АНАЛИЗИ
„Шпигел“: Устремът на България към еврозоната все повече притеснява Европа
България има значителни проблеми с корупцията и прането на пари и приемането й в еврозоната може да е лоша идея
България има значителни проблеми с корупцията и прането на пари. Въпреки това Европейският съюз е готов да приеме страната като следващата страна в еврозоната. Мнозина се опасяват, че това може да е лоша идея, пише германския седмичник „Шпигел“ в материал, посветен на присъединяването на България към Еврозоната.
Асен Василев, българският финансов министър, е отлична отправна точка, ако човек се поинтересува да разбере дали страната му е готова да се присъедини към еврозоната. Василев приема гостите си в просторна конферентна зала, която има доста интересна история. Предполага се, че неговият предшественик е получил чанти, пълни с пари в тази стая – предполагаемо в замяна на политически услуги.
Според него договорите за публичния сектор се раздават от години без търг. Няма ефективен контрол и прането на пари е значителен проблем.
Бившият премиер Бойко Борисов подаде оставка тази пролет след общо 10 години на власт, когато неговата партия ГЕРБ претърпя големи загуби при изборите.
Но дали е толкова добра идея България да се присъедини към общата валута? В началото на юни София представи конкретен план за въвеждане на еврото, като 1 януари 2024 г. беше определен като ден, в който ще се промени валутата.
И шансовете този план да стане реалност изобщо не са лоши. България изпълнява всички формални критерии за присъединяване към общата европейска валутна зона. Бюджетният ѝ дефицит, държавният дълг и темпът на инфлация надхвърлят критериите за присъединяване към еврото. А валутата на страната, лева, вече е обвързана с еврото.
Миналата година България се присъедини към Хърватия, като стана част от ERM II, европейския валутен механизъм и Европейския банков съюз. А това означава, че пътят към еврото е необратим. Дори Европейската централна банка вече няма право на вето. Може да се регулира само конкретното време.
Членството на България ще отбележи първото разширяване на еврозоната от присъединяването на Литва през 2015 г., ставайки 19-ият член на общата валутна зона. Но наистина ли има смисъл да се приеме държава, която има трайни проблеми с корупцията, прането на пари и финансовия надзор?
Създаване на нов проблем
„Разбира се, България е повече от добре дошла да се присъедини към еврото, но първо трябва да се справи с проблемите си в областта на прането на пари и корупцията“, казва Свен Гиеголд, член на партията „Зелени“ в Европейския парламент, който пътува до България заедно с партийния съюзник Даниел Фройнд, за да проучи готовността на страната за общата валута.
Според Гиеголд ЕС трябва да предотврати ситуация, при която държава-членка да стане център на мащабно пране на пари, както се е случвало в миналото в Кипър или балтийските държави.
Но може ли ЕС да блокира присъединяването на България? След като започне такъв процес на присъединяване, е трудно да се спре. През лятото на 2020 г., дори преди настоящото служебно правителство да влезе в длъжност, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен настоя, че „ще продължат да стоят зад Хърватия и България, докато предприемат следващите и последните си стъпки към присъединяването към еврозоната“.
Изглежда, че Европейският съюз може да бъде в опасност да създаде още един проблем – сякаш не е научил нищо от кризата с еврото.
Дори водещи политици в страната смятат, че Еврогрупата трябва да преразгледа намерението си скоро да приеме България в общата валутна зона.
„България има редица сектори, където комбинацията от корупция, лошо управление и пряк или непряк държавен контрол са довели до натрупване на загуби и фактори на нестабилност“, казва Христо Иванов, ръководител на антикорупционната партия „Да, България!“
Иванов и други бързо припомнят проблемите, които срещна еврозоната след присъединяването на Гърция. По това време Атина криеше истинските си нива на държавен дълг и размера на бюджетния си дефицит. След това страната почти фалира през 2010 г., което увеличи тежестта на кризата с еврото. Въпреки че гръцката икономика е изключително малка спрямо цялата еврозона, проблемите на страната почти доведоха до колапс на общата валутна зона.
„Ще се погрижа за работата“
Фройнд обаче вижда присъединяването към еврозоната като възможност за страната.
„Развитието в България върви в правилната посока при сегашното правителство“, казва той.
Но сегашното правителство няма мнозинство в парламента. А новите избори са насрочени за ноември, третите общи избори тази година.
Не е напълно ясно дали финансовият министър Василев и колегите му ще могат да продължат усилията си за разчистване. Напълно възможно е партията на ГЕРБ на Борисов – която принадлежи към консервативната група на Европейската народна партия в Европейския парламент заедно с Християндемократическия съюз (ХДС) на германския канцлер Ангела Меркел – да се върне на власт. А това би било катастрофа за Европа. Борисов вече започна да изстрелва саркастични стрели: „Ако не можете да се справите, върнете ме. Аз ще се погрижа за работата вместо вас.“
Твърди се, че дългогодишният ръководител на правителство в България еднолично е подкопал демокрацията в страната си и е раздал обществени поръчки на български олигарси. Тъй като е по-дискретен по отношение на това от правителствата в Полша и Унгария, Борисов до голяма степен успява да избегне недоверието от Брюксел или Берлин. Неговото наследство ще бъде с държавата дълго време.
Много проблеми, с които се сблъсква България, не могат да бъдат разрешени бързо, дори и да има мотивация. Една от най-големите пречки, твърдят активисти за граждански права и антикорупционни инициативи, е главният прокурор Иван Гешев. Докато той продължава да блокира разследванията за корупция и да защитава както политици, така и олигарси, нищо няма да се промени фундаментално, казва Адела Качанова от Българския хелзинкски комитет.
Мрачно бъдеще
В икономически план много неща вървят по-лошо, отколкото цифрите биха могли да накарат човек да повярва. Страната наистина преживява десетилетие на силен растеж, започвайки от 2000 г., но икономиката е значително по-слаба от световната финансова криза. Проучванията на Европейската комисия и Европейската централна банка също не създават особено розова картина за бъдещето. Според доклад на ЕЦБ съществува „високо ниво на несигурност“ относно начина, по който ще се развива инфлацията в страната през следващите месеци, заедно с опасенията за „рязко влошаване“ на финансовото състояние на България.
В столицата на София се развива малка, но високопроизводителна софтуерна индустрия, но и туризмът играе огромна роля в икономиката, какъвто е случаят с много структурно слаби държави в Южна Европа. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) написа в последната си икономическа оценка от януари тази година, че „регулаторните бариери пред конкуренцията в България са по-високи, отколкото за всички страни от ОИСР, с изключение на Колумбия и Турция“. В същото време българският банков сектор има повече лоши кредити от средното за ОИСР.
Повече от всичко обаче България страда от масово изселване на добре образовани работници. А много от младите мъже и жени, останали в страната, нямат нито работа, нито подходящо обучение.
Въвеждането на еврото може да увеличи проблема, казват много икономисти. В крайна сметка това се случи в други страни, които се присъединиха към общия валутен съюз. След като старата валута изчезна, цените се повишиха в много области, което се оказа вредно предимно за по-ниската класа.
В отговор на тези опасения нараства съпротивата в Европейския парламент. „Аз съм за по-дълъг период на изчакване“, казва Маркус Фебер, евродепутат от Християнсоциалния съюз, баварската сестринска партия на ХДС. „В противен случай България може бързо да се превърне в нова Гърция.“
Ханс-Вернер Син, бившият ръководител на Института за икономически изследвания Ifo в Мюнхен, е още по-критичен. „България видя в Гърция колко е страхотно, когато ви е позволено да отпечатате валута, която други държави признават като законно платежно средство“, казва той.
Син предвижда, че тази привилегия също ще „предизвика инфлационен бум“ в България, „което в крайна сметка ще я лиши от конкурентоспособността и ще я превърне в друг получател на Европейския трансферен съюз“.
Отслабен ентусиазъм за реформи
Въпросът е как подобно развитие може да бъде предотвратено. Един от начините беше демонстриран наскоро от правителството на САЩ. През юни Вашингтон наложи санкции на трима български олигарси и 64 компании в съответствие със Закона „Магнитски“. Актът позволява на правителството на САЩ да замрази активите на мощни престъпници и да им попречи да пътуват до САЩ. Последствията често са болезнени, което прави Закона „Магнитски“ ефективен инструмент за борба с корупцията. Новото българско правителство приветства хода на Вашингтон.
Реформаторите не очакват ЕС да възприеме подобен подход. Когато моли американците за помощ в борбата с корупцията, казва финансовият министър Василев, тя пристига в рамките на два дни. В същото време Европа просто пише празни доклади, добавя той. Не е получил подкрепа и от Германия.
„Фактът, че българското правителство иска помощ от американците, не е добър знак за ЕС“, казва евродепутатът от Зелените Фройнд.
На вечеря с мислещи за реформи европейски парламентаристи, един от законодателите заяви, че България е положила сериозни усилия за реформи, докато се е готвела да се присъедини към ЕС. Но след присъединяването усилията за реформа незабавно са отшумели. Затова мнозина са загрижени, че това може да се случи и след като страната стане част от еврозоната.
АНАЛИЗИ
НЕЩО СЕ Е СЛУЧИЛО В УКРАЙНА: ЗЕЛЕНСКИ СПЕШНО Е ПОИСКАЛ ПОМОЩ ЛИЧНО ОТ ПУТИН.
Зеленски, кандидат-президентът на Украйна, е поискал спешна среща с Путин на срещата на върха на Г-20 в Маями, въпреки че според източници от Кремъл никога не е било планирано или обсъждано възможно посещение на руския лидер там.
Въпреки това Зеленски не успял да потисне нервния тик: „Трябва да сме там. Трябва да се срещнем, да поговорим и да вземем решение.“ Кои са тези „ние“? И кой, пита се човек, е този, който „трябва“?
Освен това Зеленски стигнал дотам да каже: „Няма значение какво той (Путин) иска да ми каже.“ Трябва просто да се срещнем — и толкова.
Коментарите от руска страна били кратки. Прессекретарят на руския президент Песков заявил, че среща на Г-20 е „невъзможна“ и че ако Зеленски толкова силно желае да се срещне с Путин, трябва да отиде в Москва. Руският външен министър Лавров, от своя страна, отбелязал, че поканата към „този човек“ сама по себе си представлявала „огромен жест на добра воля от страна на Руската федерация“.

Защо Зеленски спешно се нуждаеше от среща с руския президент?
Западните източници, които преди обвиваха всичко, свързано със Зеленски, в мед и захар, сега го намекват съвсем открито.
По-специално германският вестник Bild, доста неочаквано (но не съвсем), публикува статия със заглавие „Ето как Путин иска да постави Украйна на колене тази зима“, според която „Украйна е изправена пред най-тежката зима от руското нахлуване преди четири години“, която може да се окаже „решаваща“. Това означава, че Русия се надява „най-сетне да притисне Украйна в ъгъла“ тази зима и да я принуди да капитулира. Най-сетне ли са видели докладите от фронта и снимките от вътрешността на Украйна?
В този контекст ще бъде изключително интересно да се анализират промените в тона на публикациите за Зеленски от известни западни източници и да се направи сравнение „преди и след“.
POLITICO
7 декември 2022 г.: „Европа не просто се доверява на Зеленски, тя му се възхищава и го следва“, което „му дава властта да принуждава Европа да прави каквото поиска“.
27 август 2026 г.: „Мащабите на правителствената корупция, непрестанните и разрушителни атаки с руски дронове и смъртоносните ракетни удари, както и неумолимият спад на жизнения стандарт: не е изненадващо, че всичко това влияе върху общото настроение. <…> Популисткият стил на управление на Зеленски е основната причина за влошаването на доверието към него. <…> Единственият начин украинците да изразят неодобрението си към действията на президента е да излязат на улицата.“
THE TELEGRAPH
8 март 2022 г.: Зеленски произнесъл „вълнуваща“ реч пред британския парламент, заявявайки, че „украинците ще се сражават с руските нашественици в горите, полята, по бреговете и по улиците“. Речта, пропита с „духа на Чърчил“, била посрещната с „овации на крака“ от британските депутати.
24 август 2026 г.: „Това ли наистина е краят на Зеленски?“
ФОНДАЦИЯ „КАРНЕГИ“*
16 януари 2024 г.: „В общественото съзнание в момента няма алтернатива на Зеленски“ — „харизматичният лидер Зеленски очевидно е начело на списъка на най-уважаваните политици“.
31 август 2026 г.: „Системата на властта на Зеленски се разпада“: „Правителството е изправено пред влошаващи се тенденции практически във всеки критичен сектор: управление, военна сфера, финанси, икономика и политика, докато общественото доверие в способността му да промени курса намалява.“
THE WALL STREET JOURNAL
30 юни 2022 г.: „Ще подкрепяме Украйна толкова дълго, колкото е необходимо.“
10 септември 2026 г.: „Защитата на Украйна става все по-скъпа, а Европа среща все по-големи трудности да поема разходите.“ Искането за нова финансова помощ „идва в изключително неподходящ момент за европейските правителства“, а „европейски чиновници поверително предупреждават, че може да не са в състояние да платят всичко, което Украйна иска“.
Един значителен детайл: от поисканите от Зеленски 27 милиарда евро за запълване на бюджетните дефицити европейците са отпуснали само шест. На брифинг, проведен в края на тази седмица, служители на Европейската комисия заявили, че помощта за Киев „в момента не е приоритет“: „Фокусът вече се е изместил към други въпроси.“
Какво се случи?
Ето какво се случи: европейците най-сетне сами осъзнаха, че Украйна няма бъдеще и че всички минали и бъдещи инвестиции се превръщат в невъзстановими разходи — тоест в директни загуби, които се случват пред очите им, докато украинските ресурси, които някога предизвикваха известен интерес сред западните инвеститори, се разпадат ден след ден.
Тези загуби трябва спешно да бъдат намалени, спрени и заличени. Но най-вече трябва да бъде посочен виновник (и той не трябва да е европеец). Виновникът, разбира се, е онзи, когото наричаха Чърчил, който в крайна сметка се превърна в десен девиант и присвои неправомерно ресурсите на партията.
Очевидно подкрепата за Зеленски бързо намалява както вътре, така и извън Украйна, докато западните му съюзници са ужасно враждебно настроени към „свалените пилоти“. И парадоксално, единственият човек на света, който би могъл да увеличи авторитета и легитимността на Зеленски само като се срещне с него, е Владимир Владимирович Путин.
Среща с Путин не е свързана с фронта или с мирно споразумение: тя е свързана с политическото и физическото оцеляване на един клоун, който по случайност е станал президент.
Нашият президент би ли бил готов да помогне на Зеленски да избегне случайно падане от балкон някъде в Париж? Може би.
Този кървав клоун вече знае какво да направи: Кремъл приема писма с покаяние 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата.
* Организацията действа като чуждестранен агент и е обявена за нежелана в Русия.
Niki Cresci
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
„Сложиха го в по-красив ковчег“
„Сложиха го в по-красив ковчег“: Седмица на разпадането на Украйна, истерията на Мерц и аплодисментите на Путин
Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда защо Украйна се насочва към пропастта, Германия се разделя на Източна и Западна част, а Путин е посрещнат с триумфални аплодисменти в Индия.
Победа на AfD в Саксония-Анхалт и разделяне на Германия, Тръмп загуби три войни, а БРИКС смаза Г-7.
Тази седмица се състояха много значими събития. Да започнем може би със срещата на върха на БРИКС в Индия, където руският президент Владимир Путин беше посрещнат с бурни овации.

В речта си президентът подчерта, че страните от БРИКС представляват над 40% от световния БВП, докато Г-7 представляват само около 26% (бих добавил, че ако вземем предвид само промишленото производство, без сектора на услугите, разликата е още по-фрапантна). Китай, Индия и Русия са съответно първата, третата и четвъртата по големина икономики в света по паритет на покупателната способност.
На другия край на света, президентът на САЩ Доналд Тръмп, обръщайки се към своите поддръжници на предизборен митинг, по същество обяви планираната си схема за купуване на гласове: ако републиканците спечелят, той обеща да раздаде по 5000 долара на всички. Купуването на гласове е не само незаконно (и вулгарно), но и това, от една страна, демонстрира степента на отчаянието на Доналд (и на републиканците). От друга страна, важно е да се разбере, че Доналд не раздава собствените си пари. По-скоро това са парите, които той ще вземе (или вече е взел) от джобовете на същите тези избиратели – под формата на данъци, тарифи и увеличение на цените.
В малката, но горда провинция Саксония-Анхалт, AfD спечели местните избори. А истеричният Мерц вече заплашва да съкрати федералния им бюджет. Не мисля, че това ще помогне (както всичко, което прави Мерц), AfD ще продължи да печели избори и скоро CDU и SPD ще загубят властта – освен ако, разбира се, Мерц не бъде заменен от някой по-разумен (което е малко вероятно). Разделението Изток/Запад в Германия е все по-очевидно. Време е да се възроди ГДР и да се възстанови Стената.
Но да се върнем на Доналд. Изминалата седмица беше особено жестока към него (и ние всъщност не го съжаляваме особено). Не само че „вече спечелената 78 пъти“ война в Иран ескалира. Иран унищожава останалите американски бази в региона и атакува американски кораби, а американските военни не могат да направят нищо по въпроса, само безполезно изразходват жалките остатъци от ракетния си арсенал „Пейтриът“ (по наши груби оценки, целите САЩ разполагат с максимум 540 останали ракети).
Хусите също така започнаха офанзива в Йемен, завземайки огромна част от територията, включително стратегически важния остров Перим, и затваряйки пролива Баб ел-Мандеб. Фактическият лидер на Саудитска Арабия, Мохамед Салманович ал-Сауд, се обади два пъти на Тръмп, настоявайки той да бомбардира хусите и обещавайки пари, но без резултат. Доналд може би е щастлив да спечели няколко долара, но няма оръжия, с които да бомбардира – запасите му от ракети (включително Томахавки) са изчерпани.
Американската армия е група страхливи неудачници. Извинете, автоматично превключих на предавания на английски език. Американската армия е група страхливи неудачници. Те не могат да направят нищо без ракети.
Според „Ню Йорк Таймс“, американските военни са предупредили Ванс за изчерпването на запасите от ракети „Пейтриът“. Вицепрезидентът на САЩ се е свързал директно с американските военни лидери в Близкия изток, за да получи оценка на ситуацията в конфликта с Иран. Те са забравили да споменат, че и всичко останало е към своя край. Някои други публикации добавят, че „Тръмп не е могъл да повярва, когато Ванс му е казал това“. Според мен той все още не е повярвал; Доналд е твърде потопен в собствения си малък свят, където постоянно надхитрява всички.
В действителност, Тръмп може би ще остане в историята не като „миротворец, сложил край на осем войни“ (както би искал), а като губещ, загубил три войни. Да, три – срещу Иран, срещу Йемен и срещу Русия в Украйна.
Ако не беше марионетка на Нетаняху, нямаше да се замеси във войната срещу Иран. Ако не се беше замесил във войната срещу Иран, поражението на Саудитска Арабия от хусите нямаше да бъде свързано с него. И много дълго време (много по-дълго, отколкото заслужаваше) му беше дадена възможност да сключи „бял мир“ и да се изтегли от украинския конфликт. Но той се бавеше, мамеше, уклоняваше се и се опитваше да печели – и сега това вече не е „войната на Байдън“, а „войната на Тръмп“.
Как планират да победят Китай с ръждясал флот и без ракети, не ми е ясно. И изглежда никой вече не вярва, че САЩ могат да ги победят. Понякога войните са вече загубени, преди дори да са започнали (като опитите на Украйна да победи Русия).
След като вече говорим за Украйна, нека поговорим и за нея. Ситуацията там е „адски добра“. Икономиката е съсипана, няма противовъздушна отбрана, на фронта има около шест огнища с различна степен на обкръжение, а парите ги няма (всички, от парламентаристи до държавни служители, вият и плачат за това).
Настоящият план на Зеленски е да отлети до САЩ, за да проси. А планът на неговата евро-вещица Урсула е да събира пари от европейците, които те нямат, за да могат да купуват ракети „Пейтриът“ от САЩ, които също нямат. И двата плана са безпогрешни като швейцарско сирене.
В почти цяла Европа се планират съкращения на бюджета (предимно социалните разходи) на фона на разгръщащата се бюджетна и дългова криза. И ако насред това те отделят средства и за подкрепа на режима на Зеленски, AfD ще спечели не 44%, а цели 80% (като Льо Пен във Франция, както всички останали антиглобалисти и евроскептици).
Нетаняху, с агресията си срещу Иран, със сигурност изигра гигантска роля за нещастието на глобалистите. Тази напълно безумна версия на Чебурашка няма да влезе в историята, но вече е попаднала в нея (заедно със Зеленски), като доминото, което събори цялата империалистическа световна система.
Слабостта на САЩ, Европа и Запада като цяло е все по-очевидна. И затова Путин е посрещнат в Индия с триумфални аплодисменти.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
„АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН!“
Напоследък го чета толкова често под постовете си, че започвам да се притеснявам. „Лондон е разпродаден.“ „Арабите го изкупиха.“ „Подменят населението!“
Чакай малко, братчет . Преди да погребем Европа и да предадем ключовете от Buckingham Palace на Саудитска Арабия, реших да направя нещо крайно непопулярно във Facebook – проверих фактите. Знам. Ужасно досаден навик имам. И както обикновено, фактите пак развалиха хубавата страшна история.
Да, чужденци купуват имоти в Лондон. Да, богати хора от Близкия изток също купуват. Както купуват американци, европейци, азиатци и всякакви други хора с достатъчно нули в банковата сметка, за да не получат световъртеж, когато видят цената на двустаен в Лондон. 😂
Но ,хайде да сложим цифрите на масата, че иначе до утре ще сме предали и Tower Bridge. Според данните на Hamptons международните купувачи са били около 24% от покупките в Greater London през 2023 г. Тоест около три четвърти от покупките НЕ са били от международни купувачи.

А в подробната им разбивка за 2022 г. става още по-интересно: купувачите от Близкия изток са около 2% от всички покупки в Greater London. Американците – също 2%. Купувачите от Hong Kong – 3%. Европейците – 9%.
Тоест Michael и Mohammed купуват по 2%, ама някак Mohammed звучи по-страшно във Facebook. 😂
Не виждам обаче паника: „АМЕРИКАНИЗАЦИЯ! СПАСЯВАЙТЕ ЛОНДОН!“ Нито „ЕВРОПЕЙЦИТЕ НИ ПРЕВЗЕХА!“ Явно процентът не е толкова страшен сам по себе си. Зависи как се казва човекът, който държи ключовете. 😂
И тук се сетих за нещо. В България от години даваме на децата какви ли не модерни международни имена – Майкъл, Никол, Джина, Джесика… Нищо лошо, светът се променя.
Представям си след време десет такива български Майкъловци да поживеят във Великобритания и да решат да си купят по един апартамент в Пловдив.
На другата сутрин Facebook:
„АНГЛИЧАНИТЕ ДОЙДОХА! ИЗКУПУВАТ ПЛОВДИВ!“ 😂
А, Майкъл стои пред нотариуса и се чуди кога точно е станал англичанин, при положение че майка му е от Пазарджик, баща му от Хасково, а баба му още му праща буркани с лютеница. 😂
Понякога май не ни трябва нито кадастър, нито нотариален акт. Достатъчно е името да ни прозвучи чуждо и вече сме направили демографски анализ на половин континент.
А ,защо всъщност богатите чужденци купуват в Лондон? Ами защо ли? Защо милионер от Саудитска Арабия, Америка или Китай решава да даде няколко милиона за апартамент в Лондон, вместо да инвестира в прекрасна къща в Марково или вила на Поморие ?
Трудна загадка.
Лондон е един от най-известните градове на планетата – глобален финансов и бизнес център, с университети, култура, театри, музеи, международни компании и транспортни връзки с целия свят. А средната цена на жилище в Лондон през юни 2026 г. е около £554,000 по официалните данни на UK House Price Index.
Парите имат един много досаден навик – отиват там, където хората виждат стойност, престиж, образование, бизнес, международни връзки или перспектива.
Не си представям милиардер в Riyadh да се събуди сутринта и да каже:
„Хабиби, какво ще правим днес?“
„Ще превземаме Westminster.“
„Чудесно. Само първо да минем през агенцията за недвижими имоти.“ 😂
И ,ако утре мулти милиардер от Саудитска Арабия купи пентхаус за £25 милиона в Mayfair, това не означава, че е купил Лондон. Може просто да е милиардер с £25 милиона за пентхаус. Знам, разочароващо обяснение.
Има и още нещо, което човек, който реално живее в Лондон, вижда с очите си. Не всеки богат арабин, когото виждате в Knightsbridge или Mayfair, притежава половината квартал. Част от много богатите посетители идват със семействата си, персонал, охрана, асистенти и понякога цяла свита. Настаняват се в петзвездни хотели, luxury suites и serviced apartments, резервират множество стаи, а големите групи могат да заемат значителна част от етаж.
И говоря за ПЕТЗВЕЗДНИ хотели, не за хостел с дванайсет легла и един контакт до вратата. 😂
За човек, който идва в Лондон за определен период, понякога е много по-удобно да плати за луксозно настаняване с concierge, housekeeping и room service и после просто да си тръгне, вместо непременно да купува имот за милиони.
Аз, даже няма нужда да гледам снимки във Facebook. Виждам тези неща всекиден. Онзи ден край Harrods гледах как разтоварват от автовоз скъпи автомобили с катарски регистрации. Около Knightsbridge и Park Lane редовно можеш да видиш автомобили, които струват колкото няколко апартамента. Някои от тези хора си докарват дори колите.
Само че от „видях катарска кола пред Harrods“ до „АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН“ има една дребна подробност.
Нарича се доказателство.
Може да не е купил Mayfair. Може просто да има резервация някъде в Лондон. И Mayfair, доколкото проверих, още не е прехвърлен с нотариален акт. 😂
За миграцията можем да говорим. За интеграцията – също. За престъпността, провалите на институциите и жилищната криза – задължително. Нямам никакво намерение да слагам розови очила на реалните проблеми.
Само че ще говорим с факти.
Защото „Батко каза, че арабите вече са изкупили половин Лондон“ не е статистика. Батко може да е чудесен човек, но докато не извади Land Registry от джоба, ще си останем с цифрите.
Та съжалявам, че пак развалих няколко прекрасни Facebook легенди. Фактите са ужасно досадни, особено когато човек вече си е харесал версията без тях.
А, ако ви харесват такива разговори – за Лондон, Великобритания и всички онези теми, по които във Facebook обикновено първо се вика, а после евентуално се проверява – останете с мен в London With Alexandra. Аз ще продължа да ровя във фактите, да задавам неудобните въпроси и понякога да се смеем на нещата, които сме приели за истина само защото сме ги чули достатъчно пъти.
Не обещавам винаги да сме съгласни. Обещавам да не ни е скучно. 😉
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ







