Намеренията за гл. прокурор, за спецправосъдието и промяна на модела на ВСС остават за неопределеното бъдеще

Клетата съдебна реформа няма да я бъде и този път. Всички високопарни слова за прекратяване мандата на главния прокурор Иван Гешев, за промяна на модела на Висшия съдебен съвет, за закриване на специализираното правосъдие, за преструктуриране на антикорупционната комисия КПКОНПИ остават пожелания за неопределеното бъдеще.

След драмата около неслучилото се правителство на “Има такъв народ” и тоталния раздор между партията на Слави Трифонов и останалите т.нар. партии на протеста можем да сме сигурни, че нито този парламент (на него не му и остава много живот), нито следващият ще могат да произведат промяна. Събиране на мнозинство за конституционни поправки е немислимо. И така

идеите за реформа са на практика блокирани

Тъй като само с промени в конституцията може да се преработи моделът на Висшия съдебен съвет, от който тръгват много от пороците в системата.

Главният прокурор Иван Гешев може спокойно да си отдъхне – засега запазва поста си, механизми за отчетност и контрол върху работата му все така няма да има, ще продължи да се разпорежда и във Висшия съдебен съвет. Да, ще трябва да преглътне неудобството да докладва на парламента за бюрото си по защита, но в жежката политическа ситуация едва ли ще бъде първа грижа на депутатите. А и ако ИТН решат да играят обидени на “предателите” (по Слави Трифонов), преживяването на Гешев в пленарната зала може изобщо да не е толкова неприятно. Защото все пак “Демократична България” поиска изслушването му. Впрочем, докато се обсъждаше дали то да се състои, не се изказа нито един депутат от ИТН.

Висшият съдебен съвет, който тотално е загубил легитимност и чието мнозинство се е превърнало в придатък на главния прокурор, също спокойно ще избута 5-годишния си мандат, изтичащ през октомври 2022 г. Видяхме наскоро как съветът като юмрук защити Гешев от искането за отстраняването му, направено от служебния правосъден министър Янаки Стоилов. Кадровиците толкова се престараха, че дори не стигнаха до това да разгледат по същество аргументите на Стоилов, а директно отхвърлиха предложението му като недопустимо.

А тази една година, която е на път да бъде пропиляна, е от ключово значение за съдебната власт. Висшият съдебен съвет ще трябва

да избере следващия председател на Върховния касационен съд,

тъй като 7-годишният мандат на Лозан Панов изтича през февруари 2022 г. Можем да сме сигурни, че статуквото ще вложи всичко от себе си, за да се възпроизведе и да не допусне грешката на миналия състав на съвета да избере приемник на Панов, който вместо да го крепи, да сочи недъзите му.

В сегашната си конфигурация Народното събрание едва ли може да излъчи членове на Висшия съдебен съвет, които се избират с квалифицирано мнозинство от поне 2/3, т.е. 160 гласа. В съвета още от януари 2020 г. има вакантна позиция, след като Пламена Цветанова стана зам. главен прокурор на Гешев. Парламентът, в който ГЕРБ имаше мнозинство, така и не си направи труда да проведе избор. 45-ото НС, естествено, нямаше време, а и също като сегашното 46-о НС едва ли би постигнало консенсус около дадена фигура. Вече видяхме, че юридическата скамейка на ИТН поражда предимно скандали.

Освен поста си

Гешев ще си запази и прословутото бюро за защита,

което уж трябваше да отговаря за сигурността на важни свидетели по наказателни дела, а се превърна в личната му гвардия. “Демократична България” и “Изправи се БГ! Ние идваме” внесоха проекти за законови промени, с които то се отнема от властта на главния прокурор и се прехвърля към Министерството на правосъдието. Това обаче едва ли ще се случи. И ще продължим да гледаме добре въоръжени типове с надписи “Прокуратура” на гърба си да щурмуват институции и извършват арести по личното нареждане на главния прокурор. А после за действията им никой да не носи отговорност. Да не забравяме и обективните данни, които и самата прокуратура признава в доклада си – пазените свидетели намаляват, но служителите в бюрото се увеличават.

Какво обаче правим със специализираното правосъдие? Две съдилища и прокуратури, натоварени да се занимават с делата срещу организираната престъпност и високата корупция в държавата. За 10-годишното си съществуване спецпрокуратурата не показа с присъди, че има смисъл от нея. Проверките срещу хората, облечени във власт, пък потъваха като в черна дупка – красноречив пример са делата срещу бившия премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов. Накрая, когато в ръцете й попадна проверката по сигнала на служебния вътрешен министър Бойко Рашков срещу самия Гешев, спецпрокуратуратурата, изпаднала в ступор, дори не обяви името на наблюдаващия прокурор. Всъщност, ако спецпрокуратурата ни даде нещо за тези 10 години, то е главният прокурор Гешев, който излезе от редиците й.

Спецсъдът пък се занимава основно с разрешаване на специални разузнавателни средства и мерки за неотклонение, един вид

наказва без присъди по т.нар. знакови дела

Процесите, които гледа по същество, се броят на пръсти, а писането на решения по тях понякога отнема години.

“Демократична България” предложи и в този парламент спецструктурите да бъдат закрити, защото обществото ги възприема като инструмент за извънредно правосъдие, което изпълнява политически мотивирани поръчки. Цитира се и огласеният преди ден доклад за върховенството на закона на ЕК, където в частта за България се говори за липса на последователни резултати, що се отнася до присъди за корупция по високите етажи на властта. Лесно може да се предвиди обаче каква ще е съдбата на този законопроект. Той ще остане за следващия парламент, като шансовете му и тогава ще бъдат сходни.

Накратко – всички, които искат промяната в съдебната система да не се случи в обозримо бъдеще, сега доволно ще потриват ръце. Те победиха. Моделите ще се възпроизвеждат. Гешевщината ще властва, съвсем скоро и във Върховния касационен съд. Губещо ще бъде пак обществото.