ПАРИ

Новият кабинет ще завари дефицит с 2 млрд. лв. по-голям от планирания

Published

5 years ago

12/05/2021

Author

Финансовото министерство отчете пред Брюксел, че очаква 6.9 млрд. лв. дупка в хазната за тази година.
Новото правителство ще се сблъска с много по-голям дефицит от официално планирания в бюджета. Въпреки уверенията на финансовия министър в оставка Кирил Ананиев, че няма проблем за финансите на страната, приетата от правителството в началото на май конвергентна програма за периода 2021-2023 г. показва сериозно разминаване между очакванията на финансовото министерство и дефицита, при който е разчетен държавния бюджет.
През 2021 г. се очаква бюджетното салдо да бъде отрицателно в размер на 5.6% от брутния вътрешен продукт (БВП), се посочва в конвергентната програма. Това означава дупката в бюджета да бъде 6.9 млрд. лв., вместо планираните 4.9 млрд. (3.9% от БВП).
Както стана известно през първото тримесечие на годината правителството направи рекордни разходи, заради които за първи път от много години хазната излезе на дефицит още в края на март. Съществена част от нарасналите с 25% разходи през януари-март в сравнение с миналата година, не се дължат на мерките за овладяване на ковид-кризата, а на чисто предизборни харчове, заложени още през 2020 г. – увеличение на заплатите в бюджетната сфера, бонусите от 50 лв. за всички пенсионери, по-големи социални плащания. Отделно правителството още в началото на годината наля стотици милиони в общините за ремонти на местната инфраструктура.
Новото правителство ще бъде изправено пред проблема как да запълни по-голямата дупка в хазната. Според закона за държавния бюджет максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет в рамките на 2021 г., е 4.5 млрд. лв. Сумата е недостатъчна да покрие недостига от близо 7 млрд. лв., още повече че държавата вече пласира дълг от 800 млн. лв. с емисия на ДЦК. Служебен кабинет няма правомощия да тегли заеми и ако през следващите два месеца хазната отново излезе на червено, ще трябва да запълва недостига с пари от изтънелия фискален резерв.
От Министерството на финансите разясниха, че разминаването в очакванията за дефицита през тази година се дължи на различните методики, по които се представя той – в закона за държавния бюджет недостигът е изчислен по националната методология, докато този в Конвергентната програма е по европейската методология.
“Реално заложеният в бюджета за 2021 г. дефицит от 4,9 млрд. лв. (3,9% от БВП) е 5% или 6,2 млрд. лв. по европейската методология”, посочва финансовото министерство. Завишението идвало от това, че за Брюксел бюжетните дефицити на страните членки се определят на базата на поетите през годината задължения за разходи (т.е. на начислена основа), а не на база на платените разходи (на касова основа).
“Въпреки разликата в методологиите това не променя основните параметри и не разсейва съмненията в качеството на управление на държавните пари”, уверяват от МФ. Но дори и след обяснението, че 3.9% всъщност е 5% дефицит по правилата на ЕС, очакваният реален недостиг в хазната за тази година остава с около 700 млн. лв. по-висок.
Всъщност финансовото министерство упорито продължава години наред да използва два различни начина на отчитане на бюджетния дефицит – един за пред Брюксел и друг, със значително по-благоприятни стойности, пред обществеността у нас. Така например правителството на Бойко Борисов се хвалеше, че въпреки коронакризата е успяло да удържи дефицита за 2020 г. да не надвиши 3% (3.531 млрд. на касова основа, което е точно 3% от БВП). Пред Брюксел обаче сме докладвали, че на начислена основа той всъщност е 4.056 млрд. лв. или 3.4% от БВП.
Конвергентната програма e стратегически документ за реформите в страната, който се представя ежегодно от Министерството на финансите за оценка на Европейската комисия. Програмата е един от документите, въз основа на които ще бъде оценявана готовността на България за членство в еврозоната. Един от критериите за присъединяване към единната европейска валута е поддържане на нисък бюджетен дефицит под 3% от БВП.

ПАРИ

Свръхбогатите бягат от Лондон, отнасят $160 милиарда

Published

1 month ago

20/09/2026

Author

Лондон дълги години беше неформалната столица на световните свръхбогати — град, в който руски олигарси купуваха имения в Мейфеър, индийски стоманени магнати живееха с данъчни привилегии, а арабски инвеститори наливаха милиарди в недвижими имоти.

Тази ера свършва. Данни от Bloomberg Billionaires Index показват за първи път мащаба на проблема: за последните две години от Великобритания са напуснали или разхлабили връзките си свръхбогати, чието общо богатство надхвърля $160 милиарда. Това е повече от комбинираното състояние на милиардерите, които са останали.

Какво предизвика бягството

Коренът на промяната е в едно данъчно правило, старо повече от 200 години: т.нар. non-dom статут (non-domiciled). Той позволяваше на заможни хора, които живеят във Великобритания, но са „с домицил” другаде, да не плащат данък върху доходите и капиталовите печалби, спечелени извън страната — в продължение на до 15 години.

Лейбъристкото правителство на Кийр Стармър обяви отмяната на този статут, а новите правила влязоха в сила на 6 април 2025 г. Сега чуждестранните доходи са освободени само за първите четири години. Освен това глобалните активи на бившите non-dom резиденти вече подлежат на британския 40-процентен данък наследство.

Резултатът: масово бягство.

Кои напускат

Списъкът на знаковите имена е дълъг:

Братята Дейвид и Саймън Рубен — имотни магнати с по $13,1 милиарда всеки — се преместиха в Монако през 2025 г.
Насеф Савирис, най-богатият египтянин — напусна Лондон след промените
Гийом Поза, основател на Checkout.com — също напусна
Норвежкият корабен магнат Джон Фредриксен затвори лондонския си офис и пусна имението си в Челси на пазара за £250 милиона
Исландският първи милиардер Тор Бьорголфсон избра Италия
Германският крипто инвеститор Кристиан Ангермайер — напусна след години в Лондон

Накъде отиват

Свръхбогатите не изчезват — просто се местят на по-гостоприемни места:

Монако — нулев данък върху доходите
Швейцария — ниско данъчно облагане за чужденци
ОАЕ (Дубай) — нулев данък, „златни визи”
Италия — фиксиран годишен данък от €200 000–€300 000 върху ВСИЧКИ чуждестранни доходи, независимо от размера, за срок до 15 години
Кипър — 0% данък върху дивиденти за non-dom резиденти
Числата
$160 милиарда общо богатство е напуснало Великобритания за 2 години (Bloomberg)
Прогнозата на OBR: 10 800 non-dom напускания годишно
Henley & Partners: около 16 500 милионери са напуснали или ще напуснат през 2025–2026
Институтът Adam Smith изчислява: отмяната на non-dom статута може да струва на Великобритания до £111 милиарда до 2035 г. и 44 000 работни места до 2030 г.
През 2024 г. 88 компании напуснаха Лондонската фондова борса

Какво означава това за Нидерландия

Нидерландия наблюдава тези процеси отблизо — и с основателна причина. Страната също е дискутирала промени в данъчното облагане на богатите (дебатът за Box 3), а нидерландският пазар на недвижими имоти вече усеща последиците от данъчна политика, която отблъсква инвеститори.

Един от уроците от британския опит: когато данъчната рамка се промени рязко, заможните хора се местят — и отнасят със себе си не само личните си данъчни приходи, но и инвестиции, работни места, благотворителност и цял икономически екосистем.

Холандски финансови анализатори от De Belegger отбелязват, че напускащите милионери от Великобритания чертаят модел, който може да се повтори и другаде в Европа, ако данъчните политики не балансират между справедливо облагане и конкурентоспособност.

Какво можете да знаете

Ако работите в международна компания с офис в Лондон, промените може да засегнат структурата на бизнеса и разпределението на служители.
За инвеститорите: Лондон губи привлекателност като финансов център, докато Амстердам, Дъблин и Люксембург печелят позиции.
Нидерландия привлече редица компании след Брекзит — тенденцията може да продължи.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ПАРИ

МОЖЕШ ДА ПЕЧЕЛИШ 10 000 ЕВРО НА МЕСЕЦ И ВЪПРЕКИ ТОВА ДА СИ РОБ НА САМИЯ СЕБЕ СИ!

Published

2 months ago

19/09/2026

Author

Богатството не се измерва само с това колко печелиш, а с това колко успяваш да задържиш, управляваш и умножиш.

Има три основни финансови правила, които не губят своята стойност с времето.

1. ПЪРВО ПЛАТИ НА СЕБЕ СИ.
Отделяй поне 10% от доходите си. Не спестявай това, което остава след разходите. Планирай разходите си така, че да можеш да спестяваш.

2. НАКАРАЙ ПАРИТЕ СИ ДА РАБОТЯТ ЗА ТЕБ.
Не е достатъчно просто да печелиш. Създавай активи, които генерират доход, вместо единствено да увеличаваш разходите си с всеки следващ ръст на заплатата.

3. ПАЗИ ТОВА, КОЕТО СИ ИЗГРАДИЛ.
Не инвестирай в неща, които не разбираш. Не преследвай бързи печалби, без да оцениш риска. Понякога най-добрата инвестиция е тази, от която си се отказал.
Из – „Най-богатият човек във Вавилон“ – уникална книга приложима в днешно време!

Истинската финансова свобода не започва с висок доход, а с финансова дисциплина.
Можеш да имаш висок стандарт на живот, скъпа кола и луксозен дом, но да продължаваш да работиш единствено за поддържането им.

Бих добавила от себе си – ЯСНО ПОСТАВЕНИ ЦЕЛИ И ЗВЕРСКА ДИСЦИПЛИНА!

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ПАРИ

Длъжни ли са търговците да поддържат ПОС терминали❓️

Published

2 months ago

14/09/2026

Author

Длъжни ли са търговците да поддържат ПОС терминали❓️

Безкасовите плащания са удобство и ни пестят разходи от таксите за теглене от банкомат, затова все повече потребители преминават към тях.

Навикът да плащаме с карта или през приложение обаче може да ни сблъска с изненадата, че не всички търговци разполагат с ПОС терминал. Това е така, защото повечето от тях нямат такова задължение по закон, а таксите за трансакциите се поемат от тях.

Законът в България вменява задължение за поддържане на ПОС терминал само на наведенията с две и повече звезди, но не и на магазините, например. Следователно, ако търговецът предлага възможност за плащане с карта, той може да определи условия за това.

Добрите търговски практики обаче предполагат потребителите да бъдат своевременно информирани за важните условия при продажбите в обекта.

Ако търговецът реши да въведе изискване за достигане на минимална сума за плащане с карта, той е в прявото си. Но поставянето на предупредителна табела с информация за това се разглежда като добра практика и застраховка за самия него.

В противен случай, ако клиентът научи в движение за подобно ограничение, може да се създаде ситуация с хипотеза за нелоялна практика.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ