ИСТОРИЯ

Кой направи октомврийската “революция”?

Published

4 years ago

03/01/2023

Author

Цял век историците се чудят как така една малка група болшевики успява да вземе властта в Русия на 25 октомври (стар стил) 1917 г.

Всъщност, те не са я взели, а са им я дали. Ако трябва да се посочи конкретен организатор, това е генерал-лейтенант Николай Потапов, началник на разузнавателното управление на генералния щаб по онова време, а веднага след това – началник на генералния щаб при болшевиките.

Автор на “генералската версия” за революцията е писателят Олег Стрижак, но тя вече е възприета от влиятелни патриотични идеолози като Андрей Фурсов, Александър Дугин, Николай Стариков, Евгений Фьодоров и много други.

Защо генералите дават властта на болшевиките? Защото им е нужна пролетарска фасада. Болшевиките искат сепаративен мир с Германия, генералите искат същото. Целта им е обща.

Главната връзка на генералите с болшевиките е Йосиф Сталин – може би защото има най-малка вероятност да бъде чуждестранен агент, а може би е заради нещо друго, което го е свързвало с имперското военно разузнаване.

Другите вождове се завръщат от чужбина, а той – от ледения Турухански край, където МИ6 не може да проникне.

Ленин е бил посветен във военния заговор, но явно не е знаел всичко. На 24 октомври стар стил, когато превратът вече е започнал, той изпраща от своята тайна квартира паническа записка:
“Сега всичко виси на косъм… не трябва да се чака! Може да загубим всичко!” По-нататък: “Кой трябва да вземе властта? Това не е важно, нека я вземе Военно-революционният комитет или някакво друго учреждение… политическата цел ще се изясни след вземането на властта.”

Повод за паниката е отстраняването на военния министър генерал-майор Верховенски, който е една от главните фигури в заговора. Но Ленин явно не знае, че новият военен министър генерал Маниковски също е в заговора.

Това го знае само Сталин. В заговора участва и главнокомандващият на армиите от Северния фронт генерал-аншеф Владимир Черемисов. През септември 1917 г. той нарочно извежда от Петроград единствената опора на Временното правителство – Конния корпус на генерал Краснов, разделя го на няколко части в различни райони и така на практика го ликвидира. По-късно в мемоарите си генерал Краснов пише, че това било “планомерна подготовка за 25 октомври”.

На 25 октомври сутринта, когато метежът вече е в разгара си, Керенски взема автомобила на американския посланик и бяга за помощ именно при генерал Черемисов. Той му дава 690 казаци начело с Краснов, но в същото време изпраща помощ на болшевиките 10 000 латвийски стрелци, които изобщо не знаят руски и са готови да убиват когото им се нареди. Казаците на Краснов скоро се разбягват.

Нито един от командващите на фронтове не помага на Керенски. Всички са в заговора. Пълно разложение.

Разложението на руската власт започва още преди абдикацията на последния император Николай Втори на 3 март 1917 г. То е резултат не от един, а от 4 заговора срещу държавността – монархически, генералски, на английското разузнаване и на масоните.

Една след друга тези групи от заговорници вземат властта само за да задълбочат хаоса в държавата. Първи се провалят великите князе, общо 15 на брой. Те сами слагат край на монархията. Властта се взема от Временно правителство начело с княз Георгий Лвов, което трябва да направи избори за учредително събрание до 1-2 месеца. Така и не го прави.

В същия момент се учредява Петроградският съвет на работническите и войнишките депутати, който също издава декрети.

Започва с прословутата “Заповед №1”, с която дава право на войниците да създават комитети и да бламират офицерите.

Може да се каже, че от този момент империята вече няма армия. По-късно, вече в изгнание, знаменитият бял генерал Деникин заявява на Керенски: “Не болшевиките разложиха армията, а вие, вашето правителство!”

Армия няма, но британският посланик нарежда нови и нови офанзиви. На 18 юли Керенски, който в това време вече е премиер и военен министър, започва голямо настъпление на Западния фронт. Войниците отказват да воюват и офанзивата катастрофира. В много части разстрелват офицерите, над 2 милиона дезертират, в тила фабриките се затварят, народът се бунтува. Офицерството вече е убедено, че за спасението на Русия е нужен сепаративен мир.

Керенски обаче е виден масон и слуша само посланиците. По указания на британския той назначава за главнокомандващ знаменития генерал Лавър Корнилов, също масон. Корнилов веднага тръгва да превзема Петроград и да става диктатор. С него е голяма група британски офицери, седнали в бронирани автомобили. Но генералите от октомврийския заговор провалят метежа, като пръскат ешелоните в глухи линии и изтеглят локомотивите.

След провала на метежа Корнилов и 20 негови генерали са арестувани. Остават само заговорниците. В началото на септември те вече имат готов план – военен преврат и незабавен сепаративен мир. Разпуска се цялата разложена армия и по западната граница се разполага “завеса” от 300 000 верни бойци,от които половината офицери. Зад нея започва изграждането на нова, оздравена армия.

Но за да скрият своето авторство, генералите решават да направят преврата в деня, в който започва вторият конгрес на Съветите. Вземат властта, предават я на Съветите, а те обявяват мир и съставят ляво правителство.
Конгресът е насрочен за 25 октомври. На 21 октомври ЦК на болшевиките прави тайно съвещание и определя “практически център” за ръководството на преврата с участието на Сталин, Дзержински и Урицки. Троцки не знае, защото е американски шпионин.

Генералите са сериозни хора и подготвят събитието подробно и методично. Специални групи поемат контрола над пощите, телеграфните и телефонни станции, гарите. Те подслушват разговори, спират неудобните за преврата телеграми, пренасочват влакове.

Знаменития крайцер “Аврора” изобщо не дава залп за щурма на Зимния дворец, а чака да спаси заговорниците, ако превратът се провали. Техният щаб е в една канцелария на Военното разузнаване на брега на Нева.

А как е превзет Зимният дворец, където министрите от временното правителство чакат Керенски да се върне с войска? Малка група диверсанти от военното разузнаване и специално обучени болшевики под командването на Дзержински се промъква в двореца през мазето, изключва електричеството, разоръжава 700 офицери и юнкери и ги пуска да си ходят.

Някъде към 1 часа през нощта на 26 октомври един малък отряд под ръководството на комисаря Чудновски влиза, за да отведе арестуваните министри в Петропавловската крепост. И чак на сутринта, когато дворецът е съвсем празен, красногвардейците го шурмуват, за да разграбят каквото има.

Самите “красногвардейци” на този етап са частни охранители, наети с германски пари. Поради липсата на по-добър материал те са били предимно дребни бандити и дезертьори. Но в горите край Петроград Феликс Дзержински подготвя друга военна част с помощта на инструктори от военното разузнаване. В деня на преврата те завземат държавнит учреждения.

След месец от тези кадри се създава страховитата ВЧК (Всеросийская черезвичайная комиссия по борбе с контрареволюцией и саботажем), първообраз на КГБ. И първата й работа е да подгони бандитите, т. е. същите “червеногвардейци”, които превземат Зимния дворец.

На сутринта на 26 октомври в Смолни, където междувременно продължава Конгресът на съветите, се прочита телеграма, че превратът е извършен. Болшевиките са в малцинство но есерите и меншевиките напускат в знак на протест. В резултат болшевиките съставят свое правителство и обявят знаменития “Декрет за мира”. По-късно Керенски пише: “Ако бяхме сключили мир, щяхме и днес да управляваме в Москва”. Но не го сключва, защото изпълнява чужда воля.

Това е „генералската версия” за Октомврийската революция. Не случайно след нея в Червената армия служат поне 100 хиляди генерали и офицери от царската армия. Те командват фронтове, армии, бригади. Без тях болшевиките не биха победили в Гражданската война.

На 23 февруари 1918 г. група генерали се среща с Ленин и настоява заводите и фабриките незабавно да бъдат национализирани, за да се въведе ред в производството на оръжие. Може да се каже, че така започва “военният комунизъм”. Или това е бил единствения начин да се спаси Русия от пълен разпад.
☆
Почитателите на хазаро-британския Коминтерн, първо да изучат историята и между другото да запомнят, че успешен преврат не се прави от аматьори!

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Related Topics:featured trending война история

Up Next

Макар да имаха малко, даваха много, защото знаеха цената на нещата

Don't Miss

По повод поредния развихрил се спор дали думата “славянин” идва от гръцката дума за роб ” склавос”, не, идва от “слово”

ИСТОРИЯ

Живеехме много добре, и далеч по-спокойно

Published

2 months ago

16/09/2026

Author

Живеехме много добре, и далеч по-спокойно и хората бяха по-сигурни в утрешния ден. Нямаше изобилие от стоки, но пък сега никой пенсионер не може да си ги позволи.

Имаше отлични лекари, на които да разчиташ, които да не ти искат рушвети и не заминаваха на работа в чужбина. Нямаше пациенти, които бият лекарите.

С една заплата, макар и минимална, можеше да си платиш цялата месечна сметка за парно, ток, вода, че и да ти останат пари да ядеш. С една пенсия възрастните си покриваха всички режийни, хранеха се пълноценно, че даже някой лев и на внучето даваха. Почти всички граждани можеха да си позволят двуседмична почивка на море.

Престъпността клонеше към нулата. Наркотиците практически не съществуваха. Учениците залягаха над уроците, а не ходеха да се разхождат с бира в ръка из парка и да пушат съмнителни субстанции.

Убийствата, насилието сред деца и възрастни, агресията бяха рядко срещано явление. Хората имаха добро възпитание, правеха място в тролейбуса на дама или възрастен човек.

Всички бяха грамотни. Малцинствата работеха и по селата нямаше системни набези като сега.

По селата кипеше живот и земеделието бе във възход.

Семейството беше ценност, а не бреме, което да пречи на кариерата ти. Учениците посещаваха кръжоци, развиваха уменията си в ТНТМ.
Изхвърляхме си боклука в кофата за боклук, а не през прозореца.

Помагахме на човек в беда. Ядяхме качествена храна, истинско мляко, сирене и месо, а не продукти, пълни с всякакви Е-та. Не живеехме с постоянни кредити и под нечовешки стрес. Нямаше бездомници и възрастни, които ровят в контейнерите за боклук. Нямаше улични кучета. Имаше прекрасни стойностни български филми и гениални актьори, любимци на публиката.

Културата и образованието на населението бяха издигнати в култ.

Споделено..
Ивайло Славчев.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ИСТОРИЯ

👑 Как разбраха, че това е цар Самуил? Счупена ръка, златни нишки и една гробница на 1000 години 🏺

Published

2 months ago

09/09/2026

Author

👑 Как разбраха, че това е цар Самуил? Счупена ръка, златни нишки и една гробница на 1000 години 🏺

Близо хиляда години един мъж лежи погребан в руините на огромна базилика върху малък остров в Преспанското езеро.
ㅤ
Няма надпис с името му. Няма корона, която да сложи край на съмненията. Когато гробът е отворен, самоличността на покойника тепърва трябва да бъде разкрита.
ㅤ
Десетилетия по-късно костите от този гроб се смятат за тленните останки на българския цар Самуил. На 3 октомври 2026 г. Гърция ще ги предаде официално на България, а след държавната церемония в София те ще бъдат пренесени в храма „Света София“.
ㅤ
Но тук остава един далеч по-любопитен въпрос.
ㅤ
Как изобщо учените разбират, че човекът в този гроб е Самуил?
ㅤ
ВСИЧКО ЗАПОЧВА НА МАЛЪК ОСТРОВ
ㅤ
В средата на 60-те години гръцкият архитект и археолог проф. Николаос Муцопулос започва да проучва остров Свети Ахил в Малкото Преспанско езеро. Там се намират руините на внушителна средновековна базилика.
ㅤ
Мястото вече насочва вниманието към Самуил. Храмът „Св. Ахил“ е свързан с владетеля и с пренасянето на мощите на свети Ахилий в Преспа. Районът е сред важните центрове на държавата му в края на X и началото на XI век.
ㅤ
При разкопките в южната част на базиликата са открити четири погребения. Едното се отличава от останалите.
ㅤ
В него е положен възрастен мъж.
ㅤ
И очевидно не е бил случаен човек.
ㅤ
ПОГРЕБАНИЯТЕ БИЛ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗНАТЕН ЧОВЕК
ㅤ
Гробът се намира в специално оформена аркирана ниша. Около скелета са открити останки от изключително скъпа тъкан със златни нишки и части от фино изработена плетена ризница. Положението на гроба и богатството на погребението говорят за човек с много висок обществен статут.
ㅤ
Но това все още не означава, че човекът е Самуил.
ㅤ
Всъщност има една подробност, която често изчезва от популярните разкази за откритието.
ㅤ
Муцопулос не обявява веднага намерения скелет за останките на българския цар.
ㅤ
В ранните си публикации археологът описва погребението и находките, без окончателно да идентифицира мъжа като Самуил.

Едва по-късно натрупаните археологически, исторически и антропологични следи го отвеждат до тази теза. През 1984 г. той публикува специалното изследване „Гробът на цар Самуил в базиликата Свети Ахил в Преспа“.
ㅤ
Една от най-интересните следи се намира върху самия скелет.
ㅤ
ЛЯВАТА РЪКА Е БИЛА ТЕЖКО СЧУПЕНА
ㅤ
Антропологичното изследване показва, че погребаният е възрастен мъж с нисък ръст. Според публикуваните данни той е бил висок приблизително 1,55–1,60 метра и е починал около 70-годишна възраст.
ㅤ
Лявата му ръка носи следи от тежка стара травма.
ㅤ
Костите са били счупени и са зараснали неправилно. Научна публикация на български антрополози описва фрактура на лявата предмишница и изменения, свързани с травмата. Има данни и за увреждане в областта на челюстта.
ㅤ
Точно тук археологията започва да се среща с биографията.
ㅤ
Самуил действително преживява тежко военно поражение при река Сперхей в края на X век.

Затова Муцопулос и други изследователи свързват старата травма върху скелета с раняване, което владетелят би могъл да е получил тогава. Българско антропологично изследване посочва съвпадението като един от аргументите в подкрепа на идентификацията.
ㅤ
Счупената кост обаче сама по себе си не може да носи име.
Хиляди средновековни мъже са получавали подобни травми.
ㅤ
Силата на хипотезата идва от събирането на няколко следи на едно място.
ㅤ
МЯСТОТО, ВЪЗРАСТТА, БОГАТИЯТ ГРОБ И ТРАВМИТЕ ЗАПОЧВАТ ДА СОЧАТ КЪМ ЕДИН ЧОВЕК
ㅤ
Пред археолозите постепенно се оформя необичайно съчетание.
ㅤ
Погребаният е възрастен мъж с много висок статут. Положен е в монументален гроб в базилика, непосредствено свързана със Самуил и неговата династия. Погребан е със скъпа златотъкана материя и части от ризница. По тялото има стара тежка травма, която може да бъде съпоставена с известни събития от живота на владетеля.

Така идентификацията не зависи от един „магически“ предмет, открит до костите.
ㅤ
Тя прилича повече на историческо разследване, при което различни улики започват да се пресичат.
ㅤ
И все пак тук трябва да се направи важно уточнение.
ㅤ
МОЖЕМ ЛИ ДА БЪДЕМ АБСОЛЮТНО СИГУРНИ, ЧЕ ТОВА Е САМУИЛ?
ㅤ
Не в смисъла, в който днес бихме установили самоличност чрез надпис с име или категорично генетично сравнение.
ㅤ
Учените стигат до извода, че това са останките на Самуил, като събират няколко улики – мястото на гроба, начина на погребението, състоянието на костите и сведенията от историческите извори.

Академични изследвания определят като основни аргументи високия социален статус, датировката и старата фрактура на ръката.
ㅤ
Затова по-прецизното историческо формулиране е „останките, идентифицирани като тези на цар Самуил“.
ㅤ
Любопитното е, че около предполагаемия гроб на Самуил са намерени и други погребения, свързвани с неговата династия. При тях обаче идентификацията е още по-несигурна и до голяма степен се основава на мястото и близостта между гробовете.
ㅤ
КАК Е ИЗГЛЕЖДАЛ САМУИЛ В ПОСЛЕДНИТЕ СИ ГОДИНИ?
ㅤ
Ако идентификацията на Муцопулос е правилна, костите ни разказват нещо, което хрониките трудно могат да покажат.
ㅤ
Самуил в края на живота си не е бронзовият владетел от паметниците.
ㅤ
Пред нас стои възрастен за Средновековието човек, преживял десетилетия войни. Лявата му ръка е била тежко увредена. Фрактурата е зараснала лошо. Изследователите описват и увреждане на челюстта, което вероятно е причинявало затруднения при хранене.
ㅤ
И въпреки това този човек продължава да управлява и воюва.
ㅤ
Самуил умира през октомври 1014 г., малко след поражението при Ключ.

Византийският хронист Йоан Скилица разказва, че гледката на ослепените български пленници предизвикала тежък пристъп у владетеля и два дни по-късно той починал.
ㅤ
Тялото му остава в Преспа.
Там минават векове.
ㅤ
Базиликата „Св. Ахил“ постепенно се превръща в руини, а гробът остава скрит до разкопките през 1969 г. Едва тогава започва дългият път към установяването на самоличността на погребания в него мъж.
ㅤ
На 3 октомври останките, смятани за тези на цар Самуил, ще бъдат пренесени от Солун в София.

Повече от половин век след откриването на гроба и повече от хилядолетие след смъртта на Самуил археологическата загадка от малкия остров Свети Ахил отново се превръща в част от живата история.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ