БЪЛГАРИЯ
Маскари са те …
Да върнем смисъла на думите, да не помагаме на диктатори. Когото Господ иска да погуби, първо му взема ума. А когато някой човек иска да установи диктатура върху останалите човеци – първо лишава думите от смисъл. Това наблюдаваме, у нас, от парламентарните избори насам, коментира заполитологът Евгений Дайнов.
Властта се опитва да се превърне в диктатура и затова ударно обезсмисля думите, с които описваме света. Защото, когато няма да имаме думи, няма да можем да описваме света; и няма да можем да го разбираме. Ще сме готови да живеем като без-словесен добитък – жертви на силните и на корпулентните. Затова, ако не искаме да ставаме добитък – време е да се ангажираме с просветителско усилие. Да върнем смисъла на думите, казва още той пред Дир.бг
Кравите са онези, които не познават думите. Ние не сме – не бива да сме – крави. Да, знам, че в днешно време невежеството е модерно, а знанието се смята за някакво сексуално извращение.
Но – да опитаме. Да вземем, например, думата „олигарх”. Всички размятат тази думичка така, щото тя вече просто означава „един, когото не харесвам”. А тя изобщо не означава това. Тя е конкретно понятие и има своите корени в „олигархия”, описана от Аристотел (преди 2 300 години) така: „Олигархия – група заможни мъже, управляващи държавата не за общото благо, а за своето благо”. В по-нови времена и първо в Русия преди 20-тина години думата „олигарх” (м.р. ед.ч.) придобива по-съвременна трактовка: „Олигарх – мъж, който ползва своята близост с властта, за да присвоява обществен ресурс и да изкривява правилата на икономиката в своя полза”. Ясно? Хайде сега да наложим върху действителността тези дефиниции – тези думи, които спасихме от безсмислието, размишлява Дайнов.
Кой ни управлява в момента? Отдадени на Отечеството безсребреници – или „група заможни мъже, управляващи държавата за своето благо”? В тази групичка има ли мъже, които да „ползват своята близост с властта, за да присвояват обществен ресурс и да изкривяват правилата на икономиката в своя полза”? Да печелят нагласени обществени поръчки? Да крадат от строителството на пътища? Да установяват монополи, като изкривяват правилата на конкуренцията?
Знаете отговорите на тия въпроси. Знаете и имената на замесените корпулентни деятели. Забележете: за да си олигарх, трябва да си част от държавната власт, чрез която работиш за собственото си благо. Ако не си част от държавната власт – не си никакъв олигарх. Аз, например, и да искам – не съм олигарх. Не съм в държавната власт. Даскал съм и то – в частен университет. Не ставам. И други набедени не стават. Какъв олигарх може, например, да бъде нароченият напоследък Иво Прокопиев” Той не е в държавната власт. Няма достъп до обществени ресурси. И няма възможността да налага монопол върху никой сектор на икономиката – именно защото не притежава парче от държавната власт. И така кръгът се затваря, смта той.
Или да вземем другата обида, разхвърляна насам-натам от корпулентните медии и други слуги на властта: „грантаджия”. Грантаджиите били лоши, защото клатели стабилността; а пък правителството било добро, защото не вземало „грантове”… Да видим. Що е то – „грант”? Това са пари, давани безвъзмездно, но под контрол, за да бъде свършена някаква общественополезна работа. Швейцария, например, дава такива пари на български държавни и не-държавни организации, за да опазваме природата. Това са „грантове” от по няколко стотици до няколко хиляди франка. Техните адресати са обикновено попържани като „грантаджии”. Грантове са обаче и „европейските средства”. Тук вече не става пари за хиляди, а за милиарди – дотук над 15 милиарда. Огромната част от тези милиарди отиват в правителството и по-малка част – в общините. И какво излиза? Правителството, което било клатено от „грантаджиите” се оказва… най-големият „грантаджия”, абсолютно без всякаква конкуренция, казва още политологът.
Последно – думата „либерал”. Кой ли не е псуван на „либерал” напоследък. Но и тази дума си има точно определен смисъл. „Либералите” се появяват в края на 17-ти век и твърдят следните неща. Всички хора са свободни, защото никой няма господар над себе си. А щом никой няма господар – значи, всички хора са и равни помежду си (никой не е господар някому, та да е по-малко равен). Оттук: хората, за да живеят заедно без размирици, е добре така да си направят обществото, че то да брани правата на всеки отделен човек. Да няма изоставени, онеправдани или обезчестени. В средата на 20-ти век всичко това вече е залегнало в конституциите на повечето нормални държави, както и в основите на международните организации, които те създават, като например ООН. Та – кое му е нередното човек да е „либерал”? Лошо е да имаме права? Лошо е да нямаме господари над главите си? Лошо е да имаме свободата да решаваме сами, какво да правим с живота си?, смята той.
Или е лошо това, че каквото и да решим да правим с живота си, нямаме правото да настъпваме някой друг? Или може би е лошо това, че тъй като всички хора са равни и имат еднакво достойнство, то според „либералите” те, хората, трябва да се отнасят възпитано и уважително един към друг? Лошо ли е да се обръщаме един към друг с „бихте ли бил така добър”, вместо с – „абе педерас скапан, ще ти смачкам муцуната…”?
Думите имат своите точно определени значения и смисли. Убиването на думите убива смислите. А там, където няма смисъл – винаги има диктатура, т.е. някой се обявява за наш господар и започва да ни стриже. Предлагам да не помагаме на мераклиите за диктатори; имат си достатъчно платени помагачи, завършва Дайнов.
БЪЛГАРИЯ
Радев изплаши Тръмп с ултиматума за визите
“Самолети си взимам но визи на Българи не давам.”
Радев даде ултиматум на американците, “или американски визи или си махнете самолетити”, Тръмп се уплаши и си взе самолетите.
Четири от американските военни самолети напуснаха летището в София.
Четири от самолетите-цистерни Boeing KC-135 Stratotanker ВВС на САЩ напуснаха летище „Васил Левски“ в София. Това показва информация в платформата за проследяване на полети Flightradar24.

Американските военни самолети имат разрешение да пребивават на летище „Васил Левски“ до 30 юни. Правителството удължи срока, за да могат съюзниците да препланират операциите си и да намерят друга локация.
Машините се състоят от стратегически цистерни Boeing KC-135 Stratotanker, както и транспортни Lockheed C-130 Hercules и Boeing C-17 Globemaster III. Мисията им е с невоенен характер и те подпомагат логистично операциите на съюзниците на НАТО в региона.
На територията на страната е разрешено пребиваването на до 500 души обслужващ персонал.
В края на май Министерския съвет удължи разрешението за пребиваването им, срещу искане за отпадане на визите за български граждани. „На миналото заседание на Министерския съвет обявих, че при разговор с президента на САЩ поисках отпадане на визите за българските граждани“, каза тогава премиерът Румен Радев.
Тоя обяви, че до момента няма положителен отговор, затова България не може да отговори положително на искането за дълъг престой на самолетите и цистерните на летище София.
БЪЛГАРИЯ
Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките
Икономист: Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките
Той предупреди, че големите търговци не са склонни да понесат удар по сериозните си надценки.
Големите търговски вериги са мобилизирани да попречат на подготвяните мерки срещу високите надценки и нелоялните практики по веригата на доставки. Това заяви пред БНР икономистът Димитър Чобанов, след като бюджетната комисия в Народното събрание прие глоби за монополисти с високи цени, разширяване на списъка с нелоялни търговски практики и създаване на електронен регистър за откриване на пазарни деформации.

Според него подобни действия могат да бъдат стъпка напред, но няма да решат сами проблема с цените. Основният въпрос остава къде точно се трупа поскъпването – при производството, при изкупуването или при крайната търговска надценка.
Веригите срещу натиска върху надценките
Чобанов постави най-острия акцент върху поведението на големите търговски вериги в публичния дебат. Според него проблемът е, че голяма част от обществената дискусия се оформя от представители и лобисти на големите търговци. Те, по думите му, са мобилизирани, за да спрат или отслабят мерките, които биха ограничили силата им върху пазара.
„В момента са мобилизирани по всякакъв начин да попречат на подобни мерки. Би могло да има и увеличаване на административната тежест, но проблемът е, че когато големите търговски вериги смятат, че тези доста сериозни надценки им се полагат и те са си ги калкулирали и в настоящия момент, и в бъдещите моменти, за тях това е един удар, който не са склонни да понесат. Ролята и на регулаторите, а и на законодателите, е да се опитат малко да регулират средата – да бъде по-близо до пазарните процеси, които се случват извън България“, заяви икономистът.
Така според Чобанов сблъсъкът вече не е само за конкретни глоби или регистри, а за това кой контролира разказа за цените. Ако веригите успеят да представят всяка намеса като административен натиск, мерките може да загубят политическа и обществена сила. Ако обаче държавата покаже ясно къде се формират надценките, натискът ще се прехвърли към реалните източници на поскъпването.
Прозрачността по веригата става ключов въпрос
Икономистът посочи, че новите правила могат да имат смисъл, ако направят веригата на доставки по-прозрачна. Според него трябва да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те идват от високи производствени разходи, или от ситуация, при която български продукти се изкупуват евтино, а след това стигат до потребителите по-скъпи от вносните заради голяма търговска надценка.
„Би могло да бъде някаква стъпка, но с това няма как да бъде изчерпана тази битка. Едно от важните неща е веригата на доставки да бъде по-прозрачна, да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те произтичат от високи производствени разходи, или част от българските продукти се изкупуват на по-ниска цена, но след това заради голямата търговска надценка стават по-скъпи за потребителите от вносните продукти и по този начин се накърняват и интересите на производителите, стига се и до по-малко производство в България в дългосрочен период“, каза Чобанов.
Този проблем има двойна цена. От една страна, потребителите плащат повече. От друга, българските производители могат да се окажат притиснати между ниски изкупни цени и скъпа крайна цена, която ги прави по-малко конкурентни пред купувача. В дългосрочен план това може да доведе до по-малко производство в страната и до още по-голяма зависимост от внос.

Мерките може да покажат усилие, но не и бърз резултат
Според Чобанов подготвяните мерки могат да имат политически и обществен ефект, защото ще покажат, че правителството реагира на напрежението около цените. Той обаче предупреди, че не бива да се очаква драматичен резултат само от глоби, нов списък с нелоялни практики и електронен регистър. Те могат да бъдат начало, но не и цялостно решение.
„Подобни мерки биха могли да привлекат внимание сред потребителите, да се види, че правителството полага някакви усилия, но от тях не би могло да има кой знае колко видим резултат“, отбеляза икономистът.
Затова той постави по-широкия акцент върху производството. По думите му правителството трябва да се концентрира върху увеличаването на производството, защото само така може да има по-силен вътрешен пазар, повече предлагане и по-добра позиция на българските производители спрямо големите търговци. Без това мерките срещу надценките може да останат частичен отговор на много по-дълбок проблем.
Бюджетът остава другият голям риск
Чобанов коментира и действията на правителството в публичните финанси. Според него засега се виждат добри намерения, но те не са подкрепени с цялостен пакет от мерки. Икономистът подчерта, че разходната част на бюджета е рекордна и това не е резултат само от едно управление, а от политики, водени от всички правителства от 2020 г. насам.
„Това, което виждаме досега от страна на правителството по отношение на публичните финанси, е добри намерения, но не са подплатени засега с цялостен пакет от мерки“, каза той.
По думите му и Европейската комисия вижда ясна траектория на бюджетни дефицити, което е основание за стартиране на процедура по прекомерен бюджетен дефицит. Чобанов смята, че трудно може да бъде приет реалистичен и изпълним бюджет, който едновременно да попадне в рамките на критерия за тази година. Това поставя допълнителен натиск върху правителството – едновременно да показва действия срещу цените и да управлява разходите в условия на ограничено фискално пространство.

По-големият въпрос е кой печели от сегашния модел
Така изказването на Чобанов поставя под съмнение не само поведението на отделни търговски вериги, а целия модел, по който цените стигат до потребителя. Подготвяните мерки срещу монополисти и нелоялни практики могат да дадат инструмент на държавата, но истинската им тежест ще зависи от това дали ще извадят на светло реалните надценки и слабите места във веригата на доставки.
За икономиста големият риск е мерките да останат на повърхността – видими за обществото, но с ограничен ефект върху цените и производството. Затова неговият акцент е двоен: държавата трябва да ограничи деформациите при търговските практики, но и да създаде условия за повече българско производство. Само така натискът върху потребителите може да бъде намален трайно, а производителите да не бъдат поставяни в зависимост от силата на големите вериги.
БЪЛГАРИЯ
Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”
Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”
Терористите от ЕК остро към София: Ограничете публичните разходи, свийте администрацията и отмяна на плоския данък!
ЕК прогнозира – държавният дълг може да достигне над 35% от БВП до 2027 година.

Европейската комисия отправи сериозно предупреждение към България за състоянието на публичните финанси и работата на държавната администрация. В най-новия си доклад Брюксел посочва, че страната е изправена пред риск от задълбочаване на бюджетния дефицит, растящ държавен дълг и неефективна администрация, ако не бъдат предприети спешни реформи.
Според оценката на Комисията бюджетният дефицит вече се увеличава – от 3% от брутния вътрешен продукт през 2024 година до 3.5% през 2025-а.

Очакванията са той да достигне над 4% през следващите две години.
За това Европейската комисия настоява България да ограничи ръста на публичните разходи и предупреждава, че страната може да бъде поставена под засилен европейски надзор заради прекомерен дефицит.
-
ВОЙНА2 months ago„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
КОНСПИРАЦИЯ3 months agoВтората по големина нефтена рафинерия в САЩ бе взривена в Тексас!
-
ИМОТИ3 months agoИмотният пазар в България влиза в плато: Брокери предупреждават за тежка икономическа криза
-
ВОЙНА3 months agoИран отхвърли примирие, засилва натиска срещу САЩ







