Connect with us

ПАРИ

ДОКОГА? Covid-милиардите изчезнаха – уж раздадени на бизнеса, а народът гладен

Published

on

Трите милиарда лева, които крадците от ГЕРБ уж са раздали на бизнеса в Covid кризата, буквално изчезнаха. Бойко Борисов твърди, че парите са се влели в икономиката, докато народът гладува и няма жив предприемач извън обръчите на властта, който да е видял и лев.

„Ако ни бяха изплатили компенсациите навреме, нямаше да има протести“. Това призна един от недоволните представители на ресторантьорския бранш по време на протеста пред Министерския съвет в сряда.

Настояването да се отворят заведенията още на 1 февруари за много хора изглежда безумно при вихрeщата се пандемия и все още затворени училища. За персонала и малките собственици на кафенета и ресторантчета, останали без работа от края на ноември, обаче започването на работа изглежда единствената надежда за получаване на някакви доходи, пише „Сега”.

Защото всички, опитали се до момента да вземат ковид-помощи от държавата, се сблъскват с мудността на костенурка, с която действа администрацията.

Затънала в бюрократични процедури на оценяване, съгласуване, проверяване, връщане и подписване на договори, администрацията протака с месеци отпускането на сумите, които в голяма част от случаите се оказват и символични.

На фона на растящото недоволство премиерът дни наред хвърля в пространството бомбастични хвалби за раздадени милиарди. „Осигурили сме достъп до 2 млрд. лв. в подкрепа на хората и фирмите. Даже 3 млрд., ако се вземат предвид и допълнителните пари за пенсионерите“, тръби Борисов.

Вярно, сумата е леко редуцирана в сравнение с миналата пролет, когато бяхме засипани с обещания за 4.5 млрд. лв. в помощ на всички пострадали от пандемията. И въпреки това премиерските сметки за осигурени 2 млрд. лв. предизвикват недоумение при толкова критики за фатално забавяне на спасителните помощи. Колкото и да се опитваме да изчислим отпуснатите до момента пари и тези, които се очаква да бъдат преведени, сметките на Борисов не излизат с 500-600 млн. лв.

Бонусите за пенсионерите от 50 лв. месечно, които се раздават от август и ще продължат до март, изобщо не ги броим, защото нямат нищо общо с пандемията. Целта им единствено е да спечелят благоразположението на възрастните хора към управляващата партия ГЕРБ на изборите през пролетта.

На две министерства трябва да сме благодарни за „рога на изобилието“, става

ясно от думите на премиера – министерството на труда и министерството на икономиката.

Само преди дни социалният министър Деница Сачева даде следния отчет пред Народното събрание: По мярката за запазване на заетостта „60/40“ са изплатени 747 млн. лв., по разновидността ѝ „80/20“ за туристическия и транспортния сектор – 82 млн. лв., а за компенсации в размер на 24 лв. на ден за персонала в затворените от ноември фирми – до момента 8.6 млн. лв.

Дотук за запазване на работните места в закъсалите фирми излиза, че са изплатени около 838 млн. лв.

Най-мащабната програма „60/40“ неколкократно бе прекроявана след не особено успешния ѝ старт през юни. Заради нея бе актуализиран Бюджет 2020 с 1 млрд. лв. извънредни разходи. По-интензивно схемата заработи едва наесен, когато някои от условията бяха облекчени, така че повече работодатели да проявят интерес.

Месеци наред правителството упорито отказваше да покрие част от осигурителните вноски, които са за сметка на работодателите. Сега Сачева отчита, че с „60/40“ са спасени 250 000 работни места. А можеше да са далеч повече и доста по-рано, без да се стига до толкова много съкратени.

Месеци наред едни от най-пострадалите от коронакризата сектори – туристическият и транспортният, чакаха схемата да бъде трансформирана, така че субсидията за работните места да е по-осезаема от 60% от възнагражденията.

С предоставянето на 290 лв. допълнително за всяко работно място в тези сектори са запазени 30 000 работници в над 1050 фирми, отчита социалното министерство. За разлика от „60/40“, парите за „80/20“ бяха осигурени от ОП „Развитие на човешките ресурси“.

Пак оттам идва и финансирането за схемата „Запази ме“, добила популярност и като „75/0“, предназначена да компенсира останалия без работа и доходи персонал в затворените заведения, фитнес-зали, магазини в моловете, кина, обучителни школи и др. Това са въпросните 24 лв. на ден, чието забавяне толкова много разгневи хората от ресторантьорския бранш. В средата на януари – два месеца и половина след втория локдаун, голяма част от работещите са получили единствено смешните 24 лв. Парите са един единствен работен ден от ноември.

В последните няколко дни социалното министерство и Агенцията по заетостта се разбързаха, та успяха да добутат изплатените компенсации до 8.6 млн. лв. на 36 000 души. Простата сметка показва, че с тези пари са им изплатени помощи за има-няма 10 дни. За останалите дни, както и още 17 000 работници от затворени бизнеси, кандидатствали за помощи, ще се чака края на януари. Вероятно в сметките на премиера за раздадените пари обаче е калкулиран целият бюджет на схемата от 50 млн. лв.

Още по-трудно е да се натаманят до към 1 млрд. лв. помощите, дадени от Министерството на икономиката. В сайта на ведомството периодично излиза информация за „напредъка по антикризисните икономически мерки изпълнявани от Министерството на икономиката за преодоляване на негативните ефекти от пандемията върху българската икономика“. Самият министър Лъчезар Борисов обяви тези дни, че 550 млн. лв. по тези мерки вече са достигнали до граждани и фирми.

От справката за „напредъка“ към 15 януари обаче става ясно, че от въпросните 550 млн. лв. 2/3 са кредити, които трябва да се връщат. Като безвъзмездна помощ са преведени само 173 млн. лв. на близо 21 000 микро и малки фирми, 10 млн. лв на туроператори и около 15 млн. лв. на автобусни превозвачи.

Малките фирми обаче очакваха почти четири месеца своите грантове от 3000 до 10 000 лв., след като подадоха заявленията си още през май. Други около 3000 дребни предприемачи, които не бяха одобрени заради пропуски в документацията, но получиха през есента обещание също да бъдат подпомогнати, още чакат парите си – около 26 млн. лв. по думите на министър Борисов.

Помощите за средните фирми, пострадали с над 20% спад на оборотите през пролетта, също още не са получили и лев по банковите си сметки. Те кандидатстваха за грантове от 30 000 лв. до 150 000 лв. през август, а общата сума на одобрените през декември заявки е за 178 млн. лв. От тогава тези фирми чуват обещания, че парите ще дойдат „до дни“.

Туроператорите също са в процедура, която не е ясно кога ще приключи. Браншът, като един от най-пострадалите от COVID-пандемията заради ограниченията за пътуване, вече получи 10 млн. лв. за покриване на текущи оперативни разходи, но сумите се оказаха символични – едва 1% от оборота преди пандемията.

Сега Министерството на туризма съдейства да се разпределят още 51 млн. лв., осигурени от Бюджет 2020, с които приоритетно да се покрият предплатените, но провалени през миналата година екскурзии и почивки. Още не е започнало кандидатстването за тези пари, обещани през ноември.

По подобна схема фирмите от автобусния превоз едва след Коледа започнаха да получават заделените за тях 30 млн. лв. През есента подпомагане поискаха над 600 превозвачи, като помощи до момента са получили половината от тях.

В сряда, часове преди протеста на ресторантьорите, Националната агенция по приходите обяви, че вече е превела 22 млн. лв. от обещаните 156 млн. лв. компенсации за затворените бизнеси. До момента пари са получили 2223 фирми от общо кандидатствали 8100. Обещанията на НАП са до края на месеца всички средства да бъдат разплатени.

Всъщност това е първата схема, по която има сравнително бърза реакция – парите достигат до бизнеса за около три-четири седмици след кандидатстването. Именно с тази цел приходната агенция бе привлечена в процедурата – заради най-голямата си подготвеност да прави проверки и да превежда бързо сумите на бизнеса. Защо това не се случи по-рано?

Така реално изплатени безвъзмездни помощи за пострадалия от пандемията бизнес към средата на януари са за около 220 млн. лв. За други над 350 млн. лв. има одобрени заявки, но парите се бавят неясно защо.

Към финансовата помощ за фирмите и гражданите премиерът и министърът на икономиката включват и раздадените през Българската банка за развитие (ББР) кредити. Безлихвени заеми за общо 160 млн. лв. до момента са получили около 26 000 физически лица – работещи, принудени да излязат в неплатен отпуск, и самоосигуряващи се.

На доста по-слаб интерес се радват „евтините“ заеми за бизнеса. С гаранцията на ББР банките са отпуснали на 1300 малки и средни предприятия заеми за 158.8 млн. лв. Както стана ясно от сигнали на фирми, кандидатствали за тези кредити, те далеч не са „евтини“ и по нищо не се различават от стандартните заеми на банките. Пострадалите от пандемията фирми обаче са принудени да теглят заеми, докато чакат помощи от държавата.

Работодателските организации също разкритикуваха огромното забавяне – почти с година, на помощите за закъсалите фирми.

„Парите, които още не са получени като подкрепа за първата COVID-вълна, са похарчени предварително. Очакването им от съконтрагенти и от кредитори само отлага обявяването във фалит. Ситуацията никак не е розова“, коментира Васил Велев, председател на АИКБ.

И предупреди: Постоянното отлагане на компенсирането на закъсалите компании ще доведе дотам, че „спасените“ работни места с мярката „60/40“, ще изчезнат, защото предприятията ще затворят и работниците няма да има къде да се върнат.

ПАРИ

Ще удвои ли златото цената си?

Published

on

By

В последните години цената на златото расте постоянно. От 2020 година до днес тя е стигнала от 1585 долара за унция до актуални малко над 4000 долара. Хората и банките предпочитат да влагат средствата си в благородния метал, за да ги защитят от инфлацията. А повишеното търсене естествено се отразява на цената.

Икономистите на Дойче банк са установили, че централните банки по цял свят интензивно купуват злато – става дума за финансови институции от Китай, Русия, Индия, Турция, както и от бързоразвиващите се страни. Затова до 2031 година златото може да достигне и цена от 8000 долара за унция – т.е. двойно повече от сега.

Новият играч: криптовалутите

Преди обаче да се погледне напред, трябва да се направи анализ как изобщо се стигна до сегашното положение или – как настъпи треската за злато от последните години. Финансовият експерт Франк Шаленбергер посочва причините пред ДВ: “Опасенията от спад в лихвите и слабият американски долар, интензивните покупки на емисионните банки, както и високото търсене на монети и кюлчета”.

Шаленбергер изтъква, че в момента има и един относително нов участник на пазара: криптовалутите. Те стават “все по-важна група клиенти, тъй като също диверсифицират активите си включително чрез покупки на злато. Ако подемът на тези валути продължи, това би могло да доведе и до още по-голямо повишаване на цената на златото”.

Михаел Хсю, анализатор на Дойче банк, дели клиентите на “еластични” и “нееластични” и смята, че вторите, например емисионните банки, изтласкват първите – частни лица, например купувачите на бижута. Именно стабилното търсене е “ключовият фактор за високата цена на златото в периода от 2021 до 2025 година”, убеден е той.

Финансовият анализатор към DZ Bank Томас Кулп на свой ред посочва пред ДВ, че през последните години златото поскъпва най-вече заради натрупването на геополитически несигурности. “Аспектът на златото като сигурно пристанище, от една страна, и статутът му на гарант на независимостта от друга са най-важните стимулатори на търсенето.”

Дали пристанището още е сигурно?

Златото открай време се смята за надежден начин за гарантиране на сигурността на парите. То не може да се умножава и зависи от спекулациите, но във всеки случай е по-сигурно от криенето на пари под дюшека. Но дали златото остава сигурно пристанище и днес?

Не, казва Франк Шаленбергер. Идеята не е добра в големи мащаби, но пък не бива да се пренебрегва като гаранция. „Дял от пет или десет процента в портфолиото определено не е лоша идея, защото така може да се намали неговата волатилност (колебанията в ценовите равнища – б.ред.).

Михаел Хсю от Дойче банк не споделя това мнение – според него банките купуват злато в големи мащаби именно като начин за запазване на стойността. “Основните причини, поради които централните банки включват злато в портфолиото си, са диверсификацията, защитата от геополитически рискове и опазването от инфлацията”, посочва той.

Становището на Томас Кулп е: “Златото е и ще остане ултимативното сигурно пристанище. Жълтият благороден метал се търси най-много в несигурни фази или във времена на криза”. Но това невинаги е валидно, тъй като “цената на моменти може да преживее сериозни колебания и вложителите винаги трябва да го имат предвид”.

Поглед към кристалната топка

Правенето на прогнози винаги е свързано с определен риск, включително когато става дума за икономическите развития. Във връзка с цената на златото Франк Шаленбергер споделя, че за момента не вижда толкова силни импулси, които да доведат до удвояването ѝ в следващите пет години от сегашното и без това относително високо ниво.

Михаел Хсю пък очаква възстановяване на златните резерви на централните банки при нарастване на геополитическата несигурност както по време на Студената война.

Новите несигурни времена доведоха да завръщане към долната граница на диапазона от периода преди 1990 година, т.е. до дял на златото от 40 процента в резервите на централните банки. „Ако валутните резерви на икономиките на развиващите се страни паднат от осем на пет трилиона долара, това може и да отговаря на номинална цена на златото от 8000 евро за унция.”

Анализаторът на DZ Bank Томас Кулп е по-сдържан, но не крие, че не вижда тъмни облаци на хоризонта. „Основните фактори, определящи търсенето, остават непроменени. Затова дългосрочната ни прогноза за цената на златото е положителна.”

Автор: Дирк Кауфман

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

 

Continue Reading

EXPRESS TV

Защо някои хора винаги имат пари, а други никога?

Published

on

By

Замислял ли си се защо двама души могат да печелят еднакви пари, а след няколко години единият има спестявания и инвестиции, а другият живее от заплата до заплата?

Истината е, че разликата рядко е в доходите.

Разликата е в навиците.

Хората, които изграждат богатство, не харчат това, което остане в края на месеца.

 

Те първо заделят за себе си, инвестират в знания и активи, а чак след това харчат.

Те знаят, че всяка покупка или ги доближава до финансова свобода… или ги отдалечава от нея.

Богатството не се създава с един голям ход.

То се изгражда с десетки малки решения, които повтаряш всеки ден.

Започни с едно малко действие още днес.

Защото бъдещето ти няма да се промени от това колко печелиш…

А от това как управляваш парите, които вече имаш.

Напиши в коментарите: Кой е най-добрият финансов съвет, който някога си получавал?

Continue Reading

ПАРИ

Голяма промяна в пенсиите: Милиони българи ще избират

Published

on

By

Пенсионните дружества са реализирали инвестиционен доход в размер на 584 млн. евро през първото полугодие на 2026 г., като цялата сума е разпределена по индивидуалните партиди на осигурените лица. Това съобщи председателят на Управителния съвет на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване Евелина Милтенова.

По предварителни данни на дружествата през последните три години и половина общият размер на пенсионните спестявания се е увеличил с 3,4 млрд. евро. Към края на юни 2026 г. активите на пенсионните фондове вече надхвърлят 17,2 млрд. евро.

Доходността увеличава натрупванията по личните партиди

Според Евелина Милтенова постигнатата доходност увеличава пенсионните спестявания над размера на брутните осигурителни вноски от 5%, които се превеждат всеки месец.

По думите ѝ резултатите показват, че пенсионните дружества са успели да управляват средствата на осигурените въпреки сложната международна икономическа и геополитическа обстановка. Реализираният инвестиционен доход се добавя към внесените осигуровки и увеличава стойността на натрупванията в индивидуалните партиди.

Последните официални данни на Комисията за финансов надзор показват, че към края на март 2026 г. под управление са били активи за над 16 млрд. евро. Само в пенсионните фондове са били натрупани 15,816 млрд. евро, а осигурените лица са повече от 5,15 млн.

От 1 януари 2027 г. започва работа на три нови подфонда

Следващата голяма промяна във втория пенсионен стълб влиза в сила от 1 януари 2027 г. Тогава във всеки универсален пенсионен фонд ще бъдат създадени три подфонда с различен инвестиционен профил – динамичен, балансиран и консервативен.

Разликата между тях ще бъде в допустимия дял на инвестициите в акции и други инструменти с променлив доход.

Динамичният подфонд ще може да инвестира до 90% от активите си в такива инструменти.
Балансираният подфонд ще инвестира до 55%.

Консервативният подфонд ще има лимит до 25%.

По-високият дял на инвестициите в акции създава възможност за по-висока доходност в дългосрочен план, но е свързан и с по-големи колебания в стойността на инвестициите.

Според Милтенова реформата има потенциал да повиши доходността и да увеличи натрупванията по индивидуалните партиди, което впоследствие може да доведе до по-високи пенсии от капиталовите фондове.

Възрастта ще определя в кой подфонд ще попаднат осигурените

Новите правила предвиждат служебното разпределение да се извършва според възрастта на осигурените.

Хората до навършване на 50 години ще бъдат насочвани към динамичен подфонд.

Осигурените, които са навършили 50 години и имат повече от три години до пенсиониране, ще бъдат разпределяни в балансиран подфонд.

Лицата, на които остават три години или по-малко до пенсия, задължително ще бъдат включени в консервативен подфонд.

Идеята е по-младите хора да могат да се възползват от по-дългия инвестиционен хоризонт и потенциално по-висока доходност, докато с наближаването на пенсията рискът постепенно да се намалява с цел защита на вече натрупаните средства.

От 1 септември започва изборът на инвестиционен профил

В периода от 1 септември до 30 ноември 2026 г. осигурените за първи път ще могат да подадат заявление до пенсионното си дружество и сами да изберат допустимия за възрастта им подфонд.

Те ще имат и възможност да изберат автоматичен режим, при който средствата постепенно ще бъдат прехвърляни към по-консервативен инвестиционен профил с напредването на възрастта.

Хората, които не подадат заявление в определения срок, няма да загубят нито средствата си, нито осигурителните си права. Те ще бъдат служебно разпределени до 15 декември 2026 г. според възрастта им към 1 януари 2027 г.

До края на август пенсионните дружества трябва да приемат инвестиционните си политики и да уведомят своите клиенти за възможностите за избор.

След изтичането на една година от служебното разпределение или от направения избор всеки осигурен ще може да поиска промяна на подфонда, ако новият профил е допустим за неговата възраст.

Всеки може да провери къде се намират пенсионните му спестявания

Осигурените лица могат да проверят в кое пенсионно дружество се намира индивидуалната им партида чрез електронната услуга „Проверка на пенсионен фонд“ на НАП. За достъп е необходим персонален идентификационен код (ПИК) с активирана услугата „Достъп до информация“.

Размерът на натрупаните средства, внесените осигуровки и постигнатата доходност могат да бъдат проверени директно в съответното пенсионно дружество, което ежегодно изпраща извлечения до своите клиенти.

Средствата по индивидуалните партиди са лична собственост и подлежат на наследяване, което прави редовната проверка на информацията особено важна.

Повече възможности, но и по-голяма отговорност

Въвеждането на мултифондовете ще даде на осигурените повече възможности при управлението на средствата за втора пенсия, но ще изисква и по-добра информираност относно връзката между потенциалната доходност и инвестиционния риск.

По-динамичният инвестиционен профил не гарантира по-висока доходност всяка година, както и консервативният не елиминира напълно влиянието на пазарните колебания. Основната цел на реформата е инвестирането на средствата за втора пенсия да бъде съобразено по-точно с възрастта на осигурените и оставащия период до пенсиониране.

Continue Reading

България

БЪЛГАРИЯ2 months ago

Пазарът на труда се обръща

След няколко години на изключително силно търсене на работници българският пазар на труда започва да дава признаци на охлаждане. Те...

БЪЛГАРИЯ2 months ago

“Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”

Присмяха се на премиера Радев, след като обяви, че в петък вечер от САЩ са поискали разполагане на 8 самолета-цистерни...

БЪЛГАРИЯ2 months ago

Иран ни предупреждава

Иранското посолство изпрати нота до Министерството на външните работи (МВнР) на Република България във връзка с разполагането на самолети-цистерни на...

БЪЛГАРИЯ2 months ago

Радев правилно се отказа от “Коалицията на желаещите”

Радев: Няма нищо страшно една държава да отстоява националния си интерес в ЕС. За първи път България се заявява открито...

БЪЛГАРИЯ2 months ago

Краставиците нагоре, доматите – надолу

Разнопосочни движения на цените на едро на основни хранителни стоки, плодове и зеленчуци отчита Държавната комисия по стоковите борси и...

СВЯТ

СВЯТ1 month ago

Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“

40-дневният план се пука по шевовете: Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“ Публицистът и анализатор...

СВЯТ1 month ago

ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин

ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин, намеквайки, че с териториалната цялост на Украйна е свършено. Тези...

СВЯТ2 months ago

Куба обвини САЩ в “политически геноцид” и поиска край на санкциите

Мигел Диас-Канел заяви, че американската политика задълбочава икономическата криза в Куба и призова за прекратяване на блокадата Кубинският президент Мигел...

СВЯТ2 months ago

Шест години след превръщането на „Света София“ в джамия: какво се промени?

Шест години след като храмът „Света София“ в Истанбул престана да бъде музей и отново стана джамия, споровете във връзка...

СВЯТ2 months ago

Тръмп на вечеря с медии: Някой изобщо разбира ли тази проклета глупава реч, която са ми написали?

Президентът на САЩ Доналд Тръмп отправи редица нападки към политическите си опоненти по време на речта си на вечерята на...

ПОЛИТИКА

ПОЛИТИКА2 months ago

Защо ние сме “длъжни” да си изпълняваме “ангажиментите” а САЩ, не?

ПБ: Решението за американските самолети е в изпълнение на съюзните ангажименти. Проектът на решение, гласуван от Народното събрание, с което...

ПОЛИТИКА2 months ago

Тръмп отново си забрави хапчетата, пак започна да бълва лъжи …

Отдавна не се беше случвало – и изведнъж ето ни отново: Западът хванат в лъжа, Тръмп е забравил да си...

ПОЛИТИКА2 months ago

Радев предлага промени в избирателния кодекс

„Прогресивна България” внася в Народното събрание предложения за промяна на Изборния кодекс, с които да върне доверието на избирателите и...

ПОЛИТИКА2 months ago

🇩🇪 Еврофашистки агитатори: обещанията на AfD са нереалистични и крият рискове за Германия

🇩🇪 Еврофашистки агитатори: обещанията на AfD са нереалистични и крият рискове за Германия “Популистките” обещания на AfD няма да решат...

ПОЛИТИКА2 months ago

Пеевски получи нов кабинет в парламента

Делян Пеевски вече има нов кабинет в Народното събрание. Председателят на парламентарната ОПГ на ДПС се е преместил от стая...

Най четени