БЪЛГАРИЯ
Истината за Народния съд
Опитите за реабилитиране на монархо-фашизма в България и за оправдание на неговите престъпления вътре и извън страната, лъжите, че България не е участвала във войната, наглостта за героизиране “жертвите на комунизма”, “за окупирането на България от СССР” и за “преврата на 9 септември 1944 г.”, за изопачаване на истината за Народния съд и неговите решения, за някакви имоти е гавра с паметта на българския народ и опит и ревизия на резултатите от Втората световна война и последвалия период. За тези престъпления срещу човечеството давност няма. Възмездието отново няма да закъснее.
Първият негов акт беше именно Народният съд. Каква е истината, започнала с подписа на Богдан Филов, вкарал България на страната на хитлеристката ос на 1 март 1941 г. във Виена, въпреки изричното настояване на Великобритания, САЩ и СССР да не се допускат хитлеристки войски у нас и България да не се обвързва с нацистите.
Народният съд не беше нелегитимен. Напротив – образуван на основата на редица споразумения, които съюзниците във войната против нацистка Германия постигнаха и подписаха в периода 1943 – 1946 г. и беше изграден на същите принципи като Нюрнбергския и Токийския трибунали.
Правораздавателната дейност на Народния съд в България получи изричното потвърждение от споразумението на четирите Велики сили от 8 август 1945 г. в Лондон.
Член 5 от Парижкия мирен договор задължи България да задържи и предаде на съд лицата, извършили, заповядали или съдействали за извършването на военни престъпления или против човечеството.
Създаването на Народния съд в България бе потвърдено от декларацията на Общото събрание на ООН от 11.12.1946 г. и Женевската конвенция от 1949 г. за защита на жертвите от войната.
В българското законодателство Народният съд действаше на базата на “Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея” и се прие от Министерския съвет с Постановление № 6 от 30.09.1944 г. на основание чл. 47 от Търновската конституция. Одобрен е от регентите Венелин Ганев, Цвятко Бобошевски и Тодор Павлов с Указ № 22 от 04.10.1944 г. (Търновска Конституция, чл. 25) и е в сила от 06.10.1944 г. Одобрен е и от Народното събрание с решение от 27.12.1945 г.
И още нещо. Съюзната контролна комисия, в която влизаха представители на четирите Велики сили – СССР, САЩ, Великобритания и Франция, в София зорко следеше и наблюдаваше неговото създаване, организиране и правораздавателната му дейност. Всички издадени присъди, особено смъртните, се одобряваха и от тази комисия.
Малко предистория.
Решението да се преследват и съдят всички фашистки престъпници, както и техните помагачи и сътрудници, се оформи от трите главни съюзника във Втората световна война – САЩ, СССР и Великобритания, на срещите на техните ръководители в Москва през 1943 г. Техеранската конференция от декември 1943 г., Ялтенската конференция през февруари 1945 г. и решението на Четирите Велики сили в Лондон от август 1945 г.
На Третата Московска конференция СССР, САЩ и Великобритания, в лицето на Сталин, Рузвелт и Чърчил, подписаха “Декларация за отговорността на хитлеристите за извършените зверства”. В нея се казва: “Немците, взимали участие в масовите разстрели на италиански офицери или убивали френски, холандски, белгийски или норвежки заложници или критски селяни, или онези, участвали в изтреблението, на което бе подложен народът на Полша, или изтреблението на територията на СССР, които страни сега се прочистват от врага, трябва да знаят, че незабавно ще бъдат върнати обратно в страните, в които са вършели тези престъпления и ще бъдат съдени от народите, които те са насилвали.
Отделно се приеха и декларации по Италия и Австрия, в които съюзниците изразиха твърдото си намерение да издирят, заловят и осъдят всички фашистки престъпници и техните помагачи и да изтрият фашизма и нацизма от тези страни.
Още по време на първата среща в Москва Държавният секретар на САЩ Кордел Хъл ратуваше за незабавно обесване на лицата, виновни за тази война и пледираше за ненужност на какъвто и да е съдебен процес, в който обвиняемите ще имат и право на защита.
На Техеранската конференция се взе решение да се помогне с всички сили и всякакви средства на партизаните в Югославия, както и да се започнат преговори за влизането на Турция във войната. Специално за България се каза: “…ако Турция се окаже във война с Германия и ако в резултат на това България обяви война на Турция или я нападне, то Съветският Съюз незабавно ще се окаже в състояние на война с България”.
В Ялта ръководителите на Съюзниците доразвиват тезите си за следвоенното устройство на Европа. Що се отнася до България “…беше направен обмен на мнения между министрите на външните работи относно целесъобразността на югославско-български съюзен договор. Бе повдигнат въпроса дали да се даде възможност на държавата, все още под режим на примирие, да сключи споразумение с друга държава. Х. Идън препоръчва да се информира българското и югославското правителство, че такъв съюз не може да бъде одобрен. Стетиниус предложи британските и американските посланици да обсъдят този въпрос с Молотов в Москва. Молотов се съгласи с предложението. Британската делегация повдигна пред колегите си следните въпроси:
а) Комисията за контрол в България.
б) Гръцките претенции към България, по-специално за размера на репарациите”.
На конференцията в Ялта, във връзка със съставянето на списък на главните военни престъпници, Чърчил лансира идеята попадналите в списъка да бъдат разстреляни веднага щом бъде установена самоличността им.
На Берлинската конференция от 17 юли – 2 август 1945 г. представителите на САЩ по време на срещата на министрите на външните работи на 21 юли 1945 г. внесоха предложение за политиката по отношение на Румъния, България, Унгария и Финландия и бяха взети следните решения: “…трите правителства препоръчват на Комисията за контрол да се вземат мерки за търсене на отговорност от румънското, българско, унгарско и финландското правителство”.
Декларацията от 8 август 1945 г., приета от съюзниците в Лондон, гласи:
“Като се има предвид, че Обединените нации нееднократно са заявявали намерението си да извърши правосъдие над военните престъпници…
…в момента Правителството на Съюза на Съветските Социалистически Републики, на Съединените американски Щати и Обединеното Кралство на Великобритания и Северна Ирландия и Временното Правителство на Френската Република (по-нататък наричани “Подписани Страни”), като се действа в интерес на всички Обединени Нации и в лицето на свои надлежно упълномощени представители, сключиха следното споразумение:
Член 1
Да се учреди след консултации с Контролния Съвет в Германия Международен Военен Трибунал за съд над военните престъпници, престъпленията на които не са свързани с определено географско място, независимо от това дали те ще бъдат обвинени индивидуално, или като членове на организации или групи, или в някакво друго свое качество.
Член 6
Нищо в настоящото Споразумение не намалява компетентността и не ограничава правата на националните или окупационни съдилища, които вече са създадени ли ще бъдат създадени на която и да е от съюзните територии територия или в Германия за съд над военните престъпници.”
Както се вижда от документите, намирането, залавянето и осъждането на всички нацистки и фашистки престъпници и техните слуги и помагачи вълнуваше противниците на хитлеризма още от самото начало.
Има и друга митологема, според която “мръсните комунисти след 9 септември организират народен съд и избиват сума народ”.
Нека пак се обърнем към историята.
На 9-ти септември дойде ОФ, което всъщност беше второто правителство на Кимон Георгиев и шестдесет и трето правителство на Царство България, назначено с Указ № 4 и 5 от 9 септември 1944 г. То управляваше страната до 31 март 1946 г., след което беше наследено от третото правителство, пак на Кимон Георгиев. Та в това правителство “мръсните комунисти” имаха само четирима министри, двама от които без портфейл. Останалите бяха от Звено, Земеделците, БРСДП и един безпартиен.
Ето и някои от вносителите и поддръжниците на проекта за Закона за Народния съд, сред които са Григор Чешмеджиев, Иван Пастухов, д-р Никола Сакаров, Димо Казасов, Кръстю Пастухов, д-р Петър Джидров, Янко Сакъзов, Коста Лулчев, Константин Бозвелиев – социалдемократи, Стоян Омарчевски и Димитър Драгиев – земеделци, илия Георгов – радикал, Григор Василев и А.Христов – демократи, Васил Коларов, д-р Иван Пашов, Еньо Марковски, Никола Габровски, Драгой Коджейков – комунисти.
В третото правителство, управлявало почти до края на 1946 г., комунистите отново имаха само 4 представители, а влезе дори един от Радикалната партия. И пак всички промени са правени под зоркото око и с одобрението на Съюзническата контролна комисия.
Какъв е съставът на Народния съд и кои са осъдените?
Първи върховен състав на Народния съд – подсъдими са регенти, министри, дворцови съветници от кабинетите от 1940 до 1944 г. основните обвинени от този състав са: бившите регенти принц Кирил Преславски, Богдан Филов и ген. о.з. Никола Михов; бившите съветници на цар Борис ІІІ – Йордан Севов, Любомир Лулчев, Светослав Пименов, д-р Георги Хаджиев, д-р Петър Костов, Павел Груев, Петър Морфов, ген. о.з. Петър Жечев, Станислав Балан, Димитър Генчев; бившите министри от първия кабинет на Богдан Филов – Богдан Филов, Петър Габровски, Добри Божилов и още 10.
Втори върховен състав на Народния съд – подсъдими са 110 народни представители от ХХV ОНС от 01.01.1941 до 09.09.1944 г., като основните обвинения са: – Одобрили и гласували присъединяването на България към Тристранния пакт; – Одобрили пропускането на германските войски през България; – Одобрили окупирането от нашите войски на югославски и гръцки територии; – Гласували изменението на ЗЗД; – Гласували Закона за защита на нацията.
Трети върховен състав на Народния съд – за съдене на обявените за “провинени” български експерти по установяването на т.нар. Катинско клане и по трагедията във Виница.
Четвърти върховен състав на Народния съд – подсъдими са 140 души, бивши генерали и полковници, между които ген. Никола Жеков, ген. Христо Луков…
Шести върховен състав на Народния съд – подсъдими са 104 души – издатели и редактори на вестници, списания, писатели, артисти и др.
Седми върховен състав на Народния съд – главният подсъдим е Александър Белев – пълномощник на Министерския съвет и комисар по европейските въпроси и др…
Девети върховен състав на Народния съд – подсъдими са 86 бивши съдии и прокурори от специалните военни съдилища и Окръжните съдилища.
Десети върховен състав на Народния съд – като подсъдими са привлечени шестима ръководители на БНБ начело с управителя Кирил Гунев и 85 служители на БНБ с основни обвинения: – БНБ купувала германската марка със скрита премия над 200%; – Насочване на целия износ към Германия с нереален курс на германската марка; – БНБ монополизира цялата търговия само в Германия, като намалява премията на златните валути от 35% на 25%, като с това БНБ остава без златни резерви…
Дванадесети върховен състав на Народния съд – известен като “Гестаповския процес”. Подсъдими са 176 души, останалите на японската и италианското разузнаване, всички бранници, легионери, секретни сътрудници и 10 жени.
Тринадесети върховен състав на Народния съд – подсъдими са служители на жандармерията.
Продължение в следващия брой
БЪЛГАРИЯ
Пазарът на труда се обръща
След няколко години на изключително силно търсене на работници българският пазар на труда започва да дава признаци на охлаждане.
Те все още не се проявяват в рязък ръст на безработицата или спад на заетостта, а най-вече в по-малко обяви и по-слабо търсене в част от водещите отрасли и големите икономически центрове. Различните източници не очертават напълно еднаква картина, но взети заедно данните на Агенцията по заетостта, Jobs.bg и НСИ показват отдалечаване от пиковите равнища от 2021-2022 г. Това охлаждане засега остава умерено, но вече е достатъчно широко, за да има потенциални последици за темпа на наемане, ръста на заплатите и вътрешното потребление.
Възможен поглед към преките намерения на работодателите да наемат нови работници дават месечните данни за регистрираните в бюрата по труда позиции на Агенция по заетостта (АЗ). Ако съдим по тях в сравнение с първото полугодие на 2025 г. през 2026 г. има повишаване в свободните работни места – от средно 18 хил. за първите шест месеца на миналата година до над 24 хил. през настоящата. Тези равнища видимо изостават зад еуфорията от 2021-2022 г., когато пиковите стойности достигат до 33-35 хил. регистрирани работни места. Важно е да отбележим обаче, че това повишение се случва на фона на в пъти по-малко регистрирани нови работни места месечно – по около 8-10 хил. през 2026 г.

– което означава че немалка част от заявените в бюрата по труда отворени позиции остават незаети за дълги периоди от време, най-вече заради малкия брой и профила на регистрираните безработни. Регионалната динамика на свободните работни места според АЗ също е разнородна – спрямо предишната година най-бърз ръст има в Благоевград, Плевен и Смолян, далеч от водещите икономически центрове и големите пазари на труд. Алтернативен източник за тенденциите при търсенето на труд дава статистиката на jobs.bg – разбира се, с необходимото уточнение, че данните на платформата за обяви нямат претенция за изчерпателност и свръхпредставят определени региони и отрасли за сметка на други.
Тук обаче тенденциите през последните две години влизат в противоречие – при наблюденията от данните на АЗ през 2025 и 2026 г. има отчетливо охлаждане на търсенето на работници, отчетено чрез броя на регистрираните обяви, които са намалели с 15-20% спрямо пиковите стойности от 2022 г., а свиването се ускорява през последната година. Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%.
Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри. Какво движи бизнеса днес? Получавайте най-важното ДИРектно в пощата си. Абонирам се Съгласявам се с Политиката за поверителност. Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство.
При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ. При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници.

От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%. Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове.
Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията. Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията.
Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане. Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне.

*Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет. Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google
Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%. Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри.
Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство. При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ.
При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници. От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%.
Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове. Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията.

Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията. Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане.
Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне. *Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет.
Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google
Какво движи бизнеса днес?
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЪЛГАРИЯ
“Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”
Присмяха се на премиера Радев, след като обяви, че в петък вечер от САЩ са поискали разполагане на 8 самолета-цистерни на авиобазата край Ямбол за операции в Близкия изток и днес правителството ще предложи на парламента да разреши това.
“Ситуацията започна да прилича на онзи виц, който излезе преди два месеца “Какво стана с визите? Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”, смята депутатът от ГЕРБ Христо Гаджев.
От партията припомниха, че Радев беше най- големият критик на разполагане на американски военни самолети в България.
Оказа се, че основанията за разполагане на военни американски самолети в страната ни през февруари и сега са различни. Тогава са били за учение на НАТО, а сега – за участие в операции в Близкия изток.

Гаджев показа писмото, с което е разрешено пребиваването на самолетите от февруари до май месец и посочи, че пише, че става въпрос за учение по линия на НАТО. Той ще поиска от МО двете ноти – от февруари и от юли месец.
“Вчера малко преди финала на световното бяхме уведомени, че ще има извънредно заседание на комисията по отбрана. Без да е ясно, дори на колегите от “Прогресивна България”, какво точно ще гледаме. Явно това е най-спешното нещо на правителството тази седмица. Нека видим какви решения ще вземат, но очевидно мотивите са различни”, допълни Гаджев.
“Ако някой си е мислил, че досега се е изпълнявала някаква фигура от висшия пилотаж, то след днешните изявления на премиера Радев сме сигурни, че държавата, или поне външната ѝ политика, са в режим на свободно падане. Не знам за целите на вътрешната консумация ли отново, но беше направена една поредна илюзия за това, че България води политика към това, което правителството нарича национален интерес”, заяви бившият външен министър Георг Георгиев.

Той припомни позицията на Радев, че ще разреши оставане на американските военни самолети на летището в София, само ако паднат визите за САЩ.
“Не виждам България да е получила разрешение за падане на визите за влизане в програмата за безвизово пътуване до САЩ. Спомняте си преди няколко месеца много помпозно министър-председателят заяви, че е поискал от президента Тръмп дори отпадане на визите за български граждани. Паднаха ли визите? На път ли са да паднат?” Попита Георгиев.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЪЛГАРИЯ
Иран ни предупреждава
Иранското посолство изпрати нота до Министерството на външните работи (МВнР) на Република България във връзка с разполагането на самолети-цистерни на военновъздушните сили на САЩ на летище “Безмер”, съобщиха от пресцентъра на българското външно ведомство.
Нотата е получена, след като говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаеи предупреди България да не позволява на САЩ да “използват територията ѝ за военни операции срещу Иран”. Багаеи добави, че всяка дейност, която улеснява американски атаки, би означавала съучастие в “агресия и военни престъпления”.

Република България не предприема никакви враждебни действия срещу Иран в изпълнение на договорните си ангажименти към своя съюзник САЩ. Изключено е от територията на България да се осъществяват каквито и да е военни действия в Близкия изток, заявяват от МВнР.
Надяваме се възможно най-скоро и двете страни в конфликта повторно да се ангажират с деескалация и прекратяване на военните действия, за което те успяха да се споразумеят съвсем наскоро. България апелира за незабавно прекратяване на военните действия и подновяване на разговорите за договаряне на примирие, което да позволи постигането на устойчиво споразумение, слагащо край на конфликта, се посочва в съобщението на МВнР.

Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
ВОЙНА4 months ago„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
КОНСПИРАЦИЯ5 months agoВтората по големина нефтена рафинерия в САЩ бе взривена в Тексас!
-
ИМОТИ4 months agoИмотният пазар в България влиза в плато: Брокери предупреждават за тежка икономическа криза
-
ВОЙНА5 months agoИран отхвърли примирие, засилва натиска срещу САЩ







