АНАЛИЗИ
Войната за петрола!
Щетите от продължаващата вече седма година война в Сирия се оценяват на 226 млрд. долара. Това гласи доклад от Световната банка, публикуван в средата на 2017 г. Загубени са малко над 530 хиляди работни места, а бежанската вълна надхвърли 5 милиона души.
Преди да говорим за каквото и да е икономическо възстановяване, трябва да посочим какви са структурните особености на сирийската икономика. Добивната промишленост винаги е била гръбнак на националните икономики в този регион на света. Причината за това е проста – Близкият изток е богат на петролни и газови залежи. Сирия не прави изключение. Въпреки че страната не е голям износител на петрол, „черното злато” играе важна роля за ресурсното осигуряване на вътрешната икономика. През 2010 г. петролната индустрия на страната е генерирала 25% от приходите в държавния бюджет – една четвърт от икономиката се крепи на добивния отрасъл. За същата година Сирия е произвеждала 385 хил. барела суров петрол дневно (около 0,6% от световния добив), а добивът на природен газ е възлизал на 5,3 млрд. куб. метра. В този смисъл сирийските запаси може би не са от значение за световните енергийни пазари, но са от изключителна важност за вътрешната икономика на страната.
Къде се намират големите енергийни находища?
Големите петролни залежи се намират предимно в източната част на страната. Най-голямото петролно находище е „Ал-Омар”, което е разположено на изток от град Дейр Ез-Зор. След разгрома на ИДИЛ през 2017 г., това находище, както и прилежащата му инфраструктура, попаднаха под контрола на Сирийските демократични сили (кюрдско-арабски съюз, познат още с абревиатурата SDF, бел.авт.).
Другите по-големи нефтени полета са в крайната североизточна част на страната, в близост до град Маликия. Те също са под юрисдикцията на сирийските кюрди. Съществуват и по-малки находища, ситуирани в Централна Сирия, южно от град Ракка.
Петролните кладенци и съпътстващата ги инфраструктура като тръбопроводи, помпени станции и преработвателни заводи са обекти от стратегическо значение, а значимостта им е съпоставима с тази на военните бази и други ключови обекти от подобен тип. Терористичната групировка „Ислямска държава” оцеляваше години наред именно благодарение на факта, че контролираше почти всички енергийни находища в Сирия. Това позволи на групировката да генерира огромни приходи от нелегалната продажба на петрол и газ.
За разлика от относително не толкова големите петролни запаси, Сирия е държава, богата на природен газ. Големите газови находища са локализирани най-вече в централната част на страната – едната група от тях са позиционирани южно от Ракка, а другата – около Палмира. Тръбите също са основен елемент от енергийната инфраструктура на страната. „Арабският газопровод”, построен през 2003 г., доставя природен газ от Египет за Йордания, Ливан и Сирия. Дължината му е 1200 км., а максималният обем на доставките – 10,3 млрд. кубически метра. Заради терористичните атаки по участъците в Египет и Сирия, газопроводът не работи с пълния си капацитет.
Друг голям неработещ тръбопровод е „Киркук-Банияс”. Той е построен през далечната 1952 г. и транспортира суров петрол от иракския град Киркук до сирийския пристанищен град Банияс. Дължината на тръбата е 800 км., а капацитетът ѝ е сравнително малък – 300 000 барела дневно. От 2003 г. насам петролопроводът не работи заради разрушенията по иракския участък. Помпените станции и трасето в Сирия обаче се използват като хъбове за вътрешните находища в страната. Такъв е случаят с помпените станции Т2, Т3 и Т4, които обработват и транспортират доставки от Дейр Ез-Зор към пристанищните градове на Средиземно море.
Каква е държавната политика в добивния сектор?
Държавата участва директно в управлението на всички регионални петролни компании, чрез своя собствен холдинг – „Сирийска петролна компания” (СПК). СПК притежава 50% от акциите не само във сирийските, но и в компаниите с международно участие. Такъв е и случаят с най-големия чуждестранен консорциум, опериращ на територията на Сирия – Ал-Фурат. Там, освен 50% дял на СПК, останалите 50% се разпределят между „Shell”, „Китайската национална петролна компания” и „Индийската корпорация за петрол и природен газ”. Трябва да се отбележи, че Сирийската петролна компания е обект на санкции от страна на западните страни още от лятото на 2011 г.
След идването на президента Башар Асад на власт през 2000 г., в Сирия започва мащабна икономическа и социална реорганизация. В икономиката акцентът пада върху отварянето на Сирия както за западните, така и за фирмите на изток, притежаващи солиден „ноу-хау” в енергийния отрасъл.
Свидетелство за доброто партньорство между Сирия и западните държави е договорът подписан през 2008 г. между френската „Тотал” и „Сирийската петролна компания” за разширяване капацитета на петролните и газови находища в Дейр Ез-Зор. Инвестиционните намерения на „Тотал” не се свеждат само до увеличаване на добива – планирано е строителство на нови фабрики и оптимизация на целия производствен процес. Всъщност френското присъствие в Сирия на полето на енергетиката не е новост, дяловото участие на „Тотал” в петролната компания „Дейр Ез-Зор” датира още от 1988 г. За съжаление, в началото на декември 2011 г., само няколко месеца след избухването на размириците, „Тотал” се изтегли от Сирия.
Има ли надежда за възстановяване на сирийските енергийни находища?
В началото на 2017 г. сериозна част от петролните и газови залежи на страната се намираха под контрола на ИДИЛ. Това създаваше огромни проблеми за и без това страдащата сирийска икономика. Рискът за газовите доставки беше постоянен, тръбопроводната инфраструктура беше обект на постоянни атаки, а немалко бяха и случаите, в които терористичните групировки съзнателно унищожаваха газоразпределителни станции и преработващи фабрики. В тези условия Сирия нямаше как да обезпечи енергийната сигурност на своите граждани, а перспективите за по-мащабно икономическо възстановяване и индустриален подем граничеха с абсурда.
При такива условия, сирийската армия, подпомогната от своите съюзници, проведе успешни офанзиви в централната и източна част на страната. Освен че тези операции освободиха стратегически важни градове като Палмира, Дейр Ез-Зор и Абу Камал, върнаха под правителствен контрол и значителна част от енергийните находища. Година по-късно, предпоставките за икономически растеж в страната са налице, тъй като доставките на природен газ са подсигурени. Даден е ход на реконструкцията на разрушената инфраструктура край газовите находища в „Хаян”, „Джазал” и „Джихар”, като някои от производствата вече достигат оптималния си предвоенен капацитет.
Плановете за цялостно икономическо възстановяване минават през задължителната реконструкция на стратегическите енергийни обекти на територията на Сирия. Това, естествено, не е по силите на сирийската държава, която към момента изпитва огромни финансови проблеми, с оглед на продължаващите бойни действия. Тук на помощ могат да се притекат основните съюзници на Сирия – Русия, Иран и Китай.
Икономическото сътрудничество между гореизброените държави и Дамаск не датира от вчера. Русия е традиционен партньор на Сирия още от времето на СССР. В началото на XXI век руската компания „Стройтрансгаз” участваше в ключови енергийни проекти като строежа на 318-километровия сирийски участък от „Арабския газопровод”. Много от газопреработвателните станции и рафинерии също са строени с руско участие.
Иран също ще участва във възстановяването на сирийския енергиен сектор. Техеран и Дамаск вече подписаха няколко важни споразумения за възстановяване на електропреносната система на страната, строеж на нова електроцентрала край Латакия с мощност 540 мегавата, както и рехабилитацията на 90 мегаватовата електроцентрала край Дейр Ез-Зор.
Китайските компании също имат потенциала и възможностите да участват в рехабилитацията на енергийната система на страната. Китайската национална петролна компания вече има дялово участие в няколко сирийски петролни фирми. Освен сферата на енергетиката, Китай предявява интерес към реконструкцията на пътната инфраструктура, гарите, летищата и телекомуникациите. Интересът на Китай е продиктуван и от друго обстоятелство със стратегическо значение – Новият път на коприната. Амбициозният проект на Пекин цели изграждането на съвършено нова система на взаимодействие с държавите от Близкия изток и Европа. Сирия е важна страна по този маршрут.
В съвременната икономика, особено в индустриалния сектор, трансферът на технологии и знания е задължителен. В този смисъл няма как Сирия да не разчита на преките чуждестранни инвестиции. Отговорността на сирийските власти е огромна, защото те трябва да проявят майсторство в икономическата дипломация, за да успеят да сключат взаимноизгодни договори с чуждите компании. Ситуацията е сложна, защото в Сирия се преплитат много регионални и геополитически интереси, но ролята на сирийските политици и техните управленчески решения изобщо не е маловажна.
Какви могат да бъдат препятствията?
На първо място, това са продължаващите военни действия. Нито една компания, било то държавна, частна или смесена, не би се решила на мащабни инвестиции, ако в региона се водят бойни действия. Краят на войната, или поне прекратяването на битките в определени райони, е задължително условие за осъществяването на мащабни инвестиционни проекти.
На второ място това са различията между воюващите страни. Доста от енергийните находища бяха върнати под контрола на сирийското правителство, но най-големите от тях остават под кюрдски контрол. Такива са случаите с петролните находища в басейна „Ал-Омар”, както и големите язовирни съоръжения по поречието на река Ефрат – Тишрин и Табка. Твърде вероятно е в даден момент, особено при затихване на военните действия и навлизане във фазата на политическия и икономически преход, сирийската държава да си ги поиска обратно. Проблемът тук произтича от факта, че нито една от страните по конфликта не е готова на драматични компромиси, а това създава потенциална опасност за ескалация на напрежението.
АНАЛИЗИ
Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries
Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.
Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.
Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.
Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.
Защо руснаците пазаруват във Wildberries?
Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.
Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите
След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.
За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.
Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?
Клоуна наркоман Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.
Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.
Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.

Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?
Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.
Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.
В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Сега какво е по-различното?
Войната с Иран повтаря Първата световна война, но очакваният край е обратен
Според Рихард Вернер, икономист прославил се с анализа на японската криза още през 90-те години на миналия век, най-вероятно трябва да очакваме изостряне на конфликта на САЩ с Иран, защото крайната цел на САЩ е да възпрат своя реален съперник Китай. Аналогията му с Първата световна война, когато Англия въвлича целия свят в първата глобална война, за да спре икономическия възход на най-големия си съперник Германия, е всъщност доста удачна. С уговорката, че този път можем да очакваме обратен резултат, а именно залязващият хегемон да загуби.
За хората, които обичат да виждат в конфликтите между държавите религиозна или културна несъвместимост, конфликт на мирогледи или дори божествена намеса, е трудно разбираемо и дори разочароващо да приемат простата истина, че икономическите причини са най-големият двигател на световните конфликти, особено през последните столетия с възхода на капитализма като икономическата система на западния протестантизъм, която днес е глобална и почти единствена икономическа система.
Дори геополитическите анализатори, които не са твърде надълбоко изкушени в дебрите на икономиката, знаят, че основна цел на Британската империя през последните 200 години е да разделя континенталните сили и да ги противопоставя едни на други – Франция, Германия, Русия. В края на 19-ти век империята на кайзер Вилхелм Втори, или по-скоро на канцлера Бисмарк, който има по-голям принос към нейното изграждане, е във възход, чиято траектория неминуемо би изместила Англия от челното място. Както отбелязва Макиндер, обединението на ресурсите на Евразия е гаранцията за световно надмощие.

Изигравайки Франция и Русия да се обърнат срещу Германия, вместо трите сили да се облагодетелстват от съвместна работа, Англия успява да острани своя конкурент, но самата тя изпада на второ място след „по-младия брат“ в англосаксонското семейство – САЩ. Износът на банкови капитали от Лондон за Ню Йорк говори за едно по-скоро рационално действие, което се съобразява с естествения ход на нещата, вместо да му се противопоставя.
Както великият френски историк Фернан Бродел, а и икономистът Иманюел Уолърстийн, описват прехода на икономическите центрове през вековете от Северна Италия към Холандия и после към Англия, за последните 100 години център на глобалната вече капиталистическа система е САЩ. Но достигнал към 70-те години на 20-ти век върха на своето развитие, хегемонът започва да залязва.
Тук трябва да отбележим, че за разлика от предишните икономически цикли с прехвърлянето на капитали към ново ядро, днес ситуацията е доста различна. Силата, която е във възход, Китай, за първи път от 300 години е извън традиционния протестантски ареал, в който англоеврейските банкери са свикнали да държат парите си. Допълнително за първи път капиталистическата система е обхванала наистина цялото земно кълбо и няма накъде да се разширява за нови пазари. Мантрата с технологическия прогрес, който трябва да тушира невъзможността за разширяване на пазара, не е сериозна. Проблемите са много и историческият опит не помага.
В резултат виждаме, че не е очевидно историята да се повтори с интересния хибриден модел на Китай, който всеки анализатор тълкува както му харесва – като държавен капитализъм, политически комунизъм с пазарна икономика, скрит капитализъм и т.н. Независимо как гледаме на Китай, той наистина се очертава да е следващия икономически хегемон. Но има достатъчно причини обаче да мислим, че Китай няма напълно възможността и/или желанието да стане тотален световен хегемон по англосаксонския модел от последните няколкостотин години.

Факт е обаче, че опитът на САЩ чрез Иран да прекърши възхода на Китай е обречен на неуспех. И причината дори не е в самия Китай, а в САЩ – бившият хегемон залязва тихо от времето на Никсън и дори тежката американска пропаганда и мека сила не могат да скрият десетките косвени фактори, които показват реалната ситуация – обедняване на средната класа и изсмукване на активи към елита, влошена раждаемост, влошено образование, промяна на структурата на
работния пазар и намаляване на индустриалните високоспециализирани кадри, разпространението на различни зависимости сред населението, хроничният търговски дефицит и достигането на неустойчиви нива на дълга и т.н.
Да, можем да сравним удара на САЩ срещу Китай в Иран с майсторския удар на Англия срещу Германия през Първата световна война, но тук най-вероятно ще видим агресора и залязващ хегемон, който предизвиква конфликта, да загуби и да отстъпи палмата на следващия глобален фактор. С уговорката, че историята се повтаря циклично, но не буквално и ни очаква бъдеще, което няма досега аналог в човешката история.
АНАЛИЗИ
Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries
Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.
Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.
Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.
Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.
Защо руснаците пазаруват във Wildberries?
Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.
Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите
След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.
За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.
Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?
Президентът на Украйна Володимир Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.
Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.
Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.
Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?
Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.
Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.
В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).
-
ВОЙНА4 months ago„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
КОНСПИРАЦИЯ5 months agoВтората по големина нефтена рафинерия в САЩ бе взривена в Тексас!
-
ИМОТИ4 months agoИмотният пазар в България влиза в плато: Брокери предупреждават за тежка икономическа криза
-
ВОЙНА5 months agoИран отхвърли примирие, засилва натиска срещу САЩ







