Изумителна е наглостта, с която ГЕРБ отказва да реши проблема с недосегаемия и безотчетен главен прокурор

Над мен е само Господ. Тази фраза, приписвана на първия демократично избран главен прокурор Иван Татарчев, вероятно е най-краткото, но и най-пълно описание на всевластието на шефа на държавното обвинение. Без значение дали се казва Иван, Борис, Сотир, Никола. Огромната власт, съчетана с липсата на адекватен контрол и специфичните характерови особености на този, който заема поста, може да доведе до пагубни последици за върховенството на правото и демокрацията. От десетилетия живеем в този филм. Проблемът бе ясно посочен в решението на съда в Страсбург от 2009 г. по делото “Колеви срещу България”. И досега си остава на дневен ред.

ГЕРБ опитват да ни излъжат,

че ако Висшият съдебен съвет даде 7-годишен мандат на някой прокурор да се занимава само със сигналите и разследванията срещу главния, проблемът ще бъде решен. Преди Коледа парламентът скоростно прие предложенията за промени в Наказателно-процесуалния кодекс, с които се създава т.нар. специален прокурор, наричан от някои супервайзър, а от други, на шега или не – директор на водопад. Този прокурор ще се избира с обикновено мнозинство от съвета по предложение на шестима от членовете на прокурорската му колегия.

Да си го представим. В прокурорската колегия са главният и още 10 души, които действат като един по волята на шефа. В пленарния състав на съвета положението не е много по-различно. А и обикновеното мнозинство, с което ще се избира спецпрокурорът, е само от 13 души – т.е. прокурорската колегия, плюс още трима, ако приемем, че главният не участва във вота заради конфликт на интереси. Или поне формално не участва.

Всъщност съветът и главният прокурор рано или късно ще имат думата за кариерата на специалния прокурор. Така, ако се наложи да разследва главния, той ще може да избира – да е камикадзе, което да взриви мястото си в системата, но да си свърши обективно работата, или да смачка проверката срещу главния прокурор, за да не го дразни. Цената си струва – 7 години добре платено нищоправене, които при това ще влязат като огромна червена точка в CV-то.

На 15 декември, точно в навечерието на гласуването на проекта на ГЕРБ на първо четене, директорът на дирекция “Права на човека” към Съвета на Европа е изпратил на българските власти предварителни коментари по проекта – че няма нужните гаранции за провеждане на независимо разследване на главния прокурор, както и на приближените му. Позицията е част от ангажимента на Комитета на министрите на СЕ да следи за изпълнението на решението по делото “Колеви”.

В становището се посочва, че риск за независимостта на този спецразследващ е, че ще бъде номиниран от прокурорската колегия, а за избора му ще са достатъчни и още няколко гласа в съвета, върху чиито членове главният прокурор има лостове за влияние.

Тази позиция обаче беше премълчана в Народното събрание.

Дори вероятно е част от причината за пришпорването на проекта.

Венецианската комисия вече толкова пъти е давала рецептата, с която проблемът с недосегаемия и безотчетен главен прокурор да бъде решен, че е изумителна наглостта на ГЕРБ, с която брани статуквото с имитация на реформи.

Промяната трябва да тръгне от Висшия съдебен съвет. В момента мнозинството в него са фигуранти, които обслужват волята на главния прокурор и на изпълнителната власт. Последният пример с реакцията им по скандала “ЦУМ-гейт” достатъчно красноречиво ни напомни това. От съвета ще има смисъл, ако бъде създадена реална гражданска и политическа противотежест от независими хора в прокурорската колегия, които да балансират влиянието на главния прокурор там. Това ще му попречи безпрепятствено да произвежда свои клонинги, които да бъдат инсталирани навсякъде в системата. И макар и бавно, в един момент ще доведе до появата на независими магистрати в прокуратурата. Които най-малкото ще имат самосъзнанието, че трябва да си вършат работата по закон и съвест.

Сега гражданското общество има роля в избора, колкото да се използва за параван.

Парламентът след пазарлъци между партиите праща в прокурорската колегия прокурори, тоест хора, които йерархично са зависими от главния след края на мандата си в съвета. Така само се подсилва влиянието на главния прокурор в кадровия орган и се обезпечава изпълнението на волята му по всички въпроси, които засягат системата. Като се започне от реакцията, когато е застрашена независимостта ѝ, мине се през разпределянето на финансите ѝ и се стигне до най-баналното назначение на младши магистрати.

Точно затова и преди да бъде създадена фигурата на спецразследващия, първо трябва да се реформира Висшият съдебен съвет. За това също има десетки препоръки, за които властта просто си затваря очите.

Разбира се, автентичната воля на избирателите няма как да бъде подменена. Ако в парламента влизат некомпетентни, корумпирани и зависими хора, те няма как да изберат честни и свестни членове на Висшия съдебен съвет.

Не трябва да се подценява и фактът, че върху прокурорските актове, с които се отказва образуването на разследване, няма съдебен контрол. Той би означавал и много повече публичност, която винаги е гаранция за злоупотреби. В момента главният прокурор Иван Гешев повтаря като развален грамофон колко публична е институцията му. Публичността ѝ обаче се изразява в саморазправа с противниците си. Затова например не прочетохме протоколите от разпитите на премиера Борисов за снимките и записите, въпреки че замитането на тези скандали от прокуратурата постави куп въпроси. Но ни се представиха записани разговори, които би трябвало да уязвят президента Румен Радев, когото Гешев припознава като враг, още откакто не подписа указа за назначението му от първия път. Или други, които да покажат колко платени и инсценирани са протестите срещу правителството и срещу самия Гешев.

Да разследва главния би могъл някой прокурор в края на кариерата си, избран от списък с такива магистрати. Има и идея да го прави състав от трима съдии с върховен ранг. При тези варианти обаче

има опасност да се получи наистина независимо разследване.

А не е това целта, нали…Лятото на 2020 г. Конституционният съд разтълкува, че всеки прокурор може да разследва главния и през това време той не му е подчинен. Това веднага се превърна в аргумент на държавното обвинение да настоява, че няма нужда от реформа, а недосегаемостта е просто мит.

Стигна се дотам, че докато Гешев беше изслушван от депутатите, той им обясни, че “българският главен прокурор, подобно на вас, няма как да извърши престъпление при и по повод работата си, почти невъзможно е”. ГЕРБ всъщност се страхува неистово от това да има реално независим прокурор. Защото, ако един стане свободен, има опасност всички да го последват.