Бащата на Пеевски: Той е манипулатор отвъд закона, държи се брутално и не зачита хората.

Славчо Кънчев е председател на Асоциацията против корупцията в България, бивш съпруг на медийната шефка и бивша скандална директорка на Българския спортен тотализатор Ирена Кръстева и баща на депутата от ДПС Делян Пеевски.

Работил е като журналист, владее няколко езика. Казва, че хобитата му са физика и бридж.

За широката публика Кънчев, който не ползва фамилията си Пеевски, е известен като баща на Делян Пеевски и екссъпруг на медийното цунами Ирена Кръстева.

В публичното пространство стана известна войната на фамилията. От години Кънчев, Кръстева и Пеевски кръстосват шпаги в съда. Кънчев още през 2009 г. алармира, че синът му Делян само за година и половина купил парцел и жилищна сграда в местността Киноцентъра, апартамент в центъра на София, мезонет от 200 кв. м и два гаража в кв. „Павлово“. Кръстева за три месеца се сдобила с мезонет от 173 кв.м в „Павлово“ и апартамент от 108 кв.м на ул. „Хайдушка поляна“.

През 2003 г. пък Кънчев призовава бившата си съпруга и сина си да се откажат от държавните си постове. Те обаче пускат жалба срещу него в съда за рекет. Обвинили го, че ги рекетира с 10 хил. лв. седмично. „Това показва единствено с какви суми са свикнали да боравят“, отсича бащата на депутата, който като дете му казал: „Татко, на 25 години ще бъда милионер!“.

В интервю от 2009 г. за Мария Друмева от вестник Шоу, бащата на Делян Пеевски, Славчо Кънчев прави психологически портрет на сина си – Делян Пеевски. По случай рождения ден на Пеевски е поучително да си припомним какво мисли бащата за сина си. Славчо Кънчев е председател на управителния съвет на Асоциацията за борба против корупцията в България. Работил е като журналист, владее няколко езика.

Щом четете “ШОУ” сигурно сте видял, че Ива Николова нарече Делян Пеевски – дете чудо…

– Какво дете чудо е той? Моцарт е бил дете чудо, защото е композирал гениални неща още малък. Делян е манипулатор отвъд закона. Онзи, който е отвъд закона, не създава нищо. Той /Делян/ участва в процес на преразпределение на определени неща. Никой няма да каже за Ал Капоне, че е бил гений. Той е бил добър в престъпния свят, един умел човек в ъндърграунда. Геният е нещо друго . Делян е добър манипулатор, има някакъв усет, има лични данни – това е безспорно. Когато човек е на определено ниво чувства сили в себе си и се ориентира към това да създава.

Той /Делян/ не чувства, че има в себе си достатъчно сили.

Сега всъщност той разрешава един проблем – да осигури себе си. Това е на ниво животно. Казват – най-силното животно е лъвът. Но лъвът няма да направи мост над една река, нали?! На това ниво – животно са много хора, Делян не е единственият. Повечето от хората са такива. Те си решават проблема за оцеляването. Голяма част от тях са готови да престъпят закона и между тях има по-надарени в тези си умения.

– Ама вижте сега как вашият Делян започва да играе високо – казват, че се готви да купи ВАЦ?!

– Каква височина е това, колко високо играят те /Пеевски-Кръстева/? Кой играе високо в България днес? Дори на Бойко Борисов не му стиска да играе високо…

– Забелязвате ли, че напоследък се налага името на Делян Пеевски, името на Ирена Кръстева остава на заден план?

– На мен ми казаха, че Делян сега преглеждал /цензурирал/ журналистическите материалите. Да, той замества Кръстева. Тя вече не ходела в редакциите. Така ми казаха. Аз не знам какво се е случило с нея – дали е в България, дали съвсем се е пропила, дали е нещо болна? Не знам. Аз не ги следя отблизо. Те не са част от моя живот.

– Е, защо така? Все пак той ви е син?!

– Какво значи син?! Ти чела ли си разказа “Корсиканецът” от Проспер Мериме? Прочети го. Сюжетът се развива по времето, когато Корсика въстава при управлението на Наполеон. Един от въстаниците се скрива в къща. Френски войници отиват в къщата. Там виждат едно хлапе. Питат го къде е “онзи беглец”? Хлапето казва, че не знае. Тогава офицерът изважда един часовник с ланец и казва, че ще му го даде, ако издаде човека. Детето казва, че не знае къде е, но с очи посочва купата сено. Така изваждат оттам корсиканеца и го разстрелват. Бащата разбира за предателството на сина си. Извежда го от дома си и го гръмва с една пушка.

– Бащата убива сина си? Това не е ли жестоко?!

– Има си правила. Ще ти кажа нещо важно – помисли – цивилизацията отслабва. По-малко правила има и по-лесно живеят хората, но това ги прави по-слаби. Спестяват ни се много изпитания и човекът става

– Запознати казват, че Делян Пеевски се страхува от Алексей Петров. Защо е този страх у Делян?

– Ако Делян има някакви притеснения от Алексей Петров, това би значило, че самият Доган има притеснения от Петров. Защото в последните години Делян е действал заедно с Доган.Ако Алексей има някакви уличаващи материали за Доган, които да се свързани с Пеевски – това да. В миналия ни разговор ти казах, че Делян и Кръстева не са самостоятелни играчи. Те са подставени лица. Петров не може да има само информация за Делян, защото той не е самостоятелен играч. А след като

Делян е при Доган и той го лансира за депутат, значи той е под крилото на Доган. За да може да създаде някой проблеми на Пеевски, значи първо този човек трябва да създаде проблеми на Доган. Или пък Делян да е правил нещо тайно от Доган, да е действал самостоятелно – това съществува теоретично като възможност. Но Делян не би се решил на такова нещо, аз го познавам. Защо не би се решил?!

Защото няма самочувствието на самостоятелен играч. Ковачки се опита донякъде да бъде самостоятелен играч и виждаш какво стана – машината веднага се задвижи.

– Делян не е самостоятелен играч, казвате, но още от малък сте го научили на доста неща?

– Той сам се научи, никой не го е учил. Щъкаше насам-натам и се учеше в подходяща среда. Делян е завършил университета на живота. Ти знаеш ли темата на доктората на Делян Певски?! Не, нали? Само един човек в България има такава тема и това е Делян Пеевски. Темата е :” Държавно управление на новоприети страни в Европейския съюз”. Ето, България е новоприета в ЕС и той, Делян, вече знае най-добре как се управлява такава стана.

– Ясно – Делян гледа в перспектива. Жалко, че аз още не съм се запознала с него.

– Няма да се възторгнеш от общуването с него. Той няма да те очарова. Защо?! Защото се държи брутално. Аз знам, затова ти казвам. Той се държи изключително брутално – но не разбирай брутално в елементарния смисъл на думата – груб глас или нещо от този род. Не! При него има една фина надменност, едно незачитане на другите хора.

– Това вероятно е признак на самочувствие…

-Когато едно самочувствие не е подплатено с реални качества – това е вече бруталност, а не самочувствие. Според източната философия силата се изразява винаги в спокойно поведение, тя не се демонстрира. Щом той демонстрира сила, значи е неуверен човек. Щом показва, че е някъде горе, значи е неуверен. Аз видях как Делян се държа по време на делото срещу мен. Той се държа така, че предизвика съдията и той каза : Г-н Пеевски, в тази зала аз съм съдията. Защото Делян започна да му казва кои въпроси имали нещо общо с делото и кои нямали. Делян казва – този въпрос няма нищо общо с делото. Съдията каза – аз съм съдията в тази зала и аз определям какво е важно и какво не.

– Делян Пеевски още ли демонстрира разкош, лукс?

– Има доста неща като недвижима собственост…Но аз ти казах и преди, един човек не може да се движи едновременно с четири коли. След това толкова много апартаменти за какво са му? Разбирам да имаш някаква извънградска къща да ходиш да си почиваш и един апартамент в града. Другото за какво ти е? Да имаш само недвижими имоти и коли, това е първично ниво на демонстрация на богатство. Сега той си е на първо ниво, аз съм на друго, защо да общува с мен.

/със съкращения/

На снимката – бащата на Пеевски, Славчо Кънчев

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

• Истината преследва Ахмед Доган – бил ли е изобщо някога политически затворник и жертва на комунистите
• Обладани ли са безвъзвратно турците и мюсюлманите в България от Стокхолмския синдром – да обичат насилника си?

Само преди дни ДПС- Москва отбеляза с пищен купон в хотел „Рамада“, зала „Диаманд“ в столицата 35 години от създаването на партията във Варна.

Съвсем неслучайно соченият за учредител и почетен бос на корпорацията Ахмед Доган не присъства на тържеството. Сокола не обича датата 4 януари и има комплекс от нея, защото през годините успя да изгони и отстрани всички свои съмишленици. От така наречените 33-а учредители днес е останал само той.

4 януари възпроизвежда и други

страхове за политика,

който няколко десетилетия разпределяше порциите в държавата по свой аршин. Рухна митът, че заверата във Варна в дома на Емин Хамди е автентичен акт на свободни от зависимости борци за права и свободи, репресирани от комунистическия режим. Без всякакво съмнение днес е ясно, че

ДПС е политическо ГМО,

създадено от БКП и Андрей Луканов, контролирано от ДС. Четирима от така наречените учредители заедно с боса по-късно се оказват агенти на Държавна сигурност. Но днешният ден поставя и въпроса на въпросите, който не е задаван до сега:

бил ли е Ахмед Доган изобщо някога политически затворник

и репресиран от режима на Тодор Живков? И историци, и наследниците на бившите репресивни служби дължат отговори. Но вместо обективната истина, обществото и електоратът на ДПС са жертва на изключително подла и продължителна фалшификация.

Още в зората на демокрацията стана ясно, че Доган е бил агент на ДС, че е топял и слухтял главно за своите – турци и мюсюлмани. Но този му грях остана пренебрежително незабележим, защото по-късно Меди е легендиран като борец срещу комунизма, уж осъден за тази си дейност, хвърлен в затвора, репресиран.

Всъщност Доган никога не е бил автентичен политически затворник, а

нелегал, внедрен в средите на изпратените по лагери и затвори истински борци за права и свободи

И в това няма нищо странно и нелогично, защото в качеството си на агент „Сава“ в продължение на няколко години той е готвен от секретния отдел „05“ на ПГУ на ДС точно за нелегал, който да бъде внедрен под чуждо име и самоличност в някоя капиталистическа страна (приоритетно Турция, б.р.), за да шпионира и разузнава. Но вместо в чужбина ситуацията налага „Сава“ да стане нелегал в Старозагорския, а по-късно и в Пазарджишкия затвор.

За тази му специална роля съществуват много факти, от които може да бъде направено обоснованото заключение, че почетният председател никога не е бил истински политически затворник. Последният документиран досег на Меди Доганов с водещите му офицери от ДС е от 9 юни 1986 година, когато получава последните официално дадени от полк. Иван Карамучев 200 лв. месечна стипендия. Тоест година и половина след приключването на Възродителния процес Доган е продължил да бъде

съпричастен към службите и взима пари от тях

След тази дата в архивите на ДС няма и ред за младия философ. Службите незнайно защо изведнъж престават да се интересуват от Доган, независимо че почти едно десетилетие са инвестирали в него. Оказва се част от така наречената Бакаловска група, която уж работи срещу властта, са разкрити, а Доган получава 9-годишнна присъда и попада в затвора. Малко преди това той е автор на анализ за Възродителния процес, който одобрява като форма на асимилация, но не приема някои от методите на провеждането. Има свидетели, че „Сава“ сам прави предложение до ДС, че ще бъде много по-полезен, ако е легендиран като политически затворник, за да разузнава за плановете на нелегалната турска съпротива.

По правилата на ДС – след като става враг на режима и сам е прекратил дейността си на агент и платен сътрудник, логично е да му бъде заведена друга разработка като оперативно интересно лице, което се занимава с противодържавна дейност и е опасно за сигурността на партията-държава.

Но комунистическите служби незнайно защо спират да се интересуват от него и официално не му е заведена никаква разработка. Вместо това се правят опити Доган да бъде представен като организатор и ръководител на Майските бунтове през 1989 година, довели до открит сблъсък между бунтуващи се турци и мюсюлмани с органите на реда.

Всъщност точно тези бунтове режимът на БКП използва като повод да екстрадира принудително извън страната „опасни лица, реакционно настроени“, разчиствайки пътя за бъдеща реализация на своите агенти и доверени лица. Ролята на „затворника“ Меди е демитологизирана от спомените на автентични участници в събитията като покойния дисидент Авни Вели, от политическия затворник и ръководител на нелегалната организация „Дългата зима“ Мохамед Узункъш и политическия емигрант във франция Петър Бояджиев.

За двойствения живот на Доган в Пазарджишкия затвор свидетелстват политически затворници, които нямат обяснения за необичайните му изчезвания от килията. Халибрям Ибрям, най-дългогодишният политически затворник от средите на турците след Нури Адалъ, казваше, че когато Доган влизал при тях всички спирали да говорят за политика, защото са били убедени, че философът всъщност е доносник. Думите му бяха потвърдени наскоро от дъщеря му Севдие в интервю.

Показателни са и разкритията на покойния режисьор Малина Петрова, която сочи с документи от архива на Пазарджишкия затвор, че през края на октомври и началото на ноември, само дни преди да падне режимът на Живков според един документ на затворническата администрация Меди е пуснат в полагащ му се отпуск, а според друг документ по същото време се намира за провинение в карцера на затвора.

Странно как „най-върлият бунтовник“ броди на свобода в София в най-драматичните за режима на БКП дни. Без обяснение е и фактът, че през декември 1989 година, преди да бъде освободен от затвора жената, от която Доган има син, получава със съдействието на Луканов гарсониера в София. Едва ли близък на друг политически затворник би се радвал по това време на подобен щедър жест и хуманно отношение от репресивната власт.
Най-голямото пропукване на легендите

около момчето от Дръндар е освобождаването му от затвора на 22 декември 1989 година. Тогава службите контролирано пускат на свобода определени затворници, като повече от тях са свързани с ДС.

Зад решетките до средата на август 1990 г. остават опасните за режима. Службите и номенклатурата на БКП започват да налагат Доган като лидер и политически водач, а формацията му като контрапункт на създадените пак от ДС националистически движения ОКЗНИ и ОПТ. Много от тези събития с легендирането на Сокола са документирани от камерата на режисьора Евгений Михайлов, а кадрите могат да бъдат видени и днес.

До средата на лятото ДПС, оглавена от агенти на ДС вече е наложена в обществото. Нелегалът „Сава“, който е готвен специално за тази роля (това сочат доклади на водещите го офицери, б.р.) контролирано е оглавил формацията, картите са раздадени, лидерските позиции са заети, ДПС става и част от първия демократичен парламент. Освободените едва през лятото политически затворници с оперативни хватки са отпратени към Турция, където преди това са натирени и семействата им.

Без всякакво съмнение днес трябва да се каже, че в началото на 90-те години в 3-те букви ДПС са събрани еклектично 2 абсолютно противоположни, ценностно несъвместими цели на различни субекти, които имат отношение към създаването на формацията, определяна като „проклятие за България“(според бившия премиер Иван Костов, б.р.).

От една страна, в това ГМО е ДС, която след падането на Берлинската стена разработва стратегия за контрол върху процесите на неизбежен преход към демокрация и смяната на собствеността от държавна към преобладаващо частна.

Комунистическите служби са наясно, че заради наследството на Възродителния процес и репресиите близо милион турци и мюсюлмани няма да гласуват за БСП, а за опозицията СДС. Това означава убедителна победа за демократичните сили и България да тръгне по пътя на Полша, Чехия, Словакия, Унгария, т.е.

да излезе от сивата зона на руското влияние

За да предотврати този риск, ДС и комунистите около Луканов на принципа “турците, ако няма да гласуват за нашите, да не гласуват и за СДС” създават най-успешния си проект – ДПС на Доган.

Стотиците хиляди, които стават членове и избиратели на ДПС, не знаят нищо за гнусната сделка между Доган(Сава) и началниците и покровителите му от ДС. Те са там за правата и свободите си.

И точно в това е

най-голямото престъпление на Доган,

много по-голямо от хилядите доноси, които е писал срещу свои “приятели” турци с агентурните си псевдоними „Ангелов“, „Сергей“ и „Сава“, а именно – че след 10-ноември превръща стотиците хиляди жертви в инструмент за реализиране на мръсните цели на същото ДС и наследниците на комунистическия режим. Няма по-цинична гавра с паметта на жертвите и страданията на цяла една общност, подложена на жестока репресия. Новата си роля на водач на тази общност Доган осребри през годините по най-наглия и циничен начин – политически, финансово и морално.

Но по ирония на съдбата днес ситуацията е различна. Доган загуби медийния си и финансов комфорт с разпада на единното му ДПС. Той е

в изолация от избирателите си

От сблъсъка си с ДОСТ преди години загуби почти 200 хил. последователи, които повече никога не се върнаха към него и мафиотската корпорация, в която бе превърната правозащитната организация. Пеевски с формацията ДПС Ново начало нанесе още по-съкрушителен удар. И Доган, и остатъкът от организацията му са в състояние близко до будната кома.

Проектът на ДС днес е

в изолация и от официалната власт в Турция,

която отказа да вземе явна страна между враждуващите ДПС-та, независимо, че едно бе оглавено от етнически българин. Всъщност политиците в Анкара винаги са били наясно, кой е сложил юзда на турците и мюсюлманите в България, както и за какви цели ги използват. Дистанцирането от Доган може да бъде ясно разчетено и от последните две знакови събития.

В края на декември на възпоменанието за жертвите на комунизма на Тюкрян чешма в Кърджалийско, президентът на Турция Ердоган изпрати свое послание по повод 40 години от насилствената смяна на имената на турците. Джавдет Чакъров и компания се опитаха да приватизират за свои цели и присвоят за свой актив думите му. Но един внимателен прочит показва, че посланието на Ердоган не е адресирано персонално към ДПС- Доган.

Турският държавник се обръща към „представителиТЕ на политическиТЕ партиИ“. Говори ясно в множествено число. Всеки, който познава реквизитите на турския държавен протокол, знае, че от президент до местен управник, когато отправя приветствие във връзка с получена покана, обръщението задължително е поименно към поканилия го, като задължително се споменава институцията, отправила поканата (държава, организация, партия, конкретно лице, б.р.), а освен това задължително се посочва и фамилията на титуляра. В обръщението на Ердоган не се споменава нито ДПС, нито Доган, нито Чакъров.

На 4 януари за отбелязване годишнината от създаването на ДПС, турското посолство в София също демонстрира дистанция – представено бе на най-ниско ниво – съветник.

Днес Доган и неговото ДПС имат един

голям и истински враг – ИСТИНАТА

Тя ще ги преследва неизменно и от нея не могат да се скрият. Мълчанието им не е спасение. Предстоят разкрития, които турската и мюсюлманската общност в България трябва сами да осмислят. В противен случай ще бъдат ярък пример, че са обладани безвъзвратно от Стокхолмския синдром.

• Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Всички казват, че властите са взели на мушка бизнесмена Христо Ковачки, но ако вярваме на документите, това не е така. Официално Ковачки не е собственик на нищо, което се разследва в момента – четири ТЕЦ-а, за които се предполага, че замърсяват от години околната среда.

В края на миналата седмица беше арестуван и шефът на ТЕЦ “Бобов дол”, но сто на сто никой не му е запомнил името. За всички ТЕЦ “Бобов дол” е свързан с името на Христо Ковачки – бизнесменът, за когото се знае най-малко от всички, но чиито владения вестник “Капитал” оценява на 1.5 млрд. лв., наричайки го най-голям търговец на ток в страната. Често към името му се добавя и определението “енергиен бос”.

Кой е този човек и откъде е тръгнал бизнесът му?
Семейството, голямата тайна

Христо Ковачки е роден през 1962 г. в Самоков. Няма надеждни данни за това от какво семейство произхожда и къде е завършил средното си образование. Това незнание пречи на разбирането за бизнеса му. Според повечето данни дружествата на Ковачки се регистрират именно на негови близки роднини – една от първите фирми (преобразуваната “Хиала”) той прави със сестра си Галина, а след сватбата й превръща в своя дясна ръка нейния съпруг – Никифор Ваклинов.

Ковачки прави бизнес с роднини, но точно за семейството му е известно твърде малко

Първата компания, с която Ковачки се прочува – “Ел Ем – Импекс”, придобива първите два ВЕЦ-а в неговото енергийно портфолио и е регистрирана в сградата на ТКЗС на софийското село Продановци. Същевременно някои от журналистите, изследвали биографията на Ковачки, твърдят, че баща му е бил председател на ТКЗС. И че, съответно, е свързан с функционерите, управлявали тези стопанства.

Повечето кредити на Ковачки идват от Първа инвестиционна банка (ПИБ), вероятно с помощта на човека, който е бил кум на сватбата му – Ивайло Мутафчиев, един от собствениците на банката.

През 2007 г. Ковачки прави партия ЛИДЕР, която прераства в “Български демократичен център. Съпредседател на партията е братовчедката на бизнесмена д-р Красимира Ковачка.

Тези пет примера сочат, че зад семейството на Ковачки може да стои нещо повече от обичайния набор роднински връзки. Фактът, че не може да се проникне в историята на бизнеса му, се обяснява именно с роднинската обвързаност на хората в него.

Първият милион

За първия милион на Ковачки няма сигурни данни, но най-често се споменават три предположения – че той е натрупан от търговия с Русия в размирните времена, последвали Перестройката; че е дошъл от (нарко)бизнеса на Константин Димитров – Самоковеца; че е натрупан от банкови кредити. Или и трите заедно.

През 1988 г., в разгара на големите политически промени в СССР, Ковачки завършва физика в Ленинградския институт за точна механика и оптика. През 1991 г. защитава пак там дисертация за лазерите и микроелектрониката. Руският му период съвпада с големи сътресения в съветската икономика – тогава плановото стопанство се разпада, а новият икономически модел още не е регулиран.

По това време Ковачки живее между двете държави. Още през 1990 г. той регистрира в Самоков първата си фирма на име “Хиала”. За целта използва комунистическия указ № 56, който донякъде позволява частната инициатива. “Хиала” се занимава с хотелиерство, туризъм, обществено хранене.

В зората на 90-те той изнася консерви за Русия, участва в спекулативната търговия в България, държи щандове в различни пазари. Разглеждат го като дребен играч. На никого не му и хрумва, че изведнъж ще се озове начело на енергийния бизнес.

До средата на 90-те на него се гледа като на дребен играч

До средата на 90-те той успява да регистрира в родния си Самоков и в София няколко дружества за търговия и туризъм заедно с граждани на Русия и Украйна, като очевидно се опитва да капитализира контактите, натрупани по време на следването му. Но тези дружества оцеляват във времето едва 2-3 години. Оттогава нататък той няма съвместни дружества с граждани на бившия СССР, сочат търговските регистри.

Първото му участие в приватизацията е по времето на кабинета “Беров”. През 1994 той успява да се сдобие със супермаркет в столичния район “Красна поляна” и да плати кеш цялата сума, възлизаща на тогавашни 6 750 000 лв. Месец-два по-късно историята се повтаря – той купува супермаркет на столичния булевард “Мария Луиза”, за тогавашните 17 085 000 лв. Само че плащането е вече разсрочено.

Следващите му два успеха в приватизацията се отнасят към мандата на Иван Костов. През 1998 г. той плаща (разсрочено) 645 000 щатски долара, за да придобие 80% от капитала на едно дружество, а през 2000 г. никому неизвестната “Ел Ем Импекс”, чийто едноличен собственик е Христо Ковачки, се сдобива с два веца – “Пасарел” и “Кокаляне”, обединени в каскада “Искър”, за близо 2 милиона долара. Ковачки плаща незабавно в брой половината от тази сума, а другата половина изплаща в следващите 30 дни.
Щастливата му година: 2002

Ако пещерата на Аладин съществува, трябва да я е открил Христо Ковачки. През 2002 г. той толкова стремително навлиза в приватизацията и енергийния бизнес, че друга причина, освен чудодейно забогатяване, надали би се открила.

Само през тази календарна година той придобива няколко държавни или общински предприятия, сред които изпъкват имената на “Фина механика”, “Булгарплод-Бояна”, “Булварко” или “РУМ – Деница”. Пак тогава придобива и първата си мина – “Чукурово”. Пак тогава регистрира и първата си фирма в сграда на Промишлена зона “Орион” в район “Връбница”, където оттук нататък ще се помещават почти всичките му дружества.

2003 година също му носи успехи в приватизацията, но тогава акцентът вече не пада върху количеството на придобитите предприятия, а върху качеството. Тогава той купува втората си мина – “Бели брег”, заявявайки се като сериозен участник в енергийния пазар.

Успехът го следва през целия мандат на Симеон Сакскобургготски (2001-2005) и почти през целия мандат на следващото правителство, в което заедно управляват БСП, ДПС и НДСВ и което е наричано правителство на тройната коалиция (2005-2009).

Най-големият успех на Ковачки е постигнат по време на два мандата – този на Сакскобургготски и този на Станишев

В края на тези два мандата Ковачки вече притежава – лично или чрез свързани фирми – също и мините “Черно море”, “Бобов дол”, “Станянци”, “Открит въгледобив – Перник”. Вече е навлязъл и в бизнеса с тецовете, чрез ТЕЦ “Бобов дол”, ТЕЦ “Марица 3” – Димитровград, “Атоменергоремонт”, фабрика “Брикел”.
Новият бизнес и последните 10 години

Самият Ковачки рядко дава интервюта, но от малкото му участия в публичния живот стават ясни две негови твърдения: че той никога не е имал нищо общо с убития в Амстердам Константин Димитров – Самоковеца и че всичките си предприятия е купувал с банкови кредити. Той твърди, че не притежава тецове, а е само техен консултант.

В последните 10 години бизнесът на Ковачки се е променил значително, макар и да остава в сферата на енергетиката, смята в. “Капитал” и дава примери: голяма част от въгледобивните мини днес вече са затворени или са с намален капацитет, няма ги вече и магазините “Европа”, генерирали по над 100 млн. лв. на година, много от топлофикациите работят с по-малко хора, а самият Ковачки отдавна не е част от Общинска банка.

Въпреки това Ковачки остава най-големият играч на пазара на електроенергия и е основен доставчик на институции като Министерския съвет и Народното събрание, както и на компании като БДЖ и столичното метро.
Проверки и съдебни дела

Христо Ковачки е бил по веднъж проверяван и съден, а в момента се разследват тецовете, свързани с него.

Първата прокурорска проверка на Ковачки е образувана в разгара на превръщането му в енергиен бос – през 2006 г. По данни на вестник “Капитал” тя е задържана почти две години и е видяла бял свят чак след оставката на тогавашния вътрешен министър Румен Петков. Обвиняеми са Ковачки и неговият зет Никифор Вангелов. Първоначалната хипотеза на прокуратурата е била следната: че Ковачки е купувал предприятия по завишени цени, за да взима по-големи банкови кредити.

Ковачки е осъден на 3 години затвор условно, но горната инстанция го оправдава

Това дело на прокурор Маргарита Немска успява да стигне до развръзка: Ковачки е осъден на 3 години условно с петгодишен изпитателен срок. Съдийският състав на Александра Йорданова признава, че Ковачки е сключвал фиктивни сделки за машини, сувенири и биодизел, като е избегнал да плати близо 17 милиона лева данъци. Присъдата е произнесена през пролетта на 2011 г.

Вестник “Труд” твърди, че веднага след това Ковачки е започнал да прехвърля част от дружествата си в офшорни зони. Той не се отказва от това дори и три години по-късно, когато апелативната инстанция оправдава бизнесмена.

Междувременно Ковачки е бил обект и на проверка на антикорупционната комисия, известна с името на тогавашния си председател Стоян Кушлев. Тя установява, че от 1 януари 1994 г. до 31 декември 2008 г. Ковачки е получил доходи от малко над 2 милиона лева, но е успял да придобие предприятия за над 143 милиона лева. Запорирани са сметки и имущество на бизнесмена. Но с оправдаването му на апелативна инстанция запорът е свален.

Паралелно с това е известно и друго дело, по което Ковачки не е обвиняем, макар че непрекъснато става дума за него. Това е делото на бившия министър на икономиката и енергетиката в правителството на Сергей Станишев – Румен Овчаров. През 2018 г., малко преди изтичането на 10-годишния давностен срок, той беше обвинен в това, че е допуснал източването на “Мини Бобов дол” ЕАД, които са били дадени под наем на дружество, свързвано с Ковачки. Делото все още се гледа на първа инстанция.

През септември 2019 тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров започна проверка на тецовете “на Ковачки”, за да провери сигнал на ДАНС, че в тях се извършва незаконно горене на отпадъци. Резултатите от това намерение така и не станаха известни, но преди десетина дни новият главен прокурор Иван Гешев повторно обяви такава проверка, без да споменава предишната. Да видим.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?