БЪЛГАРИЯ
Усетило джендър дисконфорт в кенефа на Народното Събрание
Адвокат на Антон Тодоров по делото срещу „Барикада“ е бившият депутат от РЗС Емил Василев, известен с това, че по собствените му думи преди години е бил изнасилен в тоалетните на Народното събрание от друг бивш депутат от ГЕРБ – Искра Фидосова (била го направила от третия пол, чуствал се смутен от джендър дисфория), както и с факта, че заля свой колега депутат с вода, докато говори от трибуната на парламента.
Изгоненият депутат от ГЕРБ, автор на книга с брутални обвинения към същата партия, е завел дело за 15 000 лева срещу нашата медия. Убедени сме в необходимостта от защита на свободата на словото в държава, която непрекъснато се срива в класациите за медийна свобода. Водени сме от принципа, че всеки свободно може да се изразява мнението си и да прави коментари и оценки, особено когато коментиращият е журналист, а адресатът – публична личност, която съзнателно се е поставила в центъра на обществeното внимание. Ето защо ние ще направим всичко по силите си, за да се защитим в съда
Продължително състояние на душевен дискомфорт, тревожност, раздразнителност, потиснатост, проблеми със съня и лошо настроение – признаци на дълбок стрес, които са се задълбочили и са довели до емоционален и психичен срив.
Това е предизвикала у бившия депутат от ГЕРБ и настоящ служител в централата на партията Антон Тодоров публикация на „Барикада“ от месец май миналата година. Заради тези претърпени неимуществени вреди, авторът на книгата „Шайка: Бойко, Цецо, Росен и другите“ е завел дело в Софийския районен съд срещу нашето издание, като претендира за обезщетение в размер на 15 000 лева, заедно със законна лихвата от датата на публикуването на материала, плюс разноски по делото в размер на 2600 лева – 2000 лева адвокатски хонорар и 600 лева държавна такса.
Материалът „Измекярщина по скалата от 1 до Антон Тодоров“ на нашия автор Николай Драганов, посветена на книгата на Тодоров, е причинила неимуществени вреди под формата на „душевни болки и страдания“, посочва ексдепутатът в своята искова молба. Публикацията е „засегнала „честта и личното достойнство“ на Тодоров, тъй като „собствената му личностна самооценка е на висококвалифициран експерт със собствено мнение, обективен медиен коментатор, професионален политолог, убеден демократ и утвърден критик на тоталитарните общества, на човек, който е имал мъжество публично „да „дърпа за опашката“ най-силните хора на деня, а не като нечий слуга, кукла на конци и продажник, респективно измекяр“.
Първоначално публикацията предизвикала у Антон Тодоров „остра негативна емоционална реакция, изразяваща се в почуда, гняв, възмущение и дори изумление“, пише още в исковата молба. Постепенно острата първоначална реакция се е трансформирала в „продължително състояние на душевен дискомфорт, тревожност, раздразнителност, потиснатост, проблеми със съня и лошо настроение – признаци на дълбок стрес“.
Копие от исковата молба.
Тодоров декларира още, че тъй като „публикацията е достигнала до неограничен кръг потребители на интернет“, в продължение на дни му се налагало „да обяснява на близки, познати, приятели и в професионалния си кръг, че статията го представя в превратна светлина, която не съответства на действителните му личностни качества“. Това е коствало на популярния със своите чести гостувания в различни телевизии бивш законотворец „много нерви, време, изразходване на психична енергия и допълнителна порция негативни емоции, които са довели до влошена комуникация с околните, разсеяност и намалена работоспособност“.
Според молбата за обезщетение, по този начин „състоянието на душевен дискомфорт, тревожност, раздразнителност, потиснатост, проблеми със съня и лошо настроение се е задълбочило и в следващите няколко дни е довело до емоционален и психичен срив“. Приятелите на Тодоров, които „го познават като открит, позитивен, ведър, работохолик и контактен човек с чувство за хумор“, започнали да се чудят на „неговата затвореност, некомуникативност и нежелание за работа“. Задавали му въпроси от рода на „Ти да не си нещо болен?“, „Проблеми ли имаш?“, „Какво ти става, бе, човек“ и пр.
Тодоров посочва, че във времето това състояние е продължило общо около две седмици, като постепенно е отшумяло в рамките на около месец, но и към настоящия момент „усещането за горчилка от нанесената публична обида все още не го напуска“.
Исковата молба е внесена в съда от Антон Тодоров в края на септември миналата година, задвижена е по съответния ред и беше официално получена от „Барикада“ на 12 януари 2018 година, като в едномесечен срок се очаква да представим своя отговор.
Адвокат на Антон Тодоров по делото срещу „Барикада“ е бившият депутат от РЗС Емил Василев, известен с това, че по собствените му думи преди години е бил изнасилен в тоалетните на Народното събрание от друг бивш депутат от ГЕРБ – Искра Фидосова, както и с факта, че заля свой колега депутат с вода, докато говори от трибуната на парламента.
Убедени сме в необходимостта от защита на свободата на словото в държава, която непрекъснато се срива в класациите за медийна свобода. Водени сме от принципа, че всеки свободно може да изразява мнението си и да прави коментари и оценки, особено когато коментиращият е журналист, а адресатът – публична личност, която съзнателно се е поставила в центъра на обществeното внимание. Ето защо ние ще направим всичко по силите си, за да се защитим в съда.
„Барикада“ и авторът на материала считат, че това дело ще бъде тест за българското общество и журналистическата гилдия, като се надяват и вярват в подкрепата им.

БЪЛГАРИЯ
Радев изплаши Тръмп с ултиматума за визите
“Самолети си взимам но визи на Българи не давам.”
Радев даде ултиматум на американците, “или американски визи или си махнете самолетити”, Тръмп се уплаши и си взе самолетите.
Четири от американските военни самолети напуснаха летището в София.
Четири от самолетите-цистерни Boeing KC-135 Stratotanker ВВС на САЩ напуснаха летище „Васил Левски“ в София. Това показва информация в платформата за проследяване на полети Flightradar24.

Американските военни самолети имат разрешение да пребивават на летище „Васил Левски“ до 30 юни. Правителството удължи срока, за да могат съюзниците да препланират операциите си и да намерят друга локация.
Машините се състоят от стратегически цистерни Boeing KC-135 Stratotanker, както и транспортни Lockheed C-130 Hercules и Boeing C-17 Globemaster III. Мисията им е с невоенен характер и те подпомагат логистично операциите на съюзниците на НАТО в региона.
На територията на страната е разрешено пребиваването на до 500 души обслужващ персонал.
В края на май Министерския съвет удължи разрешението за пребиваването им, срещу искане за отпадане на визите за български граждани. „На миналото заседание на Министерския съвет обявих, че при разговор с президента на САЩ поисках отпадане на визите за българските граждани“, каза тогава премиерът Румен Радев.
Тоя обяви, че до момента няма положителен отговор, затова България не може да отговори положително на искането за дълъг престой на самолетите и цистерните на летище София.
БЪЛГАРИЯ
Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките
Икономист: Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките
Той предупреди, че големите търговци не са склонни да понесат удар по сериозните си надценки.
Големите търговски вериги са мобилизирани да попречат на подготвяните мерки срещу високите надценки и нелоялните практики по веригата на доставки. Това заяви пред БНР икономистът Димитър Чобанов, след като бюджетната комисия в Народното събрание прие глоби за монополисти с високи цени, разширяване на списъка с нелоялни търговски практики и създаване на електронен регистър за откриване на пазарни деформации.

Според него подобни действия могат да бъдат стъпка напред, но няма да решат сами проблема с цените. Основният въпрос остава къде точно се трупа поскъпването – при производството, при изкупуването или при крайната търговска надценка.
Веригите срещу натиска върху надценките
Чобанов постави най-острия акцент върху поведението на големите търговски вериги в публичния дебат. Според него проблемът е, че голяма част от обществената дискусия се оформя от представители и лобисти на големите търговци. Те, по думите му, са мобилизирани, за да спрат или отслабят мерките, които биха ограничили силата им върху пазара.
„В момента са мобилизирани по всякакъв начин да попречат на подобни мерки. Би могло да има и увеличаване на административната тежест, но проблемът е, че когато големите търговски вериги смятат, че тези доста сериозни надценки им се полагат и те са си ги калкулирали и в настоящия момент, и в бъдещите моменти, за тях това е един удар, който не са склонни да понесат. Ролята и на регулаторите, а и на законодателите, е да се опитат малко да регулират средата – да бъде по-близо до пазарните процеси, които се случват извън България“, заяви икономистът.
Така според Чобанов сблъсъкът вече не е само за конкретни глоби или регистри, а за това кой контролира разказа за цените. Ако веригите успеят да представят всяка намеса като административен натиск, мерките може да загубят политическа и обществена сила. Ако обаче държавата покаже ясно къде се формират надценките, натискът ще се прехвърли към реалните източници на поскъпването.
Прозрачността по веригата става ключов въпрос
Икономистът посочи, че новите правила могат да имат смисъл, ако направят веригата на доставки по-прозрачна. Според него трябва да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те идват от високи производствени разходи, или от ситуация, при която български продукти се изкупуват евтино, а след това стигат до потребителите по-скъпи от вносните заради голяма търговска надценка.
„Би могло да бъде някаква стъпка, но с това няма как да бъде изчерпана тази битка. Едно от важните неща е веригата на доставки да бъде по-прозрачна, да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те произтичат от високи производствени разходи, или част от българските продукти се изкупуват на по-ниска цена, но след това заради голямата търговска надценка стават по-скъпи за потребителите от вносните продукти и по този начин се накърняват и интересите на производителите, стига се и до по-малко производство в България в дългосрочен период“, каза Чобанов.
Този проблем има двойна цена. От една страна, потребителите плащат повече. От друга, българските производители могат да се окажат притиснати между ниски изкупни цени и скъпа крайна цена, която ги прави по-малко конкурентни пред купувача. В дългосрочен план това може да доведе до по-малко производство в страната и до още по-голяма зависимост от внос.

Мерките може да покажат усилие, но не и бърз резултат
Според Чобанов подготвяните мерки могат да имат политически и обществен ефект, защото ще покажат, че правителството реагира на напрежението около цените. Той обаче предупреди, че не бива да се очаква драматичен резултат само от глоби, нов списък с нелоялни практики и електронен регистър. Те могат да бъдат начало, но не и цялостно решение.
„Подобни мерки биха могли да привлекат внимание сред потребителите, да се види, че правителството полага някакви усилия, но от тях не би могло да има кой знае колко видим резултат“, отбеляза икономистът.
Затова той постави по-широкия акцент върху производството. По думите му правителството трябва да се концентрира върху увеличаването на производството, защото само така може да има по-силен вътрешен пазар, повече предлагане и по-добра позиция на българските производители спрямо големите търговци. Без това мерките срещу надценките може да останат частичен отговор на много по-дълбок проблем.
Бюджетът остава другият голям риск
Чобанов коментира и действията на правителството в публичните финанси. Според него засега се виждат добри намерения, но те не са подкрепени с цялостен пакет от мерки. Икономистът подчерта, че разходната част на бюджета е рекордна и това не е резултат само от едно управление, а от политики, водени от всички правителства от 2020 г. насам.
„Това, което виждаме досега от страна на правителството по отношение на публичните финанси, е добри намерения, но не са подплатени засега с цялостен пакет от мерки“, каза той.
По думите му и Европейската комисия вижда ясна траектория на бюджетни дефицити, което е основание за стартиране на процедура по прекомерен бюджетен дефицит. Чобанов смята, че трудно може да бъде приет реалистичен и изпълним бюджет, който едновременно да попадне в рамките на критерия за тази година. Това поставя допълнителен натиск върху правителството – едновременно да показва действия срещу цените и да управлява разходите в условия на ограничено фискално пространство.

По-големият въпрос е кой печели от сегашния модел
Така изказването на Чобанов поставя под съмнение не само поведението на отделни търговски вериги, а целия модел, по който цените стигат до потребителя. Подготвяните мерки срещу монополисти и нелоялни практики могат да дадат инструмент на държавата, но истинската им тежест ще зависи от това дали ще извадят на светло реалните надценки и слабите места във веригата на доставки.
За икономиста големият риск е мерките да останат на повърхността – видими за обществото, но с ограничен ефект върху цените и производството. Затова неговият акцент е двоен: държавата трябва да ограничи деформациите при търговските практики, но и да създаде условия за повече българско производство. Само така натискът върху потребителите може да бъде намален трайно, а производителите да не бъдат поставяни в зависимост от силата на големите вериги.
БЪЛГАРИЯ
Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”
Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”
Терористите от ЕК остро към София: Ограничете публичните разходи, свийте администрацията и отмяна на плоския данък!
ЕК прогнозира – държавният дълг може да достигне над 35% от БВП до 2027 година.

Европейската комисия отправи сериозно предупреждение към България за състоянието на публичните финанси и работата на държавната администрация. В най-новия си доклад Брюксел посочва, че страната е изправена пред риск от задълбочаване на бюджетния дефицит, растящ държавен дълг и неефективна администрация, ако не бъдат предприети спешни реформи.
Според оценката на Комисията бюджетният дефицит вече се увеличава – от 3% от брутния вътрешен продукт през 2024 година до 3.5% през 2025-а.

Очакванията са той да достигне над 4% през следващите две години.
За това Европейската комисия настоява България да ограничи ръста на публичните разходи и предупреждава, че страната може да бъде поставена под засилен европейски надзор заради прекомерен дефицит.
-
ВОЙНА2 months ago„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
КОНСПИРАЦИЯ3 months agoВтората по големина нефтена рафинерия в САЩ бе взривена в Тексас!
-
ИМОТИ3 months agoИмотният пазар в България влиза в плато: Брокери предупреждават за тежка икономическа криза
-
ВОЙНА3 months agoИран отхвърли примирие, засилва натиска срещу САЩ







