БЛОГ
СВЕТЛО БЪДЕЩЕ НИ ВЕЩАЕ БАЙ БОЙКО!
Откраднато от приятел ???
2021 година
Най-после е избран изпълнител за тунела под Шипка. След няколко дена челната машина се разтърсва от мощен удар и спира. Чуват се възклицания „Бах мааму”, „О, майн Год”. Полиция отцепва района. Проектът се променя, копае се на друго място, но се повтаря същото – удар и стоп на работата. Идват геолози и установяват , че тунел няма да има. Цялата основа на планината е плътен слитък самородно злато с тегло милиарди тонове.
Световните борси се сриват. Основни играчи от родното публично пространство получават микроинфаркт. Да е тон-два, да го откраднеш, но толкова нещо реже ли се с ножовки? Пък и армията е блокирала всичко и се стреля без предупреждение. Все пак кирките достигат цената на плазмен телевизор, а оксижен се разменя за джип, но пак трудно се намира.
2022 година
България е изплатила всички дългове и кредитира съседите си. Обсъжда се предложението левът да стане общоевропейска валута. Никой не работи, заплатите се получават по сметка от държавата, банките фалират, защото никой не им иска парите. Българските емигранти се връщат у дома въпреки молбите на местните власти да останат и да харчат там парите си.
„Ролс ройс” откриват завод в Ловеч само за нуждите на местния пазар.
2023 година
Партиите са премахнати. България става президентска република с президент бившия премиер, който е започнал тунела. Той печели всички гласове на трите процента българи, направили си труда да отидат до урните.
На мястото на Кремиковци започва строежа на Българияленд, увеличено копие на Дисниленд. Македония, Турция и Гърция започват да излъчват новините си на български език.
2024 година
Цар Киро купува Манчестер Юнайтед и назначава за президент Сашо Томов. Бербатов, Меси и Роналдо идват у нас и спорят за титулярни места в Спортист Своге. В часовете по физкултура се играе само голф.
България излиза от НАТО и го наема за частна охранителна фирма, за да опази границите си от тълпите напиращи имигранти. Потомците на Балдуин Фландърски и родата им до десето коляно напират да получат българско гражданство.
2025 година
Вестник „Капитал” купува „Файнайшъл таймс” и добава там форум за забрана на използването на латиница във вестника. Страната е залята от испански, немски и френски емигранти, работещи в строителството и туризма.
Главният офис на Майкрософт е преместен в Правец. На пазара излиза новият „Windows Bay Ganyo”, който работи само с български гласови команди. Примерно се рестартира с „Abe az shto ne ti….”.
2026 година
ЦСКА и Левски отново отказват участие в шампионската лига. Не им трябват пари и ги мързи да тичат. Тегленият жребий определя Странджа Грудово да представи страната. Отборът проклина лошия си късмет. След месец медиите хвалят Реал Мадрид, който въпреки скромния си бюджет успява да завърши реми със звездния състав на родният ни представител.
На границата са заловени първите американски и японски нелегални емигранти.
2027 година
Като първа световна икономическа сила България урежда всички регионални конфликти по света. Понеже отдавна няма армия, достатъчно е нейните пратеници да изрекат „Ако вие не… ще ви спрем инвестициите” и враждуващите страни се прегръщат и отварят бутилка гроздова.
Тъй като огромни средства се заделят за исторически изследвания и книги, всички ученици в света знаят, че България сама е спечелила Втората световна война срещу Германия, СССР, САЩ, Япония и другите, въпреки подлото бомбардиране с ядрено оръжие на малките сливенски селца Нагазаково и Хирошимово. Все още се спори дали Наполеон е роден в Плевен, или само коренът му е български. Страната ни извежда двадесети пореден сателит, за да могат членовете на антарктическата ни експедиция да гледат директно мача Левски-ЦСКА.
11.11.2028 година
Два самолета, отвлечени съответно от американски и японски терористи се насочват към двата най-големи мола в София…
А още не сме изхарчили и половината от златото…”
Мислите ли, че няма да е интересно и на вашите приятели? Споделете тази история!
БЛОГ
Бях позабравил тази прочута българска злоба…
Ей, бях позабравил тази прочута българска злоба… или както модерно ѝ казват днес – хейт.
За десетте дни, които прекарах в България, си припомних колко настойчиво може да пробива мозъка. Цените в заведенията, цената на таратора, цената на цацата… Чак да ти се отядат тараторът и цацата, а бирата да ти се отпие.
Само че никой не ви е изпращал телеграма, че сте длъжни да ходите на ресторант. Истината е проста – имаш възможност, угаждаш си. Нямаш – отиваш до магазина, купуваш продуктите и си правиш таратора вкъщи. Само че, докато си на опашката, погледни колко струват продуктите. Виж и сметките за ток, вода, наеми. Провери си фиша за заплата – колко са се вдигнали осигуровките и разходите за труд.
Защо? Защото човекът, който ти сервира този таратор, плаща абсолютно същите разходи – плюс още десетки други, които ти дори не виждаш.
Превърнахте ресторантите и цените им в любимата тема на всяка неизмита уста. Да, неизмита. Качете се в градския транспорт и сами ще се уверите, че хигиената не ни е най-силната страна. Но никой не прави ежедневни анализи защо билетът е по-скъп, защо автомивката вече струва 25 евро, защо всичко поскъпва. Не – най-важното е колко струва тараторът в Слънчев бряг.
И знаете ли кое е най-тъжното?
Никой не е направил толкова силна антиреклама на българското Черноморие, колкото самите българи. Това го умеем без конкуренция. Пионер беше Waлери Симеонов с рупор онова подобие на репортер Лора Стаматис. От известно време ме гони усещането, че са се клонирали…
БЛОГ
Тогава, какъв съм аз?
Роден съм бял, което ме прави расист.
Аз съм хетеро и живея с жена, което ме прави хомофоб.
Притежавам къщата си, с всякакви екстри, която ме прави богат собственик.
Обичам гъши дроб, агнешко, свинско, телешко и пилешко, и всеки зеленчук, расъл на кокал, което ме прави привърженик на насилието над животни.
Аз съм християнин и не съм Атеист..
Аз съм на 50, което ме прави вече стар гадняр.
Мисля, без да вярвам на всичко, което ми казват медиите, което ме прави реакционер.
Грижа ме е за българската ми идентичност и култура, което ме прави ксенофоб.
Бих искал да живея безопасно и да видя престъпниците в затвора, което ме прави гестапист.
Карам хибрид на бензин, което ме прави замърсител, щото не е чиста електричка все пак …
Мисля, че всеки трябва да бъде възнаграден въз основа на заслугите си, което ме прави антинационалист и либерален.
Образовах се и съм благодарен на родителите си.
Вярвам, че защитата на държава е дело на всички граждани, което ме прави милитарист.
Правя каквото си искам ,без да преча на другите, което ме прави антисоциален и малоумен.
Пия значи съм Алкохолик.
Пуша цигари, което ме прави наркоман.
Аз съм твърдо за Русия, което ме прави копейка, комунист и всичките там зли неща и страдания на Земята…
Затова благодаря на всички приятели, познати роднини които все още се осмеляват да се мотаят с мен, въпреки многото ми недостатъци…
А наздраве!
😁😁😁😁😁
БЛОГ
Дебилно поколение
Стоим с майка ми пред английското посолство в София. Аз съм на 17.
И единственото в главата ми е: не ми се ходи никъде.
Приятели, купони, целият ми свят, всичко е тук.

Майка ми знае, че пуша, но никога не съм палил пред нея. И докато гледам посолството, ми идва най-зрялата мисъл, на която е способен 17-годишен: „Мамка му. Дадат ли ми визата, заминавам. Значи трябва да пропуша пред майка ми.“
Това ми беше големият философски проблем. Келеш, който си няма идея какво го чака.
Е дадоха ми визата, явно щом пиша тези неща сега 🙂
Лондон ме посрещна с урок по реалност. По онова време беше трудно с квартирите. Озовах се в къща с три спални, в която живеехме осем души. В моята стая бяхме четирима. Къщата в която бяхем я бяха взели майка ми и нейният приятел. Чрез техния първи шеф, като гарант. Там живяхме 2 години и половина.
Знам, че много хора са го минали това. Но малцина го признават на глас, срам ги е. Мен вече не ме е.
Първият ми ден в къщата трябваше да си сглобявам рафтове за стаята. Един от хората, с които живеех, ми даде дрил и винтове: „Лесно е, ще се справиш.“ ми каза.
Натискам аз. Винтът не влиза. Натискам по-силно, пак нищо. Ама упорит келеш, бутам с все сила. Добре че дървото беше меко, та поне се захвана нещо.
Вечерта човекът се прибира, аз му се оплаквам, защо ме излъга, че било лесно. Той поглежда дрила и ми се смее: 😂😂😂„Ти си я сложил на развиване, не на навиване.“
Цял ден бях натискал с все сила… в грешната посока.
В България бях виждал само отвертка и чук.😳
Поуката от онзи ден я нося и до днес: упоритостта без правилната посока е просто хабене на сила. Можеш да буташ с цялото си сърце и пак да не помръднеш ако въртиш на грешната страна.
Не бях смотан в онзи ден, просто никой не ми беше показал, че има друг начин. Затова и до днес, преди да натисна по-силно, първо спирам да проверя дали изобщо въртя накъдето трябва.
Това беше Ден 1. Утре, как от тук тръгна всичко. 👇
💬 Спомняш ли си първия път, в който трябваше да се правиш, че знаеш нещо, а нямаше идея? Разкажи, преодолей срама.
-
ВОЙНА4 months ago„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
КОНСПИРАЦИЯ5 months agoВтората по големина нефтена рафинерия в САЩ бе взривена в Тексас!
-
ИМОТИ4 months agoИмотният пазар в България влиза в плато: Брокери предупреждават за тежка икономическа криза
-
ВОЙНА5 months agoИран отхвърли примирие, засилва натиска срещу САЩ







