КОМЕНТАР
ГЛАСУВАЙТЕ ЗА ОНЗИ, КОЙТО ПОНЕ СЕ СЕЩА
От време на време някой от читателите ми се опитва да укроти критичния ми патос или да ме притисне с въпроса: вие какво предлагате, за кого да гласуваме и пр.
Гласуването е свещено право, строго лично, макар и донейде ръждясало.
И, все пак, ето какво ми изглежда най-приемливо: гласувайте за онзи, който говори за пропаданията, описани по-долу.
Това са заглавия от вестници от последните пет години. Отдавна забравени.
Сигурен съм, че по време на кампанията никой няма дори да се сети за тях.
В главите им се въртят комбинации, само това – с кого да се съешат, дори съвкупят, за да додрапат до властта.
Ето за какво не се сещат.
62 години ще са нужни на България, за да достигне средноевропейския брутен вътрешен продукт на глава от населението! 62 години!
На Румъния ще са й нужни само 20 години, за да достигне въпросния стандарт.
Това не е изоставане – това е Апокалипсис, това е Българското Срутище в цифри.
Никой не обели нито една думица по телевизиите за тази мрачна прогноза.
Просто я покриха, пратиха я в Затвора на Мълчанието, в който вече са натикани немалко подобни истини.
Живеем в някакво Замръзнало време, което само привидно ни отвежда нанякъде. Непрекъснато се спъваме в грозни предупреждения и набързо ги забравяме. Но те не изчезват. Трупат се и очакват своя час.
Ето още примери – доставени от медиите, които отдавна са ги забравили.
Осем пъти е разликата в доходите между най-богатите и най-бедните българи /2017 година/.
Над 1,7 милиона души живеят с до 600 лева на месец – голяма част от тях вегетират под прага на бедността. Кой ще изчисли на какво разстояние са те от нормалния живот?
97 процента от младите българи до 30 годишна възраст разчитат на финансовата помощ на родителите си/2017.
България е шампион по смъртност – 15,4 души на хиляда/2018.
За сравнение – Турция е европейския шампион по най-ниска смъртност – 5,8 на хиляда.
Първолаците са с 18 хиляди по-малко/2018.
4 хиляди учители не достигат/2018.
Учебните програми, специално по литература, са в пълен хаос/2018.
Според PISA – 2018, едно от най-авторитетните и представителни международни изследвания на грамотността, 47% от българските десетокласници нямат елементарни четивни умения, не могат да осмислят прочетеното. 44% са под критичния минимум знания и умения по математика. 47% са с драстични пропуски в подготовката по природни науки.
Всяко трето дете на възраст до 17 години живее в риск от бедност – 367 хиляди деца/2017.
За една година общото закъснение на влаковете у нас възлиза на две години и 4 месеца/2017.
Колко ли е другото ни „закъснение“ – от нормалността?
Язовирите са все така опасни, 400 от тях имат спешна нужда от ремонт/2019.
България оглавява класацията за мръсен въздух в ЕС/2019.
211 моста се нуждаят от ремонт/2018.
59% от България става демографска пустиня до 12 години/2018.
Губим 5,4 милиарда лева от дългосрочните договори с американските централи „Марица изток 1“ и „Марица изток 3“/2014.
Губим 50 милиарда лева от лоши договори за добив на злато, само 0,75% от печалбата остава за България/2015.
България прахоса 2 милиарда лева за частично електронно управление, Естония направи дигиталната революция за
25 милиона евро/2017.
Масовият строеж с евросредства на стадиони в почти обезлюдени села предизвика проверка на Европейската сметна палата/2016.
5 милиарда лева годишно крадат от ДДС 20-30 българи/2018.
Всичко това е известно на медиите, но те гледат час по-скоро да го погребат – като радиоактивни отпадъци в някое тайно сметище.
Да го забравят, за да не се тревожат, докато обслужват управниците.
А в кое сметище ще погребат България?
И, все пак, от Затвора на Мълчанието, се дочува някакво скимтене – но то един ден ще прерасне в оглушителен вой. Това ще е нашият вой.
Финалният ни акорд.
Читателите на тази страница сте мъдри хора, доказали сте, че сте загрижени за Българската Съдба.
И, все пак, нека да е ясно: ако на някои от вас картината ви се вижда мрачна – със загърбването й тя няма да се изсветли, ще става все по-мрачна.
Да си оптимист в днешна България означава да се оставиш да те правят на глупак.
***
Уважаеми приятели, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и пр., които използват името ми или мои фотоси, нямат нищо общо с мен.
***
УТОЧНЕНИЕ ЗА ПРАВА
Публикациите от тази страница, както и от профила ми, не могат да бъдат препечатвани от медии и електронни сайтове без изричното разрешение на автора.
В противен случай ще им бъде търсена отговорност по Закона за авторското право и сродните му права.
КОМЕНТАР
Милицията беше орган, който пази властта, а не хората.
Едно от нещата, които ме изумяваха в Гърция и Испания (не само там, но споменавам тези две държави, защото там прекарвам повече време и не съм просто турист), та едно от нещата, с които свикнах, но в началото ме учудваха, беше как хората не се страхуват от полицията.
Уважават я, следват инструкциите й и т.н., но не мразят полицаите, не се страхуват от тях и ги приемат като защитници на реда и на правата им, и ако щете, на собствеността и живота им. Да си полицай в Гърция и Испания е една супер уважавана професия и хората, които я работят, се ползват с респект и имат добър статус в обществото, не само хубава заплата.
Ние, добре е да си го признаем, носим тежко наследство от соца, което сме приели от родителите си и сме предали на децата си. Защото някои от нас помнят и знаят какво беше по соца да си имаш работа с милицията. Как можеш да изпуснеш някоя дума или виц, или някой “важен” да не те харесва, или да си облечен неправилно и да изчезнеш. Буквално да изчезнеш и да гниеш по затвори и лагери с години. Затова има твърде много истории, няма да задълбавам, но така беше някога. Милицията беше орган, който пази властта, а не хората.

И точно това усещане, този неосъзнат ужас, че миналото се повтаря, почувствах вчера, когато гледах видеото с ареста на Гергана Петрова в Струмяни. Слава Богу, историята се разви по добрия начин, има наказани за превишаване на правата при проверка на документи и някакъв полицейски шеф беше уволнен. (Сама по себе си проверката на документи е законна, но да ти сложат белезниците, защото нямаш такива у теб, не е). Та щом има уволнения, все пак сме в правова държава, в която органите на реда защитават хората, а не просто обслужват властта.
Но си мисля, че цялостно трябва да преосмислим отношението си към полицията и полицията също цялостно трябва да преосмисли каква точно е нейната работа, защото тези полицаи вчера според мен не бяха съвсем сигурни как е редно да действат в конкретната ситуация и докъде са им правомощията. Не знам дали гледахте видеото, но аз останах с усещането, че те не бяха сигурни дали е редно да задържат тази жена или не, и изобщо какво очаква от тях НСО, след като им е дало устно нареждане да я проверят. Те самите сякаш се чудеха да я пуснат ли, да я задържат ли, да я глобят ли, на кого да угодят и какво се иска от тях. Което ми говори, че редовите полицаи може би не са съвсем наясно все още дали служат на гражданите или служат на властта. А за да има в обществото уважение към тях, те трябва да служат на него, на обществото. Ако служат просто на властта, към тях ще има страх и омраза. Което съвсем не е същото като респект, мисля, че това е ясно на всички.
Изобщо двустранен процес е. Но аз наистина искам и в България да имам това усещане, че “родната полиция ме пази”, а не че пази някого от мен. Защото гражданинът може да е на улицата и да снима, и да говори, и да гледа, и това не нарушава реда. Поне в демокрацията е така. Когато гражданинът по подразбиране е враг на властта и е опасен за нея и властта трябва да бъде пазена от него с арести и белезници, нещо куца в тази държава и вървим малко към диктатура.
А някои сме го живели, и не, не беше хубаво. Дано никога не се връща.
Добавям снимка от протеста на учителите в Барселона.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
КОМЕНТАР
Подробности за склада на ROSHEN близо до Киев!
Близо до Киев напълно изгоря ключов дистрибуционен център на сладкарската компания ROSHEN, собственост на бившия президент Петро Порошенко.
Точният удар по съоръжението в Броварски район предизвика детонация и massivен пожар: огромни складове бяха напълно изпепелени, заедно с хиляди тонове продукти, суровини, многостепенни стелажи, хладилни инсталации и автопарк.

Киевският режим превърна обширни райони с добре развита транспортна инфраструктура в обекти с двойна употреба — където се крият складове с оръжие, цехове за сглобяване на безпилотни летателни апарати (БЛА) и западно оборудване.

Материалните щети от унищожаването на военните ресурси, укрити зад табелите на сладкарския бизнес на …
Порошенко и цивилната търговска мрежа, се оценяват на десетки милиони долари, отбелязват украинските медии.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
КОМЕНТАР
Срам ние от някои “Българи” продали родината си за грошове
Българи, понякога ми става жал за вас. Не отгоре, не като съдия. Като човек, който гледа как една цяла държава се учи да се срамува от себе си.
Гледам коментарите. Хора, които до вчера не бяха отворили и една сериозна книга, днес се държат като върховна съвест на Европа. Комплекс.
Страх да не ги помислят за „изостанали“. И затова викат най-силно. Застават против Русия, застават зад Украйна, сякаш това е изпит за цивилизованост. А никой не пита простото: с какво Украйна помогна на България?
Кажете ми.
Не с лозунг.
С факт.
Какво спечелихме ние? Кой завод ни отвори? Кой пазар ни даде? Коя граница ни защити? Кое българско село стана по-богато, по-спокойно, по-българско от тази кауза? Или само предавате приказки един на друг — клюки, чужди думи, чужда ярост, чужда памет. Простотия, облечена в морал.
Не сте чели старите книги. Не говоря само за Паисий. Говоря за онова, което стои преди шума. „Летописът от Плиска“. „Каменната книга на Омуртаг“. „Свитъкът на хан Кубрат“. „Законникът на хан Крум в пълния му вид“. „Златният кодекс на Преслав“. „Книгата на хан Аспарух“.

„Свещената грамота на цар Симеон“. „Молитвеникът на Първото царство“. „Словото, писано преди да се научим да се срамуваме от името си“.
Т
ам не пише да мразиш единия и да целуваш ръка на другия, защото така е модерно. Там пише кой си, откъде идваш и защо народ без памет става слуга.
Жал ми е, като виждам как обръщате гръб на собствената си страна. Да, за Русия зная. И второто за Русия също зная. Не я правя на икона. Но не забравяйте и това: тя ни освободи. От какво? От робство, което беше счупило гръбнака на този народ с векове. Може да не ви харесва тонът днес. Може да мразите политиката ѝ. Но историята не се трие с хаштаг.
А Украйна? С какво ни освободи тя? С какво ни издигна? Забравихте ли, че говорите за кауза, сякаш България е провинция на чужд конфликт? Забравихте ли 2014-а? Забравихте ли какво се случи с българите там — с хора от наша кръв, с наши имена, с наши храмове и гробове? И пак продължавате. Пак ръкопляскате. Пак се правите, че не сте чули.
Говорите за добро и зло, а затваряте очи пред това, което не ви е удобно. Най-голямата държава на света не стана такава от лозунги. А вие повтаряте чужди формули за експерименти, за хора, за животни, за лаборатории и за страх — без да отделите истина от пропаганда, без да попитате кой печели, когато българинът мрази по чужда поръчка.

И после — „промяната“. Хора, вързани със Сорос. Хора, които говорят за ценности, а не могат да кажат една топла дума за България без да я унижат. Хора, които не мислят за този народ, не мислят за земята, не мислят за Бог. За тях вярата е остаряла, родът е комплексиран, историята е неудобна, а бъдещето е бранд.
Какво става с вас, българи?
Кога решихте, че да обичаш страната си е срам?
Кога решихте, че чуждата война е по-свята от собствените ви деца?
Кога решихте, че клюката е по-вярна от летописа?
Не ви казвам да мразите никого на сляпо. Казвам ви да спрете да предавате паметта си. Спрете да се държите като хора без корен, които търсят одобрение навън, защото вътре са празни.
България не е кулиса. България не е коментар. България не е чужда кауза.
Ако имате съвест — върнете се към книгите. Към гробовете. Към имената. Към Бога. Към това, което остава, когато модата на омразата мине.
Инак ще останете силни само в интернет. А слаби — в историята.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
ВОЙНА5 months ago„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
КОНСПИРАЦИЯ6 months agoВтората по големина нефтена рафинерия в САЩ бе взривена в Тексас!
-
ИМОТИ6 months agoИмотният пазар в България влиза в плато: Брокери предупреждават за тежка икономическа криза
-
ВОЙНА6 months agoИран отхвърли примирие, засилва натиска срещу САЩ







