ЗАКОН
Властта е създава фашистки закон! Така е действала Националсоциалистическата партия…
Тези хора от властта не си дават сметка, че няма да векуват и щом имат неблагоразумието да приемат закон с такова съдържание, то те ще бъдат първите адресати на неговото приложение
– Проф. Киров, във финансовото министерство е създаден законопроект, с който властта под шапката на идеята за “защита на националната сигурност от рискове за икономическата и финансовата система на държавата”, ще прави наказателни списъци без съд и присъда, ще замразява пари и имущества по донос. Това как се вписва с конституционните ни права?
– Мисля, че това е подигавка! Но, ако не е шега, то издава откровено фашистки наклонности у тези, които са написали този законопроект. Философията му е перверзна. Тя не се вписва нито в нормите на европейската Конвенция за правата на човека и основните свободи, нито в европейските договори, по които България е страна, камо ли в конституционната рамка на нашия Основен закон. Тези хора не си дават сметка, че няма да векуват и щом имат неблагоразумието да приемат закон с такова съдържание, то те ще бъдат първите адресати на неговото приложение.
-Защо?
-Защото този закон може да се използва от всеки, който иска да се разправи със свои икономически и политически противници.
– Това извънредно законодателство ли е?
– Това е извънредно законодателство. Ако този законопроект бъде приет, това ще означава, че Министерският съвет действа в условията на делегирано законодателство, което нашата Конституция не позволява. Ако парламентът приеме такъв закон, той практически ще делегира на Министерския съвет да ограничава права на гражданите, което българската Конституция не дава на изпълнителната власт.
– Това не напомня ли на времето на ЧК? Четейки текстовете на законопроекта, се сетих за това време, което знаем от истроията?
– О, не, чекистите са невинни младенци в сравнение с тези хора, които са написали този законопроект и нормите, които искат да прилагат.
– Кое е най-страшното в този законопроект?
– Най-страшно е, че той е насочен не само към собствениците, но и към държателите на собственост или активи. Без да се доказва чия е собствеността или актива, достатъчно е само, че той е в мен, и може да се породят подозрения, че той е насочен срещу държавните интереси. Това е перверзия! Това е насилие над правото! Да ги попитам как това се вписва в техните високи претенции за България като демократична, свободна и правова държава? Къде са ги научили тези стандарти, къде са ги чели и къде се прилагат? Може би в Харвард? Там ли са учили за върховенство на закона, за прилагане на Конституция.
– В законопроекта словосъчетанието “Национален наказателен списък” на лица, които попадат под ударите на закона и който ще бъде изработен от министъра на финансите, е изписано с главна буква Н. Това означава някаква институционалност на този черен списък.
– Разбира се! Този черен списък ще има продължение – ще има национални наказателни колонии, концентрационни лагери. По съвсем естествен път едното ще следва другото!
– Значи по донос всеки може да влезе в този списък!
– Така е действала Националсоциалистическата партия чрез Гестапо по времето на “най-демократичния режим” в Германия от края на 30-те и 40-те години на миналия век.
– Как може днешните млади управляващи да родят такова нещо?
– Тогава, когато в Германия са възприемали идеите на фашизма, това е било обяснимо като мисъл и действие. Тогава също млади хора са прегърнали тези идеи.
– Законът ще се изпълнява от Междуведомствен съвет и идеята е той да бъде консултативен орган към Министерския съвет и да се назначава от него.
– Значи тогава наистина Министерският съвет ще действа точно като ЧК.
– Има още нещо, в законопроекта пише, че “за случаите в обхвата на този закон няма да важи правилото от административното право, че обжалването спира изпълнението”.
– Естествено! Това не ме учудва, че го предлагат. Защото няма съдия, който да допусне подобно действие. Всеки магистрат би спрял такова действие на изпълнителната власт. Затова авторите на закона се застраховат. Казват, дали ще жалите пред съда, няма значение, ние си действаме, както сме решили. Пък съдът, както иска, да се произнася и когато иска. Какво ще кажат магистратите, това за нас е без значение.
– Как 30 години след прехода, с който отворихме пътя на демокрацията у нас, стигнахме дотам да говорим за фашизъм в България?
– Завъртяхме един кръг от 360 градуса. И се върнахме тъм, откъдето тръгнахме. Даже и по-лошо, защото тогава имаше само една глава Трета на Закона за собствеността на гражданите – отнемане на нетрудови доходи.
Ето и пълния текст на законопректа:
ЗАКОН ЗА МЕРКИ ЗА ПРЕВЕНЦИЯ И ЗАЩИТА НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ ОТ РИСКОВЕ ЗА ИКОНОМИЧЕСКАТА И ФИНАНСОВАТА
СИСТЕМА НА ДЪРЖАВАТА
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Раздел I
ПРЕДМЕТ, ЦЕЛИ И ОБХВАТ
Чл. 1. С този закон се уреждат мерки за превенция и защита на националната сигурност от рискове за икономическата и финансовата система на държавата, както и редът и контролът за тяхното прилагане.
Чл. 2. Този закон има за цел да се защити националната сигурност от действията на лица, групи или образувания, за които има установени факти и събрани данни, че осъществяват дейност, която представлява риск за икономическата и финансовата система на страната.
Чл. 3. По смисъла на този закон риск за икономическата и финансовата система на страната е налице, когато:
1. са налице данни, че се осъществява дейност, насочена срещу интересите на Република България или срещу интереси, които Република България се е задължила да защитава по силата на международни договори;
2. са налице данни за ползване с престъпни цели на високотехнологични финансови продукти, като разплащания чрез интернет (в т.ч. чрез криптовалути), което създава допълнителни рискове от опити за трансфери на финансов ресурс, генериран от престъпна дейност или извън обхвата на финансовия и фискален контрол;
3. са налице данни за злоупотреби и измами в киберпространството, нанасянци финансови щети на физически и юридически лица и уронващи доверието в дружествата и контролните органи;
4. са налице данни за нерегламентирана дейност на инвестиционни посредници, в т.ч. чрез интернет сайтове, без надлежно разрешение от национален или друг европейски орган;
5. са налице данни за опити за трансфер през българската банкова система на финансов ресурс с неустановен/престъпен произход или за инвестиране в икономиката на страната на такива капитали;
6. са налице данни за нередности и злоупотреби при усвояването на средства от ЕС;
7. са наложени санкции спрямо лица от компетентните органи на друга държава.
Чл. 4. Този закон се прилага по отношение на всяко лице – гражданин на Република България, независимо къде се намира, и по отношение на всяко юридическо лице, група или образувание, които са регистрирани или учредени съгласно законодателството на Република България.
Раздел II
НАЦИОНАЛЕН СПИСЪК НА ЛИЦАТА И НАЦИОНАЛЕН СПИСЪК НА
СВЪРЗАНИТЕ ЛИЦА
Чл. 5. (1) Физически или юридически лица, групи и образувания, за които има установени факти и събрани данни, че осъществяват дейност по чл. 3, се включват, след извършване на проверка и анализ, от компетентния орган в Национален списък, приет с решение на Министерския съвет.
(2) Свързаните с тях лица се включват в Национален списък на свързаните лица.
Раздел II
ЗАДЪЛЖЕНИ СУБЕКТИ
Чл. 6. Задължени да прилагат мерките по този закон са:
1. органите на изпълнителната власт, посочени в чл. 19, ал. 2, 3 и 4 от Закона за администрацията;
2. другите органите на държавна власт, предвидени в Конституцията, извън посочените по т. 1;
3. държавните и общинските предприятия;
4. публичните предприятия по чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за публичните предприятия;
5. ръководителите на стратегическите обекти, съответно възлагащите стратегически дейности, посочени в списъка по чл. 1 от Постановление No 181 на Министерския съвет от 2009 г. за определяне на стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност (ДВ, бр. 59 от 2009 г.);
6. Българската народна банка, когато извършва операции и сделки с неограничен кръг лица, и кредитните институции, които извършват дейност на територията на Република България по смисъла на Закона за кредитните институции.
Раздел IV
МЕРКИ
Чл. 7. (1) Задължените субекти по чл. б незабавно предприемат действия за замразяването на средства и други финансови ресурси на лицата, включени в Националния списък на лицата по чл. 5 и с лицата, включени в Националния списък на свързаните лица, спиране на изпълнението на сключени с тези лица договори и недопускане на бъдещи договорни отношения с тях.
(2) На политическа партия или коалиция, на която учредител/председател е лице, Включено в Националния списък на лицата или в Националния списък на свързаните лица, не се предоставя държавна субсидия по чл. 25 от Закона за политическите партии.
(3) Включването на лице в Националния списък на лицата или в Националния списък на свързаните лица по смисъла на този закон е основание за започване на проверка по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
Чл. 8. Мерките по този закон не засягат правата на лицата, при упражняване на:
1. правото на труд;
2. правото на обществено осигуряване и социално подпомагане;
3. правото на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помоц, и на безплатно ползване на медицинско обслужване;
4. право на образование;
5. правото на защита.
Чл. 9. (1) Всички средства и икономически ресурси, принадлежащи или във владение, или държани от физическо или юридическо лице, група или образувание, включени в Националния списък на лицата по чл. 5 и Националния списък на свързаните лица, се замразяват.
(2) Никакви средства не се предоставят, пряко или непряко, на или в полза на физическо или юридическо лице, група или образувание, включени в Националния списък на лицата по чл. 5 и Националния списък на свързаните лица,
(3) Никакви икономически ресурси не се предоставят на разположение, пряко или непряко, на или в полза на физическо или юридическо лице, група или образувание,
включени в Националния списък на лицата по чл. 5 и Националния списък на свързаните лица, по такъв начин, че да позволят на това физическо или юридическо лице, група или образувание да придобие средства, стоки или услуги.
Глава втора
ПРИЛАГАНЕ НА МЕРКИТЕ
Раздел I
ОРГАНИ ПО ПРИЛАГАНЕТО НА ЗАКОНА
Чл. 10. (1) Създава се Междуведомствен съвет (Съвета) като консултативен орган към Министерския съвет, който се състои от председател – министъра на финансите.-и членове – заместник-министър на правосъдието, заместник-министър на външните работи, заместник-министър на вътрешните работи, заместник-министър на икономиката и индустрията, заместник изпълнителен директор на Националната агенция за приходите и заместник-председател на Държавна агенция „Национална сигурност“.
(2) Министерският съвет определя поименния състав на Съвета по предложение на ръководителите на съответните ведомства по ал. 1 и издава правилник за дейността му.
Чл. 11. Междуведомственият съвет изпълнява своята дейност въз основа на следните принципи:
1. спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна;
2. зачитане и гарантиране на правата на човека и основните свободи;
3. защита на информацията и на източниците за придобиването и;
4. обективност и безпристрастност;
5. сътрудничество с гражданите;
6. политическа неутралност.
Чл. 12. Съветът води и поддържа Национален списък на лицата по чл. 5, ал. 1 и Национален списък на свързаните лица по чл. 5, ал. 2.
Чл. 13. Съветът по писмено искане на задължените субекти по чл. 6 дава указания по прилагането на мерките по този закон.
Раздел II
ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА МЕРКИТЕ
Чл. 14. (1) Служебно или след сезиране от представител на някоя от институциите, включени в Междуведомствения съвет, и при наличие на установени факти и събрани данни относно дейността на физически и юридически лица, която представлява риск за икономическата и финансовата система на държавата, Съветът прави предложение пред Министерския съвет за включване в Националния списък на лицата по чл. 5, ал. 1 и ал. 2 след писмени становища на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на външните работи и на Държавна агенция „Национална сигурност“.
(2) Съветът взима решение с обикновено мнозинство след извършването на проверка и анализ на наличната информация.
Чл. 15. (1) За целите на упражняваните от Съвета функции по писмено искане от председателя на Съвета държавните органи и лицата, осъществяващи публични функции, са длъжни да предоставят информация за лицата по чл. 5, ал. 1 и свързаните с тях лица по чл. 5, ал. 2.
(2) Предоставянето на информация не може да бъде отказано или ограничено 110 съображения за банкова, търговска, държавна тайна или служебна тайна.
Чл. 16. Съветът може да изиска от лицата по чл. 5, ал. 1 и свързаните с тях лица по чл. 5, ал. 2 да представят допълнителни документи или да възложи на представителя на съответната институция по чл. 10 да извърши допълнителна проверка.
Чл. 17. Въз основа на предложението на Съвета, Министерският съвет с мотивирано решение приема, допълва и изменя Националния списък на лицата по чл. 5, ал. 1, както и Националния списък на свързаните лица по чл. 5, ал. 2.
Чл. 18. Решението на Министерския съвет се обнародва в „Държавен вестник” незабавно сред приемането му и се публикува на интернет страниците на Министерския съвет и на Министерството на финансите. Решението на Министерския съвет подлежи на предварително изпълнение.
Раздел III
ОСОБЕНИ ПРАВИЛА И ИЗКЛЮЧЕНИЯ ПРИ ПРИЛАГАНЕТО НА МЕРКИТЕ.
ОТМЯНА НА МЕРКИТЕ.
Чл. 19 (1) След обнародване на решението на Министерския съвет в „Държавен вестник“ въз основа на мотивирана молба от заинтересованото лице или по искане на Съвета по чл. 10 Министерският съвет може да разреши освобождаване на замразяването на основание хуманитарни нужди, при доказан надделяващ обществен интерес, както и в случаите на неотложна необходимост.
(2) По искане на заинтересуваните лица, Министерският съвет по предложение на Съвета по чл. 10, може да разреши освобождаване на замразяването по отношение на средствата, необходими за покриване на основни разходи, по-специално за закупуване на хранителни продукти, както и за плащане на наем, лечение, данъци и такси за комунални услуги, както и за осигуряване на правна защита.
Раздел IV
ПРЕРАЗГЛЕЖДАНЕ НА НАЦИОНАЛЕН СПИСЪК НА ЛИЦАТА И
НАЦИОНАЛЕН СПИСЪК НА СВЪРЗАНИТЕ ЛИЦА
Чл. 20 (1) На всеки шест месеца Съветът по чл. 10 извършва преглед на Националния списък на лицата по чл. 5, ал. 1 и Националния списък на свързаните лица по чл. 5, ал. 2.
(2) Съветът по чл. 10 извършва преглед по предходната алинея и по молба от засегнатото лице. Съветът взема решение в едномесечен срок като на лицето се предоставя правото да бъде изслушано. При отхвърляне на молбата, лицето може да подаде нова молба най-рано след шест месеца.
Чл. 21 (1) На всеки шест месеца Съветът по чл. 10 преразглежда общия режим на мерките по този закон и при установена необходимост от промяна, прави предложение до Министерския съвет.
(2) Във всички случаи, когато установи, че правните и фактически обстоятелства налагат това, Съветът по чл. 10 прави предложение до Министерския съвет за изменение и допълнение на Националния списък на лицата по чл. 5, ал. 1 и Националния списък на свързаните лица по чл. 5, ал. 2
Глава трета
ОБЖАЛВАНЕ НА РЕШЕНИЯТА
Чл. 22 (1) Лицата, включени в Националния списък на лицата по чл. 5, ал. 1, както и лицата, включени в Националния списък на свързаните лица по чл. 5, ал. 2, могат да обжалват Решението на Министерския съвет, с което са включени в списъка, пред Върховния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(2) Делото се разглежда в срок до един месец от датата на постъпване на документа за осторването в съда.
Чл. 23 Обжалването не спира изпълнението на Решенията на Министерския съвет то този закон. При обжалване чл. 166 от Административнопроцесуалния кодекс не се прилага.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§1. По смисъла на този закон:
1. „Свързани лица“ по смисъла на този закон са лица, за които са установени факти и са събрани данни, че са предоставили материална помощ на лицата, включени в Националния списък на лицата по чл. 5, ал. 1, както и лицата, включени в Националния списък на свързаните лица по чл. 5, ал. 2 или са им съдействали чрез действие или са улеснили чрез бездействие за реализирането на дейност, която представлява заплаха за икономическата и финансовата система на страната, например като са участвали във финансирането, планирането, подпомагането, подготовката или извършването на същата.
2. „Средства“ са финансови активи и икономически ползи от всякакъв вид, Включително, но не само пари в брой, чекове, парични вземания, полици, платежни нареждания и други платежни инструменти; депозити във финансови институции или други образувания, салда по сметки, дългове и дългови облигации; публично и частно търгувани ценни книжа и дългови инструменти, включително дялове и акции, сертификати, представящи ценни книжа, облигации, записи на заповед, варанти, облигации с гарантирана задължителна лихва, договори за деривати; лихви, дивиденти или други доходи или ползи, натрупани от или произтичащи от активи; кредити, право на прихващане, гаранции, гаранции за добро изпълнение или други финансови ангажименти; акредитиви, товарителници, договори за продажба; документи, доказващи дялове във фондове или финансови ресурси, и други инструменти на финансиране на износа.
3. „Икономически ресурси“ са активи от всякакъв вид, материални и нематериални, движими и недвижими, които не са средства, но могат да бъдат използвани за придобиването на средства, стоки или услуги;
4. „Замразяване на средства означава предотвратяване на всякакво движение, прехвърляне, промяна, използване или търгуване със средства по какъвто и да е начин, който може да доведе до промяна в техния обем, размер, местоположение, собственост, притежание, характер, предназначение или друга промяна, която би позволила използването на средствата, включително управление на портфейла;
5. „Замразяване на икономически ресурси“ означава предотвратяване на тяхното използване за придобиването на средства, стоки или услуги по всякакъв начин, Включително, но не само чрез тяхната продажба, наем или ипотекиране.
§2. Анализ относно свързаността на лице с лице, включено в Националния списък на лицата по чл. 5, ал. 1 се извършва във всички случаи при установяване на съответствие с поне един от изброените критерии:
1. Физическото лице е управител, прокурист или ликвидатор на дружество, Включено в списъка;
2. Физическото лице притежава над 1/3 от капитала на дружество, включено в списъка;
3. Лицето е съпруга, роднина по права линия – без ограничения, по съребрена линия – до четвърта степен включително, или роднина по сватовство – до трета степен включително с лице, включено в списъка.

Подходяща музика за любителите на йога.
ЗАКОН
Ваня Стефанова, кариера изградена на невежество и неуспехи, пробутвана от Сарафов
Иска се желязна воля срещу подземния свят а не невежество! Първата жена главен прокурор със залужени заплахи – Фатик: „Ще те одера жива“.
От заплахи от подземния свят до върха на държавното обвинение с протекциите на ментора и Сарафов – как Ваня Стефанова стигна до поста главен прокурор и защо мандатът ѝ може да се окаже кратък
Първата жена начело на държавното обвинение в България – Ваня Стефанова, беше избрана за временно изпълняваща длъжността главен прокурор от прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет след оттеглянето на Борислав Сарафов. Въпреки че се ползва с безупречна репутация като магистрат, очакванията са тя да остане на поста най-много 6 месеца.

Политически контекст и бъдеще на поста
53-годишната Ваня Стефанова беше избрана с пълно единодушие за наследник на Сарафов след неговата оставка. В магистратските среди обаче преобладава мнението, че тя няма да заеме поста за пълен 7-годишен мандат. Причината е заявката на „Прогресивна България“ да бъде избран нов Висш съдебен съвет и да се реализира дълго отлаганата съдебна реформа.
Кариера изграден благодарение на Сарафов
В началото на 2025 г. Стефанова е назначена за заместник-главен прокурор от самия Сарафов, заемайки мястото на Мария Павлова. Поради това мнозина я определят като негово доверено лице, макар че за разлика от него тя не е била замесена в публични скандали.
Образование и ранни години
Първата жена главен прокурор е родена в Горна Оряховица на 26 септември 1973 г. През 1996 г. завършва право в Софийския университет с пълно отличие, като неин преподаватели са утвърдени имена в наказателното право като Маргарита Чинова, Димитър Михайлов и Борис Велчев – главен прокурор на България в периода 2006–2012 г.
Начало в прокуратурата
Именно с препоръка от Борис Велчев, представена пред тогавашния окръжен прокурор на София – Маргарита Попова, през 2001 г. Стефанова става прокурор в районната прокуратура в Сливница. По това време неин ръководител е Борислав Сарафов. Само две години по-късно тя вече е заместник районен прокурор, като работи по дела за наркотрафик и контрабанда през ГКПП Калотина.

Знакови случаи – Опицвет стига до задънена улица
Сред първите значими разследвания, по които работи, е “разбиването” на нелегална лаборатория за синтетични наркотици в село Опицвет. Открити са над 660 килограма амфетамини, а обвинения са повдигнати срещу Кристиян Младенов и химика Валентин Примов, делото стига до задънена улица.
На първа инстанция двамата получават по 15 години затвор, но впоследствие наказанията им са намалени – Младенов излежава 5 години, а Примов – 6. През лятото на 2014 г. Младенов умира от инфаркт в Слънчев бряг.
Делото срещу Барона и заплахите, пълна издънка
Сред делата, с които Стефанова се отличава, е това срещу известния контрабандист Боян Петракиев – Барона. Още през 2001 г. срещу него са образувани производства за контрабанда, грабежи и незаконна търговия.
Колеги разказват, че тя е получавала сериозни заплахи, включително от хора от обкръжението на Барона и от Филип Найденов – Фатик, който се заканил „жива да я одере“. Това я принуждава да смени жилището си. В крайна сметка Барона е осъден само на 3 години затвор, а прокуратурата конфискува два негови апартамента.
Работа по дела срещу наркобосове … издънени дела
Като прокурор в Софийска област Стефанова участва и в разследвания срещу фигури като Константин Димитров – Косьо Самоковеца и Антон Милтенов – Тони Клюна, които са ликвидирани преди да бъдат осъдени.
Преминаване през ДАНС, поради некадърност
През 2010 г. тя преминава в Софийска градска прокуратура, а между 2013 и 2015 г. е заместник-председател на ДАНС, назначена с решение на Министерски съвет, подписано от премиера Пламен Орешарски.
След това се завръща в прокуратурата, а през 2020 г. оглавява Специализирания отдел на Върховната касационна прокуратура.

Костинбродската афера – делото е “смачкано”
Едно от най-шумните дела, по които е работила, е т.нар. Костинбродска афера – скандал от 2013 г., избухнал в деня за размисъл преди парламентарните избори. Тогава са открити 350 000 допълнително отпечатани бюлетини.
По случая са повдигнати обвинения срещу Росен Желязков, който впоследствие става премиер. Делото обаче се проваля в съда и той е напълно оправдан. Към този момент Стефанова вече не е сред прокурорите по делото.
Преподавателска дейност и предстоящи предизвикателства
Освен дългогодишната си кариера, Стефанова се занимава и с обучение на магистрати – от 2021 г. преподава в Националния институт по правосъдието.
В следващите месеци тя ще бъде изправена пред сериозно професионално изпитание като временен главен прокурор. Очакванията към нея включват придвижването на редица забавени дела с висок обществен интерес, които от години чакат развитие.

Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ЗАКОН
Сарафов се връщал в Следствието, но не задълго
Догодина му изтича мандатът, обясни Даниел Божилов
На Борислав Сарафов е даден сигнал да си ходи. Връща се в Националното следствие и ще е там до 2027 г., когато му изтича мандатът. Това обясни юристът Даниел Божилов.

Даниел Божилов
„ПП-ДБ много искаха да отстранят и.ф. главен прокурор, защото не е техен човек. Овладели са съда, правеха всичко възможно да влязат и в Главна прокуратура. Румен Радев нямаше да допусне това. До 8 месеца ще имаме нов ВСС, а след още 4 – редовен главен прокурор“, обясни Божилов.
По-рано днес Прокурорската колегия прие заявлението на Борислав Сарафов, с което той изяви желание да напусне поста на главен прокурор.
Борислав Сарафов направи писмено изявление, че решението за напускането е взел “още преди време”.
“За съжаление, през изминалите месеци прокуратурата продължи да бъде подлагана на неоснователен и неправомерен натиск. Наред с това станах обект на целенасочена очерняща и компроматна кампания. Въпреки това поставих над всичко интереса на институцията, на която съм посветил повече от три десетилетия от професионалния си път, и поех отговорността да продължа изпълнението на функциите си. Считам, че към настоящия момент са налице предпоставки за нов етап в развитието на прокуратурата – етап, основан на устойчивост и предвидимост”, написа той.
Акад. Петър Иванов, директор на Демографския институт към Българска академия за наука и изкуства (БАНИ) откри в изявлението на Сарафов 11 грешки.
„Първо, фамилията на заявителя произхожда от “сараф”, на турски “sarraf“ – човек, който професионално се занимава с обмяна на пари (валута) и печели от това. Родът на този човек е свързан пряко или косвено с тази професия.

Ето и грешките:
1.) Адресатът е сгрешен. Прокурорската колегия не назначава и не уволнява главния прокурор и изпълняващия функциите (и.ф.) главен прокурор, това се извършва от Висшия съдебен съвет (ВСС), към когото трябва да е адресирано заявлението. Евентуалното решение за приемане на оставката се подписва от председателстващия правосъден министър, който не е член на Прокурорската колегия, и се подпечатва с печата на ВСС, официален печат на институцията, на който пише „Република България – Висш съдебен съвет“.
2.) Странно изглежда презимето на заявителя – “Боби”, което е умалителна форма (хипокористика), която се използва в ежедневието, на имената Борис, Богдан, Боян и др. Всички български мъжки презимена и фамилии на „-ов/-ев“, както и на “-ски” и “-ин”, са граматически прилагателни имена, които означават принадлежност (буквално: „син на…“ или „от рода на…“). Ако някой се е казвал Боби синът на този човек би носил презиме Бобев или по-точно Бобиев (защото името завършва на гласна „и“). Съзнавам, че заявителят не е виновен за тази втора поред грешка.
3.) Правописна (и стилна) грешка е изписването на обръщението с главни букви. Според стандартния за цял свят Етикет (Netiquette) писането само с главни букви се приема за „викане“. Изглежда агресивно и невъзпитано. Допустимо само за заглавия на документи (напр. ЗАЯВЛЕНИЕ, ДОГОВОР) или за много кратки предупредителни надписи.
4.) Изписването на датата “22.04.2026г.” е погрешно, след “2026” трябва да има спейс (отстояние) – 22.04.2026 г.
5.) След вметнатия израз на датата трябва пак да има тире, както преди има преди нея.
6.) В края на заявлението е упоменато мястото и датата му. Мястото “София “ е сбъркано. Трябва да е “гр. София”.
7.) След мястото трябва да има запетайка.
8.) В цялост уточнението къде и кога е съставен документът е правилно да изглежда така: “гр. София, 22.04.2026 г.”, погрешно е изразът да се изписва на два реда, както е в случая.
9.) Изразът “С уважение” е съобщителен и не трябва да се изписва с главни букви, а трябва да изглежда така: “С уважение:”

10.) Проява на лош вкус, на неграмотност и даже на латентни нарцистични импулси е човек да си пише накрая имената с главни букви. Изписването им под подписа трябва да е точно както те са изписани в началото, под думата “ЗАЯВЛЕНИЕ”: “Борислав Боби Сарафов”.
11.) От 25 години, четвърт век значи, всички ученици в прогимназията знаят и ползват при писане на какъвто и да е текст функцията на съвременните текстообработващи програми (като Microsoft Word или Google Docs) за сричкопренасяне Hyphenation. Тя в цял свят е изключително важна за официални документи, защото предотвратява големите „дупки“ между думите, когато текстът е двустранно подравнен (Justified), както е в случая с въпросното Заявление. Ясно е, че използването на тази функция е над възможностите на българската прокуратура”.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ЗАКОН
Назначиха протежето на Сарафов, Ваня Стефанова за и.ф. главен прокурор
За първи път жена заема този пост, което не и пречи да е по малко злобна, коварна и корумпирана от колегите си мъже.
Ваня Стефанова ще даде съгласие да бъде и.ф. главен прокурор.
Очаква се Прокурорската колегия да вземе решение, с което да я избере. Така България за първи път ще има жена, заемаща поста на главен прокурор.

По-рано Прокурорската колегия прие заявлението на Борислав Сарафов, с което той изяви желание да напусне поста на главен прокурор.
След това ВСС изпрати писмо до Върховната касационна прокуратура дали заместника на Сарафов по старшинство Ваня Стефанова е съгласна да изпълнява функциите главен прокурор. До края на заседанието те очакват отговор, за да я изберат.
В своя позиция, публикувана от прокуратурата, Борислав Сарафов заяви, че решението за напускането на поста е взел “още преди време”.
“За съжаление, през изминалите месеци прокуратурата продължи да бъде подлагана на неоснователен и неправомерен натиск. Наред с това станах обект на целенасочена очерняща и компроматна кампания. Въпреки това поставих над всичко интереса на институцията, на която съм посветил повече от три десетилетия от професионалния си път, и поех отговорността да продължа изпълнението на функциите си. Считам, че към настоящия момент са налице предпоставки за нов етап в развитието на прокуратурата – етап, основан на устойчивост и предвидимост”.

Борислав Сарафов
По-късно Прокурорската колегия единодушно определи Ваня Стефанова за и.ф. главен прокурор. За нея гласуваха всичките деветима кадровици. На заседанието присъства и правосъдният министър Андрей Янкулов.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
ВОЙНА4 weeks ago„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
КОНСПИРАЦИЯ2 months agoВтората по големина нефтена рафинерия в САЩ бе взривена в Тексас!
-
ИМОТИ1 month agoИмотният пазар в България влиза в плато: Брокери предупреждават за тежка икономическа криза
-
ВОЙНА2 months agoИран отхвърли примирие, засилва натиска срещу САЩ







