ИСТОРИЯ

Писано с ВЪГЛЕН!!!

Published

4 years ago

16/07/2022

Author

Писано с ВЪГЛЕН!!! Моменти от КЛАНЕТО на Стара Загора от ТУРСКИЯ ЯТАГАН!!! ВЕЧНА ПАМЕТ!!! 14500 души избити без капка съжаление – деца, родилки, жени…

Аз,Калица, учителка българска, до преди година учех децата на четмо и писмо. Няма го школото веч, няма ги и невръстните дечица. Ески Заара днес е пепелище. Месеци догаря като кандило. Чак есенес дъждовете угасиха жарта. Жално ми е,щото нявга цъфтеше, пък днеска е в руини. Непоносима болка и сподавен ужас останаха на мястото на най-големия български град. Остана Ески джамията, та дни наред в нея влизаха и християни, догде издигнаха пак църквата „ Св. Димитър”. Като в свой храм се молеха. То, вярно, Господ е един, пък имената му много, ала аз не прекрачих прага ѝ. Не можах да запаля вощеница за упокой на мъртвите. И не биваше, че душите им, дето скитат край камарите с кости, биха ме проклели трижди. На кого да се моля? И има ли смисъл, щом Господ отвърна очи от нас? Глух ли беше, че не чу писъците на зааралии или беше сляп, та не видя как кръвта им опръска иконите, попи в дръвника и потече по тесните и криви улици като река? Кой е Господ и нима е по-голям от мъката на един народ?

От баба си зная, че при силен уплах косата почва да пада на снопове. Не чаках, сама си отрязах плитките и във восък ги топих. Всеки косъм да помни онзи зноен юлий.Съзнавах, че туй е нищо в сравнение с окапалите коси от изгнилите женски глави. С тях бе платена скъпоценната свобода. Питам се днеска не напои ли кръвта и хляба наш насъщен… Що пожънахме тия, дето оцеляхме? Стигна ли снежната вода за умиването на ятаганите или тия, последните, трябваше в земята да се закопаят, та нивга веч човешка ръка да ги не държи? Та тъй, в усилна жетва дойдоха русите и освободиха Казанлък и Ески Заара. Възрадваха се тогаз душите ни български, ама за кратко било. Срещу руси и опълченци тръгна Сюлейман паша с огромна армия.

На ден дванайсти от юлий от близките села пристигнаха мъже, жени и деца, голи и боси. Ранените оставиха в школото, здравите – настаниха по къщите. Тия люде разправяха, че башибозуци и черкези нападнали селата им, убивали кого где сварят, грабили, безчестили и накрай селата на огън предавали. Виждахме ние, гражданите, от височините дима и пламъците и сърцата ни се смръзваха. Сетне дойде шестнайсти юлий. Градът се препълни със селяни. Думаха ни те, че по полето се търкаляли мъртви тела, рязани и дупчени, и вонята била нетърпима. Слухът за клането в Гюнелийска махала стигна до всинца ни. Две хиляди души ,заклани тъй все едно не хора са, а животни. По-сетне го нарекоха втори Батак. И тръгна ген. Гурко натам да срещне войската на Реуф паша.

И настана деветнайсти юлий…Защитата на Заара бе поверена на полковника Прерадович, а войските на Лейхтенбергски и Столетов, ведно с българското опълчение, бяха заели възвишението Чадър могила. Свистяха топовни гърмежи, а куршумите уцелваха мнозина от тия, дето бягаха към Балкана. На Чадър могила загина бате, догде бранел Самарското знаме. И командирът му Калитин загинал в защита на светинята, и много други. Добре, че бил опълченецът Никола Корчев. Тоя смелчага дръпнал плата от дръжката и го скътал под куртката до гърдите си . Та тъй знамето бе спасено и не падна в плен, не се зачерни честта на родината. Ала тежка беше битката, пък силите – неравни. И жестока беше, че един защитник срещу десетина се изправяше. Тия, що останаха живи, поеха към Шипка, а турците отмъстиха за убитите си. Нечувано и невиждано беше туй отмъщение. Сам Сюлейман паша се беше разпоредил : „ Камък върху камък да не остане! Жив българин да не се види!“. И се почнаха мъченията, а окото на слънцето се притули от кръв. Най-първом черкезите пресякоха пътя на бежанците около Аязмо баир. Коритата на бешбунарските чешми се оплискаха с кърви и вадичката, що се образува от тия чешми, потече към река Бедечка червена. Заринаха се поляните с глави, нозе, ръце и обезобразени човешки трупове. Сетне башибозуците хвърлиха огън по спиртните складове на ракиджиите, та те избухнаха и подпалиха града. А по улиците ужаси: тук се прострял мъж, нататък жена се търкулила, дребни дечица пищят, кучета лаят, мучат говеда, пламъци се издигат до небето.

Пощадени бяха само евреите,че тия се сдушиха с главорезите, посрещаха ги, пари им даваха и скривалища на българи им издаваха. И тръгна страшното по къщите. От дома на хаджи Димитра само Янка Трифоница се спаси, ама турците я обезчестиха и отрязаха езика ѝ, та не можеше да разкаже за злощастията. Стотици погинаха в къщата на Драгия Куюмджиоглу, кога я запалиха с газ. Щом вратите ѝ се отвориха всички бяха избити или изклани. Между людете имаше млад свещеник от селата. Нему брадата и косата запалиха, с газ го поляха и жив изгоря. Трагична участ постигна и криещите се в къщите на кожухаря Минчо, Стоянча Попоглу, Коле Кавалджиев, Никола и Симеона Димови, Тодора Славков,Иван Лещов, хаджи Иван и хаджи Марко Дечеви. Марийка Ахънова пък ми разправи как се скрила в долап в къщата на Коле Гюпхаленеца до църквата „ Св. Троица“ и от процеп гледала как османлиите убили над 2500 души. Людете били тъй натъпкани, та избитите прави оставали, щото нямало где да паднат труповете.

Научих още как трийсетина се покачили на висока черница, дето гъстите ѝ листа ги затулили, ама едно от децата по клоните си изпуснало феса на земята, та турците почнали да стрелят и скоро под черницата почерняло от трупове. Пък дворът на Сапунди Танев в кръв потънал, тъй щото и обущата на краката се пълнени. А богатият търговец Димитър Шопа и сина му след обирането повалили, напалили огън на гърдите им, та кафе си варили. Чух как трудни жени са разпаряни и рожби от утробите им са вадени, как хора в кладенци са хвърляни, на дървета с гвоздеи са ковани и живи са драни, а кожите им със слама пълнели и по дървета окачвали. И още, и още…неща, дето човешкият ум отказва да разумее.

А сега да ви река с мене що се случи. Нахлуха турците в нашата къща привечер и тате убиха, а мен и сестрицата ми Нонка заловиха. Поведоха ни към мегданя и ни заставиха голо хоро да играем с много още млади моми и невести. Коя останеше без сили и се пуснеше, обезчестяваха я. Сетне я убиваха. Не помня колко мръсни ръце ме пипаха. Утраях на болката, ала свяст съм изгубила. Кога отворих очите си, край мене бе пълно с трупове женски. Глас не бе останал в гърлото ми, ни сълзи в гледците ми. Преминах през кървината и побягнах към Балкана. Бежанци стигнах по пътя си, та с тях до Търнов. Спасих се, но понякогаж ме е срам, че съм жива. Не утраяха, обаче дружките ми: Денка, Николинка, Елена и гиздавата Яна.

Няма ги вече на тая земя. А сестрицата ми откараха с хиляди други към робските пазари на Цариграда и Одрин. До днес я чакам да си дойде. Ето стрина Стойна смогнала да избяга, та се върна. И Петровица си дойде. Само Нонка още я няма.А месеци минаха… Посипана с пепел, Заара се връща лека-полека към живота, само свободата тури черна забрадка. И се страхува да помни. Пиша туй всичкото, дето разплаква, разтреперва и разлютява за тия, що идат след нас, да знаят що е станало, че няма по-лошо от слепотата и незнанието. Аз, Калица, чрез силата на словото, поклон сторвам доземи пред руси и българи опълченци, били се до сетна капка кръв за България! Покланям се и пред жертвите невинни и кълна ви догде сте живи – помнете и разказвайте!
Ивелина Радионова

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ФАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАНИЦА, ДОМ

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ИСТОРИЯ

‼️Кой всъщност построи градовете на Северното Черноморие? 🗺️🏰

Published

2 months ago

14/08/2026

Author

Ако разгърнем старите географски карти отпреди няколко века, на мястото на днешните конфликти ще видим едно огромно, празно пространство, наричано от картографите „Дивото поле“

📜. Самата дума „украйна“ в древните славянски летописи не е означавала държава, а буквално „покрайнина“ – гранична зона, буфер между империите, където са бродели номади и казаци ⛺️🐎.

Но как тази безлюдна степ се превръща в гъсто населен индустриален и културен център? Истината е, че градовете там не възникват естествено, а са резултат от грандиозни имперски проекти, започнали още през XVII век и завършили с индустриалната революция ⚙️.

И тук идва най-интересното – в този грандиозен геополитически пъзел е вплетен и българският ген 🇧🇬, по начин, който малцина днес осъзнават.

Крепостите на спасението и Цар Алексей Михайлович 🛡️

През 1630-те и 1650-те години десният бряг на Днепър е арена на жестоки гонения. За да спаси бягащото православно население ☦️, руският цар Алексей Михайлович отваря границите и започва да строи защитни крепости. Така, като убежища за бежанци, се раждат Харков (1656 г.) и Суми (1655 г.) 🏰. Това не са били просто градове, а военни форпостове, които да пазят новите заселници. Далеч по-назад във времето пък ни връща Чернигов – древен руски град от X век, който след тежки разрушения се връща окончателно в пределите на
Русия през 1654 г. ⚔️

Мечтата на Екатерина Велика и Княз Потьомкин 👑

Истинският бум обаче идва век по-късно. Екатерина II и нейният фаворит Григорий Потьомкин решават да превърнат тези диви земи в “Новоросия” – процъфтяваща територия и военноморска база ⚓️.

През 1776 г. е основан Днепропетровск (първоначално наречен Екатеринослав – “Славата на Екатерина”) 🏛️. През 1778 г. се ражда Херсон, за да стане люлка на новия руски флот, а малко по-късно през 1789 г. изниква и Николаев, където е спуснат на вода легендарният кораб “Свети Николай” ⛵️.

Кримският полуостров също е преобразен – през 1783 г. Потьомкин гради Севастопол, а година по-късно и Симферопол 🌊.

През 1794 г. на брега на Черно море е поставено началото на Одеса – перлата на империята, замислена като южния еквивалент на Санкт Петербург

💎. А малко по-наизток, още през 1778 г., е основан Мариупол – специално създаден като сигурно пристанище за православните гърци, бягащи от Крим ⚓️.

Индустриалните титани 🏭

Когато настъпва ерата на метала и въглищата, обликът на региона се променя отново

⛏️. Луганск се ражда през 1795 г. около първия чугунолеярен завод, построен по указ на Екатерина. Донецк пък се появява доста по-късно – през 1869 г. при цар Александър II, когато около металургичния завод на британеца Джон Хюз изниква селището Юзовка 🚂.

Българската следа в имперските градове 🇧🇬❤️

Докато руските царе строят тези градове, те имат нужда от лоялно, трудолюбиво и православно население, което да ги облагороди. И тук на сцената излизат българите 🤝.

Бягайки от османските кланета през XVIII и XIX век, стотици хиляди българи са поканени да се заселят именно в тези новосъздадени територии.

Знаете ли, че Одеса де факто става първата столица на Българското Възраждане? 📖

Там забогателите български търговци (като Васил Априлов и Николай Палаузов) създават Одеското българско настоятелство. Именно с пари, изкарани в Одеса, се финансира отварянето на първото светско училище в Габрово! 🏫

Великият Христо Ботев също живее, учи и преподава в тези земи (в Задунаевка) 🪶.

А какво да кажем за Мариупол и Приазовието? Там се заселват т.нар. таврийски българи, които превръщат пустата степ в плодородни житни поля 🌾 и до ден днешен пазят архаичния български език. Тези градове не са били просто геополитически трофеи – те са били люлка на нашето собствено Възраждане и спасение за десетки хиляди наши предци 🙏.

Историята не е черно-бяла ⚖️

Днешната трагедия е, че земя, която векове наред е била убежище за бежанци – малоруси, руснаци, гърци и българи, и в която са инвестирани геният и трудът на толкова много народи, днес е сцена на разруха 🏚️.

Историята трябва да се помни и уважава, за да не се повтарят грешките. Като човек, който чете и мисли, аз вярвам само в едно: тази земя, напоена с кръвта и потта на предците ни, има нужда от мир 🕊️.

А България, заради дълбоките си исторически връзки и с двата народа, има една-единствена правилна позиция – пълен неутралитет, дипломация и призив за мир! 🕊️✌️❤️🇧🇬

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ИСТОРИЯ

149 ГОДИНИ ОТ КЛАНЕТО В СТАРА ЗАГОРА

Published

3 months ago

06/07/2026

Author

НЯМА ДА ЧУЕТЕ И ДУМА ПО ТЕЛЕВИЗОРА ЗА ТОВА

149 ГОДИНИ ОТ КЛАНЕТО В СТАРА ЗАГОРА

НА ДНЕШНИЯ ДЕН ПРЕДИ 149 ГОДИНИ НАСЕЛЕНИЕТО В ГРАДА Е НАД 25500.
САМО СЛЕД ПЕТ ДНИ ЩЕ ОСТАНАТ ПО-МАЛКО ОТ 1000 ЖИВИ БЪЛГАРИ.

ТОВА НЕ Е АНТИ-ТУРСКА ПРОПАГАНДА. ДНЕШНИТЕ ТУРЦИ НЯМАТ ВИНА ЗА ЗВЕРСТВАТА НА ТЕХНИТЕ ДЕДИ!
ТОВА Е САМО ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТ.

Турската армия и башибозука на Сюлейман паша (евреинът Соломон Леви) избиват 14 500 българи от града и селата, а други 10 000, млади момчета, девойки и жени са отвлечени живи в Турция (не се чудете от къде са русите и бели актьори из турските сериали). Значителен брой българи са избити и в селата по пътя към Стара Загора. Напълно е избито населението на Раднево (4000 души) и с. Любенова махала (1000 души). Подобна е съдбата на Нова Загора и други селища в района.

Според свидетелствата на професор Любомир Костов, записани от неговия баща Димитър, наред с турците участвали и кърджалии, които били подпомагани от евреите в града. Според записки на очевидци, хора са одирани живи, печени на кол, приковавани и разпъвани на кръст. На бременни са разпаряни коремите и са вадени неродените деца.
По заповед на Сюлейман паша бил образуван специален лагер на мястото на днешния паметник на Свети Георги, където войниците дни наред изнасилвали заловените жени, млади момичета и деца и измъчвали по най-дивашки начин. Карали ги да им играят голи хоро и садистично се гаврели и забавлявали с нещастните жени, загубили семействата си. След издевателствата тези жени и момичета били откарани като роби в Цариград и Одрин.
(Документите и разказите на очевидци са събрани в сборника „Пъкленият ритуал. 125 години от Старозагорското клане“, Донка Йотова.)

В църквата „Св. Троица“ са изклани 2500 души. Изколват и събралите се в „Св. Богородица“ и „Св. Николай“. Храмовете са обстрелвани с артилерия и изгорени. Това е най-голямото документирано клане в българската история и един от най-трагичните моменти за Третата българска държава.

Градът е изгорен до основи и обезлюден. Малкото останали живи се спасяват с бягство в Северна България, където престояват до пролетта на 1878 г. Много от тях не се завръщат повече в Стара Загора. Тогавашните съвременници смятат, че повече на това място няма да съществува град.

ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА НА ЗАГИНАЛИТЕ!
ПРОСТЕНИ ДА СА УБИЙЦИТЕ!
СИЛНИЯТ НАРОД ПОМНИ И ПРОЩАВА!

Има и едно положително следствие от клането в Стара Загора.
Известно е, че Сюлейман паша имал за задача да прехвърли Балкана и да отиде на помощ на Осман паша, обкръжен от руската армия в Плевен. Това, ако е било осъществено, войната би свършила с тотално поражение за Русия, а Плевен и повечето български градове, щяха да последват съдбата на Стара Загора. Милиони българи щяха да бъдат изклани както бяха изклани арменците през 1915 г. и гърците в Мала Азия през 1922 г.
Но Сюлейман разбира, че малкия отряд от български опълченци се укрепва на Шипка. Той е можел спокойно да избере да мине през други два неохранявани прохода, като дори този към Троян е по-бърз нисък и по-удобен за преминаване с оръдия.
Обаче, той се подвел по лесната победа и пировото клане в Стара Загора, и нарочно тръгва към Шипка, за да изколи останалите разбунтували се неверници. Смятал го е за толкова лесно, че дори пише писмо до султана, че вече е прехвърлил Балкана. Но в Шипка удря на камък.
Може да се каже, че жертвите в Стара Загора спасяват жителите на Плевен от клане и нещо повече – със спирането на Сюлейман при Шипка се дава време на русите да превземат Плевен, и така се обръща хода на войната изцяло в полза на руската армия.

Българи

ИСТОРИЯ

Разстреляха мафиоза пред очите на сина му

Published

4 months ago

23/06/2026

Author

Синът на сочения за екзекутор на Георги Илиев видя с очите как убиха баща му с 3 куршума в главата, а днес…

А помните ли че го охраняваше в момента на събитието ,действащ служител на МВР. Така поне пишеше във вестниците.

С 3 куршума в главата маскирани килъри ликвидираха страховития пернишки наркобос Васил Арарски – Райко Кръвта преди 13 години пред очите на сина му Марио, пише “Телеграф”. 17-годишният тогава младеж изпада в шок, след като баща му се строполясва безжизнен до него. Днес вече 30-годишният Марио Василев се е покрил в чужбина и няма намерения да се завръща в България, твърдят хора от пернишкия ъндърграунд.

Убийството на Райко Кръвта през 2005 година буквално обезглави криминалните среди в Перник. Сред местната престъпност цари хаос, появяват се и т.нар. шанаджии, които пласират наркотици безконтролно и не се отчитат на никого.

Още тогава се заговори, че убийството на Рако Кръвта е вендета заради ликвидирането на Главния Георги Илиев два месеца по-рано в курорта Слънчев бряг.

Според перничани отговорни за убийството са хора от групата на Федята. Други обаче твърдят, че висаджиите са изпратили директно килъри от София. Райко Кръвта е убит точно в 21:20 ч. пред хотел “Струма” в центъра на Перник. Както всяка вечер, 35-годишният престъпен бос седи на маса пред ирландския път Есмералд” до хотела. След като изпил питието си, Кръвта тръгнал към паркинга пред “Струма”, където била паркирана колата му. По средата на улицата обаче мъжът се свлича на земята целият в кръв. Никой не чул изстрели, в това число и собственият му син Марио, който е само на няколко метра от него. Няколко очевидци обаче видели пернишко “Ауди Б4”, което изчезнало в тъмнината с мръсна газ. Ужасени от покушението перничани веднага повикали полиция и “Бърза помощ”. След минути лекарите качили тялото на Райко в линейка и тръгнали към близката болница “Рахила Ангелова”, а след това го закарали в “Пирогов”. Той обаче издъхнал още по път.

“Синът на Райко – Марио, замръзна на място. Не можеше да повярва на очите си”, разказаха очевидци на разстрела. По думите им младото момче било в шок от неочакваната атака. Оказва се, че в суматохата е ранен и катаджията от София Николай Цветков. Полицаят също е откаран с линейка в “Пирогов” в критично състояние. За минути мястото поченява от полиция. От София се изтрелват тогавашните шефове – главният секретар на МВР Илия Илиев и директорът на СДВР Румен Стоянов, с тях е и полицейският началник от Перник Тодор Илиев.

На улицата, където е убит Арарски полицаите намират 10 гилзи. Стреляно е с автомат. Говори се, че Кръвта развалил рязко отношенията си с Главния Илиев, след като отклонил за себе си пратка с лодки кокаин от Латинска Америка. Според разследващите в покушението на 25 август 2005 година пред комплекс “Мултиплейс” в Слънчев бряг са замесени хора от т.нар 12-членна банда за мокри поръчки, наречена медийно “Килърите 3”, с лидер бащата на Райко Васил Василев – Бай Весо.

Оперативната информация обаче не стига за обвинение. Версията за мотивите за ликвидирането на Главния е свързана с конфликт след отклоняването на 50 кг. кокаин за над 6 млн. лева. Белият прах бил нещо като хонорар за Илиев от по-голяма пратка, която достигнала до Европа с лодки през Атлантическия океан по т.нар. Път на кокаина от Латинска Америка. Посредникът при сделката обаче предал коката на Кръвта.

Босът на ВИС 2 обаче разбрал, че са го изиграли и потърсил сметка от някогашният си авер – Кръвта. Двамата влезли в тежък конфликт. След молби Главния фал отсрочка, а това време било достатъчно на Кръвта да организира покушение.