БЪЛГАРИЯ
Днешния политически елит е назначен от ДС!
“Връзките със старата система на ДС не са конспиративна теория, а нещо много реално, което пречи на България и до днес”, казва журналистката Диана Иванова, която представя пред германска публика филми на бившата ДС.
Хорове, които в екстаз скандират името на Георги Димитров, но и разпити на дисиденти – около 4000 ленти, създадени от бившата ДС, по чудо са останали запазени до днес. “Защо тези филми не са били унищожени? Това е много голяма въпросителна, защото всъщност те не са били предназначени да ги гледаме днес”, казва журналистката и режисьорка Диана Иванова, която представя част от филмите на ДС и пред германска публика.
Откриването на тези ленти става случайно. Търсейки визуален материал за своя филм “Чуй”, посветен на историята на радио “Свободна Европа”, през 2012 Диана Иванова попада на 35-милиметрови ролки във филмовия архив в Банкя. Оказва се, че става дума за филми, произведени от МВР и Висшия сержантски институт “Г. Димитров”, където са се обучавали всички кадри на ДС. Част от откритите близо 4000 ленти са дигитализирани и обработени от Комисията по досиетата.
“Интересът към тези филми е огромен, включително и в Германия. Защото те показват много ясно системата на ДС, същността ѝ, те са много интересен документ за времето, при това не чужд преразказ, а непосредствено преживяване на една реалност, до която иначе няма как да се докоснеш”, казва журналистката, която би желала информациите да станат по-достъпни за всички. Сред откритите филми особено силно са я впечатлили разпитите с дисидента-поет Петър Манолов, които тя определя като “уникални по характер”.
“Можем да видим миналото по нов начин”
“От моите разговори с филмови историци и с хора, които изследват миналото в Чехия, Германия и Румъния, разбрах, че такива архивни записи другаде просто няма – това е един уникален документ за съпротивата – за способността на един човек да се държи по толкова достоен начин по време на разпит в ДС, знаейки, че е сниман, и знаейки, че този материал се записва, само за да бъде използван срещу него. Този материал впечатлява изключително силно и публиката – по време на всички прожекции, които съм правила”, казва Иванова. Според нея, записаните разпити с Петър Манолов са повод за гордост и достойнство, за това, че и в България е имало достойни българи. Може да са били малко, добавя тя, “но все пак имаме възможност да видим поне един от тях, а и да разберем колко малко знаем за тези хора”. “Каквато и чистка да е минала през тези архиви, все пак има следи, с помощта на които можем да видим това минало по нов начин – за едни то може да е повод за срам, за други – повод да осъзнаем и разберем защо толкова бавно вървим напред”, казва журналистката.
Тя е убедена, че противно на уверенията на някои политици, в днешна България има интерес към темата за досиетата на ДС и към връзките на хора от бившата ДС с политическия елит в България от по-ново време. В това се е убедила особено по време на протестите от 2013 срещу назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, преминали в протест срещу модела #КОЙ.
“Мисля, че има едно доста будно, ново поколение в България, те са вече дори няколко, които искат да разберат има ли ги тези връзки. И протестите, които започнаха преди няколко години срещу назначаването на Пеевски в ДАНС, показаха много ясно, че тези връзки със старата система на ДС изобщо не са някаква конспиративна теория, а са нещо много реално, което пречи на България и до днес. Защото именно тогава, покрай протестите около Пеевски, една млада публика дойде да гледа нашите филми и тогава стана ясно, че следователят на ДС, който разпитва Петър Манолов, е известен на хората и младите и журналисти. Това е Ангел Александров, който остава в НСС и след промените от 1989 – това е именно човекът, който помага за кариерата на Пеевски. Така че тези връзки бяха много ясни: хора, които са били в системата на ДС и след промените, вкл. и до ден-днешен, имат много солидно влияние върху случващото се в държавата. Дори само този единичен пример потвърди на практика, че всъщност има връзка с предишни структури и предишно управление – и че това, което се случва след 1989, не е нещо ново, което изведнъж започва и няма връзка с предишния режим”, казва Диана Иванова.
“Да се замислим откъде идваме”
Сравнявайки филмите на българската ДС с тези, правени от германската ЩАЗИ, Иванова регистрира и един любопитен факт. “Оказа се, че българските филми са направени, така да се каже, много професионално. В самата студия “Георги Димитров” в София са работили известни режисьори, актьори, звукооператори. Тоест да работиш и да се снимаш в такъв филм на филмовата академия в Симеоново не е било нещо срамно или нещо, което да се смята, че не бива да се прави, защото е ставало дума за хора от ДС. Вижда се, че това е бил един нормален начин да се припечелят средства. Това е интересен и недостатъчно анализиран факт, от който си личи, че участието в тази система е било някаква нормалност в България.”
Филмите на българската ДС са крайно интересен, но същевременно противоречив и недокрай изследван източник на информация, което, според организаторите на прожекцията им – форума “Лев Копелев” и Дружеството за Югоизточна Европа, има пряка връзка със закъснялото и непоследователно разкриване на досиетата на бившата ДС в България. Филмите предизвикват силни емоциални реакции и с визуалния си език позволяват да се направи нов прочит на част от българската история. Или както казва Диана Иванова: “Да се замислим над това кои сме и откъде идваме всички ние”.
БЪЛГАРИЯ
Радев изплаши Тръмп с ултиматума за визите
“Самолети си взимам но визи на Българи не давам.”
Радев даде ултиматум на американците, “или американски визи или си махнете самолетити”, Тръмп се уплаши и си взе самолетите.
Четири от американските военни самолети напуснаха летището в София.
Четири от самолетите-цистерни Boeing KC-135 Stratotanker ВВС на САЩ напуснаха летище „Васил Левски“ в София. Това показва информация в платформата за проследяване на полети Flightradar24.

Американските военни самолети имат разрешение да пребивават на летище „Васил Левски“ до 30 юни. Правителството удължи срока, за да могат съюзниците да препланират операциите си и да намерят друга локация.
Машините се състоят от стратегически цистерни Boeing KC-135 Stratotanker, както и транспортни Lockheed C-130 Hercules и Boeing C-17 Globemaster III. Мисията им е с невоенен характер и те подпомагат логистично операциите на съюзниците на НАТО в региона.
На територията на страната е разрешено пребиваването на до 500 души обслужващ персонал.
В края на май Министерския съвет удължи разрешението за пребиваването им, срещу искане за отпадане на визите за български граждани. „На миналото заседание на Министерския съвет обявих, че при разговор с президента на САЩ поисках отпадане на визите за българските граждани“, каза тогава премиерът Румен Радев.
Тоя обяви, че до момента няма положителен отговор, затова България не може да отговори положително на искането за дълъг престой на самолетите и цистерните на летище София.
БЪЛГАРИЯ
Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките
Икономист: Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките
Той предупреди, че големите търговци не са склонни да понесат удар по сериозните си надценки.
Големите търговски вериги са мобилизирани да попречат на подготвяните мерки срещу високите надценки и нелоялните практики по веригата на доставки. Това заяви пред БНР икономистът Димитър Чобанов, след като бюджетната комисия в Народното събрание прие глоби за монополисти с високи цени, разширяване на списъка с нелоялни търговски практики и създаване на електронен регистър за откриване на пазарни деформации.

Според него подобни действия могат да бъдат стъпка напред, но няма да решат сами проблема с цените. Основният въпрос остава къде точно се трупа поскъпването – при производството, при изкупуването или при крайната търговска надценка.
Веригите срещу натиска върху надценките
Чобанов постави най-острия акцент върху поведението на големите търговски вериги в публичния дебат. Според него проблемът е, че голяма част от обществената дискусия се оформя от представители и лобисти на големите търговци. Те, по думите му, са мобилизирани, за да спрат или отслабят мерките, които биха ограничили силата им върху пазара.
„В момента са мобилизирани по всякакъв начин да попречат на подобни мерки. Би могло да има и увеличаване на административната тежест, но проблемът е, че когато големите търговски вериги смятат, че тези доста сериозни надценки им се полагат и те са си ги калкулирали и в настоящия момент, и в бъдещите моменти, за тях това е един удар, който не са склонни да понесат. Ролята и на регулаторите, а и на законодателите, е да се опитат малко да регулират средата – да бъде по-близо до пазарните процеси, които се случват извън България“, заяви икономистът.
Така според Чобанов сблъсъкът вече не е само за конкретни глоби или регистри, а за това кой контролира разказа за цените. Ако веригите успеят да представят всяка намеса като административен натиск, мерките може да загубят политическа и обществена сила. Ако обаче държавата покаже ясно къде се формират надценките, натискът ще се прехвърли към реалните източници на поскъпването.
Прозрачността по веригата става ключов въпрос
Икономистът посочи, че новите правила могат да имат смисъл, ако направят веригата на доставки по-прозрачна. Според него трябва да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те идват от високи производствени разходи, или от ситуация, при която български продукти се изкупуват евтино, а след това стигат до потребителите по-скъпи от вносните заради голяма търговска надценка.
„Би могло да бъде някаква стъпка, но с това няма как да бъде изчерпана тази битка. Едно от важните неща е веригата на доставки да бъде по-прозрачна, да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те произтичат от високи производствени разходи, или част от българските продукти се изкупуват на по-ниска цена, но след това заради голямата търговска надценка стават по-скъпи за потребителите от вносните продукти и по този начин се накърняват и интересите на производителите, стига се и до по-малко производство в България в дългосрочен период“, каза Чобанов.
Този проблем има двойна цена. От една страна, потребителите плащат повече. От друга, българските производители могат да се окажат притиснати между ниски изкупни цени и скъпа крайна цена, която ги прави по-малко конкурентни пред купувача. В дългосрочен план това може да доведе до по-малко производство в страната и до още по-голяма зависимост от внос.

Мерките може да покажат усилие, но не и бърз резултат
Според Чобанов подготвяните мерки могат да имат политически и обществен ефект, защото ще покажат, че правителството реагира на напрежението около цените. Той обаче предупреди, че не бива да се очаква драматичен резултат само от глоби, нов списък с нелоялни практики и електронен регистър. Те могат да бъдат начало, но не и цялостно решение.
„Подобни мерки биха могли да привлекат внимание сред потребителите, да се види, че правителството полага някакви усилия, но от тях не би могло да има кой знае колко видим резултат“, отбеляза икономистът.
Затова той постави по-широкия акцент върху производството. По думите му правителството трябва да се концентрира върху увеличаването на производството, защото само така може да има по-силен вътрешен пазар, повече предлагане и по-добра позиция на българските производители спрямо големите търговци. Без това мерките срещу надценките може да останат частичен отговор на много по-дълбок проблем.
Бюджетът остава другият голям риск
Чобанов коментира и действията на правителството в публичните финанси. Според него засега се виждат добри намерения, но те не са подкрепени с цялостен пакет от мерки. Икономистът подчерта, че разходната част на бюджета е рекордна и това не е резултат само от едно управление, а от политики, водени от всички правителства от 2020 г. насам.
„Това, което виждаме досега от страна на правителството по отношение на публичните финанси, е добри намерения, но не са подплатени засега с цялостен пакет от мерки“, каза той.
По думите му и Европейската комисия вижда ясна траектория на бюджетни дефицити, което е основание за стартиране на процедура по прекомерен бюджетен дефицит. Чобанов смята, че трудно може да бъде приет реалистичен и изпълним бюджет, който едновременно да попадне в рамките на критерия за тази година. Това поставя допълнителен натиск върху правителството – едновременно да показва действия срещу цените и да управлява разходите в условия на ограничено фискално пространство.

По-големият въпрос е кой печели от сегашния модел
Така изказването на Чобанов поставя под съмнение не само поведението на отделни търговски вериги, а целия модел, по който цените стигат до потребителя. Подготвяните мерки срещу монополисти и нелоялни практики могат да дадат инструмент на държавата, но истинската им тежест ще зависи от това дали ще извадят на светло реалните надценки и слабите места във веригата на доставки.
За икономиста големият риск е мерките да останат на повърхността – видими за обществото, но с ограничен ефект върху цените и производството. Затова неговият акцент е двоен: държавата трябва да ограничи деформациите при търговските практики, но и да създаде условия за повече българско производство. Само така натискът върху потребителите може да бъде намален трайно, а производителите да не бъдат поставяни в зависимост от силата на големите вериги.
БЪЛГАРИЯ
Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”
Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”
Терористите от ЕК остро към София: Ограничете публичните разходи, свийте администрацията и отмяна на плоския данък!
ЕК прогнозира – държавният дълг може да достигне над 35% от БВП до 2027 година.

Европейската комисия отправи сериозно предупреждение към България за състоянието на публичните финанси и работата на държавната администрация. В най-новия си доклад Брюксел посочва, че страната е изправена пред риск от задълбочаване на бюджетния дефицит, растящ държавен дълг и неефективна администрация, ако не бъдат предприети спешни реформи.
Според оценката на Комисията бюджетният дефицит вече се увеличава – от 3% от брутния вътрешен продукт през 2024 година до 3.5% през 2025-а.

Очакванията са той да достигне над 4% през следващите две години.
За това Европейската комисия настоява България да ограничи ръста на публичните разходи и предупреждава, че страната може да бъде поставена под засилен европейски надзор заради прекомерен дефицит.
-
ВОЙНА2 months ago„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
КОНСПИРАЦИЯ3 months agoВтората по големина нефтена рафинерия в САЩ бе взривена в Тексас!
-
ИМОТИ3 months agoИмотният пазар в България влиза в плато: Брокери предупреждават за тежка икономическа криза
-
ВОЙНА3 months agoИран отхвърли примирие, засилва натиска срещу САЩ







