ИСТОРИЯ
Хан Крум разгромява Византийските войски
На 25 срещу 26 юли 811 година Кан Крум прави засада и разгромява изтеглящата се византийска войска която е превзела преди това столицата Плиска. Император Никифор I, който лично ръководи кампанията, е заловен и обезглавен. Това е едва вторият римски император, убит от вражеска армия.
Крум е средновековен български монарх, възкачил се на престола след Кардам. По време на неговото управление България засилва позициите си на Балканския полуостров и в Европа, благодарение на множество победи на бойното поле. Крум започва да приобщава славяните към властта, прокарва първите общовалидни закони в Първата българска държава и започва провеждането на административна реформа.
Смята се, че управлението на Крум започва преди 800 г. Две години след разгрома на Аварския хаганат в 803 г. от Карл Велики, Крум покорява остатъците от могъщият някога Аварски хаганат и границата с франките е установена на Дунав при град Пеща. За тази победа на българите научаваме благодарение на кратко известие в лексикона „Суда“ от X век. България и Франкската империя стават непосредствени съседи по Средния Дунав. Новопридобитата Трансилвания, поради залежите на сребро и каменна сол и успешната експлоатация на солниците, осигурява на българите важно международно търговско положение.
През 807 г. византийският император Никифор I Геник започва поход срещу България с цел да я покори. Походът стига само до Одрин, след което Никифор трябва да се завърне в Константинопол поради слухове за готвен преврат в столицата. Това дава възможност на Крум да поеме инициативата. В отговор Крум нахлува през 807 – 808 г. по поречието на Струма. В резултат на този поход войските се завръщат с огромна плячка. След това след тежка обсада през 809 г. Крум завладява Сердика. Градът има важно икономическо и стратегическо значение, защото през него минават много важни търговски пътища на Балканите.
В Константинопол разбират какви са намеренията на българския владетел и предприемат ответни действия. Първо Никифор изпраща военни отряди, които да възстановят властта му в града. Този опит се оказва неуспешен, тъй като изпратените ромеи се разбунтували. Друга превантивна мярка е изселването на славяните от Средна Струма в Мала Азия и настаняването на гръцко население в тези земи. Целта е да се засили гръцкото влияние в района, за сметка на славянското. Това решение също се оказва неуспешно, тъй като новото гръцко население също се разбунтувало. Това кара константинополския владетел да предприеме нови действия.

Днес ще ви разкажем подробно за войната през 811 г. Император Никифор събира многобройна войска край крепостта Маркели и предприема грандиозен поход срещу България. Уверен в успеха си, императорът води със себе си сина си Ставракий и много ромейски аристократи. Крум разбира, че не може да мери сили с такава армия и предлага мир, но Никифор отказва, „заслепен от собственото си зломислие и от внушенията на своите съветници“ (Теофан). Това кара владетелят да напусне Плиска, оставяйки около 12 000 души да защитават столицата. Според „Анонимния ватикански разказ“ византийците преминават Стара планина като пътят към Плиска е осеян с трупове на местното население. Под стените на Плиска българите дават сражение, но претърпяват поражение и
Плиска е превзета. Всички хронисти критикуват нехристиянското поведение на императора след победата. Той нарежда да се ограби владетелската резиденция и да се опожарят складовете. Поголовно е избивано и мирното население. След завладяването на резиденцията, Крум прави второ предложение за мир, но Никифор отново отказва, тъй като смята, че е в позицията на по-силния. Императорът дори замисля да премине с армията си през цяла Мизия и тогава да се завърне в Константинопол. Крум, който е запазил по-голямата част от войската си непокътната, нарежда да бъде свикано цялото прабългаро-славянско опълчение въоръжени всички способни да носят оръжие, включително и жените, формирани са и няколко аварски отряда. Преградени са близките старопланински проходи Върбишки, Тревненски и пр. с дървени прегради и укрепления, насипи и ровове, а на българите е наредено да чакат в засада.
Никифор усеща опасността и побързва да се отправи към Константинопол директно през старопланинските проходи —Тревненски, Върбишки, и др. Византийците разтеглят отрядите си на огромни разстояния. Все пак с главните сили императорът решава да пренощува във Върбишкия проход. Призори на 26 юли войските на Крум ограждат византийците. Когато императорът се събужда и разбира нерадостното си положение, казва: „И крилати да станем, никой да не се надява, че ще избегнем гибелта.“ Започва битка, в която българите засипват византийците с дъжд от камъни и стрели. Императорът загива веднага. Част от обградените слизат от конете си, за да преминат стената на ограждението, което им пречело да избегнат смъртта. За тяхна изненада зад него има гибелен ров с набити колове. Спасяват се малцина. Това е вторият случай, когато византийски император е убит от „варвари“. Главата на Никифор стои набодена на копие за известно време „за показ на идващите при Крум племена и за наш позор“ (Теофан). След това, според легендата, е наредено от главата да бъде направена чаша за владетеля Крум, обкована със сребро. По този начин, според прабългарските вярвания, той си присвоявал орендата (силата) на убития враг. Поражението, сполетяло императорската армия, е незапомнено.
„Цялата християнска красота загина“ — съобщават византийски хронисти.
Въпреки окончателната победа, българската войска има нужда от почивка и Крум не предприема никакви други военни действия през 811 г.
Синът на Никифор – Ставракий, е тежко ранен в боевете във Върбишкия проход. След завръщането си в Цариград той се възкачва на византийския престол, но е свален от Михаил I Рангаве, а по-късно умира от раните си в манастир.

ИСТОРИЯ
Живеехме много добре, и далеч по-спокойно
Живеехме много добре, и далеч по-спокойно и хората бяха по-сигурни в утрешния ден. Нямаше изобилие от стоки, но пък сега никой пенсионер не може да си ги позволи.
Имаше отлични лекари, на които да разчиташ, които да не ти искат рушвети и не заминаваха на работа в чужбина. Нямаше пациенти, които бият лекарите.
С една заплата, макар и минимална, можеше да си платиш цялата месечна сметка за парно, ток, вода, че и да ти останат пари да ядеш. С една пенсия възрастните си покриваха всички режийни, хранеха се пълноценно, че даже някой лев и на внучето даваха. Почти всички граждани можеха да си позволят двуседмична почивка на море.

Престъпността клонеше към нулата. Наркотиците практически не съществуваха. Учениците залягаха над уроците, а не ходеха да се разхождат с бира в ръка из парка и да пушат съмнителни субстанции.
Убийствата, насилието сред деца и възрастни, агресията бяха рядко срещано явление. Хората имаха добро възпитание, правеха място в тролейбуса на дама или възрастен човек.
Всички бяха грамотни. Малцинствата работеха и по селата нямаше системни набези като сега.
По селата кипеше живот и земеделието бе във възход.
Семейството беше ценност, а не бреме, което да пречи на кариерата ти. Учениците посещаваха кръжоци, развиваха уменията си в ТНТМ.
Изхвърляхме си боклука в кофата за боклук, а не през прозореца.
Помагахме на човек в беда. Ядяхме качествена храна, истинско мляко, сирене и месо, а не продукти, пълни с всякакви Е-та. Не живеехме с постоянни кредити и под нечовешки стрес. Нямаше бездомници и възрастни, които ровят в контейнерите за боклук. Нямаше улични кучета. Имаше прекрасни стойностни български филми и гениални актьори, любимци на публиката.
Културата и образованието на населението бяха издигнати в култ.
Споделено..
Ивайло Славчев.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ИСТОРИЯ
👑 Как разбраха, че това е цар Самуил? Счупена ръка, златни нишки и една гробница на 1000 години 🏺
👑 Как разбраха, че това е цар Самуил? Счупена ръка, златни нишки и една гробница на 1000 години 🏺
Близо хиляда години един мъж лежи погребан в руините на огромна базилика върху малък остров в Преспанското езеро.
ㅤ
Няма надпис с името му. Няма корона, която да сложи край на съмненията. Когато гробът е отворен, самоличността на покойника тепърва трябва да бъде разкрита.
ㅤ
Десетилетия по-късно костите от този гроб се смятат за тленните останки на българския цар Самуил. На 3 октомври 2026 г. Гърция ще ги предаде официално на България, а след държавната церемония в София те ще бъдат пренесени в храма „Света София“.
ㅤ
Но тук остава един далеч по-любопитен въпрос.
ㅤ
Как изобщо учените разбират, че човекът в този гроб е Самуил?
ㅤ
ВСИЧКО ЗАПОЧВА НА МАЛЪК ОСТРОВ
ㅤ
В средата на 60-те години гръцкият архитект и археолог проф. Николаос Муцопулос започва да проучва остров Свети Ахил в Малкото Преспанско езеро. Там се намират руините на внушителна средновековна базилика.
ㅤ
Мястото вече насочва вниманието към Самуил. Храмът „Св. Ахил“ е свързан с владетеля и с пренасянето на мощите на свети Ахилий в Преспа. Районът е сред важните центрове на държавата му в края на X и началото на XI век.
ㅤ
При разкопките в южната част на базиликата са открити четири погребения. Едното се отличава от останалите.
ㅤ
В него е положен възрастен мъж.
ㅤ
И очевидно не е бил случаен човек.
ㅤ
ПОГРЕБАНИЯТЕ БИЛ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗНАТЕН ЧОВЕК
ㅤ
Гробът се намира в специално оформена аркирана ниша. Около скелета са открити останки от изключително скъпа тъкан със златни нишки и части от фино изработена плетена ризница. Положението на гроба и богатството на погребението говорят за човек с много висок обществен статут.
ㅤ
Но това все още не означава, че човекът е Самуил.
ㅤ
Всъщност има една подробност, която често изчезва от популярните разкази за откритието.
ㅤ
Муцопулос не обявява веднага намерения скелет за останките на българския цар.
ㅤ
В ранните си публикации археологът описва погребението и находките, без окончателно да идентифицира мъжа като Самуил.
Едва по-късно натрупаните археологически, исторически и антропологични следи го отвеждат до тази теза. През 1984 г. той публикува специалното изследване „Гробът на цар Самуил в базиликата Свети Ахил в Преспа“.
ㅤ
Една от най-интересните следи се намира върху самия скелет.
ㅤ
ЛЯВАТА РЪКА Е БИЛА ТЕЖКО СЧУПЕНА
ㅤ
Антропологичното изследване показва, че погребаният е възрастен мъж с нисък ръст. Според публикуваните данни той е бил висок приблизително 1,55–1,60 метра и е починал около 70-годишна възраст.
ㅤ
Лявата му ръка носи следи от тежка стара травма.
ㅤ
Костите са били счупени и са зараснали неправилно. Научна публикация на български антрополози описва фрактура на лявата предмишница и изменения, свързани с травмата. Има данни и за увреждане в областта на челюстта.
ㅤ
Точно тук археологията започва да се среща с биографията.
ㅤ
Самуил действително преживява тежко военно поражение при река Сперхей в края на X век.
Затова Муцопулос и други изследователи свързват старата травма върху скелета с раняване, което владетелят би могъл да е получил тогава. Българско антропологично изследване посочва съвпадението като един от аргументите в подкрепа на идентификацията.
ㅤ
Счупената кост обаче сама по себе си не може да носи име.
Хиляди средновековни мъже са получавали подобни травми.
ㅤ
Силата на хипотезата идва от събирането на няколко следи на едно място.
ㅤ
МЯСТОТО, ВЪЗРАСТТА, БОГАТИЯТ ГРОБ И ТРАВМИТЕ ЗАПОЧВАТ ДА СОЧАТ КЪМ ЕДИН ЧОВЕК
ㅤ
Пред археолозите постепенно се оформя необичайно съчетание.
ㅤ
Погребаният е възрастен мъж с много висок статут. Положен е в монументален гроб в базилика, непосредствено свързана със Самуил и неговата династия. Погребан е със скъпа златотъкана материя и части от ризница. По тялото има стара тежка травма, която може да бъде съпоставена с известни събития от живота на владетеля.
Така идентификацията не зависи от един „магически“ предмет, открит до костите.
ㅤ
Тя прилича повече на историческо разследване, при което различни улики започват да се пресичат.
ㅤ
И все пак тук трябва да се направи важно уточнение.
ㅤ
МОЖЕМ ЛИ ДА БЪДЕМ АБСОЛЮТНО СИГУРНИ, ЧЕ ТОВА Е САМУИЛ?
ㅤ
Не в смисъла, в който днес бихме установили самоличност чрез надпис с име или категорично генетично сравнение.
ㅤ
Учените стигат до извода, че това са останките на Самуил, като събират няколко улики – мястото на гроба, начина на погребението, състоянието на костите и сведенията от историческите извори.
Академични изследвания определят като основни аргументи високия социален статус, датировката и старата фрактура на ръката.
ㅤ
Затова по-прецизното историческо формулиране е „останките, идентифицирани като тези на цар Самуил“.
ㅤ
Любопитното е, че около предполагаемия гроб на Самуил са намерени и други погребения, свързвани с неговата династия. При тях обаче идентификацията е още по-несигурна и до голяма степен се основава на мястото и близостта между гробовете.
ㅤ
КАК Е ИЗГЛЕЖДАЛ САМУИЛ В ПОСЛЕДНИТЕ СИ ГОДИНИ?
ㅤ
Ако идентификацията на Муцопулос е правилна, костите ни разказват нещо, което хрониките трудно могат да покажат.
ㅤ
Самуил в края на живота си не е бронзовият владетел от паметниците.
ㅤ
Пред нас стои възрастен за Средновековието човек, преживял десетилетия войни. Лявата му ръка е била тежко увредена. Фрактурата е зараснала лошо. Изследователите описват и увреждане на челюстта, което вероятно е причинявало затруднения при хранене.
ㅤ
И въпреки това този човек продължава да управлява и воюва.
ㅤ
Самуил умира през октомври 1014 г., малко след поражението при Ключ.
Византийският хронист Йоан Скилица разказва, че гледката на ослепените български пленници предизвикала тежък пристъп у владетеля и два дни по-късно той починал.
ㅤ
Тялото му остава в Преспа.
Там минават векове.
ㅤ
Базиликата „Св. Ахил“ постепенно се превръща в руини, а гробът остава скрит до разкопките през 1969 г. Едва тогава започва дългият път към установяването на самоличността на погребания в него мъж.
ㅤ
На 3 октомври останките, смятани за тези на цар Самуил, ще бъдат пренесени от Солун в София.
Повече от половин век след откриването на гроба и повече от хилядолетие след смъртта на Самуил археологическата загадка от малкия остров Свети Ахил отново се превръща в част от живата история.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ИСТОРИЯ
Да пазим паметта на поколенията преди нас
Даааа💪да стават и “шегички” .
Сега сериозно!
Като гледам куцо и сакато са кандидатите!
Добре,че имам двойно гражданство и ще остана човек на света!
А,сега относно за ремонта на Шипка?
Цар Борис III официално открива паметника на 26 август 1934 г.
Ние имаме история и традиции и култура.
Нашите предци, родители и дядовци са го строили, да с труда си те са оставили следа в историята ни.
Днес сме длъжни да пазим това наследство, а да не позволяваме то да бъде унищожавано или заличавано.
Тук въпросът вече не е просто за един паметник. Това е въпрос за отношението ни към историята, към културата и към паметта на поколенията преди нас.
Нека не позволяваме разрушаването да бъде представяно като нещо неизбежно.
Историята може да бъде обсъждана. Може да бъде преосмисляна. Но не бива да бъде заличавана.
За съжаление сме, сами се затриваме.
„Стани, стани, юнак балкански,
от сън дълбок се събуди!“
Време е да бъдем будни.
Да пазим паметта си.
Да пазим културата си.
И да покажем, че България има граждани, които няма безучастно да гледат как историческото ни наследство изчезва.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
КОМЕНТАР6 months agoЖълтопаветният мейнстрийм пощуря от истината
-
ПОЛИТИКА6 months agoРадев прецака грозно Владо Николов!
-
ВАКАНЦИЯ4 months agoСамо 18 евро за дюнер в курорта “Албена”! Да хапнем на крак по морето
-
ЗАКОН3 months agoСМЕТНАТА ПАЛАТА ПОГВА ПЕЕВСКИ! Проверяват кой е плащал чартърите му до Дубай







