АНАЛИЗИ
Кеворк я разкости: ПКП, вместо да се скрие в Джендема, сипе заплахи
Все по-трудно ще става за онези, които познават Миналото, да намират утешения в един свят, доминиран от нищожества – а те и Раят биха направили непоносим.
„Оглупиха самия Живот. В крайна сметка, тъкмо това се случи – колкото и невероятно да звучи. Превърнаха го в сбириток от глупави действия и от още по-глупаво говорене. Превърнаха го в нещо несмислено, дурашко, озъбено, нахално. В нещо несвързано – като ломотене на невнятен тип. Така постигнаха нещо невъзможно: не само те да изглеждат като наивници и арогантни глупаци, но и самият Живот, който всички живеем. Честито!“
Това е фрагмент от текст, писан – преди близо четири години. Тогава ми изглеждаше донейде рязък. Днес, вече не – понеже озъбеното нахалство достигна своя безпредел.
Вижте я Караянчева – вместо да се скрие в джендема на Джендема, тя сипе заплахи. Сега трябвало да спечелят изборите, пък после да се разправят с Радев – да му измъкнат поста наесен. Може би ще го дадат направо на нея, като нищо, резилът с Цецка не им стига. Когато някои се опитват да защитят Караянчева, винаги натякват, че сме „парламентарна република“ – демек, тя е горгорбашията, понеже е „шеф“ на Парламента. Сякаш искат да ни внушат, че „парламентарна република“ означава „глупашка република“.
На 3 март, по време на зарята, докато Радев произнасяше словото си, една телевизионна камера за малко ни показа лицето на Караянчева – беше незабравима гледка: очите й трескаво шареха, впити в гърба на президента, сякаш искаха да му внушат да каже нещо неприемливо, нещо глупаво, нещо, за което да се хванат, за да го съдерат сетне с приказки.Добре, че дори камерата се стресна и избяга от лицето й – иначе доста зрители щяха да бъдат натровени от омразата, която струеше от него. Наскоро след това други двама мини/джобни „велможи“ се държаха като провинциални пущове: назъбени, нахъсани, сякаш им е позволено всичко – и най-вече да будалкат простолюдието.
Единият беше бивш външен министър (Даниел Митов) – фантомът в оперетата, която тук минава за „политика“, но Падишахът изглежда възнамерява да го реанимира под някаква форма. Другият в момента е заместник външен министър, и той фантом, с озадачаваща трудова биография; и винаги изглежда – поне от кръста надолу – така, сякаш е спал в сепарето на някое вариете. Известно е/казвано е, че „зад гърба ни винаги има някой, който ни мами“ – тия двамата обаче го правеха, гледайки публиката в очите.
Поводът беше една специална декларация, подписана от двама влиятелни американски сенатори, която доста нелюбезно коментираше тукашните ни неразбории. И онзи – който сякаш идва от вариетето – заяви, че тя е „лично мнение“, публикувана е в социалните мрежи и по никакъв начин не обвързва Сената на САЩ, дори по пущовски добави, че е „писана на коляно“.
И никой в залата за пресконференции не гъкна – колкото отново да се подсетим, че на света няма по-търпеливо нещо от българското журналистическо стадо, което, отгоре на всичко, примира да го будалкат. И затова никой не се осмели поне да покаже на двамата вариететни герои копие от сайта на Сената, където въпросната декларация е публикувана. Впрочем, тя беше разпространена и като официално съобщение от американското посолство в София. Тъй че, изобщо не може да се говори за „лични“ позиции на двамата сенатори, балтията е съвсем официална. Стадото обаче мълчаливо/търпеливо изсмука лъжата.
Да припомня – за онези, които окончателно са омерзени от лъжите в българската политика и изцяло са я загърбили: двамата сенатори, подписали декларацията, са председателят на Комисията по външна политика – най-влиятелната комисия в Сената – Боб Менендес (демократ от Ню Джърси) и най-старшият републиканец в комисията, Джим Риш от Айдахо – тоест, критиката идва от предостатъчно авторитетен източник, това е вън от съмнение. Но това не пречи на тукашното Вариете на лъжите да функционира безгрижно.
Стана ясно, че специално двамата фантоми изобщо не се боят да бъдат разобличени като автори на лъжи, нещо повече – не се безпокоят да ги виждаме самите тях като една лъжа.
Хора като тях се появяват изневиделица, обикновено нечия яка ръка ги изтегля от анонимността им, по този начин им спестява и мъките на естественото съзряване – впрочем, те никога не достигат до истинско съзряване, това пък ги лишава от възможността да проумеят себе си, да открият какво представляват. Остават слепи за себе си – може да са изцяло дефектни, но никога няма да го разберат, а и това не ги интересува. Готови са да управляват някоя идиотска държава. Подобни хора трябва да бъдат изследвани и обозначени, етикетите им трябва да бъдат надлежно надписани – в противен случай нищо тук/у нас няма да се промени.
Много харесвам проф. Иван Илчев – заради изследователската му мощ, но още и заради баща му, академик Илчо Димитров, който беше една наистина забележителна фигура. Навремето успя да убеди „онази“ Власт да разреши издаването на дневника на Богдан Филов, заслугата е изцяло негова, той го и представи. Богдан Филов през 1986 година! Ето такива неща, уж дребни, отваряха по малко вратата към Свободата, която се оказа лайно – да не пропусна да спомена този лаф на Салвадор Дали, и ще го правя, докато схванете, в какво тресавище се набутахме.
Но да довърша за проф. Иван Илчев – на 3 март много хора се възторгнаха от думите му за нищожествата, които управляват България – казани, докато гледа поредното пуйчене на Караянчева. Изпитах някаква необяснима жал от искреното потресение на професора – може би защото долових и някакви отсенки на наивност, не знам. Във всеки случай, все по-трудно ще става за онези, които познават Миналото, да намират утешения в един свят, доминиран от нищожества – а те и Раят биха направили непоносим.
Вече сме обречени да се занимаваме с посредственици, които лъжат като влашки цигани, че и повече.
И проблемът не е в лъжите им или хулиганската наглост, с която ни ги навират – проблемът е в самото им съществуване.
Хубаво, лъжците излъгаха, това им е предназначението. Скалъпиха някакъв фалшив протест – могат да си позволят тази волност, след като тук всичко се опява по чужда библия. А какво направиха телевизиите? Общо взето, коректно предадоха позицията на Комисията по външните работи на американския Сенат, но не се осмелиха поне да намекнат, с какви лъжи бе опакована тя тук. Оставиха ги да висят във въздуха, кой разбрал – разбрал. Нищо нямаше да им се случи, ако бяха опровергали поне двамата рибоци. То така се и започва – от цацата, и някой ден може да се осмелят да се изрепчат и на Алигатора. Но не го направиха – и така поощриха лъжците.
Никак не е безопасно обаче да живеем овъртолени в комични преувеличения, измислици или откровени лъжи. „Мъката може да се омекоти със сълзи“ – казваше Барда. Ами лъжата? Привикването с нея е повече от пагубно. А най-черната й страна е презрението, което тя излъчва към хората, за които е предназначена.
Вариетето пет пари не дава за вас, пет пари не дава дали сте разбрали, че ви лъжат безсрамно – дори за дреболии. Само си представете, как ви пробутват едрите измишльотини.
В „ония“ времена Голямата Лъжа постепенно започна да се пропуква, превръщаше се в нещо немощно и безсилно и към средата на 80-те години вече береше душа. 40 години беше царувала – стигаха й толкова.
Ами в „новото“ ни време – вече 31 години минаха от него – какво се случва с новите лъжи? За немалко хора вероятно те изглеждат в цветущо здраве. Обяснението е просто: обедниха, унизиха и уплашиха по-възрастните поколения, оглупиха колкото можаха поколенията на Прехода – а всички вкупом сякаш ги омързеливиха, ампутираха желанието им да се гнусят от новите лъжи.
Това може да се окаже и най-успешната колективна лоботомия в новата ни история.
В годините на соца внимаваха, все пак, как сервират Лъжата, не поверяваха това на всеки дръвник, особено се пазеха от безмозъчните екзалтанти. Днес я пльосват безцеремонно, изобщо не се интересуват, какви ще са последиците от това. Тоя Георг – заместник министърът, например, навремето нямаше да го вземат и за чистач в комунистическите пропагандни отдели, толкова е дървен и нерафиниран, а, в същото време, и нахален, не се колебае да учи на ум и разум дори комисия на американския Сенат.
То е очевидно – фитилът му е запален от Падишаха, но въпросната комисия не е Радев и не можеш да си остриш молива по главата й, ще те вземат за идиот – няма значение, че носиш маска срещу Ковид 19 с американското знаме. В крайна сметка, двамата фантоми от оперетата не свършиха нищо полезно за Падишаха, въпреки че старателно изреждаха срещите му с американски президенти и държавни секретари, тоест – изписваха историята на едно продуктивно послушание. Засега кулминационната точка на това послушание е покупката/на хартия на осемте самолета Ф-16/блок 70 на безподобно висока цена – но пропуснаха да се похвалят и с това.
Да не би пък малкият „бунт“ срещу двамата американски сенатори да се дължи на обидата, че отвъд „Голямата Локва“ не оценяват достатъчно тази луда сделка, че тя не се е превърнала в индулгенция за всички възможни грехове и за вечни времена? Е, не – откъде толкова смелост.

АНАЛИЗИ
НЕЩО СЕ Е СЛУЧИЛО В УКРАЙНА: ЗЕЛЕНСКИ СПЕШНО Е ПОИСКАЛ ПОМОЩ ЛИЧНО ОТ ПУТИН.
Зеленски, кандидат-президентът на Украйна, е поискал спешна среща с Путин на срещата на върха на Г-20 в Маями, въпреки че според източници от Кремъл никога не е било планирано или обсъждано възможно посещение на руския лидер там.
Въпреки това Зеленски не успял да потисне нервния тик: „Трябва да сме там. Трябва да се срещнем, да поговорим и да вземем решение.“ Кои са тези „ние“? И кой, пита се човек, е този, който „трябва“?
Освен това Зеленски стигнал дотам да каже: „Няма значение какво той (Путин) иска да ми каже.“ Трябва просто да се срещнем — и толкова.
Коментарите от руска страна били кратки. Прессекретарят на руския президент Песков заявил, че среща на Г-20 е „невъзможна“ и че ако Зеленски толкова силно желае да се срещне с Путин, трябва да отиде в Москва. Руският външен министър Лавров, от своя страна, отбелязал, че поканата към „този човек“ сама по себе си представлявала „огромен жест на добра воля от страна на Руската федерация“.

Защо Зеленски спешно се нуждаеше от среща с руския президент?
Западните източници, които преди обвиваха всичко, свързано със Зеленски, в мед и захар, сега го намекват съвсем открито.
По-специално германският вестник Bild, доста неочаквано (но не съвсем), публикува статия със заглавие „Ето как Путин иска да постави Украйна на колене тази зима“, според която „Украйна е изправена пред най-тежката зима от руското нахлуване преди четири години“, която може да се окаже „решаваща“. Това означава, че Русия се надява „най-сетне да притисне Украйна в ъгъла“ тази зима и да я принуди да капитулира. Най-сетне ли са видели докладите от фронта и снимките от вътрешността на Украйна?
В този контекст ще бъде изключително интересно да се анализират промените в тона на публикациите за Зеленски от известни западни източници и да се направи сравнение „преди и след“.
POLITICO
7 декември 2022 г.: „Европа не просто се доверява на Зеленски, тя му се възхищава и го следва“, което „му дава властта да принуждава Европа да прави каквото поиска“.
27 август 2026 г.: „Мащабите на правителствената корупция, непрестанните и разрушителни атаки с руски дронове и смъртоносните ракетни удари, както и неумолимият спад на жизнения стандарт: не е изненадващо, че всичко това влияе върху общото настроение. <…> Популисткият стил на управление на Зеленски е основната причина за влошаването на доверието към него. <…> Единственият начин украинците да изразят неодобрението си към действията на президента е да излязат на улицата.“
THE TELEGRAPH
8 март 2022 г.: Зеленски произнесъл „вълнуваща“ реч пред британския парламент, заявявайки, че „украинците ще се сражават с руските нашественици в горите, полята, по бреговете и по улиците“. Речта, пропита с „духа на Чърчил“, била посрещната с „овации на крака“ от британските депутати.
24 август 2026 г.: „Това ли наистина е краят на Зеленски?“
ФОНДАЦИЯ „КАРНЕГИ“*
16 януари 2024 г.: „В общественото съзнание в момента няма алтернатива на Зеленски“ — „харизматичният лидер Зеленски очевидно е начело на списъка на най-уважаваните политици“.
31 август 2026 г.: „Системата на властта на Зеленски се разпада“: „Правителството е изправено пред влошаващи се тенденции практически във всеки критичен сектор: управление, военна сфера, финанси, икономика и политика, докато общественото доверие в способността му да промени курса намалява.“
THE WALL STREET JOURNAL
30 юни 2022 г.: „Ще подкрепяме Украйна толкова дълго, колкото е необходимо.“
10 септември 2026 г.: „Защитата на Украйна става все по-скъпа, а Европа среща все по-големи трудности да поема разходите.“ Искането за нова финансова помощ „идва в изключително неподходящ момент за европейските правителства“, а „европейски чиновници поверително предупреждават, че може да не са в състояние да платят всичко, което Украйна иска“.
Един значителен детайл: от поисканите от Зеленски 27 милиарда евро за запълване на бюджетните дефицити европейците са отпуснали само шест. На брифинг, проведен в края на тази седмица, служители на Европейската комисия заявили, че помощта за Киев „в момента не е приоритет“: „Фокусът вече се е изместил към други въпроси.“
Какво се случи?
Ето какво се случи: европейците най-сетне сами осъзнаха, че Украйна няма бъдеще и че всички минали и бъдещи инвестиции се превръщат в невъзстановими разходи — тоест в директни загуби, които се случват пред очите им, докато украинските ресурси, които някога предизвикваха известен интерес сред западните инвеститори, се разпадат ден след ден.
Тези загуби трябва спешно да бъдат намалени, спрени и заличени. Но най-вече трябва да бъде посочен виновник (и той не трябва да е европеец). Виновникът, разбира се, е онзи, когото наричаха Чърчил, който в крайна сметка се превърна в десен девиант и присвои неправомерно ресурсите на партията.
Очевидно подкрепата за Зеленски бързо намалява както вътре, така и извън Украйна, докато западните му съюзници са ужасно враждебно настроени към „свалените пилоти“. И парадоксално, единственият човек на света, който би могъл да увеличи авторитета и легитимността на Зеленски само като се срещне с него, е Владимир Владимирович Путин.
Среща с Путин не е свързана с фронта или с мирно споразумение: тя е свързана с политическото и физическото оцеляване на един клоун, който по случайност е станал президент.
Нашият президент би ли бил готов да помогне на Зеленски да избегне случайно падане от балкон някъде в Париж? Може би.
Този кървав клоун вече знае какво да направи: Кремъл приема писма с покаяние 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата.
* Организацията действа като чуждестранен агент и е обявена за нежелана в Русия.
Niki Cresci
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
„Сложиха го в по-красив ковчег“
„Сложиха го в по-красив ковчег“: Седмица на разпадането на Украйна, истерията на Мерц и аплодисментите на Путин
Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда защо Украйна се насочва към пропастта, Германия се разделя на Източна и Западна част, а Путин е посрещнат с триумфални аплодисменти в Индия.
Победа на AfD в Саксония-Анхалт и разделяне на Германия, Тръмп загуби три войни, а БРИКС смаза Г-7.
Тази седмица се състояха много значими събития. Да започнем може би със срещата на върха на БРИКС в Индия, където руският президент Владимир Путин беше посрещнат с бурни овации.

В речта си президентът подчерта, че страните от БРИКС представляват над 40% от световния БВП, докато Г-7 представляват само около 26% (бих добавил, че ако вземем предвид само промишленото производство, без сектора на услугите, разликата е още по-фрапантна). Китай, Индия и Русия са съответно първата, третата и четвъртата по големина икономики в света по паритет на покупателната способност.
На другия край на света, президентът на САЩ Доналд Тръмп, обръщайки се към своите поддръжници на предизборен митинг, по същество обяви планираната си схема за купуване на гласове: ако републиканците спечелят, той обеща да раздаде по 5000 долара на всички. Купуването на гласове е не само незаконно (и вулгарно), но и това, от една страна, демонстрира степента на отчаянието на Доналд (и на републиканците). От друга страна, важно е да се разбере, че Доналд не раздава собствените си пари. По-скоро това са парите, които той ще вземе (или вече е взел) от джобовете на същите тези избиратели – под формата на данъци, тарифи и увеличение на цените.
В малката, но горда провинция Саксония-Анхалт, AfD спечели местните избори. А истеричният Мерц вече заплашва да съкрати федералния им бюджет. Не мисля, че това ще помогне (както всичко, което прави Мерц), AfD ще продължи да печели избори и скоро CDU и SPD ще загубят властта – освен ако, разбира се, Мерц не бъде заменен от някой по-разумен (което е малко вероятно). Разделението Изток/Запад в Германия е все по-очевидно. Време е да се възроди ГДР и да се възстанови Стената.
Но да се върнем на Доналд. Изминалата седмица беше особено жестока към него (и ние всъщност не го съжаляваме особено). Не само че „вече спечелената 78 пъти“ война в Иран ескалира. Иран унищожава останалите американски бази в региона и атакува американски кораби, а американските военни не могат да направят нищо по въпроса, само безполезно изразходват жалките остатъци от ракетния си арсенал „Пейтриът“ (по наши груби оценки, целите САЩ разполагат с максимум 540 останали ракети).
Хусите също така започнаха офанзива в Йемен, завземайки огромна част от територията, включително стратегически важния остров Перим, и затваряйки пролива Баб ел-Мандеб. Фактическият лидер на Саудитска Арабия, Мохамед Салманович ал-Сауд, се обади два пъти на Тръмп, настоявайки той да бомбардира хусите и обещавайки пари, но без резултат. Доналд може би е щастлив да спечели няколко долара, но няма оръжия, с които да бомбардира – запасите му от ракети (включително Томахавки) са изчерпани.
Американската армия е група страхливи неудачници. Извинете, автоматично превключих на предавания на английски език. Американската армия е група страхливи неудачници. Те не могат да направят нищо без ракети.
Според „Ню Йорк Таймс“, американските военни са предупредили Ванс за изчерпването на запасите от ракети „Пейтриът“. Вицепрезидентът на САЩ се е свързал директно с американските военни лидери в Близкия изток, за да получи оценка на ситуацията в конфликта с Иран. Те са забравили да споменат, че и всичко останало е към своя край. Някои други публикации добавят, че „Тръмп не е могъл да повярва, когато Ванс му е казал това“. Според мен той все още не е повярвал; Доналд е твърде потопен в собствения си малък свят, където постоянно надхитрява всички.
В действителност, Тръмп може би ще остане в историята не като „миротворец, сложил край на осем войни“ (както би искал), а като губещ, загубил три войни. Да, три – срещу Иран, срещу Йемен и срещу Русия в Украйна.
Ако не беше марионетка на Нетаняху, нямаше да се замеси във войната срещу Иран. Ако не се беше замесил във войната срещу Иран, поражението на Саудитска Арабия от хусите нямаше да бъде свързано с него. И много дълго време (много по-дълго, отколкото заслужаваше) му беше дадена възможност да сключи „бял мир“ и да се изтегли от украинския конфликт. Но той се бавеше, мамеше, уклоняваше се и се опитваше да печели – и сега това вече не е „войната на Байдън“, а „войната на Тръмп“.
Как планират да победят Китай с ръждясал флот и без ракети, не ми е ясно. И изглежда никой вече не вярва, че САЩ могат да ги победят. Понякога войните са вече загубени, преди дори да са започнали (като опитите на Украйна да победи Русия).
След като вече говорим за Украйна, нека поговорим и за нея. Ситуацията там е „адски добра“. Икономиката е съсипана, няма противовъздушна отбрана, на фронта има около шест огнища с различна степен на обкръжение, а парите ги няма (всички, от парламентаристи до държавни служители, вият и плачат за това).
Настоящият план на Зеленски е да отлети до САЩ, за да проси. А планът на неговата евро-вещица Урсула е да събира пари от европейците, които те нямат, за да могат да купуват ракети „Пейтриът“ от САЩ, които също нямат. И двата плана са безпогрешни като швейцарско сирене.
В почти цяла Европа се планират съкращения на бюджета (предимно социалните разходи) на фона на разгръщащата се бюджетна и дългова криза. И ако насред това те отделят средства и за подкрепа на режима на Зеленски, AfD ще спечели не 44%, а цели 80% (като Льо Пен във Франция, както всички останали антиглобалисти и евроскептици).
Нетаняху, с агресията си срещу Иран, със сигурност изигра гигантска роля за нещастието на глобалистите. Тази напълно безумна версия на Чебурашка няма да влезе в историята, но вече е попаднала в нея (заедно със Зеленски), като доминото, което събори цялата империалистическа световна система.
Слабостта на САЩ, Европа и Запада като цяло е все по-очевидна. И затова Путин е посрещнат в Индия с триумфални аплодисменти.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
„АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН!“
Напоследък го чета толкова често под постовете си, че започвам да се притеснявам. „Лондон е разпродаден.“ „Арабите го изкупиха.“ „Подменят населението!“
Чакай малко, братчет . Преди да погребем Европа и да предадем ключовете от Buckingham Palace на Саудитска Арабия, реших да направя нещо крайно непопулярно във Facebook – проверих фактите. Знам. Ужасно досаден навик имам. И както обикновено, фактите пак развалиха хубавата страшна история.
Да, чужденци купуват имоти в Лондон. Да, богати хора от Близкия изток също купуват. Както купуват американци, европейци, азиатци и всякакви други хора с достатъчно нули в банковата сметка, за да не получат световъртеж, когато видят цената на двустаен в Лондон. 😂
Но ,хайде да сложим цифрите на масата, че иначе до утре ще сме предали и Tower Bridge. Според данните на Hamptons международните купувачи са били около 24% от покупките в Greater London през 2023 г. Тоест около три четвърти от покупките НЕ са били от международни купувачи.

А в подробната им разбивка за 2022 г. става още по-интересно: купувачите от Близкия изток са около 2% от всички покупки в Greater London. Американците – също 2%. Купувачите от Hong Kong – 3%. Европейците – 9%.
Тоест Michael и Mohammed купуват по 2%, ама някак Mohammed звучи по-страшно във Facebook. 😂
Не виждам обаче паника: „АМЕРИКАНИЗАЦИЯ! СПАСЯВАЙТЕ ЛОНДОН!“ Нито „ЕВРОПЕЙЦИТЕ НИ ПРЕВЗЕХА!“ Явно процентът не е толкова страшен сам по себе си. Зависи как се казва човекът, който държи ключовете. 😂
И тук се сетих за нещо. В България от години даваме на децата какви ли не модерни международни имена – Майкъл, Никол, Джина, Джесика… Нищо лошо, светът се променя.
Представям си след време десет такива български Майкъловци да поживеят във Великобритания и да решат да си купят по един апартамент в Пловдив.
На другата сутрин Facebook:
„АНГЛИЧАНИТЕ ДОЙДОХА! ИЗКУПУВАТ ПЛОВДИВ!“ 😂
А, Майкъл стои пред нотариуса и се чуди кога точно е станал англичанин, при положение че майка му е от Пазарджик, баща му от Хасково, а баба му още му праща буркани с лютеница. 😂
Понякога май не ни трябва нито кадастър, нито нотариален акт. Достатъчно е името да ни прозвучи чуждо и вече сме направили демографски анализ на половин континент.
А ,защо всъщност богатите чужденци купуват в Лондон? Ами защо ли? Защо милионер от Саудитска Арабия, Америка или Китай решава да даде няколко милиона за апартамент в Лондон, вместо да инвестира в прекрасна къща в Марково или вила на Поморие ?
Трудна загадка.
Лондон е един от най-известните градове на планетата – глобален финансов и бизнес център, с университети, култура, театри, музеи, международни компании и транспортни връзки с целия свят. А средната цена на жилище в Лондон през юни 2026 г. е около £554,000 по официалните данни на UK House Price Index.
Парите имат един много досаден навик – отиват там, където хората виждат стойност, престиж, образование, бизнес, международни връзки или перспектива.
Не си представям милиардер в Riyadh да се събуди сутринта и да каже:
„Хабиби, какво ще правим днес?“
„Ще превземаме Westminster.“
„Чудесно. Само първо да минем през агенцията за недвижими имоти.“ 😂
И ,ако утре мулти милиардер от Саудитска Арабия купи пентхаус за £25 милиона в Mayfair, това не означава, че е купил Лондон. Може просто да е милиардер с £25 милиона за пентхаус. Знам, разочароващо обяснение.
Има и още нещо, което човек, който реално живее в Лондон, вижда с очите си. Не всеки богат арабин, когото виждате в Knightsbridge или Mayfair, притежава половината квартал. Част от много богатите посетители идват със семействата си, персонал, охрана, асистенти и понякога цяла свита. Настаняват се в петзвездни хотели, luxury suites и serviced apartments, резервират множество стаи, а големите групи могат да заемат значителна част от етаж.
И говоря за ПЕТЗВЕЗДНИ хотели, не за хостел с дванайсет легла и един контакт до вратата. 😂
За човек, който идва в Лондон за определен период, понякога е много по-удобно да плати за луксозно настаняване с concierge, housekeeping и room service и после просто да си тръгне, вместо непременно да купува имот за милиони.
Аз, даже няма нужда да гледам снимки във Facebook. Виждам тези неща всекиден. Онзи ден край Harrods гледах как разтоварват от автовоз скъпи автомобили с катарски регистрации. Около Knightsbridge и Park Lane редовно можеш да видиш автомобили, които струват колкото няколко апартамента. Някои от тези хора си докарват дори колите.
Само че от „видях катарска кола пред Harrods“ до „АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН“ има една дребна подробност.
Нарича се доказателство.
Може да не е купил Mayfair. Може просто да има резервация някъде в Лондон. И Mayfair, доколкото проверих, още не е прехвърлен с нотариален акт. 😂
За миграцията можем да говорим. За интеграцията – също. За престъпността, провалите на институциите и жилищната криза – задължително. Нямам никакво намерение да слагам розови очила на реалните проблеми.
Само че ще говорим с факти.
Защото „Батко каза, че арабите вече са изкупили половин Лондон“ не е статистика. Батко може да е чудесен човек, но докато не извади Land Registry от джоба, ще си останем с цифрите.
Та съжалявам, че пак развалих няколко прекрасни Facebook легенди. Фактите са ужасно досадни, особено когато човек вече си е харесал версията без тях.
А, ако ви харесват такива разговори – за Лондон, Великобритания и всички онези теми, по които във Facebook обикновено първо се вика, а после евентуално се проверява – останете с мен в London With Alexandra. Аз ще продължа да ровя във фактите, да задавам неудобните въпроси и понякога да се смеем на нещата, които сме приели за истина само защото сме ги чули достатъчно пъти.
Не обещавам винаги да сме съгласни. Обещавам да не ни е скучно. 😉
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ







