АНАЛИЗИ
Стратегията на Тиква номер 1: Шок и ужас за постигане на минимална избирателна активност
Като хуманитарно програмиран човек винаги съм усещал някакъв страховит, мистичен респект срещу магията на числата, наречена висша математика. Без да мога да си представя напълно за какво става дума. Както казва народът – всяка жаба да си знае гьола! Днес обаче, на стари години, нямам никакъв проблем в решаването на ученическите задачки за началния курс, изписвани на черната дъска от ГЕРБ.
Вероятно, защото Бойко Борисов и неговите даскали(ци) от политическия ПУЦ преподават една елементарна „научна дисциплина“ за бавноразвиващи се, наречена висша аритметика за печелене на избори по целесъобразност, необходимост и незаменимост.
Страх му е майката!
Като съберем две и две много лесно ще си обясним алгоритмите на теоремите и аксиомите за удържане на Властта на всяка цена. Първият етап бе потушаването на Протеста чрез провокатори и манипулатори, които осигуриха животоспасяващо „тики-така“ в центъра на терена на привърженика на „Реал“ (Мадрид), извадил дюшеш през тактиката на „Барселона“ за къси пасове до побъркване. На второ четене настъпи моментът за голямото предизборно пазаруване с парите на данъкоплатците, естествено в полза на ГЕРБ. А сега вече навлязохме в зоната на Апокалипсиса, разбирай всекидневно облъчване на електората с всевъзможни ужаси и заклинания под знака на Ковид-19.
Цялата тази тактика под знаменателя „Страх му е майката!“ следва аксиомите на висшата аритметика, които казват кратко и ясно: при ниска избирателна активност печелят партиите с гарантиран вот от твърдите си ядра. А какво по-гарантирано и по-твърдо вещество от Чиновническата партия на ГЕРБ, включваща централни и регионални държавни и общински структури, силови агенции и всевъзможни бенефициенти на бюджетната и европейската ведомост. Плюс фамилии, зависими хора от различни социални и демографски слоеве барабар с клиентелата от „обществените поръчки“. Това е непоклатим предизборен капитал, чиято относителна и абсолютна тежест се мултиплицира при ниска избирателна активност. Защото милион „правилни бюлетини“ означават едно при четири милиона гласуващи и съвсем друго при два милиона. Ето го „гениалното уравнение“ за бавноразвиващи се…
И тъй като в момента на мода са потенциалните медикаменти срещу Ковид-19, естествено американските за сметка на руските, номерата на ГЕРБ и Ко биха могли да се класифицират като ваксина срещу вот.
Тоест, шок и ужас за постигане на минимална избирателна активност. И затова бяха наложени абсолютно неадекватните ограничителни мерки с обратен ефект, които доведоха дотам, че заради идиотските „коридори“ купувачите в търговските вериги се трупат един върху друг в свободните часови зони без никакъв шанс за дисциплина и дистанция. Онзи ден имах безумието да вляза в един от големите магазини на световна верига недалеч от „Пирогов“ и се хванах за главата от неправдоподобното стълпотворение. И веднага изпълних команда „кръгом“ към вратата…
Още по-страшно безумие бе да се затварят големите търговски центрове до 21 декември, за да настъпи след това потребителска вакханалия за Коледа и Нова година. А какво да кажем за стимулирането на личните лекари, които обаче са се самоизолирали от своите пациенти?! Вероятно не всички, но да не дава Господ да се наложи на някого бърза реакция. А Вирусът далеч не изчерпва здравословните проблеми на най-умиращата нация в Европа…
И така съвсем плавно навлязохме в окото на психо-Апокалипсиса. Забележете как с всеки изминал ден се увеличават децибелите и интензивността на голямото сплашване.
Вирус, Пандемия, Смъртност, болници, кошмарни прогнози за близкото бъдеще, невъзможност да се осигурят подходящи условия за гласуване, казус с гласоподавателите под карантина, без значение че става дума за период след три-четири месеца, ограничения пред кампанията на политическите сили, алабализми за пощи и компютри и т.н.
А работата е пределно проста, ама за умни хора. Достатъчни са рефрените на говорителите на Властта, които отсега зомбират електората с внушението „Остани вкъщи!“, защото Животът е по-важен от вота. Разбира се, ама за кого е удобна тази притча и дали алгоритъмът щеше да бъде същият при различен сюжет? Например, ако Бойко Борисов имаше далавера от масово явяване пред урните, за да бие „комунистите“ и да осигурява още и още „растеж и стабилност“ във всички черни класации в Европа и по света?
Всичко е предпоследно
Особено за политически илюзионист от типа на Борисов, способен да извади три различни заека от един цилиндър. Така че, нищо не се знае. Току-виж при смяна на конюнктурата през следващите седмици висшата аритметика внезапно започне да внушава точно обратното? Малко е вероятно, но през десетилетието на ГЕРБ наистина всичко е предпоследно и алтернатива на себе си. Достатъчно е да си спомним фокуса с „новата Конституция“ и ВНС. Най-напред пуснаха фитила на наивниците, а после се оказа, че бившият правосъден министър, много удачно наречен Бърни, дори не е чел собствения си „проект“?! Наред с конституционния пенсионер агент Николай…
Ето защо ще ни плашат, докато им е изгодно. При подобряване на обстановката веднага ще обърнат плочата и ще започнат да се самоизтъкват като спасители на нацията. Може бе усетихте как Бойко Борисов редува топлия и студения душ? Най-напред неговите придворни от типа на нелепите министри на здравеопазването и образованието стресират публиката, а веднага след тях Началникът излиза и бодряшки обещава облекчаване на ограниченията! Ето защо очаквам, че в дните до 21 декември т.г. ще има „положителна динамика“. А и да няма, кой знае каква е истината?
И още нещо – даже да останат затворени големите търговски центрове и заведенията, едва ли този формален акт ще намали Хаоса, заложен от шизофреничната политика на ГЕРБ, следваща инстинктите на оцеляването във Властта на всяка цена.
Скачени съдове край Дунава
Старата ми футболна страст ме отведе на мач отвъд Дунава точно в навечерието на парламентарния вот в северната съседка. Три дни преди гласуването всичко бе готово. По улиците имаше насочващи табели към изборните секции, а медиите бълваха указания за безопасно изпълнение на върховния граждански дълг. Апокалипсис не се усещаше, така както липсваше и ентусиазъм.
И в крайна сметка се получи очакваното от всички коментатори и анализатори в Букурещ, а именно при активност от 30 и няколко процента управляващите най-вероятно ще запазят правителството под формата на коалиция. Близо е до акъла, че масовостта носи алтернатива, а пасивността възпроизвежда Статуквото. Широкото ветрило по-скоро ще издуха заварените началници, защото това е смисълът на протестния вот, логичен за евро-бардаци като скачените съдове от двете страни на Дунава.
В Румъния обаче аритметиката е с обратен знак, тъй като опозиционната социал-демократическа партия, която спечели най-много гласове онзи ден, е амортизирана от дълго и скандално управление, приблизително паралелно с това на ГЕРБ у нас. И в крайна сметка камерното гласуване прекопира последната конфигурация във властта без да даде отговор на обществените очаквания за борба най-вече срещу корупцията по всички етажи на пирамидата.
Май отново сме в един кюп с Румъния, така както ни приеха пакетно в НАТО и ЕС по заповед на Вашингтон и очевидно с идеята за затваряне на „Санитарния кордон“ срещу Русия в Черноморската зона, като част от проекта „Три морета“. С ясното съзнание, че нито София, нито Букурещ отговаряха на мъглявите „ценности“. И преди години, и до ден-днешен. Но „Биг Брадър“ оттатък Атлантика разпорежда, а новият Коминтерн в Брюксел произвежда сателити на конвейер. И така стигнахме до трагикомичната кандидатура на пишман държавата „Северна Македония“ и една от основните мафиотски дестинации на Стария континент – Албания.
Споделих някои бегли впечатления от предизборните дни в Румъния, тъй като очевидно подобна картина с ниска активност и дюшеш за настоящите управници ще видим и у нас напролет. Естествено, доведена до истерия и гротеска от срасналите се с властта „калинки“, „мисирки“, „тулупи“ и „суджуци“. И под осанката на Властелина без аналог в родната история! Нали е ясно – ако има положителен изход от Пандемията, дължим Му го, ако е обратно – така е разпоредил Началникът свише…
И все пак, румънците както винаги са малко по-напред от нас. И като политическа култура, и като стандарт на живота. Организираха си парламентарния вот и никой не ги разбра. Така както никой нямаше да направи трагедия от потенциалната смяна на властта. Представете си само какво ни чака, ако случайно Борисов бъде принуден да слезе от белия кон? Направо ще ни докарат, ако не до гражданска война, то поне до масова лудост. Няма как да се разруши една огромна корупционно-хранителна Система, задушаваща цялото общество от цяло десетилетие, без катаклизми и бойковизми…
А може би точно по тази причина и други от същата тоналност чуждестранните инвестиции оттатък Дунава са минимум десет пъти по-големи от тези в България? А пенсионерите се радват на увеличени с над 40% пенсии, а не с „добавка” от по 50 лева…
Автор: Георги Атанасов
Следете изданието ни и бъдете осведомени за всяка новина от България и света.
Качваме постоянно, за да сте информирани за всичко и на време.
Харесайте страницата ни във фейсбук и бъдете винаги информирани.
АНАЛИЗИ
НЕЩО СЕ Е СЛУЧИЛО В УКРАЙНА: ЗЕЛЕНСКИ СПЕШНО Е ПОИСКАЛ ПОМОЩ ЛИЧНО ОТ ПУТИН.
Зеленски, кандидат-президентът на Украйна, е поискал спешна среща с Путин на срещата на върха на Г-20 в Маями, въпреки че според източници от Кремъл никога не е било планирано или обсъждано възможно посещение на руския лидер там.
Въпреки това Зеленски не успял да потисне нервния тик: „Трябва да сме там. Трябва да се срещнем, да поговорим и да вземем решение.“ Кои са тези „ние“? И кой, пита се човек, е този, който „трябва“?
Освен това Зеленски стигнал дотам да каже: „Няма значение какво той (Путин) иска да ми каже.“ Трябва просто да се срещнем — и толкова.
Коментарите от руска страна били кратки. Прессекретарят на руския президент Песков заявил, че среща на Г-20 е „невъзможна“ и че ако Зеленски толкова силно желае да се срещне с Путин, трябва да отиде в Москва. Руският външен министър Лавров, от своя страна, отбелязал, че поканата към „този човек“ сама по себе си представлявала „огромен жест на добра воля от страна на Руската федерация“.

Защо Зеленски спешно се нуждаеше от среща с руския президент?
Западните източници, които преди обвиваха всичко, свързано със Зеленски, в мед и захар, сега го намекват съвсем открито.
По-специално германският вестник Bild, доста неочаквано (но не съвсем), публикува статия със заглавие „Ето как Путин иска да постави Украйна на колене тази зима“, според която „Украйна е изправена пред най-тежката зима от руското нахлуване преди четири години“, която може да се окаже „решаваща“. Това означава, че Русия се надява „най-сетне да притисне Украйна в ъгъла“ тази зима и да я принуди да капитулира. Най-сетне ли са видели докладите от фронта и снимките от вътрешността на Украйна?
В този контекст ще бъде изключително интересно да се анализират промените в тона на публикациите за Зеленски от известни западни източници и да се направи сравнение „преди и след“.
POLITICO
7 декември 2022 г.: „Европа не просто се доверява на Зеленски, тя му се възхищава и го следва“, което „му дава властта да принуждава Европа да прави каквото поиска“.
27 август 2026 г.: „Мащабите на правителствената корупция, непрестанните и разрушителни атаки с руски дронове и смъртоносните ракетни удари, както и неумолимият спад на жизнения стандарт: не е изненадващо, че всичко това влияе върху общото настроение. <…> Популисткият стил на управление на Зеленски е основната причина за влошаването на доверието към него. <…> Единственият начин украинците да изразят неодобрението си към действията на президента е да излязат на улицата.“
THE TELEGRAPH
8 март 2022 г.: Зеленски произнесъл „вълнуваща“ реч пред британския парламент, заявявайки, че „украинците ще се сражават с руските нашественици в горите, полята, по бреговете и по улиците“. Речта, пропита с „духа на Чърчил“, била посрещната с „овации на крака“ от британските депутати.
24 август 2026 г.: „Това ли наистина е краят на Зеленски?“
ФОНДАЦИЯ „КАРНЕГИ“*
16 януари 2024 г.: „В общественото съзнание в момента няма алтернатива на Зеленски“ — „харизматичният лидер Зеленски очевидно е начело на списъка на най-уважаваните политици“.
31 август 2026 г.: „Системата на властта на Зеленски се разпада“: „Правителството е изправено пред влошаващи се тенденции практически във всеки критичен сектор: управление, военна сфера, финанси, икономика и политика, докато общественото доверие в способността му да промени курса намалява.“
THE WALL STREET JOURNAL
30 юни 2022 г.: „Ще подкрепяме Украйна толкова дълго, колкото е необходимо.“
10 септември 2026 г.: „Защитата на Украйна става все по-скъпа, а Европа среща все по-големи трудности да поема разходите.“ Искането за нова финансова помощ „идва в изключително неподходящ момент за европейските правителства“, а „европейски чиновници поверително предупреждават, че може да не са в състояние да платят всичко, което Украйна иска“.
Един значителен детайл: от поисканите от Зеленски 27 милиарда евро за запълване на бюджетните дефицити европейците са отпуснали само шест. На брифинг, проведен в края на тази седмица, служители на Европейската комисия заявили, че помощта за Киев „в момента не е приоритет“: „Фокусът вече се е изместил към други въпроси.“
Какво се случи?
Ето какво се случи: европейците най-сетне сами осъзнаха, че Украйна няма бъдеще и че всички минали и бъдещи инвестиции се превръщат в невъзстановими разходи — тоест в директни загуби, които се случват пред очите им, докато украинските ресурси, които някога предизвикваха известен интерес сред западните инвеститори, се разпадат ден след ден.
Тези загуби трябва спешно да бъдат намалени, спрени и заличени. Но най-вече трябва да бъде посочен виновник (и той не трябва да е европеец). Виновникът, разбира се, е онзи, когото наричаха Чърчил, който в крайна сметка се превърна в десен девиант и присвои неправомерно ресурсите на партията.
Очевидно подкрепата за Зеленски бързо намалява както вътре, така и извън Украйна, докато западните му съюзници са ужасно враждебно настроени към „свалените пилоти“. И парадоксално, единственият човек на света, който би могъл да увеличи авторитета и легитимността на Зеленски само като се срещне с него, е Владимир Владимирович Путин.
Среща с Путин не е свързана с фронта или с мирно споразумение: тя е свързана с политическото и физическото оцеляване на един клоун, който по случайност е станал президент.
Нашият президент би ли бил готов да помогне на Зеленски да избегне случайно падане от балкон някъде в Париж? Може би.
Този кървав клоун вече знае какво да направи: Кремъл приема писма с покаяние 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата.
* Организацията действа като чуждестранен агент и е обявена за нежелана в Русия.
Niki Cresci
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
„Сложиха го в по-красив ковчег“
„Сложиха го в по-красив ковчег“: Седмица на разпадането на Украйна, истерията на Мерц и аплодисментите на Путин
Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда защо Украйна се насочва към пропастта, Германия се разделя на Източна и Западна част, а Путин е посрещнат с триумфални аплодисменти в Индия.
Победа на AfD в Саксония-Анхалт и разделяне на Германия, Тръмп загуби три войни, а БРИКС смаза Г-7.
Тази седмица се състояха много значими събития. Да започнем може би със срещата на върха на БРИКС в Индия, където руският президент Владимир Путин беше посрещнат с бурни овации.

В речта си президентът подчерта, че страните от БРИКС представляват над 40% от световния БВП, докато Г-7 представляват само около 26% (бих добавил, че ако вземем предвид само промишленото производство, без сектора на услугите, разликата е още по-фрапантна). Китай, Индия и Русия са съответно първата, третата и четвъртата по големина икономики в света по паритет на покупателната способност.
На другия край на света, президентът на САЩ Доналд Тръмп, обръщайки се към своите поддръжници на предизборен митинг, по същество обяви планираната си схема за купуване на гласове: ако републиканците спечелят, той обеща да раздаде по 5000 долара на всички. Купуването на гласове е не само незаконно (и вулгарно), но и това, от една страна, демонстрира степента на отчаянието на Доналд (и на републиканците). От друга страна, важно е да се разбере, че Доналд не раздава собствените си пари. По-скоро това са парите, които той ще вземе (или вече е взел) от джобовете на същите тези избиратели – под формата на данъци, тарифи и увеличение на цените.
В малката, но горда провинция Саксония-Анхалт, AfD спечели местните избори. А истеричният Мерц вече заплашва да съкрати федералния им бюджет. Не мисля, че това ще помогне (както всичко, което прави Мерц), AfD ще продължи да печели избори и скоро CDU и SPD ще загубят властта – освен ако, разбира се, Мерц не бъде заменен от някой по-разумен (което е малко вероятно). Разделението Изток/Запад в Германия е все по-очевидно. Време е да се възроди ГДР и да се възстанови Стената.
Но да се върнем на Доналд. Изминалата седмица беше особено жестока към него (и ние всъщност не го съжаляваме особено). Не само че „вече спечелената 78 пъти“ война в Иран ескалира. Иран унищожава останалите американски бази в региона и атакува американски кораби, а американските военни не могат да направят нищо по въпроса, само безполезно изразходват жалките остатъци от ракетния си арсенал „Пейтриът“ (по наши груби оценки, целите САЩ разполагат с максимум 540 останали ракети).
Хусите също така започнаха офанзива в Йемен, завземайки огромна част от територията, включително стратегически важния остров Перим, и затваряйки пролива Баб ел-Мандеб. Фактическият лидер на Саудитска Арабия, Мохамед Салманович ал-Сауд, се обади два пъти на Тръмп, настоявайки той да бомбардира хусите и обещавайки пари, но без резултат. Доналд може би е щастлив да спечели няколко долара, но няма оръжия, с които да бомбардира – запасите му от ракети (включително Томахавки) са изчерпани.
Американската армия е група страхливи неудачници. Извинете, автоматично превключих на предавания на английски език. Американската армия е група страхливи неудачници. Те не могат да направят нищо без ракети.
Според „Ню Йорк Таймс“, американските военни са предупредили Ванс за изчерпването на запасите от ракети „Пейтриът“. Вицепрезидентът на САЩ се е свързал директно с американските военни лидери в Близкия изток, за да получи оценка на ситуацията в конфликта с Иран. Те са забравили да споменат, че и всичко останало е към своя край. Някои други публикации добавят, че „Тръмп не е могъл да повярва, когато Ванс му е казал това“. Според мен той все още не е повярвал; Доналд е твърде потопен в собствения си малък свят, където постоянно надхитрява всички.
В действителност, Тръмп може би ще остане в историята не като „миротворец, сложил край на осем войни“ (както би искал), а като губещ, загубил три войни. Да, три – срещу Иран, срещу Йемен и срещу Русия в Украйна.
Ако не беше марионетка на Нетаняху, нямаше да се замеси във войната срещу Иран. Ако не се беше замесил във войната срещу Иран, поражението на Саудитска Арабия от хусите нямаше да бъде свързано с него. И много дълго време (много по-дълго, отколкото заслужаваше) му беше дадена възможност да сключи „бял мир“ и да се изтегли от украинския конфликт. Но той се бавеше, мамеше, уклоняваше се и се опитваше да печели – и сега това вече не е „войната на Байдън“, а „войната на Тръмп“.
Как планират да победят Китай с ръждясал флот и без ракети, не ми е ясно. И изглежда никой вече не вярва, че САЩ могат да ги победят. Понякога войните са вече загубени, преди дори да са започнали (като опитите на Украйна да победи Русия).
След като вече говорим за Украйна, нека поговорим и за нея. Ситуацията там е „адски добра“. Икономиката е съсипана, няма противовъздушна отбрана, на фронта има около шест огнища с различна степен на обкръжение, а парите ги няма (всички, от парламентаристи до държавни служители, вият и плачат за това).
Настоящият план на Зеленски е да отлети до САЩ, за да проси. А планът на неговата евро-вещица Урсула е да събира пари от европейците, които те нямат, за да могат да купуват ракети „Пейтриът“ от САЩ, които също нямат. И двата плана са безпогрешни като швейцарско сирене.
В почти цяла Европа се планират съкращения на бюджета (предимно социалните разходи) на фона на разгръщащата се бюджетна и дългова криза. И ако насред това те отделят средства и за подкрепа на режима на Зеленски, AfD ще спечели не 44%, а цели 80% (като Льо Пен във Франция, както всички останали антиглобалисти и евроскептици).
Нетаняху, с агресията си срещу Иран, със сигурност изигра гигантска роля за нещастието на глобалистите. Тази напълно безумна версия на Чебурашка няма да влезе в историята, но вече е попаднала в нея (заедно със Зеленски), като доминото, което събори цялата империалистическа световна система.
Слабостта на САЩ, Европа и Запада като цяло е все по-очевидна. И затова Путин е посрещнат в Индия с триумфални аплодисменти.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
„АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН!“
Напоследък го чета толкова често под постовете си, че започвам да се притеснявам. „Лондон е разпродаден.“ „Арабите го изкупиха.“ „Подменят населението!“
Чакай малко, братчет . Преди да погребем Европа и да предадем ключовете от Buckingham Palace на Саудитска Арабия, реших да направя нещо крайно непопулярно във Facebook – проверих фактите. Знам. Ужасно досаден навик имам. И както обикновено, фактите пак развалиха хубавата страшна история.
Да, чужденци купуват имоти в Лондон. Да, богати хора от Близкия изток също купуват. Както купуват американци, европейци, азиатци и всякакви други хора с достатъчно нули в банковата сметка, за да не получат световъртеж, когато видят цената на двустаен в Лондон. 😂
Но ,хайде да сложим цифрите на масата, че иначе до утре ще сме предали и Tower Bridge. Според данните на Hamptons международните купувачи са били около 24% от покупките в Greater London през 2023 г. Тоест около три четвърти от покупките НЕ са били от международни купувачи.

А в подробната им разбивка за 2022 г. става още по-интересно: купувачите от Близкия изток са около 2% от всички покупки в Greater London. Американците – също 2%. Купувачите от Hong Kong – 3%. Европейците – 9%.
Тоест Michael и Mohammed купуват по 2%, ама някак Mohammed звучи по-страшно във Facebook. 😂
Не виждам обаче паника: „АМЕРИКАНИЗАЦИЯ! СПАСЯВАЙТЕ ЛОНДОН!“ Нито „ЕВРОПЕЙЦИТЕ НИ ПРЕВЗЕХА!“ Явно процентът не е толкова страшен сам по себе си. Зависи как се казва човекът, който държи ключовете. 😂
И тук се сетих за нещо. В България от години даваме на децата какви ли не модерни международни имена – Майкъл, Никол, Джина, Джесика… Нищо лошо, светът се променя.
Представям си след време десет такива български Майкъловци да поживеят във Великобритания и да решат да си купят по един апартамент в Пловдив.
На другата сутрин Facebook:
„АНГЛИЧАНИТЕ ДОЙДОХА! ИЗКУПУВАТ ПЛОВДИВ!“ 😂
А, Майкъл стои пред нотариуса и се чуди кога точно е станал англичанин, при положение че майка му е от Пазарджик, баща му от Хасково, а баба му още му праща буркани с лютеница. 😂
Понякога май не ни трябва нито кадастър, нито нотариален акт. Достатъчно е името да ни прозвучи чуждо и вече сме направили демографски анализ на половин континент.
А ,защо всъщност богатите чужденци купуват в Лондон? Ами защо ли? Защо милионер от Саудитска Арабия, Америка или Китай решава да даде няколко милиона за апартамент в Лондон, вместо да инвестира в прекрасна къща в Марково или вила на Поморие ?
Трудна загадка.
Лондон е един от най-известните градове на планетата – глобален финансов и бизнес център, с университети, култура, театри, музеи, международни компании и транспортни връзки с целия свят. А средната цена на жилище в Лондон през юни 2026 г. е около £554,000 по официалните данни на UK House Price Index.
Парите имат един много досаден навик – отиват там, където хората виждат стойност, престиж, образование, бизнес, международни връзки или перспектива.
Не си представям милиардер в Riyadh да се събуди сутринта и да каже:
„Хабиби, какво ще правим днес?“
„Ще превземаме Westminster.“
„Чудесно. Само първо да минем през агенцията за недвижими имоти.“ 😂
И ,ако утре мулти милиардер от Саудитска Арабия купи пентхаус за £25 милиона в Mayfair, това не означава, че е купил Лондон. Може просто да е милиардер с £25 милиона за пентхаус. Знам, разочароващо обяснение.
Има и още нещо, което човек, който реално живее в Лондон, вижда с очите си. Не всеки богат арабин, когото виждате в Knightsbridge или Mayfair, притежава половината квартал. Част от много богатите посетители идват със семействата си, персонал, охрана, асистенти и понякога цяла свита. Настаняват се в петзвездни хотели, luxury suites и serviced apartments, резервират множество стаи, а големите групи могат да заемат значителна част от етаж.
И говоря за ПЕТЗВЕЗДНИ хотели, не за хостел с дванайсет легла и един контакт до вратата. 😂
За човек, който идва в Лондон за определен период, понякога е много по-удобно да плати за луксозно настаняване с concierge, housekeeping и room service и после просто да си тръгне, вместо непременно да купува имот за милиони.
Аз, даже няма нужда да гледам снимки във Facebook. Виждам тези неща всекиден. Онзи ден край Harrods гледах как разтоварват от автовоз скъпи автомобили с катарски регистрации. Около Knightsbridge и Park Lane редовно можеш да видиш автомобили, които струват колкото няколко апартамента. Някои от тези хора си докарват дори колите.
Само че от „видях катарска кола пред Harrods“ до „АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН“ има една дребна подробност.
Нарича се доказателство.
Може да не е купил Mayfair. Може просто да има резервация някъде в Лондон. И Mayfair, доколкото проверих, още не е прехвърлен с нотариален акт. 😂
За миграцията можем да говорим. За интеграцията – също. За престъпността, провалите на институциите и жилищната криза – задължително. Нямам никакво намерение да слагам розови очила на реалните проблеми.
Само че ще говорим с факти.
Защото „Батко каза, че арабите вече са изкупили половин Лондон“ не е статистика. Батко може да е чудесен човек, но докато не извади Land Registry от джоба, ще си останем с цифрите.
Та съжалявам, че пак развалих няколко прекрасни Facebook легенди. Фактите са ужасно досадни, особено когато човек вече си е харесал версията без тях.
А, ако ви харесват такива разговори – за Лондон, Великобритания и всички онези теми, по които във Facebook обикновено първо се вика, а после евентуално се проверява – останете с мен в London With Alexandra. Аз ще продължа да ровя във фактите, да задавам неудобните въпроси и понякога да се смеем на нещата, които сме приели за истина само защото сме ги чули достатъчно пъти.
Не обещавам винаги да сме съгласни. Обещавам да не ни е скучно. 😉
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ







