ИСТОРИЯ
Не са само Кирил и Методий: как българският език повлиява на руския през вековете
Руския език се е формирал през вековете не само вътре в себе си, но и като взаимодейства със съседите си и приема част от тяхната култура. България е може би най-явният пример за това. Според лингвистите има две основни вълни на влияние на българската писмена традиция върху руския език. Те ги наричат “първото и второто южнославянско влияние”.
Първото влияние е по-прочуто от второто: за него знае всеки горе-долу образован човек. След приемането на християнството (988 г.) в Русия се използват всъщност два езика – руски и старобългарски. Първият е необходим за всекидневието, вторият е език на Църквата, него не го използват при общуване. Точно този език с течение на времето става език на културата – активно се развива духовната литература, която предимно е вносна.
През X-XI век под влиянието на българската писменост се извършва значително разширяване на речника. Преди всичко това се отнася до социално-политически, икономически и етични концепции, както и до думи, свързани с религията и църковните обреди. Също така руският език се обогатява с нови думи, които по-късно стават синоними (като “чело-лоб”, “истина-правда”, “питать-кормить” и др.). Чрез българското посредничество в руския език влизат и гръцки думи (като “ангел”, “философия”, “трагедия”). Руският език се сдобива с големи възможности за словообразуване, тъй като получава неизвестни преди това суфикси и префикси.
Второто южнославянско влияние датира от XIV-XVI век и е тясно свързано със събитията на Балканите и укрепването на Русия в региона. Византия отслабва и през 1453 г. под натиска на турците Константинопол пада, а Османската империя завзема Балканския полуостров. В Русия започва обединението на земите:
Московското княжество става по-силно и през 1480 г. татаро-монголското иго е окончателно свалено.
През втората половина на XIV век България преживява културно възраждане, по това време патриарх Евтимий Търновски основава Търновската книжовна школа.
Фокусирайки се върху развитата византийска литература, тя създава свои произведения от агиографския жанр (жития на светците, панегирици). Текстовете са изградени по определена схема (канон) и са изобилно украсени със “словесен орнамент” – комбинация от съзвучни думи, синоними, сравнения и епитети. Вижте как Григорий Цамблак, един от представителите на Търновската школа, пише “Похвално слово за св. Евтимий”:
Но какви похвали от слово да въздадем на този, който, макар да беше вития на съвършеното слово, учеше любословните да възхваляват добродетелта с мълчание вместо със слово; който надминаваше измеренията на самото естество; който, обхванат изцяло от съзерцание на божественото, твърдеше, че животът не е в тялото, а в изучаването на божия език; за когото певецът, като плетеше словото, казваше: “Езикът ми е перо на книжник бързописец”.
В едно изречение той описва Евтимий с четири сложни определяния. Обърнете внимание, че в последното определене авторът сякаш се отдалечава и сочи към източник, характеризиращ Евтимий (певец).
Академик Дмитрий Лихачов обаче смята, че този стил не е изцяло заимстван от България, но, разбира се, българското влияние е важно за формирането на агиографската литература в Русия. Според Лихачов емоционалността на стила, присъща на Търновската школа, е свързана с желанието да се предаде дълбочината на мистичните преживявания на светците и съставителите на техните жития.
Погледнете как Епифаний Премъдри, живял в края XIV – началото на XV век, започва житието на Сергий Радонежки:
На четири версти от славния в древността, но смирен днес Ростов Велики, на равна и открита местност по пътя за Ярославъл, уединено лежи неголяма обител на името на Пресвета Троица – крайградският Варницки манастир. Според древно предание преди почти 600 години тук е имало някакво село, чието име е забравено в историята, но което винаги е било и ще бъде именито и скъпо за сърцето на православните руски хора, защото това село е била благословената родина на великия скръбен застъпник за руските земи, преподобния и богоносен наш отец Сергий, игумен радонежки и на цяла Русия, Чудотворец.
Ако просто е написал “Преди 600 години, недалеч от Ростов Велики, се роди св. Сергий Радонежки”, впечатленията щяха да са съвсем други, нали? Четейки текста на Епифаний Мъдри, ние сякаш се потапяме във времето и сякаш виждаме всичко, за което той пише, със собствените си очи. В реалния живот, разбира се, никой не говори така.
Разминаването между руския говорен и литературен език продължава до XIX век – едно от основните постижения на Александър Сергеевич Пушкин е преодоляване на това несъответствие. Какво би се случило, ако руският език не познава такъв експресивно-емоционален стил, през който, според Д.С. Лихачов, е имало “руски предренесанс” (той смята, че руската култура по това време в много отношения прилича на западноевропейска), а руските книжовници, подобно на българските, не са се опитвали да направят разкази си толкова подробен? Кога руската литература би израснала (и щеше ли да израсне) до психологизма на Толстой и Достоевски?



ИСТОРИЯ
Живеехме много добре, и далеч по-спокойно
Живеехме много добре, и далеч по-спокойно и хората бяха по-сигурни в утрешния ден. Нямаше изобилие от стоки, но пък сега никой пенсионер не може да си ги позволи.
Имаше отлични лекари, на които да разчиташ, които да не ти искат рушвети и не заминаваха на работа в чужбина. Нямаше пациенти, които бият лекарите.
С една заплата, макар и минимална, можеше да си платиш цялата месечна сметка за парно, ток, вода, че и да ти останат пари да ядеш. С една пенсия възрастните си покриваха всички режийни, хранеха се пълноценно, че даже някой лев и на внучето даваха. Почти всички граждани можеха да си позволят двуседмична почивка на море.

Престъпността клонеше към нулата. Наркотиците практически не съществуваха. Учениците залягаха над уроците, а не ходеха да се разхождат с бира в ръка из парка и да пушат съмнителни субстанции.
Убийствата, насилието сред деца и възрастни, агресията бяха рядко срещано явление. Хората имаха добро възпитание, правеха място в тролейбуса на дама или възрастен човек.
Всички бяха грамотни. Малцинствата работеха и по селата нямаше системни набези като сега.
По селата кипеше живот и земеделието бе във възход.
Семейството беше ценност, а не бреме, което да пречи на кариерата ти. Учениците посещаваха кръжоци, развиваха уменията си в ТНТМ.
Изхвърляхме си боклука в кофата за боклук, а не през прозореца.
Помагахме на човек в беда. Ядяхме качествена храна, истинско мляко, сирене и месо, а не продукти, пълни с всякакви Е-та. Не живеехме с постоянни кредити и под нечовешки стрес. Нямаше бездомници и възрастни, които ровят в контейнерите за боклук. Нямаше улични кучета. Имаше прекрасни стойностни български филми и гениални актьори, любимци на публиката.
Културата и образованието на населението бяха издигнати в култ.
Споделено..
Ивайло Славчев.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ИСТОРИЯ
👑 Как разбраха, че това е цар Самуил? Счупена ръка, златни нишки и една гробница на 1000 години 🏺
👑 Как разбраха, че това е цар Самуил? Счупена ръка, златни нишки и една гробница на 1000 години 🏺
Близо хиляда години един мъж лежи погребан в руините на огромна базилика върху малък остров в Преспанското езеро.
ㅤ
Няма надпис с името му. Няма корона, която да сложи край на съмненията. Когато гробът е отворен, самоличността на покойника тепърва трябва да бъде разкрита.
ㅤ
Десетилетия по-късно костите от този гроб се смятат за тленните останки на българския цар Самуил. На 3 октомври 2026 г. Гърция ще ги предаде официално на България, а след държавната церемония в София те ще бъдат пренесени в храма „Света София“.
ㅤ
Но тук остава един далеч по-любопитен въпрос.
ㅤ
Как изобщо учените разбират, че човекът в този гроб е Самуил?
ㅤ
ВСИЧКО ЗАПОЧВА НА МАЛЪК ОСТРОВ
ㅤ
В средата на 60-те години гръцкият архитект и археолог проф. Николаос Муцопулос започва да проучва остров Свети Ахил в Малкото Преспанско езеро. Там се намират руините на внушителна средновековна базилика.
ㅤ
Мястото вече насочва вниманието към Самуил. Храмът „Св. Ахил“ е свързан с владетеля и с пренасянето на мощите на свети Ахилий в Преспа. Районът е сред важните центрове на държавата му в края на X и началото на XI век.
ㅤ
При разкопките в южната част на базиликата са открити четири погребения. Едното се отличава от останалите.
ㅤ
В него е положен възрастен мъж.
ㅤ
И очевидно не е бил случаен човек.
ㅤ
ПОГРЕБАНИЯТЕ БИЛ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗНАТЕН ЧОВЕК
ㅤ
Гробът се намира в специално оформена аркирана ниша. Около скелета са открити останки от изключително скъпа тъкан със златни нишки и части от фино изработена плетена ризница. Положението на гроба и богатството на погребението говорят за човек с много висок обществен статут.
ㅤ
Но това все още не означава, че човекът е Самуил.
ㅤ
Всъщност има една подробност, която често изчезва от популярните разкази за откритието.
ㅤ
Муцопулос не обявява веднага намерения скелет за останките на българския цар.
ㅤ
В ранните си публикации археологът описва погребението и находките, без окончателно да идентифицира мъжа като Самуил.
Едва по-късно натрупаните археологически, исторически и антропологични следи го отвеждат до тази теза. През 1984 г. той публикува специалното изследване „Гробът на цар Самуил в базиликата Свети Ахил в Преспа“.
ㅤ
Една от най-интересните следи се намира върху самия скелет.
ㅤ
ЛЯВАТА РЪКА Е БИЛА ТЕЖКО СЧУПЕНА
ㅤ
Антропологичното изследване показва, че погребаният е възрастен мъж с нисък ръст. Според публикуваните данни той е бил висок приблизително 1,55–1,60 метра и е починал около 70-годишна възраст.
ㅤ
Лявата му ръка носи следи от тежка стара травма.
ㅤ
Костите са били счупени и са зараснали неправилно. Научна публикация на български антрополози описва фрактура на лявата предмишница и изменения, свързани с травмата. Има данни и за увреждане в областта на челюстта.
ㅤ
Точно тук археологията започва да се среща с биографията.
ㅤ
Самуил действително преживява тежко военно поражение при река Сперхей в края на X век.
Затова Муцопулос и други изследователи свързват старата травма върху скелета с раняване, което владетелят би могъл да е получил тогава. Българско антропологично изследване посочва съвпадението като един от аргументите в подкрепа на идентификацията.
ㅤ
Счупената кост обаче сама по себе си не може да носи име.
Хиляди средновековни мъже са получавали подобни травми.
ㅤ
Силата на хипотезата идва от събирането на няколко следи на едно място.
ㅤ
МЯСТОТО, ВЪЗРАСТТА, БОГАТИЯТ ГРОБ И ТРАВМИТЕ ЗАПОЧВАТ ДА СОЧАТ КЪМ ЕДИН ЧОВЕК
ㅤ
Пред археолозите постепенно се оформя необичайно съчетание.
ㅤ
Погребаният е възрастен мъж с много висок статут. Положен е в монументален гроб в базилика, непосредствено свързана със Самуил и неговата династия. Погребан е със скъпа златотъкана материя и части от ризница. По тялото има стара тежка травма, която може да бъде съпоставена с известни събития от живота на владетеля.
Така идентификацията не зависи от един „магически“ предмет, открит до костите.
ㅤ
Тя прилича повече на историческо разследване, при което различни улики започват да се пресичат.
ㅤ
И все пак тук трябва да се направи важно уточнение.
ㅤ
МОЖЕМ ЛИ ДА БЪДЕМ АБСОЛЮТНО СИГУРНИ, ЧЕ ТОВА Е САМУИЛ?
ㅤ
Не в смисъла, в който днес бихме установили самоличност чрез надпис с име или категорично генетично сравнение.
ㅤ
Учените стигат до извода, че това са останките на Самуил, като събират няколко улики – мястото на гроба, начина на погребението, състоянието на костите и сведенията от историческите извори.
Академични изследвания определят като основни аргументи високия социален статус, датировката и старата фрактура на ръката.
ㅤ
Затова по-прецизното историческо формулиране е „останките, идентифицирани като тези на цар Самуил“.
ㅤ
Любопитното е, че около предполагаемия гроб на Самуил са намерени и други погребения, свързвани с неговата династия. При тях обаче идентификацията е още по-несигурна и до голяма степен се основава на мястото и близостта между гробовете.
ㅤ
КАК Е ИЗГЛЕЖДАЛ САМУИЛ В ПОСЛЕДНИТЕ СИ ГОДИНИ?
ㅤ
Ако идентификацията на Муцопулос е правилна, костите ни разказват нещо, което хрониките трудно могат да покажат.
ㅤ
Самуил в края на живота си не е бронзовият владетел от паметниците.
ㅤ
Пред нас стои възрастен за Средновековието човек, преживял десетилетия войни. Лявата му ръка е била тежко увредена. Фрактурата е зараснала лошо. Изследователите описват и увреждане на челюстта, което вероятно е причинявало затруднения при хранене.
ㅤ
И въпреки това този човек продължава да управлява и воюва.
ㅤ
Самуил умира през октомври 1014 г., малко след поражението при Ключ.
Византийският хронист Йоан Скилица разказва, че гледката на ослепените български пленници предизвикала тежък пристъп у владетеля и два дни по-късно той починал.
ㅤ
Тялото му остава в Преспа.
Там минават векове.
ㅤ
Базиликата „Св. Ахил“ постепенно се превръща в руини, а гробът остава скрит до разкопките през 1969 г. Едва тогава започва дългият път към установяването на самоличността на погребания в него мъж.
ㅤ
На 3 октомври останките, смятани за тези на цар Самуил, ще бъдат пренесени от Солун в София.
Повече от половин век след откриването на гроба и повече от хилядолетие след смъртта на Самуил археологическата загадка от малкия остров Свети Ахил отново се превръща в част от живата история.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ИСТОРИЯ
Да пазим паметта на поколенията преди нас
Даааа💪да стават и “шегички” .
Сега сериозно!
Като гледам куцо и сакато са кандидатите!
Добре,че имам двойно гражданство и ще остана човек на света!
А,сега относно за ремонта на Шипка?
Цар Борис III официално открива паметника на 26 август 1934 г.
Ние имаме история и традиции и култура.
Нашите предци, родители и дядовци са го строили, да с труда си те са оставили следа в историята ни.
Днес сме длъжни да пазим това наследство, а да не позволяваме то да бъде унищожавано или заличавано.
Тук въпросът вече не е просто за един паметник. Това е въпрос за отношението ни към историята, към културата и към паметта на поколенията преди нас.
Нека не позволяваме разрушаването да бъде представяно като нещо неизбежно.
Историята може да бъде обсъждана. Може да бъде преосмисляна. Но не бива да бъде заличавана.
За съжаление сме, сами се затриваме.
„Стани, стани, юнак балкански,
от сън дълбок се събуди!“
Време е да бъдем будни.
Да пазим паметта си.
Да пазим културата си.
И да покажем, че България има граждани, които няма безучастно да гледат как историческото ни наследство изчезва.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
КОМЕНТАР6 months agoЖълтопаветният мейнстрийм пощуря от истината
-
ПОЛИТИКА6 months agoРадев прецака грозно Владо Николов!
-
ВАКАНЦИЯ4 months agoСамо 18 евро за дюнер в курорта “Албена”! Да хапнем на крак по морето
-
ЗАКОН3 months agoСМЕТНАТА ПАЛАТА ПОГВА ПЕЕВСКИ! Проверяват кой е плащал чартърите му до Дубай







