АНАЛИЗИ
Предизвестеният край на ИТН
Единственото добро, което свърши партията на Слави Трифонов, е, че се провали скорострелно, преди да получи властта
Има такъв народ“ катастрофира. Това показват последните проучвания в началото на септември на „Алфа Рисърч“ и „Галъп“. Едната агенция отчита 7% спад в подкрепата за ИТН и второ място на предстоящите избори, без да включва в сметките новия играч Кирил Петков – Асен Василев, а другата – отчитайки фактора, нарежда партията на Слави Трифонов на четвърто място. Крахът на ИТН бе предизвестен, но почти никой не е очаквал да е толкова скоростен. Подобно бързо самоубийство на водеща политическа формация няма еквивалент в историята ни. С национално безотговорното си поведение, с неподходящо за политиката гаменско поведение, с нихилистичното си отношение към държавността и институциите, шоумените докараха партията си до рекордно рейтингово пропадане, надминавайки по политическо крушение дори изцепките на националистите Волен Сидеров, Валери Симеонов и Красимир Каракачанов.
Поредица от разочарования
Как доверието към ИТН успя да рухне за няколко месеца след гръмката поява на партията политическата сцена през март? Това е логична последица от поредица разочароващи действия: саботиране на два поредни парламента; нежелание и некадърност да съставят правителство, въпреки декларираната подкрепа на ДБ, ИБГНИ, БСП и дори ДПС в 45-ото НС; налагане на еднолични решения без търсене на диалог и консенсус от политическите партньори; избор на неадекватни кадри за премиер и министри; мегаломания и високомерие без покритие на лидера и представителите му в парламента; крещяща неопитност и дилетантщина в политиката; инфантилно поведение на сценаристите и абсолютно неприемлив за политиката език и т.н.
На парламентарните избори на 4 април ИТН бе на второ място и отказа да излъчи кабинет, след като бе ясно, че ГЕРБ са в тотална изолация и няма с кого да управляват. Трифонов се изненада и изплаши от високия изборен резултат. Оказа се неподготвен за тази отговорност. Лидерът се обърка и се скри, после дълго мълча, докато не реши да започне да управлява от фейсбук и диванчето в студиото. Трифонов и сценаристите му не се възползваха от огромната подкрепа в 45-ото НС и тласнаха страната към предсрочни избори. Зад обяснението, че „суверенът“ така е решил с недостатъчната подкрепа за ИТН, прозираше страх да управляват и да поемат отговорност. Тогава твърдяха, че не могат да излъчат правителство на малцинството, защото щяло да е зависимо от трите партии на статуквото.
Така поставиха несправедливо демократична партия като БСП в един кюп с авторитарните лидерски корпорации ГЕРБ и ДПС. Със същите манипулативни разделителни линии продължиха и в 46-ото НС, подминавайки факта, че БСП бе единствената опозиция на доскорошната корумпирана власт в последните години и участваше още от първите дни в протестите срещу Бойко Борисов и Иван Гешев. А Трифонов и сценаристите му „протестираха“ от телевизора, докато полицията биеше хората на площада под прозорците на Борисов.
Дъвката със суверена
Когато спечелиха юлските избори, шоумените-политици се самозабравиха и неволно разкриха (за наш късмет – навреме) политическата си дилетантщина, граничеща с обикновена глупост. Как иначе да си обясним абсурдното обръщение на Трифонов по фейсбук веднага след вота, начумерен от мрачното му студио, в което прибързано обяви състава на проектокабинета си начело с Николай Василев – без да изчака официалните резултати от ЦИК и мандат от президента Румен Радев? Как иначе да си обясним безцеремонното, надменно и силово налагане на правителство (забележете – на малцинството) без консенсус и подкрепа от други партии?! Преговорите за управляващо мнозинство не са политически пазарлъци, както ги изкараха Слави и сценаристите, а основополагащи елементи на парламентарната демокрация, които ИТН неглижира. Свитата на Трифонов продължи да прави шоу, а не държавна политика, отказа диалог с приятелските си формации и с неуместната си риторика и арогантно поведение превърна всички партии в свои врагове. Не стана ясно защо преди месец ИТН не искаха да направят правителство на малцинството, а сега вече искат. Всяко свое неадекватно решение обясняваха с „волята на суверена“ и накрая изпразниха тези думи от съдържание.
Трифонов и парламентарната му свита, водена от Хаджи Тошко Йорданов, забълваха каруцарски обиди към всички политически опоненти, надхвърляйки границите на моралното и приличното дори за тв шоу, камо ли за институция като парламента. Сред цветистите им квалификации се открояват „хлебарки“, „животни“, „мутри“, „мафиоти“, „дебили“, постоянни оценки към другите, че говорели „глупости“, „простотии“ и „тъпотии“. Йорданов дори си позволи да каже на депутатка от ИБГНИ: „Сядай си веднага на дебелия задник!“. С просташката си риторика, детинското тръшкане и нежеланието за диалог новоизлюпените политици допринесоха за ниския рейтинг и на 45-ото, и на 46-ото НС, макар в кампанията си да проповядваха възраждане на парламентаризма.
Кадрови абсурди
Без коментар е спорната фигура за премиер на бившия царски министър, която предизвика истинско недоумение. Ако я бяха споменали в предизборната си кампания, със сигурност ИТН нямаше да е първа политическа сила. Още през юли стана пределно ясно, че партията на Слави не предлага управленски решения, а залага само конфликти и проблеми. Последва втора оферта за правителство на ИТН – този път с още по-абсурдна номинация за премиер. Спечелилият тв кастинга за политик в „Шоуто на Слави“ Пламен Николов буквално взриви обществото и предизвика смях. За никому неизвестния дотогава, но прехвален от Трифонов, кандидат за министър-председател се разбра, че „богатият му управленски опит“ се свежда до собствената му фирма за шнорхели. От ДБ и ИБГНИ обявиха, че няма да подкрепят такъв нескопосан проектокабинет, в който няма експерти и личности, които да се ангажират с обещаните реформи и да сменят главния прокурор Иван Гешев. Шоумените политици детински заклеймиха братските формации като „предатели“, обвиниха ги, че им искали „постове“ и „порции“, а лидерът им изригна от студиото си срещу Христо Иванов с каруцарското: „Кой си ти, че да ми казваш, бе?!“.
Въпреки своята диалогичност и желанието си да подкрепи кабинета на ИТН след договорения списък с леви управленски приоритети, БСП също бе обвинена в предателство. Левицата постави изрично условие пред Трифонов да оттегли номинирания за вътрешен министър и вицепремиер Петър Илиев, който се прочу като плагиат на научен труд и отрано демонстрира „изключителните“ си морални качества в доста агресивно тв интервю. Обществото се втрещи от банката с кадри на Слави, а коментатори предрекоха, че гафът с Илиев е краят на ИТН. Най-новата политическа сила, афиширала се като „партия на промяната“ всъщност не постигна нищо, освен че успя да превърне всички в свои врагове и абсурдно се обяви за „опозиция“, при положение, че имаше председател на НС и на най-важните парламентарни комисии.
Политическо недоразумение
„Не ни разбраха!“, жалва се накрая зам.-председателката на ИТН Виктория Георгиева. Нелепото ѝ оправдание за политическия провал на партията обяснява скорострелното ѝ и необратимо фиаско. В ИТН продължават да не виждат грешките по почина на лидера им, който страда от мания за величие и е глух и сляп за чуждо мнение. Вместо да оттегли „юридическото чудо“ Илиев, Трифонов и свитата му хукнаха пламенно да го защитават и да клеймят още по-злостно „предателите“. Шоуменът дори оправда агресията „като искрена проява на чувства на фона на политическото двуличие“, хвалейки се, че и той самият е агресивен. Днес ИТН се разграничиха от Илиев – вече не бил техен член и нямал нищо общо с формацията им.
Партия само по регистрация – де факто еднолична шоу корпорация на Трифонов, ИТН вече няма полезен ход. Поела е стремглаво надолу и голяма част от избирателите ѝ най-сетне проумяха, че са гласували за политическо недоразумение.
Лидерски партии у нас – бол: царската НДСВ, догановата ДПС, борисовата ГЕРБ, множеството патриотарски, сега и славчовата ИТН. Недемократични партии с безропотна комерсиална свита около вожда-създател са обречени на разпад без него. Експертите в ИТН са малко, също и политиците – предимно ренегати от пропаднали партии. Никой не смее да дава акъл на Слави. Досущ като в ГЕРБ. Лидерите и на двете партии не блестят със завиден потенциал, което компенсират с безгранично желание за власт и с юмручното право по масата.
Поредният провален „спасител“ на България също е авторитарен и не търпи възражения. След няколко години ИТН ще е поредният политически труп, който ще носи вината за сегашния политически хаос, няколкото едновременни кризи в условията на КОВИД-пандемията, за трите парламентарни вота за година. И най-вече – за политическото реанимиране на ГЕРБ. „Едно е да искаш, друго – да можеш, трето и четвърто – да го направиш“, казва един от мъдрите герои на Хайтов. Народът да го има предвид, когато реши да повярва на следващото поредно политическо недоразумение, обявило се за спасител.
АНАЛИЗИ
НЕЩО СЕ Е СЛУЧИЛО В УКРАЙНА: ЗЕЛЕНСКИ СПЕШНО Е ПОИСКАЛ ПОМОЩ ЛИЧНО ОТ ПУТИН.
Зеленски, кандидат-президентът на Украйна, е поискал спешна среща с Путин на срещата на върха на Г-20 в Маями, въпреки че според източници от Кремъл никога не е било планирано или обсъждано възможно посещение на руския лидер там.
Въпреки това Зеленски не успял да потисне нервния тик: „Трябва да сме там. Трябва да се срещнем, да поговорим и да вземем решение.“ Кои са тези „ние“? И кой, пита се човек, е този, който „трябва“?
Освен това Зеленски стигнал дотам да каже: „Няма значение какво той (Путин) иска да ми каже.“ Трябва просто да се срещнем — и толкова.
Коментарите от руска страна били кратки. Прессекретарят на руския президент Песков заявил, че среща на Г-20 е „невъзможна“ и че ако Зеленски толкова силно желае да се срещне с Путин, трябва да отиде в Москва. Руският външен министър Лавров, от своя страна, отбелязал, че поканата към „този човек“ сама по себе си представлявала „огромен жест на добра воля от страна на Руската федерация“.

Защо Зеленски спешно се нуждаеше от среща с руския президент?
Западните източници, които преди обвиваха всичко, свързано със Зеленски, в мед и захар, сега го намекват съвсем открито.
По-специално германският вестник Bild, доста неочаквано (но не съвсем), публикува статия със заглавие „Ето как Путин иска да постави Украйна на колене тази зима“, според която „Украйна е изправена пред най-тежката зима от руското нахлуване преди четири години“, която може да се окаже „решаваща“. Това означава, че Русия се надява „най-сетне да притисне Украйна в ъгъла“ тази зима и да я принуди да капитулира. Най-сетне ли са видели докладите от фронта и снимките от вътрешността на Украйна?
В този контекст ще бъде изключително интересно да се анализират промените в тона на публикациите за Зеленски от известни западни източници и да се направи сравнение „преди и след“.
POLITICO
7 декември 2022 г.: „Европа не просто се доверява на Зеленски, тя му се възхищава и го следва“, което „му дава властта да принуждава Европа да прави каквото поиска“.
27 август 2026 г.: „Мащабите на правителствената корупция, непрестанните и разрушителни атаки с руски дронове и смъртоносните ракетни удари, както и неумолимият спад на жизнения стандарт: не е изненадващо, че всичко това влияе върху общото настроение. <…> Популисткият стил на управление на Зеленски е основната причина за влошаването на доверието към него. <…> Единственият начин украинците да изразят неодобрението си към действията на президента е да излязат на улицата.“
THE TELEGRAPH
8 март 2022 г.: Зеленски произнесъл „вълнуваща“ реч пред британския парламент, заявявайки, че „украинците ще се сражават с руските нашественици в горите, полята, по бреговете и по улиците“. Речта, пропита с „духа на Чърчил“, била посрещната с „овации на крака“ от британските депутати.
24 август 2026 г.: „Това ли наистина е краят на Зеленски?“
ФОНДАЦИЯ „КАРНЕГИ“*
16 януари 2024 г.: „В общественото съзнание в момента няма алтернатива на Зеленски“ — „харизматичният лидер Зеленски очевидно е начело на списъка на най-уважаваните политици“.
31 август 2026 г.: „Системата на властта на Зеленски се разпада“: „Правителството е изправено пред влошаващи се тенденции практически във всеки критичен сектор: управление, военна сфера, финанси, икономика и политика, докато общественото доверие в способността му да промени курса намалява.“
THE WALL STREET JOURNAL
30 юни 2022 г.: „Ще подкрепяме Украйна толкова дълго, колкото е необходимо.“
10 септември 2026 г.: „Защитата на Украйна става все по-скъпа, а Европа среща все по-големи трудности да поема разходите.“ Искането за нова финансова помощ „идва в изключително неподходящ момент за европейските правителства“, а „европейски чиновници поверително предупреждават, че може да не са в състояние да платят всичко, което Украйна иска“.
Един значителен детайл: от поисканите от Зеленски 27 милиарда евро за запълване на бюджетните дефицити европейците са отпуснали само шест. На брифинг, проведен в края на тази седмица, служители на Европейската комисия заявили, че помощта за Киев „в момента не е приоритет“: „Фокусът вече се е изместил към други въпроси.“
Какво се случи?
Ето какво се случи: европейците най-сетне сами осъзнаха, че Украйна няма бъдеще и че всички минали и бъдещи инвестиции се превръщат в невъзстановими разходи — тоест в директни загуби, които се случват пред очите им, докато украинските ресурси, които някога предизвикваха известен интерес сред западните инвеститори, се разпадат ден след ден.
Тези загуби трябва спешно да бъдат намалени, спрени и заличени. Но най-вече трябва да бъде посочен виновник (и той не трябва да е европеец). Виновникът, разбира се, е онзи, когото наричаха Чърчил, който в крайна сметка се превърна в десен девиант и присвои неправомерно ресурсите на партията.
Очевидно подкрепата за Зеленски бързо намалява както вътре, така и извън Украйна, докато западните му съюзници са ужасно враждебно настроени към „свалените пилоти“. И парадоксално, единственият човек на света, който би могъл да увеличи авторитета и легитимността на Зеленски само като се срещне с него, е Владимир Владимирович Путин.
Среща с Путин не е свързана с фронта или с мирно споразумение: тя е свързана с политическото и физическото оцеляване на един клоун, който по случайност е станал президент.
Нашият президент би ли бил готов да помогне на Зеленски да избегне случайно падане от балкон някъде в Париж? Може би.
Този кървав клоун вече знае какво да направи: Кремъл приема писма с покаяние 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата.
* Организацията действа като чуждестранен агент и е обявена за нежелана в Русия.
Niki Cresci
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
„Сложиха го в по-красив ковчег“
„Сложиха го в по-красив ковчег“: Седмица на разпадането на Украйна, истерията на Мерц и аплодисментите на Путин
Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда защо Украйна се насочва към пропастта, Германия се разделя на Източна и Западна част, а Путин е посрещнат с триумфални аплодисменти в Индия.
Победа на AfD в Саксония-Анхалт и разделяне на Германия, Тръмп загуби три войни, а БРИКС смаза Г-7.
Тази седмица се състояха много значими събития. Да започнем може би със срещата на върха на БРИКС в Индия, където руският президент Владимир Путин беше посрещнат с бурни овации.

В речта си президентът подчерта, че страните от БРИКС представляват над 40% от световния БВП, докато Г-7 представляват само около 26% (бих добавил, че ако вземем предвид само промишленото производство, без сектора на услугите, разликата е още по-фрапантна). Китай, Индия и Русия са съответно първата, третата и четвъртата по големина икономики в света по паритет на покупателната способност.
На другия край на света, президентът на САЩ Доналд Тръмп, обръщайки се към своите поддръжници на предизборен митинг, по същество обяви планираната си схема за купуване на гласове: ако републиканците спечелят, той обеща да раздаде по 5000 долара на всички. Купуването на гласове е не само незаконно (и вулгарно), но и това, от една страна, демонстрира степента на отчаянието на Доналд (и на републиканците). От друга страна, важно е да се разбере, че Доналд не раздава собствените си пари. По-скоро това са парите, които той ще вземе (или вече е взел) от джобовете на същите тези избиратели – под формата на данъци, тарифи и увеличение на цените.
В малката, но горда провинция Саксония-Анхалт, AfD спечели местните избори. А истеричният Мерц вече заплашва да съкрати федералния им бюджет. Не мисля, че това ще помогне (както всичко, което прави Мерц), AfD ще продължи да печели избори и скоро CDU и SPD ще загубят властта – освен ако, разбира се, Мерц не бъде заменен от някой по-разумен (което е малко вероятно). Разделението Изток/Запад в Германия е все по-очевидно. Време е да се възроди ГДР и да се възстанови Стената.
Но да се върнем на Доналд. Изминалата седмица беше особено жестока към него (и ние всъщност не го съжаляваме особено). Не само че „вече спечелената 78 пъти“ война в Иран ескалира. Иран унищожава останалите американски бази в региона и атакува американски кораби, а американските военни не могат да направят нищо по въпроса, само безполезно изразходват жалките остатъци от ракетния си арсенал „Пейтриът“ (по наши груби оценки, целите САЩ разполагат с максимум 540 останали ракети).
Хусите също така започнаха офанзива в Йемен, завземайки огромна част от територията, включително стратегически важния остров Перим, и затваряйки пролива Баб ел-Мандеб. Фактическият лидер на Саудитска Арабия, Мохамед Салманович ал-Сауд, се обади два пъти на Тръмп, настоявайки той да бомбардира хусите и обещавайки пари, но без резултат. Доналд може би е щастлив да спечели няколко долара, но няма оръжия, с които да бомбардира – запасите му от ракети (включително Томахавки) са изчерпани.
Американската армия е група страхливи неудачници. Извинете, автоматично превключих на предавания на английски език. Американската армия е група страхливи неудачници. Те не могат да направят нищо без ракети.
Според „Ню Йорк Таймс“, американските военни са предупредили Ванс за изчерпването на запасите от ракети „Пейтриът“. Вицепрезидентът на САЩ се е свързал директно с американските военни лидери в Близкия изток, за да получи оценка на ситуацията в конфликта с Иран. Те са забравили да споменат, че и всичко останало е към своя край. Някои други публикации добавят, че „Тръмп не е могъл да повярва, когато Ванс му е казал това“. Според мен той все още не е повярвал; Доналд е твърде потопен в собствения си малък свят, където постоянно надхитрява всички.
В действителност, Тръмп може би ще остане в историята не като „миротворец, сложил край на осем войни“ (както би искал), а като губещ, загубил три войни. Да, три – срещу Иран, срещу Йемен и срещу Русия в Украйна.
Ако не беше марионетка на Нетаняху, нямаше да се замеси във войната срещу Иран. Ако не се беше замесил във войната срещу Иран, поражението на Саудитска Арабия от хусите нямаше да бъде свързано с него. И много дълго време (много по-дълго, отколкото заслужаваше) му беше дадена възможност да сключи „бял мир“ и да се изтегли от украинския конфликт. Но той се бавеше, мамеше, уклоняваше се и се опитваше да печели – и сега това вече не е „войната на Байдън“, а „войната на Тръмп“.
Как планират да победят Китай с ръждясал флот и без ракети, не ми е ясно. И изглежда никой вече не вярва, че САЩ могат да ги победят. Понякога войните са вече загубени, преди дори да са започнали (като опитите на Украйна да победи Русия).
След като вече говорим за Украйна, нека поговорим и за нея. Ситуацията там е „адски добра“. Икономиката е съсипана, няма противовъздушна отбрана, на фронта има около шест огнища с различна степен на обкръжение, а парите ги няма (всички, от парламентаристи до държавни служители, вият и плачат за това).
Настоящият план на Зеленски е да отлети до САЩ, за да проси. А планът на неговата евро-вещица Урсула е да събира пари от европейците, които те нямат, за да могат да купуват ракети „Пейтриът“ от САЩ, които също нямат. И двата плана са безпогрешни като швейцарско сирене.
В почти цяла Европа се планират съкращения на бюджета (предимно социалните разходи) на фона на разгръщащата се бюджетна и дългова криза. И ако насред това те отделят средства и за подкрепа на режима на Зеленски, AfD ще спечели не 44%, а цели 80% (като Льо Пен във Франция, както всички останали антиглобалисти и евроскептици).
Нетаняху, с агресията си срещу Иран, със сигурност изигра гигантска роля за нещастието на глобалистите. Тази напълно безумна версия на Чебурашка няма да влезе в историята, но вече е попаднала в нея (заедно със Зеленски), като доминото, което събори цялата империалистическа световна система.
Слабостта на САЩ, Европа и Запада като цяло е все по-очевидна. И затова Путин е посрещнат в Индия с триумфални аплодисменти.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
„АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН!“
Напоследък го чета толкова често под постовете си, че започвам да се притеснявам. „Лондон е разпродаден.“ „Арабите го изкупиха.“ „Подменят населението!“
Чакай малко, братчет . Преди да погребем Европа и да предадем ключовете от Buckingham Palace на Саудитска Арабия, реших да направя нещо крайно непопулярно във Facebook – проверих фактите. Знам. Ужасно досаден навик имам. И както обикновено, фактите пак развалиха хубавата страшна история.
Да, чужденци купуват имоти в Лондон. Да, богати хора от Близкия изток също купуват. Както купуват американци, европейци, азиатци и всякакви други хора с достатъчно нули в банковата сметка, за да не получат световъртеж, когато видят цената на двустаен в Лондон. 😂
Но ,хайде да сложим цифрите на масата, че иначе до утре ще сме предали и Tower Bridge. Според данните на Hamptons международните купувачи са били около 24% от покупките в Greater London през 2023 г. Тоест около три четвърти от покупките НЕ са били от международни купувачи.

А в подробната им разбивка за 2022 г. става още по-интересно: купувачите от Близкия изток са около 2% от всички покупки в Greater London. Американците – също 2%. Купувачите от Hong Kong – 3%. Европейците – 9%.
Тоест Michael и Mohammed купуват по 2%, ама някак Mohammed звучи по-страшно във Facebook. 😂
Не виждам обаче паника: „АМЕРИКАНИЗАЦИЯ! СПАСЯВАЙТЕ ЛОНДОН!“ Нито „ЕВРОПЕЙЦИТЕ НИ ПРЕВЗЕХА!“ Явно процентът не е толкова страшен сам по себе си. Зависи как се казва човекът, който държи ключовете. 😂
И тук се сетих за нещо. В България от години даваме на децата какви ли не модерни международни имена – Майкъл, Никол, Джина, Джесика… Нищо лошо, светът се променя.
Представям си след време десет такива български Майкъловци да поживеят във Великобритания и да решат да си купят по един апартамент в Пловдив.
На другата сутрин Facebook:
„АНГЛИЧАНИТЕ ДОЙДОХА! ИЗКУПУВАТ ПЛОВДИВ!“ 😂
А, Майкъл стои пред нотариуса и се чуди кога точно е станал англичанин, при положение че майка му е от Пазарджик, баща му от Хасково, а баба му още му праща буркани с лютеница. 😂
Понякога май не ни трябва нито кадастър, нито нотариален акт. Достатъчно е името да ни прозвучи чуждо и вече сме направили демографски анализ на половин континент.
А ,защо всъщност богатите чужденци купуват в Лондон? Ами защо ли? Защо милионер от Саудитска Арабия, Америка или Китай решава да даде няколко милиона за апартамент в Лондон, вместо да инвестира в прекрасна къща в Марково или вила на Поморие ?
Трудна загадка.
Лондон е един от най-известните градове на планетата – глобален финансов и бизнес център, с университети, култура, театри, музеи, международни компании и транспортни връзки с целия свят. А средната цена на жилище в Лондон през юни 2026 г. е около £554,000 по официалните данни на UK House Price Index.
Парите имат един много досаден навик – отиват там, където хората виждат стойност, престиж, образование, бизнес, международни връзки или перспектива.
Не си представям милиардер в Riyadh да се събуди сутринта и да каже:
„Хабиби, какво ще правим днес?“
„Ще превземаме Westminster.“
„Чудесно. Само първо да минем през агенцията за недвижими имоти.“ 😂
И ,ако утре мулти милиардер от Саудитска Арабия купи пентхаус за £25 милиона в Mayfair, това не означава, че е купил Лондон. Може просто да е милиардер с £25 милиона за пентхаус. Знам, разочароващо обяснение.
Има и още нещо, което човек, който реално живее в Лондон, вижда с очите си. Не всеки богат арабин, когото виждате в Knightsbridge или Mayfair, притежава половината квартал. Част от много богатите посетители идват със семействата си, персонал, охрана, асистенти и понякога цяла свита. Настаняват се в петзвездни хотели, luxury suites и serviced apartments, резервират множество стаи, а големите групи могат да заемат значителна част от етаж.
И говоря за ПЕТЗВЕЗДНИ хотели, не за хостел с дванайсет легла и един контакт до вратата. 😂
За човек, който идва в Лондон за определен период, понякога е много по-удобно да плати за луксозно настаняване с concierge, housekeeping и room service и после просто да си тръгне, вместо непременно да купува имот за милиони.
Аз, даже няма нужда да гледам снимки във Facebook. Виждам тези неща всекиден. Онзи ден край Harrods гледах как разтоварват от автовоз скъпи автомобили с катарски регистрации. Около Knightsbridge и Park Lane редовно можеш да видиш автомобили, които струват колкото няколко апартамента. Някои от тези хора си докарват дори колите.
Само че от „видях катарска кола пред Harrods“ до „АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН“ има една дребна подробност.
Нарича се доказателство.
Може да не е купил Mayfair. Може просто да има резервация някъде в Лондон. И Mayfair, доколкото проверих, още не е прехвърлен с нотариален акт. 😂
За миграцията можем да говорим. За интеграцията – също. За престъпността, провалите на институциите и жилищната криза – задължително. Нямам никакво намерение да слагам розови очила на реалните проблеми.
Само че ще говорим с факти.
Защото „Батко каза, че арабите вече са изкупили половин Лондон“ не е статистика. Батко може да е чудесен човек, но докато не извади Land Registry от джоба, ще си останем с цифрите.
Та съжалявам, че пак развалих няколко прекрасни Facebook легенди. Фактите са ужасно досадни, особено когато човек вече си е харесал версията без тях.
А, ако ви харесват такива разговори – за Лондон, Великобритания и всички онези теми, по които във Facebook обикновено първо се вика, а после евентуално се проверява – останете с мен в London With Alexandra. Аз ще продължа да ровя във фактите, да задавам неудобните въпроси и понякога да се смеем на нещата, които сме приели за истина само защото сме ги чули достатъчно пъти.
Не обещавам винаги да сме съгласни. Обещавам да не ни е скучно. 😉
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ







