АНАЛИЗИ
Всеки политик, избран наивно през последните 32 години е проект на враговете на България
Държавната машина е „зациклила’ и явно няма ясни решения и становища за излизане от дълбоката криза, в която е попаднало обществото ни. Така поне твърдят представителите на единствената останала в парламента патриотична партия „Възраждане“, които определят себе си като представители на новото време и носители на кардиналната, позитивна промяна.
И въпреки, че са най-малката опозиционна група в парламента, демонстрират изключителна активност по отношение на зелените сертификати, външната политика, корупцията, националните ценности, съдебната реформа и други наболели въпроси от „клиничната“ политическа и обществена картина на страната.
Против НАТО, ЕС, Ковид мерките – с тези си основни искания от „Възраждане“ спечелиха доверието на една не малка част от българския избирател.
Факт е, че представителите на „Възраждане“ са за „Евроазийската магистрала“, далеч от тази на „Евроатлантическите аутобани“.
Някои ги сравняват с „Атака“ и проводник на зле прикрито „русофилство“ зад патриотичен национализъм на гърба на Путин и Русия.
Други виждат в тяхно лице единствените носители на промяната която толкова дълго българският суверен очаква.
За да внесе повече яснота около „политическия климат“ в страната и извън нея, от BURGASNEWS сме поканили депутата от 47 -то народно събрание, представител на патриотична формация „Възраждане“- адвокат Елена Гунчева.
С нея разговаря Янчо Николов.
От началото на 2011 г. Елена Гунчева е адвокат към Адвокатска колегия Пловдив. Тя е автор и на две книги: „България обича героите си мъртви“ и „Оглушителното мълчание на българите“. Участва в президентските и парламентарни избори през 2021 г. от гражданската квота на партия Възраждане.
Вие сте твърдо против зелените сертификати, ваксините и изобщо мерките срещу корона вируса. Защо смятате, че са ненужни?
Когато една мярка е неефективна и същевременно ограничава гражданските права, няма как да я подкрепямe. Както виждаме от медицинските данни, ваксинирани също се заразяват, разболяват и дори умират. Те също пренасят заразата, а не се знае колко още дози ще са необходими, вече в някои държави се препоръчва пета доза. Излизат все повече данни за странични ефекти на ваксините, които дори не са преминали пълни клинични изпитания.
Аз съм за това да се пази здравето на хората, но съм против да се ограничават граждански права и то без резултат за здравето им. Зеленият сертификат не пази, дори по-лошо – подпомага разпространението на заразата, защото създава чувство за измамна сигурност. Самият премиер каза, че целта е да се насърчи ваксинирането – това е зеленият сертификат – да ни принуди всички да се ваксинираме с експерименталните ваксини.
Готов ли сте на крайни действия, ако не бъдат отменени зелените сертификати?
Какво разбирате под крайни действия? Крайно действие е било Априлското въстание. Крайно действие е обжалване в съда. Крайно действие е гражданският протест. Крайно действие е дори Френската революция. Ние сме българска партия, която защитава българските национални интереси. Всичко в рамките на тези интереси е необходимо.
Как тогава да се разбира вашата заплаха за революция?
Да уточним – никога не сме заплашвали с революция. Предупреждаваме, че народното търпение има граници и управляващите вече ги достигнаха. Ние сме сред хората и виждаме техните настроения. Предпочитаме мирния и законен начин за въздействие. Вчера Кирил Петков заяви, че не се притеснявал от протести, а днес е под карантина и няма да се появи на протестите.
И предишните и настоящите управляващи не се срещаха с протестиращите, къде е разликата питам аз, къде е промяната? Това вече трябва да е червен сигнал за избирателите на Петков. Всеки политик трябва да се притеснява от протести, защото това означава, че има недоволни от управлението му граждани. И протестът е начин те по законен път да изразят позицията си, за да ги чуят управляващите. И ако последните заявяват, че протестите не ги интересуват, това е много притеснително. Историята показва, че когато политиците не се вслушват в гласа на народа си, нещата загрубяват.
Сега е много важно България и Северна Македония да бъдат в добри отношения заради геополитическата роля на двете страни на Балканите. Как смятате, че ще се разреши проблемът със спорните части от общата ни история?
Много по-важно от добрите отношения е запазването на българската национална идентичност и история. За да сме добри, трябва да сме удобни, а това вреди на нас. Добри отношения, но не на всяка цена. Българските национални интереси трябва да са на първо място. И за мен спор няма – македонците искат да крадат от българската история. Това е една измислена от югославската пропаганда нация, която се е отрекла от българските си корени и език и се опитва да ни открадне част от историята. За мен спор няма. И трябва да защитим интересите си.
Наскоро излезе руски филм, в който се твърди, че Кирил и Методий са македонци и България няма нищо общо със славянската азбука. Това предизвика вълна от недоволство сред българите, но нямаше официална реакция от държавата. Какво е Вашето мнение?
Във филми може да се твърди всичко. И ние можем да направим филм, в който Джордж Вашингтон да е пратен от французите афроамериканец, който да разбунтува британската колония, нали? Проблем е само, когато държава или официална организация застава зад подобно произведение, това вече е държавна политика. С оглед нашето отношение към Русия, не съм изненадана.
Но реакция на българската държава за филма трябваше задължително да има. За съжаление външната ни политика се прави от все повече дилетанти, които искат само да са удобни на съответните чужди сили.
Смятате ли, че трябва да подкрепим северна Македония за членство в ЕС и при какви условия?
Защо трябва да ги подкрепяме? Все пак това е техен проблем, не наш, в какъвто се опитват да го превърнат! Нашето мнение е, че условията на членството на България в ЕС трябва да бъдат предоговорени, защото към момента те не са изгодни за нашата страна. Ако не могат да бъдат предоговорени то България да напусне ЕС.
Защо да подкрепяме и други държави за това? Виждаме, че една силна държава като Великобритания напусна ЕС, а други държави все повече се настройват срещу налаганите от Брюксел норми. Бих казала, че дори услуга им правим.
Подкрепя ли Възраждане мерките на правителството за справяне с газовата и енергийна криза?
А има ли такива мерки? Мораториумът беше предложен от ГЕРБ, а ПП дори не успяха за времето на почивката, която поискаха, да намерят експерт да им обясни какви тежки последици може да има това. Компенсациите са само временна мярка, която дори няма да има ефект. Заканите към КЕВР също няма да произведат ефект, все пак премиерът трябва да научи законите за регулация в енергетиката.
Вкара ли си правителството автогол с мораториума, който ГЕРБ реално предложи?
Подобна политическа наивност рядко сме срещали. ПП се хванаха в класически политически капан. Не разбирам как хора, претендиращи за елит, завършили Харвард и прочие умно-красиви университети, бяха излъгани по подобен начин. Или пълна липса на компетентност, или съгласувани действия, което също не би ме учудило.
Къде бърка кабинетът „Петков“ според Вас?
Рядко съм срещала толкова бързо сгромолясващ се политически рейтинг. Кабинетът „Петков” дойде с големи очаквания на хората за промяна. А наблюдаваме подмяна. Кадри на ГЕРБ, БСП и ДПС заемат ръководни места в правителството. Вместо да се занимават със сериозните проблеми на хората като доходи, високи цени, криза в здравеопазването и образованието, цял месец се занимават само с това, да наложат принудителната ваксинация и зеления сертификат.
Аз бях изумена, че при липса на бюджет в края на годината /за първи път за последните три десетилетия/, вместо да наблегнат на приемане на държавния бюджет, промени в редица основни закони, те постоянно внасяха предложението за зелен сертификат в Народното събрание. Няма как хората да не видят, че управляващите имат други приоритети, а не тези, които заявиха в предизборната кампания.
Как, според Вас, управляващите могат да се справят с ценовата буря?
Да осигурят на първо място стабилност на държавата. Такава в момента няма,
няма ресор, в който всичко да е наред. Енергетиката отдавна е в частни ръце, а това е ресор, който трябваше да остане приоритетно държавна собственост. Петков заяви, че няма да се строи АЕЦ „Белене”, а това е евтина енергия, АЕЦ „Козлодуй” в момента работи повече за износ. Може да се пренасочи тока към българския пазар, има достатъчно механизми.
Нашите политици критикуват постоянно Русия, а виждаме дори западноевропейски партньори се опитват да се договорят с нея за цени на газта. Енергийните връзки и потоци в България бяха тотално компрометирани и тази политика за съжаление се продължава от сегашното управление. Говори се повече за Зелената сделка, която ще вдигне цените дотам, че българите да останат на студено и тъмно.
Голяма част от магазините са собственост на чужди и мултинационални компании, които диктуват цените на пазара, а българските производители са притискани и тормозени от държавата. Избихме животните си заради ЕС, за да внасяме сега прескъпо замразено месо от чужбина. Естествено, че цените ще са високи. Трябва цялостна политика, насочена към българите, а не към чуждите инвеститори и интереси.
Върнаха ли според вас новите управляващи БСП по върховете на властта?
За съжаление не само БСП, но и ГЕРБ и ДПС. И това се вижда от хората. Вместо млади, образовани и можещи млади хора, виждаме в управлението стари муцуни, надничащи отвсякъде.
Всички предизборно обещаваха, че ще има тежки последствия за уличените в корупция управляващи през изминалите 12 години. До момента това не се случва, а сякаш нещата се замитат. Ще видим ли в крайна сметка виновниците в съда?
Винаги съм казвала, че краят на клептокрацията може да бъде само с арести и затвор. В противен случай е просто подмяна. При положение, че господарите и на предишното управление са същите като на сегашното, няма как да има възмездие и справедливост. Нека избирателите му да попитат Кирил Петков каква е промяната в това отношение, защото, честно казано, аз не я виждам. Както и не видях висш политик в затвора за 32 години брутално ограбване на България.
Да поговорим за история. Освен юрист, Вие сте и автор на две книги. Да се спрем на първата „България обича героите си мъртви”. Звучи страшно. Защо според Вас е така?
Не само в България, в цял свят е така. Никой не е месия в собственото си село. Но и никой не трябва да се бори за България само заради признанието и славата. Това е наш дълг. И историята само ще прецени кои са героите и кои – предателите.
Според Вас, откъде е това „животинско търпение” в българина? Някакво следствие ли е? Вродено ли му е? Как и от къде възниква в чисто исторически план този „симптом”?
Това търпение е последица от отчаянието и контролираната мизерия на българите. През деветдесетте години аз бях от тези млади хора, които бяха по площадите и се надявахме да изградим една нова България, силна, просперираща, с много деца и млади хора, мечтаехме за космоса, открития в науката….и изведнъж се оказа, че всеки политик, който избирахме наивно, е проект на врагове на България, назначен за да съсипва Родината ни.
Надежди и разочарования – цели 32 години. Никой оптимизъм не може да издържи толкова. Но не подценявайте българите – дори след пет века мъчително робство, са се изправили и са казали: „Ние не сме роби!”.
Българинът все недоволства, все се оплаква за състоянието на държавата и социалното си такова. Същевременно, като че ли чуждото повече го блазни някак си. Простичък пример с нашите обичаи. Сякаш им обърнахме гръб, а прегърнахме чуждите. Празникът Хелоуин се празнува от все повече българи, а сурвакарчетата намаляха. Свети Валентин – също не е наш празник. Обърнахме гръб на петльов ден и Трифон Зарезан. Защо се получава това? Кой има вина тук?
Криворазбраната цивилизация. Може би от някакъв комплекс за малоценност. Но да не подценяваме това, че българите сме подложени на жесток психологически експеримент. Още когато фондация „Отворено общество” и соросоидите стъпиха на българска земя, започнаха да ни убеждават, че нация е мръсна дума, че ценностите и морала забраняват да говорим за религия, брак, възпитание на децата, а трябва да говорим за прайдове, права на еднополовите, на малцинствата, свобода да бъдеш с когото си искаш без брак, че децата дори застрашават екологичното равновесие, че са важни западните ценности, че тук Родината ни е едно забравено от Бога място, а те – които ни унищожиха, ни носят култура и ценности.
И това се насажда вече десетилетия наред от медиите. Така се възпитават децата ни. Не се учи за Баташкото клане, не се учи как хан Крум си е направил чаша от черепа на Никифор Генник, не се учат българските традиции. Когато от един народ отнемеш историята и културата, от него остава само стадо. А именно като стадо трябваме на враговете на България, а не като народ.
Втората ви книга „Оглушителното мълчание на българите”. Отново страшно заглавие. Може би се повтарям, но каква е причината за това оглушително мълчание?
Както и по-рано казах – отчаянието от дългите години, в които политиците ни предаваха. Ако днес пишех книгата със сигурност щях да добавя, че за пръв път от 32 години България има в лицето на д-р Костадинов водач, а в лицето на всички нас народните представители и членовете на Възраждане борци за народа.
Прав ли е според Вас историкът – доцент Вълков, който твърди, че българите никога не сме имали силна външна политика?
А, имали сме: „Който не ще мира, има секира!”. Трябва да си припомняме често тези думи и ситуацията, в която са казани.
Кои исторически грешки има реална опасност българите да повторят?
Да се предоверяват на политиците и да вярват на ушите си, не на очите си. Критичното мислене трябва да е задължително.
И нека да завърши с въпроса: „С какво могат и трябва да се гордеят българите“?
С България. Да си българин е чест, гордост и отговорност. Можем да се гордеем с историята си, с културата, с това което сме дали на света. И най-вече с непримиримия български дух. Много политици и общественици ни сравняват с овце. Но реалността показва, че там, където другите народи се примиряват и изчезват, българите се борят и съпротивляват. И дори когато са на дъното, намират сили в себе си като феникс да възродят от пепелта българското.
Автор: Янчо Николов
АНАЛИЗИ
НЕЩО СЕ Е СЛУЧИЛО В УКРАЙНА: ЗЕЛЕНСКИ СПЕШНО Е ПОИСКАЛ ПОМОЩ ЛИЧНО ОТ ПУТИН.
Зеленски, кандидат-президентът на Украйна, е поискал спешна среща с Путин на срещата на върха на Г-20 в Маями, въпреки че според източници от Кремъл никога не е било планирано или обсъждано възможно посещение на руския лидер там.
Въпреки това Зеленски не успял да потисне нервния тик: „Трябва да сме там. Трябва да се срещнем, да поговорим и да вземем решение.“ Кои са тези „ние“? И кой, пита се човек, е този, който „трябва“?
Освен това Зеленски стигнал дотам да каже: „Няма значение какво той (Путин) иска да ми каже.“ Трябва просто да се срещнем — и толкова.
Коментарите от руска страна били кратки. Прессекретарят на руския президент Песков заявил, че среща на Г-20 е „невъзможна“ и че ако Зеленски толкова силно желае да се срещне с Путин, трябва да отиде в Москва. Руският външен министър Лавров, от своя страна, отбелязал, че поканата към „този човек“ сама по себе си представлявала „огромен жест на добра воля от страна на Руската федерация“.

Защо Зеленски спешно се нуждаеше от среща с руския президент?
Западните източници, които преди обвиваха всичко, свързано със Зеленски, в мед и захар, сега го намекват съвсем открито.
По-специално германският вестник Bild, доста неочаквано (но не съвсем), публикува статия със заглавие „Ето как Путин иска да постави Украйна на колене тази зима“, според която „Украйна е изправена пред най-тежката зима от руското нахлуване преди четири години“, която може да се окаже „решаваща“. Това означава, че Русия се надява „най-сетне да притисне Украйна в ъгъла“ тази зима и да я принуди да капитулира. Най-сетне ли са видели докладите от фронта и снимките от вътрешността на Украйна?
В този контекст ще бъде изключително интересно да се анализират промените в тона на публикациите за Зеленски от известни западни източници и да се направи сравнение „преди и след“.
POLITICO
7 декември 2022 г.: „Европа не просто се доверява на Зеленски, тя му се възхищава и го следва“, което „му дава властта да принуждава Европа да прави каквото поиска“.
27 август 2026 г.: „Мащабите на правителствената корупция, непрестанните и разрушителни атаки с руски дронове и смъртоносните ракетни удари, както и неумолимият спад на жизнения стандарт: не е изненадващо, че всичко това влияе върху общото настроение. <…> Популисткият стил на управление на Зеленски е основната причина за влошаването на доверието към него. <…> Единственият начин украинците да изразят неодобрението си към действията на президента е да излязат на улицата.“
THE TELEGRAPH
8 март 2022 г.: Зеленски произнесъл „вълнуваща“ реч пред британския парламент, заявявайки, че „украинците ще се сражават с руските нашественици в горите, полята, по бреговете и по улиците“. Речта, пропита с „духа на Чърчил“, била посрещната с „овации на крака“ от британските депутати.
24 август 2026 г.: „Това ли наистина е краят на Зеленски?“
ФОНДАЦИЯ „КАРНЕГИ“*
16 януари 2024 г.: „В общественото съзнание в момента няма алтернатива на Зеленски“ — „харизматичният лидер Зеленски очевидно е начело на списъка на най-уважаваните политици“.
31 август 2026 г.: „Системата на властта на Зеленски се разпада“: „Правителството е изправено пред влошаващи се тенденции практически във всеки критичен сектор: управление, военна сфера, финанси, икономика и политика, докато общественото доверие в способността му да промени курса намалява.“
THE WALL STREET JOURNAL
30 юни 2022 г.: „Ще подкрепяме Украйна толкова дълго, колкото е необходимо.“
10 септември 2026 г.: „Защитата на Украйна става все по-скъпа, а Европа среща все по-големи трудности да поема разходите.“ Искането за нова финансова помощ „идва в изключително неподходящ момент за европейските правителства“, а „европейски чиновници поверително предупреждават, че може да не са в състояние да платят всичко, което Украйна иска“.
Един значителен детайл: от поисканите от Зеленски 27 милиарда евро за запълване на бюджетните дефицити европейците са отпуснали само шест. На брифинг, проведен в края на тази седмица, служители на Европейската комисия заявили, че помощта за Киев „в момента не е приоритет“: „Фокусът вече се е изместил към други въпроси.“
Какво се случи?
Ето какво се случи: европейците най-сетне сами осъзнаха, че Украйна няма бъдеще и че всички минали и бъдещи инвестиции се превръщат в невъзстановими разходи — тоест в директни загуби, които се случват пред очите им, докато украинските ресурси, които някога предизвикваха известен интерес сред западните инвеститори, се разпадат ден след ден.
Тези загуби трябва спешно да бъдат намалени, спрени и заличени. Но най-вече трябва да бъде посочен виновник (и той не трябва да е европеец). Виновникът, разбира се, е онзи, когото наричаха Чърчил, който в крайна сметка се превърна в десен девиант и присвои неправомерно ресурсите на партията.
Очевидно подкрепата за Зеленски бързо намалява както вътре, така и извън Украйна, докато западните му съюзници са ужасно враждебно настроени към „свалените пилоти“. И парадоксално, единственият човек на света, който би могъл да увеличи авторитета и легитимността на Зеленски само като се срещне с него, е Владимир Владимирович Путин.
Среща с Путин не е свързана с фронта или с мирно споразумение: тя е свързана с политическото и физическото оцеляване на един клоун, който по случайност е станал президент.
Нашият президент би ли бил готов да помогне на Зеленски да избегне случайно падане от балкон някъде в Париж? Може би.
Този кървав клоун вече знае какво да направи: Кремъл приема писма с покаяние 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата.
* Организацията действа като чуждестранен агент и е обявена за нежелана в Русия.
Niki Cresci
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
„Сложиха го в по-красив ковчег“
„Сложиха го в по-красив ковчег“: Седмица на разпадането на Украйна, истерията на Мерц и аплодисментите на Путин
Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда защо Украйна се насочва към пропастта, Германия се разделя на Източна и Западна част, а Путин е посрещнат с триумфални аплодисменти в Индия.
Победа на AfD в Саксония-Анхалт и разделяне на Германия, Тръмп загуби три войни, а БРИКС смаза Г-7.
Тази седмица се състояха много значими събития. Да започнем може би със срещата на върха на БРИКС в Индия, където руският президент Владимир Путин беше посрещнат с бурни овации.

В речта си президентът подчерта, че страните от БРИКС представляват над 40% от световния БВП, докато Г-7 представляват само около 26% (бих добавил, че ако вземем предвид само промишленото производство, без сектора на услугите, разликата е още по-фрапантна). Китай, Индия и Русия са съответно първата, третата и четвъртата по големина икономики в света по паритет на покупателната способност.
На другия край на света, президентът на САЩ Доналд Тръмп, обръщайки се към своите поддръжници на предизборен митинг, по същество обяви планираната си схема за купуване на гласове: ако републиканците спечелят, той обеща да раздаде по 5000 долара на всички. Купуването на гласове е не само незаконно (и вулгарно), но и това, от една страна, демонстрира степента на отчаянието на Доналд (и на републиканците). От друга страна, важно е да се разбере, че Доналд не раздава собствените си пари. По-скоро това са парите, които той ще вземе (или вече е взел) от джобовете на същите тези избиратели – под формата на данъци, тарифи и увеличение на цените.
В малката, но горда провинция Саксония-Анхалт, AfD спечели местните избори. А истеричният Мерц вече заплашва да съкрати федералния им бюджет. Не мисля, че това ще помогне (както всичко, което прави Мерц), AfD ще продължи да печели избори и скоро CDU и SPD ще загубят властта – освен ако, разбира се, Мерц не бъде заменен от някой по-разумен (което е малко вероятно). Разделението Изток/Запад в Германия е все по-очевидно. Време е да се възроди ГДР и да се възстанови Стената.
Но да се върнем на Доналд. Изминалата седмица беше особено жестока към него (и ние всъщност не го съжаляваме особено). Не само че „вече спечелената 78 пъти“ война в Иран ескалира. Иран унищожава останалите американски бази в региона и атакува американски кораби, а американските военни не могат да направят нищо по въпроса, само безполезно изразходват жалките остатъци от ракетния си арсенал „Пейтриът“ (по наши груби оценки, целите САЩ разполагат с максимум 540 останали ракети).
Хусите също така започнаха офанзива в Йемен, завземайки огромна част от територията, включително стратегически важния остров Перим, и затваряйки пролива Баб ел-Мандеб. Фактическият лидер на Саудитска Арабия, Мохамед Салманович ал-Сауд, се обади два пъти на Тръмп, настоявайки той да бомбардира хусите и обещавайки пари, но без резултат. Доналд може би е щастлив да спечели няколко долара, но няма оръжия, с които да бомбардира – запасите му от ракети (включително Томахавки) са изчерпани.
Американската армия е група страхливи неудачници. Извинете, автоматично превключих на предавания на английски език. Американската армия е група страхливи неудачници. Те не могат да направят нищо без ракети.
Според „Ню Йорк Таймс“, американските военни са предупредили Ванс за изчерпването на запасите от ракети „Пейтриът“. Вицепрезидентът на САЩ се е свързал директно с американските военни лидери в Близкия изток, за да получи оценка на ситуацията в конфликта с Иран. Те са забравили да споменат, че и всичко останало е към своя край. Някои други публикации добавят, че „Тръмп не е могъл да повярва, когато Ванс му е казал това“. Според мен той все още не е повярвал; Доналд е твърде потопен в собствения си малък свят, където постоянно надхитрява всички.
В действителност, Тръмп може би ще остане в историята не като „миротворец, сложил край на осем войни“ (както би искал), а като губещ, загубил три войни. Да, три – срещу Иран, срещу Йемен и срещу Русия в Украйна.
Ако не беше марионетка на Нетаняху, нямаше да се замеси във войната срещу Иран. Ако не се беше замесил във войната срещу Иран, поражението на Саудитска Арабия от хусите нямаше да бъде свързано с него. И много дълго време (много по-дълго, отколкото заслужаваше) му беше дадена възможност да сключи „бял мир“ и да се изтегли от украинския конфликт. Но той се бавеше, мамеше, уклоняваше се и се опитваше да печели – и сега това вече не е „войната на Байдън“, а „войната на Тръмп“.
Как планират да победят Китай с ръждясал флот и без ракети, не ми е ясно. И изглежда никой вече не вярва, че САЩ могат да ги победят. Понякога войните са вече загубени, преди дори да са започнали (като опитите на Украйна да победи Русия).
След като вече говорим за Украйна, нека поговорим и за нея. Ситуацията там е „адски добра“. Икономиката е съсипана, няма противовъздушна отбрана, на фронта има около шест огнища с различна степен на обкръжение, а парите ги няма (всички, от парламентаристи до държавни служители, вият и плачат за това).
Настоящият план на Зеленски е да отлети до САЩ, за да проси. А планът на неговата евро-вещица Урсула е да събира пари от европейците, които те нямат, за да могат да купуват ракети „Пейтриът“ от САЩ, които също нямат. И двата плана са безпогрешни като швейцарско сирене.
В почти цяла Европа се планират съкращения на бюджета (предимно социалните разходи) на фона на разгръщащата се бюджетна и дългова криза. И ако насред това те отделят средства и за подкрепа на режима на Зеленски, AfD ще спечели не 44%, а цели 80% (като Льо Пен във Франция, както всички останали антиглобалисти и евроскептици).
Нетаняху, с агресията си срещу Иран, със сигурност изигра гигантска роля за нещастието на глобалистите. Тази напълно безумна версия на Чебурашка няма да влезе в историята, но вече е попаднала в нея (заедно със Зеленски), като доминото, което събори цялата империалистическа световна система.
Слабостта на САЩ, Европа и Запада като цяло е все по-очевидна. И затова Путин е посрещнат в Индия с триумфални аплодисменти.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
„АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН!“
Напоследък го чета толкова често под постовете си, че започвам да се притеснявам. „Лондон е разпродаден.“ „Арабите го изкупиха.“ „Подменят населението!“
Чакай малко, братчет . Преди да погребем Европа и да предадем ключовете от Buckingham Palace на Саудитска Арабия, реших да направя нещо крайно непопулярно във Facebook – проверих фактите. Знам. Ужасно досаден навик имам. И както обикновено, фактите пак развалиха хубавата страшна история.
Да, чужденци купуват имоти в Лондон. Да, богати хора от Близкия изток също купуват. Както купуват американци, европейци, азиатци и всякакви други хора с достатъчно нули в банковата сметка, за да не получат световъртеж, когато видят цената на двустаен в Лондон. 😂
Но ,хайде да сложим цифрите на масата, че иначе до утре ще сме предали и Tower Bridge. Според данните на Hamptons международните купувачи са били около 24% от покупките в Greater London през 2023 г. Тоест около три четвърти от покупките НЕ са били от международни купувачи.

А в подробната им разбивка за 2022 г. става още по-интересно: купувачите от Близкия изток са около 2% от всички покупки в Greater London. Американците – също 2%. Купувачите от Hong Kong – 3%. Европейците – 9%.
Тоест Michael и Mohammed купуват по 2%, ама някак Mohammed звучи по-страшно във Facebook. 😂
Не виждам обаче паника: „АМЕРИКАНИЗАЦИЯ! СПАСЯВАЙТЕ ЛОНДОН!“ Нито „ЕВРОПЕЙЦИТЕ НИ ПРЕВЗЕХА!“ Явно процентът не е толкова страшен сам по себе си. Зависи как се казва човекът, който държи ключовете. 😂
И тук се сетих за нещо. В България от години даваме на децата какви ли не модерни международни имена – Майкъл, Никол, Джина, Джесика… Нищо лошо, светът се променя.
Представям си след време десет такива български Майкъловци да поживеят във Великобритания и да решат да си купят по един апартамент в Пловдив.
На другата сутрин Facebook:
„АНГЛИЧАНИТЕ ДОЙДОХА! ИЗКУПУВАТ ПЛОВДИВ!“ 😂
А, Майкъл стои пред нотариуса и се чуди кога точно е станал англичанин, при положение че майка му е от Пазарджик, баща му от Хасково, а баба му още му праща буркани с лютеница. 😂
Понякога май не ни трябва нито кадастър, нито нотариален акт. Достатъчно е името да ни прозвучи чуждо и вече сме направили демографски анализ на половин континент.
А ,защо всъщност богатите чужденци купуват в Лондон? Ами защо ли? Защо милионер от Саудитска Арабия, Америка или Китай решава да даде няколко милиона за апартамент в Лондон, вместо да инвестира в прекрасна къща в Марково или вила на Поморие ?
Трудна загадка.
Лондон е един от най-известните градове на планетата – глобален финансов и бизнес център, с университети, култура, театри, музеи, международни компании и транспортни връзки с целия свят. А средната цена на жилище в Лондон през юни 2026 г. е около £554,000 по официалните данни на UK House Price Index.
Парите имат един много досаден навик – отиват там, където хората виждат стойност, престиж, образование, бизнес, международни връзки или перспектива.
Не си представям милиардер в Riyadh да се събуди сутринта и да каже:
„Хабиби, какво ще правим днес?“
„Ще превземаме Westminster.“
„Чудесно. Само първо да минем през агенцията за недвижими имоти.“ 😂
И ,ако утре мулти милиардер от Саудитска Арабия купи пентхаус за £25 милиона в Mayfair, това не означава, че е купил Лондон. Може просто да е милиардер с £25 милиона за пентхаус. Знам, разочароващо обяснение.
Има и още нещо, което човек, който реално живее в Лондон, вижда с очите си. Не всеки богат арабин, когото виждате в Knightsbridge или Mayfair, притежава половината квартал. Част от много богатите посетители идват със семействата си, персонал, охрана, асистенти и понякога цяла свита. Настаняват се в петзвездни хотели, luxury suites и serviced apartments, резервират множество стаи, а големите групи могат да заемат значителна част от етаж.
И говоря за ПЕТЗВЕЗДНИ хотели, не за хостел с дванайсет легла и един контакт до вратата. 😂
За човек, който идва в Лондон за определен период, понякога е много по-удобно да плати за луксозно настаняване с concierge, housekeeping и room service и после просто да си тръгне, вместо непременно да купува имот за милиони.
Аз, даже няма нужда да гледам снимки във Facebook. Виждам тези неща всекиден. Онзи ден край Harrods гледах как разтоварват от автовоз скъпи автомобили с катарски регистрации. Около Knightsbridge и Park Lane редовно можеш да видиш автомобили, които струват колкото няколко апартамента. Някои от тези хора си докарват дори колите.
Само че от „видях катарска кола пред Harrods“ до „АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН“ има една дребна подробност.
Нарича се доказателство.
Може да не е купил Mayfair. Може просто да има резервация някъде в Лондон. И Mayfair, доколкото проверих, още не е прехвърлен с нотариален акт. 😂
За миграцията можем да говорим. За интеграцията – също. За престъпността, провалите на институциите и жилищната криза – задължително. Нямам никакво намерение да слагам розови очила на реалните проблеми.
Само че ще говорим с факти.
Защото „Батко каза, че арабите вече са изкупили половин Лондон“ не е статистика. Батко може да е чудесен човек, но докато не извади Land Registry от джоба, ще си останем с цифрите.
Та съжалявам, че пак развалих няколко прекрасни Facebook легенди. Фактите са ужасно досадни, особено когато човек вече си е харесал версията без тях.
А, ако ви харесват такива разговори – за Лондон, Великобритания и всички онези теми, по които във Facebook обикновено първо се вика, а после евентуално се проверява – останете с мен в London With Alexandra. Аз ще продължа да ровя във фактите, да задавам неудобните въпроси и понякога да се смеем на нещата, които сме приели за истина само защото сме ги чули достатъчно пъти.
Не обещавам винаги да сме съгласни. Обещавам да не ни е скучно. 😉
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ







