БЪЛГАРИЯ
Борисов е Театър, нищо повече!
„Журнал дю диманш” прави Борисов на пух и прах заради корупцията
Има нещо незряло, малко като слаб ученик, който направо може да ви разсмее. Да се приеме антикорупционен закон само няколко дни преди започването на 6-месеченото ротационното председателство на Европейския съюз, е малко прекалено наистина, коментира в обширен анализ френското издание „Журнал дьо Диманш“ ситуацията в България.
Това е поредният критичен материал на голямо европейско издание за страната ни, която влиза във фокуса на вниманието с започващото днес българско председателство на Съвета на ЕС. В последните няколко дни анализи, посветени на България, имаха „Гардиън”, „Ди Цайт”, АФП и БТВ.
Каквато и да бъде ефикасността на този закон, след като българското правителство предприе цяла камара от мерки и декрети, създаде и комисия за борба с този бич, корупцията все още стряска Брюксел и класира България сред трите най-корумпирани страни в ЕС. Народният глас е безапелационен. „България е една умалена Русия. Цари мафиотски манталитет и никога няма да отговори на изискванията на поставените критерии“, пише „Журнал дю диманш”.
Трябва да се признае, че тази малка страна 10 години след приемането си в ЕС не е отбелязала напредък. През ноември Европейската комисия подчерта в последния си доклад, че нищо не се е променило от януари 2017 г.
„Борбата срещу корупцията е областта, в която има най-малък напредък през последното десетилетие. При това – въпреки съществуването на Механизма за сътрудничество и проверка“.
През 2016 г. в друг доклад на Центъра за изследване на демокрацията се казваше, че всеки пети възрастен се е сблъсквал с корупция – плащайки или получавайки рушвет.
Според Николай Стайков от фондация „Антикорупционен фонд“ най-страшното е липсата на съдебни преследвания. „Притеснителен е малкият брой на разрешените случаи. В затвора отиват само малките, дребни риби. Нито един от главните герои от последните години не е зад решетките, дори за един ден“.
В навечерието на Новата година има само една шепа хора, която протестира пред правителството. Доста по-малко отколкото в съседна Румъния. Снегът, който покрива Витоша, приспива сетивата и разума. Между другото, според едно скорошно проучване на „Отворено общество“ това, което най-много безпокои българите, е корупцията – тя се нарежда на четвърто място след бедността, безработицата и лошото управление.
По-малко от 15% от българите вярват в институциите.
Корупцията е навсякъде. Искаш рушвет – заповядай. За детската градина, за доктора, за полицая или в по-голям мащаб – за да се спечели договор, финансиран от ЕС. Столицата не показва нищо от това и предлага на гостите само една луксозна витрина и приветливи усмивки. Трябва да посетите обаче североизточните квартали (така е в оригинала, вероятно става дума за южните квартали), за да срещнете тази повсеместна корупция, която не може да се види с просто око.
10 семейства си разделят богатствата на страната. Някои от тях са си построили чудесни къщи, които се охраняват от бодигардове и камери. Да живееш в „Бояна“ или „Драгалевци“ означава „Аз съм богат“ или „Аз съм корумпиран“.
„Корупцията не се измерва“, казва журналистът от в. „Сега“ и специалист по европейските въпроси Светослав Терзиев. „Това е усещане на всеки един българин от доста време насам“, добавя той.
„Чувство” и „усещане” – понятията са размити.
През 2016 г. „Прозрачност без граници“ посочваше България като страна от ЕС, където усещането за корупцията е най-остро. „Заедно с Румъния ние сме единствените държави от ЕС, които сме под наблюдение заради корупцията и организираната престъпност“, казва Терзиев.
Независимо от това българското правителство се отнесе много сериозно към председателството. Преди 5 месеца бе създадено Министерство на европейското председателство, което ще изчезне след края му. Журналистът се опитал да разследва това нещо, но напразно. „Почуках на вратите на всички министерства, които са свързани с председателството, за да разбера точната сума. Споменава се цифрата от 70 млн. лв., но никой не можа да ми каже на кого ще бъде разпределена“, казва Терзиев.
Собственикът на първата независима информационна агенция БГНЕС Любчо Нешков бе най-щастливият човек в продължение на 10 години. Този симпатичен 50-годишен мъж, бивш военен кореспондент на Националната телевизия, успя да изгради една семейна новинарска компания, интегрираща за пръв път на едно място новини, снимки и видео. Той имаше гениалната идея да се свърже с мобилен оператор и така рязко увеличава продажбите си. „Вършех си своята работа, давах думата на всеки, включително и на тези, които критикуваха правителството“.
Това обаче не е по вкуса на всички. Санкцията не закъснява и получава лаконичен есемес, че неговият договор е прекратен. „Винаги е имало приятелски обаждания, страничен натиск, но …“. В България не се отива в затвора, ако критикувате властите, но отмъстителните мерки са многобройни и прикрити. Част от клиентите прекратяват договорите, фактурите стават непосилни. Нешков е принуден да уволнява хора и да намали дейността си.
Според „Репортери без граница“ България се срина от 35 място през 2006, което заема с Франция по онова време, на 109 място по свобода на словото от 180 държави през 2017 г. Това е най-лошото място в класацията на страна членка на ЕС.
Какво може да бъде доверието в България по време на това задължително европейско председателство? Пиар експертът Арман Бабикян дебело подчертава, че ЕС е бил отлично информиран за нивото на корупция, когато приема страната ни. „Ние се опитахме да убедим нашите европейски партньори, че ще направим всичко, за да преборим тази корупция, но нищо не стана. По-страшното е, че това въобще не пречи на ЕС. България е един вид прозападна зона на комфорт и нашите евродепутати са напълно подходящи за тази работа“, казва Бабикян и посочва с пръст собствения парламент. „Нашите депутати притежават парите и те решават на кого да ги дадат“.
Театър, нищо повече.
„Ние имаме една фасадна демокрация, но всъщност сцената е европейска, а хората нямат думата“, възмущава се Светослав Терзиев. Ние знаем, че председателството ще се ръководи от шефа на Комисията Жан-Клод Юнкер. Българите вече не вярват в ЕС.
Терзиев има чувство за хумор и разказва следния анекдот: „Онзи ден бях на пресконференция с руския посланик. Русия никога, ама точно никога, не говори за корупцията, но този път темата за корупцията беше повдигната. Отговорът на посланика беше сладък: „Това го оставам на ЕС“.
БЪЛГАРИЯ
Радев изплаши Тръмп с ултиматума за визите
“Самолети си взимам но визи на Българи не давам.”
Радев даде ултиматум на американците, “или американски визи или си махнете самолетити”, Тръмп се уплаши и си взе самолетите.
Четири от американските военни самолети напуснаха летището в София.
Четири от самолетите-цистерни Boeing KC-135 Stratotanker ВВС на САЩ напуснаха летище „Васил Левски“ в София. Това показва информация в платформата за проследяване на полети Flightradar24.

Американските военни самолети имат разрешение да пребивават на летище „Васил Левски“ до 30 юни. Правителството удължи срока, за да могат съюзниците да препланират операциите си и да намерят друга локация.
Машините се състоят от стратегически цистерни Boeing KC-135 Stratotanker, както и транспортни Lockheed C-130 Hercules и Boeing C-17 Globemaster III. Мисията им е с невоенен характер и те подпомагат логистично операциите на съюзниците на НАТО в региона.
На територията на страната е разрешено пребиваването на до 500 души обслужващ персонал.
В края на май Министерския съвет удължи разрешението за пребиваването им, срещу искане за отпадане на визите за български граждани. „На миналото заседание на Министерския съвет обявих, че при разговор с президента на САЩ поисках отпадане на визите за българските граждани“, каза тогава премиерът Румен Радев.
Тоя обяви, че до момента няма положителен отговор, затова България не може да отговори положително на искането за дълъг престой на самолетите и цистерните на летище София.
БЪЛГАРИЯ
Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките
Икономист: Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките
Той предупреди, че големите търговци не са склонни да понесат удар по сериозните си надценки.
Големите търговски вериги са мобилизирани да попречат на подготвяните мерки срещу високите надценки и нелоялните практики по веригата на доставки. Това заяви пред БНР икономистът Димитър Чобанов, след като бюджетната комисия в Народното събрание прие глоби за монополисти с високи цени, разширяване на списъка с нелоялни търговски практики и създаване на електронен регистър за откриване на пазарни деформации.

Според него подобни действия могат да бъдат стъпка напред, но няма да решат сами проблема с цените. Основният въпрос остава къде точно се трупа поскъпването – при производството, при изкупуването или при крайната търговска надценка.
Веригите срещу натиска върху надценките
Чобанов постави най-острия акцент върху поведението на големите търговски вериги в публичния дебат. Според него проблемът е, че голяма част от обществената дискусия се оформя от представители и лобисти на големите търговци. Те, по думите му, са мобилизирани, за да спрат или отслабят мерките, които биха ограничили силата им върху пазара.
„В момента са мобилизирани по всякакъв начин да попречат на подобни мерки. Би могло да има и увеличаване на административната тежест, но проблемът е, че когато големите търговски вериги смятат, че тези доста сериозни надценки им се полагат и те са си ги калкулирали и в настоящия момент, и в бъдещите моменти, за тях това е един удар, който не са склонни да понесат. Ролята и на регулаторите, а и на законодателите, е да се опитат малко да регулират средата – да бъде по-близо до пазарните процеси, които се случват извън България“, заяви икономистът.
Така според Чобанов сблъсъкът вече не е само за конкретни глоби или регистри, а за това кой контролира разказа за цените. Ако веригите успеят да представят всяка намеса като административен натиск, мерките може да загубят политическа и обществена сила. Ако обаче държавата покаже ясно къде се формират надценките, натискът ще се прехвърли към реалните източници на поскъпването.
Прозрачността по веригата става ключов въпрос
Икономистът посочи, че новите правила могат да имат смисъл, ако направят веригата на доставки по-прозрачна. Според него трябва да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те идват от високи производствени разходи, или от ситуация, при която български продукти се изкупуват евтино, а след това стигат до потребителите по-скъпи от вносните заради голяма търговска надценка.
„Би могло да бъде някаква стъпка, но с това няма как да бъде изчерпана тази битка. Едно от важните неща е веригата на доставки да бъде по-прозрачна, да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те произтичат от високи производствени разходи, или част от българските продукти се изкупуват на по-ниска цена, но след това заради голямата търговска надценка стават по-скъпи за потребителите от вносните продукти и по този начин се накърняват и интересите на производителите, стига се и до по-малко производство в България в дългосрочен период“, каза Чобанов.
Този проблем има двойна цена. От една страна, потребителите плащат повече. От друга, българските производители могат да се окажат притиснати между ниски изкупни цени и скъпа крайна цена, която ги прави по-малко конкурентни пред купувача. В дългосрочен план това може да доведе до по-малко производство в страната и до още по-голяма зависимост от внос.

Мерките може да покажат усилие, но не и бърз резултат
Според Чобанов подготвяните мерки могат да имат политически и обществен ефект, защото ще покажат, че правителството реагира на напрежението около цените. Той обаче предупреди, че не бива да се очаква драматичен резултат само от глоби, нов списък с нелоялни практики и електронен регистър. Те могат да бъдат начало, но не и цялостно решение.
„Подобни мерки биха могли да привлекат внимание сред потребителите, да се види, че правителството полага някакви усилия, но от тях не би могло да има кой знае колко видим резултат“, отбеляза икономистът.
Затова той постави по-широкия акцент върху производството. По думите му правителството трябва да се концентрира върху увеличаването на производството, защото само така може да има по-силен вътрешен пазар, повече предлагане и по-добра позиция на българските производители спрямо големите търговци. Без това мерките срещу надценките може да останат частичен отговор на много по-дълбок проблем.
Бюджетът остава другият голям риск
Чобанов коментира и действията на правителството в публичните финанси. Според него засега се виждат добри намерения, но те не са подкрепени с цялостен пакет от мерки. Икономистът подчерта, че разходната част на бюджета е рекордна и това не е резултат само от едно управление, а от политики, водени от всички правителства от 2020 г. насам.
„Това, което виждаме досега от страна на правителството по отношение на публичните финанси, е добри намерения, но не са подплатени засега с цялостен пакет от мерки“, каза той.
По думите му и Европейската комисия вижда ясна траектория на бюджетни дефицити, което е основание за стартиране на процедура по прекомерен бюджетен дефицит. Чобанов смята, че трудно може да бъде приет реалистичен и изпълним бюджет, който едновременно да попадне в рамките на критерия за тази година. Това поставя допълнителен натиск върху правителството – едновременно да показва действия срещу цените и да управлява разходите в условия на ограничено фискално пространство.

По-големият въпрос е кой печели от сегашния модел
Така изказването на Чобанов поставя под съмнение не само поведението на отделни търговски вериги, а целия модел, по който цените стигат до потребителя. Подготвяните мерки срещу монополисти и нелоялни практики могат да дадат инструмент на държавата, но истинската им тежест ще зависи от това дали ще извадят на светло реалните надценки и слабите места във веригата на доставки.
За икономиста големият риск е мерките да останат на повърхността – видими за обществото, но с ограничен ефект върху цените и производството. Затова неговият акцент е двоен: държавата трябва да ограничи деформациите при търговските практики, но и да създаде условия за повече българско производство. Само така натискът върху потребителите може да бъде намален трайно, а производителите да не бъдат поставяни в зависимост от силата на големите вериги.
БЪЛГАРИЯ
Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”
Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”
Терористите от ЕК остро към София: Ограничете публичните разходи, свийте администрацията и отмяна на плоския данък!
ЕК прогнозира – държавният дълг може да достигне над 35% от БВП до 2027 година.

Европейската комисия отправи сериозно предупреждение към България за състоянието на публичните финанси и работата на държавната администрация. В най-новия си доклад Брюксел посочва, че страната е изправена пред риск от задълбочаване на бюджетния дефицит, растящ държавен дълг и неефективна администрация, ако не бъдат предприети спешни реформи.
Според оценката на Комисията бюджетният дефицит вече се увеличава – от 3% от брутния вътрешен продукт през 2024 година до 3.5% през 2025-а.

Очакванията са той да достигне над 4% през следващите две години.
За това Европейската комисия настоява България да ограничи ръста на публичните разходи и предупреждава, че страната може да бъде поставена под засилен европейски надзор заради прекомерен дефицит.
-
ВОЙНА2 months ago„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
КОНСПИРАЦИЯ3 months agoВтората по големина нефтена рафинерия в САЩ бе взривена в Тексас!
-
ИМОТИ3 months agoИмотният пазар в България влиза в плато: Брокери предупреждават за тежка икономическа криза
-
ВОЙНА3 months agoИран отхвърли примирие, засилва натиска срещу САЩ







