Представяме на Вашето внимание изключително ценна историческа находка – един от протоколите на разпитите, които съветските власти провеждат с пленените германски дипломати и военни в България след 1944 година.
През 2011 година Русия разсекрети част от тези документи, а интересът към тях от страна на българската академична общност изненадващо не е голям. Сред документите откриваме и разпита на нацисткия посланик в България Адолф-Хайнц Бекерле за последната му среща с Хитлер.
Преводът е предоставен от доц. Борис Попиванов – преподавател в катедра „Политология“ в Софийския университет. Приятно четене!
Източник: ЦА ФСБ России. Н-20808. Л. 167—175. Заверенная машинописная копия.
2 ноември 1950 г.
Москва
Бекерле, Адолф, роден през 1902 г., жител на гр. Франкфурт-на-Майн (Германия), германец, германски поданик, член на НСДАП, бивш германски посланик в България, обергрупенфюрер от СА.
Разпитът е започнат в 12 ч.
Въпрос: Разкажете за своето последно посещение в главната квартира на Хитлер.

Отговор: На 23 август 1944 г. научих за държавния преврат в Румъния и самоубийството на германския посланик в Букурещ Манфред фон Килингер.
Още преди да се случи това, бях повикан от Рибентроп в главната квартира на Хитлер да докладвам лично на последния за положението в България. Свалянето на Антонеску правеше посещението ми изключително необходимо, тъй като в българското правителство се забелязваха известни колебания, насочени към излизане на България от войната.
И така, на 23 август 1944 г. отлетях от София към главната квартира на Хитлер в Източна Прусия. На 24 август бях в Берлин, а оттам специален влак ме отведе към главната квартира, която се намираше в гората Мауервалд близо до Растенбург.
На 25 август пристигнах в местността Щайнрот в същия район, където в замъка на граф Лендорф, екзекутиран за участието си в заговора срещу Хитлер, беше отседнал Рибентроп. За почивка ми беше определена стая в хотел „Егерхее“ на брега на езерото Мауерзее. Скоро бях приет от Рибентроп.
Йоахим фон Рибентроп както винаги изглеждаше спокоен, и само мъртвешката му бледост издаваше объркването, което му причиняваше разгромът на германската армия в южната част на Източния фронт.
Той разсеяно изслуша краткия ми доклад за положението в България. По вида му личеше, че добри новини от мен не е очаквал. След като направи няколко незначителни забележки от типа на това, че трябва да се избегне поголовното бягство на немци от България, защото ще предизвика паника в прогерманските кръгове, Рибентроп внезапно махна безнадеждно с ръка и каза: „Впрочем, решението на въпроса за България е изцяло в компетенциите на фюрера. Ние всички се уповаваме на провидението му“.
Разбрах, че положението е катастрофално. Рибентроп веднага се свърза по телефона със своя представител при Хитлер, посланик Хевел, и чрез последния се договори за аудиенция точно в 11 ч. вечерта. Точно в 11 ч. Рибентроп и аз пристигнахме в главната квартира „Волфшанце“.
С голямо вълнение прекрачих прага на наново построената дървена барака, където само преди месец Щауфенберг бе извършил покушение срещу Хитлер. Това беше благоустроена сграда с голям брой стаи, приемни, където се тълпяха адютанти и представители на всички родове войски, и голяма продълговата зала, където Хитлер и военните му съветници, Кайтел и Йодл, обсъждаха положението по фронтовете.
Рибентроп влезе в залата, оставяйки ме в приемната. Някъде след половин час адютантът ме покани и мен в залата. Влизайки, видях следната картина: до стената, с гръб към мен, на един стол седеше Хитлер, вперил поглед във висящата на стената огромна карта на Русия, а на почтително разстояние от него стояха Кайтел и Йодл, които отвреме-навреме отдаваха шепнешком указания на адютантите.
Зад дългата маса, отрупана с карти, седяха трима офицери от Генералния щаб и няколко висши офицери от войските на СС начело с Фегелайн. Отстрани, изолиран, седеше шефът ми Рибентроп. Аз седнах до него.
В продължение на 8-10 минути Хитлер не ми обърна никакво внимание. Той диктуваше на висок глас разпореждания на Кайтел, като понякога се обръщаше с въпроси към седящите на масата офицери, а те му даваха необходимите справки. Порази ме това, че в главната квартира на Хитлер се обсъжда въпросът, дали да се даде на един или друг командващ на Източния фронт батальон от резерва. По-късно разбрах, че без разрешение от Хитлер нито един фронтови генерал няма правото да използва батальон или полк от резервните войски. Признавам, че това обстоятелство ми направи тежко впечатление.
Внезапно влезе един от адютантите и доложи на Хитлер, че е обявена въздушна тревога. Тогава Хитлер прикани всички присъстващи да отидат в бункера.
Напуснахме дървената барака, изминахме около 20 крачки по алеята, покрита отгоре с маскировъчни мрежи, и влязохме в бункера, който на вид беше като огромен конгломерат с яйцевидна форма. Вътре имаше ярко осветено кръгло помещение с бюро и кресло за Хитлер и няколко неголеми кръгли масички и обикновени столове за останалите.
Хитлер се обърна към Рибентроп с въпроса какво има да доложи. Рибентроп ме представи и каза, че посланик Бекерле лично ще доложи за положението в България. Едва тогава за първи път можах да разгледам Хитлер както трябва.
Той седеше прегърбен, опрял треперещи ръце на коленете си и вперил съвършено неподвижен взор през мен в пространството.
Успях да кажа само няколко изречения и тъкмо преминавах по същество към доклада си, когато Хитлер ме прекъсна и се обърна към адютанта: „Донесете писмото, което изпратиха българските регенти. Посланик Бекерле ще им отнесе отговор“.
По изражението на Рибентроп разбрах, че за първи път чува за съществуването на такова писмо. Адютантът се върна с писмото и Хитлер разпореди на Рибентроп да го прочете на глас.
Съдържанието на писмото, подписано от регентите княз Кирил, Филов и Михов, имаше следния характер. Регентите уверяваха Хитлер в своите верноподанически чувства, но заедно с това посочваха, че България вече не е в състояние да носи тежестите на войната. Регентите молеха Хитлер да им разреши България да излезе от войната и посочваха, че една такава стъпка ще им даде възможност да се разправят с недоволните елементи в самата страна и по такъв начин да „оздравят България“.
Веднага след прочита на писмото Хитлер продиктува на стенографа отговор.
Отговорът беше пълен с обичайните за фюрера демагогски твърдения за мощта на Третия райх, който ще се сражава до пълна победа. Заедно с това Хитлер плашеше регентите, че предават себе си и своите довереници в ръцете на руските болшевики.
Стенографът излезе и Хитлер се обърна към мен. Повишавайки неприятно предрезгавелия си глас, той поиска от мен да осъществя натиск върху регентите, а ако това не помогне, да извърша метеж и да установя военна диктатура.
Тук той даде указание на Фегелайн да прехвърли в района на Скопие една дивизия от войските на СС. После подписа донесеното от адютанта писмо и ми го връчи.
Две-три минути преминаха в мълчание. След това, докато гледаше с тежкия неподвижен поглед на изпъкналите си очи, Хитлер започна да говори с монотонен глас. Той говори без прекъсване повече от два часа. Това беше несвързан монолог, по време на който Хитлер ту се оплакваше, че генералите крият истината от него, ту заплашваше всички недоволни с разправа.
Отвреме навреме той извикваше стандартните си фрази за бъдещата победа, а в други моменти, понижавайки глас, разправяше, че притежава самолети-ракети, с помощта на които ще унищожи противника. Двучасовото изстъпление биваше внезапно прекъсвано от дълги цифрови пресмятания за снаряжението на дивизии, запасите от гориво и т.н.
Йодл се поклащаше на стола си; Кайтел седеше неподвижно и само често примигваше с почервенели клепки, а Хитлер все така говореше.
В два и половина Хитлер явно забеляза, че вниманието на събралите се видимо е намаляло. Той рязко сложи край на речта си, стана и, вземайки ръкавиците и фуражката си, даде да се разбере, че приемът е приключен.
Всички присъстващи се изправиха.
Хитлер мълчаливо ми подаде ръка, изгледа ме в упор още за миг и без да каже нито дума излезе от бункера.
След него излязохме Рибентроп и аз. Рибентроп ме покани в своята кола и се отправихме към резиденцията му.
Това беше последната ми среща с Хитлер.
Въпрос: Какви указания получихте от Рибентроп?

Отговор: Когато слязохме от колата в двора на замъка, Рибентроп, без да ме покани да вляза, още в колата заяви: „И така, сега най-важното е незабавно да излетите за София. Указанията са ви дадени от фюрера“.
Възразих, че собствено никакви конкретни указания не съм получил. „Как да не сте получили?“, продължи недоволно Рибентроп, „ако не успеете да повлияете на регентите, организирайте преврат и поставете за диктатор Цанков. Той няма да ни подведе.“
После Рибентроп ме попита имам ли достатъчно бойни части за провеждане на метеж. Отговорих, че с такива части не разполагам. Тогава Рибентроп ме посъветва да маневрирам, да трупам сили и, главното, да не губя контрол над правителството, както това се е случило, по думите му, в Румъния.
От заключителните думи на Рибентроп разбрах, че окончателни указания ще последват.
Рибентроп също добави, че трябва да поддържам тесен контакт с германското командване на Балканите и че последната дума в крайна сметка ще имат военните, които най-добре ще определят срока и плана за метежа.
Разпитът е приключен в 18 ч.
Протоколът на разпита съдържа точно моите думи и ми беше преведен на немски език.
БЕКЕРЛЕ
Провел разпита: Ст[арши] оперативен пълномощник на Следотдела на 2-о Гл[авно] Управление на МГБ на СССР майор КОПЕЛЯНСКИ
Вярно: КОПЕЛЯНСКИ