Няколко съдебни състава се произнесоха, че са били незаконни арестите, извършени от полицията на 9 юли м.г. – на президентския секретар по правните въпроси Пламен Узунов, съветника по национална сигурност Илия Милушев и на бизнесмена Пламен Бобоков. Не е имало основания да прекарат 24 часа в ареста, установи съдът. След арестите и начина, по който прокурори и полицаи нахлуха в президентството, започнаха гражданските протести.

В интервю за БНР адвокат Емилия Недева, защитник на Пламен Узунов, коментира освен конкретния случай също и наложената през последните години практика да се извършва задържане от полицията за 24 часа на граждани, срещу които има вече образувано досъдебно производство. Този вид задържане се превръща в репресия, без да обслужва целите на наказателното производство, казва юристката. “Дневник” препубликува с малки съкращения част от отговорите й. Заглавието е на редакцията.

От години повдигаме един въпрос, свързан с несъгласуваността на българските процедури по обжалване на 24-часовото задържане с изискванията на Европейската конвенция за правата на човека. Необходими са процедури, които да гарантират, че в рамките на 24-те часа лицето да може от съда да бъде освободено, ако задържането му е незаконно. У нас това не може да се случи. Решенията на съда следват след месеци.

След влизане в сила на решението на съда за незаконност на задържането законът дава право да се заявят претенции както срещу полицейския орган, извършил задържането, тоест срещу юридическото лице в съответната Областна дирекция на МВР, така и срещу прокуратурата.

И в трите решения е констатирана от съответните съдилища една извънпроцесуална, нерегламентирана колаборация между органите на МВР и прокуратурата. Органите на МВР са действали в рамките на образувани досъдебни производства и са извършили арести, без да имат това право. Защото след образуването на досъдебното производство този, който го ръководи и взема решения, е прокурорът. Аз съм убедена, че след образуване на досъдебното производство и за полицейските арести може да носи отговорност прокуратурата.

Всичко, което е важно да знаете за: Ако незаконно задържаните лица изберат да претендират от полицията вредите от 24-часовото задържане, подчертавам, че конкретните длъжностни лица могат да носят лична имуществена отговорност за разлика от прокурорите. Бюджетът на МВР и българската държава не е бездънен. Крайно време е за подобни грешки МВР да претендира регрес от страна на виновния полицейски служител, който безконтролно, по нареждане на своя началник е издал заповед за задържане, без лично да се е убедил има ли данни за извършено престъпление и налице ли са основанията да бъде задържано лицето. А ако е действал по заповед на прокуратурата, която заповед не е обективирана писмено в надлежен акт, отговарящ на изискванията на Закона за МВР и Наказателно-процесуалния кодекс, да си носи отговорността.

Ако полицаите знаят, че за действия извън кръга на правомощията им ще носят лична финансова отговорност, ще се замислят дали да изпълнят нареждания, които не са оформени по надлежния ред.

Практиката на полицията по 24-часовото задържане често е противоправна. Упражнява се натиск над задържаните да попълнят декларация, че не желаят встъпване на адвокат. Гражданите изпитват облекчение, като напуснат ареста след 24 часа, и не се сещат, че могат да защитят правата си. Редки са случаите, в които заповедта за 24-часовото задържане издържа пред съда.

В полицейските управления би трябвало да има брошури със съвети в помощ на задържани, могат да се изтеглят и от интернет. Всеки гражданин трябва да бъде подготвен, защото случаите на беззаконие, когато се задържат от полицията лица с образувано досъдебно производство, не са един или два.

Целта на влизането в президентството на 9 юли беше да се направи показна акция в президентската институция и в един и същ ден да бъдат арестувани и секретар, и президентски съветник. Ударът беше срещу президентството, влизането там беше безпрецедентен акт и то вероятно ще бъде предмет на други дискусии и разследвания. Прокурорите направиха грешка след грешка с продължителни последици за страната.

Какво прави прокуратурата по разследването срещу Пламен Узунов през цялото време, не зная. Използвам случая да подчертая, че законни права на обвиняемото лице, каквото е правото му да се запознае с материалите по делото, бяха отказани на Пламен Узунов, съответно и на мен като негов защитник. Два пъти сме се явявали в следствения отдел на специализираната прокуратура, и двата пъти при следователите стояха само процесуалните документи за действията, които трябва да извършат, но не и цялото дело. До този момент аз нямам представа какви са доказателствата по това дело срещу Узунов. И това е грубо нарушение на правата на обвиняемия и неговия защитник.

Мисля, че и президентският секретар Пламен Узунов, и президентският съветник Милушев, а и бизнесменът Пламен Бобоков са косвени жертви в атаката срещу президента заради желанието му да се кандидатира и за следващ мандат. И във връзка с това вероятно ще се активизират тези и подобни действия. До момента енергията е в парата, тоест органите предпочитат да хвърлят в медиите недоказани твърдения, отколкото да вършат работа според правилата на НПК