Не му е вече така проста работата на Кирил Петков. Е, остава в политическата история или в историята на политиката като първия заминал си премиер с вот на недоверие, като лидер на първата нещо като партия, която продължава промяната, без да я е започнала. Остава просто като ПростоКиро най-вече. Но наистина не му е просто! Едно е да скочиш в парламента от „успял служебен министър“, съвсем друго – от неуспял премиер-министър и то за има-няма 6-7 месеца. И няма как, запече му се втората предизборна кампания в живота му още преди да е започнала. Още в седмицата, в която трябва да се регистрира за вота.

Ама как да се регистрира „Промяната“ – без промяна самостоятелно или да се нахака в собственото си продължение на промяната, като след управленски коалиционен партньор ДБ му стане предизборен коалиционен другар. То и затова Кирил се заплете в нова странна дума чрез меко казано странното си говорене, „в превод от английски“ евентуално. Този път каза, че „няма смисъл да правим алармистки изказвания“. Алармистиката беше по повод на служебното правителство, това пак на президента Румен Радев, но което вече не му е бащиния, както когато от министър се засили да е премиер. Но поводът си е повод, за да даде повод да се разбере причината.

И да, причината е съвсем алармистка. Голяма аларма му е в главата и на Кирил Петков, и на цялата им „промяна“. Дрънчи денем и нощем и броят ли броят. Какво броят ли? Не са пилците наесен – пилците измряха от “промяната”, наесен пак ще има избори. Броят пак същото и за новия парламент, като в миналия скоропостижен парламент – до 121. По думите на Киро от изминалата седмица – тия алармистките, уточняват все още „в какъв формат да се явят, така че да имат най-голям шанс за 121 депутати“. Е да, алармистка, алармистика звучи някак си като стъкмистика, ама по звучно – нещо като шамар, който ти кънти в главата като аларма.

То аларма в българския си я използваме като сигнал за тревога. И да, тревожно му е на Петков, след като така бързо излезе от властта, а сега му е алармистки непонятно как пак да влезе. То и управлението му беше непонятно за всички, освен евентуално за самия него, но това е друга работа. В момента е работа на служебната власт не бащински да го гази и чегърта, че то „службата“ им ще мине и замине с изборите, но трябва яка диря да се остави в CV-то на Румен Радев в полза на следващите му „работи“.

За сведение на алармиста-лингвист Кирил Петков обаче, аларма в българския я използваме и като „вдигам аларма“ – демек, „вдигам олелия“. То той я вдигна яко за 6-7 месеца, та сега сме целокупно в поза „Олеле!“. Понеже „Промяната“ се забърка, забърка и цялата си четворна коалиционна власт, във всичките синоними – на български, на тая „аларма“: тревога, смут, паника, суматоха, безредие и т.н.

И сега нищо друго не им остава на ПростоКиро и компания(та) му, освен да броят. Минимум до 121, максимум – пак до 121, то за повече голямо мечтаене трябва. Колкото и да са големи мечтите обаче, като начало се очертава да се преброи до едно или нааай-много – до две. Понеже предизборното коалиране на „промяната“ , по-сложното коалиране в сравнение със следизборното, и според политолози е възможно само с още един „другар“ – ДБ. Само дето не е единствено достатъчен страхът как поотделно ще влязат изобщо в парламента. Понеже все пак броенето е до 121 – друго не им върши работа. И други страхове има. Като например, ако се коалират предизборно дали ДБ няма да издуха, а и изсърба супата, да изяде попарата като „сподели“ изборно отговорността за всякаквите негативи от „политиките“ на ПП в доскорошната им уж обща власт. Понеже може пък този път да се окаже, на поредните избори, че избирателят вече не търси неразумни и небалансирани управляващи, които си имаха свой „разум“ и свои „баланси“, от които му избиха балансите на българина. По-просто казано, може пък този път избирателят да не се включи в играта „Броилка за хранилка“. Още по-просто речено: да не участва изборно-кулинарно в подготовката на пълненето чрез власт на всеки търбух, който я пожелае тая власт само и единствено с тази цел – нахранването.

И аларма! Броилките на Киро Броилката просто ги знае всяко дете. Ей ги на, в тях всичко си е казано, просто трябва да се четат и предизборно, и следизборно:

“Онче Бонче, счупено пиронче. Риба щука, махай се от тука”

“Корабите спряха, рибите измряха. Само един остана – чичо дебелана. Хвърли се в морето, спука си шкембето”

“Ала-бала-ница, счупена паница… наш калпазанчо ходи по полята, плаши той децата”

Също така:

“Aла-бала портокала кой изяде кашкавала”

“Давай газ за Бургас, ако нямаш газ, отивай си у вас!”

“Стига, мечо, мед си ял, че си пак надебелял. И кожухът ти от миналата есен вече ти е станал много тесен”

Но най-вече хем най-популярната, но в същото време с най-големи последици за всички, не само за броящите се около хранилката:

“Балонът се надува. Надувайте, момчета да стане на парчета. Бум!”

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ