БЪЛГАРИЯ

Министър Христо Бозуков: ПРСР обслужваше олигархични кръгове

Published

3 years ago

December 12, 2021

Autor

Проф. Христо Бозуков отчете какво успя да свърши за два маната като служебен министър на земеделието и какви са основните проблеми в сектора, които трябва да бъдат във фокуса на редовното правителство.

– Как оценявате втория си мандат като служебен министър на земеделието – от май месец досега?

– Не знам дали аз трябва да си дам оценката. Нея трябва да я дадат земеделците, но съдейки по обратната връзка, която имам, е по-скоро положителна от тяхна страна.

В началото на мандата си поставях цели пред нашия екип, които са постижими и са съобразени със сроковете, с които разполагаме. Знаете, че когато поех ведомството, перспективата беше мандатът да е два месеца, а към днешна дата са вече почти седем месеца.

Това удължаване ни помогна да надграждаме започнатото и да успеем да завършим някои неща, за които нямаше да ни стигне един мандат време.

Най-важното за нас беше да върнем доверието на земеделците и гражданите към институцията и всички структури на системата. Започнахме активен диалог със земеделските стопани и през двата мандата гражданите имаха достъп до нашия екип.

Показахме, че няма нищо страшно да се работи прозрачно. Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) започна да функционира в интерес и на младите, и на средните стопанства, както и на местните инициативни групи, а не – както беше преди, да обслужва някои олигархични кръгове.

Започва вече да проработва БАБХ, дори „Напоителни системи”, пък за Държавен фонд „Земеделие” въобще няма да говоря, там е очевадно как стоят нещата в момента.

– Какви са амбициите Ви за Стратегическия план? Докъде сте с него и в какъв вид ще го предадете на Вашите приемници?

– Можем да кажем, че над 90% сме готови, но знаете, че често нещата се правят в последния момент. Идват нови искания и изисквания, с които евентуално трябва да се съобразим.

Важното е, че по някои механизми и мерки трябва да бъде взето политическо решение и по-специално по отношение на финансовите индикатори, като таваните за директните плащания т.н. Нашият екип ще го предаде в почти напълно готов вид, за да могат да бъдат взимани тези решения.

Трябва да уточня, че в началото на първия мандат, когато застъпихме през месец май тази година, Стратегическият план по новата ОСП беше застрашен от неодобрение от Европейската комисия поради лошото му качество и множеството проблеми при изготвянето му.

Това е документът, въз основата на който в периода 2023-2027 г. България ще прилага ОСП и решението по него не може да бъде взето само от служебно правителство, а от правителство, което ще бъде в по-дългосрочен мандат. Затова не бива да се допускат компромиси с него.

Пред следващата седмица ще го изпратим към председателя на Народното събрание и той вече да го насочва в посоката, в която тези решения следва да се вземат.

Екипът, който работеше върху Стратегическия план, се стремеше да бъде пределно обективен и да се съобрази с всякакви предложения от различни браншове, но както се видя и тези дни, в последния момент се явиха лозарите.

Те имат сериозни искания, които ние ще изслушаме и ще видим доколко може текстът да се съобрази с тях. Каквото може да се направи, стига да е законосъобразно, ние ще го направим, но това не бива да пречи на сроковете за финализирането на документа.

Както се получи, между другото, с ПВУ – до последния момент се подаваха искания. Но имам добра новина за ПВУ. Той е изпратен и има вече обратна връзка от ЕК. Забележките в частта за земеделие са незначителни и са лесно поправими, т.е. няма да има намаляване на парите.

Имаме амбицията да предложим на следващото правителство да се възползват от механизмите за нисколихвените заеми, за да може да се направи нещо и за стабилизирането на „Напоителни системи”. Но за това трябва да се направи един сериозен анализ кои системи трябва да бъдат рехабилитирани, а не на ангро за всички по много.

– Прозрачна институция ли е Министерството на земеделието в контекста на изказването на Кирил Петков, че аграрното ведомство трябва да е в основния фокус на КПКОНПИ?

– В частта си, че МЗХГ трябва да бъде във фокуса на комисията, съм съгласен с господин Петков, защото ние започнахме нещата, но те трябва да бъдат довършени. Доколкото разбрах, Кирил Петков е имал предвид, че министерството е капсуловано за периода преди управлението на служебното правителство.

Според мен, обаче, няма как, тъй като знаете, че зам.-министрите на финансите, на икономиката, на околната среда и водите, на труда и социалната политика, както и на регионалното развитие и благоустройството са част от Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие”, който е орган на управление на разплащателната агенция.

Поради тази причина не виждам как може да се нарече капсулирано управление. Освен това, бюджетите, разходите и годишните отчети се приемат и утвърждават от министерския съвет.

Има и много други механизми за контрол – някои съществуват, някои се изграждат. Въпросът е да се прилагат и затова усилието трябва де е насочено към това, но трябва да има политическа воля – на министъра и на екипа му.

– Кадровите и въобще промените, които направихте, дават ли вече видим резултат?

– На много места – да. Аз много държа на обратната връзка и отзивите към момента са положителни. Разбира се, има и издънки. Знаете, един наш бивш министър-председател казваше: “България е малка, всички сме братовчеди” и кадрите са малко. Така че който и да изкараш, все ще му изнамерят някакъв компромат, а ако няма, ще му измислят.

– От нивото на опита си как мислите – експерт, администратор или политик трябва да е начело на аграрното министерство?

– Не е толкова важно какъв ще е министърът – експерт или политик, а по-важно е какъв е екипът, с който ще работи. Те трябва да са експерти.

– Направете прогноза за българското земеделие през следващите 10 години.

– Всичко зависи от земеделците. Те трябва да надскочат егото си и да се научат да работят заедно – малки и големи.

ВИЗИТКА:

Проф. д-р Христо Бозуков е роден на 14 януари 1960 г. Завършва висшето си образование през 1985 г. в Аграрния университет в Пловдив със специалност „Инженер-агроном по защита на растенията и почвата” и специализация – „Растителнозащитни технологии при полските култури”.

От 1985 г. е стажант-агроном в Института по тютюна и тютюневите изделия – Пловдив, а от 1986 год. след спечелен конкурс е назначен за научен сътрудник III ст. по растителна защита. От 1989 г. е научен сътрудник II ст., а от 1993 г. – научен сътрудник I ст.

През 1999 г. защитава научна и образователна степен „доктор по фитопатология”, а от 2003 г. – му е присъдено от ВАК научно звание “Старши научен сътрудник втора степен” (доцент) по научна специалност “Растителна защита”. От 19 ноември 2014 г. е назначен на академичната длъжност „професор“.

От 2013 до 2015 г. е председател на Селскостопанската академия в София.

От 2002 г. насам е бил назначаван на длъжностите ръководител отдел „Агротехника и растителна защита”, главен секретар, председател на Научния съвет и директор в Институт по тютюна и тютюневите изделия, Пловдив. Председател e на Управителния съвет на ФНТССЗ-Пловдив, член на УС на ФНТССЗ-София и член на Съюза на учените в България. От 2015 г. е професор в Института по тютюна и тютюневите изделия в Марково, Пловдив.

От януари 2018 г. е член на Съвета за икономическо и социално развитие към Президента на Република България. Бил е министър на земеделието и храните в служебно правителство на проф. Огнян Герджиков.

Носител е на Златна значка на Федерацията на научно-техническите съюзи, диплом от Съюза на изобретателите в България, златен медал „Проф. Асен Златаров“ за доказан творчески принос и високи резултати в областта на науката и техниката. почетен знак „За принос в приложната аграрна наука през 2016 г.“ от Българската асоциация за растителна защита“, Медал „За особен принос в развитието на аграрната наука“, от Руската академия на селскостопанските науки и редица други отличия и награди.

Post Views: 5

БЪЛГАРИЯ

Правителството – наглост и тотална деградация … ни води към гроба

Published

4 days ago

February 27, 2025

Autor

С нов рекорден дълг от 19 млрд. лв. правителството ни устремява към еврозоната. Наглост и тотална деградация

Правителството е поискало разрешение от Народното събрание да изтегли цели 18.9 милиарда лева нови заеми само в рамките на тази година. Това става ясно в окончателния проект на бюджет за 2025 година, който Министерски съвет одобри и внесе в Народното събрание. Тази сума е исторически рекорд по няколко показателя. Тя е равна на 9% от брутния вътрешен продукт. Равна е на сумата на държавните заеми теглени през последните три години и в исторически план, като номинал, е равна на онзи дълг, който комунистическата власт остави на България да обслужва през годините на прехода.

В последните два месеца, през които ГЕРБ допуснаха стратегическата грешка да се чудят как да огъват международните счетоводни стандарти само и само, за да се свие бюджетният дефицит до относителен размер от 3% спрямо БВП, държавният дълг се оказва единствен показател за мащаба на проблемите във фиска. ГЕРБ се уплашиха ППДБ да не ги обвшнят за путинисти, които саботират усилието да влезем в еврозоната, но и не желаят да наложат истинска фискална дисциплина и контрол над разходите, поради което нуждата от нови заеми е единственият показател за оформящия се дефицит.

В какафонията от послания, които стигат до публиката, за човек е трудно да разбере какво наистина е състоянието на публичните финанси.

Но сумата на новите заеми може ясно показва за какво се подготвя държавата.

Още миналата седмица, когато проектобюджетът бе публикуван за обществено обсъждане, изникна въпросът защо се търсят 16.9 милиарда лева нови заеми, ако дефицитът е само 6 милиарда, а падежиращият стар дълг е под четири милиарда. Тоест, защо държавата търси двойно повече заеми, отколкото посочва, че ще са ѝ необходими.

Правителството представи сумата като презастраховка, но сега размерът на презастраховката расте с още два милиарда – от 16.9 на 18.9 милиарда лева, което означава, че зад числото от миналата седмица стоят реални фактори. Днешната причина за увеличението на дълга е подготвяното увеличение на капитала на Българска банка за развитие, за което още миналата есен стана ясно, че ще е между два и 2.5 милиарда лева.

Такива операции се броят за разходи на държавата и няма да се обхванат сметките за бюджетния дефицит. Те обаче се случват със средства от фискалния резерв и са пари, които го напускат окончателно, за да влязат по сметката на самата банка.

Необходимостта това повишение на капитала да се подсигури с дългови средства, показва, че самият фискален резерв ще се окаже неспособен да служи като буфер по някое време тази година и затова е важно в него да постъпят пари както за финансиране на дефицита, така и за планираните инвестиции.

Само час, след като проектобюджетът бе качен на сайта на Народното събрание министърът на финансите Теменужка Петкова и управителят на БНБ Димитър Радев подписаха писмото с искане до ЕК и ЕЦБ за изготвяне на извънредни конвергентни доклади.

Така излиза, че двете институции ще оценяват подготвеността на България да замени националната си валута с евро през година, в която:

– разходите на бюджета се увеличават с исторически невижданите 22% на годишна база;

– е поднесена неубедителна прогноза за скок на приходите с 25% на годишна база;

– държавата търси нови заеми в размер на 9% от брутния вътрешен продукт, и няма резерв, от който да капитализира държавните си предприятия, заради което се обръща към дълговите пазари.

Да се твърди, че това е нормален ход на развитие за държава със стабилни публични финанси от страна на българските власти е наглост, която граничи с клинични определения. Ако пък се окаже, че при всичко това Европейската комисия и Европейската централна банка не видят никакви проблеми, то ще е знак за тоталната деградация и отчаяние и на европейските институции.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 1

БЪЛГАРИЯ

Пенсионерите се връщат. Три сектора дават луди пари за тях

Published

1 week ago

February 24, 2025

Autor

Крайният недостиг на квалифицирани кадри връща пенсионерите на работа.

Нещо повече – три сектора дават луди пари, за да ги задържат.

Броят на работещите пенсионери в България продължава да расте, показват данни на Националния осигурителен институт (НОИ). Ако в Европа той е 13%, у нас е цели 17 на сто, сочат данните на Евростат.

Макар че финансовите причини са важен фактор, основният двигател на този ръст е недостигът на кадри на трудовия пазар – както в квалифицирани, така и в неквалифицирани сектори.

Колко пенсионери остават активни?

От над 1,6 милиона пенсионери в страната, 200 000 души работят без промяна в задълженията и условията си. Още 140 000 са активни на пазара на труда, но с намалено работно време или на различни позиции.

В кои сектори пенсионерите са най-търсени?

Според Българската стопанска камара, най-много пенсионери работят в следните сфери:

Преработваща промишленост – фабрики и производствени предприятия търсят опитни специалисти.
Образование – недостигът на учители води до задържане на пенсионери в системата.
Здравеопазване – лекари, медицински сестри и санитарен персонал остават активни поради недостиг на кадри.

Тези сектори от години страдат от недостатъчно млади специалисти, което принуждава работодателите да задържат или привличат възрастни, но опитни професионалисти.

В Европа най-много работят пенсионерите в Естония. Там над 50% от възрастните хора остават на работа.

Латвия и Литва също са сред водещите държави по заетост на възрастните. В Гърция и Румъния процентът на работещите пенсионери е най-нисък в ЕС.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 3

БЪЛГАРИЯ

След бойкота! Изненада с новите цени

Published

1 week ago

February 24, 2025

Autor

Зеленчуците поевтиняват, сиренето и пилешкото скачат

Бойкотът на веригите не доведе до промяна в цените. Напротив – най-скъпите хранителни продукти – млечните, са поскъпнали, сочат данните от седмичния бюлетин на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ).

Тя отчита поевтиняване на плодове и зеленчуци, но поскъпване на сиренето и на пилешкото.

Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява движението на цените на хранителните стоки на едро в България, през седмицата се повишава с 0,18 процента до 2,285 пункта. Миналата седмица ИТЦ беше на ниво от 2,281 пункта. Базовото равнище на ИТЦ – 1,000 пункта, е от 2005 г.

От плодовете, наблюдавани от ДКСБТ, най-много поевтиняват грейпфрутите – с 5,3 на сто до 2,48 лева за килограм и ябълките – с 2,9 на сто до 1,58 лева за килограм, предава БТА. Цената на бананите е надолу с 1,7 на сто и те се търгуват по 2,71 лева за килограм, а лимоните – с 1 на сто по-малко до 2,28 лева за килограм. Мандарините поевтиняват с 0,6 на сто до 2,57 лева за килограм. Ръст има единствено в цената на портокалите – с 4,8 на сто до 2,10 лева за килограм.

При зеленчуците цената е надолу при зелената салата – с 4,3 на сто до 1,12 лева за брой, зрелият лук кромид – с 3,7 на сто до 1,20 лева за килограм, доматите – с 3,2 на сто до 2,88 лева за килограм, и зелето – с 2,3 на сто до 1,36 лева за килограм. Поскъпват краставиците – с 4,9 на сто и се предлагат по 3,37 лева за килограм. Морковите също са нагоре – с 2,5 на сто до 1,25 лева за килограм, както и картофите, които качват с 0,9 на сто до 1,32 лева за килограм. Цената на зрелия чесън остава без промяна и той се търгува по 6,17 лева за килограм.

Кравето сирене поевтинява с 0,3 на сто до 11,40 лева за килограм, а кашкавалът тип “Витоша” поскъпва с 1,1 на сто до 18,05 лева за килограм. Киселото мляко (3 и над 3 процента масленост) качва с 1,1 на сто и се предлага по 1,34 лева за кофичка от 400 гр., а прясното мляко (3 процента масленост) – с минималното 0,2 на сто до 2,36 лева за литър. Кравето масло (пакетче от 125 грама) поевтинява минимално с 0,2 на сто до 3,10 лева за брой.

Цената на пилешкото месо се вдига с 0,8 на сто до 6,57 лева за килограм, а тази на яйцата (размер М) отстъпва с 1,3 на сто до 0,31 лева за брой на едро.

Оризът е с 1,6 на сто по-евтин и се търгува по 3,29 лева за килограм. Поскъпват зрелият фасул – с 2,1 на сто до 4,44 лева за килограм и лещата – с 0,5 на сто до 4,45 лева за килограм. Цената на олиото е надолу с 1,1 на сто до 3,25 лева за литър, докато тази на брашното тип 500 се качва с 0,5 на сто до 1,47 лева за килограм. Захарта е по-евтина с 3,6 на сто до 1,83 лева за килограм.