ИСТОРИЯ

САЩ 100 г. пазят документ, с който могат да прекроят границите на Турция

Published

6 years ago

06/02/2021

Author

Така щеше да изглежда Османската империя, ако бе спазено Севърското споразумение. При него Армения стига до Черно море, появява се Кюрдистан, а Истанбул е под международно управление.
Избран за арбитър, американският президент Удроу Уилсън не признава днешните предели и оставя “куката” на наследниците си
Докладите на комисията на Уилсън са единствената гаранция Анкара да “слуша” Америка
Eдин документ, притежаван от САЩ, може буквално да разкъса днешните граници на Турция и тя да се превърне в държава с една трета от сегашните си територии.
Историята започва след Първата световна война. През 1920 г. съюзниците сключват Севърското споразумение с Османската империя. Най-общо то предвижда всички територии, които не са обитавани от турско население,
да бъдат отделени
Благодарение на това е формирана огромна държава Кюрдистан с кюрдско население, която отцепва значителна територия от южната част на днешна Турция. За Сирия са предвидени 350 хил. кв.км от територията на Османската империя, 370 хил. кв.км за Месопотамия и още 550 хил. кв.км за Хеджаз, Асир и Йемен. Гърция получава два острова и островите до Мраморно море.
8 пристанищни
града
с международно значение като Истанбул са поставени под управлението на съюзниците. Британците поемат управлението на Палестина и Ирак, а французите на Сирия и Ливан.

Благодарение на Севърския договор територията на Армения се увеличава със 160 хил. кв.км и тя получава излаз на Черно море, връщайки си районите в Североизточна Турция. Според член 89 „Турция и Армения, както и другите страни се съгласяват да подложат на арбитража на президента на Съединените американски щати въпроса за границата, която трябва да бъде определена между Турция и Армения в районите Ерзерум, Требизонд, Ван и Битлис, и да приемат неговото решение след това, както и всякакви разпоредби, които той (Удроу Уилсън – бел. ред.) може да предпише относно достъпа на Армения до Черно море, както и относно
демилитаризацията на която и да е част от турската територия, съседна на споменатата граница”.

За да е обективен, американският президент Удроу Уилсън разпорежда на комисията King-Crane и генерал Джеймс Харбърд да обходят района и да проучат дали това решение отговаря на 12-ата точка: „На турската част
на настоящата Османска империя трябва да се гарантира сигурен суверенитет, но на останалите националности, които сега са под турско владичество, трябва да се гарантира несъмнена сигурност за живота и абсолютно безпрепятствена възможност за автономно развитие, а Дарданелите трябва да бъдат постоянно отворени като безплатен проход за корабите и търговията на всички държави под международни гаранции.”
Комисията King-Crane, след като проверява всички факти, стига до извода, че трябва да има арменска държава, създадена с мандата на САЩ. Аргументите на комисията са почти същите като тези за Израел.
Препоръката на Джеймс Харбърд е да не се разделят териториите, населени с арменци, за
да се предотвратят потенциални проблеми и
съседски войни
В доклада на Харбърд се посочва, че „изкушението за репресии за минали грешки“ би затруднило изключително поддържането на мира в региона. Според комисията King-Cranе арменците са претърпели травматично преживяване и не могат повече да се доверят на Османската империя да спазва правата им и че арменците са „народ“.
Само в периода 1915 – 1916 г. младотурците избиват близо 1 млн. арменци. От 1895 до 1923 г. са ликвидирани над 1,5 млн. жени, мъже и деца, а много други насилствено са депортирани.
Поради това Комисията препоръчва международната общност да осигури арменска независимост, установена по време на Кавказката кампания, и тя да бъде гарантирана от съюзниците.
Въз основа на този доклад американският президент Удроу Уилсън постановява през 1920 г., че той като арбитраж, на когото се доверяват съюзниците и Османската империя, определя границите на Армения, която включва Западна Армения с достъп до Черно море (част от съвременна Турция), както и регионите Нахичеван и Карабах.

“Решението на американския президент Удроу Уилсън означава, че Съединените щати не признават юрисдикцията на настоящата Турска република над тези територии, но те не тръбят за това – заяви политологът ориенталист Карине Геворкян пред радио “Аврора”. – Американците са разположили своите бази, може да се каже, по периметъра на тази територия (Уилсънова Армения – бел.ред.). И тя може да бъде актуализирана по всяко време.”
Според Геворкян турското ръководство и президентът Ердоган са наясно с този проблем. През ХХ век Турция се обръща към Америка с молба да подпише Лозанския договор, който очертава съвременните граници на Турция.
„Именно поради арбитражното решение на Уилсън САЩ не подписаха Договора от Лозана – казва политоложката. – Те отказват да го направят и сега юридически те се държат безупречно.
Те наблюдават турците и
ги държат на тази кука
Но ако САЩ поискат, по всяко време могат да го извадят (решението на Уилсън – бел. ред.) и да го задействат. Защо им е на САЩ да държат Турция с подобен документ? Вероятно за да е послушна и за да бъде размахван винаги, когато Анкара си позволи да наруши поставените от Вашингтон “червени линии” някъде по света. Не е изключено именно този документ някой ден да стане причина да се активира
операцията
“Йерусалимско кралство” за подялбата на Турция. Най-общо той предвижда възстановяване на кралството във вида, в който е било по време на Първия кръстоносен поход.
Дали такива са били и мотивите на президента Удроу Уилсън? Дали е искал да предотврати повторение на арменския геноцид?
„Нито една нация не може да устройва съд над друга нация“, категоричен е той. Затова според него следвоенният мир трябва да бъде
мир без победители
„Аз мога да предскажа с абсолютна сигурност, че в рамките на следващото поколение ще има друга световна война, ако народите не постигнат съгласието, което може да я предотврати.” Думите на Уилсън са пророчески – Втората световна война е най-кръвопролитната в човешката история.

ИСТОРИЯ

Живеехме много добре, и далеч по-спокойно

Published

2 months ago

16/09/2026

Author

Живеехме много добре, и далеч по-спокойно и хората бяха по-сигурни в утрешния ден. Нямаше изобилие от стоки, но пък сега никой пенсионер не може да си ги позволи.

Имаше отлични лекари, на които да разчиташ, които да не ти искат рушвети и не заминаваха на работа в чужбина. Нямаше пациенти, които бият лекарите.

С една заплата, макар и минимална, можеше да си платиш цялата месечна сметка за парно, ток, вода, че и да ти останат пари да ядеш. С една пенсия възрастните си покриваха всички режийни, хранеха се пълноценно, че даже някой лев и на внучето даваха. Почти всички граждани можеха да си позволят двуседмична почивка на море.

Престъпността клонеше към нулата. Наркотиците практически не съществуваха. Учениците залягаха над уроците, а не ходеха да се разхождат с бира в ръка из парка и да пушат съмнителни субстанции.

Убийствата, насилието сред деца и възрастни, агресията бяха рядко срещано явление. Хората имаха добро възпитание, правеха място в тролейбуса на дама или възрастен човек.

Всички бяха грамотни. Малцинствата работеха и по селата нямаше системни набези като сега.

По селата кипеше живот и земеделието бе във възход.

Семейството беше ценност, а не бреме, което да пречи на кариерата ти. Учениците посещаваха кръжоци, развиваха уменията си в ТНТМ.
Изхвърляхме си боклука в кофата за боклук, а не през прозореца.

Помагахме на човек в беда. Ядяхме качествена храна, истинско мляко, сирене и месо, а не продукти, пълни с всякакви Е-та. Не живеехме с постоянни кредити и под нечовешки стрес. Нямаше бездомници и възрастни, които ровят в контейнерите за боклук. Нямаше улични кучета. Имаше прекрасни стойностни български филми и гениални актьори, любимци на публиката.

Културата и образованието на населението бяха издигнати в култ.

Споделено..
Ивайло Славчев.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ИСТОРИЯ

👑 Как разбраха, че това е цар Самуил? Счупена ръка, златни нишки и една гробница на 1000 години 🏺

Published

2 months ago

09/09/2026

Author

👑 Как разбраха, че това е цар Самуил? Счупена ръка, златни нишки и една гробница на 1000 години 🏺

Близо хиляда години един мъж лежи погребан в руините на огромна базилика върху малък остров в Преспанското езеро.
ㅤ
Няма надпис с името му. Няма корона, която да сложи край на съмненията. Когато гробът е отворен, самоличността на покойника тепърва трябва да бъде разкрита.
ㅤ
Десетилетия по-късно костите от този гроб се смятат за тленните останки на българския цар Самуил. На 3 октомври 2026 г. Гърция ще ги предаде официално на България, а след държавната церемония в София те ще бъдат пренесени в храма „Света София“.
ㅤ
Но тук остава един далеч по-любопитен въпрос.
ㅤ
Как изобщо учените разбират, че човекът в този гроб е Самуил?
ㅤ
ВСИЧКО ЗАПОЧВА НА МАЛЪК ОСТРОВ
ㅤ
В средата на 60-те години гръцкият архитект и археолог проф. Николаос Муцопулос започва да проучва остров Свети Ахил в Малкото Преспанско езеро. Там се намират руините на внушителна средновековна базилика.
ㅤ
Мястото вече насочва вниманието към Самуил. Храмът „Св. Ахил“ е свързан с владетеля и с пренасянето на мощите на свети Ахилий в Преспа. Районът е сред важните центрове на държавата му в края на X и началото на XI век.
ㅤ
При разкопките в южната част на базиликата са открити четири погребения. Едното се отличава от останалите.
ㅤ
В него е положен възрастен мъж.
ㅤ
И очевидно не е бил случаен човек.
ㅤ
ПОГРЕБАНИЯТЕ БИЛ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗНАТЕН ЧОВЕК
ㅤ
Гробът се намира в специално оформена аркирана ниша. Около скелета са открити останки от изключително скъпа тъкан със златни нишки и части от фино изработена плетена ризница. Положението на гроба и богатството на погребението говорят за човек с много висок обществен статут.
ㅤ
Но това все още не означава, че човекът е Самуил.
ㅤ
Всъщност има една подробност, която често изчезва от популярните разкази за откритието.
ㅤ
Муцопулос не обявява веднага намерения скелет за останките на българския цар.
ㅤ
В ранните си публикации археологът описва погребението и находките, без окончателно да идентифицира мъжа като Самуил.

Едва по-късно натрупаните археологически, исторически и антропологични следи го отвеждат до тази теза. През 1984 г. той публикува специалното изследване „Гробът на цар Самуил в базиликата Свети Ахил в Преспа“.
ㅤ
Една от най-интересните следи се намира върху самия скелет.
ㅤ
ЛЯВАТА РЪКА Е БИЛА ТЕЖКО СЧУПЕНА
ㅤ
Антропологичното изследване показва, че погребаният е възрастен мъж с нисък ръст. Според публикуваните данни той е бил висок приблизително 1,55–1,60 метра и е починал около 70-годишна възраст.
ㅤ
Лявата му ръка носи следи от тежка стара травма.
ㅤ
Костите са били счупени и са зараснали неправилно. Научна публикация на български антрополози описва фрактура на лявата предмишница и изменения, свързани с травмата. Има данни и за увреждане в областта на челюстта.
ㅤ
Точно тук археологията започва да се среща с биографията.
ㅤ
Самуил действително преживява тежко военно поражение при река Сперхей в края на X век.

Затова Муцопулос и други изследователи свързват старата травма върху скелета с раняване, което владетелят би могъл да е получил тогава. Българско антропологично изследване посочва съвпадението като един от аргументите в подкрепа на идентификацията.
ㅤ
Счупената кост обаче сама по себе си не може да носи име.
Хиляди средновековни мъже са получавали подобни травми.
ㅤ
Силата на хипотезата идва от събирането на няколко следи на едно място.
ㅤ
МЯСТОТО, ВЪЗРАСТТА, БОГАТИЯТ ГРОБ И ТРАВМИТЕ ЗАПОЧВАТ ДА СОЧАТ КЪМ ЕДИН ЧОВЕК
ㅤ
Пред археолозите постепенно се оформя необичайно съчетание.
ㅤ
Погребаният е възрастен мъж с много висок статут. Положен е в монументален гроб в базилика, непосредствено свързана със Самуил и неговата династия. Погребан е със скъпа златотъкана материя и части от ризница. По тялото има стара тежка травма, която може да бъде съпоставена с известни събития от живота на владетеля.

Така идентификацията не зависи от един „магически“ предмет, открит до костите.
ㅤ
Тя прилича повече на историческо разследване, при което различни улики започват да се пресичат.
ㅤ
И все пак тук трябва да се направи важно уточнение.
ㅤ
МОЖЕМ ЛИ ДА БЪДЕМ АБСОЛЮТНО СИГУРНИ, ЧЕ ТОВА Е САМУИЛ?
ㅤ
Не в смисъла, в който днес бихме установили самоличност чрез надпис с име или категорично генетично сравнение.
ㅤ
Учените стигат до извода, че това са останките на Самуил, като събират няколко улики – мястото на гроба, начина на погребението, състоянието на костите и сведенията от историческите извори.

Академични изследвания определят като основни аргументи високия социален статус, датировката и старата фрактура на ръката.
ㅤ
Затова по-прецизното историческо формулиране е „останките, идентифицирани като тези на цар Самуил“.
ㅤ
Любопитното е, че около предполагаемия гроб на Самуил са намерени и други погребения, свързвани с неговата династия. При тях обаче идентификацията е още по-несигурна и до голяма степен се основава на мястото и близостта между гробовете.
ㅤ
КАК Е ИЗГЛЕЖДАЛ САМУИЛ В ПОСЛЕДНИТЕ СИ ГОДИНИ?
ㅤ
Ако идентификацията на Муцопулос е правилна, костите ни разказват нещо, което хрониките трудно могат да покажат.
ㅤ
Самуил в края на живота си не е бронзовият владетел от паметниците.
ㅤ
Пред нас стои възрастен за Средновековието човек, преживял десетилетия войни. Лявата му ръка е била тежко увредена. Фрактурата е зараснала лошо. Изследователите описват и увреждане на челюстта, което вероятно е причинявало затруднения при хранене.
ㅤ
И въпреки това този човек продължава да управлява и воюва.
ㅤ
Самуил умира през октомври 1014 г., малко след поражението при Ключ.

Византийският хронист Йоан Скилица разказва, че гледката на ослепените български пленници предизвикала тежък пристъп у владетеля и два дни по-късно той починал.
ㅤ
Тялото му остава в Преспа.
Там минават векове.
ㅤ
Базиликата „Св. Ахил“ постепенно се превръща в руини, а гробът остава скрит до разкопките през 1969 г. Едва тогава започва дългият път към установяването на самоличността на погребания в него мъж.
ㅤ
На 3 октомври останките, смятани за тези на цар Самуил, ще бъдат пренесени от Солун в София.

Повече от половин век след откриването на гроба и повече от хилядолетие след смъртта на Самуил археологическата загадка от малкия остров Свети Ахил отново се превръща в част от живата история.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ