БЪЛГАРИЯ
Скандалът се разраства! Шефът на НЗОК в писмо до парламента: 32 държави са подали искове срещу България за 271 милиона лева!
Скандалът със Здравната каса набира скорост и е на път да взриви здравно-осигурителната система на България.
Оказва се, че 32 държави са подали искове срещу България за общо 271 200 457 лева, които държавата ни дължи за лечението на
български граждани.
От тях 207 273 037 от тях трябва да бъдат изплатени до 31 декември 2018 г.
Това става ясно от писмото на шефа на НЗОК проф. д-р Камен Плочев, адресирано до парламентарната шефка Цвета Караянчева и до всички председатели на парламентарни групи, с което той иска актуализация на бюджета на касата в размер на 140 000 000 само за тази година, тъй като сроковете за плащане изтичат нна 1 януари 2019 г.
Документът е с дата 9 февруари 2018 година.
В писмото си проф. Плочев заявява, че касата не разполага с тези средства, а те лавинообразно нарастват с изтичане на сроковете, а към тях се добавят и лихви заради просрочието и се създават условия за започване на наказателна процедура срещу България.
Исковете се отнасят до заплатени авансово от чуждите осигурителни институции разходи за медицински услуги за български осигурени лица, на които НЗОК и МЗ са издали документи за ползване на обезщетения в натура в други държавни-членки на ЕС.
В писмото на шефа на НЗОК се твърди още, че българските граждани трайно ще бъдат лишавани от възможност да се лекуват в чужбина:
Обезспокоителен е фактът, че в НЗОК вече постъпват сигнали от здравноосигурени в НЗОК лица, на които са издадени разрешения
за планово лечение извън Бъългария, но им е отказано предоставяне на планови обезщетения срещу формуляр S2, издаден от НЗОК или МЗ (а тези пациенти са принуждавани да заплащат в брой необходимото им лечение в чужди клиники).
Налице е опасността чуждите лечебни заведения да започнат трайно да отказват лечение на български пациенти, независимо от европейския документ/формуляр, който те им предоставят – заради задължения на НЗОК към чуждите здравни каси.
Според документа, пратен от НЗОК на депутатите,
България дължи най-много пари – 128 138 188 лв. на Германия, 93 043 300 от които трябва да плати до края на тази година.
На второ място е Франция, на която дължим 28 640 924 лв., а 28 878 631 лв. от тях трябва да платим до края на 2018 г.
Трета е Испания, на която дължим 23 142 988 лв., 21 020 974 от които също трябва да платим до края на годината.
Така в низходящ ред държавите, които ще престанат да приемат българи за лечение са още Австрия, Белгия, Италия, Гърция, Холандия, Швейцария, Кипър, Чехия, Люксембург, Унгария, Полша, Норвегия, Дания, Финландия, Хърватска, Португалия, Словакия, Ирландия,
Малта, Словения, Сърбия, Румъния, Исландия, Латвия, Македония, Литва и Естония.
Държавите – членки разполагат с 18-месечен срок от получаване на исковете, за да възстановят разходите към осигурителните институции /органи за ръзка/ на другите държави – членки за предоставено и авансово заплатено от тях лечение на чужди здравноосигурени лица в лечебните заведения на тяхната територия. След тази дата започват да се начисляват лихви за просрочие и се създават условия за започване на наказателни процедури скъм съответната държава-длъжник.
Депутатът от БСП Славчо Велков, който разгласи новината, че проф. Плочев е заплашван от високопоставен политик, ако не напусне доброволно поста си на шеф на НЗОК, да не си намери място в България, категорично отказа да съобщи името на въпросния човек.
И заяви, че ще уведоми за това премиера Бойко Борисов, след като днес се завърне от чужбина. Той е сигурен, че разправата с Плочев не случайно става в негово отсъствие и министър-председателят не е бил информиран за това. Велков добави, че здравният министър Кирил Ананиев няма никакво право да иска оставката му, тъй като Плочев е избран от парламента.
Скандалът гръмва само два месеца след като бюджетът на НЗОК за 2018 г. бе гласуван от парламента. Именно това предизвика недоумението на премиера Бойко Борисов и здравния министър Кирил Ананиев.
Те са изненадани, че парите не са поискани навреме, а освен това, че проф. Плочев не ги е уведомил, а директно е писал на парламента, който не разпределя пари и не е изпълнителна власт. Документът е подписан от шефа на касата, както заяви от парламентарната трибуна и министър Ананиев.
Здравният шеф се възмути, че Плочев първо е отрекъл, че е подписал писмото, а после му е казал, че не бил знаел, че го е подписал, тъй като парафирал ежедневно десетки документи. Това станало в отговор на питане на Ананиев защо не е отнесъл проблема до него и
правителството, за да вземат адекватно решение. Именно затова здравният министър поиска и оставката на проф. Плочев, тъй като смята поведението му за некоректно.
БЪЛГАРИЯ
Радев изплаши Тръмп с ултиматума за визите
“Самолети си взимам но визи на Българи не давам.”
Радев даде ултиматум на американците, “или американски визи или си махнете самолетити”, Тръмп се уплаши и си взе самолетите.
Четири от американските военни самолети напуснаха летището в София.
Четири от самолетите-цистерни Boeing KC-135 Stratotanker ВВС на САЩ напуснаха летище „Васил Левски“ в София. Това показва информация в платформата за проследяване на полети Flightradar24.

Американските военни самолети имат разрешение да пребивават на летище „Васил Левски“ до 30 юни. Правителството удължи срока, за да могат съюзниците да препланират операциите си и да намерят друга локация.
Машините се състоят от стратегически цистерни Boeing KC-135 Stratotanker, както и транспортни Lockheed C-130 Hercules и Boeing C-17 Globemaster III. Мисията им е с невоенен характер и те подпомагат логистично операциите на съюзниците на НАТО в региона.
На територията на страната е разрешено пребиваването на до 500 души обслужващ персонал.
В края на май Министерския съвет удължи разрешението за пребиваването им, срещу искане за отпадане на визите за български граждани. „На миналото заседание на Министерския съвет обявих, че при разговор с президента на САЩ поисках отпадане на визите за българските граждани“, каза тогава премиерът Румен Радев.
Тоя обяви, че до момента няма положителен отговор, затова България не може да отговори положително на искането за дълъг престой на самолетите и цистерните на летище София.
БЪЛГАРИЯ
Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките
Икономист: Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките
Той предупреди, че големите търговци не са склонни да понесат удар по сериозните си надценки.
Големите търговски вериги са мобилизирани да попречат на подготвяните мерки срещу високите надценки и нелоялните практики по веригата на доставки. Това заяви пред БНР икономистът Димитър Чобанов, след като бюджетната комисия в Народното събрание прие глоби за монополисти с високи цени, разширяване на списъка с нелоялни търговски практики и създаване на електронен регистър за откриване на пазарни деформации.

Според него подобни действия могат да бъдат стъпка напред, но няма да решат сами проблема с цените. Основният въпрос остава къде точно се трупа поскъпването – при производството, при изкупуването или при крайната търговска надценка.
Веригите срещу натиска върху надценките
Чобанов постави най-острия акцент върху поведението на големите търговски вериги в публичния дебат. Според него проблемът е, че голяма част от обществената дискусия се оформя от представители и лобисти на големите търговци. Те, по думите му, са мобилизирани, за да спрат или отслабят мерките, които биха ограничили силата им върху пазара.
„В момента са мобилизирани по всякакъв начин да попречат на подобни мерки. Би могло да има и увеличаване на административната тежест, но проблемът е, че когато големите търговски вериги смятат, че тези доста сериозни надценки им се полагат и те са си ги калкулирали и в настоящия момент, и в бъдещите моменти, за тях това е един удар, който не са склонни да понесат. Ролята и на регулаторите, а и на законодателите, е да се опитат малко да регулират средата – да бъде по-близо до пазарните процеси, които се случват извън България“, заяви икономистът.
Така според Чобанов сблъсъкът вече не е само за конкретни глоби или регистри, а за това кой контролира разказа за цените. Ако веригите успеят да представят всяка намеса като административен натиск, мерките може да загубят политическа и обществена сила. Ако обаче държавата покаже ясно къде се формират надценките, натискът ще се прехвърли към реалните източници на поскъпването.
Прозрачността по веригата става ключов въпрос
Икономистът посочи, че новите правила могат да имат смисъл, ако направят веригата на доставки по-прозрачна. Според него трябва да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те идват от високи производствени разходи, или от ситуация, при която български продукти се изкупуват евтино, а след това стигат до потребителите по-скъпи от вносните заради голяма търговска надценка.
„Би могло да бъде някаква стъпка, но с това няма как да бъде изчерпана тази битка. Едно от важните неща е веригата на доставки да бъде по-прозрачна, да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те произтичат от високи производствени разходи, или част от българските продукти се изкупуват на по-ниска цена, но след това заради голямата търговска надценка стават по-скъпи за потребителите от вносните продукти и по този начин се накърняват и интересите на производителите, стига се и до по-малко производство в България в дългосрочен период“, каза Чобанов.
Този проблем има двойна цена. От една страна, потребителите плащат повече. От друга, българските производители могат да се окажат притиснати между ниски изкупни цени и скъпа крайна цена, която ги прави по-малко конкурентни пред купувача. В дългосрочен план това може да доведе до по-малко производство в страната и до още по-голяма зависимост от внос.

Мерките може да покажат усилие, но не и бърз резултат
Според Чобанов подготвяните мерки могат да имат политически и обществен ефект, защото ще покажат, че правителството реагира на напрежението около цените. Той обаче предупреди, че не бива да се очаква драматичен резултат само от глоби, нов списък с нелоялни практики и електронен регистър. Те могат да бъдат начало, но не и цялостно решение.
„Подобни мерки биха могли да привлекат внимание сред потребителите, да се види, че правителството полага някакви усилия, но от тях не би могло да има кой знае колко видим резултат“, отбеляза икономистът.
Затова той постави по-широкия акцент върху производството. По думите му правителството трябва да се концентрира върху увеличаването на производството, защото само така може да има по-силен вътрешен пазар, повече предлагане и по-добра позиция на българските производители спрямо големите търговци. Без това мерките срещу надценките може да останат частичен отговор на много по-дълбок проблем.
Бюджетът остава другият голям риск
Чобанов коментира и действията на правителството в публичните финанси. Според него засега се виждат добри намерения, но те не са подкрепени с цялостен пакет от мерки. Икономистът подчерта, че разходната част на бюджета е рекордна и това не е резултат само от едно управление, а от политики, водени от всички правителства от 2020 г. насам.
„Това, което виждаме досега от страна на правителството по отношение на публичните финанси, е добри намерения, но не са подплатени засега с цялостен пакет от мерки“, каза той.
По думите му и Европейската комисия вижда ясна траектория на бюджетни дефицити, което е основание за стартиране на процедура по прекомерен бюджетен дефицит. Чобанов смята, че трудно може да бъде приет реалистичен и изпълним бюджет, който едновременно да попадне в рамките на критерия за тази година. Това поставя допълнителен натиск върху правителството – едновременно да показва действия срещу цените и да управлява разходите в условия на ограничено фискално пространство.

По-големият въпрос е кой печели от сегашния модел
Така изказването на Чобанов поставя под съмнение не само поведението на отделни търговски вериги, а целия модел, по който цените стигат до потребителя. Подготвяните мерки срещу монополисти и нелоялни практики могат да дадат инструмент на държавата, но истинската им тежест ще зависи от това дали ще извадят на светло реалните надценки и слабите места във веригата на доставки.
За икономиста големият риск е мерките да останат на повърхността – видими за обществото, но с ограничен ефект върху цените и производството. Затова неговият акцент е двоен: държавата трябва да ограничи деформациите при търговските практики, но и да създаде условия за повече българско производство. Само така натискът върху потребителите може да бъде намален трайно, а производителите да не бъдат поставяни в зависимост от силата на големите вериги.
БЪЛГАРИЯ
Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”
Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”
Терористите от ЕК остро към София: Ограничете публичните разходи, свийте администрацията и отмяна на плоския данък!
ЕК прогнозира – държавният дълг може да достигне над 35% от БВП до 2027 година.

Европейската комисия отправи сериозно предупреждение към България за състоянието на публичните финанси и работата на държавната администрация. В най-новия си доклад Брюксел посочва, че страната е изправена пред риск от задълбочаване на бюджетния дефицит, растящ държавен дълг и неефективна администрация, ако не бъдат предприети спешни реформи.
Според оценката на Комисията бюджетният дефицит вече се увеличава – от 3% от брутния вътрешен продукт през 2024 година до 3.5% през 2025-а.

Очакванията са той да достигне над 4% през следващите две години.
За това Европейската комисия настоява България да ограничи ръста на публичните разходи и предупреждава, че страната може да бъде поставена под засилен европейски надзор заради прекомерен дефицит.
-
ВОЙНА2 months ago„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
КОНСПИРАЦИЯ3 months agoВтората по големина нефтена рафинерия в САЩ бе взривена в Тексас!
-
ИМОТИ3 months agoИмотният пазар в България влиза в плато: Брокери предупреждават за тежка икономическа криза
-
ВОЙНА3 months agoИран отхвърли примирие, засилва натиска срещу САЩ







