ПАРИ
СКАНДАЛ: ГЕРБ пръсна 1,2 млрд. лв. за битката с вируса – 400 млн. предизборно отидоха за чиновниците, а народът гладува!
може да достигне половин милиард лева до края на 2020.
Информационната система на БРРД за следене на коронасубсидиите съдържа до момента данни за близо 1,2 милиарда лева помощи за справяне с коронакризата. Резултатите са представени в търсачка, в която може да се търси по име, ЕИК на фирма, програма за подпомагане, дейност на фирмата, собственици и други критерии, пише bird.bg.
Резултати на база данните до 10.12.2020 включително.
Антикризисните мерки за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19 получават 68% неодобрение от бизнеса, съобщава Българската Стопанска Камара на 1 декември 2020 г. Всички показатели са на червено: 71% от декларират, че състоянието на фирмата им се е влошило (спрямо 25% миналата година); 66% не са използвали програмата “60/40”, 85% не са използвали помощта за запазване на работни места в транспорта и туризма; 89% не са се обърнали за помощ за туроператори и туристически агенции, 98% не използват безвъзмездната помощ (3-450 000 лв.) за малки и средни компании в транспорта, 65% не са потърсили помощта (3-10 хил лв) за микро- и малки предприятия, 89% не са използвали безвъзмездна помощ (30-150 хил лв.) за средни предприятия, 90% изобщо не са потърсили оборотните кредити на ББР, над 90% до 99% не са се възползвали от микрокредити, оборотно или друго финансиране.
Унищожителната оценка на бизнеса и БСК за мерките на правителството цяла седмица беше цитирана и обсъждана в деловите и общопрофилни медии
“Къде, по дяволите, са парите?”
Пита в заглавие на свой анализ Капитал на 4 декември 2020, а дни по-рано, в публикация “Новите” пари за бизнеса се оказаха препакетирани стари”, разобличава неверните твърдения на икономическия министър. „Бизнесът: Трябва ни подкрепа сега, не предизборен и подкупен рог на изобилието” – цитирхме призивът на предприемачите. В понеделник, на 7 декември 2020, по време на посещение в Цалапица, в една от фирмите възползвала се от мярката 60/40, премиерът отговори задочно:
“Над 1 милиард и 100 милиона лева даде държавата чрез антикризисните мерки от март досега, за да подпомага малките, микро, средните и другите предприятия.” Бойко Борисов на 7 декември 2020, цитиран от Пресцентъра на МС.
Така ли е в действителност?
Анализът на данните обаче показва друго. Близо 350 милиона лева или около 1/3 от всички отпуснати до момента средства за преодоляване на последствия от пандемията COVID-19 отиват в държавни и общински фирми, министерства и агенции. Общо 17 публични предприятия, контролирани от Агенцията за публичните предприятия и контрол (АППК) към МС, са сред бенефициарите на значителни суми.
Най-яркият пример за най-голям бенефициар е държавното предприятие “Мини Марица-изток” ЕАД, заедно с клоновете му – рудниците, което както отбелязва Капитал, е на загуба дори и след получените десетки милиони коронасубсидии. Друго голямо публично предприятие с лъвски пай от коронасубсидиите е “Български пощи” ЕАД.
Най-големият бенефициар до момента е Министерството на здравеопазването с над 280 млн. лв. коронасубсидии по три процедури и те не бива да се разглеждат като „икономически” мерки за подпомагане на бизнеса. Първата, „Борба с COVID 19“ по оперативна програма „Региони в растеж”, е за 40.4 млн. лв. с 85% еврофинансиране. Другите две са с идентични наименования „Подкрепа на работещи в системата на здравеопазването в условия на заплаха за общественото здраве от COVID-19”, и двете по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, като едната е за 60 млн. лв. с 85% еврофинансиране, а другата е за 180 млн. лв., но вече със 100% еврофинансиране.
Значителна част от тези средства би следвало да е предвидена за допълнителни възнаграждения на медиците на първа линия, но колко реално са изплатени, за кои периоди и на какъв брой работещи на първа линия, все още не е отчетено, като се изключат спорадични съобщения както за плащания, така и за административни неуредици и неплащане.
Десетки общински предприятия също са сред бенефициарите, като в таблицата е представена обобщената информация за общините с най-много коронасубсидии.
Столична община държи първенстввото с “Метрополитен”, “Център за Градска Мобилност”, “Столичен Автотранспорт“, “Столичен Електротранспорт” и др.
“Бургасбус” допринася за почти цялата сума на коронасубсидиите в община Бургас. “Пътнически Превози” в Сливен отрежда третото място на града сред общините. В Стара Загора, Русе, Габрово и Плевен отново заслугата е на общинските транспортни фирми.
➡️ Стани ни приятел във facebook и препоръчай на своите приятели
Мислите ли, че няма да е интересно и на вашите приятели? Споделете тази история!
ПАРИ
Свръхбогатите бягат от Лондон, отнасят $160 милиарда
Лондон дълги години беше неформалната столица на световните свръхбогати — град, в който руски олигарси купуваха имения в Мейфеър, индийски стоманени магнати живееха с данъчни привилегии, а арабски инвеститори наливаха милиарди в недвижими имоти.
Тази ера свършва. Данни от Bloomberg Billionaires Index показват за първи път мащаба на проблема: за последните две години от Великобритания са напуснали или разхлабили връзките си свръхбогати, чието общо богатство надхвърля $160 милиарда. Това е повече от комбинираното състояние на милиардерите, които са останали.
Какво предизвика бягството
Коренът на промяната е в едно данъчно правило, старо повече от 200 години: т.нар. non-dom статут (non-domiciled). Той позволяваше на заможни хора, които живеят във Великобритания, но са „с домицил” другаде, да не плащат данък върху доходите и капиталовите печалби, спечелени извън страната — в продължение на до 15 години.
Лейбъристкото правителство на Кийр Стармър обяви отмяната на този статут, а новите правила влязоха в сила на 6 април 2025 г. Сега чуждестранните доходи са освободени само за първите четири години. Освен това глобалните активи на бившите non-dom резиденти вече подлежат на британския 40-процентен данък наследство.
Резултатът: масово бягство.
Кои напускат
Списъкът на знаковите имена е дълъг:
Братята Дейвид и Саймън Рубен — имотни магнати с по $13,1 милиарда всеки — се преместиха в Монако през 2025 г.
Насеф Савирис, най-богатият египтянин — напусна Лондон след промените
Гийом Поза, основател на Checkout.com — също напусна
Норвежкият корабен магнат Джон Фредриксен затвори лондонския си офис и пусна имението си в Челси на пазара за £250 милиона
Исландският първи милиардер Тор Бьорголфсон избра Италия
Германският крипто инвеститор Кристиан Ангермайер — напусна след години в Лондон
Накъде отиват

Свръхбогатите не изчезват — просто се местят на по-гостоприемни места:
Монако — нулев данък върху доходите
Швейцария — ниско данъчно облагане за чужденци
ОАЕ (Дубай) — нулев данък, „златни визи”
Италия — фиксиран годишен данък от €200 000–€300 000 върху ВСИЧКИ чуждестранни доходи, независимо от размера, за срок до 15 години
Кипър — 0% данък върху дивиденти за non-dom резиденти
Числата
$160 милиарда общо богатство е напуснало Великобритания за 2 години (Bloomberg)
Прогнозата на OBR: 10 800 non-dom напускания годишно
Henley & Partners: около 16 500 милионери са напуснали или ще напуснат през 2025–2026
Институтът Adam Smith изчислява: отмяната на non-dom статута може да струва на Великобритания до £111 милиарда до 2035 г. и 44 000 работни места до 2030 г.
През 2024 г. 88 компании напуснаха Лондонската фондова борса
Какво означава това за Нидерландия
Нидерландия наблюдава тези процеси отблизо — и с основателна причина. Страната също е дискутирала промени в данъчното облагане на богатите (дебатът за Box 3), а нидерландският пазар на недвижими имоти вече усеща последиците от данъчна политика, която отблъсква инвеститори.
Един от уроците от британския опит: когато данъчната рамка се промени рязко, заможните хора се местят — и отнасят със себе си не само личните си данъчни приходи, но и инвестиции, работни места, благотворителност и цял икономически екосистем.
Холандски финансови анализатори от De Belegger отбелязват, че напускащите милионери от Великобритания чертаят модел, който може да се повтори и другаде в Европа, ако данъчните политики не балансират между справедливо облагане и конкурентоспособност.
Какво можете да знаете
Ако работите в международна компания с офис в Лондон, промените може да засегнат структурата на бизнеса и разпределението на служители.
За инвеститорите: Лондон губи привлекателност като финансов център, докато Амстердам, Дъблин и Люксембург печелят позиции.
Нидерландия привлече редица компании след Брекзит — тенденцията може да продължи.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПАРИ
МОЖЕШ ДА ПЕЧЕЛИШ 10 000 ЕВРО НА МЕСЕЦ И ВЪПРЕКИ ТОВА ДА СИ РОБ НА САМИЯ СЕБЕ СИ!
Богатството не се измерва само с това колко печелиш, а с това колко успяваш да задържиш, управляваш и умножиш.
Има три основни финансови правила, които не губят своята стойност с времето.
1. ПЪРВО ПЛАТИ НА СЕБЕ СИ.
Отделяй поне 10% от доходите си. Не спестявай това, което остава след разходите. Планирай разходите си така, че да можеш да спестяваш.

2. НАКАРАЙ ПАРИТЕ СИ ДА РАБОТЯТ ЗА ТЕБ.
Не е достатъчно просто да печелиш. Създавай активи, които генерират доход, вместо единствено да увеличаваш разходите си с всеки следващ ръст на заплатата.
3. ПАЗИ ТОВА, КОЕТО СИ ИЗГРАДИЛ.
Не инвестирай в неща, които не разбираш. Не преследвай бързи печалби, без да оцениш риска. Понякога най-добрата инвестиция е тази, от която си се отказал.
Из – „Най-богатият човек във Вавилон“ – уникална книга приложима в днешно време!
Истинската финансова свобода не започва с висок доход, а с финансова дисциплина.
Можеш да имаш висок стандарт на живот, скъпа кола и луксозен дом, но да продължаваш да работиш единствено за поддържането им.
Бих добавила от себе си – ЯСНО ПОСТАВЕНИ ЦЕЛИ И ЗВЕРСКА ДИСЦИПЛИНА!
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПАРИ
Длъжни ли са търговците да поддържат ПОС терминали❓️
Длъжни ли са търговците да поддържат ПОС терминали❓️
Безкасовите плащания са удобство и ни пестят разходи от таксите за теглене от банкомат, затова все повече потребители преминават към тях.
Навикът да плащаме с карта или през приложение обаче може да ни сблъска с изненадата, че не всички търговци разполагат с ПОС терминал. Това е така, защото повечето от тях нямат такова задължение по закон, а таксите за трансакциите се поемат от тях.

Законът в България вменява задължение за поддържане на ПОС терминал само на наведенията с две и повече звезди, но не и на магазините, например. Следователно, ако търговецът предлага възможност за плащане с карта, той може да определи условия за това.
Добрите търговски практики обаче предполагат потребителите да бъдат своевременно информирани за важните условия при продажбите в обекта.
Ако търговецът реши да въведе изискване за достигане на минимална сума за плащане с карта, той е в прявото си. Но поставянето на предупредителна табела с информация за това се разглежда като добра практика и застраховка за самия него.
В противен случай, ако клиентът научи в движение за подобно ограничение, може да се създаде ситуация с хипотеза за нелоялна практика.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
КОМЕНТАР6 months agoЖълтопаветният мейнстрийм пощуря от истината
-
ПОЛИТИКА6 months agoРадев прецака грозно Владо Николов!
-
ВАКАНЦИЯ5 months agoСамо 18 евро за дюнер в курорта “Албена”! Да хапнем на крак по морето
-
ЗАКОН3 months agoСМЕТНАТА ПАЛАТА ПОГВА ПЕЕВСКИ! Проверяват кой е плащал чартърите му до Дубай







