заразен струва десетки хиляди лева и това безспорно е изкушение. Едва ли е необходимо да правя уговорката за достойните служители на Хипократ, някои от които изпълниха Клетвата с цената на живота си. За тях е ясно и поклон! Думата ми е за нечистоплътния бизнес по „клинични пътеки“, намерил своя Клондайк в условията на масова психоза, хаос и тотална демагогия от страна на управниците.

Сега си скубем косите и си удряме главите за липсата на болнични легла, линейки и разни медицински средства.

За конкретните параметри думата имат специалистите. Само че, дайте да се разберем веднъж завинаги! Как да бъде по-добре след като, не само у нас, от три десетилетия насам здравеопазването бе превърнато в цинична търговия, все едно става дума за маратонки, бира или презервативи? Отново акцентирам върху фундаменталния извод: първата работа на „демокрацията“ по Андрей Луканов, Филип Димитров и Иван Костов бе да се разруши наследената от „комунизма“ социална държава със съответната работеща, безплатна и сравнително ефикасна здравна система. При всичките й кусури, наистина бе ефикасна, след като хората живееха средно с по десетина години отгоре. Същото 1:1 важи и за образованието и културата.

1:7 – коефициентът на абсурда?

Тези дни се появи информацията, че НЗОК плаща медикаментите на частните клиники седем пъти по-скъпо, отколкото на държавните болници? А в този коефициент на абсурда 1:7 се съдържа цялата трагична истина за „модерната медицина“ у нас. В това число и чудовищните далавери по „клинични пътеки“, за които мнозина от сънародниците имат собствени впечатления. Защото, не дай боже да ви се наложи вземане-даване със Системата, пригответе пари и още пари. На входа и на изхода. За „добър ден“, „лека нощ“ и „довиждане“. От портиера, санитарката и сестрата до последния етаж на Пирамидата.

Вярно е, че животът няма цена, а трудът на медиците е свещен, несравним и неоценим. В същото време е вярно и това, че гражданите, които имат съответните осигурителни права, са принудени N- пъти да плащат за едно и също. Впрочем, дали е нормално българите, официално обявени за най-бедните граждани на ЕС, да доплащат най-много за здраве? Без да броим детепроизводителни роми и нагли мигранти…

В същото време съвсем реалният абсурд достига апогея си във факта, че не толкова отдавна нашенските „законодатели“ от различни цветове гласуваха нормативи, според които частните болнични заведения се ползват със същите права като държавните и общинските?!

Тоест, собствениците печелят и от „пазарната“, и от „плановата икономика“ едновременно?! И точно по тази причина публичната тайна донася, че шефове на подобни „фирми“ получават по стотина бона на месец?! И така надолу по Пирамидата. При държавните аналози мизата може би е 50 на сто.

И, ако това не е нонсенс, здраве му кажи! Как така хем печелиш от пазара, хем източваш Касата по „клинични пътеки“, хем плачеш за нови и нови бюджетни дотации от името на пациентите? Сега с аргумента Пандемия. Очевидно нещо дълбоко е сбъркано в Системата и то съвсем умишлено, за да се осигури максимална печалба за бизнеса със здравето, живота и смъртта.

Проследете законодателната дейност например на така наречения Лъчо Мозъка и ще се разделите и с последната илюзия от „ценностите“. И покрай Вируса се разбра, че сит на гладен не вярва, а цялата грандиозна демагогия „на ползу роду“ всъщност е чиста проба прах в очите на слепите.

БЪЛГАРИЯ

Пазарът на труда се обръща

Published

2 months ago

12/07/2026

Author

След няколко години на изключително силно търсене на работници българският пазар на труда започва да дава признаци на охлаждане.

Те все още не се проявяват в рязък ръст на безработицата или спад на заетостта, а най-вече в по-малко обяви и по-слабо търсене в част от водещите отрасли и големите икономически центрове. Различните източници не очертават напълно еднаква картина, но взети заедно данните на Агенцията по заетостта, Jobs.bg и НСИ показват отдалечаване от пиковите равнища от 2021-2022 г. Това охлаждане засега остава умерено, но вече е достатъчно широко, за да има потенциални последици за темпа на наемане, ръста на заплатите и вътрешното потребление.

Възможен поглед към преките намерения на работодателите да наемат нови работници дават месечните данни за регистрираните в бюрата по труда позиции на Агенция по заетостта (АЗ). Ако съдим по тях в сравнение с първото полугодие на 2025 г. през 2026 г. има повишаване в свободните работни места – от средно 18 хил. за първите шест месеца на миналата година до над 24 хил. през настоящата. Тези равнища видимо изостават зад еуфорията от 2021-2022 г., когато пиковите стойности достигат до 33-35 хил. регистрирани работни места. Важно е да отбележим обаче, че това повишение се случва на фона на в пъти по-малко регистрирани нови работни места месечно – по около 8-10 хил. през 2026 г.

– което означава че немалка част от заявените в бюрата по труда отворени позиции остават незаети за дълги периоди от време, най-вече заради малкия брой и профила на регистрираните безработни. Регионалната динамика на свободните работни места според АЗ също е разнородна – спрямо предишната година най-бърз ръст има в Благоевград, Плевен и Смолян, далеч от водещите икономически центрове и големите пазари на труд. Алтернативен източник за тенденциите при търсенето на труд дава статистиката на jobs.bg – разбира се, с необходимото уточнение, че данните на платформата за обяви нямат претенция за изчерпателност и свръхпредставят определени региони и отрасли за сметка на други.

Тук обаче тенденциите през последните две години влизат в противоречие – при наблюденията от данните на АЗ през 2025 и 2026 г. има отчетливо охлаждане на търсенето на работници, отчетено чрез броя на регистрираните обяви, които са намалели с 15-20% спрямо пиковите стойности от 2022 г., а свиването се ускорява през последната година. Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%.

Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри. Какво движи бизнеса днес? Получавайте най-важното ДИРектно в пощата си. Абонирам се Съгласявам се с Политиката за поверителност. Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство.

При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ. При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници.

От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%. Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове.

Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията. Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията.

Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане. Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне.

*Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет. Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google

Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%. Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри.

Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство. При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ.

При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници. От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%.

Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове. Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията.

Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията. Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане.

Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне. *Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет.

Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google

Какво движи бизнеса днес?

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЪЛГАРИЯ

“Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”

Published

2 months ago

08/07/2026

Author

Присмяха се на премиера Радев, след като обяви, че в петък вечер от САЩ са поискали разполагане на 8 самолета-цистерни на авиобазата край Ямбол за операции в Близкия изток и днес правителството ще предложи на парламента да разреши това.

“Ситуацията започна да прилича на онзи виц, който излезе преди два месеца “Какво стана с визите? Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”, смята депутатът от ГЕРБ Христо Гаджев.

От партията припомниха, че Радев беше най- големият критик на разполагане на американски военни самолети в България.

Оказа се, че основанията за разполагане на военни американски самолети в страната ни през февруари и сега са различни. Тогава са били за учение на НАТО, а сега – за участие в операции в Близкия изток.

Гаджев показа писмото, с което е разрешено пребиваването на самолетите от февруари до май месец и посочи, че пише, че става въпрос за учение по линия на НАТО. Той ще поиска от МО двете ноти – от февруари и от юли месец.

“Вчера малко преди финала на световното бяхме уведомени, че ще има извънредно заседание на комисията по отбрана. Без да е ясно, дори на колегите от “Прогресивна България”, какво точно ще гледаме. Явно това е най-спешното нещо на правителството тази седмица. Нека видим какви решения ще вземат, но очевидно мотивите са различни”, допълни Гаджев.

“Ако някой си е мислил, че досега се е изпълнявала някаква фигура от висшия пилотаж, то след днешните изявления на премиера Радев сме сигурни, че държавата, или поне външната ѝ политика, са в режим на свободно падане. Не знам за целите на вътрешната консумация ли отново, но беше направена една поредна илюзия за това, че България води политика към това, което правителството нарича национален интерес”, заяви бившият външен министър Георг Георгиев.

Той припомни позицията на Радев, че ще разреши оставане на американските военни самолети на летището в София, само ако паднат визите за САЩ.

“Не виждам България да е получила разрешение за падане на визите за влизане в програмата за безвизово пътуване до САЩ. Спомняте си преди няколко месеца много помпозно министър-председателят заяви, че е поискал от президента Тръмп дори отпадане на визите за български граждани. Паднаха ли визите? На път ли са да паднат?” Попита Георгиев.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЪЛГАРИЯ

Иран ни предупреждава

Published

2 months ago

08/07/2026

Author

Иранското посолство изпрати нота до Министерството на външните работи (МВнР) на Република България във връзка с разполагането на самолети-цистерни на военновъздушните сили на САЩ на летище “Безмер”, съобщиха от пресцентъра на българското външно ведомство.

Нотата е получена, след като говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаеи предупреди България да не позволява на САЩ да “използват територията ѝ за военни операции срещу Иран”. Багаеи добави, че всяка дейност, която улеснява американски атаки, би означавала съучастие в “агресия и военни престъпления”.

Република България не предприема никакви враждебни действия срещу Иран в изпълнение на договорните си ангажименти към своя съюзник САЩ. Изключено е от територията на България да се осъществяват каквито и да е военни действия в Близкия изток, заявяват от МВнР.

Надяваме се възможно най-скоро и двете страни в конфликта повторно да се ангажират с деескалация и прекратяване на военните действия, за което те успяха да се споразумеят съвсем наскоро. България апелира за незабавно прекратяване на военните действия и подновяване на разговорите за договаряне на примирие, което да позволи постигането на устойчиво споразумение, слагащо край на конфликта, се посочва в съобщението на МВнР.