АНАЛИЗИ
Сорос е командвал преврата и Майдана в Украйна, замесени са и български соросоиди!
Серия от около 2500 вътрешни документи, основно файлове от тип Microsoft Word, Excel и Power Point, както и pdf, принадлежащи на мрежата от неправителствени организации на Джордж Сорос към фонд „Отворено общество“ (ФОО), получена от група “DC Leaks”, показва, че Сорос и неговите съветници са командвали политиката на САЩ по отношение на Украйна, след поддържания от него и администрацията на Барак Обама държавен преврат през 2014 година, когато беше свален демократично избраният украински президент Виктор Янукович и неговото правителство.
В изтеклите документи, се описва как ФОО и Международният фонд „Възраждане“(МВФ) на Сорос, разположени на адрес улица Артема 46 в Киев, са работили с Държавния департамент на САЩ, след т.нар. революция през 2014 година, получила наименованието „Евромайдан“, за да не се допусне федерализация на Украйна, пише електронното списание Strategic Culture Foundation (SCF).
Освен Джордж Сорос (споменаван като „ДС“ в изтеклите документи на ФОО, други участници в планирането на украинския преврат са били посланикът на САЩ в Киев Джефри Пайет, Дейвид Мил (икономически съветник на Пайет), Лени Бернардо (ФОО), Евхен Бистрицкий (изпълнителен директор на МФВ), Александър Сушко (председател на управлението на МФВ), Иван Кръстев (председател на Центъра за либерални изследвания и участник в други организации, намиращи се под влиянието на Сорос и правителството на САЩ, София, България), Сабин Фрейзър (ФОО) и Деф Бартън (директор на Американската агенция за международно развитие (USAID), Украйна).
USAID е изпълнявал ролята на посредник за Централното разузнавателно управление (ЦРУ).
Сорос е присъствал на срещата след преврата на 21 март 2014 година, на която се е обсъждала подкрепата на САЩ за „Новата Украйна“. В един от документите, „Новата Украйна“ се описва като ключова мярка „за преобразяване на картата на Европа, предоставяйки възможност за връщане към изходни позиции за европейска интеграция“. Сорос е настоявал за санкции срещу Русия, за това, че тя е отказвала да признае поставеното след преврата правителство под ръководството на Арсений Яценюк, в което влизат и неонацисти и е отхвърлил варианта за федерализация на Украйна, който би предоставил самоуправление на рускоезичния източен регион Донбас.
Всъщност, Сорос е блокирал предложението на Пайет за преговори по предложението, направено от министъра на външните работи на Русия, което би предоставило автономия на Източна Украйна, вътре във федерализираната Украйна. Сорос е отхвърлил предложението, защото е смятал, че това ще даде на Русия прекалено силно влияние в Украйна. Въпреки че заместник държавния секретар по европейските и евразийските работи Виктория Нуланд не е взела участие в тази среща на 21 март, тя е била близка с Пайет и Яценюк, когото ласкаво е наричала „Яц“.
В края на краищата, администрацията на Обама е отхвърлила федерализацията на Украйна и предоставила пълната си подкрепа за едностранните действия на Петро Порошенко и неговия кукловод – Сорос. Няма нищо учудващо в това, че по-рано през 2016 година година Пайет е преместен от Киев като посланик в Атина.
В един от документите е предвидена необходимостта от борба с „Russlandversteher“, това е немска дума, означаваща „разбиращите Русия“, по цяла Европа и особено в Гърция с нейните исторически тесни културни и религиозни връзки с Русия. В документа на ФОО се препоръчват координирани усилия в Гърция за влияние над общественото мнение против Русия и в полза на украинското правителство, прославяно след преврата.
Освен това, се предлага пропагандистка антируска и проукраинска операция, насочена против вестници, десет „аудиовизуални медии“ (теле и радиокомпании), шест интернет страници в Гърция и „около 50 лидери на общественото мнение“, присъстващи в гръцките социални мрежи. Сред гръцките издания, които е трябвало да участват в соровската антируска кампания са били „Kathimerini, Avgi, Ta Nea, Vima, Efymerida Syntakton, Eleutherotypia, Proto Thema и Rizospastis“.
Гръцко-руската търговска палата в Атина също е била мишена на соровската пропагандистка операция. Аналогични антуруски и проуркаински операции в медиите е трябвало да се проведат и в Италия, Испания и Франция. Мотивировката е била противодействие на всяко движение в подкрепа на по-рано съществувалото положение в Украйна от страна на партиите „СИРИЗА“, „Подемос“ и „Движението 5 звезди“, съответно в в Гърция, Испания и Италия.
Стратегията на Сорос се е наричала „картографиране на дебатите“. Едновременно със стремежа да се повлияе на гръцката политика по отношение на Украйна, Сорос и неговата банда НПО-та са подкрепяли разширението на Европейския съюз, в частност, включването в него на Украйна и Турция, което е против интересите на страните-членки на ЕС. Първостепенно значение се е придавало и на интеграцията на Молдова към структурите на ЕС.
Обща тема на много соровски документи е тази, че основна причина за „разбирането на Русия“ са „антиамериканските“ настроения в Европа. Европейските профсъюзи са отделени от бандата на Сорос като централни разпространители на „антиамериканските“ мнения“. Освен това са отделени определени политически партии, включително френския „Национален фронт“, „Йоббик“ в Унгария, холандската „Партия на свободата“ и британската „Партия на независимостта на Обединеното кралство“ (ЮКИП), които са наричани от Сорос „ПРД“ – или „популистки радикални десни“.
В соровските документи са отличени и проруските германски политици, сред тях са – бившите канцлери Герхард Шрьордер, Хелмут Кол и Хелмут Шмит; министър-председателят на Бранденбург Матиас Платцек, лидерите на „Левите“ Грегор Гизи, Сара Вагенкнехт и Катя Киппинг и бившият кмет на Хамбург Клаус фон Донаний.
Сорос, направил първите си ходове като подрастващ в Унгария, сътрудничейки си с нацисткото Гестапо и тогавашната унгарска фашистка партия, предпочита да съставя „списъци за разстрел“ с имената на неговите противници. Но заслужава внимание степента, до която Сорос е осигурявал финансови средства, материално снабдяване и друга поддръжка за украинските заговорници през 2012 година, 2 години преди „Евромайдана“.
ФОО и неговите родствени организации са предоставили цели сгради, офисни пространства, компютри, програмно осигуряване, скоростен интернет, оборудване за провеждане на видеоконференции, автотранспорт, пътувания в САЩ и други материални средства. Всичко това се е правило със сътрудничеството на американското и шведското посолство в Киев, USAID, Фонда Карнеги, шведската Агенция за международно развитие (SIDA) и свързания с ЦРУ Национален фонд за демокрация (НФД).
Журналисти, занимаващи се с разследвания, също са били нужни на Сорос, за да отидат в Украйна и да пишат статии, които е трябвало да бъдат одобрявани от агентите на Сорос преди публикация. Крупен съавтор на Сорос и САЩ за разпространяване на украинска пропаганда е бил телевизионният канал Hromadske, който е отличен за неговата работа за противодействие на руската пропаганда.
В един от соровските документи се съдържа следната препоръка „Изберете журналисти от петте целеви страни (Германия, Франция, Испания, Итали и Гърция) и им предлагайте дълги журналистически командировки в Украйна. Вместо да им казвате конкретно какво да пишат, те трябва да внесат предложения за статии, а ние си съхраняваме правото на вето върху тези, които смятаме за контрапродуктивни. Има предложение да се взаимодейства направо с журналистите, за да се определят конкретните интереси“.
В соровския документ даже се признава, че такъв подход не е „истинска независима журналистика и ние можем да навредим на доверието на журналистите към нас“. Хората на Сорос са предложили да се направи „заслон“ между него и журналистите, отразяващи Украйна.
Организацията на унгарския евреин е предложила „трета страна да получи грант и да действа като посредник, редактор, контрол на качеството и т.н. А МФВ трябва да играе водеща роля в тази инициатива за подчертаване на своите украински корени“. Организацията на Сорос е решила да се заеме с издания, занимаващи се с „журналистика в обществен интерес“ за сътрудничество в областта на разпространение на пропаганда, свързана с Украйна.
Има редици световни журналисти, които са се съгласили да си сътрудничат със Сорос и с готовност са се съгласили да получават заплата, за да разпространяват неговата пропаганда, както и тази на ЦРУ. Едно от тези издания, споменато като наливащо вода в мелницата на Сорос и пишещо проукраински статии, е Huffington Post-Германия, което си е сътрудничило с Burda, дясноцентристско издателство в Германия.
Други германски публикации, които Сорос благосклонно е разглеждал като провеждащи антируска линия по отношение на Украйна, е имало в Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurter Rundschau, Die Welt, Süddeutche Zeitung, Tageszeitung, Spiegel и Junge Welt. Критика от страна на Сорос са заслужили Neues Deutschland и Freitag, споменати като много дружелюбно настроени по отношение на Русия и антиукраински.
В документите се споменава и за анализатор от швейцарското издание Neue Zürcher Zeitung, като получаващ пари от Сорос за наемане на „помощник в изследванията“, който да разпространява проукраинска пропаганда. Другите, намиращи се на антируска заплата и пишещи украински пропагандистки статии, са изследователите в Барселонския институт за международни изследвания, Чатъм Хаус в Лондон и Института за международни отношения в Италия.
Пропагандистки медиавируси, споменати от бандата на Сорос, включват изгонването на Русия от Г-8, военната поддръжка от НАТО и включването в Алианса на Украйна, както вече споменатите санкции срещу Русия. В секретен документ от 12 март 2015 година се разказва, че антируски настроеният бивш командващ на НАТО и близък приятел на Бил и Хилъри Клинтън – Уесли Кларк, както и полският генерал Валдемар Скшипчак са консултирали Порошенко по военни въпроси относно Русия. В документа Сорос се нарича „самопровъзгласеният защитник на Нова Украйна“.
Сорос е един от най-близките съветници и финансисти на Хилъри Клинтън. В изтеклите соровски документи се описва как фонда „Глобална инициатива Клинтън“ и фондовете на Сорос си сътрудничат по въпроса за подриване на суверенитета на страни по целия свят, включително на европейски страни.
АНАЛИЗИ
Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries
Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.
Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.
Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.
Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.
Защо руснаците пазаруват във Wildberries?
Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.
Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите
След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.
За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.
Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?
Клоуна наркоман Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.
Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.
Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.

Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?
Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.
Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.
В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Сега какво е по-различното?
Войната с Иран повтаря Първата световна война, но очакваният край е обратен
Според Рихард Вернер, икономист прославил се с анализа на японската криза още през 90-те години на миналия век, най-вероятно трябва да очакваме изостряне на конфликта на САЩ с Иран, защото крайната цел на САЩ е да възпрат своя реален съперник Китай. Аналогията му с Първата световна война, когато Англия въвлича целия свят в първата глобална война, за да спре икономическия възход на най-големия си съперник Германия, е всъщност доста удачна. С уговорката, че този път можем да очакваме обратен резултат, а именно залязващият хегемон да загуби.
За хората, които обичат да виждат в конфликтите между държавите религиозна или културна несъвместимост, конфликт на мирогледи или дори божествена намеса, е трудно разбираемо и дори разочароващо да приемат простата истина, че икономическите причини са най-големият двигател на световните конфликти, особено през последните столетия с възхода на капитализма като икономическата система на западния протестантизъм, която днес е глобална и почти единствена икономическа система.
Дори геополитическите анализатори, които не са твърде надълбоко изкушени в дебрите на икономиката, знаят, че основна цел на Британската империя през последните 200 години е да разделя континенталните сили и да ги противопоставя едни на други – Франция, Германия, Русия. В края на 19-ти век империята на кайзер Вилхелм Втори, или по-скоро на канцлера Бисмарк, който има по-голям принос към нейното изграждане, е във възход, чиято траектория неминуемо би изместила Англия от челното място. Както отбелязва Макиндер, обединението на ресурсите на Евразия е гаранцията за световно надмощие.

Изигравайки Франция и Русия да се обърнат срещу Германия, вместо трите сили да се облагодетелстват от съвместна работа, Англия успява да острани своя конкурент, но самата тя изпада на второ място след „по-младия брат“ в англосаксонското семейство – САЩ. Износът на банкови капитали от Лондон за Ню Йорк говори за едно по-скоро рационално действие, което се съобразява с естествения ход на нещата, вместо да му се противопоставя.
Както великият френски историк Фернан Бродел, а и икономистът Иманюел Уолърстийн, описват прехода на икономическите центрове през вековете от Северна Италия към Холандия и после към Англия, за последните 100 години център на глобалната вече капиталистическа система е САЩ. Но достигнал към 70-те години на 20-ти век върха на своето развитие, хегемонът започва да залязва.
Тук трябва да отбележим, че за разлика от предишните икономически цикли с прехвърлянето на капитали към ново ядро, днес ситуацията е доста различна. Силата, която е във възход, Китай, за първи път от 300 години е извън традиционния протестантски ареал, в който англоеврейските банкери са свикнали да държат парите си. Допълнително за първи път капиталистическата система е обхванала наистина цялото земно кълбо и няма накъде да се разширява за нови пазари. Мантрата с технологическия прогрес, който трябва да тушира невъзможността за разширяване на пазара, не е сериозна. Проблемите са много и историческият опит не помага.
В резултат виждаме, че не е очевидно историята да се повтори с интересния хибриден модел на Китай, който всеки анализатор тълкува както му харесва – като държавен капитализъм, политически комунизъм с пазарна икономика, скрит капитализъм и т.н. Независимо как гледаме на Китай, той наистина се очертава да е следващия икономически хегемон. Но има достатъчно причини обаче да мислим, че Китай няма напълно възможността и/или желанието да стане тотален световен хегемон по англосаксонския модел от последните няколкостотин години.

Факт е обаче, че опитът на САЩ чрез Иран да прекърши възхода на Китай е обречен на неуспех. И причината дори не е в самия Китай, а в САЩ – бившият хегемон залязва тихо от времето на Никсън и дори тежката американска пропаганда и мека сила не могат да скрият десетките косвени фактори, които показват реалната ситуация – обедняване на средната класа и изсмукване на активи към елита, влошена раждаемост, влошено образование, промяна на структурата на
работния пазар и намаляване на индустриалните високоспециализирани кадри, разпространението на различни зависимости сред населението, хроничният търговски дефицит и достигането на неустойчиви нива на дълга и т.н.
Да, можем да сравним удара на САЩ срещу Китай в Иран с майсторския удар на Англия срещу Германия през Първата световна война, но тук най-вероятно ще видим агресора и залязващ хегемон, който предизвиква конфликта, да загуби и да отстъпи палмата на следващия глобален фактор. С уговорката, че историята се повтаря циклично, но не буквално и ни очаква бъдеще, което няма досега аналог в човешката история.
АНАЛИЗИ
Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries
Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.
Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.
Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.
Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.
Защо руснаците пазаруват във Wildberries?
Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.
Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите
След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.
За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.
Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?
Президентът на Украйна Володимир Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.
Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.
Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.
Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?
Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.
Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.
В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).
-
ВОЙНА4 months ago„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
КОНСПИРАЦИЯ5 months agoВтората по големина нефтена рафинерия в САЩ бе взривена в Тексас!
-
ИМОТИ4 months agoИмотният пазар в България влиза в плато: Брокери предупреждават за тежка икономическа криза
-
ВОЙНА5 months agoИран отхвърли примирие, засилва натиска срещу САЩ







